Налице е противоречива практика на съдилищата при тълкуването на Закона за адвокатурата по отношение на правен институт от особено значение за упражняване на адвокатската професия. Съществува непълнота в позитивно-правната уредба по отношение на представителните правомощия на младшия адвокат, уредени в Глава четвърта, чл.20, ал.5 и ал.6 от ЗА.

Законодателят е предоставил възможност на лицата, вписани като младши адвокати да представляват и защитават страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. За представителство пред специализираните съдилища – конкретно – в областта на административното правосъдие законът мълчи.

Когато административен съд е сезиран от младши адвокат, съдът констатира законодателния пропуск, тълкува закона и в едни случай не допуска процесуалното представителство, а в други – го допуска.

Едното становище се обляга на чл.20, ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата, тълкуван във връзка с правилата на българското съдоустройствено право. Според Закона за адвокатурата младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения. Младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. Според това виждане няма пречка младши адвокати да осъществява процесуално представителство пред административните съдилища, тъй като в Закона за съдебната власт (ЗСВ) се съдържа норма, която приравнява изрично военния съд на окръжен – чл.95 от ЗСВ, като аналогична норма има и за специализирания наказателен съд – чл.100а от ЗСВ. За административните съдилища такава норма липсва. Съгласно чл.89 от ЗСВ, седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. От това съвпадане не се следва приравняване на специализирания административен с общия окръжен съд. Тълкуване в такъв смисъл би било недопустимо дописване на закона в насока, която законодателят не е дал.

Посочените мотиви дават основание да се допусне процесуално представителство по дела пред административен съд като първа инстанция. (виж: Решение №:282 от 22.02.2018г. а. д. № 74 от 2018г. на Административен съд Бургас)

Обратното виждане се обосновава с теорията за видовете правни норми и принципната недопустимост оправомощаваща правна норма да бъде тълкувана разширително. Отново се разглежда правилото на чл.20, ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата, относно ограниченията на представителните правомощия на младшите адвокати, но се приема, че е налице пречка за младшия адвокат да осъществява процесуално представителство пред административните съдилища, защото нормата е упълномощителна по своя характер и изброява лимитативно съдилищата и инстанциите, пред които е допустимо процесуално представителство от страна на младшия адвокат, а административните съдилища не са сред изрично посочените. (виж: Определение № 166 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 7668/2016 на Върховния административен съд; Определение № 3968 от 08.04.2015 г. по адм. д. № 4665/2014 на Върховния административен съд; )

Съществува и трето становище, според което след реформата в административното правораздаване и въвеждането на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) през 2006 г., възниква противоречие в тълкуването именно по въпроса за правата на младшите адвокати да осъществяват представителство пред новосъздадените регионални административни съдилища. Това схващане възприема аргументите, изложени в т.1, като стига още по – далеч, правейки аналогия с допустимото участие на младши прокурор и младши юрисконсулт в производства по АПК, но… отрича тази възможност за младши адвоката:

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) се съдържа норма, която приравнява изрично военния съд на окръжен (чл. 95 ЗСВ), аналогична норма има и за специализирания наказателен съд (чл.100а ЗСВ). Но за административните съдилища такава норма липсва. Съгласно чл. 89 ЗСВ, седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. От което следва да се приравнява и тълкува в такъв смисъл. Ограничаването на процесуалното представителство в този смисъл е в логиката на законодателя. В АПК няма предвидено ограничение за участие на младши прокурор, младши юрисконсулт (с до две години юридически стаж). Такава е и съдебната практика по отношение на споменатите фигури (напр. Определение № 6233 от 28.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2008 г., IV о.; Определение № 11586 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15991/2010 г., III о.,), но по отношение на тълкуването и разбирането на нормата на чл.20 от ЗА е приложимо, че младшите адвокати следва да са възпрепятствани да представляват страните по дела пред административни съдилища.
В други случаи административните съдилища допускат в процеса представителство от младши адвокат, без да излагат доводи защо. Така например: Решение №71 от 14.07.2009 г. по адм.д. № 3402/2009 г., XIV с-в, на Административен съд София град;

Във връзка с горното: Наложила се е съдебна практика, съгласно която младшите адвокати могат да осъществяват сами процесуално представителство пред административните съдилища в касационни административно – наказателни дела. Допустимостта на представителството се приема от съдилищата чрез позоваване на чл.20, ал.6 от ЗА и приравняване статута на административните и окръжните съдилища (погрешността на което съдът сам констатира – изложено по-горе).

С оглед изложеното и предвид нуждата от яснота при упражняването на адвокатската професия, както и за правилното и еднозначно правоприлагане, считам, че е налице основание за отправяне на искане за приемане на тълкувателен акт по поставения тълкувателен проблем.

De lege ferenda се очаква законодателят да запълни посочената празнота. Видно от §8, т.3 от Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата публикуван на сайта на Висшият адвокатски съвет (http://vas.bg/p/Z/I/ZID_na_ZA_554-01-14-2626.pdf) целта на настоящото предложение се споделя от съставителите на законопроекта.