Международни многостранни споразумения по опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване с участието на Република България
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Увод
Международноправната защита на околната среда от радиоактивно замърсяване при използването на ядрената (атомната) енергия и превоза на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци е един от актуалните екологични проблеми. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на международноправния режим на опазването на околната среда от радиоактивно замърсяване. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения в разглежданата област с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.
От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, в случая – на дейности по опазването на околната среда от радиоактивно замърсяване при използването на ядрената (атомната) енергия и превоза на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни споразумения по опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване при използването на ядрената (атомната) енергия и превоза на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци с участието на Република България.
I. Конвенция за учредяване на Европейска организация за ядрени изследвания (Париж, 1.07.1953 г.)
Тази конвенция е ратифицирана (с измененията и допълненията ѝ от 1967 г. – бел. авт.) от Република България със закон от 3.06.1999 г. (ДВ, бр. 53 от 1999 г.). Тя е в сила за нашата страна от 11.06.1999 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 62 от 9.07.1999 г.
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) учредяването на Европейската организация за ядрени изследвания (чл. I); б) основните цели на тази организация (чл. II); в) условията за рисъдиняване към организацията от други държави (чл. III); г) органите за управление на тази организация, а именно Съвет на организацията и генерален директор на съответната лаборатория (чл. IV); д) състава и функциите на Съвета на тази организация (чл. V); е) генералните директори и персонала на лабораториите (чл. VI); ж) паричните вноски на държавите-участнички (чл. VII); з) сътрудничеството с ЮНЕСКО[1] и други организации (чл. VIII); и) статута на юридическо лице на Европейската организация за ядрени изследвания (чл. IX); й) решаването на споровете (чл. XI); к) неизпълнението на задълженията по конвенцията (чл. XIII); л) правната възможност за разпускане на организацията (чл. XIV).
Извършени са изменения и допълнения на разглежданата конвенция, приети на 36-та сесия на Съвета на организацията (Женева, 14.12.1967 г.), които са в сила от 17.01.1971 г., а за Република България от 11.06.1999 г.
I.1. Финансов протокол приложен към Конвенцията за учредяване на Европейска организация за ядрени изследвания (Париж, 1.07.1953 г.)
Този протокол е ратифициран (с измененията и допълненията му от 1954 г. и 1970 г. – бел. авт.) от Република България със закон от 3.06.1999 г. (ДВ, бр. 53 от 1999 г.). Той е в сила за нашата страна от 11.06.1999 г. и е обнародван в ДВ, бр. 62 от 9.07.1999 г.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по протокола, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) бюджета на Европейската организация за ядрени изследвания (чл. 1); б) допълнителния бюджет на организацията (чл. 2); в) Финансовия комитет на организацията (чл. 3); г) вноските на държавите-участнички (чл. 4); д) паричните единици за плащане на вноските (чл. 5); е) правната възможност за Съвета на организацията да създаде оборотен капитал (чл. 6); ж) правната възможност за Съвета на тази организация да приеме Финансов правилник на организацията (чл. 7); е) счетоводството и контрола (чл. 8).
Към протокола фигурира едно ненаименовано приложение, свързано с вноските, които трябва да правят отделните държави-участнички.
Извършени са следните изменения и допълнения на протокола: а) Изменения и допълнения, приети на 1-та сесия на Съвета на организацията (Женева, 8.10.1954 г.), в сила от 8.10.1954 г., а за Република България, от 11.06.1999 г.; б) Изменения и допълнения, приети на 45-та сесия на Съвета на организацията (Женева, 22.12.1970 г.), в сила от 17.01.1971 г., а за Република България, от 11.06.1999 г.
I.2. Протокол за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) (Женева, 3.11.2004 г.)
Този протокол е ратифициран от Република България със закон от 23.08.2006 г. (ДВ, бр. 72 от 2006 г.). Той е в сила за нашата страна от 22.02.2007 г. и е обнародван в ДВ, бр. 20 от 6.03.2007 г.
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по протокола, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) юридическия статут на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) като международно юридическо лице (чл. 2); б) неприкосновенността на терен, сгради и помещенията на организацията (чл. 3); в) неприкосновенността на архивите и документите на тази организация (чл. 4); г) имунитета от правна процедура и изпълнително производство на същата организация (чл. 5); д) освобождаването от данъци, такси и мита на организацията (чл. 6); е) свободното разпореждане с финансови средства от тази организация (чл. 7); ж) официалните комуникации (чл. 8); з) привилегиите и имунитетите на представителите на държавите-участнички в организацията (чл. 9); и) привилегиите и имунитетите на служителите на тази организация (чл. 10); й) социалното осигуряване на служителите на организацията (чл. 11); к) привилегиите и имунитетите на Генералния директор на организацията (чл. 12); л) предмета и границите на имунитетите по членове 9, 10 и 12 (чл. 13); м) сътрудничеството между Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и компетентните органи на държавите-участнички в протокола (чл. 14); н) сигурността и обществения ред на държавите-участнички (чл. 15); о) уреждането на споровете от частен характер (чл. 16); п) уреждането на споровете между държавите-участнички в протокола (чл. 17); р) уреждането на споровете между държавите-участнички в протокола и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) (чл. 18); с) уреждането на споровете в Международния арбитражен съд на държавите-участнички (чл. 19); т) правната възможност за сключването на допълнителни споразумения, свързани с прилагането на този протокол между организацията и отделни държави-участнички (чл. 20).
II. Устав на Международната агенция за атомна енергия (Ню Йорк, 26.10.1956 г.)
Този устав е ратифициран от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 168 от 20.04.1957 г. (Изв., бр. 34 от 1957 г.). Той е в сила за нашата страна от 17.08.1957 г., не е обнародван и няма да бъде разгледан.
Извършени са следните изменения и допълнения на този устав: а) Изменение на чл. VІ, т. “А”, подточка 3 (4.10.1961 г.), което е ратифицирано е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 378 от 8.09.1962 г. (Изв., бр. 74 от 1962 г.), в сила е за нашата страна от 31.01.1963 г. и е обнародвано в Изв., бр. 74 от 14.09.1962 г.; б) Изменение на чл. VІ (28.09.1970 г.), което е ратифицирано от Република България с Указ на Държавния съвет № 1627 от 28.07.1973 г. (ДВ, бр. 61 от 1973 г.), в сила е за нашата страна от 1.06.1973 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 36 от 10.05.1974 г.; в) Изменение на чл. VІ, т. “А”, подточка 1 (27.09.1984 г.), което е ратифицирано от Република България с Указ на Държавния съвет № 3221 от 25.09.1986 г. (ДВ, бр. 77 от 1986 г.), в сила е за нашата страна от 28.12.1989 г. и е необнародвано в ДВ; г) Изменения и допълнения, приети с резолюции GC(43)RES/19 и GC(43)RES/8 на Генералната конференция на Международната агенция за атомна енергия (1.10.1999 г.), които са ратифицирани от Република България със закон от 31.07.2002 г. (ДВ, бр. 77 от 2002 г.) и са необнародвани в ДВ[2].
III. Спогодба за привилегиите и имунитетите на Международната агенция за атомна енергия (Виена, 1.07.1959 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 56 от 25.01.1968 г. (ДВ, бр. 8 от 1968 г.), с резерва по раздели 26 и 34. Резервата гласи: “Народна република България не се смята обвързана от предписанията на раздели 26 и 34 от спогодбата. Народна република България счита, че спор по тълкуването и приложението на спогодбата може да бъде отнесен пред Международния съд само след като спорещите за всеки отделен случай предварително са дали съгласие за това. Тази уговорка се отнася и до раздел 34, който предвижда, че заключението на Международния съд ще се признае от страните като решаващо”. Резервата по отношение на раздел 34 е оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (ДВ, бр. 8 от 1994 г.).
Спогодбата е в сила за нашата страна от 17.07.1968 г., не е обнародвана и няма да бъде разгледана.
IV. Виенска конвенция за гражданската отговорност за ядрена вреда (Виена, 21.05.1963 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 27.07.1994 г. (ДВ, бр. 64 от 1994 г.). На практика нашата страна се присъедини към конвенцията с две декларации под формата на отделни разпоредби от този закон. Съгласно чл. 2 от закона “Отговорността на експлоатиращия ядрена инсталация за щетите от една ядрена авария се ограничават до равностойността на петнадесет милиона специални права на тираж на Международния валутен фонд”, а съгласно параграф единствен от допълнителните му разпоредби “Република България ще прилага разпоредбите на Виенската конвенция от деня на нейното ратифициране преди влизането ѝ в сила (за нашата страна – бел. авт.)”.
Виенската конвенция е в сила за нашата страна от 24.11.1994 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 76 от 20.09.1994 г., попр., бр. 91 от 4.11.1994 г. В чл. I, § 1 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „Експлоатиращ” по отношение на ядрена инсталация означава лице, назначено или признато от държавата, в която се намира инсталацията, като експлоатиращ тази инсталация” (б. „c”); „Ядрено гориво” означава всеки материал, който е способен да произвежда енергия чрез самоподдържаща се ядрена верижна реакция на делене” (б. “f”); „Радиоактивни продукти или отпадъци” означава всеки радиоактивен материал, получен при производството или използването на ядрено гориво, или всеки материал, станал радиоактивен под действието на облъчване, свързано с производството или използването на ядрено гориво, с изключение на радиоизотопите, които са достигнали краен етап на производство, така че са станали годни за използване за всякакви научни, медицински, земеделски, търговски или промишлени цели” (б. „g”); „Ядрен материал” означава: I) ядрено гориво, освен естествен или обеднен уран, способен да произвежда енергия чрез самоподдържаща се ядрена верижна реакция на делене извън ядрен реактор самостоятелно или в комбинация с друг материал; и II) радиоактивни продукти или отпадъци” (б. „h”); „Ядрен реактор” означава всяка инсталация, съдържаща ядрено гориво, разположено по такъв начин, че в него може да протече самоподдържаща се ядрена верижна реакция на делене без допълнителен източник на неутрони” (б. „i”); „Ядрена инсталация” означава: I) всеки ядрен реактор с изключение на реактор, с който е оборудвано морско или въздушно транспортно средство, за да се използва като източник на енергия за придвижване на това транспортно средство или за всяка друга цел; II) всеки завод, използващ ядрено гориво за производство на ядрен материал, или всеки завод за обработка на ядрен материал, включително заводи за преработка на облъчено ядрено гориво; и III) всяка инсталация, където се съхранява (складира) ядрен материал с изключение на складирането, свързано с превоза на такъв материал; при условие, че държавата, в която се намира инсталацията, може да определи, че няколко ядрени инсталации на един и същ експлоатиращ, които са разположени на една и съща площадка, се смятат за една ядрена инсталация” (б. „j”); „Ядрена вреда” означава: I) смърт, всяка телесна повреда или всяка загуба или повреда на имущество, която е предизвикана или е резултат на радиоактивните свойства или на комбинация от радиоактивните свойства с токсични, експлозивни или други опасни свойства на ядрено гориво или радиоактивни продукти или отпадъци в ядрената инсталация, или на ядрен материал, идващ от инсталацията, произведен в нея или постъпващ в нея; II) всяка друга загуба или вреда, възникнала по този начин или явяваща се резултат от това, когато и доколкото е предвидена в закона на компетентния съд; III) ако това е предвидено в законите на държавата, в която се намира инсталацията, смърт, всяка телесна повреда или всяка загуба или повреда на имущество, която е предизвикана или е резултат на друго йонизиращо лъчение от какъвто и да е друг източник на радиация, намиращ се в ядрената инсталация” (б. „k”); „Ядрена авария” означава всеки факт или поредица от факти от един и същи произход, които причиняват ядрена вреда” (б. „l”). Същевременно в чл. I, § 2 е установено изключение от приложния обхват на конвенцията по отношение на малки количества ядрен материал от определена държава, ако: „a) максималните граници за изключване на такива количества са определени от Съвета на управляващите на Международната агенция за атомна енергия; и b) всяко изключване от държавата, в която се намира инсталацията, е в рамките на тези граници”, като тези максимални граници периодично се преразглеждат от Съвета на управляващите на тази агенция.
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) предпоставките за отговорността на експлоатиращия ядрената инсталация за ядрена вреда (чл. II); б) задължението на експлоатиращия ядрената инсталация да предоставя на превозвача сертификат от застрахователя или от негово име или от друг финансов гарант, предоставящ финансова гаранция, изискваща се съгласно чл. VII (чл. III); в) абсолютната отговорност на експлоатиращия ядрената инсталация за ядрена вреда (чл. IV); г) правната възможност за ограничаване на гражданската отговорност на експлоатиращия ядрената инсталация за ядрена вреда до размер, не по-малък от 5 милиона щатски долара (чл. V); д) погасителната давност за обезщетение за ядрена вреда (чл. VI); e) задължението за експлоатиращия ядрената инсталация „да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, покриваща неговата отговорност за ядрена вреда, в такъв размер, вид и при такива условия, каквито са определени от държавата, в която се намира инсталацията” (чл. VII); ж) задължението естеството, формата и размерът на обезщетението за ядрена вреда, както и справедливото разпределение на обезщетението да се определят от закона на компетентния съд на държавата-участничка (чл. VIII); з) правната възможност за държавите-участнички да уредят в законодателството си здравната застраховка, социалната застраховка, социалното осигуряване, обезщетението за трудова злополука или обезщетението за професионално заболяване да включват и обезщетение за ядрена вреда (чл. IX); и) правото на експлоатиращия ядрената инсталация на регресен иск: „а) ако такова право е изрично предвидено в писмен договор; или b) ако ядрената авария е резултат на действие или бездействие с намерение да се причини вреда – срещу физическото лице, което е действало или бездействало с такова намерение” (чл. X); й) юрисдикцията на съдилищата на държавите-участнички при ядрена авария (чл. XI); к) признаването на съдебните решения по искове за обезщетение при ядрена авария (чл. XII); л) прилагането на конвенцията и националното атомно законодателство, свързано с нея „без дискриминация въз основа на гражданство, постоянно или временно местожителство” (чл. XIII); м) забраната за „позоваване на юрисдикционни имунитети съгласно нормите на националното законодателство или международното право, когато бъде предявен иск съгласно тази конвенция пред съдилищата, които са компетентни в съответствие с чл. XI” (чл. XIV); н) задължението за държавите-участнички да „вземат необходимите мерки за осигуряване на свободно превеждане на обезщетението за ядрена вреда, на лихвите и съдебните разноски, определени в тази връзка от съда, на застрахователните и презастрахователните премии, както и на средствата, предоставяни от застраховка, презастраховка или друга финансова гаранция, или на средствата, предоставяни от държавата, в която се намира инсталацията, съгласно тази конвенция в националната валута на договарящата се страна, на чиято територия е нанесена вредата, и на договарящата се страна, на чиято територия ищецът има обичайното си местожителство, а що се отнася до премиите и плащанията по застраховки или презастраховки – във валутите, определени в застрахователния или презастрахователния договор” (чл. XV); о) забраната за определено лице да има „право на обезщетение съгласно тази конвенция до размера, в който то е било вече обезщетено за същата ядрена вреда в съответствие с друга международна конвенция за гражданска отговорност в областта на атомната енергия” (чл. XVI); п) задължението за държавите-участнички да предоставят на Генералния директор на Международната агенция за атомна енергия копие от своите нормативни актове, свързани с предмета на тази конвенция (чл. XIX, § 2)[3].
IV.1. Съвместен протокол за прилагане на Виенската конвенция и Парижката конвенция (Виена, 21.09.1988 г.)
Ратифициран е от Република България със закон от 27.07.1994 г. (ДВ, бр. 64 от 1994 г.). Той е в сила за нашата страна от 24.11.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 76 от 20.09.1994 г., попр., бр. 91 от 4.11.1994 г.[4].
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по съвместния протокол, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задължението за експлоатиращия ядрена инсталация по Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда от 21 май 1963 г. и за експлоатиращия ядрена инсталация по Парижката конвенция за гражданска отговорност в областта на атомната енергия от 29 юли 1960 г. да отговарят за ядрена вреда по съответната от двете конвенции (чл. II); б) задължението при възникване на ядрена авария в ядрена инсталация отговорността за ядрена вреда да се носи съгласно разпоредбите на съответната от двете конвенции, по която страна е държавата, на чиято територия е разположена ядрената инсталация (чл. III); в) задължението членове I до XV на Виенската конвенция да се прилагат по отношение на договарящите се страни в този протокол, които са страни в Парижката конвенция, така както между страните във Виенската конвенция, а членове I до XIV на Парижката конвенция да се прилагат по отношение на договарящите се страни в този протокол, които са страни във Виенската конвенция, така както между страните в Парижката конвенция (чл. IV).
V. Споразумение между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация (Париж, 18.06.1964 г.)
Ратифицирано е от Република България със закон от 7.12.2005 г. (ДВ, бр. 102 от 2005 г.). То е в сила за нашата страна от 3.03.2006 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г. В чл. IX фигурират следнити дефиниции на правни понятия: “атомно оръжие” означава всяко устройство, използващо атомна енергия, без неговите транспортни или тягови средства (ако тези средства са отделни и делими части от устройството), което е основно предназначено за използване като оръжие, оръжеен прототип или устройство за изпитване на оръжия или за разработката на оръжия, оръжейни прототипи и устройства за изпитване на оръжия” (б. „а”); “атомна информация”, предоставяна от правителството на Съединените американски щати по това споразумение, означава информация, обозначена като “Поверителна” или “Бивша поверителна” от правителството на Съединените американски щати” (б. „b”).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по съвместния протокол, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задължението за правителството на САЩ периодически да предоставя на Организацията на Северноатлантическия договор и държавите-членки атомна информация в съответствие с разпоредбите на това споразумение, ако това правителство прецени, че такова едно съдействие укрепва и не представлява неразумен риск за отбраната и сигурността на тази държава (чл. I); б) задължението за съответната държава-членка на Северноатлантическия договор да предоставя, доколкото счита за необходимо, на Организацията на Северноатлантическия договор, включително на нейните военни и граждански структури, както и на другите държави-членки на тази организация, собствена атомна информация от видовете, предвидени в това споразумение, като редът и условията за предоставяне на информация на останалите държави-членки следва да бъдат предмет на отделни споразумения, които трябва да бъдат еднакви или сходни с реда и условията по разглежданото споразумение (чл. II); в) задължението за правителството на САЩ да предоставя на Организацията на Северноатлантическия договор, включително на нейните военни и граждански структури, както и на държавите-членки, поискали атомна информация във връзка с функциите си при мисии на НАТО, такава атомна информация, за която това правителството смята, че е необходима за: аа) разработка на планове за отбрана; бб) обучение на личния състав за използване на атомни оръжия и за защита от такива оръжия, както за други приложения на атомната енергия; вв) оценка на възможностите на потенциалните неприятели за употреба на атомни оръжия и други приложения на атомната енергия; гг) разработка на преносни системи, съвместими с пренасяните от тях атомни оръжия (чл. III); г) задълженията: аа) правителството на САЩ да извършва сътрудничеството по това споразумение в съответствие с приложимото законодателство на тази държава; бб) задължението за това правителство да не прехвърля атомни оръжия, неядрени части на атомни оръжия или неядрени части на атомни оръжия, при които са използвани поверителни данни; вв) атомната информация, предоставяна от правителството на САЩ по това споразумение, да бъде използвана единствено за изготвяне и изпълнение на отбранителните планове и дейности на НАТО, както и за разработка на преносни системи в общ интерес на Организацията на Северноатлантическия договор (чл. IV); д) задълженията: аа) спрямо атомната информация, предоставяна по разглежданото споразумение да се прилагат всички мерки за сигурност по съответните правила и процедури на НАТО, договореностите за сигурност и националното законодателство на държавите-членки, а при опазване на атомната информация Организацията на Северноатлантическия договор или нейните държави членки да не прилагат „при никакви обстоятелства” стандарти за сигурност, по-малко стриктни от предвидените в правилата за сигурност на НАТО и в другите договорености за сигурност, действащи към датата на това споразумение; бб) Създаването и координацията на програма за сигурност във всички граждански и военни структури на НАТО да се извършва с пълномощията на Северноатлантическия съвет в съответствие с процедурите, предвидени в договореностите за сигурност; вв) предоставянето на атомната информация от правителството на САЩ по това споразумение да се извършва през съществуващите канали за предаване на атомна информация и по канали, които могат да бъдат договорени впоследствие; гг) атомната информация, предоставяна или обменяна по това споразумение да не бъде предоставяна или обменяна от Организацията на Северноатлантическия договор или лица под нейна юрисдикция с неоторизирани лица или (с изключение на изрично предвиденото в ал. 5 от този член) извън юрисдикцията на горепосочената организация; дд) ако правителството на Съединените американски щати изрично не е посочило друго, атомната информация, предоставена от САЩ на Организацията на Северноатлантическия договор да бъде съобщавана от Организацията на Северноатлантическия договор на нейните държави-членки, доколкото е необходимо за изпълнение на функциите им по мисии на НАТО, при условие че в рамките на отделната държава-членка разпространението на въпросната атомна информация се ограничава само до конкретните лица, имащи отношение към мисиите на НАТО, за които е необходима съответната информация, като държавите-членки трябва да приемат, че атомна информация, получена от Организацията на Северноатлантическия договор или на друго основание по това споразумение, не може да се предава на неоторизирани лица или извън юрисдикцията на получаващата държава-членка, но информацията може да бъде предоставяна на Организацията на Северноатлантическия договор или – с разрешението на правителството на САЩ – на други държави-членки, за които такава информация е необходима във връзка с функциите им по мисии на НАТО (чл. V, алинеи 1-5); е) правните възможности за правителството на САЩ: а) да определя рамките, в които може да се разпространява атомната информация, предоставена на Организацията на Северноатлантическия договор или на държавите-членки; б) да определя категориите лица с право на достъп до такава информация; в) да налага други ограничения относно разпространяването на информацията, каквито сметне за необходими (чл. VI); ж) задълженията: а) за държавата, получила атомна информация по това споразумение, да я използва единствено за целите, посочени в споразумението, като всички открития или изобретения в резултат на владеенето на такава информация от получаващата страна или лица под нейната юрисдикция се предоставят на правителството на САЩ за отбранителни цели безвъзмездно при условия, каквито могат да бъдат допълнително уговорени, и да се опазват в съответствие с разпоредбите на чл. V от това споразумение; б) за държавите-членки информацията, получена по разглежданото споразумение, да се прилага или използва на отговорност на получаващата държава, като предоставящата държава не поема задължения за каквито и да било обезщетения или гаранции във връзка с приложението или използването на информацията (чл. VII);
Към разглежданото споразумение фигурира едно секретно техническо приложение, което е разсекретено на 10.05.2000 г.
VI. Конвенция относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море (Конвенция NUCLEAR) (Брюксел, 17.12.1971 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Тя не е обнародвана и няма да бъде разгледана.
VII. Конвенция за физическа защита на ядрения материал (Виена, 3.03.1980 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет № 341 от 3.02.1984 г. (ДВ, бр. 12 от 1984 г.), с резерва по чл. 17, т. 2, оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1994 г.). Резервата гласеше: “Народна република България не се счита обвързана с точка 2 на член 17 от конвенцията относно предаване на арбитраж или в Международния съд на споровете, възникнали при тълкуването или прилагането на конвенцията, по молба на която и да е страна, участваща в спора”. Конвенцията е в сила за нашата страна от 8.02.1987 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 44 от 9.06.1987 г. В чл. 1 фигурират следните дефиниции на правни понятия: „ядрен материал” означава плутоний, с изключение на плутония с концентрация на изотопите повече от 80% по плутоний-238, уран-233, уран, обогатен с изотопи уран-235 или уран-233, уран, съдържащ смес от изотопи, срещащи се в природата под форма, отличаваща се от рудата или рудните остатъци, и всякакъв материал, съдържащ един или повече от горепосочените елементи” (б. „а”); „уран, обогатен с изотопи уран-235 или уран-233” означава уран, съдържащ изотопи уран-235 или уран-233 или двата изотопа в такова количество, в което превишаването на процентното отношение на сумата на тези изотопи към изотопа уран-238 е по-високо, отколкото отношението на изотопа уран-235 към изотопа уран-238 в природата” (б. „б”); „международен превоз на ядрен материал” означава превоз на партиди ядрен материал с всякакъв вид транспортни средства, които се изпращат извън пределите на държавата, от която произхожда товарът, започвайки от съоръжението на изпращача в тази държава и завършвайки до съоръжението на получателя в държавата – краен получател” (б. „в”). Приложното поле на разглежданата конвенция обхваща ядрения материал, използуван за мирни цели и намиращ се в процес на международен превоз, както и ядрен материал, използван за мирни цели при използуването, съхраняването и превозването на такъв ядрен материал вътре в държавата с изключение на членове 3, 4 и 5, ал. 3 (чл. 2, ал. 1 и 2).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задължението за всяка държава-участничка в рамките на своето национално законодателство и в съгласие с международното право да взема съответни мерки за осигуряване, доколкото е възможно, че по време на международен превоз ядреният материал, намиращ се в пределите на страната или на борда на кораб или самолет, пътуващ под нейна юрисдикция, ако такъв кораб или самолет участвува в превозването в страната или извън нея, ще бъде защитаван в съответствие с равнищата, описани в приложение 1 (чл. 3); б) забраната за внос, износ или транзитен превоз на ядрен материал, ако държавата-участничка не е получила гаранции, че този материал по време на международния превоз ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1 (чл. 4); в) задължението за държавите-участнички да определят свой компетентен орган и пункт за връзка за прилагането на изискванията на тази конвенция (чл. 5); г) секретността на информацията за ядрения материал (чл. 6); д) определянето на правонарушенията, свързани с използването на ядрения материал и юридическата отговорност за тях (членове 7-13); е) задължението за държавите-участнички да уведомят депозитаря (Генералния директор на Международната агенция по атомна енергия – бел. авт.) на конвенцията за приетите национални нормативни актове, свързани с прилагането на разглежданата конвенция, както и за резултатите от наказателното преследване на правонарушителите (чл. 14); ж) уреждането на споровете (чл. 17).
Към тази конвенцията фигурират 2 приложения, озаглавени както следва: Приложение 1. Равнища на физическа защита, използвани при международен превоз на ядрен материал, класифициран в приложение 2; Приложение 2. Класификация на ядрения материал[5].
Извършени са изменения и допълнения на конвенцията, приети от Конференцията на страните по конвенцията (Виена, 8.07.2005 г.), които са ратифицирани от Република България със закон от 8.02.2006 г. (ДВ, бр. 16 от 2006 г.), но не са обнародвани в ДВ.
VIII. Конвенция за оперативно уведомяване при ядрена авария (Виена, 26.09.1986 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България първоначално с Указ на Държавния съвет № 4453 от 29.12.1986 г. (ДВ, бр. 1 от 1987 г. – отм., бр. 2 от 1988 г.), а впоследствие с Указ на Държавния съвет № 3514 от 30.12.1987 г. (ДВ, бр. 2 от 1988 г.), с резерва по чл. 11, ал. 2, оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (ДВ, бр. 8 от 1994 г.). Резервата гласеше: “Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на чл. 11, ал. 2, която предвижда възможността за предаване на споровете на арбитраж или на Международния съд по молба на която и да е от страните – участнички в такъв спор, и заявява, че за предаването на какъвто и да е международен спор на арбитраж или на Международния съд е необходимо съгласието на всички страни по спора във всеки отделен случай”.
Конвенцията е в сила за нашата страна от 26.03.1988 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 12.02.1988 г. Обхватът на прилагане на разглежданата конвенция е определен в чл. 1, където е указано, че тя се прилага за всяка ядрена авария, „свързана с определените в точка 2 съоръжения и дейност на държавата-участничка или на лица или юридически лица под нейна юрисдикция или контрол, вследствие на която се изхвърлят или може да се изхвърлят радиоактивни вещества и която довежда или може да доведе до международно трансгранично изхвърляне, което би могло от гледна точка на радиационната безопасност да има значение за друга държава” (т. 1), като в т. 2 на чл. 2 са изброени изчерпателно съоръженията и дейностите, които биха довели до ядрена авария, а именно: „а) всеки реактор независимо от неговото местонахождение; б) всяко съоръжение от ядрения горивен цикъл; в) всяко съоръжение за третиране на радиоактивни отпадъци; г) превоз и съхраняване на ядрено гориво или радиоактивни отпадъци; д) производство, използуване, съхраняване, изхвърляне и превоз на радиоизотопи за селскостопански, промишлени, медицински цели и за провеждане на научни изследвания в тези области; е) използуване на радиоизотопи за получаване на енергия в космически обекти.”
Могат да бъдат отелязани следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задължението за държава-участничка в случай на ядрена авария да уведоми засегнатите държави и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и да им предостави информация за свеждането до минимум на последиците от такава авария (чл. 2); б) задължението за съответната държава-участничка да уведомява другите държави-участнички и МААЕ и за други случаи на ядрени аварии, за които има информация извън тези по чл. 1 (чл. 3); в) функциите на МААЕ в разглежданата област, а именно: аа) да уведомява за ядрена авария съобразно получената информация по чл. 2 другите засегнати държави-участнички и други засегнати държави, както и междуправителствените организации; бб) при поискване на предоставя на засегнатите държави-участнички, други държави и междуправителствените организации получената информация по чл. 2 (чл. 4); г) реквизитите на предоставяната информация за ядрена авария (чл. 5); д) задължението за държава-участничка, която предоставя информацията съгласно чл. 2, буква „б“, доколкото това практически е осъществимо, веднага да отговори на запитването за по-нататъшна информация или консултации, отправено от засегна държава-участничка, с оглед на това да се сведат до минимум радиационните последици в тази засегната държава (чл. 6); е) задължението за държавите-участнички да уведомят МААЕ за националните си компетентни органи и пунктовете за връзка по прилагането на тази конвенция (чл. 7); ж) задължението за МААЕ, в съответствие със своя устав и по молба на държавата-участничка, която не осъществява ядрена дейност и граничи с държавата, която осъществява активна програма, но не е участничка, да провежда изследвания за възможностите и целесъобразността от създаването на подходяща система за радиационен контрол, за да съдействува за постигането на целите на тази конвенция (чл. 8); з) правната възможност за държавите-участнички да сключват двустранни и многостранни международни споразумения, свързани с предмета на разглежданата конвенция (чл. 9); и) уреждането на споровете (чл. 11); й) правната възможност за държавите-участнички да прилагат конвенцията и преди влизането ѝ в сила за тях (чл. 13)[6].
IX. Конвенция за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка (Виена, 26.09.1986 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България първоначално с Указ на Държавния съвет № 4453 от 29.12.1986 г. (ДВ, бр. 1 от 1987 г. – отм., бр. 2 от 1988 г.), а впоследствие с Указ на Държавния съвет № 3514 от 30.12.1987 г. (ДВ, бр. 2 от 1988 г.), с резерва по чл. 13, ал. 2, оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (ДВ, бр. 8 от 1994 г.). Резервата гласеше: “Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на чл. 13, ал. 2, която предвижда възможността за предаване на споровете на арбитраж или на Международния съд по молба на която и да е от страните – участнички в такъв спор, и заявява, че за предаването на какъвто и да е международен спор на арбитраж или на Международния съд е необходимо съгласието на всички страни по спора във всеки отделен случай”. Конвенцията е в сила за нашата страна от 26.03.1988 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 13 от 16.02.1988 г.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задълженията за държавите-участнички да си сътрудничат опмежду си и с МААЕ за „бързо предоставяне на помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка за свеждане до минимум на нейните последици и за защита на живота, имуществото и околната среда от въздействията на радиоактивни изхвърляния”, вкл. чрез сключването на двустраннни или многостранни международни споразумения (чл. 1); б) правната възможност за държава-участничка да се обръща за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка към другите държави-участнички или МААЕ (чл. 2); в) ръководството и контрола върху помощта в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, извършвано от държавата-участничка, поискала помощта (чл. 3); г) задължението за държавата-участничка да уведоми МААЕ и другите държави-участнички относно националния си компетентен орган и пунктовете за връзка по прилагането на разглежданата конвенция (чл. 4); д) функциите на МААЕ по прилагането на конвенцията при поискване на помощ от държава-участничка в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка (чл. 5); е) конфиденциалността на информацията, свързана с поисканата помощ в тези случаи (чл. 6); ж) възстановяването на разходите при поискана помощ в тези случаи (чл. 7); з) привилегиите, имунитетите и улесненията, които поискалата помощ държава-участничка в такива случаи трябва да предостави на персонала на предоставящата помощ страна и на персонала, действуващ от нейно име (чл. 8); и) улесняването на транзита на персонала, оборудването и имуществото на държавата-участничка, оказваща помощ в тези случаи (чл. 9); й) претенциите и обезщетенията при „смърт на лица или нанасяне на телесни повреди на лица, щети на имуществото или неговата загуба или вреди на околната среда, причинени в пределите на територията на държавата-участничка, поискала помощта в такива случаи, вкл. в друг район под нейна юрисдикция или контрол по време на предоставяне на поисканата помощ (чл. 10); к) прекратяването на помощта в тези случаи след консултации между държавата-участничка, поискала помощта и държавата-участничка, оказваща помощта (чл. 11); л) уреждането на споровете (чл. 13); м) правната възможност за държавите-участнички да прилагат конвенцията и преди влизането ѝ в сила за тях (чл. 15)[7].
X. Конвенция за ядрената безопасност (Виена, 20.09.1994 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 14.09.1995 г. (ДВ, бр. 86 от 1995 г.). Тя е в сила за нашата страна от 24.10.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 93 от 1.11.1996 г. В чл. 1 са изброени основните цели на разглежданата конвенцция, а именно: „i) да се постигне и поддържа високо ниво на ядрената безопасност в света чрез укрепване на националните мерки и международното сътрудничество, включително в съответните случаи, на основата на техническо сътрудничество в областта на безопасността; ii) да се създадат и поддържат в ядрените съоръжения ефективни средства за защита от потенциална радиационна опасност с цел да се защитят отделните лица, обществото като цяло и околната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения от такива съоръжения; iii) да се предотвратят аварии с радиологични последствия и смекчат тези последствия, ако те настъпят.” В чл. 2 фигурират дефиниции на три прави понятия, както следва: „i) „ядрено съоръжение” означава за всяка договаряща се страна всяка наземна гражданска атомна електроцентрала, намираща се под нейната юрисдикция, включително и съоръжения за съхраняване, обработване и преработване на радиоактивните материали, които се намират на същата площадка и са свързани непосредствено с експлоатацията на атомната електроцентрала. Такава централа престава да бъде ядрено съоръжение, когато всички ядрени горивни елементи са извадени окончателно от активната зона на реактора и са складирани безопасно в съответствие с утвърдените процедури и програмата за извеждане от експлоатация е съгласувана с регулиращия орган; ii) „регулиращ орган” означава за всяка договаряща се страна всеки орган или органи, на които тази договаряща се страна е предоставила юридически пълномощия да издават разрешения и да регулират дейността по избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация или извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения; iii) „разрешение“ означава всяко разрешение, издадено от регулиращия орган на заявителя, в съответствие с което последният носи отговорност за избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация или извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение.” Същевременно в чл. 3 е посочено приложното поле на тази конвенция, а именно „безопасността на ядрените съоръжения”.
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задълженията за държавите-участнички да приемат национални нормативни актове по прилагането на тази конвенция (чл. 4); б) задължението за тези държави да предоставят доклад, съгласно чл. 20 относно изпълнението на задълженията си по конвенцията (чл. 5); в) задължението за същите държави да извършат „във възможния най-кратък срок оценката на безопасността на ядрените съоръжения, съществуващи по време на влизането в сила на конвенцията” за съответната държава-участничка (чл. 6); г) задължението за тези държави: аа) да приемат национални нормативни актове относно управлението на дейностите по безопасност на ядрените съоръжения (чл. 8); бб) да определят национален компетентен „регулиращ орган” по прилагането на разглежданата конвенция (чл. 9); вв) да осигурят отговорност за притежателя на разрешението относно безопасността на ядрените съоръжения (чл. 9); д) приоритета на ядрената безопасност (чл. 10); е) финансовите и човешките ресурси по осигуряване на безопасността на ядрените съоръжения (чл. 11); ж) ограниченията на определени дейности при осигуряването на безопасността на ядрените съоръжения (чл. 12); з) задължението за държавите-участнички да приемат програми за осигуряване на безопасността на ядрените съоръжения (чл. 13); и) оценката и проверката на безопасността на ядрените съоръжения (чл. 14); й) радиационната защита на населението и персонала на ядреното съоръжение (чл. 15); к) задължението на държавите-участнички за приемане на аварийни планове за площадката около ядрените съоръжения и информиране на населението за тези планове (чл. 16); л) избора на площадка около ядрените съоръжения (чл. 17); м) проектирането и изграждането на ядрени съоръжения (чл. 18); н) експлоатацията на ядрените съоръжения (чл. 19); о) съвещанията на държавите-участнички, отнасящи се до: аа) прегледа на националните доклади по прлилагане на конвенцията (чл. 20); бб) подготовката на съвещанието (чл. 21); вв) приемането на процедурни и финансови правила, свързани със съвещанието (чл. 22); гг) провеждането на извънредни съвещания (чл. 23); дд) участиено в съвещанията (чл. 24); ее) задължението на държавите-участнички да предоставят на обществеността на обществеността „документ, в който се излагат въпросите, обсъждани по време на съвещанието, и направените изводи” (чл. 25); жж) езиците на съвещанията (чл. 26); зз) поверителността на информацията, предоставяна на обществеността в разглежданата област (чл. 27); ии) оправомощаването на МААЕ да изпълнява функциите на секретариат на съвещанието на държавите-участнички и определянето на неговите функции (чл. 28); п) уреждането на споровете (чл. 29)[8].
XI. Единна конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (Виена, 5.09.1997 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 10.05.2000 г. (ДВ, бр. 42 от 2000 г.). Тя е в сила за нашата страна от 18.06.2001 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г. В чл. 1 са изброени основните цели на разглежданата конвенцция, а именно: „i. да постигне и поддържа високо ниво на безопасност при управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци в света чрез подобряване на националните мерки и укрепване на международното сътрудничество, включително техническото сътрудничество в областта на безопасността, където това е целесъобразно; ii. да осигури на всички етапи на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци наличието на ефективни защити от потенциалните опасности, така че отделните лица, обществото и околната среда да са защитени от вреното въздействие на йонизиращи лъчения сега и в бъдеще по такъв начин, че нуждите и стремежите на сегашното поколение да бъдат задоволени, без да се застрашават възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди и стремежи; iii. да се предотвратят аварии с радиологични последствия и смекчат тези последствия, в случай че възникнат по време на някой от етапите на управление на отработеното гориво или радиоактивните отпадъци.” В чл. 2 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „радиоактивен отпадък” означава радиоактивен материал в газообразна, течна или твърда форма, чието по-нататъшно използване не се предвижда от договарящата страна или от физическо или юридическо лице, чието решение се приема от договарящата страна, и който се контролира от регулиращия орган като радиоактивен отпадък съгласно утвърдената законова и нормативна база на договарящата страна” (б. „h”); „управление на радиоактивни отпадъци” означава всички дейности, включително и тези по извеждане от експлоатация, които са свързани с манипулирането, предварителното преработване, преработването, кондиционирането, съхраняването или погребването на радиоактивните отпадъци, с изключение на транспортирането извън площадката; то може също да включва и изхвърляния” (б. „i”); „съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци” означава всяко съоръжение или инсталация, основна цел на което е управлението на радиоактивните отпадъци, което включва и ядрено съоръжение в процес на извеждане от експлоатация, само ако то е обявено от договарящата страна като съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци” (б. „j”); „закрит източник” означава радиоактивен материал в твърда форма, окончателно запечатан в капсула или плътно опакован, с изключение на горивните елементи на реакторите” (б. „m”); „отработено гориво” означава ядрено гориво, което е било облъчено в активната зона на реактор и е окончателно извадено от нея” (б. „n”); „управление на отработено гориво” означава всички дейности, които са свързани с манипулирането или съхраняването на отработено гориво, с изключение на транспорта извън площадката; то може да включва също и изхвърляния” (б. „o”); „съоръжение за управление на отработено гориво” означава всяко съоръжение или инсталация, чиято основна цел е управление на отработено гориво” (б. „p”). Приложното поле и изключенията от него са определени в чл. 3, §§ 1-4, където е указано следното: „1. Тази конвенция се прилага към безопасността при управление на отработено гориво, генерирано в резултат от експлоатацията на граждански ядрени реактори. Конвенцията не се прилага към отработено гориво, което се намира в съоръженията за допълнително обработване в рамките на дейностите по неговото допълнително обработване, освен ако договарящата страна декларира процеса на допълнително обработване като част от управлението на отработеното гориво. 2. Тази конвенция също така се прилага към безопасността при управление на радиоактивни отпадъци, генерирани в резултат на граждански дейности. Тя не се прилага обаче към радиоактивни отпадъци, съдържащи само природни радиоактивни вещества и които не са генерирани в ядреногоривния цикъл, освен в случаите, когато се касае до изведени от употреба закрити източници или когато за целите на тази конвенция са обявени за радиоактивни отпадъци от договарящата страна. 3. Тази конвенция не се прилага към безопасността при управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в рамките на военни или отбранителни програми, освен когато за целите на тази конвенция са обявени за отработено гориво или радиоактивни отпадъци от договарящата страна. Тази конвенция се прилага обаче към безопасността при управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци от военни или отбранителни програми, ако и когато тези материали са прехвърлени окончателно към граждански програми и управлявани изключително в рамките на тези програми. 4. Тази конвенция се прилага също и към изхвърляния, както това е посочено в чл. 4 , 7 , 11, 14 , 24 и 26.”
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) ядрената безопасност при управление на отработено ядрено гориво (чл. 4-10), които се отнасят до: аа) общите изисквания за ядрена безопасност в тази насока (чл. 4); бб) съществуващите ядрени съоръжения в тази насока (чл. 5); вв) избора на площадка за предложени ядрени съоръжения в тази насока (чл. 6); гг) проектирането и изграждането на ядрени съоръжения в тази насока (чл. 7); дд) оценката на безопасността на ядрените съоръжения в тази насока (чл. 8); ее) експлоатацията на ядрените съоръжения в тази насока (чл. 9); жж) погребването на отработено ядрено гориво (чл. 10); б) ядрената безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (чл. 11-17), които се отнасят до: аа) общите изисквания за ядрена безопасност в тази насока (чл. 11); бб) съществуващите ядрени съоръжения и предишните практики (чл. 12); вв) избора на площадка за предложени ядрени съоръжения в тази насока (чл. 13); гг) проектирането и изграждането на ядрени съоръжения в тази насока (чл. 14); дд) оценката на безопасността на ядрените съоръжения в тази насока (чл. 15); ее) експлоатацията на ядрените съоръжения в тази насока (чл. 16); жж) мерките за ведомствен контрол след затваряне на ядрените съоръжения в тази насока (чл. 17); в) общите изисквания за ядрена безопасност (чл. 18-26), които се отнасят до: аа) задължението за държавите-участнички да приемат национални нормативни актове за прилагане на разглежданата конвенция, вкл. контрола върху ядрената безопасност в разглежданата област (членове 18 и 19); бб) задължението за тези държави да определят национален компетентен „регулиращ” орган по прилагане на тази конвенция (чл. 20); вв) отговорността на притежателя на разрешение за дейности по отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (чл. 21); гг) финансовите и човешките ресурси по осигуряване на безопасността на ядрените съоръжения в разглежданата област (чл. 22); дд) задължението за държавите-участнички да уредят в законодателството си приемане на програми за осигуряване на качеството, свързано с безопасността при управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци (чл. 23); ее) радиационната защита по време на експлоатация на ядрените съоръжения в разглежданата област (чл. 24); жж) задължението на държавите-участнички за приемане на аварийни планове за площадката около ядрените съоръжения в разглежданата област и извършването на проверка на прилагането на тези планове (чл. 25); зз) извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения в разглежданата област (чл. 26); г) трансграничния превоз на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (чл. 27); д) безопасното използване на закрити източници (чл. 28); e) съвещанията на държавите-участнички (чл. 29-36), отнасящи се до: аа) подготвителното съвещание (чл. 29); бб) съвещанията за преглед на националните доклади по прилагане на конвенцията по чл. 32 (чл. 30); вв) извънредните съвещания (чл. 31); гг) задължението за държавите-участнички да представят национален доклад за прилагането на разглежданата конвенция на съвещанието на същите държави за преглед на тези доклади (чл. 32); дд) участието в съвещанията на тези държави (чл. 33); ее) задължението за тези държави да предоставят на обществеността „документи, отнасящи се до обсъжданите въпроси и направените изводи по време на съвещанията” на същите държави (чл. 34); жж) езиците на съвещанията на тези държавите-участнички (чл. 35); зз) поверителността на информацията за разгласяване на обществеността в разглежданата област (чл. 36); ж) оправомощаването на МААЕ да изпълнява функциите на секретариат на съвещанието на държавите-участнички и определянето на неговите функции (чл. 37); з) решаването на споровете (чл. 38)[9].
XII. Спогодба между Правителството на Република България, Правителството на Република Молдова, Правителството на Руската федерация и Кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество в областта на транспортирането на ядрени материали между Република България и Руската федерация през територията на Украйна и територията на Република Молдова (София, 28.11.1997 г.)
Тази спогодба е утвърдена от Република България с Решение на Министерския съвет № 317 от 1.07.1998 г. (необнародвано). Тя е в сила за нашата страна от 16.04.2003 г. (чл. 10, ал. 2) и е обнародвана в ДВ, бр. 52 от 6.06.2003 г. Срокът ѝ на действие е 10 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 10-годишни периоди и за денонсирането ѝ с предизвестие по дипломатически път от която и да е от страните по спогодбата в рамките на 1-годишен период до изтичането на съответния срок (чл. 10, ал. 3).
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички да си сътрудничат „в областта на транспортирането на свежо и отработено ядрено гориво, необработен уран, уранов хексафлуорит и други ядрени материали, отнасящи се към ядрения горивен цикъл, а също така и на празни комплекти за опаковка на такива материали, наричани по-нататък „специални товари”, от Република България в Руската федерация и от Руската федерация в Република България транзит през територията на Украйна и територията на Република Молдова (чл. 1); б) посочването на компетентните органи на тези държави по прилагане на спогодбата (чл. 2); в) задължението за същите държави транспортирането на „специалните товари” да се извършва по железопътен и водин транспорт, а претоварването на такива товари да се извършва в пристанище Рени, Украйна, или в случай на извънредни обстоятелства – в други пунктове, определяни от компетентните органи на тези държави (чл. 3); г) задължението за съответните юридически лица на България и Русия да сключват договори за транспортиране на „специални товари”, а за Украйна и Молдова да осигурят транспортирането им през техните територии (чл. 4); д) задължението редът за съпровождане на специалните товари от технически персонал, ако такова съпровождане е необходимо, да се определя в договорите, сключвани между съответните юридически лица на България и Русия (чл. 5); е) задължението за държавите-участнички да осигурят физическа защита на „специалните товари” на равнище, не по-малко от изискваното по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, разгледана по-горе, а отработеното ядрено гориво и урановият хексафлуорит да подлежат на охрана от въоръжени караули по целия маршрут на транспорта (чл. 6); ж) препращането към Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда от 1963 г., разгледана по-горе, относно отговорността за ядрена вреда по време на транспортиране на „специалните товари” (чл. 7); з) задължението ликвидирането на последствията от аварии, недовели или довели до ядрена авария при транспортирането на специални товари и осигуряването на охрана и връзки в района на аварията да се осъществяват от страната, на територията на чиято държава е настъпило това събитие, а в случай на официално искане за предоставяне помощ на държавата, на територията на която е настъпила аварията, недовела или довела до ядрена авария, другите държави-участнички да изпращат свой персонал за ликвидиране последствията от такава авария в съответствие с приетите международни задължения (чл. 8); и) предварителното информиране между компетентните органи на държавите-участнички относно транспортирането на специалните товари не по-късно от 20 дни преди това транспортиране и поверителността на информацията в тази област (чл. 9).
Към спогодбата фигурират 2 ненаименовани приложения. Първото от тях се отнася до списъка на някои международни споразумения и документи, а второто – до железопътния превоз на специални товари.
XIII. Спогодба между Правителството на Република България, Правителството на Руската федерация и Кабинета на министрите на Украйна в областта на превозите на ядрени материали между Руската федерация и Република България и през територията на Украйна (Киев, 27.04.2006 г.)
Тази спогодба е утвърдена от Република България с Решение на Министерския съвет № 448 от 15.06.2006 г. (необнародвано). Тя е в сила за нашата страна от 8.09.2006 г. (чл. 10, ал. 1) и е обнародвана в ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г. Срокът ѝ на действие е 10 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 10-годишни периоди и за денонсирането ѝ с предизвестие по дипломатически път от която и да е от страните по спогодбата в рамките на 1-годишен период до изтичането на съответния срок (чл. 10, ал. 2).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички да си сътрудничат „в областта на осигуряване на превозите на свежо и отработено ядрено гориво, други ядрени материали, които се отнасят към ядрено-горивния цикъл, природен уран и високоактивни остъклени отпадъци, а също така и празни опаковъчни комплекти за транспортиране на такива материали, наричани по-нататък „специални товари”, от Руската федерация в Република България и от Република България в Руската федерация транзитно през територията на Украйна” (чл. 1); б) посочването на компетентните органи на тези държави по прилагане на спогодбата (чл. 2); в) задължението превозите на специални товари да се извършват с железопътен транспорт на териториите на Русия и Украйна и посредством воден транспорт – на териториите на Украйна и България, а претоварването на такива товари да се извършва на Измаилското морско търговско пристанище в гр. Измаил, Украйна (чл. 3); г) задължението за съответните юридически лица на България и Русия да сключват договори за транспортиране на „специални товари”, а за Украйна да осигури транспортирането им през нейната територия (чл. 4); д) задължението редът за съпровождане на специалните товари, ако такова съпровождане е необходимо, да се определя в договорите, сключвани между съответните юридически лица на България и Русия (чл. 5); е) задължението за държавите-участнички да осигурят физическа защита на „специалните товари” на равнище, не по-малко от изискваното по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, разгледана по-горе, а отработеното ядрено гориво да се охранява от въоръжени караули по целия маршрут на транспорта (чл. 6); ж) препращането към Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда от 1963 г., разгледана по-горе, относно отговорността за ядрена вреда по време на транспортиране на „специалните товари” (чл. 7); з) задължението ликвидирането на последствията от авария при превозите на специални товари, включително и при ядрена авария, а също така осигуряването на охрана и връзки в района на такава авария да се извършват от държавата, на територията на която е настъпила тази авария, а в случай на официално искане за предоставяне на помощ от държавата, на територията на държавата на която е възникнала ядрената авария, другите държави-участнички да изпращат свой персонал (чл. 8); и) предварителното информиране между компетентните органи на държавите-участнички относно транспортирането на специалните товари не по-късно от 20 дни преди това транспортиране и поверителността на информацията в тази област (чл. 9).
Към спогодбата фигурират 3 приложения, озаглавени както следва: Приложение № 1. Списък на документите, които регламентират превозите на специални товари; Приложение № 2. Условия за организация и изпълнение на превозите на специални товари между Руската федерация и Република България през територията на Украйна; Приложение № 3. Ред за смяна на караулите (охраната) и за предаване на отговорността за охрана на транспорта със специални товари.
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване при използването на ядрената (атомната) енергия и превоза на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в тази област, към които се е присъединила Република България.
Второ, разгледаните международни споразумения изискват отделянето на по-голямо внимание върху пределно допустимите норми за качество на компонентите на околната среда, особено на атмосферния въздух, водите и почвата с оглед на тяхната актуализация в зависимост от равнището на научно-техническия прогрес. Освен това трябва да се отбележи и обстоятелството, че в разгледаните по-горе международни договори липсват разпоредби с изрично изброяване на правните принципи, от които да се ръководят държавите-участнички в дейността им по опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване при използването на ядрената (атомната) енергия и превоза на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, поради което е уместно това да бъде извършено чрез изменения и допълнения на тези международни споразумения.
Трето, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване при използването на ядрената (атомната) енергия и превоза на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, както от национални, така и от външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.
Използвана литература
Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015. 235 с.
Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004. 455 с.
Борисова, О. Правна уредба на международните гаранции по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и превенцията на риска за отклоняване на ядрен материал. – Юридически сборник. Бургас, 2016, Т. XXIII, с. 289–295.
Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”, 2018. 288 с.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Конвенция за учредяване на Европейска организация за ядрени изследвания (Париж, 1.07.1953 г.)
Ратифицирана е (с измененията и допълненията ѝ от 1967 г. – бел. авт.) от Република България със закон от 3.06.1999 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.). Тя е в сила за нашата страна от 11.06.1999 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 62 от 9.07.1999 г.
Изменения и допълнения:
1) Изменения и допълнения, приети на 36-та сесия на Съвета на организацията (Женева, 14.12.1967 г.), в сила от 17.01.1971 г., а за Република България от 11.06.1999 г.
1.1. Финансов протокол приложен към Конвенцията за учредяване на Европейска организация за ядрени изследвания (Париж, 1.07.1953 г.)
Ратифициран е (с измененията и допълненията му от 1954 г. и 1970 г. – бел. авт.) от Република България със закон от 3.06.1999 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.). Той е в сила за нашата страна от 11.06.1999 г. и е обнародван в ДВ, бр. 62 от 9.07.1999 г.
Изменения и допълнения:
1) Изменения и допълнения, приети на 1-та сесия на Съвета на организацията (Женева, 8.10.1954 г.) – в сила от 8.10.1954 г., а за Република България – от 11.06.1999 г.;
2) Изменения и допълнения, приети на 45-та сесия на Съвета на организацията (Женева, 22.12.1970 г.), в сила от 17.01.1971 г., а за Република България от 11.06.1999 г.
1.2. Протокол за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) (Женева, 3.11.2004 г.)
Ратифициран е от Република България със закон от 23.08.2006 г. (обн., ДВ, бр. 72 от 2006 г.). Той е в сила за нашата страна от 22.02.2007 г. и е обнародван в ДВ, бр. 20 от 6.03.2007 г.
2. Устав на Международната агенция за атомна енергия (Ню Йорк, 26.10.1956 г.)
Ратифициран е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 168 от 20.04.1957 г. (обн., Изв., бр. 34 от 1957 г.). Той е в сила за нашата страна от 17.08.1957 г. и е необнародван.
Изменения и допълнения:
1) Изменение на чл. VІ, т. “А”, подточка 3 (4.10.1961 г.)
Ратифицирано е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 378 от 8.09.1962 г. (обн., Изв., бр. 74 от 1962 г.). То е в сила за нашата страна от 31.01.1963 г. и е обнародвано в Изв., бр. 74 от 14.09.1962 г.
2) Изменение на чл. VІ (28.09.1970 г.)
Ратифицирано е от Република България с Указ на Държавния съвет № 1627 от 28.07.1973 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 1973 г.). То е в сила за нашата страна от 1.06.1973 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 36 от 10.05.1974 г.
3) Изменение на чл. VІ, т. “А”, подточка 1 (27.09.1984 г.)
Ратифицирано е от Република България с Указ на Държавния съвет № 3221 от 25.09.1986 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 1986 г.). То е в сила за нашата страна от 28.12.1989 г. и е необнародвано.
4) изменения и допълнения, приети с резолюции GC(43)RES/19 и GC(43)RES/8 на Генералната конференция на Международната агенция за атомна енергия (1.10.1999 г.)
Ратифицирани са от Република България със закон от 31.07.2002 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.).
3. Спогодба за привилегиите и имунитетите на Международната агенция за атомна енергия (Виена, 1.07.1959 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 56 от 25.01.1968 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1968 г.), с резерва по раздели 26 и 34. Резервата гласи: “Народна република България не се смята обвързана от предписанията на раздели 26 и 34 от спогодбата. Народна република България счита, че спор по тълкуването и приложението на спогодбата може да бъде отнесен пред Международния съд само след като спорещите за всеки отделен случай предварително са дали съгласие за това. Тази уговорка се отнася и до раздел 34, който предвижда, че заключението на Международния съд ще се признае от страните като решаващо”. Резервата по отношение на раздел 34 е оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1994 г.).
Спогодбата е в сила за нашата страна от 17.07.1968 г. и е необнародвана.
4. Виенска конвенция за гражданската отговорност за ядрена вреда (Виена, 21.05.1963 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 27.07.1994 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1994 г.). На практика нашата страна се присъедини към конвенцията с две декларации под формата на отделни разпоредби от този закон. Съгласно чл. 2 от закона “Отговорността на експлоатиращия ядрена инсталация за щетите от една ядрена авария се ограничават до равностойността на петнадесет милиона специални права на тираж на Международния валутен фонд”, а съгласно параграф единствен от допълнителните му разпоредби “Република България ще прилага разпоредбите на Виенската конвенция от деня на нейното ратифициране преди влизането ѝ в сила (за нашата страна – бел. авт.)”.
Конвенцията е в сила за нашата страна от 24.11.1994 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 76 от 20.09.1994 г.; попр., бр. 91 от 4.11.1994 г.
4.1. Съвместен протокол за прилагане на Виенската конвенция и Парижката конвенция (Виена, 21.09.1988 г.)
Ратифициран е от Република България със закон от 27.07.1994 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1994 г.). Той е в сила за нашата страна от 24.11.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 76 от 20.09.1994 г.; попр., бр. 91 от 4.11.1994 г.
5. Споразумение между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация (Париж, 18.06.1964 г.)
Ратифицирано е от Република България със закон от 7.12.2005 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 2005 г.). То е в сила за нашата страна от 3.03.2006 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г.
6. Конвенция относно гражданската отговорност при превоз на ядрени материали по море (Конвенция NUCLEAR) (Брюксел, 17.12.1971 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 13.10.2004 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.).
7. Конвенция за физическа защита на ядрения материал (Виена, 3.03.1980 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Държавния съвет № 341 от 3.02.1984 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 1984 г.), с резерва по чл. 17, т. 2, оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1994 г.). Резервата гласеше: “Народна република България не се счита обвързана с точка 2 на член 17 от конвенцията относно предаване на арбитраж или в Международния съд на споровете, възникнали при тълкуването или прилагането на конвенцията, по молба на която и да е страна, участваща в спора”.
Тя е в сила за нашата страна от 8.02.1987 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 44 от 9.06.1987 г.
Изменения и допълнения:
1) изменения, приети от конференцията на страните по конвенцията (Виена, 8.07.2005 г.)
Ратифицирани са от Република България със закон от 8.02.2006 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2006 г.).
8. Конвенция за оперативно уведомяване при ядрена авария (Виена, 26.09.1986 г.)
Ратифицирана е от Република България първоначално с Указ на Държавния съвет № 4453 от 29.12.1986 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 1987 г. – отм., бр. 2 от 1988 г.), а впоследствие с Указ на Държавния съвет № 3514 от 30.12.1987 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 1988 г.), с резерва по чл. 11, ал. 2, оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1994 г.). Резервата гласеше: “Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на чл. 11, ал. 2, която предвижда възможността за предаване на споровете на арбитраж или на Международния съд по молба на която и да е от страните – участнички в такъв спор, и заявява, че за предаването на какъвто и да е международен спор на арбитраж или на Международния съд е необходимо съгласието на всички страни по спора във всеки отделен случай”.
Тя е в сила за нашата страна от 26.03.1988 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 12.02.1988 г.
9. Конвенция за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка (Виена, 26.09.1986 г.)
Ратифицирана е от Република България първоначално с Указ на Държавния съвет № 4453 от 29.12.1986 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 1987 г. – отм., бр. 2 от 1988 г.), а впоследствие с Указ на Държавния съвет № 3514 от 30.12.1987 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 1988 г.), с резерва по чл. 13, ал. 2, оттеглена със закон от 27.01.1994 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1994 г.). Резервата гласеше: “Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на чл. 13, ал. 2, която предвижда възможността за предаване на споровете на арбитраж или на Международния съд по молба на която и да е от страните – участнички в такъв спор, и заявява, че за предаването на какъвто и да е международен спор на арбитраж или на Международния съд е необходимо съгласието на всички страни по спора във всеки отделен случай”.
Тя е в сила за нашата страна от 26.03.1988 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 13 от 16.02.1988 г.
10. Конвенция за ядрената безопасност (Виена, 20.09.1994 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 14.09.1995 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 1995 г.). Тя е в сила за нашата страна от 24.10.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 93 от 1.11.1996 г.
11. Единна конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (Виена, 5.09.1997 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 10.05.2000 г. (обн., ДВ, бр. 42 от 2000 г.). Тя е в сила за нашата страна от 18.06.2001 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г.
12. Спогодба между Правителството на Република България, Правителството на Република Молдова, Правителството на Руската федерация и Кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество в областта на транспортирането на ядрени материали между Република България и Руската федерация през територията на Украйна и територията на Република Молдова (София, 28.11.1997 г.)
Утвърдена е от Република България с Решение на Министерския съвет № 317 от 1.07.1998 г. (необнародвано). Тя е в сила за нашата страна от 16.04.2003 г. (чл. 10, ал. 2) и е обнародвана в ДВ, бр. 52 от 6.06.2003 г. Срокът ѝ на действие е 10 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 10-годишни периоди и за денонсирането ѝ с предизвестие по дипломатически път от която и да е от страните по спогодбата в рамките на 1-годишен период до изтичането на съответния срок (чл. 10, ал. 3).
13. Спогодба между Правителството на Република България, Правителството на Руската федерация и Кабинета на министрите на Украйна в областта на превозите на ядрени материали между Руската федерация и Република България и през територията на Украйна (Киев, 27.04.2006 г.)
Утвърдена е от Република България с Решение на Министерския съвет № 448 от 15.06.2006 г. (необнародвано). Тя е в сила за нашата страна от 8.09.2006 г. (чл. 10, ал. 1) и е обнародвана в ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г. Срокът ѝ на действие е 10 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 10-годишни периоди и за денонсирането ѝ с предизвестие по дипломатически път от която и да е от страните по спогодбата в рамките на 1-годишен период до изтичането на съответния срок (чл. 10, ал. 2).
Бележки
[1] Става дума за Организацията на ООН за образование, наука и култура.
[2] Буди недоумение обстоятелството че текстът на Устава на Международната агенция за атомна енергия не е обнародван в ДВ и че някои от измененията и допълненията му са обнародвани, а други не са.
[3] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004, с. 299-230; Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”, 2018, с. 75-76.
[4] Вж. за повече подробности относно този съвместен протокол, напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 299-230.
[5] Вж. относно тази конвенция, напр. Борисова, О. Правна уредба на международните гаранции по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и превенцията на риска за отклоняване на ядрен материал. – Юридически сборник. Бургас, 2016, Т. XXIII, с. 290–293; от нея. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 77-79.
[6] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 303-304; Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 80-81.
[7] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Цит. съч., с. 307-309; Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, 2018, с. 79-80.
[8] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015, с. 89; Божанов, С. Цит. съч., с. 318-320; Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 81-83, 149-150.
[9] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 83-86.
