Коронавирус. Лишаване от свобода за нарушаване на карантина
При какви условия е възможно ефективно лишаване от свобода за нарушаване на карантина?
В петък, 13 март 2020 г., Народното събрание обяви извънредно положение на територията на цялата страна като мярка за ограничаване разпространението на коронавируса. Очаква се приемане на спешни законови промени, които да ограничат инфекцията. Министърът на здравеопазването, от своя страна, издаде заповед, съдържаща сериозни противоепидемични мерки. Обсъждат се и потенциалните санкции, които ще се налагат за нарушаване на приетите карантинни мерки, като се говори и за налагане на наказания „лишаване от свобода“.
Извънредното положение и правните му последици накратко
Възможността за обявяване на извънредно положение е регламентирана в Конституцията на Република България (чл. 57, ал. 3). Според тази разпоредба правните последици на извънредното положение, когато е обявено със закон, могат се състоят във временно ограничаване упражняването на отделни права на гражданите. Такива ограничения могат да бъдат наложени по отношение на всички права, с изключение на правото на живот, забраната за изтезанията, забраната за извършване на медицински, научни и други опити без изрично доброволно писмено съгласие, презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес, правото на личен и семеен живот, както и свободата на съвестта, мисълта и изборът на вероизповедание, религиозни или атеистични възгледи. Това изброяване е изчерпателно, което означава, че във връзка с прилагането на карантинни мерки могат да бъдат ограничени основни човешки права като правото на свободно придвижване и правото на труд.
Видове противоепидемични мерки, съществуващи в действащото законодателство и санкции за неспазването им
Според Закона за здравето при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Такива мерки на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция. Това се случва всяка година в областите, в които има епидемия от грип за ограничаване на неговото разпространение. Тези противоепидемични мерки са общи по своя характер.
С обнародваните спешни промени изрично е предвидено, че в ситуация на обявено извънредно положение в страната, противоепидемичните мерки могат да включват забрана за влизане на територията на Република България на граждани на други държави. Изключение е допуснато по отношение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължитително пребиваване и членовете на техните семейства.
Извън общите, Законът за здравето предвижда възможност за въвеждане и на особени противоепидемични мерки по отношение на конкретни лица. Съгласно неговите разпоредби на задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. Това става със заповед на ръководителя на лечебното заведение, която подлежи на незабавно изпълнение. Когато съществува заплаха за здравето на гражданите, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на заразоносители и болни от болести извън посочените. Това става със заповед, която по своя характер е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Извън изолацията в лечебните заведения, законът урежда изолирането на заразно болни и заразоносители в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск. Тази преценка се прави от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести.
В правноинформационните системи се открива едно единствено определение на Административен съд – гр. Варна, свързано с обжалване на заповед на ръководител на лечебно заведение, с която се разпорежда задължителна изолация и лечение. Жалбата не е разгледана по същество, тъй като не са отстранени своевременно констатираните от съда нередовности. Това води до извода, че или заповедите за въвеждане в лечебни заведения за задължителна изолация и лечение се изпълняват и не се обжалват, или че такива особени противоепидемични мерки не се предприемат особено често.
Отделно от това държавните здравни инспектори, при провеждането на държавен здравен контрол, могат да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение. Предписанията са индивидуални и се отнасят до конкретно физическо или юридическо лице. По отношение на мерките, съдържащи се в предписанията, те могат да включват мероприятия, свързани с дезинфекция и обеззаразяване с цел ограничаване разпространението на заразни болести. Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват тези предписания.
Каква е предвидената административнонаказателна отговорност за неспазването на противоепидемични мерки?
Законът за здравето предвижда административнонаказателна отговорност, както за неспазването на общите противоепидемични мерки, така и на особените такива.
Най – богата е съдебната практика по отношение на обжалването на наказателни постановления, издадени поради неспазване на предписания за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на държавните здравни инспектори. По – често такива наказателни постановления се издават по отношение на юридически лица. Предвидените в закона санкции за неспазване на такива предписания са, както следва:
(1) глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв. (за физически лица);
(2) имуществена санкция от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв. (за еднолични търговци);
(3) имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв. (за юридически лица).
