Kакво означава победата на Тръмп за Европейския съюз и НАТО
Авторът
С победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ на 5 ноември 2024 г., светът отново се подготвя за несигурни 4 години и протекционистки подход към външната политика – „Америка на първо място“. В своята победна реч новоизбраният президент заяви: „Това наистина ще бъде златната епоха на Америка[1]”, изявление, което отекна с неговите предизборни обещания да затегне имиграцията, да „оправи“ икономиката, да сложи край на войната в Украйна и да се справи с войната в Газа. Бързото разрешаване на двата конфликта би позволило насочването на средствата, предвидени за военни разходи, обратно в страната – за контрол на границата с Мексико, като основен приоритет. Разбира се, това повдига въпроса какви биха били последствията както във военен, така и в политически план за Европейския съюз (ЕС) и НАТО.
По тази причина, този анализ ще разгледа влиянието на победата на Тръмп и неговия подход към външната политика върху ЕС и НАТО. Ще бъде отговорено на въпроса: доколко европейските съюзници са подготвени за още 4 години несигурност предвид протекционистките политически, икономически и военни политики, които би въвела една президентска администрация на Доналд Тръмп? Как би се променил световният ред?
I. Анализ на предизборната кампания на Доналд Тръмп
А. Защо Тръмп вместо Харис?
Въпросът, който основно вълнува хората по целия свят, изглежда е „Защо Тръмп, а не Харис?” Ако се върнем към първата му президентска кампания през 2016 г., Тръмп беше аномалия: губи популярния вот, но въпреки това печели президентството. През 2020 г. изглеждаше, че нещата се връщат към „нормалното[2]”, когато той загуби от Джо Байдън.
Четири години по-късно, американските избиратели, знаейки кой е Тръмп и как би изглеждало неговото управление, му позволиха не само да си осигури втори мандат, но и да спечели популярния вот. Въпреки нарастващите вътрешни недоволства спрямо кандидатите и политиките, излъчени от страна на Демократите, следва да се постави въпросът дали не се наблюдава една различна тенденция – от една страна, на външна и вътрешна популистка политика и от друга – на икономически протекционизъм, която маркира геополитическата сцена през последното десетилетие в глобален мащаб?
Новоизбраният президент Доналд Тръмп, следвайки предизборните си обещания, се зае с мисията да „спаси страната[3]”. Неговата обширна програма, която цели да промени американското правителство, външната политика, националната сигурност, икономиката и вътрешните работи, ще бъде най-драматичната промяна[4] приета от американски президент в съвременността. Политиките, които той очерта по време на кампанията си, ще бъдат по-обширни, отколкото по време на първия му мандат и без „републиканците от политическото ръководство и военните ветерани, които го заобикалят, за да се противопоставят на по-драстичните му идеи.[5]” Именно тези политики разколебаха гласоподавателите, които искат по-строги позиции по отношение на имиграцията и „оправянето“ на икономиката като алтернатива на политиките при Байдън. Тъй като Харис не изразяваше силни позиции по въпросите, свързани с миграцията и икономиката, за повечето американци изборът бе ясен.
Имиграционната тенденция, която накара толкова много американци да гласуват за Републиканците, не би трябвало да е изненада, особено за европейците. В страни като Франция, Германия, Португалия, Нидерландия, Австрия и др. дискусиите за имиграцията се увеличават с всеки изминал ден – независимо от реалния брой на имигрантите, избирателите смятат, че биха могли да спечелят повече в политически, социален и икономически план, ако имиграцията бъде затегната. В този контекст, на 17-18 октомври на есенното заседание на Съвета представителите на ЕС беше обсъдена нова стратегия за справяне с имиграцията. Макар че през първите няколко месеца на 2024 г. незаконните влизания на територията на ЕС са намалели с 42%, Фон дер Лайен предложи ЕС да проучи „иновативни начини“ за борба с незаконната имиграция: възлагане на процедури за предоставяне на убежище на страни извън ЕС (както Италия прави с Албания), улесняване на депортирането в трети страни (предложено и от правителството на Обединеното кралство да изнася незаконни имигранти в Руанда[6]) или създаване на „центрове за връщане“ извън Европа като част от новия закон за депортациите[7].
Ето защо не е изненадващо, с оглед на случващото се в Европа, че американците предпочетоха предложенията на Тръмп, докато Харис избягваше да изразява силни позиции по такива важни за избирателите въпроси. За европейците обаче по-належащият въпрос е доколко важна е била външната политика за американците, когато са подали своя вот за Доналд Тръмп.
Б. Колко важна е външната политика за американските избиратели?
По време на президентските избори в САЩ външнополитическите въпроси рядко доминират на сцената. Този път обаче се забелязва значимостта на външнополитически теми като проблемите с границата с Мексико и войната в Украйна. Според септемврийско проучване на Pew Research Center, проведено сред избирателите, се установява, че 62% от всички избиратели са посочили външната политика като въпрос, който е много важен. Въпросът е бил ключов за 70% от избирателите на Тръмп и за 54% от избирателите на Харис, които също са посочили външната политика като ключов приоритет[8].
Според проучване, проведено от Фондация „Карнеги“ в края на август 2024 г., което разкрива значителна информация за приоритетите на регистрираните гласоподаватели, които знаят за кого ще гласуват, по отношение на външнополитическите предизвикателства, 50% посочват важността на имиграцията на границата между САЩ и Мексико, 35% – войната между Израел и Хамас, а 28% – както войната между Русия и Украйна, така и отношенията с Китай[9]. Тенденциите са сходни и при гласоподавателите, които не знаят за кого ще гласуват – имиграцията по границата между САЩ и Мексико са с еднаква важност (42%), следвани от войната между Израел и Хамас (30%)[10]. Сред гласоподавателите, които не знаят за кого ще гласуват, над 50% нямат доверие в способността на Тръмп или Харис да се справят ефективно с външнополитическите проблеми, докато значителен брой от тях предпочитат Тръмп по отношение на политиката спрямо Китай, войната между Израел и Хамас, имиграцията на границата между САЩ и Мексико и войната между Русия и Украйна[11].
От тези статистически данни може да се заключи, че американските избиратели се фокусират най-вече върху това как решенията в областта на външната политика ще се отразят вътрешно, а не върху въпросите на НАТО и последиците за европейските им съюзници. В тази светлина изборът „Тръмп“ става още по-очевиден за американските гласоподаватели.
