Предложенията за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс от правна и от психологическа гледна точка
Колко опасно е премахването на съкратеното съдебно следствие?
Бруталното убийство на 7 – годишното момиченце в Сливенското село Сотиря разбуни духовете и предизвика вълна от коментари и възмущение. Чуха се призиви за възстановяване на смъртното наказание. Държавната реакция на тежкото престъпление не закъсня. Месец след убийството, депутати внесоха предложения за промени в НПК и НК.
Съобразно тях няма да се допуска съкратено съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда. Паралелно с предложените промени в НПК, в същия ден е представен и проект на закон за допълнение на Наказателния кодекс. С него пък се предлага, при провеждане на съкратено съдебно следствие при случаи на престъпления, с които е причинена смърт, тежка телесна повреда, както и при извършване на блудство или изнасилване, съдът да може да намали определеното наказание с една пета. От друга страна, отменя се задължението на съда да не налага наказание „доживотен затвор без замяна“ при определени случаи, както и се оставя в неговата власт да прецени дали да замени наказание „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за определен срок.
До колко, обаче, засилването на наказателната репресия би дало реални резултати от гледна точка на превенцията на подобни жестоки престъпления? Дали няма да се нарушат международни ангажименти на Република България, които да доведат до допълнителна финансова тежест? Ще се засегнат ли основни човешки права и принципи на наказателното право с предложените промени в НПК? Какви са психологическите последствия от завишаването на наказателната репресия за осъдените? Очакват ли се промени при целите на наказанието според действащия НК? На тези и много други въпроси ще отговорят в днешната статия адвокат Силвия Петкова и психологът Ина Антонова.
Анализ на предложените промени в НПК
Днешният анализ ще започнем с предложението за промени в НПК, тъй като именно те повдигат множество въпроси и проблеми.
Съобразно тези предложения съкратено съдебно следствие няма да се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда.
Първият въпрос, на който трябва да отговорим е „какво представлява съкратеното съдебно следствие“?
Същност на съкратеното съдебно следствие
Съкратеното съдебно следствие е диференцирана процедура за разглеждане на наказателни дела. Най – просто казано, тази процедура се основава на самопризнанията на подсъдимия. Те трябва да се отнасят до фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това означава подсъдимият да признае, че на инкриминираната дата (и час) е извършил виновно инкриминираното деяние. Допълнително условие за провеждането на съкратено съдебно следствие е подсъдимият да се съгласи в съдебната фаза да се използват събраните в досъдебното производство доказателства. По съществото си тези действия от страна на подсъдимия се тълкуват като съдействие по отношение на държавните органи във връзка с разкриване на фактите около извършеното престъпление и за улесняване реализацията на наказателна отговорност по отношение на него. Именно по тази причина съкратеното съдебно следствие съдържа в себе си и поощрителен елемент. В замяна на съдействието на подсъдимия държавата предлага намаляване на наказанието, което съдът определи като най – подходящо, с една трета.
Всъщност, съдействието на обвиняемия/подсъдимия има огромно значение за наказателния процес. Поради това наказателното законодателство предлага множество стимули, за да получи такова съдействие. Освен при съкратеното съдебно следствие, съдействието може да има значение като смекчаващо вината обстоятелство. В тази връзка, при наличието и на други смекчаващи обстоятелства, то може да доведе до намаляване на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Съдействието, в зависимост от своята степен, може да се цени и като едно единствено изключително смекчаващо вината обстоятелство. По този начин може да се стигне до налагане на наказание под най – ниския предвиден предел. Възможно е и да се стигне до замяна на наказанието „доживотен затвор“ със срочно лишаване от свобода. То може да се вземе предвид при определяне на мярката за неотклонение – подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража. Тоест, съдействието е изключително значимо и поради това законодателят го поощрява по множество начини.
Значение на съкратеното съдебно следствие за международните ангажименти на Република България
Една от важните функции на съкратеното съдебно следствие е да се създаде възможност за решаване на делото в разумен срок. При високите нива на престъпност и огромната натовареност на съдилищата в България, това твърде често е сериозно предизвикателство. От друга страна, невъзможността на съдебната система да отговори на това предизвикателство, многократно е ставала повод за осъждане на страната ни от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушения на чл. 6, пар. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. За последните две години (2018 – 2019), статистиката сочи, че основателните оплаквания за „бавно правосъдие„, тема, която сме разгледали в отделна статия, са 345. Съобразно практиката на ЕСПЧ за това нарушение се изплаща обезщетение в размер на до 10 000 лв. Това означава, че потенциалните разходи за българския данъкоплатец под формата на обезщетения могат да възлязат на 3 450 000 лв.