Санкции са предвидени и за отказ от задължителна изолация, и за неспазване на общите противоепидемични мерки.
Така, болен от заразна болест, който откаже задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба от 5000 лв. и се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. Същото наказание е предвидено и за контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест.
За нарушаване на общите противоепидемични мерки са предвидени санкции, както следва:
(1) глоба от 100 до 600 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 3000 лв. (за физически лица);
(2) имуществена санкция от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение – от 600 до 2000 лв. (за еднолични търговци);
(3) имуществена санкция от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушеие – от 2000 до 5000 лв. (за юридически лица).
По отношение на мерките за ограничаване разпространението на коронавируса (COVID19), министърът на здравеопазването е издал три заповеди, чието неизпълнение следва да се наказва с последните цитирани наказания, предвид факта, че съдържат общи противоепидемични мерки.
Във всички случаи, санкциите по Закона за здравето са административни по своя характер и се прилагат в рамките на административнонаказателно производство.
Наказателна отговорност за неспазване на протиепидемични мерки
В последните няколко дни, след като стана ясно, че в България има установени случаи на лица, заразени с коронавирус (Covid19) се заговори и за възможността за реализиране на наказателна отговорност по отношение физическите лица, които не са спазили „наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразителна болест по хората“. Предвид факта, че наказателната и административнонаказателната отговорност не могат да се кумулират по отношение на едно и също деяние, то следва да се направи анализ и да се уточни в кои случаи нарушителите следва да подлежат на административно наказание и в кои случаи по отношение на тях е оправдано да се реализира наказателна отговорност.
В Наказателния кодекс са уредени две престъпления, свързани с нарушаването на „наредба правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората“ – един основен и един квалифициран състав. И двете престъпления са умишлени на просто извършване. По отношение на нито едно от тях не са налице данни в съвременната съдебна практика за тяхното прилагане, което причислява текстoвете на чл. 355, ал. 1 и 2, в които те са уредени, към категорията на т.нар. „мъртви“ текстове. Това, обаче, далеч не означава, че тези разпоредби не следва да се приложат към настоящата обстановка, свързана с разпространението на коронавируса (Covid19).
От общотеоретична гледна точка следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да се приложи единствено във връзка с деяния, които разкриват висока степен на обществена опасност и поради това водят до сериозно засягане на обществени отношения. Особено важна е тази преценка, когато за едно и също деяние е предвидена както административнонаказателна, така и наказателна отговорност, както е в случая с нарушаването на карантинни мерки, поради невъзможността за кумулация.
Разпоредбите на чл. 355, ал. 1 и 2 съществуват в Наказателния кодекс от неговото създаване през 1968 г. В годините са правени промени единствено по отношение на размера и вида на наказанията, но текстовете по същество бяха променени със спешните изменения, приети от Народното събрание в петък, 13 март 2020 г. Направените изменения, обаче, не допринесоха в особена степен по отношение на улеснението на тълкуването, тъй като в текста остана архаичната формулировка по отношение на думата „наредба“. Текстовете бяха допълнени с два допълнителни обекта, а именно „правила или мерки“, което доведе до възникването на допълнителни неясноти. Предвид липсата на съвременна съдебна практика по приложението им, ще се наложи тепърва да бъдат тълкувани.
Основният тълкувателен проблем съществува по отношение на обективната страна на предвидените престъпления и по – точно в признаците по отношение на обекта и това е тълкуванието на думата „наредба“. Поставя се въпросът дали под „наредба“ ще се разбира единствено наредбата по смисъла на Закона за нормативните актове или става въпрос за „наредба“ като законов и подзаконов нормативен акт в широк смисъл. Тук потенциален проблем може да възникне, поради принципната правна забрана за разширително тълкуване на санкционни по характера си разпоредби. От друга страна пък, буквалното тълкуване в конкретния случай би довело до значително ограничаване на приложното поле на разпоредбите и би довело до противоречие с целта на закона, която се състои в защита на обществените отношения, осигуряващи превенцията по отношение на разпространението и появявата на заразни болести по хората. Тълкувателен проблем във връзка с обекта на престъпленията възниква и при нарушение на разпоредби, свързани с въвеждане и прилагане на противоепидемични мерки, наложени с административни актове (индивидуални, общи и нормативни), издадени от определените в Закона за здравето компетентни органи, а именно министъра на здравеопазването и държавните здравни инспектори. В особено сериозна степен този въпрос се постави с криминализирането на нарушението на „правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразителна болест по хората“.
Така, например, би следвало да се носи наказателна отговорност и за неспазване на хигиенни и противоепидемични мерки, издадени от държавните здравни инспектори в рамките на упражнявания от тях държавен здравен контрол. По същия начин, наказателна отговорност ще следва да носи и заразно болен, заразоносител или контактно лице, което е отказало задължителна изолация, тъй като по същество, тя също представлява противоепидемична мярка, издадена с цел предотвратяване разпространението на заразителна болест по хората. Ако се приеме, че следва да се направи тълкуване в този смисъл, то завишената със спешно приетите законодателни промени административнонаказателна отговорност, е неприложима и във всички случаи на нарушаване на противоепидемични мерки ще се носи наказателна отговорност.
Въпреки това, обаче, логично е да се прави преценка на степента на засягане на обществените отношения, свързани с осигуряване на превенцията по отношение на разпространението и появявата на заразни болести по хората, а оттам и на приложимата правна отговорност. Считам че такава преценка следва да се прави с оглед йерархията на акта, с който въпросните обществени отношения са защитени. Така, при нарушаване на противоепидемични мерки (общи или индивидуални), въведени с общи или индивидуални административни актове на компетентните административни органи, следва да се носи предвидената в Закона за здравето административнонаказателна отговорност. От друга страна, за нарушаване на нормативни по своя характер разпоредби, следва да се постави въпроса за използване на наказателна репресия по отношение на дееца.
Важно е да се отбележи, че заповедите на министъра на здравеопазването, с които се налагат противоепидемичните мерки по реда на Закона за здравето, в конкретния случай могат да бъдат оценени именно като нормативни административни актове, чието нарушаване да доведе до реализиране на наказателна отговорност. Към такова тълкуване навежда съществуващата съдебна практика, според която „обстоятелството, че актът е озаглавен „заповед“ не променя неговата правна същност, която се определя от съдържанието му, а не от наименованието. Поради това, определянето на дадена заповед като нормативен административен акт не е изключено“.
Условия за лишаване от свобода при неспазване на противоепидемични мерки, установени с нормативен акт
Освен въпроса за реализиране на наказателна отговорност за неспазване на противоепидемични мерки, установени с нормативен акт, се поставя и въпросът за наказанията, които следва да се налагат.
След приемането на спешните законодателни промени във връзка с ограничаване разпространението на коронавируса (Covid19) във всички случаи реализирането на състава на престъпленията, свързани с нарушаване на карантинни мерки, може да доведе до лишаване от свобода. Това е така, тъй като този вид наказание вече е предвидено и в основния, и в квалифицирания състав на това престъпление. Така, „който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десетхиляди лева“.
От друга страна, ако горното деяние е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързани със смъртни случаи. В този случай наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева“.