II. Какво би означавало второ президентство на Тръмп за НАТО?
В началото на ноември министър-председателят на Полша Доналд Туск определи Тръмп като „непредсказуем“. Той не е единственият европейски лидер, който го определя така. Според бившия шведски премиер, настроението в по-голямата част от Европа е „мрачно и отчайващо.“[12] Въпреки това, европейските лидери бяха бързи да поздравят новоизбрания президент за победата му над Камала Харис, поради проявата на външнополитическите си интереси. Украинският президент Володимир Зеленски (с цел да установи добри дипломатически отношения с новата администрация в САЩ и да запази помощта за Украйна) бе един от първите, които поздравиха Доналд Тръмп за победата му. Забележително бе и поздравлението от Тайван, като страна, която се стреми да направи големи поръчки за оръжие и да сключи сделка със САЩ още в първите дни от встъпването на Тръмп в (контекст: поръчката на Тайван е важна поради потенциалния конфликт с Китай и обещанията за американска намеса в него под формата на защита). В тази светлина, преди да се правят неосновано мрачни прогнози, е нужно да се разгледат фактите отблизо. Кои биха били решителните действия, които администрацията на Тръмп ще предприеме в първите си дни?
A. Украйна, Путин и края на войната: последствия за Европа и Азия
Най-важното решително действие се очаква да е по отношение на войната в Украйна и ще послужи като тест за Европа относно американската военна и дипломатическа мощ в епоха на икономически, политически и военен протекционизъм. Европейските лидери се тревожат за степента на ангажираност на САЩ към НАТО и за стабилността на източния фланг спрямо Русия, имайки предвид предишни изявления на новоизбрания президент относно „насърчаването“ на Кремъл да атакува всеки съюзник, който не изпълнява изискването за военни разходи от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) в рамките на НАТО[13]. По време на своята кампания Тръмп обвини Зеленски в започването на войната и отказа да заяви, че иска Украйна да спечели – по-скоро твърдо утвърждава позицията, че иска да прекрати войната още в първия ден на своя мандат[14]. Последиците от изпълнението на неговите обещания биха довели до победа за Путин, а също и за Китай, което би отслабило още повече Европа и САЩ. Освен това, последствията от бъдещото управление на Тръмп по отношение на конфликта не засягат само Европа и НАТО – въпросът е основен и в Азия[15]. Имайки предвид ангажимента на Америка под ръководството на президента Байдън да защитава Тайван чрез „интегрирано възпиране”, източноазиатските и югоизточно азиатските съюзници ще следят внимателно как САЩ изпълняват предишните си ангажименти и вероятността тези ангажименти да бъдат изпълнени в контекста на възпирането на Китай.
Друг важен фактор, който трябва да бъде взет предвид, са американските и европейските реакции (или тяхното отсъствие) на разполагането на севернокорейски войски от Русия в Украйна. Севернокорейските войски на европейска земя без съмнение са исторически момент, но по всички грешни причини: това е първият път за едно столетие, когато Русия е поканила чужди войски на своя територия[16]. Геополитическите последици и последствия от такива действия водят до няколко заключения: първо, Русия силно желае вече да приключва с войната, предвид и значителните загуби, които изглежда са се нараснали в сравнение с 2022 г и второ, желанието на Русия да прекрати бързо войната може да доведе до нарушаване на „мира“ в други части на света. Тежката зависимост на Русия от севернокорейски войски би позволила на Пхенян да използва бойно подготвени и опитни войници за потенциални регионални ескалации. Зависимостта от ирански смъртоносни дронове и ракети, както и икономическата зависимост от Китай за укрепване на руската икономика и достъп до технологии с двойна употреба също имат значение извън контекста на войната в Украйна.
Промяната във външната политика на Байдън (17 ноември), която позволява на Украйна да използва предоставените от САЩ далекобойни ракети за удари по-навътре в територията на Русия[17] (в отговор на използването на севернокорейски войски от Русия) е действие, което много анализатори определят като твърде закъсняло и приемат като отчаян опит да се промени курсът на американската политика към Украйна преди да встъпи в длъжност Тръмп. От европейска страна нямаше единно осъждане на тактиката на Кремъл, включително и липсваше критика към Северна Корея за предоставянето на войници.
Друго, което трябва да се вземе предвид при разглеждането на потенциалната посока на разрешаването на войната в Украйна, са отношенията между Тръмп и Путин. След резултатите от изборите, Путин даде сигнал за по-близки отношения с американския си колега – той поздрави и възхвали Доналд Тръмп, което е знак че Кремъл ще се опита бързо да се възползва от очевидната привързаност на избрания президент към автократичния лидер. „Силно очаквам, че нашите отношения със Съединените щати в крайна сметка ще бъдат възстановени. Ние сме отворени за това[18]”, каза Путин. Отношенията между Тръмп и Путин най-добре се описват от Кирил Дмитриев – ръководител на суверенния фонд на Русия и близък съюзник на Путин: „Тръмп и неговият екип имат репутацията прагматисти и разглеждат нещата по начин, насочен към решаване на проблеми в сравнение с предишните администрации.[19]”
Въпреки това, Кремъл помни, че първата администрация на Тръмп наложи санкции на страната по редица въпроси (неизпълнението на американските обещания за възстановяване на отношенията с Русия и вдигането на западните санкции заради анексирането на Крим и Източна Украйна[20]) и това го прави непредсказуем. Руският лидер е напълно наясно с това. Някои от най-яростните противници на Путин виждат основания за надежда в победата на Тръмп – „Първото президентство на Тръмп не беше толкова лесно за Путин. Предаването на Украйна би изглеждало като изключително слабо решение, и мисля, че Тръмп много добре го разбира[21]”, заяви Иля Яшин, виден антикремълски политик. С други думи, докато конвенционалната мъдрост може да бъде, че Кремъл отново желае Тръмп, реалността е, че нито един от двамата възможни бъдещи президенти на САЩ вероятно няма да достави това, което Москва иска.
При тези обстоятелства, как би изглеждал краят на войната? Ако Тръмп изпълни обещанието си да приключи войната за 24 часа, единственият начин да го направи е да принуди Украйна да приеме лошо споразумение, като прекрати военната подкрепа и позволи на Кремъл да задържи около 20% от страната, която е завладял със сила[22]. Политически, това създава деликатна ситуация – Украйна и Европа със сигурност ще отхвърлят такова споразумение, тъй като европейските съюзници са силно ангажирани с войната и нямат интерес да възнаградят откритата агресия на Русия. Това ще задълбочи политическите напрежения и несъответствията във външната политика между западните съюзници, още повече разкъсвайки тяхната „обща“ стратегия относно Русия. Въпреки това, дори ако избраният президент не предприеме този курс на действие и не изпълни обещанието си да приключи войната за един ден, той със сигурност ще използва огромното си влияние, за да се опита да наложи собственото си решение на конфликта, докато е в Белия дом. Някои твърдят, че това решение ще бъде в полза на Русия. По-логичното заключение би било, че това ще зависи от това кой ще бъде основният съветник по въпросите на Украйна зад Тръмп, когато встъпи в длъжност и каква ще бъде американската външна политика през януари (особено като се има предвид промяната в посоката към Украйна, която президентът Байдън въведе на 17 ноември). Във всеки случай, разрешаването на този конфликт най-вероятно ще бъде в полза на Тръмп, въпреки Украйна, европейските съюзници и американските интереси.
Б. Отношенията на Тръмп със съюзниците от НАТО
1. Въпросът за ангажимента на Америка към НАТО – член 5
В Европа дълго преобладава страх, че избраният президент Тръмп ще отслаби ангажимента на САЩ към НАТО. Той хвали авторитарните лидери на Китай, Русия и Северна Корея и изисква все повече от демократичните съюзници в Европа и Азия[23]. Съответно, дали САЩ ще останат част от НАТО е актуален въпрос. Политическият подход към Украйна и конфликтите в Близкия изток ще срещне непредсказуем нов фактор – Доналд Тръмп. С победата на Републиканците на изборите за Белия дом, Камарата на представителите и Сената, включително и подбрани назначения в кабинета на Тръмп[24], изглежда малко вероятно той да бъде разубеден, ако реши да изтегли американските войски (контекст: по време на първото си президентство, Тръмп искаше да премести американските войски от Германия, Сирия и Южна Корея, но в крайна сметка бе разубеден от съветниците си). Срещу нарастващата заплаха от Русия на границите на НАТО, остава актуален въпросът дали НАТО без САЩ би привлякло Путин да атакува европейските съюзници в .
Като се има предвид, че Тръмп не е човек, който изпълнява (повечето) от обещанията си, в Европа са скептични, че САЩ не биха изпълнили ангажиментите си по член 5. Яап де Хооп Шефер, главен секретар на НАТО от 2004 до 2009 г., заяви, че Доналд Тръмп ще се притече на помощ на Европа, ако Русия нападне друга страна от алианса. Според него това позволява на НАТО да държи Кремъл в неведение – Тръмп е правел коментари, които „поставят в съмнение същността на НАТО”, но това не е непременно лошо: „Неяснотата невинаги е лоша в дипломацията… и тази неяснота Путин също я вижда”, сподели де Хооп Шефер[25].
2. Макрон – първият, който поздравява Тръмп за победата му
Френският президент Еманюел Макрон беше първият европейски лидер, който поздрави избрания президент за категоричната му победа над номинираната от Демократическата партия Камала Харис. В изявлението си Макрон каза, че е готов да работи с него „с уважение и амбиция, както успяхме да правим през последните четири години[26]” и че отношенията с Тръмп ще „вземат предвид Вашите убеждения и моите[27]” В контекста на френската политическа нестабилност – в която президентът и неговата партия загубиха три парламентарни избора (два вътрешни и един европейски) от дясноориентираната партия Rassemblement National (RN), която демонстрира симпатии към тръмпистката политика– това изявление (и неговата бързина) е важен момент, който илюстрира европейската стратегия.
Макрон е известен като най-големия защитник на Европа в нейния стремеж да стане по-независима от търговски съперници като Китай и САЩ по всички въпроси – от отбрана и сигурност до най-съвременни технологии. В изказване Макрон намекна, че Европа трябва да стане по-устойчива, независима и да определя своите политически и военни действия спрямо нейните ценностни съображения. Имайки предвид, че това изказване на френския президент идва, когато неговото лидерството на сцената на ЕС понася удар, тези негови думи са може би по-скоро наполеоновски мечти, отколкото европейска реалност. Не всички в европейския блок са убедени в думите на Макрон. Някои европейски лидери виждат действията му като помощни за вътрешните му политически проблеми, а не като служба в интерес на Европа[28].
3. Полша
В контекста на вътрешните политически сътресения, както за френския президент Еманюел Макрон, така и за германския канцлер Олаф Шолц, Доналд Туск е този, който взема мерки – ако Украйна загуби, неговата страна ще бъде на първа линия по отношение на потенциална атака от Русия. С огромно бюджетно усилие Полша вече инвестира 4,1% от БВП[29] за придобиване на оръжия с цел укрепване на отбраната. Сумата се очаква да нарасне до 4,7% от БВП през 2025 г[30].
Въпросът е купува ли Полша от Европа? Не точно. Поръчките на танкове и самолети основно идват от САЩ и Южна Корея[31]. Важно е да се отбележи, че полско-южнокорейското партньорство не може да бъде разглеждано без разбирането на ролята на САЩ в отбранителната стратегия на Полша. През 2023 г. Полша подписва сделка за 10 милиарда долара за закупуването на 96 хеликоптера AH-64E Apache от Boeing и 250 танка M1A2 Abrams, закупени през 2022 г., които ще направят Полша първата страна извън САЩ, която ще ги използва. Освен това Полша осигури и стелт изтребители F-35 и ракетни системи за въздушна отбрана Patriot[32].
Според The German Marshall Fund, вследствие на инвестициите на Полша в американско оръжие, Съединените щати откриват обект за защита от балистични ракети в Редзиково, установявайки постоянното присъствие на своята V-та дивизия в лагер Костюшко. Освен че подобряват координационните способности на Полша във въздуха и на земята, тези отбранителни способности подобряват и съвместимостта със силите на НАТО.
От друга страна, нарастващите връзки на Полша със Сеул отразяват растящото желание да се диверсифицират военните доставчици, частично подтиквано от опасения относно възможни промени във външната политика на САЩ[33]. Последиците от втори мандат на Тръмп в Овалния кабинет, съчетани с усилията на Полша да сложи край на подизпълнението си от 2% , предвид опитите на Тръмп да наложи наказания върху Европа, поставят усилията на Доналд Туск в деликатна политическа ситуация. Отразявайки насърченията на Макрон за по-голяма икономическа независимост на Европа от САЩ, въпросите за търговията с оръжие остават на дневен ред.
4. Непредсказуема ли е Турция?
Турция е държава с геополитическо и военно стратегическо значение, предвид членството си в НАТО и се е утвърдила като непредсказуем играч чрез своето поведение във външната и вътрешната си политика. Съществуват множество фактори, които подкрепят това твърдение.
На първо място са членството ѝ в НАТО и напрежението ѝ със Запада. Все по-независимата външна политика, която Анкара демонстрира като открити дипломатически връзки с държави, които не са приятелски настроени към Запада, или „прагматичната“ ѝ политика в настоящата геополитическа ситуация, е обтегнала отношенията ѝ с алианса и особено със САЩ.
Примери за такива дипломатически връзки включват поддържането на идеята за присъединяване към БРИКС, закупуването на ракетни системи от Русия и поддържането на открит диалог със страната след събитията в Украйна[34], поддържането на икономически връзки с Китай и т.н. Най-забележителен пример за напрегнатите отношения със САЩ е спирането на програмата за изтребители F-35 през 2017 г., след като Турция купува ракетни системи S-400 от Русия.[35]. През тази година бяха положени усилия за възстановяване на програмата, но през октомври руският външен министър Сергей Лавров отхвърли възможността Турция да предаде системата си за противовъздушна отбрана S-400 на САЩ в отговор на предложението на Вашингтон към Анкара за предаване на контрола върху нея. Той добави, че покупката от 2017 г. включва сертификат за краен потребител, който забранява продажбата на системата на трета страна без съгласието на Москва.[36].
Съмнителните външнополитически действия на Турция не се ограничават само до покупки и внос. Като изгряваща дронова суперсила, Турция все по-често прилага „дронова дипломация“: износът на дронове често върви ръка за ръка с политически усилия за укрепване на търговията, като политическите отношения оказват значително влияние върху възможностите за доставка. Турция изнася дронове не само за страни, съюзени със Запада (като Украйна), но и за държави от Персийския залив (Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия), както и за множество страни в Африка – на север в Алжир, Мароко, Тунис и на запад в Нигерия.[37] Този подход допълнително обтяга отношенията на Турция със съюзниците ѝ, особено в контекста на доставката на дронове на политически и социално нестабилни държави, което поражда хуманитарни опасения[38]. Разбира се, за да изпълни задълженията си към НАТО (и да подкрепи аргументите си за присъединяване към ЕС), Турция е сред страните, които изпратиха оръжейни системи на Украйна под формата на дронове. Това действие беше остро критикувано от Русия – според Сергей Лавров е „изненада[39]”.
Вторият фактор, който прави Турция непредсказуем играч, е вътрешната ѝ политика. Под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган Турция е преживяла значителни политически промени, включително нарастващ авторитаризъм, което е предизвиквало притеснения както вътре в страната, така и в международен план. Освен „дроновата дипломация”, Турция упражнява по-голямо политическо и икономическо влияние, но също така получава възможността да увеличи военната си възпираща сила и да осигури стратегическа автономия за решаване на регионалните си проблеми[40]. Примери за това са постоянната заплаха от ПКК в югоизточна Турция и северен Ирак, участието през 2015 г. в сирийската гражданска война срещу силите на Асад/Русия, усилията на Турция да помогне на Азербайджан да възвърне изгубените територии от Армения, увеличен интерес към Африканския рог (Сомалия) и Аденския залив[41].
Третият фактор е балансирането между Русия и Запада в търсене на по-близки отношения с ЕС, като същевременно възникват напрежения по въпросите за човешките права и демокрацията. На срещата в Будапеща по време на американските избори, Ердоган разговаря с европейски лидери, включително с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон и датския премиер Мете Фредериксен, и изрази желанието си да възобнови замразените преговори за членство в ЕС[42]. Турският президент заяви: „Няма разумно обяснение за блокирането в продължение на години на присъединяването на страна като Турция, която значително допринася за просперитета и сигурността на континента. Турция е готова за диалог и сътрудничество, за да напредваме в нашите отношения на солидна основа[43].”
Последният фактор е турската икономика, която въпреки растежа си, се сблъсква с предизвикателства като инфлация и политическа нестабилност. По отношение на първото, обещаните тарифи, които Тръмп би наложил върху стоки от чужди държави, биха се отразили върху Турция и без съмнение биха повлияли на икономическите ѝ отношения със САЩ. Съответно икономическите решения на Турция с оглед преминаването към по-голямо държавно контролиране и напрежението с международни финансови институции биха могли да имат сериозни последствия в геополитически аспект. Пример за такъв ефект е участието на Турция в Казан, когато през октомври 2024 г. членове на БРИКС се събраха в Русия на среща на върха. Присъствието на Турция подчертава нуждата на много държави да балансират отношенията си между различни конкуриращи се сили (САЩ и Европа с Китай и Русия)[44].
5. Балтийските държави, НАТО и САЩ
В свят, в който задълженията на САЩ към НАТО могат да бъдат поставени под въпрос, в контекста на възможността за нападение върху съседни на Украйна държави, на 21 октомври 2024 г. беше открит команден център за координация на силите на държавите-членки на НАТО в Росток (германски пристанищен град срещу Дания)[45]. Според германската армия целта на щаба ще бъде „да координира морската дейност на държавите-членки на НАТО в района, противоположен на Русия”, както и да наблюдава морския трафик в региона[46]. В отговор, Кремъл изрази своето недоволство от създаването на тази структура в Балтийско море и скоро извика германския посланик в Москва.
Русия възприема създаването на командния център като заплаха, защото счита, че сигурността на Балтийския регион е неразривно свързана със сигурността на цяла Европа, твърдение, което беше подкрепено и от германския министър на отбраната. Страните, участващи в този морски щаб – Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, имат много да обмислят в контекста на изказванията на Тръмп относно чл. 5 на Северноатлантическия договор и потенциала за разширена руска агресия извън териториите на Украйна, включително в държави от Черноморския регион. Николас Тензер, преподавател в SciencesPo, заяви, че „четирите години на Тръмп на власт ще позволят на Путин да премести своите фигури в други страни като Грузия или Молдова[47]” и добави: „Доналд Тръмп не се възприема като опонент на Владимир Путин на фронтовата линия. Особено с оглед на изказванията на неговия кандидат за вицепрезидент, Дж. Д. Ванс, който на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари заяви, че Русия всъщност не е истинска заплаха[48].”
По този начин, необходимостта от централни командни центрове на съюзниците на ключови стратегически места за възпиране на Русия става очевидна, като те трябва да служат като „интегрирана възпираща сила[49]” – това е неотменна част от стратегията, която НАТО трябва да приложи в контекста на резултатите от американските избори.
III. Какво би означавало второ президентство на Тръмп за ЕС и България?
А. Победата на Тръмп не трябва да е изненада
Изборната победа на Тръмп не трябва да се възприема като изненада в Европа – тя е резултат от нарастваща популистка вълна, която се наблюдава и в Европа. Изборите за Европейския парламент доведоха до тежки загуби и за европейските лидери. Пример е френския президент Еманюел Макрон, който загуби срещу партията на Марин льо Пен, Rassemblement national, както и тежък удар за Зелените в Германия[50]. Въпреки че партията на Урсула фон дер Лайен (център-дясната Европейска народна партия) запази най-много места, нарастването на крайнодесни политически партии показва, както на национално, така и на европейски ниво, че ще бъде трудно да се постигне ясна стратегическа програма по принципите, свързани със сигурността и икономиката[51].
В Европа Тръмп все още може да разчита на съюзници, които споделят сходни виждания по въпроси като миграцията и традиционните ценности (семейство, аборти, анти-ЛГБТ и т.н.). Може би най-гласовит сред тях е унгарският премиер Виктор Орбан, който е изразил своето удоволствие от завръщането на „своя приятел”, наричайки го „победа за света”[52]. Съществува риск от засилване на вътрешното политическо разцепление в ЕС предвид популистки правителства, които виждат в Тръмп потенциален съюзник за своите ,,не-либерални” проекти. В Словакия премиерът също се ангажира с идеите на Тръмп и заяви, че успехът на „консервативния“ кандидат в САЩ е „поражение за либералните и прогресивни идеи”, които редовно сравнява с рак[53]. Роберт Фицо и Виктор Орбан, които подкрепят мирни преговори с Русия и се противопоставят на европейската военна помощ за Украйна, заявиха, че се надяват за нова европейска стратегия относно Украйна в контекста на завръщането на Тръмп в Белия дом[54].
Следователно може да се заключи, че освен всички последици, които Тръмп би могъл да има във военно отношение върху Европа в лицето на НАТО, политическите му идеи също отбелязват възход в Европа, където той продължава да получава нарастваща подкрепа.
Б. Въпросът за политическата стабилност в ЕС
1. България и продължаващата политическа криза
Последните парламентарни избори на 27 октомври 2024 г. в България все още не са довели до сформиране на правителство, тъй като партиите все още не могат да намерят общ език. Проблемът се корени в постоянната липса на доверие, породена от предишни неуспешни коалиции (ПП-ДБ с ИТН, а по-късно с ГЕРБ), както и в непоследователните политически позиции. Страната продължава да е в политическа безизходица, а председател на Народното събрание беше избран след 11 опита.
В светлината на настоящата политическа ситуация е важно да се анализира как изборите в САЩ ще повлияят на България и ангажиментите ѝ към НАТО и ЕС, както и дали евентуално встъпване в длъжност на Доналд Тръмп ще има влияние върху формирането на правителство в България. В краткосрочен план може да се твърди, че Доналд Тръмп няма да има драматичен ефект върху България. Страната ще запази партньорството си със САЩ в различни области, по които двете държави вече си сътрудничат (отбрана, енергетика, търговия).
Въпреки това, в зависимост от развитието на политиката на Тръмп в дългосрочен план, отношенията между двете страни ще се променят. Разбира се, имайки предвид ефектите, които бяха обсъдени досега в този анализ от потенциалните тарифи върху европейски стоки и въздействието върху НАТО, което без съмнение ще засегне и България, трябва да вземе под внимание фактът, че при Тръмп руските проксита в страната може да продължат да ерозират ключови демократични ценности и потенциално да променят политическата позиция на страната като член на ЕС и НАТО. В контекста на повторен колапс на правителството, неуспех в споразумението за изпращане на военна помощ на Украйна и скорошното въвеждане на авторитарни мерки като в руското (сега и унгарско) анти-ЛГБТ законодателство[55], руското влияние може само да се разширява – обществото, така както политиката, е разделено, а гласовете, които директно или недиректно подкрепят Русия, в лицето на президента Румен Радев и политическите партии в парламента като „Възраждане“, БСП и МЕЧ, задълбочават проблема. Президентството на Харис щеше да използва подхода на Байдън и щеше да продължи да акцентира върху София като партньор в региона[56] и щеше да продължи да подкрепя демокрацията и гражданското общество. От друга страна, администрацията на Тръмп би провела изолационистки и протекционистки политики и няма да приоритизира отношенията с Европа и, съответно, с България. Така България няма да бъде разглеждана като ключов партньор в региона и вероятно би престанала да бъде подкрепяна от Америка в борбата си за демократични ценности. В крайна сметка, това може има отрицателни последици перспективите за демокрация и сигурност в България, тъй като би отворило вратата за засилено руско влияние.
То обаче е и възможност България да постигне вътрешнополитическо споразумение, да излъчи министър-председател и да води съгласувана външна политика с европейските си партньори. В лицето на руската агресия, тя трябва да изгради капацитет за подкрепа на Украйна и да стане по-активен участник в европейските дискусии за сигурността и стабилността на ЕС, вместо да бъде пасивен наблюдател. Победата на Тръмп не трябва да се възприема като прозорец за руски проксита, а като мотивиращ фактор за въвеждане на политическа стабилност и напредване на европейските ценности на международната сцена.
2. Германия – разпадането на коалицията на Шолц
Часове след като Доналд Тръмп обяви победа на президентските избори в САЩ[57], коалиционното правителство на Германия се разпадна, след като канцлерът уволни финансовия министър Кристиан Линднер, оставяйки една от най-големите икономики в Еврозоната в политически хаос. Причината за уволнението на финансовия министър е спор относно бюджета за следващата година: тройната коалиция, съставена от социалдемократите (партията на Шолц), Свободните демократи на Линднер и Зелените, не успя да постигне съгласие как да запълни дупка от 9 млрд. евро в разходните планове преди заседание на бюджетната комисия на парламента[58]. Конфликтът е обременен от по-дълбоки идеологически разделения относно това как да се справят със спада на германската икономика и колко дълг е законно да поеме правителството и това излезе на преден план на 16 декември, когато се проведе вот на доверие в долната камара на германския парламент. Вотът за разпускане на правителството бе приет с 394 срещу 207 гласа, със 116 въздържали се[59]. Очаква се изборите да се проведат на 23 февруари 2025 г., като те ще бъдат едва четвъртите предсрочни избори в съвременната история на Германия[60].
В резултат на това Германия и останалата част от Европа са изправени пред продължителен период на несигурност, в контекста на подготовката за търговска война със САЩ и се опитват да се противопоставят на нарастващата икономическа заплаха от Китай. Очаква се популистките антисистемни партии да се представят добре на предстоящите избори в Германия, тъй като общественото недоволство от икономиката и политическата нестабилност се превръща в подкрепа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и левия съюз на Сара Вагенкнехт[61].
Тази политическа нестабилност идва в момент, в който Германия е изолирана от своите европейски съюзници. Най-вече по отношение на военната помощ за Украйна. Франция и Обединеното кралство вече предоставиха ракети с далечен обсег, докато германският канцлер остава твърд в своето „не“ за доставката на германските ракети Taurus. Самопровъзгласилият се за „канцлер на мира“ Шолц използва последното си изказване в Бундестага, за да потвърди категоричната си забрана за предоставяне на оръжия с далечен обсег, а след това проведе едночасов телефонен разговор с Владимир Путин[62]. Това беше първият разговор между двамата лидери от две години насам. Този опит за телефонна дипломация беше силно критикуван от полския министър-председател Доналд Туск и от Володимир Зеленски, който заяви, че контактът на Шолц с Путин ще отвори „кутията на Пандора“ и ще подкопае опитите за изолация на Русия[63]. Това поставя германския канцлер в противоречие с Франция, Обединеното кралство и Полша, оставяйки Берлин изолиран в момент, когато е необходима по-голяма европейска сплотеност за отговор на развитието на геополитическата сцена.
3. Стабилността в ЕС в лицето на заплахи за сигурността
В контекста на политическата нестабилност в Германия, преди да се премине към обсъждането на стабилността на ЕС и свързаните с нея предизвикателства по отношение на политиката и сигурността, е важно да се постави в контекст и ситуацията с друга от основните сили на съюза – Франция, която също е жертва на вътрешнополитическа нестабилност. Тази година френският президент свика предсрочни избори, след които бяха необходими месеци, за да се сформира правителство. Това остави долната камара на парламента в застой и доведе до крехка коалиция, която да противодейства на крайната десница и левицата. След месеци забавяне, Макрон назначи известен десен политик – Мишел Барние, за министър-председател, което допълнително разклати подкрепата както от страна на левицата, така и в собствената му партия. В края на годината Мишел Барние беше свален с гласовете на крайната левица и десница и стана министър-председателят на Франция с най-кратък мандат в съвременната история на страната.
Несигурността, произтичаща от Франция и Германия, създава континентален властови вакуум, който може да засили руските опити за завземане на по-голяма част от Украйна[64]. Това заплашва да парализира способността на Европа да реагира на глобална търговска война, ако Тръмп наложи мита върху държавите, които изнасят за САЩ. В резултат, това може допълнително да обърка всякакви усилия на Европа да изработи обща политика и да защити индустриите си от нарастващия внос на нискокачествени китайски стоки.
Разбира се, въпросът за европейската отбрана също е на дневен ред. Като се има предвид, че Европейската комисия е основният орган, отговорен за предоставянето на военна помощ за Украйна, Брюксел сега променя своите политики за разходите, за да пренасочи десетки милиарди евро към отбрана и сигурност[65]. Пред войната в Украйна и завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост, според Financial Times, промяната ще засегне около една трета от общия бюджет на ЕС и „392 млрд. евро от 2021 до 2027 г.“ – средства, които са предназначени за намаляване на икономическото неравенство между държавите-членки на ЕС.[66]”
До момента само около 5% от т.нар. „кохезионни фондове“ са били изразходвани[67], като най-големите бенефициенти са Полша, Италия и Испания[68]. Според настоящите правила тези фондове не могат да се използват за закупуване на отбранителна техника или за директно финансиране на армията, обаче инвестициите в продукти с „двойна употреба” (като дронове) са разрешени. През следващите седмици европейските държави ще могат да използват тези кохезионни фондове съгласно съществуващите правила за подкрепа на своите отбранителни индустрии, увеличавайки производството на оръжия и боеприпаси, както и проекти за военна мобилност, като укрепване на пътища и мостове, за да се осигури безопасното преминаване на танкове[69].
Заключение
Ще бъде ли наистина толкова лошо едно второ президентство на Тръмп?
В светлината на обещанията, които той направи по време на кампанията си, може без съмнение да се заключи, че протекционистката икономическа и външна политика, която новоизбраният президент би въвел, ще се отрази на организации като НАТО и със сигурност на ЕС. На фона на отслабена и разделена Европа и вътрешното недоволство от политиките и подходите на ЕС в лицето на Урсула фон дер Лайен – с Комисията, която играе безпрецедентно ключова роля в осигуряването на бюджета, позволяващ европейска помощ за Украйна, се поставя въпросът как Европа ще успее да се реорганизира и наистина да започне да става независима от Съединените щати по отношение на своята сигурност, политика и икономика.
Този въпрос става още по-належащ в светлината на актуалната геополитическа ситуация. С войни, бушуващи в Украйна и Газа, Близкият изток става все по-неспокоен, докато минали конфликти и стари вражди се завръщат. В допълнение страните от Залива възприемат Тръмп като съюзник: „Очевидно работихме с президент Тръмп преди, така че го познаваме и можем да намерим начин да работим с него много добре”, каза саудитският външен министър, принц Фейсал бин Фархан, пред CNN по време на годишния инвестиционен форум на кралството[70]. Последното президентство на Тръмп показа, че той изгражда лични отношения с лидерите на страните от Залива и предлага силна отбранителна подкрепа за техните държави.
Какъв е ефектът? Този път тези държави по-вероятно ще се обърнат към новата администрация на Тръмп за помощ – изразена в гаранции за сигурност и американски инвестиции, които целят диверсифицират икономическата база в региона. След очевидното разочарование от силната военна и политическа подкрепа на администрацията на Байдън към Израел – настроения, които подхранваха опасенията в региона относно евентуално президентство на Камала Харис[71], второто встъпване на Тръмп в президентския пост резонира с обещания за развитие в страните от Залива.
Разбира се, на хоризонта присъства и въпросът за евентуална икономическа търговска война между САЩ и Европа. Тръмповите тарифи и икономически протекционистки политики биха диктували голяма част от политическия и военния дискурс през следващите 4 години – състоянието на глобалната икономика, тарифите върху вноса, инфлацията, но най-вече отношенията на САЩ с Китай.
Ако Тръмп избере силно протекционистки подход, това би могло да отвори възможности на глобалните пазари, които да позволят на Китай да се възползва и да заеме първото място като световен икономически хегемон. Това от своя страна би диктувало и развитието на отношенията на ЕС и НАТО с Русия във военно отношение (като увеличаване на европейските инвестиции в оръжие и сигурност, а от друга страна потенциалната промяна на намесата на Китай, като икономическа подкрепа за Русия в Украйна), както и на конфликта между Тайван и Китай и евентуално американско участие в него. Това би се отразило и в Близкия изток и ще бъде в ръцете на Тръмп да реши как каква ще е подкрепата на САЩ.
Във всеки случай, Европа изглежда готова да се изправи пред двустранна търговска война – една със САЩ и една с Китай, на фона на нарастващи политически кризи и дискурси.
А по въпроса дали едно второ президентство на Тръмп наистина би било толкова лошо -със сигурност може да се каже, че враговете и съюзниците на САЩ вече се подготвят да предприемат мерки срещу нарастваща враждебност в американската външна политика.
[1] Politi, James, and Lauren Fedor, 6 Nov. 2024.
[2] Fukuyama, Francis, 8 Nov. 2024.
[3] Baker, Peter, and Charlie Savage, 7 Nov. 2024.
[4] Baker, Peter, and Charlie Savage, 7 Nov. 2024.
[5] Baker, Peter, and Charlie Savage, 7 Nov. 2024.
[6] BBC, 13 June 2024.
[7] Jacqué, Philippe, 17 Oct. 2024.
[8] Nadeem, Reem, 9 Sept. 2024.
[9] Shell, Christopher, 11 Oct. 2024.
[10] Shell, Christopher, 11 Oct. 2024.
[11] Shell, Christopher, 11 Oct. 2024.
[12] Kaminski, Matthew, 10 Nov. 2024.
[13] FitzGerald, James, 11 Feb. 2024.
[14] Kaminski, Matthew, 10 Nov. 2024.
[15] Kaminski, Matthew, 10 Nov. 2024.
[16] Rutte, Mark, 6 Nov. 2024.
[17] Entous, Adam, et al. 17 Nov. 2024.
[18] Troianovski, Anton, and Valerie Hopkins, 7 Nov. 2024.
[20] Hartog, Eva, 5 Nov. 2024.
[21] Troianovski, Anton, and Valerie Hopkins, 7 Nov. 2024.
[22] Baker, Peter, and Charlie Savage, 7 Nov. 2024.
[23] Epstein, Reid J, 6 Nov. 2024.
[24] Looker, Rachel, 14 Nov. 2024.
[25] Wax, Eddy, 9 Nov. 2024.
[26] AFP with Le Monde, 6 Nov. 2024.
[27] AFP with Le Monde, 6 Nov. 2024.
[28] Vinocur, Nicholas, et al. 7 Nov. 2024.
[29] Kauffmann, Sylvie, 6 Nov. 2024.
[30] Kauffmann, Sylvie, 6 Nov. 2024.
[31] Kauffmann, Sylvie, 6 Nov. 2024.
[32] Guccione, Oscar Luigi, and Aina Turillazzi, 23 Oct. 2024.
[33] Guccione, Oscar Luigi, and Aina Turillazzi, 23 Oct. 2024.
[34] Coşkun, Alper, et al., 15 Oct. 2024.
[35] Bisht, Inder Singh, 4 Oct. 2024.
[36] Bisht, Inder Singh, 4 Oct. 2024.
[37] Velkova, Evgenia, 27 April, 2024.
[38] Контекст: Западното участие в хуманитарните въпроси и човешката сигурност (от 90-те години на ХХ век до днес).
[39] Guilbert, Kieran, and Ramazan Dengiz, 1 Nov. 2024.
[40] Velkova, Evgenia, 27 April, 2024.
[41] Velkova, Evgenia, 27 April, 2024.
[42] Wax, Eddy, 9 Nov. 2024.
[43] Wax, Eddy, 9 Nov. 2024.
[44] Hopkins, Valerie, and David Pierson, 23 Oct. 2024.
[45] Bosredon, Mickael, 23 Oct. 2024.
[46] Bosredon, Mickael, 23 Oct. 2024.
[47] MAKOOI, Bahar, and David RICH, 7 Nov. 2024.
[48] MAKOOI, Bahar, and David RICH, 7 Nov. 2024.
[49] Ucko, David, and Thomas Marks, September 2022.
[50] Marsi, Federica, 12 June 2024.
[51] Dennison, Susi in Marsi, Federica, 12 June 2024.
[52] MAKOOI, Bahar, and David RICH, 7 Nov. 2024.
[53] SPDS, 2024.
[54] MAKOOI, Bahar, and David RICH, 7 Nov. 2024.
[55] Keranov, Dimitar, 11 Oct. 2024
[56] Keranov, Dimitar, 11 Oct. 2024
[57] Chazan, Guy. 6 Nov. 2024.
[58] Chazan, Guy. 6 Nov. 2024.
[59] Schuetze, Christopher and Jim Tankersley, 16 Dec. 2024.
[60] Schuetze, Christopher and Jim Tankersley, 16 Dec. 2024.
[61] Chazan, Guy. 6 Nov. 2024.
[62] Vinocur, Nicholas, et al. 7 Nov. 2024.
[63] Vinocur, Nicholas, et al. 7 Nov. 2024.
[64] Tankersley, Jim, and Aurelien Breeden. 10 Nov. 2024.
[65] Jones, Cleve, et al. 11 Nov. 2024.
[66] Jones, Cleve, et al. 11 Nov. 2024.
[70] Naar, Ismaeel, 7 Nov. 2024.
[71] Naar, Ismaeel, 7 Nov. 2024.
40
Коментирайте
Тази трябва да я направим партиен секретар на адвокатурата ми.
Тегоба. Ноо и събуждане
„ЕС е по-голям като население от САЩ и Русия взети заедно. ЕС има БВП от 14,5 ТРИЛИОНА Евро (за 2021) За същата година БВП на Русия е 1,7 Трилиона долара. Девет пъти по-малко. ЕС има ядрена държава членка, произвежда първокласно въоръжение от всякакъв тип, има научен и индустриален капацитет да създава нови оръжия и технологии и да ги произведе в нужното количество. ЕС има човешкия капацитет, парите, познанията, технологиите и индустрията да стане бързо глобална военна суперсила, която да е немислимо да бъде нападната от когото и да е в света. Но ЕС е мекотело, което се занимава с Грета… Покажи целия коментар »
Тая мантра с БВП я пеете вече 35 години, и все не ви омръзва. Само дето БВП на повечето членове на ЕС е с местене на едни пари от едната колонка на статистиката в другата, а при руските мастодонти това са вътрешнофирмени разчети и не се смятат в БВП. В резултат на което БВП на хартия е огромно, а истинското производство е смешно малко. ЕС наистина има ядрена държава-членка, Франция. Но коя поред в ядрения клуб е тя? Най-много заряди има… Русия. Дори щатските генерали от Пентагона признават, че по стратегическите заряди има равенство заради договора, но Русия има отгоре… Покажи целия коментар »
Абе, Бозьо ли си, Бъзьо ли си, ама много кремълска пропаганда четеш – а тя ти размътва мозъка. По-спокойно – животът е прекрасен, не го пропускай!
Това евтините пропагандисти сте много смешни същества. Като не можете да опровергаете фактите, се опитвате да оплюете човека, само и само да обезцените нелицеприятната истина. Базата Рамщайн в Германия ли е кремълска пропаганда, или базата Авиано в Италия? Ако не сте забравили, това са загубилите Втората световна война страни. За базите на Окинава и за изнасилването на туземките няма нужда да се говори. Или системата PRIS (Power Reactor Information System) на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) е кремълска? Щото в нея пише, че 3 блок на АЕЦ Flamanville е започнат на 3 декември 2007, първата ядрена реакция е на… Покажи целия коментар »
Вече е доказано – кремълската пропаганда уврежда тежко мозъчните клетки. На мен „работодател“ е само ПЕС, КРБ и закона. А на Вас, драги?!
Интересно защо кремълската пропаганда уврежда преди всичко борците с нея? До степен, че за тях ПЕС е по-важно и ценно от КРБ. Иначе щеше да е хубав списък – КРБ и българските (!) закони преди всичко, но без противоконституционното ПЕС.
„Васил Велев: Европа е губеща от зеления и цифров преход, трябва спешна промяна на политиките“ „За последните пет години европейската икономика е загубила 5 процентни пункта от световния си дял. Делът на ЕС в световната икономика е спаднал от 21% на 16% за пет години.“ „Само Китай генерира 4 пъти повече СО2 от ЕС. Когато ЕС нулира емисиите си, с това не се спасява планетата , т. к. сме отговорни едва за 7% от СО2 емисиите. Да си заравяме главата в пясъка е абсолютно непродуктивно“. „Цената на природния газ е 34 евро за мегаватчас в ЕС и 8,5 евро за… Покажи целия коментар »
Дето има една приказка, на всички прасета им дойде Коледата. Малко по-късно ще е, на 20.01.2025г., ама важното е, че идва…
Бъзьо се появи със „съдийския“ си ник, но отново изговори поредните глупости. Какво значение има за него, че Тръмп ще е президент на САЩ – за него няма никакво значение, само за пропагандата.
Ти пак ли не си си пил хапчетата бе? Еми виж какво ще му се случи на Прасчо по делата в САЩ съвсем скоро, а след него и на малките му прасенца, като теб, в България… Палячо!
Толкова противно тенденциозна и пристрастна и на места фактологично грешна статия, нямаща нищо общо с правото (и реалността), отдавна не бях чел, Лекс, излагате се, но единственото хубаво от цялата тази пропагандна кампания, пропита с официозни опорки на „млади и перспективни“ рупори, смяташи се за интелектуалци, а всъщност дълбоко комплексирани и алчни за кариерно израстване по бързата писта тип „Симона Велева“, възпитавани в западни университети и хранени от НПО-та на терен, част от които , за съжаление, вече стабилно инфилтрирани по върховете в държавната администрация, рано или късно ще бъдат изобличени като пълни, дебело платени говорещи на български глави и… Покажи целия коментар »
Мисля, че е време проскубаният да си изпие дневната доза белина – той е последовател на Тръмп и ненавижда всичко, що е либерално. Но България е либерална държава, демокрация е.
Благодаря за минусчетата – да разбирам, че тези, които не са съгласни с моето мнение, смятат, че България не е либерална държава, демокрация, а сатрапия или искат те да я превърнат в сатрапия, недемокрация. Това искат – но не би!!! А играта „Плюс-Минус“ е забавна – троловете могат всичко да направят. Но това няма никакво значение.
този комсомолски плам и устрем е безвъзвратно закъснял.
Да разбирам, че за Вас не е настъпила демокрацията, та Ви се провеждат комсомолски плам и усртрем. Останете си в миналото, не ни занимавайте с Вашите илюзии, че сатрапията ще се завърне.
Драги анонимен либерале, поради що се срамите да си плеснете някакво измислено име? Ако България не е сатрапия и Мухобойко не е сатрап, що в тая неговата партия не се намери поне още един водач? Тя и стринка Меркел демократично управлява повече време от някой арабски шейх или вожд на племе тумба-лумба. Сега стринка фон дьо тен и тя основава наследствена монархия начело на ЕК. Но вие продължавайте да броите плюсчета и минусчета – с тях се управлява държава!
* смятащи се
**“… е, че рано или късно глашатаите на въпросния санитарен наратив, дезинфекциращ системно съзанието на масите, възползвайки се от интертността на колективната мисъл и кратката обществена памет, ще бъдат изобличени като дебело платени, говорещи на български език глави, чиято главна цел е размиването на ясната граница между националните интереси от тези на ЕС и НАТО, и пълни „делулута“.“
Интересен анализ.
Е, остава и встъпването в длъжност на Доналд Тръмп да има влияние върху формирането на правителство в България.
Ако стане така, това никак няма да е добре за нас.
Горко им в следващите четири години.
Този няма визия, а какво да говорим за качествата му? Става смешен вече.
Повече ме притеснява слабата Европа със слабите европейски лидери, отколкото палячото, който каубоите си избраха отново да ги лъже.
Европа и друг път е имала слаби лидери, но такава висока концентрация на национални предатели определено е унищожителна за държавността. В Средновековието е било достатъчно предател да отвори крепостните врати, сега такива предатели са канцлери, министър-председатели, президенти… Светът се променя, а България след толкова национални катастрофи ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ е на страната на губещите.
Името ти издава, че си ваксиниран антиваксър – лесно е да наречеш предател някого, а и безумно е да кажеш, че България, която е равноправен член на единственото в историята СВОБОДНО обединение на нациите и държавите в Европа, е на „губещата страна“. Такива безумни опорки… не се четат дори, а камо ли да се напишат.
Кое му е свободното? България бе натикана насила в ЕС от една шепа продажници, в нарушение на (още) действащата конституция. На българските граждани „свободно“ им отказаха даже референдум за въвеждане на еврото, нищо че по тая същата конституция уж всичката власт е от народа. Сменете си опорките настина, все по истерични са!
Бозьо, Бозьо – в тази държава дори и ти можеш свободно да си напишеш поредните глупости. В твоята лелеяна сатрапия – в Москве, не можеш дори и глупости да напишеш, ако не са спуснати от фюрера, не ли?!
Кое е глупост, 600 000 подписа за референдум ли? В наше село все още има наивници, които считат КРБ за върховен закон, макар че чл.39 от същата ви дава право да я обявявате за „глупост“.
Едно време българската Държавна сигурност заглушаваше радио „Гласът на Америка“, сега Youtube блокира канала Russia Today – открийте 10-те разлики! Дори в Русия са построили някакъв недъгав Rutube, китайците си имат свои социални мрежи, а в неосъществената световна сила ЕС няма нищичко. Един LinkedIn имаше, и той беше купен от щатската Microsoft.
Може пък въпросът да е поколенчески и новите американци да не виждат САЩ като световен лидер със световна отговорност, а хоризонтът им да стига до телената ограда с Мексико.
Днес на 100 години е починал Джими Картър – политик, дипломат и човек на светлинни години от Тръмп, но от една друга епоха, с други критерии и изисквания, заради които му беше лепнат етикет на слаб президент.
Друга класа…
Мащабен популист като Тръмп можеше да бъде победен само от силен друг кандидат, а Харис беше слаб такъв, а отделно и се включи късно.
Последният президент на САЩ беше Обама, останалото е компромис.
Чичото ги говори едни, но на практика няма да свърши нищо от нелепостите, с които печелеше гласове.
След като собствената му партия вече бламира част от мераците му, ясно е как ще се действа.
Тръмп печели единствено с антиимигрантски език. Това обаче показва, че мнозинството от хората са срещу крайно либералните подходи по темата и имат право, а както американските, така и европейските лидери трябваше да реагират навреме, вместо да оставят решенията или обещанията за решения на подобни популисти.
Изтеглихме късата клечка пак да живеем в интересни времена, но с много простовати лидери и изключително слаби политици.
Издигат се като фамилия от търговия, верно – може да е спекулирал, но специално ранният етап на капиталите на Тръмп е прозрачен. По отношение на „тънката“ част, Доналд е в перфектна кондиция, той си знае какво, но всеки случай словенките са си пословични.
Понеже навлизаме в темата за хубостта на Хилъри Клинтън и нейното влияние върху световната политика, но все пак – юридически няма как да има красота и ум под едно небе.
Да се объркваме с темата за половата идентичност – нека бъдем откровени, има биологии.
Както се казва – мир и любов.