Международни многостранни споразумения по опазване и рационално използване на природните ресурси на река Дунав с участието на Република България
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Увод
Международноправната защита на река Дунав е един от актуалните екологични проблеми на държавите по поречието на тази международна река. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на международноправния режим на река Дунав в аспектите му на опазването на водите ѝ от замърсяване и рационалното използване на природните ѝ ресурси. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения по опазването на тази международна река с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.
От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси, в случая – на река Дунав – или на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни споразумения по опазване на река Дунав с участието на Република България. По-долу съответните международни споразумения ще бъдат разгледани в хронологична последователност.
I. Спогодба относно рибарството по река Дунав между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики и Федеративна народна република Югославия (Букурещ, 29.01.1958 г.)
Тази спогодба е ратифицирана от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 304 от 16.08.1958 г. (обн., Изв., бр. 17 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 20.12.1958 г. (чл. 16) и е обнародвана в Изв., бр. 17 от 27.02.1959 г. Срокът ѝ на действие е 5 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 5-годишни периоди и за денонсирането ѝ (от съответната държава и отнасящо се до нея – бел. авт.) с предизвестие до депозитаря (Румъния – бел. авт.) в рамките на 6-месечен период до изтичането на съответния срок (чл. 17). Условно, основната ѝ цел може да се отбележи като регулиране на „рибарството”[1] във водите на река Дунав, протичащи през териториите на договарящите се държави до вливането ѝ в Черно море, вкл. нейната делта (по арг. от чл. 1).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на река Дунав по спогодбата:
1) правомощие за държавите-участнички да извършват риболов в своя териториален участък на река Дунав (чл. 2);
2) очертаване на териториалния обхват на действие на тази спогодба, а именно водите на река Дунав, включително нейното устие, териториите, притоците на тази река в пределите на максималното ѝ равнище, имащите с река Дунав постоянна или временна връзка езера, лимани[2] и разливи в пределите на териториите на държавите-участнички, вкл. предустиевото пространство (чл. 3);
3) установяване на специални правила относно: а) провеждането на мелиоративни и рибовъдни мероприятия за подобряване на условията за размножаване и растеж на промишлените рибни запаси (чл. 5, ал. 1); б) изграждането на хидротехнически съоръжения по начин, който не уврежда хидроложкия режим на река Дунав и не пречи на нормалното преминаване на рибите (чл. 5, ал. 2); в) провеждането на мероприятия за опазване на „ценните видове риби” (чл. 5, ал. 3); г) създаването на „пунктове” за изкуствено развъждане на ценните видове риби (чл. 6); д) задължението за държавите-участнички да провеждат мероприятия за предотвратяване на замърсяването на водите на река Дунав по чл. 3 (чл. 7); е) обмена на информация за улова и миграциите на рибите в тази река (чл. 8); ж) сътрудничеството между държавите-участнички в рамките на „съответните научно-технически споразумения” (чл. 9); з) правната възможност за тези държави да извършват съвместен опитен риболов по река Дунав с научно-изследователска цел (чл. 10); и) учредяване на „Смесена комисия” на тези държави (чл. 11), съчетано с изброяване на основните ѝ функции (членове 12 и 13); й) правната възможност за други държави да се присъединят към тази спогодба (чл. 14); к) правната възможност за държавите-участнички да сключват двустранни международни споразумения с други дунавски държави, които не участват в спогодбата, които не противоречат на интересите за запазване на дунавските рибни запаси и правилата за извършване на рибарството, предвидени в това международно споразумение (чл. 15).
Към разглежданата спогодба фигурира едно приложение с наименование “Правила за рибарството по река Дунав и водоемите, предвидени в член 3 от спогодбата”.
Извършени са следните изменения и допълнения на спогодбата: а) Протокол за изменение на чл. 17 от Спогодбата относно рибарството по река Дунав (Букурещ, 29.06.1979 г.), който е ратифициран е от Република България с Указ на Държавния съвет № 2432 от 17.11.1980 г. (ДВ, бр. 90 от 1980 г.), в сила е за нашата страна от 8.12.1980 г. и е необнародван; б) Протокол за изменение на чл. 11 от Спогодбата за риболова във водите на река Дунав от 1958 г. (Букурещ, 24.05.1984 г.), който е ратифициран от Република България с Указ на Държавния съвет № 857 от 13.03.1985 г. (ДВ, бр. 22 от 1985 г.), в сила е за нашата страна от 12.09.1985 г. и е необнародван.
I.1. Устав на Смесената комисия за прилагане на Спогодбата относно рибарството по река Дунав (Букурещ, 13.05.1959 г.)
Този устав е одобрен от Република България с Разпореждане на Министерския съвет № 916 от 20.06.1959 г. (необнародвано). Текстът му е необнародван.
II. Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав (София, 29.06.1994 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 24.03.1999 г. (ДВ, бр. 30 от 1999 г.). Тя е в сила за нашата страна от 2.08.1999 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 49 от 17.05.2002 г.; попр., бр. 53 от 28.05.2002 г.
В чл. 1 от конвенцията фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „Трансгранично въздействие” означава всеки значителен вреден ефект върху речната околна среда в резултат от промяна в условията на водите, причинена от човешката дейност, и простиращ се извън област под юрисдикцията на някоя договаряща страна. Такива промени могат да засегнат живота и собствеността, сигурността на съоръженията и засегнатите водни екосистеми” (б. „в”); „Вредни вещества” означава вещества, които имат токсични, канцерогенни, мутагенни, тератогенни и биоакумулативни ефекти и по-специално тези, които са устойчими и имат значително вредно въздействие върху живите организми” (б. „г”); „Вещества, вредни за водите” означава вещества, чийто потенциал на вредност за водните ресурси е изключително висок, така че боравенето с тях да изисква специални превантивни и защитни мерки” (б. „д”); „Точкови и неточкови източници на замърсяване на водите” означава източници на замърсители и биогенни елементи, постъпването на които във водите се предизвиква както от локално определени места за заустване (точкови източници), така и от дифузни въздействия, разпространени широкоплощно във водосборните басейни (неточкови източници)” (б. „е”); „Водностопански баланс” означава съотношението между естествения воден ресурс на един цял речен басейн и неговите компоненти (валежи, изпарения, повърхностни и подпочвени течения). Освен това се включва и компонент от текущите въздействия, причинени от човека, произтичащи от използването на водите и влияещи на водното количество” (б. „е”).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазването от замърсяване на водите и рационалното използване на природните ресурси на река Дунав по конвенцията, които се изразяват в установяване на специални правила относно: а) целите и принципите на сътрудничество между държавите-участнички (чл. 2); в) обхвата на конвенцията (чл. 3); в) формите на сътрудничество между тези държави (чл. 4); г) многостранното сътрудничество (чл. 5-17), които се отнасят до: аа) предотвратяването, контрола и намаляването на трансграничното въздействие (чл. 5); бб) многостранното сътрудничество специфичните мерки за опазване на водните ресурси (чл. 6); вв) ограничаването на емисиите и целите и критериите за качество на водите (чл. 7); гг) инвентаризацията на емисиите, програмите за действие и прегледа на прогреса (чл. 8); дд) програмите за мониторинг (чл. 9); ее) задълженията за докладване (чл. 10); жж) консултациите между тези държави (чл. 11); зз) обмена на информация (чл. 12); ии) защитата на предоставената информация (чл. 13); йй) информацията за обществеността (чл. 14); кк) изследователската и развойната дейност (чл. 15); лл) комуникационните, предупредителните и алармените системи и плановете за спешни действия (чл. 16); мм) взаимопомощта (чл. 17); д) Международната комисия за опазване на реща Дунав (чл. 18-19), които се отнасят до: аа) създаването, задачите и компетентността на тази комисия (чл. 18); бб) преходната разпоредба, свързана с Декларацията за сътрудничество на Дунавските страни по проблемите на управлението на Дунавските води, и по-специално за опазването им от замърсяване (Букурещ, 13.12.1985 г.) (чл. 19); е) конференцията на държавите-участнички (чл. 22); ж) разрешаването на споровете (чл. 24).
Към конвенцията фигурират 5 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Най-добрите налични технологии; Приложение ІІ. Промишлени отрасли и опасни вещества; Приложение ІІІ. Общи насоки за целите и критериите за качеството на водите; Приложение ІV. Устав на Международната комисия за опазване на река Дунав; Приложение V. Арбитраж.[3].
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по опазване на националния ни участък на река Дунав ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в тази област, към които се е присъединила Република България.
Второ, разгледаните международни споразумения изискват отделянето на по-голямо внимание върху пределно допустимите норми за качество на водите, в случая, на река Дунав и особено на тяхната актуализация в зависимост от равнището на научно-техническия прогрес.
Трето, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на биологичното разнообразие у нас, както от национални, така и от външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.
Използвана литература
Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015. 235 с.
Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004. 455 с.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕКА ДУНАВ С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Спогодба относно рибарството по река Дунав между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики и Федеративна народна република Югославия (Букурещ, 29.01.1958 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 304 от 16.08.1958 г. (обн., Изв., бр. 17 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 20.12.1958 г. и е обнародвана в Изв., бр. 17 от 27.02.1959 г.
Изменения и допълнения:
1.1. Протокол относно изменение и допълнение на чл. 17 от спогодбата (Букурещ, 29.06.1979 г.)
Ратифициран е от Република България с Указ на Държавния съвет № 2432 от 17.11.1980 г. (обн., ДВ, бр. 90 от 1980 г.). Той е в сила за нашата страна от 8.12.1980 г. и е необнародван.
1.2. Протокол относно изменение и допълнение на чл. 11 от спогодбата (Букурещ, 24.05.1984 г.)
Ратифициран е от Република България с Указ на Държавния съвет № 857 от 13.03.1985 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 1985 г.). Той е в сила за нашата страна от 12.09.1985 г. и е необнародван.
2. Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав (София, 29.06.1994 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 24.03.1999 г. (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.). Тя е в сила за нашата страна от 2.08.1999 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 49 от 17.05.2002 г.; попр., бр. 53 от 28.05.2002 г.
Бележки
[1] Терминът „рибарство” не е дефиниран в текста на спогодбата, а това обстоятелство, по мое мнение, може да се окачестви като нейна слабост. Чрез логическо и систематично тълкуване може да се направи констатацията, че съдържанието му обхваща риболов, рибовъдство и съхраняване на рибните ресурси на река Дунав в обхвата ѝ, очертан в чл. 3.
[2] „Лиман” е дълъг или плитък залив, образуван при устието на река, където течението е ограничено от пясъчна коса – вж. по-подробно Лиман. – В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [прегледан 20.01.2025]. Достъпно от: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лиман.
[3] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015, с. 103-105; Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004, с. 409-412.
