Публикацията не е преминала научна редакция. Съдържанието ѝ представлява мнението на нашия гост автор: Георги Пенчев. Редакцията не застава зад мнението на автора.

Международни многостранни споразумения по опазване на морската среда от замърсяване с участието на Република България

Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

Георги Пенчев професор по екологично право, д.ю.н. в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

02 февруари 2025, 21:55 240

Увод

Проблемът за опазване на морската среда от замърсяване е един от актуалните екологични проблеми на нашата съвременност, който има не само национални, но и международноправни аспекти. За разрешаването му е необходимо ефективно международно сътрудничество на двустранно, регионално и универсално равнище поради спецификата на морската среда като по-комплексен природен ресурс. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на международноправния режим на опазването на морската среда от замърсяване. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения в разглежданата област с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.

От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, в случая – на дейности по опазването на морската среда от замърсяване. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.

За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни споразумения по опазване на морската среда от замърсяване с участието на Република България.

Международните споразумения по опазване на морската среда от замърсяване с участието на Република България условно могат да бъдат подразделени на две основни групи, а именно а) международни многостранни споразумения с пряко значение в разглежданата област, и б) международни многостранни споразумения с косвено значение в тази област, които са относими към международното морско право в неговата цялост. По-нататък ще бъдат разгледани в хронологична последователност някои многостранни международни споразумения в разглежданата област с участието на Република България.

I. Международни многостранни споразумения с пряко значение за опазването на морската среда от замърсяване, в които участва Република България

1. Международна конвенция за намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт (Брюксел, 29.11.1969 г.)

Тази конвенция е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет № 2249 от 28.07.1983 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), с декларации по чл. 9, § 2 и чл. 13 от конвенцията. Декларацията по чл. 9, § 2 гласи: “Разпоредбите на член ІХ, параграф 2 от конвенцията, които ограничават възможността за някои държави да станат страна по конвенцията, имат дискриминационен характер и са в противоречие с общоприетия принцип за суверенно равенство на всички държави”. Декларацията по чл. 13 гласи: “Разпоредбите на член ХІІІ от конвенцията не са в съответствие с Декларацията на ООН за предоставяне на независимостта на колониалните страни и народи (Резолюция 1514(ХV) от 14 декември 1960 г.), с която се провъзгласява необходимостта от бързо и безусловно премахване на колониализма във всичките му форми и прояви”. Тези две декларации са оттеглени от Република България със закон от 27.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.). Разглежданата конвенция е в сила за нашата страна от 31.01.1984 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 2.03.2007 г., попр., бр. 26 от 27.03.2007 г. От приложението на конвенцията са изключени военни кораби, собственост на- или експлоатирани от държава или използвани само за правителствена, нетърговска служба (чл. 1, § 2). В чл. 2 от конвенцията фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “Морско бедствие” означава сблъскване на кораби, засядане или друг навигационен инцидент или друго събитие на борда на кораб или извън кораба, което води до материална щета или сериозна заплаха за материална щета на даден кораб или товар” (т. 1); “Кораб” означава: a) всеки морски кораб независимо от неговия тип; и б) всяко плаващо средство, с изключение на инсталации или имущества, използвани в проучване или експлоатация на ресурсите на морското и океанското дъно и техните недра” (т. 2); “Нефт” означава суров нефт, горива, дизелово гориво и смазочни масла” (т. 3); “Организация” означава междуправителствената Морска консултативна организация”[1] (т. 5).

Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) правната възможност за държавите-участнички „да предприемат в открито море такива мерки, каквито са необходими, за да се предотвратят, ограничат, намалят или ликвидират сериозна и предстояща опасност за тяхното крайбрежие или свързани с него интереси от замърсяване или от заплаха за замърсяване на морето с нефт, произтичащи от морско бедствие или действия, свързани с такова бедствие, които биха довели до по-големи и пагубни последици” (чл. 1, § 1); б) изчерпателното изброяване на задълженията на тези държави при предприемането на мерките по чл. 1 (чл. 3)[2]; в) задължението за Организацията да поддържа списък на експерти, предложен от държавите-участнички (чл. 4); г) задължението за тези държави предприеманите мерки по чл. 1 да бъдат пропорционални на причинената или очакваната щета, придружено с посочването на критериите за преценка на пропорционалността (чл. 5)[3]; д) задължението за държавата-участничка, която е причинила щета на друга държава-участничка, свързана с намеса в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт и в противоречие с изискванията на тази конвенция, да заплати обезщетение („компенсация”) на засегнатата държава-участничка (чл. 6); е) уреждането на споровете (чл. 8); ж) правната възможност за „Организацията” да свиква конференции за преразглеждане или изменение на конвенцията по молба на не по-малко от една трета от държавите-участнички (чл. 14).

Към разглежданата конвенция фигурира едно приложение с 2 глави, озаглавени както следва: Глава І. Помирение; Глава ІІ. Арбитраж[4].

1.1. Протокол относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт (Лондон, 2.11.1973 г.)

Този протокол е ратифициран от Република България със закон от 27.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.). Той е в сила за нашата страна от 19.02.2007 г. и е обнародван в ДВ, бр. 17 от 23.02.2007 г.

Към протокола фигурира едно приложение с наименование “Списък на веществата към параграф 2 (а) на член І на Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт, 1973 г.”[5]. Правното понятие „вещества, различни от нефт” е дефинирано в чл. I, § 2, където е указано, че това са: „a) онези вещества, изброени в списък, който се съставя от съответен орган, определен от Организацията[6], и се прилага като приложение към този протокол, и b) онези други вещества, които има вероятност да изложат на опасност човешкото здраве, да навредят на живите ресурси и морския живот, да увредят средата или да попречат на друг вид законно използване на морето”.

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по протокола, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) правната възможност за държавите-участнички „да предприемат такива мерки в откритото море, каквито могат да са необходими за предотвратяване, намаляване или отстраняване на сериозна и непосредствена опасност за бреговата им ивица или свързаните с нея интереси, от замърсяване или заплаха от замърсяване с вещества, различни от нефт, вследствие от морска авария или действия във връзка с такава авария, за които може да се очаква, че ще доведат до мащабни вредни последствия” (чл. I, § 1); б) задължението за държава-участничка, когато предприеме действие по отношение на вещество, изброено в чл. I, § 2, б. „b”, да установи, че това вещество при условията към момента на намесата има вероятност да представлява сериозна и непосредствена опасност, подобна на онази, която представляват веществата, изброени в списъка, споменат в § 2, б. „a” (чл. I, § 3); в) задължението за държавите-участнички да прилагат разпоредбите на параграф 2 на член I и на членове от II до VIII на Конвенцията относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, 1969 г. (наричана по-долу „Конвенцията” – бел. авт.), и приложението към нея и по отношение на веществата по член I на този протокол, така както се отнасят за нефт, съчетано с правната възможност за тези държави списъкът от експерти по членове III, б. „c” и IV на Конвенцията да се разширява, като се включват експерти, квалифицирани да дават съвети във връзка с веществата, различни от нефт, а предложенията по списъка да се правят както от държавите-членки на Организацията, така и от държавите-участнички в разглеждания протокол (чл. II); г) задължението за Организацията да поддържа списъка по чл. I, § 2, б. „а” (чл. III); д) правната възможност за Организацията да свиква конференция на държавите-участнички за изменение на протокола (чл. VIII).

Извършение са следните изменения и допълнения на протокола: Изменения от 2002 г., които са ратифицирани от Република България със закон от 29.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.). Те, фактически, са в сила за нашата страна от 19.02.2007 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 17 от 23.02.2007 г. като консолидиран текст на (т. е. включени в текста на) протокола.

2. Конвенция относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море (Конвенция NUCLEAR) (Брюксел, 17.12.1971 г.)

Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Тя е в сила за нашата страна от 3.03.2005 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 93 от 22.11.2005 г.

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички да освобождават от отговорност за щети, причинени от ядрен инцидент всяко лице, което по силата на международна конвенция или национално законодателство, приложими в областта на морския транспорт, би могло да бъде подведено под такава отговорност, ако: а) операторът на ядрената инсталация е отговорен за такива щети по силата на Парижката или Виенската конвенции[7]; или b) операторът на ядрената инсталация е отговорен за такива щети по силата на национално законодателство, регулиращо отговорността за такива щети, при условие че това законодателство е във всички отношения толкова благоприятно за лицата, които могат да претърпят щети, колкото която и да е от двете конвенции – Парижката или Виенската (чл. 1); б) задължението за тези държави освобождаването от отгоровност по чл. 1 да се прилага и по отношение на щети, причинени от ядрен инцидент: „а) на самата ядрена инсталация или на всяко имущество на местоположението на такава инсталация, което се използва или ще се използва във връзка с тази инсталация; или b) на транспортните средства, върху които въпросният ядрен материал се е намирал по време на ядрения инцидент, за които операторът на ядрената инсталация не е отговорен поради освобождаването му от отговорност за такива щети съгласно разпоредбите на Парижката или Виенската конвенция или в случаите по член 1, б. „b” по силата на съответни равностойни разпоредби на националното законодателство”, като не се освобождава от отговорност за причинена ядрена щета лице, което умишлено чрез действие или бездействие е причинило такава щета (чл. 2); в) задължението за тези държави да не освобождават от отговорност за ядрена щета „оператора на ядрен кораб по отношение на щетите, причинени от ядрен инцидент, включващ ядреното му гориво или радиоактивни продукти или отпадъци, произведени от такъв кораб” (чл. 3); г) правната възможност за междуправителствената Морска консултативна организация (понастоящем с наименованието „Международна морска организация”, считано от 1982 г. – бел. авт.) да свиква конференции на държавите-участнички за ревизиране или изменение на разглежданата конвенция по искане на не по-малко от една трета от тези държави (чл. 9)[8].

3. Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали, 1972 г. (Лондон, Мексико сити, Москва и Вашингтон, 29.12.1972 г.)

Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 2.12.2005 г. (ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 13.12.2005 г.). Тя е в сила за нашата страна от 24.02.2006 г. и е обнародвана (както е изменена – бел. авт.) в ДВ, бр. 22 от 14.03.2006 г.[9]. В чл. III фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „а) Преднамерено изхвърляне означава: i) всяко целенасочено потапяне или изпускане в морето на отпадъци или други материали от кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето; ii) всяко целенасочено потапяне или изпускане в морето на кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето; b) Преднамереното изхвърлянето не включва: i) изхвърлянето в морето на отпадъци или други материали инцидентно или вследствие на нормалните дейности на кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето и тяхното оборудване, различни от отпадъци или други материали, превозвани чрез или към кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето, действащи за целите на преднамерено изхвърляне на такива материали или получени от третиране на такива отпадъци или други материали на такива кораби, самолети, платформи или съоръжения; ii) разполагане на материали за цели, различни от обикновеното изхвърляне, гарантирайки, че такова разполагане не противоречи на целите на тази конвенция; с) Изхвърлянето на отпадъци или други материали, произтичащи директно от или във връзка с проучването, експлоатацията и свързаните с обработването на минерални ресурси от морското дъно дейности, не се покриват от изискванията на тази конвенция” (т. 1); „Кораб и самолет означава морско или въздушно транспортно средство от какъвто и да е тип. Това включва съдове на въздушна възглавница и плаващи съдове както със, така и без собствено задвижване” (т. 2); „Море означава всички морски води, различни от вътрешните води на държавите” (т. 3); „Отпадъци или други материали означава материали и вещества от всякакъв вид, форма или описание” (т. 4); „Специално разрешение означава разрешение, дадено след предварителна заявка и в съответствие с приложение II и III” (т. 5); „Общо разрешение означава разрешение, дадено предварително и в съответствие с приложение III” (т. 6); „Организацията означава организацията, определена от договарящите се страни в съответствие с член XIV(2)[10]” (т. 7).

Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички, индивидуално или колективно, да организират ефективен контрол върху всички източници на замърсяване на морската среда и да предприемат всички „практически стъпки”, за предотвратяване на замърсяването на морската среда от изхвърляне на отпадъци и други материали, които могат да представляват опасност за човешкото здраве, да увредят живите ресурси и живота в морската среда, да увредят местата за почивка и отдих или да влияят на друго правомерно ползване на морето (чл. I); б) задължението за тези държави да предприемат индивидуално ефективни мерки, в зависимост от техните научни, технически и икономически възможности, и колективно да предотвратят замърсяването на морската среда чрез изхвърляне и да хармонизират тяхната политика в този аспект (чл. II); в) задължението за същите държави да забранят преднамереното изхвърляне на отпадъци и други материали по Приложение I, съчетано с правната възможност преднамереното изхвърляне на отпадъци и други материали по Приложение II да се извършва след „специално разрешение”, а за останалите видове отпадъци и други материали след „общо разрешение”, като разрешенията трябва да се издават „само след внимателно разглеждане на всички фактори, посочени в приложение III, включително предварително изследване на характеристиките на района за преднамерено изхвърляне, както е посочено в част B и С на това приложение” (чл. IV, §§ 1 и 2); г) изключенията от прилагането на чл. IV, когато е необходимо за „безопасността на човешкия живот на кораб, самолет, платформа или друго изкуствено съоръжение в морето и в случай на извънредни обстоятелства” и правната възможност в такива случаи за издаване на специално разрешение „при спешни случаи, представляващи неприемлив риск за човешкото здраве, и при липса на друго възможно решение” (чл. V); д) задължението за държавите-участнички да определят национални компетентни органи по прилагането на тази конвенция (чл. VI); e) задължението за тези държави да уредят в законодателството си съответните мерки по прилагането на конвенцията (чл. VII); ж) правната възможност за същите държави да сключват регионални споразумения за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали (чл. VIII); з) задлължението за същите държави да съдействат чрез „Организацията” по чл. XIV, § 2 и „други международни институции” на държавата, която е отправила молба за: „а) обучение на научен и технически персонал; b) снабдяване с необходимото оборудване и съоръжения за изследване и мониторинг; с) депониране или третиране на отпадъци и други мерки за предотвратяване или намаляване на замърсяването, причинено от преднамерено изхвърляне” (чл. IX); и) задължението за държавите-участнички „да разработят процедури за оценка на отговорността и уреждането на спорове относно преднамереното изхвърляне” на отпадъци и други материали в морската среда при отчитане на „принципите на международното право относно отговорността на държавите за вреди на околната среда на други държави или на друг район от околната среда, причинени от преднамерено изхвърляне на отпадъци или други материали от какъвто и да е вид” (чл. X); й) задължението за тези държави „да обсъдят на първата си консултативна среща процедури за уреждане на спорове относно тълкуването и прилагането на тази конвенция” (чл. XI); к) задължението за същите държави „да предприемат заедно с компетентните специализирани агенции и други международни организации мерки за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от: а) въглеводороди, включително нефт и нефтосъдържащи отпадъци; b) други вредни или опасни материали, превозвани от кораби за цели, различни от преднамерено изхвърляне; с) отпадъци, получени по време на работа на кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето; d) радиоактивни замърсители от всички източници, включително кораби; е) вещества от химични и биологични оръжия; f) отпадъци или други материали, директно произтичащи от или свързани с проучване, експлоатация и свързаните с обработване на минерални ресурси от морското дъно” и да съдействат „в съответните международни организации за създаване на система от сигнали, които да се използват от корабите, ангажирани с преднамерено изхвърляне” на отпадъци и други материали в морската среда (чл. XII); л) определянето на функциите на Секретариата на Организацията по чл. XIV, § 2 (чл. XIV, § 3); м) задължението за държавите-участнички „на консултативни или специални срещи” да извършват преглед на прилагането на конвенцията (чл. XIV, § 4).

Към конвенцията фигурират 3 приложения, а именно Приложение I. (ненаименовано), което включва определени вредни вещества, съединения и видове отпадъци; Приложение II. (ненаименовано), съдържащо определени вредни вещества по чл. VI, § 1, б. „а”; Приложение III (ненаименовано), което съдържа условията, които следва да се разглеждат при създаването на критерии за издаването на разрешения за преднамерено изхвърляне на материали в морето, вземайки под внимание член IV, §2[11].

3.1. Протокол от 1996 г. към Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали, 1972 г. (Лондон, 7.11.1996 г.)

Този протокол е ратифициран от Република България със закон от 2.12.2005 г. (ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 13.12.2005 г.). Той е в сила за нашата страна от 24.03.2006 г. и е обнародван в ДВ, бр. 85 от 20.10.2006 г. Основните цели на протокола са очертани в чл. 2 и се изразяват в защита и предпазване от държавите-участнички, индивидуално и колективно, морската среда от всички източници на замърсяване и вземане на ефективни мерки съобразно техните научни, технически и икономически възможности за предотвратяване, намаляване и където е практически възможно, отстраняване на замърсяването, причинено от преднамерено изхвърляне или изгаряне в морето на отпадъци и други материали. Същевременно в чл. 1 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “Организация” означава Международната морска организация” (т. 2); “Преднамерено изхвърляне означава”: 4.1.1. всяко целенасочено потапяне или изпускане в морето на отпадъци или други материали от кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето; 4.1.2. всяко целенасочено потапяне или изпускане в морето на кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето; 4.1.3. всяко съхраняване на отпадъци или други материали на морското дъно и неговите недра от кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето; 4.1.4. всяко изоставяне или събаряне на платформи или други изкуствени съоръжения в морето с единствената цел за преднамерено изхвърляне. 4.2. Преднамереното изхвърляне не включва: 4.2.1. изхвърлянето в морето на отпадъци или други материали инцидентно или вследствие на нормалната дейност на кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето и тяхното оборудване, различни от отпадъци или други материали, превозвани от или към кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето, опериращи за целите на изхвърляне на такива материали или получени от третирането на такива отпадъци или други материали на такива кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения в морето; 4.2.2. поставянето на материали за цели, различни от изхвърлянето им, като такова разполагане не е в противоречие за целите на този протокол; и 4.2.3. по изключение на параграф 4.1.4 изоставянето в морето на материали (например кабели, тръбопроводи и апарати за изследване на морето), поставени за цели, различни от изхвърлянето им; 4.3. Изхвърлянето или съхраняването на отпадъци или други материали, директно получени от или във връзка с проучване, експлоатация и с дейностите в открито море, свързани с обработване на минерални ресурси от морското дъно, не се включват в клаузите на този протокол” (т. 4.1-4.3); “Изгаряне на море” означава изгаряне на борда на кораби, платформи или други изкуствени съоръжения в морето на отпадъци или други материали за целите на преднамерено изхвърляне чрез термично разрушаване; 5.2. Изгарянето на море не включва изгарянето на отпадъци или други материали на борда на кораби, платформи или други изкуствени съоръжения в морето, ако тези отпадъци или други материали са получени по време на нормалната дейност на тези кораби, платформи или други изкуствени съоръжения в морето” (т. 5.1-5.2); “Кораб и самолет” означава морско или въздушно транспортно средство от какъвто и да е тип. Това включва съдове на въздушна възглавница и плаващи съдове както със, така и без собствено задвижване (т. 6); “Море” означава всички морски води, различни от вътрешните води на държавите, както и морското дъно и земните недра под него; не включва хранилища, разположени в земните недра под морското дъно, до които има достъп само от брега” (т. 7); “Отпадъци или други материали” означава материали и вещества от всеки вид, форма и описание” (т. 8); “Разрешение” означава разрешение, дадено предварително и в съответствие с подходящите мерки, одобрени съгласно член 4.1.2 или 8.2” (т. 9); “Замърсяване” означава въвеждането пряко или косвено чрез човешката дейност на отпадъци или други материали в морето, което води или е вероятно да доведе до такива вредни ефекти като вреда за живите ресурси и морските екосистеми, рискове за здравето на хората, пречки за дейностите на море, включително риболов и друго правомерно ползване на морето, влошаване на качеството на морската вода и намаляване на обектите за отдих” (т. 10).

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по протокола, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) основните задължения на държавите-участнички, отнасящи се до: аа) прилагането на „предохранителен подход към опазването на околната среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци или други материали”, при вземане на „подходящи превантивни мерки, когато има причини да се смята, че отпадъци и други материали, въведени в морската среда, е възможно да причинят вреда, дори когато няма убедителни доказателства, които да показват наличие на причинна връзка между въвеждането и неговите ефекти”; бб) насърчаването на „практики, при които тези, които са оторизирани да извършват преднамерено изхвърляне или изгаряне в морето, да поемат разходите за предотвратяване на замърсяването и изискванията за контрол на оторизираните дейности, вземайки под внимание интересите на обществото”; вв) извършването на съответните действия така, че да не се прехвърля „пряко или косвено вредата или възможността за причиняване на вреда от една част на околната среда в друга” или да се трансформира един тип замърсяване в друг тип”, съчетани с правната възможност за тези държави да предприемат, „индивидуално или съвместно, по-строги мерки в съответствие с международното законодателство в областта на предотвратяване, намаляване или където е практически възможно, и отстраняване на замърсяването” на морската среда с отпадъци и други материали (чл. 3); б) задълженията за същите държави: аа) да забранят „преднамереното изхвърляне на всички отпадъци и други материали с изключение на тези, посочени в приложение 1”; бб) да уредят в законодателството си издаване на разрешение за преднамереното изхвърляне на отпадъци или други материали, посочени в приложение 1 в морската среда в съответствие с разпоредбите на приложение 2, като особено внимание се отделя на възможностите да се избегне преднамереното изхвърляне за сметка на екологично приемливи алтернативи, съчетани с правната възможност за определена държава-участничка „да забрани, доколкото тази договаряща се страна е засегната, преднамереното изхвърляне на отпадъци или други материали, посочени в приложение 1”, като тази договаряща се страна трябва да съобщи на „Организацията” за предприетите такива мерки (чл. 4); в) задължението за държавите-участнички да забранят изгарянето в морето на отпадъци и други материали (чл. 5); г) задължението за тези държави да не разрешават износа на отпадъци или други материали в други държави за преднамерено изхвърляне или изгаряне в морето (чл. 6); д) условията за приложимост на протокола спрямо вътрешните морски води на държавите-участнички (чл. 7); е) изключенията от приложимостта на членове 4.1 и 5 в случаите, когато е необходимо да се осигури „безопасността на човешкия живот на кораб, самолет, платформа или друго изкуствено съоръжение в морето, в случай на извънредни обстоятелства”, съчетани с правната въможност за държавите-участнички да издават разрешения за изхвърлянето на отпадъци и други материали в морската среда „при непредвидени случаи, водещи до неприемлива заплаха за човешкото здраве, безопасността или морската среда, и приемайки, че няма друго възможно решение” (чл. 8); ж) задължението за тези държави да определят компетентните си органи за издаването на разрешенията по този протокол и да извършват докладване за предприетите мерки за прилагането на протокола пред „подходяща помощна институция”, както е определена от срещата на същите държави (чл. 9); з) задължението за същите държави да уредят в законодателството си съответните мерки по прилагането на протокала (чл. 10); и) обмена на информация при срещите на държавите-участнички (чл. 11); й) правната възможност за тези държави да сключват регионални международни споразумения “за предотвратяване, намаляване и където е практически възможно, и отстраняване на замърсяването, причинено от преднамерено изхвърляне или изгаряне в морето на отпадъци или други материали” (чл. 12); к) задължението за същите държави „със сътрудничеството на Организацията и чрез координиране с другите компетентни международни организации” да „съдействат за двустранното и многостранното подпомагане за предотвратяване, намаляване и където е практически възможно, отстраняване на замърсяването, причинено от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали” в морската среда на тези зържави-участнички, „които отправят молба за: 1.1. обучение на научен и технически персонал за изследване, мониторинг и прилагане, включително снабдяване с необходимите съоръжения и оборудване, с оглед подсилване на националните възможности; 1.2. съвет за прилагане на този протокол; 1.3. информация и техническо сътрудничество относно минимализиране на отпадъците и процесите за чисто производство; 1.4. информация и техническо сътрудничество за депониране и третиране на отпадъци и други материали, за предотвратяване, намаляване и където е практически възможно, отстраняване на замърсяването, причинено от преднамерено изхвърляне; и 1.5. достъп до обмен на екологични технологии и съответното ноу-хау, особено за развиващите се страни и страните в преход към пазарна икономика, при благоприятни условия, включително концесионни и преференциални условия, както е взаимно договорено, вземайки под внимание необходимостта от защита на правата на интелектуалната собственост, както и особените нужди на развиващите се страни и страните в преход към пазарна икономика”, съчетано с определянето на функциите на „Оргазизацията” в тази насока (чл. 13); л) задължението за държавите-участнички да насърчават научното и техническото изследване „за предотвратяване, намаляване и където е практически възможно, отстраняване на замърсяването, причинено от преднамерено изхвърляне и други източници на замърсяване на морската среда” и да предоставят информация на съответната държава-участничка, отправила молба за съдействие в тази насока (чл. 14); м) задължението за тези държави „да разработят процедури относно задълженията, произтичащи от преднамерено изхвърляне или изгаряне в морето на отпадъци или други материали” при отчитане на „принципите на международното право относно отговорността на държавата за вреди на околната среда на други държави или на други райони на околната среда” (чл. 15); н) уреждането на споровете (чл. 16); о) задължението за същите държави да „подпомагат постигането на целите на този протокол в компетентните международни организации” (чл. 17); п) срещите на държавите-участнички (чл. 18); р) задълженията на „Организацията” (чл. 18); с) взаимовръзката между Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., разгледана по-горе и разглеждания Протокол от 1996 г. към Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали, 1972 г., която се изразява в това, че този протокол от 1996 г. заменя конвенцията от 1972 г. за държавите-участнички в Протокола от 1996 г., които са държави-участнички и в Конвенцията от 1972 г. (чл. 23).

Към протокола фигурират 3 приложения, озаглавени както следва: Приложение 1. Отпадъци или други материали, които могат да се разглеждат за преднамерено изхвърляне; Приложение 2. Оценка на отпадъци или други материали, които могат да се разглеждат за преднамерено изхвърляне; Приложение 3. Арбитражни процедури[12].

4. Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Лондон, 2.11.1973 г.)

Първоначално е утвърдена от Република България с Решение на Министерския съвет № 122 от 26.07.1984 г. (необнародвано), отнасящо се до конвенцията и Приложения №№ 1 и 2 към нея, с резерви по чл. 10 от конвенцията и по Приложения №№ 3, 4 и 5 към нея. Резервата по чл. 10 е оттеглена със закон от 12.01.1994 г. (ДВ, бр. 8 от 1994 г.), а резервата по Приложения №№ 3–5 практически е оттеглена мълчаливо през 1992 г. с утвърждаването им от нашата страна. Резервите гласяха: “1. Народна република България не се счита обвързана с Приложения 3, 4 и 5 към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби; 2. Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на член 10 на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, съгласно който всеки спор между две или повече държави-членки относно тълкуването и прилагането на Конвенцията се предава на международен арбитраж по молба на която и да е страна по спора, ако той не е уреден чрез преговори или по друг начин. Правителството на Народна република България заявява, че за предаване на такъв спор на международен арбитраж е необходимо предварителното съгласие на всяка една от страните по спора”.

Конвенцията, заедно с приложения №№ 1 и 2 към нея, е в сила за нашата страна от 12.03.1985 г.

Приложения №№ 3, 4 и 5 към конвенцията са утвърдени от Република България с Решение на Министерския съвет № 325 от 21.08.1992 г. (необнародвано). Приложения №№ 3 и 5 са в сила за нашата страна от 13.08.1993 г., а Приложение № 4 – от 13.05.1993 г.

Впоследствие тази конвенция е ратифицирана (фактически включително с всичките ѝ 6 приложения – бел. авт.) от Република България, в редакцията ѝ включваща измененията ѝ с Протоколите от 1978 г. (MARPOL 73/78) и от 1997 г., със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Тя е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 04.02.2005 г. Същевременно текстът на конвенцията, заедно с двата протокола към нея и протоколите за нейните изменения и допълнения съответно от 1978 и 1997 г. са издадени в самостоятелно книжно тяло като притурка към ДВ, бр. 12 от 2005 г., като в този брой на ДВ не са отпечатани 6-те ѝ приложения, а само двата протокола към нея.

В чл. 2 от тази конвенция фигурират редица дефиниции на правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “Вредно вещество” означава всяко вещество, което, ако попадне в морето, е възможно да създаде опасност за здравето на хората, да причини вреда на живите ресурси, на морската флора и фауна, да влоши условията за отдих или да попречи на други правомерни начини за използване на морето, и включва всяко вещество, обект на контрол в съответствие с конвенцията” (т. 2); „(а) “Изхвърляне” (Discharge) по отношение на вредните вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества, означава каквото и да е изхвърляне от кораб, по каквито и причини да е предизвикано то, като включва всякакво изпускане, изхвърляне, изливане, изтичане, изпомпване, изсипване или изпразване; b) “Изхвърляне” не включва: i) изхвърляне (dumping) в значението, предвидено от Конвенцията за предотвратяване замърсяването на морето от изхвърляне на отпадъци и други материали, подписана в Лондон на 13 ноември 1972 г.; или ii) изхвърляне (release) на вредни вещества, което произтича непосредствено в резултат на проучване, разработка и свързаните с тях процеси на обработка в морето на минералните ресурси на морското дъно; или iii) изхвърляне (release) на вредни вещества за провеждане на правомерни научни изследвания с цел намаляване на замърсяването или контрол над него” (т. 3); “Кораб” означава плавателен съд от всякакъв тип, експлоатиран в морска среда, включително кораби на подводни криле, кораби на въздушна възглавница, подводни кораби, плаващи средства и стационарни или плаващи платформи” (т. 4); “Инцидент” означава събитие, което е предизвикало или е могло да предизвика изхвърляне в морето на вредно вещество или отпадъчни води, съдържащи такова вещество” (т. 6); “Организация” означава Междуправителствената морска консултативна организация”[13] (т. 7). Приложното поле на разглежданата конвенция е очертано в чл. 3, § 1, където е указано, че: „Тази конвенция се прилага за: а) кораби, които имат право да плават под флага на някоя от страните по конвенцията; и b) кораби, които нямат право да плават под флага на някоя от страните по конвенцията, но се експлоатират по пълномощия на такава страна”. В чл. 3, § 3 обаче, е посочено изключение от приложното ѝ поле, а именно „по отношение на военни кораби, спомагателни военни кораби или други кораби, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея и използвани към момента изключително за правителствена нетърговска дейност”, съчетано със задължението за всяка държава-участничка „да обезпечи чрез вземане на съответни мерки, ненасящи вреда на експлоатацията или експлоатационните възможности на такива кораби нейна собственост или експлоатирани от нея, тези кораби да действат, доколкото това е целесъобразно и практически възможно, по начин, съвместим с конвенцията”.

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички „да изпълняват разпоредбите на тази конвенция и на тези нейни приложения (анекси”), с които са обвързани, за да се предотврати замърсяването на морската среда с вредни вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества, чрез изхвърлянето им в нарушение на конвенцията (чл. 1, § 1); б) забраната за нарушаване на конвенцията и задължението за тези държави да уредят в законодателството си санкции за такова нарушаване (чл. 4); в) свидетелствата, които трябва да притежават корабите и проверките на корабите (чл. 5); г) разкриването на нарушения на конвенцията и осигуряването на прилагането ѝ (чл. 6); д) необоснованото задържане на корабите (чл. 7); е) докладите за инциденти, свързани с изхвърлянето на вредни вещества от корабите по Протокол I към конвенцията (чл. 8); ж) уреждането на споровете (чл. 10); з) обмена на информация между държавите-участнички и „Организацията” (чл. 11); и) разследването на авариите на корабите и информирането за тях (чл. 12); й) задължението за тези държави след консултация с „Организацията” и с други международни организации, със съдействието и координация от страна на изпълнителния директор на Програмата за опазване на околната среда на ООН, да оказват подкрепа на тези от държавите-участнички, „които се обръщат с молба за получаване на техническа помощ за: а) обучаване на научен и технически персонал; b) доставка на оборудване и устройства, необходими за приемане и контрол на вредни вещества; c) улесняване прилагането на други мерки, насочени към предотвратяване или намаляване замърсяването на морската среда от кораби; и d) насърчаване на изследванията”, предимно на територията на заинтересованите държави с оглед изпълнението на целите и задачите на тази конвенция (чл. 17).

Към конвенцията фигурират 2 протокола и 6 приложения („анекси”), като шестото приложение е добавено в резултат на измененията и допълненията ѝ с Протокола от 1997 г., озаглавени както следва: Протокол І. Разпоредби, относно съобщенията за инциденти, свързани с изхвърлянето на вредни вещества (в съответствие с чл. 8 от конвенцията); Протокол II. Арбитраж (в съответствие с чл. 10 от конвенцията); Приложение I. Правила за предотвратяване на замърсяването с нефт; Приложение ІІ. Правила за контрол върху замърсяването при превозване на вредни течни вещества в наливно състояние; Приложение ІІІ. Правила за предотвратяване на замърсяването с вредни вещества, превозвани по море в опаковка, в товарни контейнери, в преносими танкове и авто- или железопътни цистерни; Приложение ІV. Правила за предотвратяване на замърсяването с отпадъчни води от корабите; Приложение V. Правила за предотвратяване на замърсяването с отпадъци от корабите; Приложение VІ. Правила за предотвратяване на замърсяването на въздуха от кораби[14].

Тази конвенция практически заменя поради по-широкия си обхват, спрямо страните-участнички, Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването на морето с нефт от 1954 г., която също беше ратифицирана от Република България, но впоследствие денонсирана, считано от 12.12.1985 г.

Извършени са следните изменения и допълнения на конвенцията:

1) Протокол от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Лондон, 17.02.1978 г.). Първоначално Република България се присъедини към него с Решение на Министерския съвет № 122 от 26.07.1984 г. (необнародвано). Впоследствие фактически е ратифициран от Република България, в контекста на измененията на конвенцията, със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Той е в сила за нашата страна от 12.03.1985 г. и е обнародван в ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г. Разпоредбите на този протокол се отнасят до: а) общото задължение за държавите-участнички да прилагат горепосочената конвенция от 1973 г. и този протокол като единно международно споразумение (чл. I); б) прилагането на Анекс II към конвенцията (чл. II); в) изменението на чл. 11, § 1, б. „b” от конвенцията, свързано с обмена на информацията, като тази конвенционна разпоредба придобива следния текст: “списък на назначените инспектори (surveyors) или признати организации, които са упълномощени от тяхно име да се занимават с административните въпроси, свързани с проектирането, построяването, оборудването и експлоатацията на кораби, превозващи вредни вещества, в съответствие с разпоредбите на правилата, разпращани на страните за сведение на техните длъжностни лица. Следователно администрацията[15] уведомява Организацията за специфичните отговорности и условия на упълномощаване, делегирани на назначените инспектори или признати организации” (чл. III).

Към разглеждания протокол фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения и допълнения на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973”.

Извършени са следните изменения и допълнения на Протокола от 1978 г.:

1.1) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Приложение („Анекс”) V към MARPOL 73/78) (приети с Резолюция МЕРС. 36(28) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 17.10.1989 г.). Те са в сила за Република България от 18.02.1991 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 86 от 01.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Анекс V към MARPOL 73/78“.

1.2) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Анекс V към MARPOL 73/78) (приети с Резолюция МЕРС. 48(31) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 04.07.1991 г.). Те са в сила за Република България от 04.04.1993 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 87 от 05.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Правило V на Приложение V към MARPOL 73/78“.

1.3) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Протокол I към MARPOL 73/78) (приети с Резолюция МЕРС. 68(38) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 10.07.1996 г.). Те са в сила за Република България от 01.01.1998 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 87 от 05.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Текст на измененията на Протокол към MARPOL 73/78“.

1.4) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Приложението към Приложение III към MARPOL 73/78) (приети с Резолюция МЕРС. 48(31) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 13.03.2000 г.). Те са в сила за Република България от 01.01.2002 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 87 от 05.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложението към Приложение III към MARPOL 73/78“.

1.5) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Приложението към Приложение V към MARPOL 73/78) (приети с Резолюция МЕРС. 116(51) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 01.04.2004 г.). Те са в сила за Република България от 01.08.2005 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 90 от 15.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложението към Приложение V към MARPOL 73/78“.

1.6) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Добавяне на Правило 13 към Анекс IV към MARPOL 73/78) (приети с Резолюция МЕРС. 143(54) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 24.03.2006 г.). Те са в сила за Република България от 01.08.2007 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 91 от 19.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на промененото Приложение IV към MARPOL 73/78“.

1.7) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Добавяне на нова глава 9 към Приложение I към MARPOL 73/78) (приети с Резолюция МЕРС. 189(60) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 26.03.2010 г.). Те са в сила за Република България от 01.08.2011 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 91 от 19.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложение I към MARPOL с оглед добавяне на глава 9 – Специални изисквания за употреба или превоз на нефт в Антарктическата зона“.

1.8) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Форма А и Форма В на Допълнението към Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт (Свидетелство IOPP) съгласно Анекс I към MARPOL) (приети с Резолюция МЕРС. 235(65) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 17.05.2013 г.). Те са в сила за Република България от 01.10.2014 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Форма А и Форма В на Допълнението към Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт (Свидетелство IOPP) съгласно Анекс I към MARPOL”.

1.9) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Анекс I и Анекс II към MARPOL 73/78 с оглед Кодексът за признатите организации (Кодекс ПО) да стане задължителен) (приети с Резолюция МЕРС. 238(65) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 17.05.2013 г.). Те са в сила за Република България от 01.01.2015 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложение I и Приложение II към MARPOL”.

1.10) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Анекси I, II, III, IV и V към MARPOL 73/78 с цел придаване задължителен характер на III Code) (приети с Резолюция МЕРС. 246(66) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 04.04.2014 г.). Те са в сила за Република България от 01.01.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 96 от 20.11.2018 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложения I, II, III, IV и V към MARPOL“.

1.11) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменение на Анекс I към MARPOL) (приети с Резолюция МЕРС. 256(67) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 17.10.2014 г.). Те са в сила за Република България от 01.03.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложение I към MARPOL”.

1.12) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменение на Анекс III към MARPOL (Изменение към Приложението относно ръководство за идентификация на вредни вещества в опакован вид)) (приети с Резолюция МЕРС. 257(67) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 17.10.2014 г.). Те са в сила за Република България от 01.03.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложение III към MARPOL (Изменение към Приложението относно ръководство за идентификация на вредни вещества в опакован вид)”.

1.13) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменение на Правило 13 на Анекс VI към MARPOL (Изисквания за запис на експлоатационно съответствие с Азотни окиси (NO_x) Ниво III зони за контрол на емисии)) (приети с Резолюция МЕРС. 271(69) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 22.04.2016 г.). Те са в сила за Република България от 01.09.2017 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Анекс VI към MARPOL (Изисквания за запис на експлоатационно съответствие с Азотни окиси (NO_x) Ниво III зони за контрол на емисии)”.

1.14) Изменения на Приложението („Анекса”) към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Изменения на Анекс I към MARPOL (Форма В на Допълнението към Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт (Свидетелство OIPP)) (приети с Резолюция МЕРС. 276(70) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 28.10.2016 г.). Те са в сила за Република България от 01.03.2018 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1978 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Анекс I към MARPOL (Форма В на Допълнението към Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт (Свидетелство OIPP)”.

2) Протокол от 1997 г., отнасящ се до измененията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1997 г., както е поправена (в смисъл на изменена и допълнена – бел. авт.) от Протокола от 1978 г., отнасящ се към нея (Лондон, 26.09.1997 г.)

Фактически той е ратифициран от Република България, в контекста на измененията на конвенцията, със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Той е в сила за нашата страна от 19.05.2005 г. и е обнародван в ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г. Разпоредбите на този протокол се отнасят до: а) добавянето на Анекс VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, както е изменена с Протокола от 1978 г. към нея, който е озаглавен „Правила за предпазване от замърсяване на въздуха от кораби” (чл. 2); б) общото задължение за държавите-участнички да прилагат горепосочената конвенция от 1973 г. и този протокол като единно международно споразумение (чл. 3); в) задължението за тези държави при прилагане чл. 16 от Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., свързано с изменение на Анекс VI и неговите изменения и допълнения, позоваването на “страна по конвенцията” да се счита, че означава съотнасяне към страна-участничка, обвързана с разпоредбите на този анекс (чл. 4).

Извършени са следните изменения и допълнения на Протокола от 1997 г., отнасящ се до измененията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., както е поправена (в смисъл на изменена и допълнена – бел. авт.) от Протокола от 1978 г. към нея:

2.1) Изменения на Приложението към Протокола от 1997 г., отнасящ се до измененията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., както е поправена (т.е. изменена и допълнена – бел. авт.) с Протокола от 1978 г. към нея (Придаване на задължителен характер на III Code) (приети с Резолюция МЕРС. 247(66) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 04.04.2014 г.). Те са в сила за Република България от 01.01.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 96 от 20.11.2018 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1997 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложение VI към MARPOL“.

2.2) Изменения на Приложението към Протокола от 1997 г., отнасящ се до измененията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., както е изменена с Протокола от 1978 г. към нея (Изменения на Анекс VI към MARPOL (Определяне на Балтийско море и Зоните за контрол на емисии в Северно море за NO_x (Азотни окиси) Ниво III на контрол) (Информация, която трябва да се включи в разписка за доставка на бункер)) (приети с Резолюция МЕРС. 286(71) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, Лондон, 07.07.2017 г.). Те са в сила за Република България от 01.01.2019 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 95 от 03.12.2019 г. Към тези изменения на Приложението към Протокола от 1997 г. фигурира едно приложение, озаглавено „Изменения на Приложение VI към MARPOL (Определяне на Балтийско море и Зоните за контрол на емисии в Северно море за NO_x (Азотни окиси) Ниво III на контрол) (Информация, която трябва да се включи в разписка за доставка на бункер)”.

5. Международна конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт (Лондон, 30.11.1990 г.)

Ратифицирана е от Република България със закон от 12.01.2001 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 2001 г.). Тя е в сила за нашата страна от 5.07.2001 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 28.01.2003 г. В чл. 2 от конвенцията фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „Нефт“ означава петрол в какъвто и да е вид, включително суров нефт, мазут (тежко корабно гориво), твърди нефтени утайки, нефтени отпадъци и рафинирани продукти” (т. 1); „Нефтен инцидент“ означава произшествие или поредица от произшествия от еднакъв произход, който води или би могъл да доведе до изхвърляне на нефт и който представлява или би могъл да се превърне в заплаха за морската среда, крайбрежната ивица или свързаните с нея интереси на една или повече държави и който налага спешни действия или друга незабавна мярка” (т. 2); „Кораб“ означава плавателен съд от всякакъв вид, който извършва дейност в морска среда, включително кораби на подводни криле, плавателни средства на въздушна възглавница, подводни кораби и плаващо средство от какъвто и да е вид” (т. 3); „Морска платформа“ означава всяка неподвижна или плаваща инсталация или конструкция, заета с изследователска, експлоатационна или производствена дейност, свързана с газ или нефт или с товарене и разтоварване на нефт” (т. 4); „Морски пристанища и съоръжения за обработка на нефт“ означават онези съоръжения, които представляват риск за нефтен инцидент и включват inter alia, морски пристанища, нефтени терминали, тръбопроводи и други съоръжения за обработка на нефт” (т. 5); „Организация“ означава Международната морска организация” (т. 6). От приложното поле на разглежданата конвенция са изключени „военни кораби, военни спомагателни кораби или други кораби, които са собственост на- или се оперират от дадена държава и които към момента се използват само за правителствени нетърговски цели”, като същевременно е вменено задължението спрямо всяка държава-участничка да предприеме за такъв тип кораби, които са нейна собственост или се експлоатират от нея, при наличието на разумно основание, „подходящи мерки”, които не пречат на дейността на тези кораби или не нарушават експлоатационните им възможности, с които се гарантира експлоатацията им по начин, който е съвместим с изискванията на тази конвенция (чл. 1, § 3).

Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички, „самостоятелно или съвместно, да предприемат всички възможни мерки в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и приложението към нея с цел подготовката за борба с инциденти, свързани със замърсяване с нефт” (чл. 1, § 1); б) задължението за тези държави да уредят в законодателството си: аа) корабите, плаващи под тяхно знаме, нефтените платформи под тяхна юрисдикция, както и морските пристанища и съоръжения за обработка на нефт, намиращи се под тяхна юрисдикция, да разполагат с авариен план за борба с нефтените замърсявания; бб) извършването на проверки на корабите за наличието на такъв авариен план (чл. 3); в) процедурите за докладване за замърсяване на морската среда с нефт (чл. 4); г) действията на държавите-участнички при получаване на доклад за нефтено замърсяване (чл. 5); д) националните и регионалните системи за подготовка за- и противодействие на замърсяването на морската среда с нефт (чл. 6); е) международното сътрудничество при борбата срещу замърсяването на морската среда с нефт (чл. 7); ж) сътрудничеството между държавите-участнички или чрез „Организацията” в обявяването и обмена на резултатите от „програми за проучване и развитие”, отнасящи се до повишаване на качеството на подготовката и борбата с нефтените замърсявания, което включва методи и техника за наблюдение, ограничаване, събиране, разпръскване, почистване и други мерки за намаляване или смекчаване на последиците от замърсяване с нефт и за възстановяване (чл. 8); з) задълженията за тези държави: аа) да осигуряват подкрепа на онези от тях, които отправят молба за техническа помощ, „като: a) обучават персонал; b) осигуряват наличността на съответна технология, оборудване и средства; c) улесняват въвеждането на други мерки и споразумения с цел подготовката за и борбата с нефтени инциденти; и d) предприемат съвместни програми за проучване и развитие”; бб) „да си сътрудничат активно в съответствие с националното си законодателство, разпоредби и политики в трансфера на технологии, свързани с подготовката и борбата с нефтени замърсявания” (чл. 9); и) задължението за същите държави да се стремят към сключването на двустранни и многостранни споразумения за подготовка и борба с нефтени замърсявания, като копия от тези споразумения трябва да се представят на „Организацията”, която при поискване ги предоставя на разположение на съответната държава-участничка (чл. 10); й) функциите на „Организацията” (чл. 11); к) задължението за държавите-участнички да извършват оценка в рамките на „Организацията” на ефективността на тази конвенция (чл. 13).

Към разглежданата конвенция фигурира едно приложение с наименование “Възстановяване на разходи за оказване на помощ”[16].

6. Международна конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г. (Лондон, 27.11.1992 г.)

Тази конвенция е ратифицирана фактически от Република България, чрез ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (CLC’92), със закон от 2.10.2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 14.10.2003 г.). Тя фактически е в сила за нашата страна от 28.11.2004 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г. На практика Република България се присъедини към Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г., но в редакцията ѝ от 1992 г., в резултат на нейните изменения и допълнения, внесени с Протокола от 1992 г., при които тя промени наименованието си само с оглед на посочването на годината в края му – от 1969 г. на 1992 г. В чл. I от разглежданата конвенция фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат отбелязани: “Кораб” означава всеки морски кораб и плаващо морско средство от всякакъв вид, построено или приспособено за превоз на нефт наливно като товар, при условие че кораб, който е в състояние да превозва нефт и други товари, ще се разглежда като кораб само тогава, когато превозва нефт наливно като товар, както и при всяко плаване след такъв превоз, освен ако не се докаже, че на борда липсват остатъци от нефт след такъв превоз” (т. 1); “Лице” означава всяко физическо лице или дружество независимо дали е обществена или частна организация, включително държавата или някоя от нейните съставни единици” (т. 2); “Корабособственик” означава лицето или лицата, регистрирани като собственици на кораба, или при отсъствие на регистрация – лицето или лицата, притежаващи кораба. В случай обаче, че корабът е собственост на държавата и се оперира от компания, регистрирана в тази държава като оператор на кораба, “корабособственик” ще означава съответно тази компания” (т. 3); “Държава на регистрация на кораба” по отношение на регистриран кораб означава държавата на регистрация на кораба, а по отношение на нерегистриран кораб – държавата на знамето, под което корабът плава” (т. 4); “Нефт” означава всеки устойчив въглеводороден минерален нефт, като суров нефт, мазут, тежко дизелово гориво и смазочно масло, независимо от това, дали се превозват на борда на кораба като товар или в горивните танкове на такъв кораб” (т. 5); “Щета от замърсяване” означава: а) загуба или вреда, причинена извън кораб, от замърсяване в резултат от изтичане или изхвърляне на нефт от кораб, където и да се случи такова изхвърляне или изтичане, при условие, че обезщетяването за нанесени щети на околната среда, различни от пропуснати ползи вследствие на такава щета, се ограничава с разходите по осъществяване на разумни мерки за възстановяване, които са били предприети или следва да бъдат предприети; b) разходи по превантивни мерки и бъдеща загуба или вреда, причинена от превантивните мерки” (т. 6); “Превантивни мерки” означават всички разумни мерки, предприети от всяко лице след инцидент с цел предотвратяване или намаляване на щетите от замърсяване” (т. 7); “Инцидент” означава всяко произшествие или поредица от случаи, които предизвикват щети от замърсяване или създават сериозна и неминуема опасност за причиняване на такава щета” (т. 8); “Организация” означава Международната морска организация” (т. 9). Приложното поле на тази конвенция включва „изключително”: а) за щетите от замърсяване на морската среда, „причинени: – на територията на договаряща държава, включително териториалното ѝ море, и – в изключителната икономическа зона на договаряща държава, определена в съответствие с международното право, или ако договарящата държава не е определила такава зона – в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен в съответствие с международното право и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море; b) за мерките, взети за предотвратяване или намаляване на такива щети, където и да са предприети” (чл. II). От приложното ѝ поле са изключени „военни кораби или други кораби, притежавани или оперирани от държава и които понастоящем се използват изключително за правителствени нетърговски цели” (чл. XI, ал. 1).

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване с нефт по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) отговорността на корабособственика при инциденти, свързани със замърсяване на морската среда с нефт, изключенията от носенето на такава отговорност и правото на корабособственика на предявяване на регресен иск срещу виновното за инцидента лице (чл. III); б) солидарната отговорност на корабособствениците при инцидент с два или повече кораби, свързан с настъпването на щети от замърсяване на морската среда с нефт (чл. IV); в) предпоставките за ограничаване на отговорността на корабособственика при инциденти, свързани със замърсяването на морската среда с нефт до определена сума чрез създаването от него на специален фонд за такива случаи или за носенето на отговорност в такива случаи без ограничаване, „ако е доказано, че щетата е в резултат на негово действие или бездействие, извършено с намерение да причини такава щета, или от самонадеяност и със съзнанието, че може да доведе до такава щета” (чл. V); г) специфичните последици при създаването на фонд от корабособственика по чл. V в случаите на искове срещу него и арест на кораба (чл. VI); д) задължението за собственика на кораб, регистриран в държава-участничка и превозващ товар повече от 2000 тона нефт в наливно състояние, да „поддържа застраховка или друго финансово обезпечение като банкова гаранция или свидетелство, издадено от международния компенсационен фонд, на стойност, определена чрез прилагане на ограничение на отговорността, посочено от член V, алинея 1, за покриване на неговата отговорност за щети от замърсяване с нефт” (чл. VII); е) изискването правото на обезщетение по тази конвенция да се погасява, ако не бъде предявен иск по тази конвенция, в срок до три години от датата на нанасяне на щетата, като не може да се предявява иск за обезщетение след изтичането на шест години от датата на инцидента, в резултат на който са възникнали щетите, а когато този инцидент се състои от серия произшествия, шестгодишният период започва да тече от датата на първото произшествие (чл. VIII); ж) правната възможност когато инцидент е предизвикал щети от замърсяване на морската среда с нефт на територия, включваща териториалното море или пространството, посочено в член II, на една или повече държави-участнички или са били предприети превантивни мерки за предотвратяване или намаляване на щетите от замърсяване на такава територия, включваща териториално море или пространството, предявяване на искове за обезщетение да се предприемат само в съдилищата на такава държава-участничка или държави-участнички, като ответникът трябва да бъде уведомен за всеки такъв иск в разумен срок (чл. IX); з) предпоставките за признаване от държавите-участнички на съдебно решение, постановено от съд на определена държава-участничка по иск за обезщетение на щети, предизвикани от замърсяване на морската среда с нефт (чл. X); и) праввната възможност по отношение на кораби, собственост на държава-участничка, използвани за търговски цели, към всяка държава може да бъде предявен иск за обезщетение при щети от замърсяване на морската среда с нефт в съответствие с юрисдикцията, установена в член IX, като държавата се отказва от всички средства на защита, основаващи се на статуса ѝ на суверенна държава (чл. XI, ал. 2).

Към разглежданата конвенция фигурира едно приложение с наименование “Свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечение на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт”. В ДВ, бр. 105 от 2004 г. е обнародвана и Резолюцията, приета от Юридическия комитет на Международната морска организация (ММО) при ООН на 18.10.2000 г. с наименование “Приемане на изменения в размера на сумите за ограничаване на отговорността в Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г.”, към която също фигурира едно приложение (“Анекс”), озаглавено “Изменения в размера на сумите за ограничаване на отговорността в Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г.”[17].

Извършени са следните изменения и допълнения на конвенцията:

1) Протокол от 1976 г. (Лондон, 19.11.1976 г.), който не е ратифициран от Република България.

2) Протокол от 1984 г. (Лондон, 25.05.1984 г.), който също не е ратифициран от Република България.

3) Протокол от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (Лондон, 27.11.1992 г.), който е ратифициран от Република България със закон от 2.10.2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 14.10.2003 г.), в сила е за нашата страна от 28.11.2004 г. и е обнародван в ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г.

7. Международна конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г. (Лондон, 27.11.1992 г.)

Тази конвенция е ратифицирана фактически от Република България, чрез ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. (Конвенция FUND’92), със закон от 9.02.2005 г. (ДВ, бр. 17 от 2005 г.). Тя фактически е в сила за нашата страна от 18.11.2006 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 28 от 3.04.2007 г. На практика Република България се присъедини към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г., но в редакцията ѝ от 1992 г., в резултат на нейните изменения, внесени с Протокола от 1992 г., при които тя промени наименованието си само с оглед на посочването на годината в края му – от 1969 г. на 1992 г. В чл. 1 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “Облагаем нефт” означава суров нефт и мазут съгласно определенията по-долу: а) “суров нефт” означава всяка течна въглеводородна смес, произхождаща от почвата, независимо в естествено или обработено състояние с оглед нейното транспортиране; тя включва също суров нефт, пречистен от определени дестилати (наричан понякога “topped crudes”), и суров нефт, на който са добавени определени дестилати (наричан понякога “spiked” или “reconstituted нефт”); b) “мазут” означава тежки дестилати или остатъчни продукти от суровия нефт или смеси от тези продукти, предназначени за ползване като гориво за производство на топлина или енергия, с качество, еквивалентно на спецификациите на “Американска организация за изпитание на специфициране на материалите за мазут № 4 Име D 396-69)”, или друг по-тежък мазут.” (т. 3); “Терминално съоръжение” означава място за складиране на нефт в наливно състояние, което позволява приемане на нефт, превозван по воден път, включително всяко съоръжение, което се намира в открито море и e свързано с това място.” (т. 8). Приложното поле на разглежданата конвенция е очертано в чл. 3, където е указано, че тя се прилага „изключително”: a) за щети от замърсяване, причинени: i) на територията на договаряща държава, включително териториалното море, и ii) в изключителната икономическа зона на договаряща държава, установена в съответствие с международното право или ако договарящата държава не е определила такава зона в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен от тази държава в съответствие с международното право, и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море; b) за мерките, предприети за предотвратяване или намаляване на такива щети, когато са предприети такива.”

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) основните цели на създаването на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г., а именно: „a) да осигурява обезщетение при щети, причинени от замърсяване дотолкова, доколкото закрилата, произтичаща от Конвенцията за отговорността, 1992 г., е недостатъчна; b) да осъществява свързаните с това цели, изложени в тази конвенция.” (чл. 2, § 1); б) задълженията за държавите-участнички във всяка от тях: аа) Фондът да се признава за юридическо лице, което може съгласно законодателството на тази държава да поема права и задължения и да бъде страна по всяко дело, заведено в съдилищата на тази държава; бб) да признават директора на Фонда за юридически представител на Фонда (чл. 2, § 2); в) предпоставките за изплащане на обезщетение от Фонда на лицето, което е понесло щети от замърсяване на морската среда с нефт (чл. 4 и чл. 6-9); г) годишните вноски, които трябва да се правят във Фонда (чл. 10 и чл. 12-15); д) организацията и администрацията на Фонда, които включват Събрание и Секретариат, ръководен от директор (чл. 16); е) състава и функциите на Събранието на Фонда (чл. 17-20); ж) състава и функциите на Секретариата на Фонда (чл. 28-30); з) финансирането на делегациите на държавите-участнички в Събранието на Фонда и на функционирането на Фонда (чл. 31); и) гласуването в Събранието на Фонда (чл. 32-34); й) извънредните сесии на Събранието на Фонда (чл. 35); к) предпоставките за прекратяване на дейността на Фонда (чл. 36); л) ликвидацията на Фонда след прекратяването на дейността му (чл. 37)[18].

Извършени са следните изменения и допълнения на конвенцията:

1) Протокол от 1976 г. (Лондон, 19.11.1976 г.), който не е ратифициран от Република България.

2) Протокол от 1984 г. (Лондон, 25.05.1984 г.), който също не е ратифициран от Република България.

3) Протокол от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. (Конвенция FUND’92) (Лондон, 27.11.1992 г.), който е ратифициран от Република България със закон от 9.02.2005 г. (ДВ, бр. 17 от 2005 г., в сила от 22.02.2005 г.), фактически е в сила за нашата страна от 18.11.2006 г. и е обнародван като консолидиран текст на Международна конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г., в ДВ, бр. 28 от 3.04.2007 г.

8. Международен кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние (IBC Code) (Лондон, 17.06.1983 г.)

Този кодекс е приет с Резолюция MSC4.(48) от 17.06.1983 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация. Той е в сила за Република България от 01.07.1986 г. и е обнародван в ДВ, бр. 43 от 31.05.2019 г. Кодексът е свързан с прилагането на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Лондон, 1.11.1974 г.), която е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет № 2250 от 28.07.1983 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), в сила е за нашата страна от 2.02.1984 г. и е обнародвана, в редакцията ѝ, както е изменена с Протокола от 1988 г., в ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г. В т. 1 от уводната част на разглеждания кодекс е указано, че неговата цел е „да предостави международен стандарт за безопасен превоз на море на опасните течни химикали в наливно състояние, изброени в Глава 17 от Кодекса, като предпише стандарти за проектиране и конструкция на корабите, независимо от тонажа, който е свързан с този превоз и оборудването, което трябва да превозват така, че да се сведе до минимум рискът за кораба, екипажа му и околната среда, като се вземе предвид естеството на съответните продукти”. Приложното поле на този кодекс включва „кораби независимо от техния размер, включително кораби с бруто тонаж, по-малък от 500 тона, които превозват опасни течни химикали в наливно състояние, различни от нефт (петрол) или подобни запалими продукти, както следва: 1. продукти, които представляват значителна опасност и могат да предизвикат пожар, като тази опасност превишава опасността от петролните продукти и подобни запалими продукти; 2. продукти, които представляват значителна опасност в допълнение към запалимостта или различна от запалимостта”, включително течностите, посочени в обобщението на минималните изисквания съгласно Глава 17”, с изключение на продуктите, „на които е направен преглед и са определени като такива, които не попадат в приложното поле на Кодекса”, посочени в Глава 18 (т. 1.1.1). В т. 1.3 фигурират редица дефиниции на правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: Администрация означава правителство на държавата, под чието знаме корабът има право да плава” (т. 1.3.2.1); Пристанищна администрация означава компетентен орган на държавата, в чието пристанище товари или разтоварва корабът” (т. 1.3.2.2); Товарна зона е тази част от кораба, която съдържа товарни танкове, слоп танкове, товарни помпени отделения, включително помпени отделения, кофердами, баластни или празни пространства, прилежащи към товарните танкове, както и палубни зони по цялата дължина и ширина на частта на кораба над горепосочените пространства. Когато са инсталирани отделни танкове, в хамбарите, кофердамите, баластните или празните пространства в задния край на последния хамбар или в предния край на най-първия хамбар, тогава те са изключени от товарната зона” (т. 1.3.5); Товарен танк е мястото, предназначено за поставяне (държане) на товара” (т. 1.3.8); Горивни инсталации е оборудването, използвано за приготвяне на нефтено гориво, което се доставя на котела, работещ с масло, или оборудване, използвано за подготовка за доставка на затоплено масло към двигателя с вътрешно горене; това включва всякакви нефтени нагнетателни помпи, филтри и нагреватели, работещи с масло при налягане над 1,8 bar” (1.3.19); Организацията е Международната морска организация (ИМО)” (1.3.20).

Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по кодекса, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) прегледите на корабите и издаването на Международно свидетелство за годност за превоз на опасни химикали в наливно състояние от съответната национална администрация, която извършва тези прегледи (т. 1.5); б) устойчивостта на корабите и разположението на товарните танкове (Глава 2, т. 2.1-2.9); в) устройството на кораба (Глава 3, т. 3.1-3.7); г) вместимостта на товара (Глава 4, т. 4.1-4.2); д) превоза на товари (Глава 5, т. 5.1-5.7); е) материалите, от които е направена конструкцията (Глава 6, т. 6.1-6.2); ж) контрола върху температурата на товара (Глава 7, т. 7.1-7.2); з) вентилационните системи на товарните танкове (Глава 8, т. 8.1-8.3); и) контрола върху околната среда на товарните танкове и върху отделните продукти (Глава 9, т. 9.1-9.2); й) електрическите инсталации (Глава 10, т. 10.1-10.4); к) противопожарната защита и пожарогасенето (Глава 11, т. 11.1-11.4); л) механичната вентилация в товарната зона (Глава 12, т. 12.1-12.3); м) контролно-измервателните уреди (Глава 13, т. 13.1-13.2); н) защитата на членовете на екипажа на кораба (Глава 14, т. 14.1-14.2); о) специалните изисквания спрямо някои химични вещества и съединения в товарните танкове (Глава 15, т. 15.1-15.19); п) изискванията, свързани с експлоатацията на товарните танкове (Глава 16, т. 16.1-16.6); р) минималните изисквания спрямо продуктите и оборудването на товарните танкове (Глава 17); с) списъка на химикалите, за които не се прилага този кодекс (Глава 18); т) изискванията спрямо корабите, използвани за изгарянето на отпадъци от течни химикали на море (Глава 19, т. 19.1-19.13).

Към разглеждания кодекс фигурира едно „Допълнение”, озаглавено „Образец на Международно свидетелство за годност за превоз на опасни химикали в наливно състояние”, към което са включени 2 приложения, както следва: Приложение 1. Списък продължение на продуктите към тези, посочени в Раздел 3, и техните условия на превоз; Приложение 2. План на танка (спесимен).

Извършени са следните изменения и допълнения на кодекса:

1) приети с Резолюция MSC.10(54) от 29.04.1987 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 29.04.1987 г.), които са в сила за Република България от 30.10.1988 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 43 от 31.05.2019 г.

2) приети с Резолюция MSC.14(87) от 11.04.1989 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 11.04.1989 г.), които са в сила за Република България от 13.10.1990 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 44 от 04.06.2019 г.

3) приети с Резолюция MSC.16(58) от 24.05.1990 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 24.05.1990 г.), които са в сила за Република България от 03.02.2000 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 46 от 11.06.2019 г.

4) приети с Резолюция MSC.28(61) от 11.12.1992 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 11.12.1992 г.), които са в сила за Република България от 01.07.1994 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 48 от 18.06.2019 г

5) приети с Резолюция MSC.50(66) от 04.06.1996 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 04.06.1996 г.), които са в сила за Република България от 01.07.1998 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 47 от 14.06.2019 г.

6) приети с Резолюция MSC.58(67) от 05.12.1996 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 05.12.1996 г.), които са в сила за Република България от 01.07.1998 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 48 от 18.06.2019 г.

7) приети с Резолюция MSC.102(73) от 05.12.2000 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 05.12.2000 г.), които са в сила за Република България от 01.07.2002 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 49 от 21.06.2019 г.

8) приети с Резолюция MSC.176(79) от 10.12.2004 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 22.05.2014 г.), които са в сила за Република България от 01.01.2007 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 92 от 22.11.2019 г.

9) приети с Резолюция MSC.219(82) от 08.12.2006 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 08.12.2006 г.), които са в сила за Република България от 01.01.2009 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 49 от 21.06.2019 г.

10) приети с Резолюция MSC.340(91) от 30.11.2012 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 30.11.2012 г.), които са в сила за Република България от 01.06.2014 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 50 от 25.06.2019 г.

11) приети с Резолюция MSC.369(93) от 22.05.2014 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 22.05.2014 г.), които са в сила за Република България от 01.01.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 50 от 25.06.2019 г.

9. Международен кодекс за управление и безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code), (Лондон, 4.11.1993 г.)

Този кодекс е приет с Резолюция А.741(18) от 4.11.1993 г. на Международната морска организация и е въведен в действие (без ратификация – бел. авт.) на територията на Република България със заповед на министъра на транспорта № РД-08-149 от 16.06.1995 г. (ДВ, бр. 58 от 27.06.1995 г.), издадена на основание чл. 7 от Кодекса за търговското корабоплаване (ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г., изм. и доп.). Той е в сила за нашата страна от 16.06.1995 г. и е обнародван в ДВ, бр. 58 от 27.06.1995 г. Той фактически е свързан с прилагането на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. В т. 1 от уводната част на разглеждания кодекс е указано, че неговата (фактически основна – бел. авт.) цел е „да бъде осигурен международен стандарт за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването” (на морската среда – бел. авт.), като в т. 10 от раздел „Цели” са посочени няколко други допълнителни цели на същия кодекс, а именно „да осигури безопасност на море, предотвратяване на нараняването и загубата на човешки живот, избягване [на] нанасяне на щети на околната среда, в частност на морската среда, и на имущество, като в т. 11 и 12 са отбелязани съответно целите на „компанията в управлението на безопасността” на корабоплаването и на „системата на управление на безопасната експлоатация на кораби и предпазване от замърсяване” на морската среда. Същевременно в т. 7-9 фигурират дефиниции на правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „Компания” означава корабособственик или всяка друга организация или лице, например директорът или беарбоот чартърът, която е поела отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и която при приемането на тази отговорност се е съгласила да поеме всички задължения и отговорности, наложени от кодекса” (т. 8); „Администрация” означава правителството на държавата, под чието знаме плава корабът” (т. 9).

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по кодекса, отбелязани в разделите на ненаименованото Приложение към него, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) функционалните изисквания към системата за управление на безопасната експлоатация на кораби и предпазване от замърсяване (на морската среда – бел. авт.) (т. 14); б) политиката за безопасност и опазването на околната среда (т. 15-16); в) задълженията на компанията и правомощията ѝ (чл. 17-19); г) назначаването от компанията на лице/лица, намиращи се на брега, които да имат пряк достъп до „най-високото равнище на управление” (т. 20); д) отговорността и правомощията на капитана на кораба (т. 21-22); е) задължението на компанията за осигуряване на квалификацията на капитана и екипажа на кораба (т. 23-29); ж) разработването на планове за извършване на операции, свързани със системата за управление на безопасността на борда на кораба (т. 30); з) подготовката за аварийни ситуации (т. 31-33); и) докладите и анализите за несъответствия, инциденти и опасни ситуации (т. 34-35); й) поддържането на кораба и корабното оборудване (т. 36-39); к) задължението за компанията да поддържа документация в разглежданата област (т. 40-42); л) проверката, прегледа и оценката, извършвани от компанията (т. 43-48); м) издаването на „Документ за съответствие” на компанията и „Свидетелство за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяване (на морската среда – бел. авт.)” на кораба от националната администрация на държавите-участнички или от „призната от нея организация”, както и контрола, извършван в разглежданата област от тази администрация или признатата от нея организация (т. 49-53).

Извършени са следните изменения и допълнения на кодекса, приети с Резолюция MSC.104(73) от 5.12.2000 г. на ММО (Лондон, 5.12.2000 г.), като Република България не е въвела в законодателството си тези изменения и допълнения.

10. Международна конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г. (Лондон, 23.03.2001 г.)

Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 26.04.2007 г. (ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 11.05.2007 г.), с декларация по чл. 13. Декларацията гласи: “Съдебни решения по въпроси, регулирани от конвенцията, когато са постановени от съд в Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Холландия, Ирландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения и Румъния, се признават и подлежат на изпълнение в България съгласно съответните вътрешни правила на Общността по въпроса.” Тя е в сила за нашата страна от 21.11.2008 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г. В чл. 1 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “Кораб” означава всеки морски плавателен съд от какъвто и да е вид.” (т. 1); “Лице” означава всяко частно лице или сдружение или всяка обществена или частна организация, корпоративна или не, включително държава или някое от съставните ѝ подразделения.” (т. 2); “Корабопритежател” означава собственика, включително регистрирания собственик, беърбоут чартьора, мениджъра и лицето, което експлоатира кораба.” (т. 3); “Регистриран собственик” означава лицето (или лицата), регистрирано като собственик на кораба, или при липсата на регистрация, лицето или лицата, които притежават кораба. В случай на кораб, притежаван от държава и експлоатиран от дружество, което в тази държава е регистрирано като оператор на кораба, под “регистриран собственик” се има предвид това дружество.” (т. 4); “Корабно гориво” означава всякакъв въглеводороден минерален нефт, включително смазочни масла, използвани или които ще бъдат използвани при експлоатирането или задвижването на кораб, както и всички остатъци от такива нефтопродукти.” (т. 5); “Превантивни мерки” означава всички разумни мерки, взети от всяко лице при настъпването на инцидент с цел да предотврати или сведе до минимум щетите от замърсяване.” (т. 7); “Инцидент” означава събитие или поредица събития с един и същи произход, които причиняват щети от замърсяване или създават сериозна и непосредствена заплаха за причиняване на такива щети.” (т. 8); “Щети от замърсяване” означава: а) загуба или щета, причинена извън кораба от замърсяване в резултат на изтичане или изпускане на корабно гориво от кораб, където и да възникне такова изтичане или изпускане, при условие че обезщетението за замърсяване на околната среда освен загубата на печалба от замърсяването е ограничено до разходите за разумните мерки за възстановяване, които са предприети или ще бъдат предприети; и b) разходите за превантивни мерки и допълнителни загуби или щети, причинени от превантивни мерки.” (т. 9); “Държава, в която е регистриран корабът” означава по отношение на регистриран кораб държавата, в която е регистриран корабът, и по отношение на нерегистриран кораб – държавата, под чието знаме корабът има право да плава.” (т. 10); “Брутен тонаж” означава брутния тонаж, изчислен в съответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, които са предвидени в Анекс I към Международната конвенция за тонажно измерване на корабите, 1969 г.[19]” (т. 11); “Организация” означава Международната морска организация.” (т. 12); “Генерален секретар” означава Генералния секретар на Организацията.” (т. 13).

Разглежданата конвенцията се прилага спрямо: а) щетите, причинени от замърсяване: аа) в територията, включително в териториалните води на държава-участник в конвенцията, и бб) в изключителната икономическа зона на такава държава, определена в съответствие с международното право, или ако тази държава не е определила такава зона – в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен в съответствие с международното право и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море”; б) превантивните мерки, предприети от държавите-участнички, където и да са предприети, за да бъдат предотвратени или да бъдат сведени до минимум такива щети (чл. 2); в) държавните кораби, използвани за търговски цели, като всяка държава-участник се отказва от привилегии, основани на статута ѝ на суверенна държава, и ще носи отговорност по искове за щети, причинени от замърсяване на морската среда от корабно гориво в юрисдикциите по чл. 9 (чл. 4, § 4). Изключения от приложното поле на конвенцията са регламентирани в чл. 4, където е указано, че тя не се прилага спрямо: а) щети от замърсяване на морската среда по Международна конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г., независимо от това, дали обезщетението може да бъде изплатено съгласно тази конвенция; б) военни кораби, спомагателни военноморски кораби или други кораби, притежавани или оперирани от държава и използвани за момента единствено за правителствени нетърговски цели, с изключение на случаите, при които: държава-участничка реши да прилага конвенцията и за своите военни кораби или други кораби, посочени в параграф 2, като в този случай съответната държава трябва да уведоми Генералния секретар и да уточни условията и обстоятелствата, при които се прилага конвенцията (чл. 4, §§ 1-3).

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) предпоставките за носене на отговорност на корабособственика при инциденти за щети, причинени от замърсяване на морската среда с корабно гориво (чл. 3); б) солидарната отговорност на корабособствениците при инциденти с два и повече кораби, в резултат на които са насъпили щети от замърсяване на морската среда с корабно гориво (чл. 5); в) ограниченията на отговорността на корабособственика и на лицето или лицата, които са предоставили застраховка или други финансови гаранции в съответствие с приложим национален или международноправен режим, като Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове (Лондон, 19.11.1976 г.)[20] (чл. 6); г) задължението за „регистрирания собственик” на кораб с брутен тонаж, по-голям от 1000, регистриран в страна по конвенцията да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, като банкова гаранция или гаранцията на друга финансова институция, която да покрие отговорността на регистрирания собственик за щети от замърсяване на морската среда с корабно гориво до стойност, равна на лимита на отговорността съгласно националния или международния режим, но при всички случаи, без да се надвишава стойността, изчислена съгласно Конвенцията относно ограничаване на отговорността по морски искове, 1976 г., както е изменена, като свидетелството, което удостоверява, че е в сила застраховка или друга финансова гаранция съгласно разпоредбите на тази конвенция, трябва да бъде издадено на всеки кораб (чл. 7); д) погасяването на правото на обезщетение по разглежданата конвенция, ако не е заведен иск за това в срок три години от датата на настъпване на щетата, и не по-късно от шест години от датата на инцидента, причинил щетата, като когато инцидентът е породен от няколко събития, срокът от шест години започва да тече от датата, на която е настъпило първото събитие (чл. 8); е) подсъдността на искове за обезщетение при щети, причинени от замърсяването на морската среда с корабно гориво пред съдилищата на държавите-участнички при инцидент на територия, включваща териториални води, или в зона, определена по чл. 2, б. „а”, изр. ii на една или повече държави-участнички, или когато са били взети превантивни мерки за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, нанесени в такива територии, включващи териториални води, или в такава зона (чл. 9); ж) признаването на влезлите в сила решения на съдилищата на определена държава-участничка по искове за обезщетение за щети, причинени от замърсяване на морската среда с корабно гориво от другите държави-участнички (чл. 10).

11. Международна конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите (Лондон, 5.10.2001 г.)

Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г.). Тя е в сила за нашата страна от 17.09.2008 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 49 от 30.06.2009 г.

В чл. 2 от конвенцията фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “Администрация” означава правителството на държавата, под чиято юрисдикция корабът плава. По отношение на кораб, плаващ под знамето на определена държава, администрацията представлява правителството на тази държава. По отношение на стационарни или плаващи платформи, заети в изследване и използване на морското дъно и неговите недра, прилежащи към бреговата ивица, над която крайбрежната държава упражнява суверенни права за проучване и използване на природните ресурси, администрацията представлява правителството на съответната крайбрежна държава.” (т. 1); “Противообрастваща система” означава покритие, боя, обработване на повърхността, повърхност или механизъм, използвани на кораб за контролиране или предпазване от прикрепването на нежелани организми.” (т. 2); “Организация” означава Международната морска организация.” (т. 7); “Кораб” означава плавателен съд от всякакъв вид, който извършва дейност в морската среда, включително кораби на подводни криле, плавателни средства на въздушна възглавница, подводни кораби, плаващи средства, стационарни или плаващи платформи, плаващи средства за складиране (FSUs), плаващи средства за складиране и разтоварване на продукция (FPSOs).” (т. 9); “Техническа група” означава орган, съставен от представители на договарящи страни, членове на Организацията, Организацията на обединените нации и нейни специализирани агенции, междуправителствени организации, които имат споразумение с Организацията, както и неправителствени организации с консултативен статус в Организацията, които е желателно да включват представители на институции и лаборатории, занимаващи се с анализ на противообрастващи системи. Тези представители трябва да притежават познания по различните въздействия върху околната среда, токсичния ефект, морската биология, човешкото здраве, икономическия анализ, управлението на риска, международното корабоплаване, технологии за нанасяне на противообрастващи системи или други области на знание, необходими за обективния преглед на техническите предимства на дадено пълно предложение.” (т. 10).

В чл. 3, § 1 от тази конвенция е указано, че тя се прилага спрямо: „a) всички кораби, които плават под знамето на договаряща страна; b) всички кораби, които не плават под знамето на договаряща страна, но оперират под юрисдикцията на договаряща страна; c) всички кораби, влизащи в пристанище, кораборемонтен завод или офшорно съоръжение на договаряща страна, но не попадат в буква а) или b).” От приложното поле на разглежданата конвенция са изключени „военни кораби, военноспомагателни кораби или други кораби, които са собственост на или се оперират от държана-участничка и които към момента се използват само за правителствени нетърговски цели, като всяка такава държава трябва за такъв тип кораби, които са нейна собственост или се оперират от нея, чрез приемането на подходящи мерки, които не пречат на дейността им или не нарушават експлоатацията им или експлоатационните им възможности, да гарантира експлоатацията им по начин, съвместим с изискванията на тази конвенция, доколкото е разумно и приложимо” (чл. 3, § 2).

Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички „да отговорят напълно на изискванията на тази конвенция с цел намаляване или елиминиране на неблагоприятния ефект върху морската среда и човешкото здраве, причинен от противообрастващите системи” (чл. 1, § 1); б) правната възможност за тези държави да предприемат, индивидуално или съвместно с друга такава държава-участничка, „по-строги мерки в съответствие с международното законодателство с цел намаляване или премахване на неблагоприятния ефект от противообрастващите системи върху околната среда” (чл. 1, § 3); в) задължението за същите държави да си сътрудничат в прилагането на разглежданата конвенция (чл. 1, § 4); г) задължението за държавите-участнички „да насърчават по-нататъшното разработване на ефективни и безопасни за морската среда противообрастващи системи” (чл. 1, § 5); д) задължението за тези държави да упражняват контрол върху противобрастващите системи на корабите (чл. 4); е) задължението за същите държави да „предприемат подходящи мерки на своята територия, изискващи отпадъчните материали от прилагането или премахването на противообрастваща система, контролирани съгласно Приложение I, да се събират, обработват, третират и изхвърлят по безопасен и екологично съобразен начин с цел опазване на човешкото здраве и околната среда” (чл. 5); ж) правната възможност за държавите-участнички да извършват изменения и допълнения на Приложение 1 (чл. 6); з) техническите групи (чл. 7); и) проучванията, развитието и мониторинга на противобрастващите системи на корабите, които са свързани със задълженията за тези държави да: аа) „предприемат подходящи мерки за подпомагане и улесняване на научните и техническите изследвания на ефекта от противообрастващите системи, както и мониторинг над такъв ефект”, като „такива проучвания трябва да включват наблюдение, измерване, вземане на проба, оценка и анализ на въздействието на противообрастващите системи”; бб) подпомагат предоставянето на съответната информация до други държави-участнички, които я поискат, относно: ааa) научни и технически дейности, извършвани в съответствие с тази конвенция; ббб) морски научни и технологични програми и тяхната цел; и ввв) въздействието, наблюдавано съгласно програмите за мониторинг и оценка във връзка с противообрастващите системи (чл. 8, §§ 1 и 2); й) предоставянето на информация и обмена на информация в разглежданата област (чл. 9); к) прегледа на корабите и освидетелстването по Приложение 4, свързани с контрола върху противобрастващите системи (чл. 10); л) прегледите на корабите и откриването на нарушения на тази конвенция (чл. 11); м) забраната за нарушаване на конвенцията и налагането на санкции за нейното нарушаване (чл. 12); н) прекомерното забавяне и задържане на кораби (чл. 13); о) уреждането на споровете (чл. 14).

Към разглежданата конвенция фигурират 4 приложения („анекси”), озаглавени както следва: Приложение 1. Контрол на противообрастващите системи; Приложение 2. Изисквани елементи за първоначално предложение; Приложение 3. Изисквани елементи за предложение в пълен вид; Приложение 4. Изисквания за проучвания и освидетелстване на противообрастващите системи.

12. Международна конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти (Лондон, 13.02.2004 г.)

Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 16.03.2018 г. (ДВ, бр. 28 от 2018 г.). Тя е в сила за нашата страна от 30.07.2018 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г.

В чл. 1 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „Администрация“ означава правителството на държавата, под чиято юрисдикция се експлоатира корабът. По отношение на кораба, който има право да плава под знамето на дадена държава, администрацията е правителството на тази държава. По отношение на плаващи платформи, заети с промишленото проучване и експлоатацията на повърхността на морското дъно и в неговите недра, прилежащи на брега, над които крайбрежната държава осъществява суверенни права за целите на промишленото проучване и експлоатацията на неговите природни ресурси, включително и плаващи складови съоръжения (FSU) и плаващи съоръжения за производство, складиране и разтоварване (FPSO), администрацията е правителството на съответната крайбрежна държава.” (т. 1); „Баластна вода“ означава водата със суспендираните в нея частици, взета на борда на кораба, за да се контролира диферентът, кренът, газенето, устойчивостта или напреженията на кораба.” (т. 2); „Управление на баластни води“ означава механични, физични, химични и биологични процеси, било то самостоятелно или в комбинация, с цел да се отстрани, обезвреди или да се избегне приемането или изхвърлянето на вредни водни организми и патогени в баластните води и седименти.” (т. 3); „Вредни водни организми и патогени“ означава водни организми или патогени, които, ако бъдат внесени в морето, включително в речните устия или в сладководни течения, могат да създадат опасност за околната среда, човешкото здраве, имущество или ресурси, да нарушат биологичното разнообразие или да попречат на друго законосъобразно използване на такива райони.” (т. 8); „Организация“ означава Международната морска организация (IMO).” (т. 9); „Седименти“ означава веществата, утаили се от баластните води на даден кораб.” (т. 11); „Кораб“ означава плавателен съд от всякакъв тип, работещ във водна среда и включва съдове, като: потопяеми съдове, плавателни средства, плаващи платформи, плаващи складови съоръжения (FSUs) и плаващи съоръжения за производство, складиране и разтоварване (FPSOs).” (т. 12). Същевременно в чл. 3, § 1 е указано, че разглежданата конвенция се прилага за: а) кораби, които имат право да плават под знамето на някоя от държавите-участнички в конвенцията; и б) кораби, които нямат право да плават под знамето на някоя от тези държави, но се експлоатират по пълномощия на някоя от тях. От приложното поле на тази конвенция са изключени: а) кораби, които не са проектирани или построени да приемат баластни води; б) кораби на държава-участничка, които се експлоатират само във води под юрисдикцията на тази държава, освен ако тя реши, че изхвърлянето на баластни води от такива кораби ще наруши или увреди нейната околна среда, човешко здраве, имущество или природни ресурси или тези на съседни и други държави; в) кораби на държава-участничка, които се експлоатират само във води под юрисдикцията на друга такава държава, при условие че са упълномощени от последната държава за такова изключване, като никоя държава-участничка не може да предоставя такива пълномощия, ако това би нарушило или увредило нейната околна среда, човешко здраве, имущество или ресурси или и тези на съседни и други държави, а всяка държава-участничка, непредоставяща такива пълномощия, следва да уведоми Администрацията на такъв кораб, че настоящата конвенция е приложима за съответния кораб; г) кораби, които се експлоатират само във води под юрисдикцията на една от държавите-участнички и в открито море, с изключение на кораби, които не са получили разрешение в съответствие с буква „в”, освен ако тази държава прецени, че изхвърлянето на баластни води от такива кораби ще наруши или увреди нейната околната среда, човешкото здраве, имущество или ресурси или и тези на съседни и други държави; д) военни кораби, спомагателни военни кораби или други кораби, принадлежащи на държавата-участничка или експлоатирани от нея и използвани към момента изключително за правителствена нетърговска дейност; но всяка страна трябва да гарантира чрез предпремане на съответни мерки, ненанасящи вреда на експлоатацията или експлоатационните възможности на такива кораби, нейна собственост или експлоатирани от нея, щото тези кораби да действат, доколкото това е целесъобразно и практически възможно, по начин, съвместим с разглежданата конвенция; и е) постоянния баласт, представляващ баластни води в запечатани танкове на кораба, неподлежащи на изхвърляне (чл. 3, § 2).

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички „да изпълняват в пълен обем разпоредбите на настоящата Конвенция и Анекса” към нея, за да се предотврати, сведе до минимум и в крайна сметка елиминира пренасянето на вредни водни организми и патогени чрез контрола и управлението на (дейностите, свързани с – бел. авт.) корабните баластни води и седименти.” (чл. 2, § 1); б) правната възможност за тези държави да предприемат индивидуално или съвместно с други такива държави по-строги мерки за предотвратяване, намаляване или премахване преноса на вредни водни организми и патогени чрез контрол и управление на (дейностите, свързани с – бел. авт.) корабните баластни води и седименти при спазване на международното право (чл. 2, § 3); в) задължението за същите държави да си сътрудничат в прилагането на разглежданата конвенция (чл. 2, § 4); г) задължението за държавите-участнички „да насърчават по-нататъшното развитие на стандартите за управление на баластните води с цел предотвратяване, ограничаване и в крайна сметка премахване на преноса на вредни водни организми и патогени чрез контрола и управлението на (дейностите, свързани с – бел. авт.) корабните баластни води и седименти” (чл. 2, § 5); д) задължението за тези държави да не увреждат и нанасят щети както на собствената си околна среда, човешко здраве, имущество и природни богатства, така и на тези на други държави-участнички (чл. 2, § 6); е) задължението за същите държави да гарантират, че използваните от тях практики по управление на (дейностите, свързани с – бел. авт.) корабни баластни води в съответствие с разглежданата конвенция няма да причиняват по-голяма вреда от тази, която предотвратяват на околната среда, човешкото здраве, имущество и природни богатства на собствената си държава, както и тези на другите държави-участнички (чл. 2, § 7); ж) задължението за държавите-участнички да насърчават корабите, които имат право да плават под тяхно знаме и към които се прилага тази конвенция, да избягват, доколкото е практически възможно, да приемат баластна вода с потенциално вредни водни организми и патогени, както и седименти, които могат да съдържат такива организми, включително чрез насърчаване на подходящото прилагане на препоръките, разработени от Организацията (чл. 2, § 8); з) задължението за тези държави „да си сътрудничат под егидата на Организацията за справяне със заплахите и рисковете за чувствителни, уязвими или застрашени морски екосистеми и биологичното разнообразие в райони извън границите на националните юрисдикции, отчитайки правилата за управление на (дейностите, свързани с – бел. авт.) корабните баластни води” (чл. 2, § 9); и) контрола върху преноса на вредни водни организми и патогени чрез корабните баластни води и седименти, който включва: а) задължението за държавите-участнички да изискват от корабите, към които е приложима разглежданата конвенция и които имат право да плават под тяхно знаме или се експлоатират под техни пълномощия, да съответстват на изискванията на конвенцията, включително и на приложимите стандарти и изисквания по Анекса към конвенцията, и да предприемат ефективни мерки, за да се гарантира, че те отговарят на тези изисквания; б) задължението за тези държави да разработат „национални политики, стратегии или програми за управление на корабните баластни води в своите пристанища и в акваториите под своя юрисдикция, които да съответстват на изискванията на разглежданата конвенция и да насърчават постигането им (чл. 4); й) приемните съоръжения за седименти (чл. 5); к) научно-техническите изследвания на управлението на дейностите, свързани с корабните бластни води и мониторинга на въздействието на това управление в акваториите под юрисдикцията на държавите-участнички (чл. 6); л) прегледа на корабите и освидетелстването съгласно Анекса към конвенцията (чл. 7); м) забраната за нарушаване на конвенцията и санкциите за такова нарушаване (чл. 8); н) проверките на корабите за съответствието им с изискванията на тази конвенция (чл. 9); о) установяването на нарушения и контрола върху корабите (чл. 10); п) уведомяването за контролните действия спрямо корабите (чл. 11); р) необоснованото забавяне на корабите (чл. 12); р) техническата помощ, съдействието и регионалното сътрудничество, които включват: аа) задължението за държавите-участнички, пряко или чрез Организацията и други международни организации, в зависимост от случая, да оказват подкрепа на тези определена държава-участничка, която се обръща с молба за получаване на техническа помощ по отношение на контрола и управлението на дейности по корабните баластни води и седименти за: ааа) обучаване на персонал; ббб) осигуряване на подходящи технологии, оборудване и съоръжения; ввв) започване на съвместни изследователски и развойни програми; и гг) предприемане на други действия, насочени към ефективното прилагагне на конвенцията и реализацията на насоки, разработени от Организацията в тази връзка; бб) задължението за тези държави да си сътрудничат активно в съответствие с националното си законодателство, правила и политики по отношение обмена на технологии, свързани с контрола и управлението на дейности по корабните баластни води и седименти; вв) задължението за държавите-участнички с общи интереси в опазването на околната среда, човешкото здраве, имущество и ресурси в определен географски район, в частност тези от тях, които граничат със затворени и полузатворени морета, отчитайки особеностите на този регион, да полагат усилия за засилване на регионалното сътрудничество, включително чрез сключване на регионални споразумения, свързани с предмета на разглежданата конвенция, като си сътрудничат със страните по регионални международни споразумения за разработване на хармонизирани процедури (чл. 13, §§ 1-3); с) задължението за държавите-участнички да предоставят информация на Организацията и да си обменят информация относно управлението на дейности, свързани с бластните води и седиментите (чл. 14); т) уреждането на споровете (чл. 15).

Към разглежданата конвенция фигурират един анекс (фактически приложение – бел. авт.) и две приложения (фактически две части – бел. авт.) към него, озаглавени както следва: Анекс. Правила за контрол и управление на корабни баластни води и седименти; Приложение I. Форма на международно свидетелство за управление на баластните води; Приложение II. Форма за дневник на баластните операции.

II. Международни многостранни споразумения с косвено значение за опазването на морската среда от замърсяване, относими към международното морско право в неговата цялост, в които участва Република България

В тази насока следва да бъде посочена една конвенция, която ще бъде разгледана само по отношение на международноправния режим на опазването на морската среда от замърсяване, уреден в нея.

1. Конвенция на ООН по морско право (Монтего Бей – Ямайка, 10.12.1982 г.)

Тази конвенция е ратифицирана е от Република България със закон от 24.04.1996 г. (ДВ, бр. 38 от 1996 г.). Тя е в сила за нашата страна от 14.06.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 73 от 27.08.1996 г. и бр. 74 от 30.08.1996 г. Приета е декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, със закон от 05.11.2015 г. (ДВ, бр. 89 от 2015 г., в сила от 17.11.2015 г.). Декларацията гласи: „В съответствие с чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право Република България признава юрисдикцията на Международния трибунал по морско право за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на тази конвенция.“

В чл. 1 от разглежданата конвенция фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат изтъкнати: „замърсяване на морската среда” означава привнасянето от човека, пряко или косвено, на вещества или енергия в морската среда, включително и в устията на реките, което води или би могло да доведе до такива пагубни последици, като увреждане на живите ресурси и живота в морето, опасност за здравето на човека, препятствия за морските дейности, включително за риболова и за всяко друго правомерно използване на морето, неблагоприятна промяна в качеството на морската вода с оглед на нейното използване и влошаване на условията за отдих (т. 4); „дъмпинг” означава: i) всяко умишлено изхвърляне на отпадъци или на други вещества, извършено от плавателни съдове, въздухоплавателни средства, платформи и други изкуствени съоръжения в морето; ii) всяко умишлено потопяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства, платформи и други изкуствени съоръжения в морето (т. 5, б. „а”); терминът „дъмпинг“ не включва: i) изхвърлянето на отпадъци или на други вещества, получаващи се при или съпътстващи нормалната експлоатация на плавателните съдове, въздухоплавателните средства, платформите и другите изкуствени съоръжения в морето и на тяхното оборудване с изключение на онези отпадъци или други вещества, които се превозват от или към такива плавателни съдове, въздухоплавателни средства, платформи или други изкуствени съоръжения в морето, които се използват за унищожаването на тези материали, както и на онези, които се получават в резултат на преработването на такива отпадъци или други вещества на борда на плавателните съдове, въздухоплавателните средства или другите съоръжения; ii) разполагането на материали, целящо не просто тяхното премахване, а нещо друго, при условие, че това не противоречи на целите на тази конвенция.” (т. 5, б. „b”).

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване от замърсяване по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) връзката между правото на мирно преминаване през териториалното море на държавите-участнички и опазването на морската среда от замърсяване, които се отнасят до: аа) правната възможност за корабите на тези държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, да се ползват от правото на мирно преминаване през териториалното море при условие, че се спазва тази конвенция” (чл. 17); бб) посочването на обстоятелството, че не се смята за „мирно преминаване” през териториалното море на крайбрежна държава-участничка, ако чуждестранен кораб извършва действия на „умишлено и сериозно замърсяване” на морската среда в нарушение на тази конвенция (чл. 19, § 2, б. „h”); вв) правото на крайбрежната държава-участничка да приема „закони и правила”, отнасящи се до мирното преминаване през нейното териториално море, свързани с опазването на околната среда и „предотвратяването, ограничаването и контрола върху нейното замърсяване” (включително замърсяването на морската ѝ среда – бел. авт.) (чл. 21, § 1, б. „f”); б) връзката между транзитното преминаване през териториалното море на държавите-участнички и опазването на морската среда от замърсяване, които се отнасят до: аа) задължението за корабите на държавите-участнички, при транзитно преминаване през териториалното им море, „да спазват общоприетите международни правила, процедури и практики за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването (на морската среда – бел. авт.) от кораби” (чл. 39, § 2, б. „b”); бб) правната възможност за тези държави-участнички, които граничат с проливи, „да приемат закони и подзаконови актове”, свързани с транзитното преминаване през пролива относно „предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването” (на морската среда – бел. авт.) чрез въвеждането на приложими международни правила и норми спрямо изхвърлянето на нефт, нефтени отпадъци и други отровни вещества в пролива (чл. 42, § 1, б. „b”); в) юрисдикцията на крайбрежната държава-участничка в нейната изключителна икономическа зона[21] по отношение на „защитата и опазването на морската среда” (чл. 56, § 1, б. „b”, изр. iii); г) задължението за крайбрежната държава-участничка да предприема „разумни мерки” за предотвратяване, намаляване и контрол върху замърсяването на морската среда от тръбопроводи в нейния континентален шелф[22] (по арг. от чл. 79, § 2); д) задължението на държавите-участнички при плаване на техните кораби в откритото море да предприемат мерки за осигуряване на безопасността по море, които включват запознаването на капитана, офицерите и в „необходимата степен” екипажа „с приложимите международни правила по въпросите на…предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването на морската среда” и тяхното задължение „да спазват тези правила” (чл. 94, § 4, б. „с”); е) задължението за тези държави да предприемат мерки за опазване на морската среда от замърсяване при дейности в района на морското дъно (чл. 145, б. „а”); ж) задълженията на държавите-участнички с по-общо значение за опазването на морската среда от замърсяване, които включват: аа) задължението за тези държави да „защитават и опазват морската среда” (чл. 192); бб) задължението за същите държави да опазват морската среда, вкл. от замърсяване, при използването на природните си ресурси (по арг. от чл. 193); вв) задължението за държавите-участнички да предприемат мерки за предотвратяване, намаляване и контрол върху замърсяването на морската среда, относими към всички видове вредни вещества и източници на замърсяване (чл. 194); гг) задължението за тези държави „да не пренасят, пряко или косвено, вреди или опасност от замърсяване от един район в друг или да не превръщат един тип замърсяване в друг” (чл. 195); дд) задължението за същите държави да опазват морската среда от замърсяване, при използването на технологии или въвеждането на чужди или нови видове организми (чл. 196); з) универсалното и регионалното международно сътрудничество на държавите-участнички по опазване на морската среда, вкл. от замърсяване, което се отнася до: аа) сътрудничеството им „непосредствено или чрез компетентни международни организации, при разработването и формулирането на международни норми, стандарти и препоръчвани практики и процедури, съвместими с тази конвенция, за защита и опазване на морската среда, имайки предвид характерните регионални особености” (чл. 197); бб) задължението за държава-участничка да уведомява за предстоящи или нанесени щети от замърсяване на морската среда другите държави-участнички и „компетентните международни организации” (чл. 198); вв) задължението за същите държави съвместно да развиват и насърчават „планове за извънредни мерки, за да ликвидират произшествията, водещи до замърсяване на морската среда” (чл. 199); гг) задължението за тези държави да си сътрудничат „непосредствено или чрез компетентните международни организации с цел да съдействат за проучванията, да поставят началото на научноизследователски програми и да поощряват обмена на получената информация и данни за замърсяването на морската среда”, като „се стремят активно да участват в регионални и световни програми, имащи за цел получаването на необходимите знания за оценката на характера и степента на замърсяване, излагането на замърсяване, начините на разпространяване, риска от замърсяване и средствата за борба с него” (чл. 200); дд) задължението за същите държави да „си сътрудничат, непосредствено или с посредничеството на компетентните международни организации при установяването на подходящи научни критерии за формулирането и разработването на норми, стандарти и препоръчвани правила и процедури за предотвратяването, намаляването и запазването под контрол на замърсяването на морската среда” (чл. 201); и) научно-техническата помощ между държавите-участнички, която включва: аа) предоставянето пряко или чрез международни организации на научно-техническа помощ на развиващите се държави (чл. 202); бб) режима на предоставянето на предимства на развиващите се държави от международните организации (чл. 203); й) мониторинга и оценката на състоянието на морската среда, които се отнасят до: аа) мониторинга пряко от държава-участничка или чрез международни организации на риска и на последиците от замърсяването на морската среда (чл. 204); бб) задължението за държавата-участничка да публикува доклади за резултатите от мониторинга и оценката по чл. 204, да ги предоставя на „компетентните международни организации”, които, от своя страна, трябва да ги предоставят на другите държави-участнички (чл. 205); вв) задълженията за държавите-участнички да извършват оценка на възможните последици от замърсяването на морската среда, да изготвят и предават доклади за резултатите от такава оценка и да ги предават по реда на чл. 205 (чл. 206); к) международноправните норми и националното законодателство по предотвратяване, намаляване и упражняването на контрол върху замърсяването на морската среда, които се отнасят до: аа) задължението за държавите-участнички да приемат законодателство и да си сътрудничат за приемането на международноправни норми за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от източници, разположени на сушата (чл. 207); бб) задължението за крайбрежните държави-участнички да приемат законодателство и да си сътрудничат за приемането на международноправни норми за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от дейности, извършвани на морското дъно в рамките на националната си юрисдикция (чл. 208); вв) задължението за държавите-участнички да си сътрудничат за приемането на международноправни норми за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от дейности в района на морското дъно в откритото море (чл. 209); гг) задължението за държавите-участнички да приемат законодателство и да си сътрудничат за приемането на международноправни норми за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от дъмпинг (чл. 210); дд) задължението за държавите-участнички да приемат законодателство и да си сътрудничат за приемането на международноправни норми за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от кораби, плаващи под техен флаг или регистрирани в тях (чл. 211); ее) задължението за държавите-участнички да приемат законодателство и да си сътрудничат за приемането на международноправни норми за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от въздухоплавателни средства, регистрирани в тях, движещи се в атмосферата или от замърсяване на морската среда, причинено чрез атмосферата (чл. 212); л) осигуряването на прилагането („обезпечаването на изпълнението”) на тази конвенция, което включва: аа) задължението за държавите-участнички да осигурят прилагането на своите закони и правила, приети в съответствие с чл. 207, и да „приемат закони и правила и други необходими мерки за осъществяване на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентни международни организации или дипломатическа конференция за опазване на морската среда от замърсяване от намиращи се на сушата източници” с цел предотвратяване, намаляване и контрол върху такова замърсяване (чл. 213); бб) задължението за тези държави да осигурят прилагането на своите закони и правила, приети в съответствие с чл. 208, и да „приемат закони и правила и други необходими мерки за осъществяването на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентните международни организации или дипломатическа конференция с цел предотвратяване, намаляване” и контрол върху замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност на морското дъно, попадащо под тяхна юрисдикция, или от изкуствените острови, инсталации и съоръжения, намиращи се под тяхна юрисдикция, в съответствие с членове 60[23] и 80[24] (чл. 214); вв) задължението за същите държави да осигурят прилагането „на международните норми, стандарти и практики, установени с цел предотвратяване, намаляване” и контрол върху замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района на морското дъно в откритото море съобразно разпоредбите на част XII „Защита и опазване на морската среда”, респ. членове 192-237 от конвенцията (чл. 215); гг) задължението за държавите-участнички да осигурят прилагането на „законите и правилата, приети в съответствие с тази конвенция, и приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентни международни организации или дипломатическа конференция с цел предотвратяване, намаляване” и контрол върху замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг, и по-специално: ааа) от крайбрежните държави по отношение на дъмпинга в тяхното териториално море или изключителна икономическа зона, или върху техния континентален шелф; ббб) от държавата на знамето по отношение на плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме, или въздухоплавателни средства, регистрирани в тях; ввв) от всяка държава по отношение на товаренето на отпадъци или други материали, осъществявано на нейна територия или в нейните крайбрежни терминали (чл. 216); дд) задължението за тези държави да осигурят „спазването на приложимите международни норми и стандарти, установени чрез компетентни международни организации или обща дипломатическа конференция, както и на своите закони и правила, приети в съответствие с тази конвенция от плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, за предотвратяване, намаляване” и контрол върху замърсяването на морската среда от плавателни съдове, и да „приемат закони, правила и други необходими мерки за тяхното прилагане” (чл. 217); ее) задължението за същите държави да осигурят „спазването на приложимите международни норми и стандарти, установени чрез компетентни международни организации или обща дипломатическа конференция, както и на своите закони и правила, приети в съответствие с тази конвенция от плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, за предотвратяване, намаляване” и контрол върху замърсяването на морската среда от плавателни съдове, и да „приемат закони, правила и други необходими мерки за тяхното прилагане” (чл. 218); жж) задължението за държавата на пристанището – участник в тази конвенция да осигури прилагането на приложимите международноправни норми и стандарти за опазване на морската среда от замърсяване, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция (чл. 219); зз) задължението за държавите-участнички, „които са установили въз основа на искане или по собствена инициатива, че плавателният съд, намиращ се в тяхно пристанище или до крайбрежен терминал, нарушава съответните международни норми и стандарти, отнасящи се до годността на плавателните съдове за плаване, и по този начин създават опасност за нанасяне на щети на морската среда, доколкото е практически осъществимо”, да „предприемат административни мерки за предотвратяване на излизането на този плавателен съд в море” (чл. 220); ии) правната възможност за тези държави да предприемат мерки и да осигуряват прилагането им извън границите на териториалното им море, които съответстват на фактическите и евентуалните щети, за защита на крайбрежието си или на свързаните с това интереси, включително риболова, от замърсяване или заплаха от замърсяване на морската среда, които, разумно предполагайки, могат да доведат до сериозни и опасни последици за състоянието на морската им среда (чл. 221); йй) задължението за същите държави да осигурят прилагането „на законите и правилата, приети от тях в съответствие с чл. 212, § 1 и с другите разпоредби на тази конвенция, във въздушното пространство, намиращо се под техен суверенитет, или по отношение на плавателните съдове или летателните апарати под тяхно знаме или регистрирани в тях и да приемат необходимите закони и правила и други мерки за прилагане на установените посредством компетентните международни организации или дипломатическа конференция приложими международноправни норми и стандарти за предотвратяване, ограничаване и контрол върху замърсяването на морската среда от атмосферата или чрез нея в съответствие с всички съответни международноправни норми и стандарти относно безопасността на въздухоплаването (чл. 222); м) гаранциите за пригагането на разглежданата конвенция, които се отнасят до: аа) мерките за улесняването на съдебната процедура, свързани с прилагането на тази конвенция (чл. 223); бб) упражняването на правомощия за обезпечаването на съдебни решения, свързани с прилагането на конвенцията (чл. 224); вв) задължението за държавите-участнички, при упражняване на правомощията си по конвенцията срещу чуждестранни плавателни съдове, ааа) да не поставят под заплаха безопасността на корабоплаването; ббб) да не подлагат плавателния съд на някакъв друг риск; ввв) да не го отвеждат в несигурни пристанища; ггг) да не го поставят на опасни места за хвърляне на котва; и ддд) да не подлагат морската среда „на безразсъден риск” (чл. 225); гг) разследването на чуждестранни плавателни съдове (чл. 226); дд) недопускането на дискриминация спрямо чуждестранните плавателни съдове (чл. 227); ее) преустановяването или ограничаването на съдебното преследване за налагане санкции за нарушение на приложимите закони и правила или международни норми и стандарти относно предотвратяването, ограничаването и контрола върху замърсяването на морската среда от чуждестранни плавателни съдове извън границите на териториалното море на държавата-участничка (чл. 228); жж) правната възможност за възбуждането на гражданско дело по иск за вреди и загуби, причинени в резултат на замърсяването на морската среда (чл. 229); зз) имуществените („паричните”) санкции и признаните права на обвиняемия при нарушения на националните закони и правила или на приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и контрол върху замърсяването на морската среда, извършени от чуждестранни плавателни съдове (чл. 230); ии) уведомяването на държавата на знамето и другите заинтересовани държави за прездприетите мерки срещу замърсяването на морската среда, причинено от чуждестранни плавателни съдове (чл. 231); йй) отговорността на държавите-членки за щетите и загубите, причинени от предприетите мерки срещу замърсяването на морската среда, „когато тези мерки са незаконни или излизат извън рамките на разумно необходимите с оглед на наличната информация” (чл. 232); кк) правната възможност за държавите-участнички, които граничат с проливи, да предприемат мерки за опазване на морската среда от замърсяване, когато чуждестранен плавателен съд е извършил дайствие, което може „да причини тежки щети на морската среда на проливите” (чл. 233); н) опазването на морската среда от замърсяване, причинено от плавателни съдове в районите, покрити с лед (чл. 234); о) отговорността на държавите-участнички за изпълнението на своите международни задължения по опазване на морската среда съгласно международното право (чл. 235); п) изключение от прилагането на разпоредбите на Част XII „Защита и опазване на морската среда” спрямо „военните кораби, военно-спомагателните съдове, нито другите плавателни съдове или въздухоплавателните средства, които са собственост на или се управляват от дадена държава и в дадения момент са само на държавна нетърговска служба” (чл. 236, изр. първо), като същевременно е установено задължението за държавите-участнички, които притежават такива кораби, съдове и въздухоплавателни средства, да осигурят действието им, доколкото е разумно и възможво”, съвместимо с изискванията на разглежданата конвенция (чл. 236, изр. второ); р) задължението за държавите-членки да изпълняват задълженията си, поети в други международни споразумения по опазване на морската среда, вкл. от замърсяване, по начин, съвместим с тази конвенция (чл. 237); с) задължението за държавите-участнички да провеждат морските научни изследвания при спазване на разпоредбите на конвенцията за опазване на морската среда, вкл. от замърсяване (по арг. от чл. 240, б. „d”); т) уреждането на споровете (чл.279-299).

Към разглежданата конвенцията фигурират 9 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Далекомигриращи видове; Приложение ІІ. Комисия за границите на континенталния шелф; Приложение ІІІ. Основни условия за търсене, промишлено проучване и експлоатация; Приложение ІV. Статут на предприятието; Приложение V. Помирителна процедура; Приложение VІ. Статут на Международния трибунал по морско право; Приложение VІІ. Арбитраж; Приложение VІІІ. Специален арбитраж; Приложение ІХ. Участие на международни организации[25].

Няма да бъдат разгледани, а само ще бъдат споменати 5 международни споразумения, свързани с прилагането на отделни части и разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право, в които участва на Република България, тъй като те нямат пряко значение за опазването на морската среда от замърсяване. По-долу те ще бъдат посочени в хронологична последователност.

1.1. Споразумение относно прилагането на част ХІ от Конвенцията на ООН по морско право (Ню Йорк, 28.07.1994 г.)

Това споразумение е ратифицирано от Република България със закон от 24.04.1996 г. (ДВ, бр. 38 от 1996 г.). То временно се прилага от нашата страна от 15.05.1996 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 74 от 30.08.1996 г.

Към споразумението фигурира едно ненаименовано приложение.

1.2. Споразумение относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (Ню Йорк, 4.08.1995 г.)

Това споразумение е ратифицирано от Република България със закон от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.), с декларация по чл. 47. Декларацията гласи: “Република България заявява, че декларациите, направени от Европейската общност при ратифицирането на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 1995 г. относно прехвърлянето на компетентност от държавите членки към Общността по определени въпроси, регламентирани от споразумението, ще се отнася[т] и за Република България от датата на нейното присъединяване”. То не е обнародвано в ДВ.

1.3. Споразумение за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право (Ню Йорк, 23.05.1997 г.)

Това споразумение е ратифицирано от Република България със закон от 25.09.2008 г. (ДВ, бр. 88 от 2008 г.), в сила е за нашата страна от 26.12.2008 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.

1.4. Протокол за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно (Кингстън-Ямайка, 27.03.1998 г.)

Този протокол е ратифициран от Република България със закон от 11.12.2008 г. (ДВ, бр. 108 от 2008 г.), но не е обнародван в ДВ.

1.5. Меморандум за избягване на припокриване и конфликти, отнасящи се до участъци от дълбоководното морско дъно (Ню Йорк, 20.08.1991 г.)

Този меморандум е утвърден от Република България с Решение на Министерския съвет № 235 от 16.06.1992 г. (необнародвано), с декларация при подписването му от 20.08.1991 г. относно влизането му в сила за нашата страна. Декларацията гласи: “Българският представител декларира, че този меморандум подлежи на последващо утвърждаване от българското правителство. В съответствие с § 2 на чл. 6, този меморандум ще влезе в сила за българската страна при получаването от всички други страни на нотификацията за утвърждаването му.”. Във връзка с влизането му в сила за Република България са изпратени: а) нота № 03-07-50 от 24.06.1992 г. до посолствата на ЧСФР, Полша, Русия, Белгия, Германия, Италия, Холландия, Великобритания и Куба (това са първоначалните страни-участници в меморандума – бел. авт.); б) писмо № 03-07-50 от 26.06.1992 г. до посолството на Канада (тя е последваща страна-участник в меморандума – бел. авт.). Практически той е в сила за нашата страна след месец юли 1992 г. и не е необнародван в ДВ.

Заключение

Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.

Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по опазване на морската среда от замърсяване ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в тази област, към които се е присъединила Република България.

Второ, разгледаните международни споразумения изискват отделянето на по-голямо внимание върху пределно допустимите норми за качество на морските води с оглед на тяхната актуализация в зависимост от равнището на научно-техническия прогрес.

Трето, в разгледаните по-горе международни споразумения с пряко значение за опазването на морската среда от замърсяване липсват разпоредби с изрично изброяване на определени правните принципи, от които да се ръководят държавите-участнички в дейността им по опазване на морската среда от замърсяване, поради което е уместно това да бъде извършено чрез изменения и допълнения на тези международни споразумения. В разпоредбите на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г. и Протокола към нея от 1996 г. фигурира само препращане към „принципите на международното право относно отговорността на държавите за вреди на околната среда на други държави или на друг район от околната среда”, което е твърде общо и изисква тълкуване ad hoc, а трябваше да се изтъкват ясно и в самостоятелна разпоредба конкретни правни принципи в съответната област на прилагане на тези международни споразумения. Освен това, в чл. 240 от Конвенцията на ООН по морско право, изброените т.нар. „Общи принципи за провеждането на морски научни изследвания” са редактирани, по мое мнение, несполучливо, т.е. като обикновени правни норми, установяващи задължения за съответните държави-членки, вместо като правни норми-принципи, които трябваше да бъдат редактирани по-абстрактно и да регламентират посоката в правното регулиране в съответната насока на конвенцията.

Четвърто, уместно е de lege ferenda, от прано-техническа гледна точка, двата протокола към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., а именно Протокол І. Разпоредби, относно съобщенията за инциденти, свързани с изхвърлянето на вредни вещества (в съответствие с чл. 8 от конвенцията) и Протокол II. Арбитраж (в съответствие с чл. 10 от конвенцията да бъдат преоформени като самостоятелни и съответно допълнителни приложения към тази конвенция. Освен това, от правно-техническа гледна точка, думата „Следователно”, употребена в чл. III от Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Лондон, 17.02.1978 г.) във връзка с изменението на текста на чл. 11, § 1, б. „b” от тази конвенция от 1973 г., е употребена неуместно (излишно) и de lege ferenda e необходимо тя да бъде заличена.

Пето, от правно-техническа гледна точка в Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние (IBC Code) (Лондон, 17.06.1983 г.) е по-уместно de lege ferenda: а) думата „Допълнение” да се замени с думата „Приложение”, а двете приложения към „Допълнението” да бъдат преименовани съответно като „Част 1” и „Част 2” и относими към „Приложение”, а не към „Допълнение”; б) думата „Увод” да се замени с думата „Преамбюл”.

Шесто, уместно е de lege ferenda в Международния кодекс за управление и безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) (Лондон, 4.11.1993 г.) думата „Увод” да бъде заменена с думата „Преамбюл”.

Седмо, дискусионен и, струва ми се, неприемлив от правно-техническа гледна точка е подходът на съставителите на Протокола от 1996 г. към Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали, 1972 г., регламентиран в чл. 23 от този протокол, относно взаимовръзката между Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г. и Протокола от 1996 г. към тази конвенция, която се изразява в това, че този протокол от 1996 г. заменя конвенцията от 1972 г. за държавите-участнички както в същия Протокол от 1996 г., така и в Конвенцията от 1972 г. По-добре щеше да бъде, ако замяната на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г. беше извършена в 1996 г. с нова конвенция, подлежаща на ратификация от държавите, които желаят да бъдат участнички в нея, а не с „протокол” към нея (т.е. неудачно е наименованието на международното споразумение от 1996 г.), като в такава хипотеза Конвенцията от 1972 г. ще продължава да се прилага от държавите, които не желаят да бъдат участнички в евентуално заменящата, респ. отменящата, я спрямо съответните държави „конвенция”, а не „протокол”, от 1996 г. (т.е. спрямо държавите, които са участнички както в конвенцията от 1972 г., така и в заменящата, респ. отменящата, я конвенция, а не „протокол”, от 1996 г.).

Осмо, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на морската среда от замърсяване, както от национални, така и от външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.

Използвана литература

Анастасов, А. Актуални регулаторни въпроси на биологичната безопасност. – Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. ХX. Актуални правни проблеми. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2021, с. 76-169.

Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. (съст. С. Божанов). Русе: Печатна база при Русенския университет “Ангел Кънчев”, 2004. 455 с.

Международна морска организация. – В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [прегледан 04.02.2025]. Достъпно от: https://bg.wikipedia.org/wiki/международна_морска_организация.

Мулешкова, И. Международно морско публично право. София: Издателски комплекс – УНСС, 2016. 482 с.

Пенчев, Г. Правен режим на опазване на Черно море от замърсяване. – Юридически сборник. Бургас, 1996, T. VI, с. 93–116.

Райков, Р. Международно публично морско право. София: Сиби, 1999. 280 с.

Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge: Grotius Publications Limited, 1993. 525 p.

Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi: UNEP, 2005. 131 p.

Schrijver, N. State Sovereignty in the Planetary Management of Natural Resources. – Environmental Policy and Law. Amsterdam, 2021, Vol. 51, Issue 1-2, p. 13-20.

ПРИЛОЖЕНИЕ

НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

I. Международни многостранни споразумения с пряко значение за опазването на морската среда от замърсяване, в които участва Република България

1. Международна конвенция за намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт (Брюксел, 29.11.1969 г.)

Ратифицирана е от Република България с Указ на Държавния съвет № 2249 от 28.07.1983 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), с декларации по чл. 9, § 2 и чл. 13 от конвенцията. Декларацията по чл. 9, § 2 гласи: “Разпоредбите на член ІХ, параграф 2 от конвенцията, които ограничават възможността за някои държави да станат страна по конвенцията, имат дискриминационен характер и са в противоречие с общоприетия принцип за суверенно равенство на всички държави”. Декларацията по чл. 13 гласи: “Разпоредбите на член ХІІІ от конвенцията не са в съответствие с Декларацията на ООН за предоставяне на независимостта на колониалните страни и народи (Резолюция 1514(ХV) от 14 декември 1960 г.), с която се провъзгласява необходимостта от бързо и безусловно премахване на колониализма във всичките му форми и прояви”. Тези две декларации са оттеглени от Република България със закон от 27.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.).

Тази конвенция е в сила за нашата страна от 31.01.1984 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 2.03.2007 г., попр., бр. 26 от 27.03.2007 г.

Ратифициран е от Република България със закон от 27.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.). Той е в сила за нашата страна от 19.02.2007 г. и е обнародван в ДВ, бр. 17 от 23.02.2007 г.

Изменения и допълнения:

1) Изменения от 2002 г.

Ратифицирани са от Република България със закон от 29.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.). Те фактически са в сила за нашата страна от 19.02.2007 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 17 от 23.02.2007 г. като консолидиран текст на (т. е. включени в текста на) протокола.

Ратифицирана е от Република България със закон от 13.10.2004 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Тя е в сила за нашата страна от 3.03.2005 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 93 от 22.11.2005 г.

3. Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали , 1972 г. (Лондон, Мексико сити, Москва и Вашингтон, 29.12.1972 г.)

Ратифицирана е от Република България със закон от 2.12.2005 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 13.12.2005 г.). Тя е в сила за Република България от 24.02.2006 г. и е обнародвана (както е изменена – бел. авт.) в ДВ, бр. 22 от 14.03.2006 г.

Ратифициран е от Република България със закон от 2.12.2005 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 13.12.2005 г.). Той е в сила за нашата страна от 24.03.2006 г. и е обнародван в ДВ, бр. 85 от 20.10.2006 г.

4. Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Лондон, 2.11.1973 г.)

Първоначално е утвърдена от Република България с Решение на Министерския съвет № 122 от 26.07.1984 г. (необнародвано), отнасящо се до конвенцията и Приложения № 1 и 2 към нея, с резерви по чл. 10 от конвенцията и по Приложения №№ 3, 4 и 5 към нея. Резервата по чл. 10 е оттеглена със закон от 12.01.1994 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1994 г.), а резервата по Приложения №№ 3 – 5 практически е оттеглена мълчаливо през 1992 г. с утвърждаването им от нашата страна. Резервите гласяха: “1. Народна република България не се счита обвързана с Приложения 3, 4 и 5 към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби; 2. Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на член 10 на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, съгласно който всеки спор между две или повече държави-членки относно тълкуването и прилагането на Конвенцията се предава на межднароден арбитраж по молба на която и да е страна по спора, ако той не е уреден чрез преговори или по друг начин. Правителството на Народна република България заявява, че за предаване на такъв спор на международен арбитраж е необходимо предварителното съгласие на всяка една от страните по спора”.

Конвенцията, заедно с приложения №№ 1 и 2 към нея, е в сила за нашата страна от 12.03.1985 г.

Впоследствие тази конвенция е ратифицирана (фактически включително с двата протокола към нея и всичките ѝ 6 приложения – бел. авт.) от Република България, в редакцията ѝ включваща измененията и допълненията ѝ с Протоколите от 1978 г. (MARPOL 73/78) и от 1997 г., със закон от 13.10.2004 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Тя е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г.

Текстът на конвенцията, заедно с двата протокола и 6-те ѝ приложения и протоколите за измененията и допълненията ѝ съответно от 1978 и 1997 г. са издадени в самостоятелно книжно тяло като притурка към ДВ, бр. 12 от 2005 г., а в този брой на ДВ не са отпечатани 6-те ѝ приложения.

Изменения и допълнения на конвенцията от 1973 г.:

1) Протокол от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Лондон, 17.02.1978 г.)

Първоначално Република България се присъедини към него с Решение на Министерския съвет № 122 от 26.07.1984 г. (необнародвано). Впоследствие фактически е ратифициран от Република България, в контекста на измененията на конвенцията, със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Той е в сила за нашата страна от 12.03.1985 г. и е обнародван в ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г.

Изменения и допълнения на Протокола от 1978 г.:

Те са в сила за Република България от 18.02.1991 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 86 от 01.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 04.04.1993 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 87 от 05.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.01.1998 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 87 от 05.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.01.2002 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 87 от 05.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.08.2005 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 90 от 15.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.08.2007 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 91 от 19.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.08.2011 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 91 от 19.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.10.2014 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.01.2015 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.01.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 96 от 20.11.2018 г.

Те са в сила за Република България от 01.03.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.09.2017 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.03.2018 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.

Те са в сила за Република България от 01.01.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 96 от 20.11.2018 г.

Те са в сила за Република България от 01.01.2019 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 95 от 03.12.2019 г.

Ратифицирана е от Република България със закон от 12.01.2001 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 2001 г.). Тя е в сила за нашата страна от 5.07.2001 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 8 от 28.01.2003 г.

6. Международна конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г. (Лондон, 27.11.1992 г.)

Ратифицирана е фактически от Република България, чрез ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (CLC’92), със закон от 2.10.2003 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 14.10.2003 г.). Тя фактически е в сила за нашата страна от 28.11.2004 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г. На практика Република България се присъедини към Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г., но в редакцията й от 1992 г., в резултат на нейните изменения и допълнения, внесени с Протокола от 1992 г., при които тя промени наименованието си само с оглед на посочването на годината в края му – от 1969 г. на 1992 г.

Изменения и допълнения:

1) Протокол от 1976 г. (Лондон, 19.11.1976 г.)

Не е ратифициран от Република България.

2) Протокол от 1984 г. (Лондон, 25.05.1984 г.)

Не е ратифициран от Република България.

3) Протокол от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. (Лондон, 27.11.1992 г.)

Ратифициран е от Република България със закон от 2.10.2003 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 14.10.2003 г.). Той е в сила за нашата страна от 28.11.2004 г. и е обнародван в ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г.

Ратифицирана е фактически от Република България, чрез ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. (Конвенция FUND’92), със закон от 9.02.2005 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2005 г.). Тя фактически е в сила за нашата страна от 18.11.2006 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 28 от 3.04.2007 г. На практика Република България се присъедини към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г., но в редакцията ѝ от 1992 г., в резултат на нейните изменения, внесени с Протокола от 1992 г., при които тя промени наименованието си само с оглед на посочването на годината в края му – от 1969 г. на 1992 г.

Изменения и допълнения:

1) Протокол от 1976 г. (Лондон, 19.11.1976 г.)

Не е ратифициран от Република България.

2) Протокол от 1984 г. (Лондон, 25.05.1984 г.)

Не е ратифициран от Република България.

Ратифициран е от Република България със закон от 9.02.2005 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2005 г., в сила от 22.02.2005 г.). Той фактически е в сила за нашата страна от 18.11.2006 г. и е обнародван като консолидиран текст на Международна конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г., в ДВ, бр. 28 от 3.04.2007 г.

8. Международен кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние (IBC Code) (Лондон, 17.06.1983 г.), приет с Резолюция MSC4.(48) от 17.06.1983 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация

Той е в сила за Република България от 01.07.1986 г. и е обнародван в ДВ, бр. 43 от 31.05.2019 г.

Изменения и допълнения:

1) приети с Резолюция MSC.10(54) от 29.04.1987 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 29.04.1987 г.)

Те са в сила за Република България от 30.10.1988 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 43 от 31.05.2019 г.

2) приети с Резолюция MSC.14(87) от 11.04.1989 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 11.04.1989 г.)

Те са в сила за Република България от 13.10.1990 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 44 от 04.06.2019 г.

3) приети с Резолюция MSC.16(58) от 24.05.1990 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 24.05.1990 г.)

Те са в сила за Република България от 03.02.2000 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 46 от 11.06.2019 г.

4) приети с Резолюция MSC.28(61) от 11.12.1992 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 11.12.1992 г.)

Те са в сила за Република България от 01.07.1994 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 48 от 18.06.2019 г

5) приети с Резолюция MSC.50(66) от 04.06.1996 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 04.06.1996 г.)

Те са в сила за Република България от 01.07.1998 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 47 от 14.06.2019 г.

6) приети с Резолюция MSC.58(67) от 05.12.1996 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 05.12.1996 г.)

Те са в сила за Република България от 01.07.1998 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 48 от 18.06.2019 г.

7) приети с Резолюция MSC.102(73) от 05.12.2000 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 05.12.2000 г.)

Те са в сила за Република България от 01.07.2002 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 49 от 21.06.2019 г.

8) приети с Резолюция MSC.176(79) от 10.12.2004 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 22.05.2014 г.)

Те са в сила за Република България от 01.01.2007 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 92 от 22.11.2019 г.

9) приети с Резолюция MSC.219(82) от 08.12.2006 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 08.12.2006 г.)

Те са в сила за Република България от 01.01.2009 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 49 от 21.06.2019 г.

10) приети с Резолюция MSC.340(91) от 30.11.2012 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 30.11.2012 г.)

Те са в сила за Република България от 01.06.2014 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 50 от 25.06.2019 г.

11) приети с Резолюция MSC.369(93) от 22.05.2014 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Лондон, 22.05.2014 г.)

Те са в сила за Република България от 01.01.2016 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 50 от 25.06.2019 г.

9. Международен кодекс за управление и безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) (Лондон, 4.11.1993 г.), приет с Резолюция А.741(18) от 4.11.1993 г. на Международната морска организация

Въведен е в действие (без ратификация – бел. авт.) на територията на Република България със заповед на министъра на транспорта № РД-08-149 от 16.06.1995 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 27.06.1995 г.), издадена на основание чл. 7 от Кодекса за търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г., изм. и доп.). Той е в сила за нашата страна от 16.06.1995 г. и е обнародван в ДВ, бр. 58 от 27.06.1995 г.

Изменения и допълнения:

1) приети с Резолюция MSC.104(73) от 5.12.2000 г. на ММО (Лондон, 5.12.2000 г.)

Република България не е въвела в законодателството си тези изменения и допълнения.

Ратифицирана е от Република България със закон от 26.04.2007 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2007 г. – в сила от 11.05.2007 г.), с декларация по чл. 13. Декларацията гласи: “Съдебни решения по въпроси, регулирани от конвенцията, когато са постановени от съд в Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Холландия, Ирландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения и Румъния, се признават и подлежат на изпълнение в България съгласно съответните вътрешни правила на Общността по въпроса.” Тя е в сила за нашата страна от 21.11.2008 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г.

11. Международна конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите (Лондон, 5.10.2001 г.)

Ратифицирана е от Република България със закон от 13.10.2004 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г.). Тя е в сила за нашата страна от 17.09.2008 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 49 от 30.06.2009 г.

Ратифицирана е от Република България със закон от 16.03.2018 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2018 г.). Тя е в сила за нашата страна от 30.07.2018 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г.

1. Конвенция на ООН по морско право (Монтего Бей – Ямайка, 10.12.1982 г.)

Ратифицирана е от Република България със закон от 24.04.1996 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 1996 г.). Тя е в сила за нашата страна от 14.06.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 73 от 27.08.1996 г. и бр. 74 от 30.08.1996 г. Приета е декларация по чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на ООН по морско право за признаване на юрисдикцията на Международния трибунал по морско право, със закон от 05.11.2015 г. (ДВ, бр. 89 от 2015 г., в сила от 17.11.2015 г.). Декларацията гласи: „В съответствие с чл. 287, ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право Република България признава юрисдикцията на Международния трибунал по морско право за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на тази конвенция.“

Ратифицирано е от Република България със закон от 24.04.1996 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 1996 г.). Временно се прилага от нашата страна от 15.05.1996 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 74 от 30.08.1996 г.

Ратифицирано е от Република България със закон от 21.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.), с декларация по чл. 47. Декларацията гласи: “Република България заявява, че декларациите, направени от Европейската общност при ратифицирането на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 1995 г. относно прехвърлянето на компетентност от държавите членки към Общността по определени въпроси, регламентирани от споразумението, ще се отнася[т] и за Република България от датата на нейното присъединяване”. То не е обнародвано в ДВ.

Ратифицирано е от Република България със закон от 25.09.2008 г. (обн., ДВ, бр. 88 от 2008 г.). То е в сила за нашата страна от 26.12.2008 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.

Ратифициран е от Република България със закон от 11.12.2008 г. (обн., ДВ, бр. 108 от 2008 г.) и не е обнародван в ДВ.

Утвърден е от Република България с Решение на Министерския съвет № 235 от 16.06.1992 г. (необнародвано), с декларация при подписването му от 20.08.1991 г. относно влизането му в сила за нашата страна. Декларацията гласи: “Българският представител декларира, че този меморандум подлежи на последващо утвърждаване от българското правителство. В съответствие с § 2 на чл. 6, този меморандум ще влезе в сила за българската страна при получаването от всички други страни на нотификацията за утвърждаването му.”. Във връзка с влизането му в сила за Република България са изпратени: а) нота № 03-07-50 от 24.06.1992 г. до посолствата на ЧСФР, Полша, Русия, Белгия, Германия, Италия, Холландия, Великобритания и Куба (това са първоначалните страни-участници в меморандума – бел. авт.); б) писмо № 03-07-50 от 26.06.1992 г. до посолството на Канада (тя е последваща страна-участник в меморандума – бел. авт.). Практически той е в сила за нашата страна след месец юли 1992 г. и не е необнародван в ДВ.

Бележки

[1] Понастоящем с наименованието „Международна морска организация”, считано от 1982 г. – вж. Международна морска организация. – В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [прегледан 04.02.2025]. Достъпно от: https://bg.wikipedia.org/wiki/международна_морска_организация.

[2] Тези задължения са: „а) преди предприемането на каквито и да са мерки крайбрежната държава трябва да пристъпи към консултации с другите държави, засегнати от морското бедствие, и в частност с държавата или държавите на знамето на кораба; б) крайбрежната държава ще съобщи незабавно предложените мерки на всички лица, физически или юридически, известни на крайбрежната държава или станали й известни по време на консултациите, имащи интереси, за които с основание се предполага, че ще бъдат засегнати от тези мерки; крайбрежната държава трябва да вземе под внимание всички мнения, които те може да предложат; в) преди да предприеме каквато и да е мярка, крайбрежната държава може да пристъпи към консултация с независими експерти, чиито имена трябва да бъдат избрани от списък, намиращ се в Организацията; г) в случаите на крайна спешност, изискващи да се вземат незабавни мерки, крайбрежната държава може да предприеме мерки, наложени като необходими от спешността на обстановката, без предварително уведомяване или консултация или без да продължава вече започнатата консултация; д) една крайбрежна държава, преди да предприеме такива мерки и по време на осъществяването им, трябва да положи най-подходящите усилия за избягване на всякакъв риск за човешкия живот и за оказване на лицата в опасност всяка помощ, от която те биха имали нужда, и в съответните случаи да се ускори репатрирането на корабните екипажи и да не се създават пречки за това; е) мерките, които са били предприети при прилагането на член 1, трябва да се съобщят незабавно на държавите и на известните заинтересовани физически или юридически лица, а също и на генералния секретар на Организацията.

[3] Тези критерии са: а) размерът и вероятността от сериозна щета, ако тези мерки не се предприемат; б) мерките, които са най-ефикасни; в) размерите на щетата, която може да бъде причинена от тези мерки” (§ 3 на чл. 5).

[4] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004, с. 195-196; Райков, Р. Международно морско публично право. София: Сиби, 1999, с. 240–241; Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge: Grotius Publications Limited, 1993, p. 289.

[5] Относно този протокол, вж. напр. Райков, Р. Цит. съч., с. 241.

[6] Става дума за междуправителствената Морска консултативна организация по чл. 2, т. 5 от Международната конвенция за намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт от 1969 г., която понастоящем носи наименованието Международна морска организация, считано от 22.05.1982 г. По-долу в текста ще се обозначава съкратено като „Организацията”.

[7] Става дума за Парижката конвенция за гражданска отговорност в областта на атомната енергия от 29.07.1960 г., нератифицирана от Република България и Виенската конвенция за гражданската отговорност за ядрена вреда (Виена, 21.05.1963 г.), която е ратифицирана от Република България със закон от 27.07.1994 г. (ДВ, бр. 64 от 1994 г.), в сила е за нашата страна от 24.11.1994 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 76 от 20.09.1994 г., попр., бр. 91 от 4.11.1994 г.

[8] Вж. по-подробно относно тази конвенция, напр. Райков, Р. Цит. съч., с. 241 – 243.

[9] В ДВ, бр. 22 от 2006 г. конвенцията е обнародвана с наименованието “Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена”.

[10] Съгласно чл. XIV, § 2 от конвенцията: „Договарящите се страни определят компетентна организация, съществуваща към момента на тази среща, която да е отговорна за задълженията на Секретариата в съответствие с тази конвенция. Всяка страна по тази конвенция, която не е член на тази организация, прави необходимия принос за покриване на разходите на организацията при изпълнение на своите задължения.”

[11] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 199; Райков, Р. Цит. съч., с. 244; Kiss, A., D. Shelton. Op. cit., p. 285; Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi: UNEP, 2005, p. 72.

[12] Вж. за повече подробности относно този протокол, напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 199; Shelton, D., A. Kiss. Op. cit., p. 72.

[13] Понастоящем, след 22.05.1982 г., с наименованието „Международна морска организация”.

[14] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 198-199; Пенчев, Г. Правен режим на опазване на Черно море от замърсяване. – Юридически сборник. Бургас, 1996, Т. VI, с. 96–100; Райков, Р. Цит. съч., с. 235–240; Kiss, A., D. Shelton. Op. cit., p. 283-284, 295; Shelton, D., A. Kiss. Op. cit., p. 71-72.

[15] Съгласно чл. 2, т. 5 от конвенцията от 1973 г.: “Администрация” означава правителството на държавата, под юрисдикцията на която се експлоатира корабът. По отношение на кораба, който има право да плава под флага на дадена държава, администрация е правителството на тази държава. По отношение на стационарни или плаващи платформи, заети с проучване и разработка на морското дъно и земните недра, прилежащи до брега, над които крайбрежната държава осъществява суверенни права за целите на проучване и разработване на техните естествени богатства, администрацията е правителството на съответната крайбрежна държава.”

[16] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 199-200.

[17] Вж. за повече подробности относно тази конвевенция, напр. Божанов, С. Цит. съч., с.196.

[18] За повече подробности относно тази конвенция, вж. напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 196-198; Райков, Р. Цит. съч., с. 243–244.

[19] Тази конвенция е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет № 2337 от 30.08.1982 г. (ДВ, бр. 70 от 1982 г.), със следните декларации: 1) “Народна република България заявява, че разпоредбите на чл. 16 от Конвенцията са в противоречие с принципа на суверенното равенство на държавите и не отговарят на възприетата международна практика при сключване на международни договори с универсален характер.”; 2) “Народна република България заявява, че разпоредбите на чл. 20 от Конвенцията, отнасящи се до нейното прилагане от страните – участнички на териториите, за чиито международни отношения те са отговорни, не съответстват на декларацията на Общото събрание на ООН за предоставяне независимост на колониалните страни и народи (Резолюция 1514(ХV) от 14.12.1960 г.).” Тя е в сила за нашата страна от 14.01.1983 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 15 от 14.02.2003 г.

[20] Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 11.05.2003 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 20.05.2005 г.). Тя е в сила за нашата страна от 1.11.2005 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 77 от 27.09.2005 г.

[21] Съгласно чл. 55 от конвенцията: „Изключителната икономическа зона е район отвъд териториалното море и прилежащ към него, по отношение на който действа особен правен режим, установен от тази част, по силата на който правата и юрисдикцията на крайбрежната държава и правата и свободите на други държави се регулират от съответните разпоредби на тази конвенция.”

[22] Съгласно чл. 76, § 1 от конвенцията: „Континенталният шелф на крайбрежна държава включва повърхността на морското дъно и недрата на подводния район, който се разпростира отвъд нейното териториално море по цялото протежение на естественото продължение на сухоземната територия до външния ръб на окрайнината на континента или на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, там, където външният ръб на окрайнината на континента не се разпростира до това разстояние.”

[23] Чл. 60 се отнася до правото на крайбрежната държава-участничка да изгражда изкуствени острови, съоръжения и конструкции в изключителната си икономическа зона и да упражнява юрисдикция спрямо тях.

[24] Чл. 80 се отнася до прилагането на чл. 60 mutatis mutandis спрямо изкуствените острови, съоръжения и конструкции на крайбрежната държава-участничка в континенталния шелф.

[25] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр.: Анастасов, А. Актуални регулаторни въпроси на биологичната безопасност. – Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. ХX. Актуални правни проблеми. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2021, с. 110; Божанов, С. Цит. съч., с. 204-208; Мулешкова, И. Международно морско публично право. София: Издателски комплекс – УНСС, 2016, с. 224-239; Kiss, A., D. Shelton. Op.cit., р. 279-280, 283-285, 287; Shelton, D., A. Kiss. Op.cit., p. 72-74, 81; Schrijver, N. State Sovereignty in the Planetary Management of Natural Resources. – Environmental Policy and Law. Amsterdam, 2021, Vol. 51, Issue 1-2, p. 14-15.

Георги Пенчев

професор по екологично право, д.ю.н. в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

Завършва специалност "право" в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". За периода 1986-1989 г. е редовен докторант в Института за държавата и правото /ИДП/ към БАН по екологично право /тогава - "Правни проблеми на опазване на природната среда"/. В 1990 г. успешно защитава дисертационен труд "Имуществена отговорност за замърсяване на водите в НР България". За периода 1990-1999 г. работи като научен сътрудник в ИДП-БАН, където в 1999 г. става доцент по екологично право. От 1999 г. и досега работи в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където в 2009 г. придобива академичната длъжност "професор" по екологично право, а в 2017 г. успешно защитава дисертация за придобиване на научната степен "доктор на юридическите науки" с наименование "Принципи на българското екологично право".

Вижте всички публикации на Георги Пенчев

Международни многостранни споразумения по опазване на морската среда от замърсяване с участието на Република България

11. Международна конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите (Лондон, 5.10.2001 г.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

I. Международни многостранни споразумения с пряко значение за опазването на морската среда от замърсяване, в които участва Република България

1. Международна конвенция за намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт (Брюксел, 29.11.1969 г.)

11. Международна конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите (Лондон, 5.10.2001 г.)

Георги Пенчев

Ново