Значение на съкратеното съдебно следствие по отношение на разкриваемостта и наказуемостта на престъпленията
Диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие има много голямо значение и по отношение на разкриваемостта на престъпленията. Достатъчно често се случва дадено престъпление да остане ненаказано, поради липса на „достатъчно доказателства“. Тази липса може да произтича, на първо място, от изминаването на дълъг период от време от извършването на престъплението. На второ място, причина може да бъде и допускането на съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Това, от своя страна, ще доведе до изключването им от доказателствения материал по делото.
Както споменахме по – горе, обаче, съкратеното съдебно следствие се основава както на самопризнанието на подсъдимия, така и на съгласието му събраните в хода на досъдебното производство доказателства да бъдат използвани за постановяване на осъдителната присъда. В този случай не се държи сметка за спазване на процесуалните норми при събирането им. Това е така, тъй като желанието на подсъдимия определени доказателства да бъдат изключени от доказателствения материал води до невъзможност за прилагане на диференцираната процедура. Така излиза, че именно съкратеното съдебно следствие е процедурата, която помага за повишаване на ефективността при разкриване на престъпленията и наказването на техните извършители. Това е така, защото в (почти) всички случаи на провеждане на съкратено съдебно следствие, производството завършва с осъдителна присъда.
Тоест, престъпният деец ще понесе своето наказание за извършеното престъпление. И (почти) не съществува възможност осъществяването на неговата наказателна отговорност да бъде осуетено. Не така стоят нещата при разглеждане на делото по общия ред.
Значение на предложените промени в НПК във връзка с отпадане на съкратеното съдебно следствие по отношение на умишленото причиняване на смърт и телесна повреда
Предложените промени в НПК в този им общ вид са непрецизни.
Както споменахме, предвижда се съкратеното съдебно следствие да не се допуска във връзка с умишлено причиняване на смърт и на тежка телесна повреда. В почти всички случаи, тези умишлени престъпления са тежки по смисъла на Наказателния кодекс. Тоест, предвиденото за тях наказание е повече от пет години. Изключение съставляват само убийството при превишаване пределите на неизбежната отбрана, убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, както и убийството на току – що родена рожба с чудовищен вид. Така, в обхвата на забраната за използване на поощрителната процедура няма да попаднат само квалифицираните състави на посочените престъпления. Тя ще обхване и привигилированите състави.
Казус
Лицето Х чува шум в двора на къщата си късно през нощта. Излиза, въоръжен със законно притежаван пистолет. В тъмнината вижда друго лице, което е разбило ключалката на вратата на паркирания в двора автомобил и краде CD player-a. Лицето Х застрелва крадеца в гърдите, с което умишлено причинява смъртта му. Ще бъде налице убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. С предложените промени в НПК на лицето Х ще бъде отказано провеждането на съкратено съдебно следствие. Последиците от този отказ биха довели до няколко проблема:
- Дори и лицето Х да признае фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях в съдебна фаза, съдебното следствие (това е фазата на събиране на доказателства) все пак ще продължи. Това, от своя страна, отнема изключително много време и ресурс, включително и финансов. Така ще се стигне ненужно процесуално разточителство. Последното би се изразило в, първо, ненужно натоварване на решаващия състав. Второ, ненужно разходване на финансов ресурс за съдебно – следствени действия. Трето, оставяне на лицето Х във висящо положение в продължение на дълги години. Четвърто, загуба на прекалено много време, което може да доведе до липса на възможност за разкриване на престъплението. Последното е така, осъдителната присъда не може да се основава единствено на самопризнанията на подсъдимия. Така, се създават предпоставки за нарушаване на чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС във връзка с разглеждане на делото в разумен срок.
- Отнема се възможността на лицето Х да получи по – леко наказание, въпреки оказаното съдействие.
- Създава се опасност лицето Х да не понесе наказание, ако не се съберат достатъчно доказателства. Всъщност, именно тази последна точка е особено важна при типа престъпления, заради които са предлагат коментираните промени в НПК.
