Биткойн като законно платежно средство
I. По-долу може да се запознаете с пълния текст на Закона за биткойн („Закона“), гласуван на 9 юни 2021 г. от Конгреса на Ел Салвадор, и преведен за първи път на български език[1], като и с някои разсъждения по темата.
ЗАКОН ЗА БИТКОЙН
Глава I
Общи положения
Чл. 1. Целта на този закон е да регулира биткойн като неограничено законно платежно средство със силата да прави хората свободни, неограничено по отношение на всяка сделка и за всяко действие, което публични или частни физически или юридически лица изискват да бъде извършено.
Споменатото в предходния параграф не влияе на приложението на Закона за монетарното интегриране.
Чл. 2. Разменният курс между биткойн и щатския долар, наричан оттук насетне само „долар“, се определя свободно от пазара.
Чл. 3. Цените могат да бъдат изразявани в биткойн.
Чл. 4. Данъчните задължения могат да се заплащат в биткойн.
Чл. 5. Обмените в биткойн няма да се облагат с данък върху капиталовите печалби, точно както при всяко друго платежно средство.
Чл. 6. За счетоводни цели, референтната валута е доларът.
Чл. 7. Всеки стопански субект е длъжен да приема биткойн като разплащателно средство, когато му е предложен като такъв от онзи, който придобива стока или услуга.
Чл. 8. Без да се засяга правото на частна инициатива, държавата се задължава да предостави възможност на всеки да извършва сделки в биткойн с автоматично и мигновено преобразуване от биткойн в долар, ако желае това. Нещо повече, държавата ще насърчи необходимото обучение и механизми, така че населението да има достъп до сделки с биткойн.
Чл. 9. Ограниченията и разработката на възможностите за автоматично и мигновено преобразуване от биткойн в долар, осигурено от държавата, ще бъдат уточнени в нарочен акт.
Чл. 10. Органите на изпълнителната власт ще създадат необходимата институционална структура за прилагането на този закон.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 11. Централната банка и Надзорният орган върху Финансовата Система следва да издадат съответните подзаконови нормативни актове в рамките на срока, посочен в чл. 16 от този закон.
Чл. 12. Тези, които по очевидни и общоизвестни обстоятелства нямат достъп до технологии, които им позволяват да извършват сделки в биткойн, са освободени от задължението, предвидено в чл. 7 от този закон. Държавата ще насърчи необходимото обучение и механизми, така че населението да има достъп до сделки с биткойн.
Чл. 13. Всички парични задължения, изразени в долари, възникнали преди влизането в сила на този закон, могат да бъдат платени в биткойн.
Чл. 14. Преди влизането в сила на този закон, държавата ще гарантира, чрез учредяването на тръст към Банката за развитие на Ел Салвадор, автоматичното и мигновено преобразуване от биткойн в долар, необходимо във връзка с възможностите, предоставени от държавата по силата на чл. 8.
Чл. 15. Този закон има специално приложение по отношение на други нормативни актове, които уреждат същия предмет, като отменя всяка разпоредба, която му противоречи.
Чл. 16. Този закон влиза в сила деветдесет дни след обнародването му в Държавен вестник.
––––––––
II. На 09 юни 2021 г., с 62 гласа „за“ от общо 84, Конгресът на Ел Салвадор (местният законодателен орган) гласува Закона, с който направи най-популярната криптовалута официално платежно средство в страната.
Ел Салвадор е първата страна в Света, която придава на биткойн статус на законно платежно средство. Страната няма собствена суверенна валута. До момента на влизане на Закона в сила (90 дни след обнародването му в Държавен вестник), единственото законно платежно средство в Ел Салвадор е щатският долар.
Мотивите за приемането на Закона са изведени в Указа за обнародването му.
Основните пунктове в Указа гласят следното:
- държавата е задължена да насърчава и защитава свободната стопанска инициатива, като осигурява необходимите условия за увеличаване на националното богатство в полза на възможно най-голям брой от населението;
- задължение на държавата е да улесни финансовото включване[2] на своите граждани, за да гарантира по-добре техните права;
- взето е предвид, че приблизително 70% от населението на страната няма достъп до т. нар. „традиционни финансови услуги“;
- отчетено е, че за да се насърчи икономическият растеж на нацията и за да се стимулира увеличаването на националното богатство, е необходимо да се разреши употребата на дигитална валута, чиято стойност се определя изключително от правилата на свободния пазар.
В резюме, може да се приеме, че неблагоприятното икономическо положение в страната е сред основните мотиви за предлагането и гласуването на Закона.
III. Регулирането на биткойн като законно платежно средство на пръв поглед може да звучи радикално. Както в повечето случаи, така и тук, законодателната промяна само отразява и урегулира вече съществуващи обществени отношения.
Далеч преди гласуването на Закона, в малкото градче Ел Зонте, разположено на брега на Тихия океан, биткойн се използва за всякакъв вид разплащания, включително: плащане на сметки за ток, вода, електричество; покупка на хранителни стоки; а дори и при отпускане на грантове за обучения. Тук е моментът да се отбележи, че обявяването на биткойн за законно платежно средство не означава, че до този момент сделките в биткойн са били незаконни. Гражданите и стопанските субекти имат свободата да уговарят валутата, с която желаят да осъществят разплащания помежду си. Аналогично е положението, когато в България се уговаря плащане в евро или в щатски долари, независимо че единственото законно платежно средство в страната е левът (аргумент от чл. 24, във вр. с чл. 25, ал. 2 от Закона за Българската народна банка).
Това, че биткойн е законно платежно средство в Ел Салвадор, се свързва с три основни правни последици:
- никой не може да откаже плащане в биткойн, без наличието на основателна причина за това (чл. 7, във вр. с чл. 12 от Закона);
- задълженията към държавата (за данъци и др.) могат да се заплащат в биткойн (чл. 4 от Закона);
- обмяната от биткойн в щатски долари не се третира като данъчно събитие, съответно не възникват данъчни задължения за начисляване и внасяне на данък при реализиране на печалба от подобна обмяна (чл. 5 от Закона).
Видно от някои от другите текстове на Закона и по-конкретно разпоредбите, в които се урежда въпросът за осигуряване на възможност за автоматично и мигновено преобразуване от биткойн в щатски долари, може за се заключи, че една от основните цели на Закона е да се създадат предпоставки за използване на технологичните предимства на децентрализирана дигитална валута спрямо традиционната финансова система за осъществяването на бързи и евтини (почти безплатни) парични преводи. Любопитен факт е, че около 24% от брутния вътрешен продукт[3] на Ел Салвадор се формира от парични преводи, които емигрантите от Ел Салвадор изпращат на своите близки и роднини в страната. Изложеният тук извод се подкрепя и от интервюто[4] на Jack Mallers, ръководна фигура в Strike[5] пред Peter McCormack. В интервюто Jack Mallers коментира, че при използване на традиционните финансови услуги в някои случаи таксите за международен трансфер на парични суми от Съединените американски щати към Ел Салвадор възлизат на около 50% от стойността на съответния паричен превод (обикновено, когато става въпрос за трансфер на малки по стойност суми).
Дали и доколко биткойн ще бъде използван като платежно средство, това ще решат гражданите и бизнесът в Ел Салвадор. Основният риск при използването на биткойн като разплащателно средство е високото ниво на волатилност[6] на дигиталната валута. Теоретично може да се приеме, че този риск отпада, когато цените на стоките и услугите се измерват само в биткойн. В тази хипотеза съотношението между две стойности винаги ще се измерва в биткойн. Това обаче е само теоретична постановка, тъй като Законът не предвижда отмяната на щатския долар като законно платежно средство. Дори напротив, постановява, че за целите на осчетоводяването, референтната стойност ще се изразява в долари (чл. 6 от Закона).
Интерес представлява и предвидената с чл. 12 от Закона възможност за онези, които по обективни причини нямат достъп до технология, която позволява извършването на сделки в биткойн, законно да отказват плащания в биткойн. Текстът на разпоредбата не прави разлика между частни и публични субекти, следователно може да заключим, че е приложим както в гражданския оборот, така и в отношенията с публичната администрация. Ако в практиката си стопанските субекти и държавните и общински органи преимуществено се позовават на този текст, вместо да предприемат необходимото, за да си осигурят технологичната възможност да приемат плащания в биткойн, това ще е достатъчен знак, че в страната няма интерес от използването на биткойн като платежно средство.
Независимо от положителното или отрицателното отношение по темата „Биткойн като законно платежно средство“, при всички случаи ще е любопитно да се проследят резултатите от експеримента на Ел Салвадор. Възможно е експериментът да е неуспешен, но също така не е изключено иновативният подход на Ел Салвадор да бъде възприет и от други държави, особено ако се отрази благоприятно на икономиката на страната.
