Все още САЩ анализират ефекта от санкциите „Магнитски“ в България. Това каза в предаването „120 минути“ посланикът на САЩ в България Кенет Мертен. Той не назова дали санкционния списък за българи ще се разшири.

Според него е важно, че „през последната близо година българският парламент прие закони, насочени към съдебната реформа, предприемайки стъпки в борбата с корупцията“.

Вижте цялото интервю на Светослав Иванов с Н. Пр. Кенет Мертен тук:

– Две години след началото на войната в Украйна трябва ли в Европа да се готвим за алианс без САЩ в НАТО, след като господин Тръмп покани Русия да „атакува всеки член, който не си плаща сметките“ за отбрана?

– Преди всичко, благодаря Ви за поканата. Второ, относно въпроса – важно е да се има предвид, че НАТО съществува от доста време. Тази година се отбелязват 75 години на Алианса. По-късно тази година ще има среща на върха в САЩ по този повод. Това е доста време, в което всички страни работят заедно.

Тази година отбелязваме и 20-годишнината от участието на България. Вие сте важна част от НАТО. В Алианса са заложени договорни задължения, обвързващи за всички държави членки. Всички те са избрали да членуват в НАТО. Това е, което е важно да се помни, според мен.

Няма да коментирам какво кандидати за политически постове могат да кажат като мнение. Хората казват много неща, когато са в предизборна кампания. Когато осъзнаят ограниченията от това да са на власт, ако това се случи, реалността е различна.

– Аз разбирам, че САЩ вече са в режим на президентска кампания и тезата „няма пари, не получаваш американска защита“ може би е част от това говорене. Но смятате ли, че резултатът от изборите създава потенциален риск за ангажимента по член 5, който е същината на НАТО?

– Това е договор, който САЩ и всяка страна членка на НАТО са се ангажирали да изпълняват. Той е приет от всички парламенти и законодателни органи, заложен е в закона. Това са неща, които съществуват открай време. Мисля, че настоящата администрация вярва и президентът Джо Байдън неколкократно е заявявал, че САЩ ще работят с партньорите си в НАТО, за да се отбранява всеки сантиметър територия на НАТО, ако възникне заплаха. Мисля, че това е най-добрият отговор, който може да се даде.

– Ако времето, през което преминаваме днес, по думите на държавния секретар Блинкен, е „повече от изпитание за световния ред след Студената война“, опасявате ли се, че вътрешната политическа нестабилност и политически зависимости могат да застрашат способността на България да бъде стабилен и надежден партньор и съюзник?

– От това, което съм видял през тази почти година, откакто съм тук, българите, българската политическа класа или поне по-голямата част от нея, разбира, че е направила избора да бъде част от НАТО и този избор е в полза на българите. Българите се възползват от чадъра за сигурност, който се осигурява от 30-е съюзници. Смятам, че България и всички членки на НАТО са в по-голяма безопасност с чадъра за сигурност на НАТО. Доколкото разбирам, независимо от случващото се в която и да е страна в даден момент, хората съзнават, че НАТО е от реална полза за сигурността на държавата.

– Преди няколко години годишният доклад на Държавния департамент описа България като страна с „ендемична корупция“. Корупцията създава и зависимости, защото корумпираният е зависим, не смятате ли?

– Смятам, че е важно да се има предвид, че корупцията съществува във всяка страна, включително в моята, в другите европейски страни, в азиатските страни. Съществува навсякъде.

Важното е да има закони и механизми за засичане на корупция, да се намерят виновните и да се гарантират наказания. Много се радваме да видим през последната близо година, че българският парламент прие закони, насочени към съдебната реформа, предприемайки стъпки в борбата с корупцията.

Много сме горди със съвместната работа, която сме свършили с различни организации от гражданското общество през годините, за да се повиши осведомеността за този проблем. Мисля, че България, както и други страни, работи активно по темата. Всички се борим с това как да се справим с тези предизвикателства и България работи в тази посока.

– Споделяте ли ентусиазма на мнозинството в парламента след приемането на нови закони и конституционни изменения? Или забелязвате скептицизма сред значителна част от българското общество, ставащо свидетел на поредните брокери на влияние и все същата липса на правосъдие?

– Знаете, че всички демократични страни сме изправени пред предизвикателства при гарантиране спазването на правилата и законите от всички. Според мен България е държава също като САЩ, като останалите държави в ЕС, която постоянно търси начини да се справи най-добре с това.