Същите проблеми биха възникнали при всеки един вид умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда.
N.B.
Тук е мястото да маркираме съвсем накратко уточнение какво, всъщност, представлява умисълът. Той е два вида – пряк и евентуален. При прекия умисъл деецът е предвиждал сигурното настъпване на конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като е искал настъпването на точно тези последици. При евентуалния умисъл елементите са почти същите. Единствената разлика се състои в това, че деецът е предвиждал вероятното настъпване на общественоопасните последици, осъзнавал е техният общественоопасен характер, допускал е тяхното настъпване, но се е примирил с това. В нашия пример, лицето Х е допускало, че стрелбата в гърдите на крадеца е от естество да причини смъртта му. Не го е искал конкретно, но се е примирил с възможността това да се случи.
Впрочем, идеята за подобни промени в НПК, не е нова.
Всъщност, тя датира от 2016 г., когато се е търсило възстановяване на отменената разпоредба на чл. 369а от НПК. Тази разпоредба гласеше, че съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние.
Следващото предложение за възстановяването ѝ идва през 2018 г. като реакция на убийството на журналиста Виктория Маринова.
Както вече споменахме, настоящото предложение за промени в НПК идва във връзка с убийството на Кристин Георгиева.
Анализ на предложените промени в НК
С обсъждания проект се предлага изменение на разпоредбитв на чл. 58а, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс.
Съгласно действащия текст на ал. 1,
При постановяване на осъдителна присъда в рамките на съкратеното съдебно следствие, съдът намалява наказанието с една трета.
Така, в рамките на съкратеното съдебно следствие присъдата ще може да се намалява с 1/5, по отношение на определени престъпления. Те са умишлено причиняване на смърт, телесна повреда, блудство или изнасилване.
Съгласно действащия текст на ал. 2,
Когато в разпоредбата на особената част е предвидена
възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания и съдът определи като най – подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.
История на разпоредбата на чл. 58а от НК
Преди 2010 г., когато е приета разпоредбата на чл. 58а от НК в сегашната си редакция, тя се е състояла от само една алинея. Съобразно нея, когато в производството по съкратено съдебно следствие съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най – тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието като при наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
По този начин на съда е била предоставена дискрецията при алтернативно предвидени различни наказания да избере включително най – ниското. В другия случай пък се е стигало до налагане на наказания, определени като при мнобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. При тази процедура може да се наложи наказание под най – ниския предел, когато такъв е предвиден. А при предвидено най – тежко наказание „доживотен затвор“, то следва да бъде заменено със срочно лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.
Историята се повтаря …
Именно задължението за замяна на наказанията със значително по – леки е довело до обществено недоволство и в тази връзка – до засилване на наказателната репресия. В мотивите на тогавашния проект, неговите вносители отбелязват, че …
… твърде ниските наказания, налагани в днешно време от съдилищата в случаите на съкратено съдебно следствие и неяснотата относно отговорността на непълнолетните лица при подобно развитие на процеса предизвикаха негативни и дори гневни реакции на гражданите.
Всъщност, както виждаме, наказателната политика на държавата се определя съобразно степента на необходимост от защита на определен вид обществени отношения. Тази степен не е константна, а се изменя с времето по начина, по който се изменят и самите обществени отношения и моралните възприятия по отношение на тях. Точно поради това, исторически, някои деяния биват криминализирани, други – декриминализирани. За някои наказателната репресия се редуцира, а за други се увеличава.
.Наказателното право, обаче, е такъв клон на правото, който възлага най – сериозната форма на отговорност по отношение на престъпния деец. Това е така, на първо място, защото извършеното деяние представлява достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде осъществяването му забранено под страх от реализиране на наказателна отговорност. Второ, чрез наказателното право се упражнява в най – тежка степен правомощието на държавата да реализира наказателната отговорност. Това правомощие се състои в засягане на основни човешки права, за чието стриктно спазване Република България е поела международни ангажименти. Точно поради тази причина засилването на наказателната репресия следва да се извършва много внимателно и по изключение. Защо това е така ще разберем както от гледна точка на правото, така и от гледна точка на психологията.
Гледната точка на правото
Основните моменти, на които следва да се обърне внимание са два: международноправен и вътрешноправен.
