Включването на „агресията“ като престъпление в Наказателния кодекс ще позволи да се преследва военно-политическото ръководството, което е издало заповедите за съответните действия в Украйна, казва в интервю за Mediapool правосъдният министър Атанас Славов. Той разказва за подготвяните промени в съдебния закон и действията на министерството по случая с Глеб Мишин. Славов казва, че ПП-ДБ са решени да не допускат повече политическия назначения в институциите, като това на Десислава Атанасова в КС.

Г-н министър, какви действия е предприело правосъдното министерството по случая с Глеб Мишин и съмненията за злоупотреби с предоставянето на българско гражданство?

По конкретния случай с Глеб Мишин Министерството на правосъдието е изпратило сигнал до прокуратурата през август 2023 година. В него ясно е посочено, че са представени подправени документи за български произход от това лице. Вече има и образувано досъдебно производство, което все още е висящо. Обикновено разследващите искат обяснение от служителя, който е приел документите, но в случая те са постъпили от консулските служби.

Имаме стотици откази да предоставим българско гражданство заради нередности с документите и те не са свързани само с Русия. Има много случаи със Северна Македония и особено с Албания. В Албания имаше случаи с издадени множество фалшиви удостоверения за български произход от общинската администрация в Букеза (село на брега на Охридското езеро).

ДАНС беше обвинена, че си е затваряла очите за този канал за паспорти. Вие имате ли такива впечатления?

Не мога да кажа, че са формални проверките, защото понякога именно по линия на ДАНС и МВР идва становище за отказ за предоставяне на гражданство. Това показва, че те извършват проверка. Какъв е алгоритъмът и механизмите на тези проверка, аз не мога да кажа. Мога да гарантирам, че ние винаги сме се съобразявали с препоръките на ДАНС и МВР.

В Съвета по гражданството участват представители на ДАНС и МВР. По всяка преписка за предоставяне на гражданство се получават становища на тези две институции. Когато се установят неистински документи, това обикновено става след извършена проверка в Националния институт по криминалистика към МВР. След това винаги подаваме сигнал към прокуратурата. Имаме десетки такива случаи. Обучаваме и нашите служители да разпознават подправени и неистински документи.

Конституционната реформа приключи. Разкажете за ключовите промени, които са готвят в Закона за съдебната власт?

Нашето внимание е насочено към това да гарантираме, че лицата, които ще бъдат избрани от парламента във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, ще отговарят на конституционния стандарт за независимост и политическа неутралност. Подготвени са конкретни текстове в тази посока. Те не трябва да членували контролен и ръководен орган на политическа партия през последните пет години. Да не са били депутати, министри, членове на политически кабинети и общински съветници през последните години. В самата процедура по подбор на кандидатите предвиждаме аналогична процедура с тази, която е в Закона за противодействие на корупцията. Ще има номинационен комитет, съставен от различни независими органи. Право на номинации ще получат Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети, които заемат първите три места в националната рейтингова система – СУ, НБУ и УНСС.

Проблем с политизацията има и при съдебния инспекторат, чийто състав се избира изцяло от парламента.

При инспектората също има подготвени промени, които целят да отговарят на препоръките на Венецианската комисия и на доклада за върховенството на правото на ЕК. Създаваме възможност най-малко половината от инспекторите да бъдат номинирани от общото събрание на върховните съдилища, както и от прокуратурата и следствието. Предлагаме главният инспектор изрично да е съдия от върховно ниво.

Другият акцент е свързан с прокурорските проверки (по член 145 от ЗСВ). Искаме те да бъдат силно редуцирани и да се вкара съдебен контрол за онези принудителни действия, които се извършваха в рамките на прокурорската проверка, но засягат основни права.

Ако премахнете предварителните прокурорски проверки, всички тези усложнения ще отпаднат.

Тук е големият въпрос. Представители на професионални и граждански организации се притесняват, че ако изцяло бъдат премахнати, ще има пик на досъдебните производства, а прокуратурата пак няма да бъде ограничена. Аз самият съм привърженик на пълното премахване на проверките. Но какво и да се реши накрая, със сигурност се върви към ограничаване на възможности за засягане на човешки права през прокурорските проверки.

Какво ще правите с командироването на магистрати, което в момента масово се използв за повишение на удобни и близки хора по втория начин – без конкурс?

Командировките ще бъдат ограничени до една година без възможност за подновяване, което трябва да затвори сегашните вратички в закона. В рамките на дебата в парламента може да възникнат и други идеи, но нашата цел е да предложим много ясни концепции за свеждане до минимум на командировките. Темата за командировките е пряко свързана със забавените конкурси за назначаване и повишаване на магистратите. Искаме да гарантираме, че в рамките на годината три или четири пъти ще се провеждат конкурси. Редовното провеждане на конкурсите би трябвало да доведе до почти пълен отказ от командироването, което в момента е голям проблем, защото конкурсите се бавят по няколко години.

Как очаквате да изглежда прокуратурата след приемането на промените в съдебния закон?

Целта е прокуратурата максимално да фокусира върху наказателния процес и да се редуцират нейните правомощия извън наказателното производство. Паралелно с работната група по Закона за съдебната власт има и друга група, която преглежда всички закони, които предвиждат правомощия за прокуратурата извън наказателния процес. Става дума за близо 80 закона, по които прокуратурата има някакви правомощия. За всеки един от тях ще бъде преценено дали да се запази ролята на прокуратурата.

Т.е. можем да очакваме втори тур на орязване на правомощията на прокуратурата?

Точно така. Идеята е участието на прокуратурата да бъде запазено само там, където наистина е необходимо.

Прокуратурата твърди, че е застъпник за правата на гражданите в много от случаите.

В някои случаи това наистина е така. В други случаи става дума за силова намеса в административни производства, което нарушава баланса между гражданите и администрацията, при това не винаги в полза на гражданите. Всичко това ще бъде поставено на сериозен анализ.

Смятате ли, че изборът на Десислава Атанасова в Конституционния съд хвърли сянка на съмнение върху съдебната реформа?

Създалата се ситуация, при която ярка политическа фигура беше избрана в този изключително важен орган, постави много въпроси. Имаме декларирана решимост, поне от страна на „Демократична България – Продължаваме промяната“, че по отношение на избора на хора в регулаторите, ВСС, Висшия прокурорски съвет, инспектората на съдебната власт, ще бъдат предложени много ясни стандарти за партийна независимост и неутралност. Надявам се, че този ангажимент ще бъде спазен и да бъде уплътнен със специални правилата за подбор.

Искате това нещо да не се случва втори път?

Точно така. Трябва обаче да отворим една скоба. Самата Конституция не е изключила възможността политици, които отговарят на изискванията, да бъдат избирани на подобни позиции и това се е случва в утвърдени демокрации като Австрия и Франция. Но това трябва да става по изключение. Не може да е принцип.

Да, но зад етикета „политик“, трябва да има и подходяща професионална автобиография, която се срещне с очакванията на обществото. Докато се избираше Десислава Атанасова в КС, сходен избор бе направен за български съдия в Европейския съд по правата на човека. Какъв сигнал излъчи България с това политическо лобиране в ПАСЕ за Диана Ковачева?

За мен притеснително беше, че се допуска едно изключение. В общия случай Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се съобразява с препоръките на националния комитет, който прави подбора на кандидатите. В този случай беше осъществено политически мотивирано застъпничество за една от кандидатурите. Това не означава, че направеният избор компрометира бъдещия български съдия в Страсбург. Кариерата на г-жа Ковачева започва от неправителствения сектор, тя е дългогодишен директор на „Прозрачност без граници“ в България, после е министър на правосъдие, но в последните 10 години тя е извън политиката. Била е заместник-омбудсман, а сега е омбудсман. Това означава, че тя отговаря на основните изисквания за съдия в Страсбург и се надявам да защити високото ниво, постигнато до момента от съдия Йонко Грозев и от съдия Здравка Калайджиева.

В петък парламентът прие поредните промени на промените в съдебния закон. С тях бе прието да се запази сегашната структура на Висшия съдебен съвет, което изглежда в пълен разрез с променената Конституция. Какво мислите за това?

Имаше дебат във Висшия съдебен съвет в края на декември по този въпрос. Едната теза бе, че трябва да се запази сегашната структура до избора на нови органи, за да няма проблем с бюджета, заплатите, обществените поръчки. Другата теза беше, че Конституцията трябва да се приложи пряко и двете колегии на съдебния съвет трябва да осъществяват функциите на новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. Още тогава застъпих тезата, че Конституцията трябва да се прилага пряко. В началото на януари изпратихме и становище до парламента за прякото прилагане на Конституцията. Очевидно в парламента надделяха становищата за запазването на правната сигурност.

Доволен ли е правосъдният министър от работата на Европейската прокуратура в България? Обществото имаше високи очаквания, но трета година се очакват някакви резултати.

Работата на Европейската прокуратура в България има няколко аспекта. Те работят със статута, който имат, но по българското наказателно право и пред български съдилища. По необходимост те разчитат на българските разследващи органи. Оценката за тяхната работа не може да е изолирана от оценката за общото състояние на българското правораздаване. В началния период на своето на съществуване тази институция в България трябваше да преодолява множество препятствия. Например, липсата на собствени ресурси, сграда и секретно деловодство. Има нужда и от реформа на наказателно производство, за да могат те да изпълняват пълноценно своите функции. Надявам се скоро да видим резултати от тяхната дейност.

Трябва да се каже, че няколко европейски делегирани прокурори се отказаха от тази работа, като част от взетите решения за отказ от тази служба бяха силно стимулирани от бившия главен прокурор. Имаше целенасочен опит работата на българския отдел на Европейската прокуратура да бъде силно затруднена. Надявам се това вече да е в миналото. Мога да гарантирам, че от страна на Министерството на правосъдието се опитваме максимално да подкрепяме работата на Европейската прокуратура, включително с промяна в законодателството.

Има ли сигнали до Министерството на правосъдието за отправяни заплахи срещу магистрати от страна на убития Мартин Божанов, по пряко Нотариуса?

Обръщал съм внимание до прокуратурата за получените сигнали от страна на магистрати. Няколко са сигналите. Има образувани досъдебни производства, но нямаме обратна връзка какво става с тях. По един от сигналите моят предшественик (Крум Зарков) е назначавал и специална охрана на магистрат.

Гледайки тези сигнали, с какво впечатление сте останал за този човек?

Със сигурност това е бил човек, който е имал протекции на висше ниво. За това свидетелства и разследването на Антикорупционния фонд. Странно е, че толкова дълго време отне на разследващите органи да осъществят ефективно разследване.

Предвижда ли се реформа на Наказателния кодекс?

Искаме да осъвременим частта от Наказателния кодекс, посветена на военните престъпления и престъпленията срещу мира и човечеството, както и включване на нов състав, който да обхваща „агресията“, за да обхванем максимално стандартите на Римския статут

До какво ще доведе до това?

Нашата цел е България да може да стартира наказателно производство, упражнявайки универсална юрисдикция, за извършените военни престъпления и престъпленията срещу мира и човечеството в Украйна. Това ще акт на подкрепа на международните усилия за разследване на руската агресия в Украйна.

На всяко заседание на Съвета по правосъдие на ЕС се отчита какво всяка държава е направила за подкрепа на разследванията за извършените престъпления в Украйна. Ключово е самата държава да може да инициира производство за военните престъпления в Украйна, упражнявайки универсална юрисдикция, предвид големия брой украински бежанци в страната. Те могат да дадат показания. Много бих се радвал, ако една такава стъпка спомогне за бъдещото международно разследване от международен трибунал, а България активно да участва в усилията на международната общност.

Много европейски държави вече са започнали разследвания, а в някои от тях има стотици хиляди разпитани. Когато се създаде международния трибунал, всяка държава ще допринесе със събраната информация. За мен това е важна политическа цел, свързана с международното правосъдие. България вече се присъедини към точка 7 от формулата за мир на украинския президент Володимир Зеленски, която предвижда възстановяване на справедливостта и преследване на престъпления, извършени в Украйна. Това се случи през ноември м.г.

Обяснете в какъв контекст „агресията“ ще се превърне в състав от Наказателния кодекс?

Включването на „агресията“ в Наказателния кодекс ще позволи да се преследва военно-политическото ръководството, което е издало заповедите за съответните действия в Украйна. Защото доказателствата за военните престъпления на терен достигат често до някакво средно ниво. Докато престъплението „агресия“ е за високото ръководно ниво. На европейско ниво функционира Център за преследване на престъпленията от агресия. Нашата идеята е България активно да допринася за европейските усилия, защото е поела ангажимент за това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar