„Странният случай на Джок Полфрийман“ или що е то „условно предсрочно освобождаване“
Няколко думи за "доказания престъпник" и независимия съд
Предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, осъден на 20 години лишаване от свобода за убийството на студента Андрей Монов, доведе до широк обществен отзвук и напрежение между гражданите, изпълнителната и съдебната власт. Именно този отзвук разкри и още по – широкото неразбиране на института на условното предсрочно освобождаване и предизвика невиждан популизъм, както и безпрецедентна атака към съдебен акт на независим съд, застрашавайки основите на правовата държава. Ето защо настоящата статия ще разгледа именно този институт в светлината на казуса „Джок Полфрийман“.
Казусът „Полфрийман“ накратко
Джок Полфрийман е австралийски гражданин, осъден през 2011 г. на 20 години лишаване от свобода за убийство след спречване с група младежи на пл. „Св. Неделя“ в гр. София. Счита се, че Полфрийман е предприел действия за защита на двама души с неустановена самоличност, които са били нападнати от младежите, сред които са убитият Андрей Монов и раненият Антоан Захариев.
С определение на Софийски апелативен съд Джок Полфрийман е освободен условно предсрочно след като е изтърпял около 13 години от наказанието си (в тях се включват предварителното задържане и намалението на наказанието с работа).
Какво представлява условното предсрочно освобождаване?
Условното предсрочно освобождаване е една поощрителна процедура, която дава възможност на лице, по отношение на което е наложено наказание лишаване от свобода, да бъде освободено преди да го е изтърпяло изцяло. Неизтърпяната част от наказанието играе ролята на изпитателен срок, който представлява своеобразна гаранция, че в този период освободеният няма да извърши престъпление, под страх от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание.
Условното предсрочно освобождаване, като институт на наказателното право, е строго уредено в закона или по – точно в Наказателния кодекс, Наказателно – процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В тази уредба са регламентирани предпоставките, които следва да бъдат налице, за да се постанови условно предсрочно освобождаване. Те са:
- осъденият да е изтърпял фактически една втора от наказанието (или една трета при рецидив);
- осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Първата предпоставка, а именно осъденият да е изтърпял фактически една втора от наложеното наказание, респ. една трета, е формална. Тоест, нейното настъпване не подлежи на субективна оценка. То е обективно. Във фактическото изтърпяване на наложеното наказание се включва приспаднатото време на предварително задържане и времето, намалено с работа.
Втората предпоставка, а именно осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, е субективна. Именно тя подлежи на преценка, като законодателят, все пак, дава определени насоки за извършването ѝ. Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Такива обстоятелства могат да бъдат добро поведение, участие в трудови, образователни и обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Изброяването не е изчерпателно. Това е така, тъй като законът предвижда, че на преценка от съда подлежат както посочените обстоятелства, които се установяват с оценката за осъдения и работата по индивидуалния план на присъдата, така и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Ето защо се приема, че отрицателното становище на затворническата администрация относно основателността на молбата за условно предсрочно освобождаване не е задължително за съда. Напротив, той притежава своя собствена дискреция да оцени събраните доказателства за поправянето на осъдения и въз основа на тях и на своето вътрешно убеждение, да постанови определение, с което да уважи или да отхвърли молбата за условно предсрочно освобождаване.
Най – важните обстоятелства, които следва да се вземат предвид при разглеждане на молба за условно предсрочно освобождаване, според практиката, са няколко.
На първо място, това са нивата на оценка на риска от рецидив и на риска от вреди. Тези нива се определят съобразно методология, утвърдена от министъра на правосъдието. При постъпване в мястото от лишаване от свобода се изготвя първоначална оценка на тези рискове, посочват се факторите, които формират риска от рецидив и се правят предложения за запълване на личностни дефицити и ограничаване на факторите, формиращи риска от рецидив и риска от вреди. По време на изтърпявяне на наказанието и при изпълнение на плана на присъдата, описаните рискове (в общия случай) намаляват, който факт, от своя страна, представлява доказателство за изпълнение на целите на наказанието по отношение на поправянето на осъдения. Впрочем, за да се счете, че е налице поправяне, стойностите на риска от рецидив и вреди трябва да бъдат под средните (т.е. под 60 точки).
На второ място, обстоятелства, от които може да се заключи, че е налице поправяне на осъдения са и всички други обстоятелства, свързани с неговата личност и поведение. Те могат да бъдат от обективно естество, като например участие в трудови дейности, социални инициативи, участие в обучителни и/или квалификационни курсове, съдействие на затворническата администрация по различни поводи, награждавания за добро поведение или други заслуги, липса на дисциплинарни наказания или, в случай че такива са наложени, тяхното заличаване, поради давност или добро поведение. Тези обстоятелства могат да бъдат и субективни, като например осъзнаване на обществената опасност на извършеното престъпление, признание и съжаление за извършването му и за причиняването на вредите и др.
Всички тези обстоятелства в своята съвкупност представляват данни за поправянето на осъдения. При тяхното наличие съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване, а в случай че откаже – следва да се мотивира. Във всички случаи на съвкупно наличие на описаните до тук обстоятелства, съдилищата уважават молбата на осъдения/предложението на началника на затвора/прокурора. Защо?
Отговорът на този въпрос се крие в същността на наказанието и на неговите цели. Наказанието е мярка на държавна принуда, изразяваща се в засягане на основни права и свободи на осъдения, която принуда е предвидена закон и се налага от съд във връзка с извършено престъпление. Това засягане на правата на осъдения, обаче, не може да бъде самоцелно. Напротив, целите на наказанието са изчерпателно изброени в закона и при наличие на тяхното пълно изпълнение, последващото поддържане на наказанието се превръща в необосновано, а оттам и незаконосъобразно засягане на права. По този начин се създава и опасност от нарушаване на забраната с наказанието да се цели причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
И така, първата цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави. В нея са инкорпорирани две подцели, които по своята същност се изразяват в упражняване на психическо въздействие, което да доведе до отстраняване на факторите, формиращи престъпното поведение и до изграждане на ценностна система, насочена към спазване на обществените и законови норми. Това е превъзпитателната функция на наказанието.
Втората цел е да се въздейства предупредително върху осъдения и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В тази цел са инкорпорирани две функции – сплашващата и превантивната. Предвид факта, че превъзпитанието и поправянето са процеси, които протичат в определен период от време, сплашващата функция играе ролята на своеобразна „спирачка“ за извършване на други престъпления. От друга страна, превантивната функция (т.нар. индивидуална превенция) се активира реално при наказанията с лишаване от свобода, тъй като обективно осъденият се намира в ограничена среда, където възможността му за извършване на общественоопасни деяния е сведена до минимум. При наказанията без лишаване от свобода, тази функция няма реална стойност, поради което се разчита на действието на сплашването.
Третата цел е да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Това е т. нар. генерална превенция, която чрез осъждането и наказването на един престъпен деец изпраща послание към останалата част от социума, че за пристъпване на законовите правила се получава съответно наказание.
Прави впечатление, че сред законоустановените цели на наказанието не е уредено възмездието. Това не е случайно, именно, поради забраната наказанието да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. Тази липса кореспондира и със забраната за изтезанията, гарантирана от Европейската конвенция за защита правата на човека.
И така, осъденият е изтърпял една втора, респ. една трета от наложеното наказание и е дал доказателства, че е поправен и превъзпитан. През това време той не е извършвал престъпления/общественоопасни деяния/дисциплинарни нарушения, т.е. успешно му е въздействано предупредително. От друга страна, с неговото осъждане, наказване и изпълнение на (част от) наказанието е налице и предупредителното въздействие спрямо обществото, че за извършено престъпление се търпи предвиденото в закона наказание. Тоест, целите на наказанието са напълно постигнати и не е необходимо изпълнението на наказанието да продължи, защото няма какво повече да се постигне с него. Съответно, постановява се условно предсрочно освобождаване.
Важно е да се отбележи, че условното предсрочно освобождаване не представлява преразглеждане на присъдата или оправдаване на осъдения за извършеното престъпление. Единственото, което се постига с този институт на наказателното право е да се прекрати предсрочно наложеното ограничение в свободата на придвижване на престъпния деец, постановено във връзка с извършено от него престъпление. При условното предсрочно освобождаване не се премахват и последиците от осъждането и ограниченията, които произлизат от тях.
Освен това, важно е да се знае, че предсрочното освобождаване не е безусловно. Напротив. Законът предоставя право на осъдения да получи свободата си преди изтърпяване на целия срок на наказанието, но по отношение на него е налице задължение в оставащия срок да не извършва друго престъпление. И като всяко друго правно значимо задължение, това също е скрепено със санкция. Тя се изразява в това, че осъденият, в случай че извърши престъпление в рамките на изпитателния срок, който се равнява на неизтърпяния остатък от наказанието, ще изтърпи както въпросния остатък, така и наложеното за новото престъпление наказание.
Прецедент ли е предсрочното освобождаване на Полфрийман?
Появиха се становища по медиите на единични юристи, съобразно които условното предсрочно освобождаване на Полфрийман е прецент. Това, обаче, е напълно невярно. Чрез подобно твърдение и се стига до недопустима обществена манипулация, в рамките на която се създава впечатление за „уникалност“ на случая, предизвикана от липса на обективност на решаващия съдебен състав.
Както вече споменахме, във всички случаи на молби и предложения за условно предсрочно освобождаване, при които са налице законовите предпоставки и описаните по – горе обстоятелства, съдът ги уважава. Големият остатък от неизтърпяната част на наказанието, противно на някои становища на юристи, изразени в медиите, е без правно значение при наличието на останалите предпоставки, тъй като законът постановява, че размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване. Обикновен „бърз“ преглед на съдебната практика доказва неправилността на твърдението за прецедент при освобождаване на осъден с „голям остатък“ от наказанието. Нека дадем примери:
- Определение № 33 от 01.01.2018 г. на САС по в.ч.н.д. № 70/2018 г.: Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, постановява условно предсрочно освобождаване на осъден с остатък 6 години 1 месец и 28 дни при фактически изтърпяни 7 години 8 месеца и 7 дни. Според мотивите на съда са налице законовите предпоставки: изтърпяване на една втора от наложеното наказание и „от данните по делото безпротиворечиво и еднозначно може да се приеме, че в случая с поведението си и отношението си към труда осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне“. Сред тези доказателства са приемане на отговорността за криминалното поведение и разбиране на мотивите, допринесли за извършване на деянията, промяна в отношението и деклариране на мотивация за промяна, стриктно спазване на наложените ограничения, полагане на доброволен труд, многократно награждаване, намаляващи стойности на риска от рецидив (от 54 на 32 – от средни в ниски), участие в общогрупови мероприятия, добри ресурси и възможности за развитие на личността – образование, липса на зависимости, жилищно устроен, подкрепа от близките, отзивчивост и последователност в работния процес, инициативност при организиране на учебни дейности, участие в специализирана групова работа и др.
- Определение № 554 от 01.10.2018 г. на САС по в.ч.н.д. № 1370/2018 г.: Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, постановява условно предсрочно освобождаване на осъден с остатък 4 години 10 месеца и 25 дни при фактически изтърпяни 9 години 7 месеца и 4 дни. Съобразно мотивите на съда, „изследването на цялостното поведение на лишения от свобода по време на престоя му в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента поправянето му е завършено и пълно, доколкото присъстват убедителни данни за трайна и устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му. Тези изводи произтичат от данните по делото за това, че осъденият се характеризира с отговорност към задълженията си, комуникативен е, добронамерен, тих и спокоен, с добри интелектуални способности, адаптивен с добра социална вградимост, неагресивен и избягващ проблемите и неприятностите, не се наблюдава повишаване на агресивността, че е устойчив, търпелив и неконфликтен, с налични умения за взаимодействие с останалите лишени от свобода в групата; съдейства при реализацията на заложените в плана цели и задачи, извършва трудова дейност и показва честно отношение към труда, както и старание при изпълнението на поставените му трудови задачи, има отлична трудова характеристика и изградени трудови навици и умения, няма констатирани нарушения на трудовата дисциплина, многократно награждаван, отчетена е и промяна в отношението към правонарушението – приема вина и отговорност, разбира и мотивите, довели до извършването на правонарушението, като изказва съжаление по отношение на жертвата, както и че към момента на последната оценка на риска от вреди и рецидив същият е в ниски стойности /30 т./ и др.
- Определение № 617 от 1.11.2018 г. на САС по в.ч.н.д. № 1423/2018 г.: Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, постановява условно предсрочно освобождаване на осъден с остатък 6 години 1 месец и 21 дни при фактически изтърпяни 11 години 6 месеца и 7 дни. Съобразно мотивите на съда, лишеният от свобода се характеризира като трудолюбив и отговорен към работата си, с наличен и частично оползотворен образователен и обучителен потенциал, комуникативен, неконфликтен и неагресивен, емоционално стабилен, с реалистични очаквания, не е склонен към прояви на демонстративно поведение, към служителите и администрацията на затворническото заведение се отнася с респект и уважение, контактува с широк кръг лишени от свобода, награждаван многократно, полага труд и изпълнява отговорно трудовите си задължения, справя се добре с поставените задачи, като ги изпълнява качествено и в срок, рискът от рецидив в адаптационния му период е със средни към високи стойности – 77 точки и е намалял до 44 точки, сравнителният анализ на оценката показва намален риск от последващо осъждане и промяна в степента в профила на нуждите през периода на изтърпяното до момента наказание; че положителната промяна се доказва от понижаване на общата оценка с ЗЗ пункта, признава вредата, която е причинил, изразява съжаление, като е налице и мотивация за промяна и др.
А това са само няколко от множеството определения на съдилищата, при които се постановява условно предсрочно освобождаване с „голям“ остатък. Така че, както виждаме, не възникват никакви съмнения за прецедентност на освобождаването на Полфрийман. Видно е още и че мотивите на различни от решаващия неговия казус състави са сходни с мотивите на председателствания от съдия Калин Калпакчиев състав, което води до извода за липса на пристрастност в нападнатия от обществото съдебен състав. Напротив, именно сходството в мотивите на различни решаващи състави при различни казуси на различни лишени от свобода е показател за независимостта и безпристрастността на българския съд, водим единствено от разпоредбите на закона.
В заключение
От изложението стана ясно, че условното предсрочно освобождаване е един институт на наказателното право, който се прилага изключително често. Критериите за неговото законосъобразно прилагане са изброени в закона, а на съдилищата е дадена дискреция да преценява тяхното наличие или липса. Дадохме и примери за случаи, в които тези критерии се прилагат еднакво спрямо други осъдени от други съдебни състави, което обстоятелство води до извода, че принципът за равенство на гражданите пред закона не е нарушен.
От друга страна, за пореден път се предлагат законодателни промени във връзка с единичен казус с голям обществен отзвук (вж. проект за изменение и допълнение на НПК с предложение за отпадане на съкратеното съдебно следствие за някои престъпления във връзка с убийството в Сотиря). Този подход е изключително неправилен от нормативна гледна точка. Това е така, тъй като промяната за закони „на парче“ е недопустима, поради факта, че подобни действия подкопават устоите на правовата държава и демокрацията.
Освен това, абсолютно недопустими са атаките към независимостта на съда и упражняването на натиск и заплахи с оглед постановяване на съдебни актове по „справедливост“, вместо на основата на закона. Подобни действия напомнят повече на едно друго, отминало преди 30 години време и не са присъщи за демокрачния модел на държавно управление, съобразно който върховенството принадлежи на закона и всички граждани са равни пред него.
#Джок Полфрийман #условно предсрочно освобождаване #Наказателен кодекс #Наказателно – процесуален кодекс #независим съд