Международноправният елемент
Традиционно, наказателната политика на всяка държава е вътрешноправен въпрос и намесата на международните образувания в нея е сведена до минимум. Това е така, тъй като всяка една държава запазва суверенитета си по отношение на въпросите, касаещи нейната вътрешна сигурност. Такъв въпрос, именно, е наказателната политика. Въпреки това, обаче, има редица правила, които следва да се съблюдават при нейното определяне. Днес ще стане въпрос за едно от тях.
През 1992 г. със закон България ратифицира Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Много от уредените в нея права се засягат от наказателното право, но за целите на днешната статия ще разгледаме само едно от тях. Това е забраната за изтезанията. Съоразно чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В контекста на тази разпоредба, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург е имал много възможности за произнасяне.
Едно от знаковите решения на Съда е Vinter and Others v. the United Kingdom.
Vinter and Others v. the United Kingdom
Делото е образувано по жалба на трима заявители, осъдени на доживотен затвор без замяна. Това означава, че те не биха могли да бъдат освободени, освен по личната преценка на правосъдния секретар (орган във Великобритания). Тази преценка може да се основава на „милосърдие“ (например, при наличие на смъртоносна болест или на прекалено голямо лишаване от права). Впрочем, в българското наказателно право, осъдените на доживотен затвор без замяна, могат да бъдат освободени при провеждането на подобна процедура. Това е т. нар. „помилване“, което се прави с указ на президента, а основанията за преценка се доближават до тези, дадени за пример в казуса.
Тримата осъдени подават жалба за това, че техният доживотен затвор без замяна представлява нечовешко и унизително отношение, тъй като няма надежда да бъдат освободени.
Голямата камара на ЕСПЧ постановява решение, с което се произнася в полза на жалбоподателите, поради факта, че изискванията на чл. 3 не са спазени по отношение на когото и да било от тях. Съдът, по – конкретно, е обърнал внимание, че за да бъде наказанието „доживотен затвор“, наложено в съответствие с цитираната разпоредба, трябва да е налице възможност същото да бъде намалено. Или с други думи, необходимо е да е налице перспектива за освобождаване на затворника и за преразглеждане на наказанието. Съдът отбелязва още, че в европейската и международна практика голяма част от ратифициралите ЕКЗПЧОС държави изобщо не прилагат наказание „доживотен затвор“ или ако го прилагат, националното им право предвижда възможност за преразглеждане на наказанието след изтичането на определен срок (обикновено след изтърпяване на 25 години лишаване от свобода).
Вътрешноправният елемент
Най – важната част от вътрешноправният елемент се крие в уредените в НК цели на наказанието. В много случаи, както обществото, така и законодателят, при изготвяне на предложения за промени в НПК и НК се съсредоточава най – вече в „реваншистката“ функция на наказанието – престъпният деец да понесе последствията от извършеното престъпление. Тази функция, обаче, е обществена, а не законова.
Законовите функции на наказанието са три. Първо, да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави. Второ, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Трето, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Първата функция
Тя е т. нар. превъзпитателната функция и е най – важна. Целта на изпълнение на наказанието е престъпният деец да понесе последствията от извършеното деяние, но след изтърпяването му да се върне в обществото като негов пълноправен (и полезен) член.
Логиката, която зад тази цел е както чисто човешка, така и икономическа. Средномесечната издръжка на един затворник е около 750 лв. Средномесечната работна заплата на надзирател в местата за лишаване от свобода също е около 750 лв. Така, ако един престъпен деец на 35 годишна възраст бъде осъден на доживотен затвор и живее до 70 г., неговата издръжка в затвора ще струва на данъкоплатеца около 315 000 лв. Тук не се включват разходите за затворнически персонал. Към 2012 г. статистиката сочи, че доживотните присъди в България са около 79. Оттогава са минали 7 години, а актуална статистика не е налична.
Дори и само да предположим, обаче, че става дума само за 79 доживотни присъди, каквато е статистиката за 2012 г., това означава, че сметката в тежест на данъкоплатеца за издръжката на тези затворници възлиза на около 24 885 000 лв. В тази сума отново не са включени разходите за затворнически персонал.
Поради тази причина от изключителна важност е добрата пенитенциарна работа с осъдените в полза на тяхното поправяне. От друга страна, намаляването на наказателната репресия, като тенденция в държавите – членки на Съвета на Европа е не само икономическа, но и се установява с цел съблюдаване на човешките права.