Разбирам хората. Във всяко общество винаги се говори как някои хора не ги засягат толкова правилата, колкото пише на хартия. Нормално е. Затова ние като общества имаме избори. Затова избираме депутати – за да променят законите, както е необходимо, за да се гарантират, че тези правила важат за всички.

– Кое е по-важно за САЩ в момента – да имат съюзник, който постига напредък в правосъдието, демокрацията и общото усещане за справедливост или да има управляващ политически елит с табела „евроатлантици“?

– Според мен и двете се съвместяват. Важно е българите да имат доверие в политическата си система, в съдебната система, в политическите лидери. Важно е за съюзниците на България да разберат, че в ролята си на член на ЕС България участва пълноправно във всички европейски институции и осъзнава, че законите, които се предлагат и гласуват от европейските институции, се транспонират и прилагат тук. Така че според мен имате и двете, като и двете са важни.

– Нека Ви попитам така – евроатлантизмът също означава разделение и независимост на трите власти, свободни граждани и ниски нива на корупция. Кое от тези неща виждате изпълнено в България?

– Смятам, че всички те се изпълняват. Както казах, важно е за всички ни като граждани да сме наясно, да сме осведомени какво се случва в обществата ни. Уверен съм, четейки българската преса и гледайки телевизионните програми, виждайки какво има в социалните мрежи, че българите в общи линии са доста добре информирани. Според мен те следят случващото се в страната, а и извън нея. Това са важни елементи, за да може всички части на обществото и на правителството да функционират нормално.

– Основата и философията на Глобалния закон „Магнитски“ не е ли именно нулева толерантност спрямо тези, които използват власт, за да унищожават държавата? Санкциите изпълняват ли функцията си тук според Вас и имате ли механизъм за разпознаване на вълци в овча кожа?

– Знаете, че глобалният закон „Магнитски“ беше приет от Конгреса на САЩ преди няколко години, за да се даде на правителството на САЩ способ за подкрепа на елементи, на хора в страни, които искат да видят предприети по-нататъшни стъпки против корупцията. Това се прилага за цял свят, не важи само за България или тази част на света.

Глобалният закон „Магнитски“ е начин да се разкрие корупцията, но истинската цел е да се промени поведението на хората – да се спре проблемното поведение и да се отвори нова страница, да се правят нещата по различен начин. Все още следим внимателно случващото се във всяка страна, включително България. Струва ми се, че е още малко рано да оценяваме колко успешно е било.

– Още е рано казвате. В този смисъл, планирате ли да добавите нови имена към списъка в близко бъдеще?

– Ние не говорим за това какви възможности може да има в бъдеще. Това остава способ, който е на разположение. Дали ще го използваме зависи от обстоятелствата и каква информация ни е предоставена.

– Междувременно в публичните дебати някои политици у нас твърдят, че опонентите им са зависими от американската политика, твърдят, че биват „напътствани от посолството“. Като глава на посолството ще използвам възможността да Ви попитам – намесвате ли се и имате ли роля на съветник в местната политика в момента?

– Не. Ние не се намесваме във вътрешната политика нито на България, нито другаде. Не в това се състои моята работа като посланик тук. Работата ми е да отстоявам пред властите и населението в страната и да ги насърчавам да подкрепят политики, които САЩ подкрепя, било то в ООН, било то в други регионални форуми, в НАТО или по други теми, като например околна среда, военни въпроси, каквото се сетите.

Не ни е работа да се намесваме във вътрешната политика. Ние работим с тези, които са на власт, които и да са те. Това е работата ми. Ще работя с всеки, който бъде избран на власт тук. Разговаряли сме с почти всички тук и смятам, че е нормално. Това е начинът, по който повечето дипломати се стараят да работят.

– Приемам отговора Ви, но от друга страна политиците от коалицията на власт търсят ли съвет от Вас? Например във времена на криза като сегашните, когато те преминават през бурни събития, те търсят ли съвет?

– Ако някой ми зададе такъв въпрос, бих им казал, че това е тяхно задължение, това е тяхната работа. Необходимо е да седнат със своите приятели или със своите опоненти и да намерят решение на проблемите. Същият отговор бих дал на всеки, ако се обърне към мен с такава молба.

– Две години след началото на войната в Украйна, според Вас действат ли санкциите срещу Русия? Руската икономика наистина ли е толкова засегната, колкото беше първоначалната идея зад всички тези санкции?

– Мисля, че санкциите са ефективни. Ние, както и съюзниците ни тук в Европа, постоянно обсъждаме какво бихме могли да направим, за да бъдат санкциите ни още по-ефективни. Не мисля, че е тайна, че Русия е активна в това да намира начини за заобикаляне на санкциите, които са наложили САЩ, Обединеното кралство и ЕС. В някои случаи успяват, но ние продължаваме внимателно да анализираме въпроса и да търсим начини за запълване на пропуските или намиране на нови начини да бъдат по-ясни позициите ни и да направим санкциите по-болезнени, ако щете.

– Току-що говорихме за закона, кръстен на политическия затворник Магнитски, загинал в руски затвор. Тази седмица друг силен глас против корупцията в Русия – г-н Навални, почина. Западът вложи ли достатъчно усилия да облекчи съдбата му в затвора според Вас?
– Разбирам какво ме питате… Ако трябва да съм честен, държави като САЩ и други в ЕС например имат ограничено влияние в Русия напоследък. Посолството ни е много по-малко от преди.

Способността ни да разговаряме с части от руското общество, които не подкрепят правителството, е драстично ограничена.

Мисля, че е важно да се има предвид, че смъртта на г-н Навални, за която скърбим и предаваме съболезнованията си на неговата вдовица, се дължи на президента Владимир Путин, на политиката и режима, който е установил в страната. Такива хора, за които може да се спори дали присъдата им е била легитимна… никой не бива да умира в затвор, докато излежава присъда. И мисля, че Русия, за съжаление, е станала държава, която толерира подобен вид неща.

– Говорейки за руското влияние, всяко официално лице от САЩ, гостувало в студиото ми, е подчертавало енергийната зависимост като скрит път за руско влияние в България. Смятате ли, че българските политици дават всичко от себе си, за да намалят или прекратят тази зависимост?

– Смятам, че България свърши много добра работа в намаляването на зависимостта си от Русия, от една-единствена страна. Русия прекрати доставките на газ за България на 27 април 2022 г. Така мисля. Това не беше провокирано от нищо. Русия просто реши да го причини на България.

Гордеем се, че успяхме да работим съвместно с вашите длъжностни лица тук и да се опитаме да помогнем на България да намери алтернативни източници на газ. България също така разглежда начини, по които да диверсифицира от ядрена енергия, съсредоточена само върху руски доставки, източници и оборудване, към други възможности. Това са все добри новини. Много се радваме, че подписахме двустранно споразумение миналата седмица с България за сътрудничество в сферата на гражданската ядрена енергетика.

Ще има централа на „Уестингхаус“, която ще бъде построена тук през идните години. Това са все добри, важни и много разумни стъпки, предприети от България, за да се гарантира по-голяма независимост. И накрая, ще спомена нефта като ключов въпрос. До неотдавна зависехте от базирана в Русия компания за рафинирани нефтени продукти. Доколкото разбирам има насърчаване от страна на правителството и други да се намери неруски купувач за обекта тук, в България. Считаме, че това би било добра идея. Бихме се радвали този обект да бъде в български или европейски, а не руски ръце в идните години.

– В този контекст, проявили ли са интерес американски компании към закупуване на нефтената рафинерия „Лукойл“, след като „Уестингхаус“ ще доставя горивото за АЕЦ „Козлодуй“?

– По отношение рафинерията, има няколко американски фирми, които са били в София, в България. Ако трябва да съм честен не съм в позиция да кажа или оценя колко сериозни или добри биха били и колко активно се стремят да купят рафинерията на „Лукойл“. По темата за ядрената енергия се радваме, че ще бъде построена централа на „Уестингхаус“ тук.

За нас е от значение това който и да е строителят на новата централа, да е от страна, която споделя ценностите, които се споделят и от България, от САЩ и от ЕС. Уверен съм, че това ще бъде така.

– Всяка нова страна крие много изненади за чуждестранен дипломат. Какво Ви изненада най-много тук?

– Бих казал, че най-много ме изненада фактът, че няма повече американски туристи тук. Попътувахме из България и посрещнахме доста гости през последните около девет месеца, откакто сме тук.

Всички, където и да ги заведем – в София, в Пловдив, по Черноморието, във Велико Търново, хората виждат тези места и остават впечатлени. Те са си впечатляващи! Бих казал, че и сред дипломатите преди мен, всички, с които разговарях, служили тук преди, казваха колко много им е харесало тук. За повечето от тях, това е било любимото им назначение в дипломатическата служба.

Така че бих се радвал да видя повече американски туристи тук. Ние даваме своя малък принос в семейството ми, като планираме да доведем възможно най-много приятели и роднини през идните месеци. Ще им покажем колкото се може повече от България и се надяваме да споделят за страната с повече хора

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar