1. Домашното насилие и общото законодателство
   

Горният закон е приет през 2005г. и по него вече има изграден професионален опит и съдебна практика. Парадоксалното е в това, че дори и днес общото ни законодателство толерира домашното насилие, без да поставям под съмнение нуждата от специален закон, който да води борба срещу него. Такова е например предназначението на чл.161 от Наказателния кодекс по отношение на Глава втора от същия, отнасяща се за престъпленията против личността. Там е записано, че за средна телесна повреда, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда само по тъжба на пострадалия. Което означава, че делата за всички подобни престъпления не са от общ, а от частен характер. Или казано на по прост език – за такива престъпления не се образуват прокурорски дела, а пострадалият сам решава какво да предприеме. Нормално е и съдът в подобни случаи да гледа много по-снизходително на полагащата се наказателна отговорност.

От частен характер са и делата за тежките телесни повреди, когато деянието е извършено в състояние на афект или по непредпазливост. А тежката телесна повреда може да бъде свързана с причиняване на постоянна слепота, глухота, обезобразяване, осакатяване и т.н.

Аналогично е и съдържанието на чл.218-в, отнасящ се за престъпленията против собствеността. Там е записано, че за кражба, обсебване, измама и изнудване, причинени на гореспоменатия кръг от лица, наказателното преследване също се осъществява по тъжба на пострадалия.

2. Специфичността на правната материя

наложи нуждата от такъв закон 

Целите, които си поставя Законът за закрила срещу домашното насилие (ЗЗСДН) са свързани с необходимостта при неотложни ситуации да се реагира по възможно най-бързия начин и то със специфичните административни мерки, които не са предвидени в никой друг нормативен акт.

Съгласно дефиницията, дадена в самия закон, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и принудителното ограничаване на личната свобода, извършено спрямо лица, които се намират в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Държавната защита се осъществява чрез задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие, отстраняването му от съвместното жилище, забрана да се доближава до пострадалото лице, задължаване на извършителя да посещава специализирани програми и насочване на пострадалите към програми за възстановяване. Мерките се налагат за срок от един месец до една година.

Компетентен да издаде съответната заповед е районният съд по настоящия адрес на пострадалото лице, а производството се образува по молба на съответното лице, на негов близък роднина или на Дирекция „Социално подпомагане“. Молбата се подава в срок от един месец от датата на извършеното деяние, а съдът насрочва делото след не повече от 30 дни от деня на постъпилото искане. Съдът обявява решението си веднага след приключване на съдебното заседание, но срокът за обжалване пред окръжния съд е до една седмица от връчването му на съответната страна, като подаването на жалбата не спира изпълнението.

Полицейските органи са длъжни служебно да следят дали се изпълняват наложените мерки. В повечето случаи пострадалите лица сами уведомяват съда или социалните служби. Когато при подобен вид дела се ползва и адвокатска защита, средният хонорар, в зависимост от сложността на делото, може да варира от 50 до 150 лева.

СТЕФАН АТАНАСОВ

СТЕФАН АТАНАСОВ

адвокат

Завършил СУ „Св.Климент Охридски“ през 1990г.

Вижте всички публикации на СТЕФАН АТАНАСОВ