Втората функция
Това е предупредително – превантивната функция. С нея се цели престъпният деец да разбере, че за всяко престъпление следва да се изтърпи съответното наказание. По този начин държавата отговаря на деянието и предупреждава деецът да не върши повече престъпления. От друга страна, превантивната функция е най – силно изразена при наказанията, включващи лишаване от свобода, тъй като при тях деецът се изолира от обществото и се ограничава в много голяма степен възможността му да върши престъпления.
Третата функция
Това е т. нар. „генерална превенция“. Осъждането на престъплението и налагането на наказание следва да въздейства на обществото, като го възпрепятства да върши престъпления.
Именно реалното въздействие на последните две функции е предмет повече на психологията, отколкото на правото. Това е така, тъй като те са насочени да въздействат върху волевия момент на субективната страна – „искам ли да извърша престъпното деяние, когато има възможност да ме хванат и да понеса наказание в определен размер“.
Гледната точка на психологията
Страхът от наказанието може да повлияе на вземането на решението за извършване на престъпление само в случаите, когато индивидът е в добро психично здраве. В тези случаи лицето е водено от моралните и социалните норми и ясно съблюдава причинно – следствените връзки при вземането на решения. За съжаление обаче, никога не може да има еднозначен отговор по нито един психологически въпрос. Това е така, тъй като при стрес, водещи са емоциите, когнитивните изкривявания и защитните механизми на човешката психика. Това обяснява феномена: емоционалният мозък ни диктува примитивни начини за реагиране, които сме наследили от нашите предци.
Заплахата има животинска природа. Настръхнали, оголени зъби, ръмжене или съскане – това е проява на природните заплахи. Примитивният човек не е мислил така, както ние. Той е действал съгласно животински инстинкт, за да удовлетвори дадена своя нужда, която може да е и делюзионна. Страхът от наказание и възмездие идва по – късно. И деятелят се стреми да го избегне. Преди извършването на деянието тази мисъл не го занимава. След извършването на престъпното деяние, субектът е скъсал с морала окончателно.
Строгостта на наказанието и връзката му с престъпното поведение
Често пъти си мислим, че ако наказанието е „достатъчно“ строго, това ще накара хората с криминогенно поведение да се „замислят“ дали желаят последиците от деянието си. Да, но реалността показва, че дори в крехка възраст децата лъжат, когато ги е страх от наказание. Съответно най – много лъжат децата на строгите родители. За съжаление възрастните не винаги осъзнават какви поражения нанася налагането на тяхната воля. А и не винаги се замислят…
Как тогава правораздавателните органи се очаква да задействат различен от описания механизъм, налагайки по – строги наказания?! И едва ли има човек с престъпни намерения, прелистващ НК в търсене на формата, под която деянието му да се обезцени законово. Тук идва ред да се даде светлина на темата за възпитанието, което е от съществено значение за изграждане на морални устои и социално приемливо поведение на подрастващите, които да опазят психиката им до толкова, че да не се стига до нуждата от това да биват подведени под наказателна отговорност.
Видовете страх
Още в Библията се споменава за два конкретни вида страх:
– първият е полезен и трябва да бъде насърчаван;
– вторият е вреден и трябва да бъде преодолян.
Първият вид е страх от висшестоящите – имащите право да порицават и наказват. Този вид страх не означава задължително да се страхуваме от нещо. По – скоро това е почтително отношение пред закона; почит към неговата власт и правота. Обаче това е също и уместния респект към неговата строгост и сила. С други думи, страхът от наказание е пълното признаване на всичко, което е криминализирано, което е следствие от нашето познаване както на правата ни, така и на задълженията ни.
Когато въпреки всичко, за съжаление, е налице престъпно деяние, за което се налага да бъде изтърпяно наказание лишаване от свобода, трябва да се вземат предвид няколко важни въпроса:
– Възможно ли е поправяне на престъпните наклонности?
– Значението на по – дългата изолация по отношение на поправянето или липсата на възможност за поправяне?
– Психологически последствия от дългата изолация?
Принципното положение
Ако разгледаме общият случай, по – скоро наказанието цели реабилитация пред обществото, а не превъзпитание, което е видно от факта, че лишените от свобода са в среда, в която има същите по вид хора. Затворите се превръщат в лагери за обмяна на опит, а не в превъзпитателни институции, поради лошите условия на живот и „глада“ за кадри, които да отработят психичните механизми довели лицето до дадено престъпно поведение и деяние. Винаги има възможност да се помогне на всеки един човек, ако са налице специалисти, които могат да анализират психиката на извършителя и да го преведат през процеса на личностово израстване и моделиране.
Това от своя страна може да доведе до възможността субекта да промени когнитивно – поведенческите си механизми и модели на поведение, така че те да откликват на социалните, законовите и моралните норми. За да се подпомогне виновният е важно да се разбере общата нравствено – правна насоченост на личността му, настъпилите изменения в убежденията, ценностите, стремежите след извършването на престъплението, да се изясни наличието на криминогенните наклонности в бъдеще.
Частният случай
За жалост обаче, при лишаването от свобода е необходимо да се вземат предвид и последствията, като психологическото отчуждение на личността от обществото и неговите ценности. Една от важните страни на битието на човека, като обществено същество, е общуването. В общуването личността се формира, реализира се нейната активност и то е тясно свързано с дейността. Общуването е специфична форма на междуличностно взаимодействие.
Психологическото отчуждение означава позицията на индивида по отношение на другите, обусловено от неговите субективни свойства, в частност склонността му към бягство в своя вътрешен свят. Социалното отчуждение се поражда само или основно във външните обстоятелства, отношението на другите хора и групи към дадения субект и стремежа на последния за установяване или прекратяване на връзката със своето обкръжение и приобщаване към неговите ценности. Психологическото отчуждение, може да детерминира дълга социална изолация и определени отношения на другите към даденото лице. Социалното и психологическото
отчуждение са тясно свързани едно с друго, в това число като причина и следствие: социалната дистанция от обществото и най-напред от микросредата, може да предизвика психологическа , и обратното.
Когато са на лице отчуждение и дезадаптация и на съотношението на тези явления, дезадаптацията може да се определи като неприспособеност на индивида към социалната среда в резултат на несъответствие на целите и ценностните ориентации на групата и личността, като неспособност на човека в резултат на различни причини да усвои груповите норми и груповата култура, в ролята им на коректив на поведението му.
Последствията
Психическите последствия от отчуждението се изразяват в липсата на емоционални контакти с хората, в специфично възприемане на заобикалящия свят, като чужд и враждебен за личността, разкъсване между нейните очаквания, желания и действащи социални норми, в изолация и чувство за самота, които могат да доведат до извършването на правонарушение. Разбира се, недопустимо е психологизирането на отчуждението, игнорирането на социалните условия на живот на отделните хора, способстващи за такава психологическа изолация. Отчуждението в социално – психологически план е бягство на човека от такова взаимодействие, имащо съществени психологически и социални последствия, понякога необратими и имащи криминогенен характер.
От изложеното, считам, че изводът е лесен и логичен – средата и правилната реакция на обучените специалисти са средствата за подпомагане и превъзпитание, а не строгостта на наказанията и тежестта на законовата рамка – те са само пряка заплаха и не са механизъм за предотвратяването на рецидиви.
В заключение
Както видяхме в днешната статия, съкратеното съдебно следствие и възможностите за намаляване на наказанията, както и замяната на наказанието „доживотен затвор“, са процедури, които имат огромно значение за наказателния процес. Твърде често, емоционалната реакция на обществото срещу конкретни престъпления води и до емоционална, а понякога и популистка реакция на законодателя. Този подход, обаче, е неправилен и не е в интерес на правосъдието. Това е така, тъй като в повечето случаи се търси единствено реваншистката страна за наказване на престъплението.
Това е видно и от мотивите на проекта, с който са предложени промени в НПК. Съобразно тях, съкратеното съдебно следствие се оценява единствено като процедура, водеща до бързина на правосъдието. Не се държи сметка, обаче, че именно благодарение на тази процедура се повишава разкриваемостта и наказуемостта на престъпленията. И този факт е особено важен за тежки престъпления, като тези, за които се предлага изключването на съкратеното съдебно следствие. От друга страна, диференцираната процедура води и до намаляване на разходите в наказателния процес. Факт, който, макар и да не е от първостепенна важност, не е за подценяване.
#съкратено съдебно следствие #наказателен процес #наказателно дело
