Международни многостранни споразумения по опазване на горите с участието на Република България
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Увод
Междунородноправната защита на горите е един от актуалните екологични проблеми на нашата съвременност поради техните водорегулиращи и климаторегулиращи функции и голямото им значение за поддържане на биологичното разнообразие, като тяхното значение ще нараства в контекста на предотвратяване на вредните последици от изменението на климата. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на международноправния режим на горите. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения по опазване на горите с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.
От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси, в случая – на горите – или на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни с поразумения по опазване на горите с участието на Република България. По-долу съответните международни споразумения ще бъдат разгледани в хронологична последователност.
I. Конвенцията за Европейски институт за гората (Йоенсуу-Финландия, 28.08.2003 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 26.10.2005 г. (ДВ, бр. 88 от 2005 г.). Тя е в сила за нашата страна от 10.02.2006 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 7.02.2006 г. По същество тя е регионално международно многостранно споразумение. Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на горите по конвенцията:
1) създаване на Европейски институт за гората като международна организация със седалище в гр. Йоенсуу, Финландия;
2) установяване на специални правила относно: а) задачите и функциите на този институт (чл. 2); б) предоставянето на информация на същия институт от държавите-участнички по негово искане (чл. 3); в) членовете, асоциираните и присъединяващи се членове на института (чл. 4); г) органите на този институт (чл. 5); д) функциите на Съвета на института (чл. 6), Събранието на този институт; (чл. 7), Управителния съвет на същия институт) (чл. 8) и Секретариата на института (чл. 9); е) финансовите ресурси на този институт (чл. 10); ж) бюджета и сметките на същия институт (чл. 11); з) правния статут, привилегиите и имунитетите на института (чл. 12); и) начина на уреждане на споровете (чл. 13).
II. Международно споразумение за тропическия дървен материал (Женева, 27.01.2006 г.)
Това споразумение е ратифицирано от Република България със закон от 19.02.2009 г. (ДВ, бр. 17 от 2009 г.). Въпреки че то все още не е обнародвано в ДВ, разглеждането му по-долу е свързано с обстоятелството, че Европейският съюз (ЕС) първоначално го подписа и временно го прилагаше с Решение 2007/648/ЕО на Съвета от 26.09.2007 г. за подписване от името на Европейската общност и временно прилагане на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. (OB L 262 от 09.10.2007 г.), а впоследствие го одобри с Решение 2011/731/ЕС на Съвета от 08.11.2011 г. относно сключването, от името на Европейския съюз, на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. (ОВ L 294, 12.11.2011 г.), т.е. в контекста на редовното членство на Република България в ЕС. Текстът на разглежданото международно споразумение е публикуван в OB L 262, 09.10.2007 г., като ЕС се присъедини към него с декларация по чл. 36, § 3 от това споразумение. Основните му цели са насърчаване на разширяването и разнообразяването на международната търговия с тропически дървен материал от устойчиво стопанисвани гори и законно добит от гори и подпомогане на устойчивото стопанисване на горите, произвеждащи тропически дървен материал (чл. 1). В чл. 2 фигурират редица дефиниции на правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „тропически дървен материал“ означава тропически дървен материал за промишлени цели, който расте или се произвежда в страните, разположени между Тропика на Рака и Тропика на Козирога. Терминът обхваща дървени трупи, дърво, нарязано с трион, фурнирни плоскости и шперплат” (т. 1); „устойчиво стопанисване на горите“ следва да се разбира съгласно съответните документи с политики и техническите насоки на организацията” (т. 2); „организация“ означава Международната организация за тропически дървен материал, създадена в съответствие с член 3” (т. 6).
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на горите по споразумението:
1) установяване на специални правила, свързани с функционирането и структурата на Международната организация за тропически дървен материал (чл. 3-5).
Те се отнасят до: а) учредяването, седалището и структурата на Международната организация за тропически дървен материал (чл. 3); б) членството в организацията (чл. 4); в) членството на междуправителствени организации в нея (чл. 5);
2) установяване на специални правила относно Международния съвет за тропически дървен материал (чл. 6-15).
Те се отнасят до: а) състава на Международния съвет за тропически дървен материал като висш орган на горепосочената организация (чл. 6); б) компетентността и функциите на този съвет (чл. 7); в) председателя и заместник-председателя на същия съвет (чл. 8); г) сесиите на Съвета (чл. 9); д) разпределението на гласовете в Съвета (чл. 10); е) процедурата по гласуване в Съвета (чл. 11); ж) вземането на решения и препоръки (чл. 12); з) кворума на Съвета (чл. 13); и) Изпълнителния директор и персонала на Съвета (чл. 14); й) сътрудничеството и координацията с други организации (чл. 15); к) приемането на налюдатели (чл. 16);
3) установяване на специални правила, свързани с привилегиите и имунитетите на Международната организация за тропически дървен материал (чл. 17);
4) установяване на специални правила относно финансирането на дейностите на Международната организация за тропически дървен материал (чл. 18-23).
Те се отнасят до: а) финансовите сметки (чл. 18); б) административната сметка (чл. 19); в) специалната сметка (чл. 20); г) фонда за партньорство „Бали” (чл. 21); д) формите на плащане (чл. 22); е) одита и публикуването на отчетите (чл. 23);
5) установяване на специални правила, свързани с оперативните действия (чл. 24-26).
Те се отнасят до: а) „дейността по политиката” на Международната организация за тропически дървен материал (чл. 24); б) проектните дейности на организацията (чл. 24); в) комитетите и спомагателните структури на тази организация (чл. 26);
6) установяване на специални правила относно статистиката, проучванията, информацията и докладването (чл. 27-28).
Те се отнасят до: а) статистиката, проучванията и информацията (чл. 27); б) годишния доклад и двугодишния преглед, извършвани от Международния съвет за тропически дървен материал (чл. 28);
7) установяване на специални правила, свързани с: а) общите задължения на членовете на Международната организация за тропически дървен материал (чл. 29); б) освобождаването от задължения при форсмажорни обстоятелства (30); в) жалбите и решаването на споровете (чл. 31); г) мерките за диференциация и обезщетяване и специалните мерки (чл. 32); д) прегледа на изпълнението на споразумението, извършван от Съвета за Международната организация за тропически дървен материал (чл. 33); е) недискриминацията в международната търговия и изпозването на тропически дървен материал и продукти от него (чл. 34).
Към разглежданото международно споразумение фигурират 2 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение А. Списък на правителствата, присъствали на Конференцията на Организацията на обединените нации за договаряне на споразумение — наследник на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 1994 г., които са потенциални членове производители, както е определено в член 2 „Определения“, и примерно разпределение на гласовете съгласно член 10 „Разпределение на гласовете“; Приложение Б. Списък на правителствата, присъствали на Конференцията на Организацията на обединените нации за договаряне на споразумение — наследник на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 1994 г., които са потенциални членове потребители, както е определено в член 2 „Определения“[1].
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по опазване на горите ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в тази област, към които се е присъединила Република България.
Второ, разгледаните по-горе международни споразумения ще допринесат за преодоляването на вредните последици от изменението на климата.
Трето, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква както много ефективни организационни усилия на национално равнище, така и немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на горите у нас от национални и външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.
Използвана литература
Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015. 235 с.
Amilien, C. Conflicting international policies in tropical timber trade. – Environmental Conservation. Cambridge, 1996, Vol. 23, № 1, March, p. 29-33.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Конвенция за Европейски институт за гората (Йоенсуу-Финландия, 28.08.2003 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 26.10.2005 г. (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.). Тя е в сила за нашата страна от 10.02.2006 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 7.02.2006 г.
2. Международно споразумение за тропическия дървен материал (Женева, 27.01.2006 г.)
Ратифицирано е от Република България със закон от 19.02.2009 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2009 г.).
Бележки
[1] Вж. относно това споразумение, напр. Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015, с. 176, а по-общо относно международната търговия с тропически дървен материал, напр. Amilien, C. Conflicting international policies in tropical timber trade. – Environmental Conservation. Cambridge, 1996, Vol. 23, № 1, March, p. 29-33.