С въвеждането на спешните законодателни изменения в Наказателния кодекс във връзка с приложението на престъплението по чл. 355, ал. 2 възникна още един тълкувателен проблем. Той се състои в това дали формулировката „свързано със смъртни случаи“ ще се отнася само до извънредното положение или и до епидемията и пандемията. Буквалното тълкуване на новата формулировка на разпоредбата на чл. 355, ал. 2 навежда на мисълта, че предвидените в кодекса по – високи наказания се отнасят за случаите на нарушаване на противоепидемични мерки в рамките на епидемия или пандемия като цяло, а само по отношение на извънредното положение ще се взимат предвид смъртните случаи. Това ще означава, че във всички случаи на обявяване на епидемия (или пандемия) ще се прилага квалифицирания състав на престъплението. Предвид високата степен на наказателна репресия, обаче, буквалното тълкуване би довело до неоправдано засягане на правата и интересите на дееца, тъй като по отношение на него ще се налага наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева при сравнително ниска обществена опасност на деянието. Обратно, нарушаването на противоепидемични мерки в рамките на епидемия или пандемия, свързани със смъртни случаи разкрива сравнително висока степен на обществена опасност и поради това използването на наказателната репресия е оправдано. Друг е въпросът дали наказателната репресия следва да бъде в толкова висока степен, предвид факта, че нарушаването на противоепидемични мерки в условията на епидемия, обявена за ограничаването разпространението на сезонен грип, например, който всяка година в България отнема голям брой животи (около 10% от заболелите) също съставлява престъпление по изменения квалифициран състав. За сравнение, до пет години лишаване от свобода е предвидено, например, за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана и по непредпазливост, причиняване на тежка телесна повреда по непредпазливост (до три години е лишаването от свобода за средна телесна повреда) и много др. По отношение на дадените като примери престъпления не се предвижда кумулативно наказание „глоба“. Освен това, за разлика от нарушаването на противоепидемични мерки, те са резултатни, т.е. налице е причиняване на престъпен резултат – прекратяване на живот или увреждане, който престъпен резултат оправдава използването на сравнително висока степен на наказателна репресия. Престъпленията, свързани с нарушаването на противоепидемични мерки, обаче, са на просто извършване, т.е. липса изискване за наличие на съставомерен резултат.
По отношение на въпроса за ефективното лишаване от свобода, за да бъде такова наложено, следва да бъдат кумулативно изпълнени няколко условия.
На първо място, противоепидемичните мерки следва да бъдат нарушени при условията на епидемия, пандемия или извънредно положение. Те следва да бъдат обявени по надлежния ред, предвидени в действащото законодателство. В конкретика и към момента това са Закона за здравето и Конституцията на Република България. Единствено в тези случаи може да се носи наказателна отговорност по квалифицирания състав за нарушаване на противоепидемични мерки.
На второ място, епидемията, пандемията или извънредното положение трябва да бъдат свързани със смъртни случаи. Тоест, следва да бъде установено, че смъртните случаи са настъпили вследствие именно на заболяването или причината като цяло, по отношение на които са обявени епидемията, пандемията или извънредното положение. Така, в случай че заразен с коронавирус почине от сърдечна недостатъчност, ако не бъде доказано, че тя е причинена от усложнения от коронавирус или от самия коронавирус, то не може да се приеме, че този смъртен случай е вследствие на заболяването, по отношение на което е обявено извънредното положение.
Едва при кумулативното наличие на горните две условия е възможно приложението на квалифицирания състав, съответно е възможно налагане наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
Практически интерес представлява възможността за ефективно налагане на наказание лишаване от свобода. Действително, след като е предвидено в закона, то е приложимо, но общата част на Наказателния кодекс предвижда възможност за отпадане на наказателната отговорност, както и за отлагане на изпълнението на наказанието.
На първо място, това е възможността за освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“ от хиляда до пет хиляди лева. Това се допуска, в случаите в които за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по – леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по – леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Така, при предвидените наказания по основния състав за нарушаване на противоепидемични мерки, първото условие за приложение на института на освобождаването от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, е налице. Освен това, в случай че едно лице наруши противоепидемични мерки, предвидени с нормативен акт, за да бъде освободено от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, то следва да не е било осъждано за престъпление от общ характер и да не е било освобождавано от наказателна отговорност по този ред. Тоест, при извършено предходно непредпазливо престъпление, деецът, нарушил противоепидемичните мерки, пак ще бъде освободен от наказателна отговорност и ще му бъде наложено административно наказание. На трето място, за прилагането на този институт е необходимо възстановяването на причинените с деянието имуществени вреди. В случай че такива не са причинени, логично, няма какво да се възстановява и необходимостта от изпълнението на третото условие ще отпадне. Важно е да се отбележи, че при наличието на тези условия, съдът задължително освобождава от наказателна отговорност дееца и му налага административно наказание. При тази ситуация няма да се активират последиците от осъждането, тъй като при прилагането на този институт не се реализира наказателна отговорност.
На второ място, в случай че не са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание и деянието е извършено при условията на епидемия, пандемия или извънредно положение, обявени по надлежния ред, свързани със смъртен случай от заболяването или от причината като цяло, по отношение на които са обявени, съдът може да наложи наказание лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десетхиляди лева. При налагането на наказание лишаване от свобода, законът предвижда възможност съдът да отложи неговото изпълнение за срок от три до пет години. Това може да стане, ако деецът, нарушил противоепидемичните мерки, предвидени с нормативен акт, не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че са постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Тази хипотеза ще бъде налице най – често по отношение на лица, които вече са били освобождавани от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. Важно е да се отбележи, че отлагането на ефективното изпълнение на наказанието се прави по преценка на съда. Тоест, възможно е деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, но съдът да прецени, че са постигане на целите на наказанието и за поправянето на дееца е наложително той да изтърпи ефективно наказанието. Това, обаче е рядко срещана хипотеза и обичайно в практиката при липса на предходно осъждане на лишаване от свобода съдът отлага ефективното изпълнение на наказанието.
При въвеждането на спешните изменения, с които се предвиди наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева при нарушаване на противоепидемични мерки в условията на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи отпадна възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, но остава възможността за отлагане изпълнението на наказанието (т.нар. условно осъждане), когато съдът наложи наказание за престъпление по квалифицирания състав до три години лишаване от свобода. Предвид, обаче, че уреденият специален максимум на наказанието е до пет години, това означава, че съдът може, преценявайки степента на обществената опасност на деянието, да наложи и наказание лишаване от свобода над три години. В този случай ще отпадне възможността за отлагане изпълнението на наложеното наказание и то ще се изтърпява ефективно.
В заключение
Въпросът за възможността за налагане на наказание лишаване от свобода за нарушаване на противоепидемични мерки е изключително спорен и подлежи на сериозно тълкуване. От друга страна, дори и такова да бъде наложено, ефективното му изпълнение ще бъде възможно в сравнително ограничен брой частни случаи. Това ще се случва, например, тогава когато деецът, е нарушил противоепидемичните мерки, въведени с нормативен акт в условията на епидемия, пандемия или извънредно положение, обявени по надлежния ред, свързани със смъртни случаи от заболяването или причината като цяло, по отношение на което са обявени, преди изтичане на изпитателния срок на условната му присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода. В този случай по отношение на него няма да може да се приложи нито институтът на освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, нито институтът на условното осъждане. Ефективно лишаване от свобода ще бъде възможно и за лице, нарушило такива противоепидемични мерки, след като е било осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ефективно е изтърпяло наказанието си. Третата възможност е налице тогава, когато съдът прецени, че конкретното нарушаване на противоепидемичните мерки съставлява достатъчно висока степен на обществена опасност, за да наложи наказание лишаване от свобода над три години, с което се прекратява възможността за прилагане на института на условното осъждане.
Във всички останали случаи на извършителство на такова престъпление от страна на лице с чисто съдебно минало, ще следва да се прилага институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на условното осъждане. Въпреки ограничените възможности за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, противоепидемичните мерки следва да се спазват не само поради опасността от налагане на наказание, но и с цел реализиране на личната и колективна морална отговорност за опазване на общественото здраве чрез ограничаване разпространението на заразни болести, каквато е коронавирусът (Covid19).
