Покрай другите си слабости, Божидар Димитров умее да си противоречи. И то не само в интервюта, а и в публикации. Но все пак казаната дума е като хвърлен камък и рано или късно може да ни ориентира какви са истинските заслуги на даден автор. Затова да преминем направо към темата.  

„Васил Левски не е истински герой! Образът му е раздут и напомпан от Иван Вазов. Само няколко години след Освобождението никой не е помнил Левски. Нито Бенковски, нито другите „балонджии“ на националното ни освобождение. Точно в този момент най-големият български писател Иван Вазов решава, че е време да се създадат национални икони, нещо като народни „супермени“, които да укрепят националното самосъзнание на българите в прясно създадената им държава. Икони, пред които народът да се кланя.

Така се ражда „Епопея на забравените“. И забележете, че тя се нарича „на забравените“. Иван Вазов сам признава, че тези хора са забравени и той пише, за да ги героизира и рестартира като исторически субекти. И тъй като Вазов е най-големият и четен български писател тогава, от Епопеята се раждат легенди, на които се кланяме и до днес.

Априлското въстание доказва колко бутафорен герой е Левски. То се вдига от Бенковски, който се опира именно на комитетите на Левски. И какво се получава – надигат се само няколко села в Подбалкана. Турците дори не ползват армията си за потушаване на бунта. Изпращат местните черкези и башибозук, и те бързо се оправят с неколкостотин въстаници.

Забележете, че извън тия няколко села, в останалата част на България дори не са чули за въстанието. В Русе българите си отварят дюкяните и търговията си върви. В Македония не е пукнала дори една пушка.

В същото време, Левски е изкаран едва ли не титан на освободителното движение, който съборил Османската империя. Това е абсолютна историческа недомислица, а Иван Вазов днес можеше да е сценарист на „Жената-чудо“ или на „Отмъстителите“.

Истинският герой на България е не Левски, а далеч по-малко известния инж. Шевалас. Той е швейцарец и е строил пътища, железници и паркове. Именно той е съградил България. А днес продължител на делото му е Бойко Борисов. И ние, днешните българи трябва да оценяваме какво постига Борисов и да го подкрепяме“.

Станало е точно обратното на това което твърди авторът. Именно нашите национални герои са превърнали Вазов във велик поет, а не обратното. Преди Освобождението Иван Вазов е бил слаб поет и пълен анонимник и затова Ботев му се е подигравал:

Но защо не съм и Вазов

„Вѣрата“ си да възпея,

че ще стане вълк овцата,

а певците като нея.

Божидар Димитров си призна, че не е професор, а доцент, едва след като го притиснаха до стената. Ето какво казва той с доцентските си знания в две други интервюта:

„А иначе Левски е жесток. Казват, че е мил, богообразен, но той си е бил жесток като всеки политик. И е осъден на смърт не заради революционна дейност (за революционната дейност се полага Диарбекир), а за убийство на малолетно българче“. („Форумнюз“ 2014)

„А и тогава Левски е конспиративна фигура и не го знаят дори много от дейците на организацията. Неслучайно е обесен не заради революционна дейност. Дори Ботеви четници, за които няма доказателства, че са убивали, са пращани в Диарбекир. Левски е осъден на смърт, защото е убил хора – 14-годишно момче и архимандрит във Враца. Затова е осъден на смърт“. („Марица.бг“ 18.II.2017)

Слугата Стойчо Гирганов от с.Лесидрен не е бил на 14, а на 24 години. Бил е убит заради паниката, която е предизвикал. Но ето един цитат от мотивите и от присъдата, с която е осъден Васил Левски, публикувана от Иван Унджиев:

„На 14 януари (1873) председателят Саиб паша изпраща следната телеграма до Великия везир в Цариград:

„Понеже се установи, че арестуваният в Ловеч водач и организатор на размириците Васил Левски е подбуждал турските поданици да въстават с оръжие против държавата, че в замислените бунтове е бил подстрекател и ръководител, че произнесените от него речи и публикувани книжа са дали конкретни последствия и че е убил, за да не бъде заловен, един слуга – за всичко това той е осъден на смърт.

Когато се разпитаха лицата установи се, че именуемият Дякон Левски е изпратен от страна на комитета във Влашко с цел да подбужда България. Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Турската империя. Той е разширявал кръга на бунтовническата си дейност и е бил главатар на всичките организирани действия на комитетите. Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно и прочут със своята храброст, той не можа да бъде заловен веднага.

Въз основа на тия подробности и неговите резюмирани признания, както и писмените, и устни показания на заловените, установява се, че споменатият Дякон Левски е дошъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, че под неговото лично главатарство за бунтуване заедно с други разбойници, той не само, че е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал твърде достойно възложената му длъжност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища речи, издавал е печатни брошури под название „Комитетски устави“ и е подбуждал жителите и населението към въстание. Като последица от това подбудителство и насърчаване са се образували бунтовнически комитети и канали и са се събирали много парични средства за закупуване на оръжие. Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика.

От заловената комитетска кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с други разбойници в Сърбия и Влашко, от което се установява, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът за тоя бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона останалите българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България.

Тъй като в чл.55 от Имперския закон е обяснено и изрично споменато, че всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жителите на Османската империя към въоръжено въстание, ако делото на неговата цел се осъществи напълно или пък се пристъпи към изпълнението на делото, той се наказва със смърт.

В чл.57 пък е казано, че ако група разбойници извършват заедно бунтовнически дела, споменати в гореизложените членове 55 и 56, или пък пристъпят към изпълнението на целите си, то самият главатар и подбудител измежду тия, които се намират в това разбойническо общество, където и да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха се заловили на местопрестъплението, съобразно със степента на вината им и доказано съучастие в бунтовническото дело, се наказват с доживотен или временен крепостен затвор.

В чл.67 пък е казано, че всеки, който произнася речи по площади, по пазарища и улици, по сборове, или пък чрез разлепване на афиши и издаване на печатни брошури, подбужда населението и жителите да извършват престъпления, споменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия престъпления.

В чл.147 се казва, че ако той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. Ако обаче това убийство е сторено при извършването на някое друго престъпление, или пък е извършено при изпълнението на някое нарушение, то лицето, което извършва убийството се наказва със смърт.

Споменатият Дякон Левски е подбуждал лично турските поданици към вътрешно въстание срещу Османската държава, издавал е печатни брошури и въобще той е предприел разни бунтовнически действия, с цел да върши престъпления, посочени в Глава втора от Имперския закон.

Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл.55, ал.I, чл.56, чл.66 и чл.147, ал.II, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт по политически причини. Ако Ваше високопревъзходителство одобрявате това, нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая политическа присъда, съгласно закона“.

Сега сами можем да преценим какви са историческите знания на Божидар Димитров – на професор, на доцент или на още по-ниско ниво.

Стефан Атанасов – „Вестник 21“ – февруари 2018

СТЕФАН АТАНАСОВ

адвокат

Завършил СУ „Св.Климент Охридски“ през 1990г.

Вижте всички публикации на СТЕФАН АТАНАСОВ