ШЕНГЕН, РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И СПОДЕЛЕНОТО РОДИТЕЛСТВО
ШЕНГЕН, РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И СПОДЕЛЕНОТО РОДИТЕЛСТВО
Съгласието на двамата родители за пътуване на дете в чужбина е необходимо, защото юридическото споделено родителство е норма в българското право (поне на хартия).
Отпадат или не отпадат нотариално-заверените декларации-съгласия (НЗДС) за пътуване на детето в чужбина след влизането ни в Шенген?! Медиите са пълни с противоречиви заглавия (хем отпадат, хем не отпадат), а хората се объркват още повече, от още по-противоречивите официални отговори.
Проблемът със Шенген и пътуването на деца през граница е лесно разбираем, ако го разгледаме в контекста на родителските права и СПОДЕЛЕНОТО РОДИТЕЛСТВО.
За да се разбере от публиката, какво отпада и какво не отпада от 1 януари 2025 е задължително да изясним същността на т.н. РОДИТЕЛСКИ ПРАВА.
Родителските права са субективни граждански права с титуляри – майката и бащата на едно конкретно дете, които са записани в акта за раждане на това дете, съответно като майка и баща. Особеното на родителските права е, че те въпреки, че са субективни (принадлежат на майката и бащата едновременно и по равно), законът задължава титулярите им (майката и бащата) да ги упражняват в интерес на детето, а не в свой собствен интерес.
Родителските права възникват с придобиването на качеството родител.
Качеството майка се придобива с физическия акт на раждането на дете, като майка става жената, която го е родила или с осиновяване, или по исков ред с решение на съда в предвидените от закона случаи.
Качеството баща се придобива с раждането на дете от съпругата му, с която е в граждански брак, по силата на презумпцията за бащинство или с припознаване на дете без установен произход от друг баща, или с осиновяване, или по исков ред с решение на съда в предвидените от закона случаи.
NOTA BENE: Каквото и да ви говорят, по българското право майката и бащата имат равни родителски права (поне на книга). Ето защо:
Българският закон е категоричен, че носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки един от родителите, които имат равни права и задължения. Също така българският закон е категоричен, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители ЗАЕДНО И ПООТДЕЛНО, ПО ОБЩО СЪГЛАСИЕ. Ако един от родителите е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. При непостигане на общо съгласие родителите могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. (чл.122 и чл.123 от СК)
Точно тези равни права на майката и бащата са причината, ако единият от родителите иска да пътува с детето в чужбина, да е необходимо съгласието на другия родител. Нотариално-заверената декларация-съгласие (НЗДС) за пътуване на детето в чужбина е документ, с който се доказва (предимно на Гранична полиция или на друг орган) това съгласие на единия родител в полза на другия.
Неточно и неуместно е да се пише и говори, че декларацията-съгласие ОТПАДА. Защото единственото, което със сигурност ОТПАДА е ГРАНИЧНИЯТ КОНТРОЛ по суша с двете съседни нам шенгенски държави – Румъния и Гърция.
В никакъв случай НЕ ОТПАДА СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГИЯ РОДИТЕЛ, защото за да пътувате с детето си, това съгласие продължава да е необходимо. НЗДС само доказва съществуването на това съгласие към даден момент. Ако преминавате сухопътната граница със Сърбия, Северна Македония и Турция, НЗДС продължават да са все така необходими, както и досега. Съгласието – недависимо как е дадено, за пътуване в чужбина на другия родител продължава да е необходимо и когато прекосявате сухопътните граници с Румъния и Гърция. Липсата на граничен контрол, някак си кара някои хора да правят необоснования извод, че щом няма кой да провери дали имате НЗДС, значи не само декларацията не е необходима, но едва ли не и съгласието на другия родител „отпада“. Но това не е вярно.
Уместен е въпросът – ако другият родител изобщо не разбере, че сте завели детето за уикенда на море до Гърция или на Коледен базар в Румъния – какъв е проблемът?! Проблемът е, че ако не можете да докажете, че другият родител е съгласен с това пътуване, той може да ви заведе дело, с което да иска от съда да ви забрани да пътувате в чужбина с детето си, като наложи забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител. Освен това, може да се сдобиете и с други дела, заведени от другия родител и затова не е добре рискувате да пътувате без неговото съгласие.
Ако пътувате е в шенгенска държава, съгласието на другия родител може и да не се дава с нотариално заверена декларация, но е разумно да получите такава или поне да си осигурите някакво доказателство за това съгласие, в случай на нужда.
Няма нужда да задавате въпроса – дали може да отидете до Северна Македония през Гърция – сиреч да напуснете България през шенгенска граница, след което да ходите където ви видят очите?! Технически погледнато изглежда лесно осъществимо, но и също така, от този пример се вижда ясно защо е необходимо съгласието на другия родител.
Ако другият родител безпричинно ви отказва да даде съгласието си за пътуване в чужбина с детето, можете да получите заместващо (недаденото от самия родител съгласие) съдебно решение. Добре е да се сдобиете с такова съдебно решение за многократно напускане на страната, защото то ви дава сигурност, каквато нотариално-заверената декларация-съгласие не може да даде. Разликата между съдебното решение, заместващо съгласието на другия родител и декларираното съгласие, макар и удостоверено от нотариус, това съгласие на родителя може да бъде оттеглено по всяко време. Преди 2025 г. не беше рядкост да се случи неприятната ситуация – родител да си пътува спокойно към границата с детето, защото има НЗДС от другия родител, но на граничния пункт да се окаже, че това съгласие е оттеглено с една молба до гранична полиция и на компютъра на граничния полицай детето ви „свети в червено“ и не може да бъде пуснато. Излишно е да се коментира колко неприятно е това.
Има и още един много важен детайл, от който зависи пътуването а именно за паспорта и личната карта на детето. Ако пътувате до шенгенска държава със самолет, паспортът ви е необходим за бордния контрол, така, че без паспорт детето не може да се качи на самолета.
Изваждането на валиден паспорт на детето отново става със съгласието на двамата родители или със заместващо това съгласие съдебно решение. Обаче съхранението на паспорта е бяло петно в законодателството и ако родителят, който го държи отказва да го даде на другия родител, към момента не съществува адекватно решение на един такъв проблем. Редно е законодателят да се заеме сериозно с родителските спорове и едно добро решение е предложената реформа от Фондация „За Споделено родителство“.
Към момента, някои съдии постановяват решения, по силата на които, паспортът на детето да се предава от родител на родител заедно с детето, за да може при нужда и наличие на съгласие или заместващо съгласието съдебно решение, детето да пътува в чужбина с родителя си. Но дори и при наличието на такъв диспозитив от съда, няма адекватен механизъм за принудителното му изпълнение.
Накрая е важно да се подчертае, че под пътуване в настоящия материал се разбира краткосрочно ваканционно или друго пътуване, с което не се променя постоянното местоживеене на детето.
Промяната на постоянното местоживеене (релокацията) на детето на ново отдалечено място, с което се променя социалната му среда също е предмет на съгласие или съдебно решение при липса на съгласие на двамата родители. С релокацията в страната или чужбина има други важни за решаване от законодателя проблеми, но те ще са тема на друг материал.
ЕДИН ВАЖЕН ВЪПРОС, който със сигурност ще зададете на адвоката си и е възможно да получите различни изключващи се отговори:
Защо след като в съдебното ви решение за развод или за т.н. „родителски права“ изрично пише, че съдът „ВЪЗЛАГА УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА НА …“ единия от родителите, защо този родител не може да решава сам въпросите за пътуването в чужбина?
Ето го и моя отговор: Вярно е, че в чл.59. ал.2 изрично е записано, че при развод на родителите ако не се споразумеят съдът решава „НА КОГО ОТ ТЯХ (родителите) СЕ ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА“. Подобен текст има и в чл.127 ал.2 по силата на който съдът „се произнася относно … упражняването на родителските права“. Но е също така вярно, че родителските права са защитени с Конституцията. По силата на чл. 47 от Конституцията отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители, а задължението на държавата е да подпомага родителите, а не да ги измести или замести един с друг. Това което нас ни интересува за отговора на поставения въпрос е нормата на ал.5 на чл.47, а именно, че условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон. Този закон са нормите на чл131 и 132 от СК, които предвиждат специален ред за ограничаване и лишаване от родителски права.
Затова, ако няма съдебно решение основано на чл.131 или чл.132 от СК, родителските права на всеки един от родителите са непокътнати, независимо, че във всяко съдебно решение за развод има диспозитив, че „предоставя упражняването на родителските права на …“ единия от родителите.
Няма как да бъде казано, без никак да не бъде обиден автора на текста на чл.127 ал.2 от СК, но трябва да е ясно за публиката, че със съдебните решения основани на тази правна норма, въпреки изричния ѝ текст, СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДОСТАВИ НА ЕДИНИЯ РОДИТЕЛ, КОИТО ТОЙ ВЕЧЕ ИМА. Тази правна норма е вътрешно-противоречива и противоконституционна. Тя е неприложима. Наистина, забавлявайте се да питате адвокатите си, а също и съдиите – какво точно ви възлагат като родителски права, защото тези права вие вече си ги имате и не е нужно съдът да ви ги предоставя отново.
От друга страна, няма как да не попитате дали това което ви се предоставя като права не са всъщност правата на другия родител?! Сиреч, дали пък това което ви се предоставя не са правата на другия родител, които се отнемат от него? Отговорът е – КАТЕГОРИЧНО НЕ, защото отнемането на права може да стане само по реда на чл.131 или 132 от СК, в специално производство с участието на прокурор. Затова нищо съда не ви дава в повече, от правата, които вече имате. А още по-малко съдът отнема права от другия родител, за да ви ги даде на вас.
Въпросът за пътуването на детето в чужбина е най-очевидното доказателство за несъстоятелността на т.н. „предоставяне на упражняването на родителските права“ от съда по реда на чл.59 ал.2 от СК. Нищо не се предоставя на родителя, на който се предоставя и нищо не се отнема от родителя на който нищо не се предоставя. Затова нормите на чл59 ал.2 и чл.127 ал.2 са очевидно противоконституционни и е въпрос на време Конституционният съд да бъде сезиран с този въпрос.
Накратко казано – ЮРИДИЧЕСКОТО СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (сиреч правото на всеки от родителите да взема важни решения за детето си заедно с другия родител) в българското право е нормативно закрепено. Защо е толкова трудно да се разбере този очевиден извод, аз лично не зная. Каня на дебат всеки, който желае да променя този обоснован извод.
За финал, ще коментирам някои заглавия в медиите, в опит да разсея объркването, което те внасят:
„ Шенген: Само съд може да спре родител да изведе дете извън България“.
Коментар: Щеше да е прекрасно, ако съдът можеше да спре родител да отвлече детето си извън страната, но всъщност съдът само може да вземе такова решение за забрана за пътуване, но изпълнението му е друга тема. Факт е, че и преди Шенген родители отвличаха децата си в чужбина. Грешно е да се смята, че Шенген, едва ли не разрешава отвличанията на дете от родител.
„Въпреки Шенген родителите трябва да носят пълномощно при пътуване с деца“.
Коментар: Не е нужно да носят „пълномощно“ или нотариално заверена декларация-съгласие, защото няма да има на кого да я показват, ако пътуват в Гърция или Румъния. Ако пътуват за Сърбия, Турция или Северна Македония НЗДС е необходима за преминаване на границата. Важно е обаче да имат доказателство за съгласието на другия родител. Не е вярно също, че гранична полиция щяла да прави инцидентни проверки в 30-километровата зона, просто защото нито гранична, нито която и да е полиция може да ви държи сметка, защо се разхождате с детето където и да е в държавата, дори да е в 30-километровата зона. Вероятно служителите на МВР, които правят такива изявления още не си дават сметка за какво става въпрос.
„Отпадат декларациите за деца при пътуване до Гърция и Румъния“.
Коментар: Както вече пояснихме, неточно е да се казва, че отпада каквото и да е друго освен граничния контрол от гранична полиция. Съгласието на другия родител не отпада, а писмената нотариално заверена декларация е необходима за доказване на това съгласие в случай на нужда.
„Юристи: Пълният Шенген ще увеличи извеждането на деца“
Коментар: Практиката от въвеждането на Шенген в други държави показва, че това не е вярно. Деца се отвличаха от родителите си в други държави и преди Шенген. Правният ред въвежда все по-ефективни механизми за връщане на отвлечени без съгласието на единия родител деца, като Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.