Международни многостранни споразумения по опазване на черно море от замърсяване и рационално използване на рибните му ресурси с участието на Република България
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Увод
Международноправната защита на Черно море е един от актуалните екологични проблеми на Черноморските държави. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на международноправния режим на Черно море в аспектите му на опазването на водите му от замърсяване и рационалното използване на рибните му ресурси. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения по опазването на това море с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.
От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси, в случая – на природните ресурси на Черно море – или на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни споразумения по опазване на Черно море с участието на Република България. По-долу съответните международни споразумения ще бъдат разгледани в хронологична последователност.
I. Спогодба между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република и Съюза на съветските социалистически републики за риболова в Черно море (Варна, 7.07.1959 г.)
Тази спогодба е ратифицирана от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 546 от 12.12.1959 г. (Изв., бр. 101 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 21.03.1960 г. и е обнародвана в Изв., бр. 33 от 22.04.1960 г. Срокът ѝ на действие е 5 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 5-годишни периоди и за денонсирането ѝ (от съответната държава и отнасящо се до нея – бел. авт.) с предизвестие до депозитаря (България – бел. авт.) в рамките на 6-месечен период до изтичането на съответния срок (чл. 13).
Могат да се посочат следните правни мерки за извършването на риболова в Черно море по спогодбата:
1) установяване на задължение за държавите-участнички да си сътрудничат и помагат в извършването на риболова в Черно море, за усъвършенстването на риболовната техника и провеждането на изследвания в областта на ихтиологията и хидробиологията с цел увеличаване на рибните запаси в Черно море (чл. 1);
2) установяване на правни възможности за тези държави: а) при извършването на риболов в открито море, в случаи на буря или авария, риболовните кораби на някоя от тях да влизат за укриване в определени пристанища-убежища на съответната друга държава-участничка, които са изброени изчерпателно (чл. 2); б) в хипотезите по чл. 2 да се извършва авариен ремонт, попълване на запасите от хранителни продукти, вода, гориво и други продукти за корабно снабдяване и предаване на уловената риба в прясно състояние (чл. 3); в) в хипотезите по чл. 3 начинът на предаване на рибите и заплащане на услугите да се договарят от компетентните ведомства на тези държави (чл. 4);
3) установяване на специални правила относно: а) минимално допустимите размери за улов на риби (чл. 5); б) обмена на „оперативна информация” за мигриращите промишлени видове риби (чл. 6); в) ежегодния обмен на информация за резултатите от научните изследвания в областта на морската ихтиология, хидробиология и риболовна техника (чл. 7); г) учредяването на Смесена комисия на държавите-участнички (чл. 8), съчетано с изброяване на основните ѝ функции (членове 9 и 10); д) правната възможност за тези държави да сключват двустранни международни споразумения за риболова с други Черноморски държави, които не участват в спогодбата, които не противоречат на разпоредбите на разглежданата спогодба (чл. 11); е) правната възможност за други Черноморски държави да се присъединят към тази спогодба (чл. 14).
II. Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Тази конвенция е ратифицирана (практически заедно с приложението и първите 3 от посочените по-нататък протоколи към нея – бел. авт.) от Република България със закон от 26.11.1992 г. (ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Тя е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г.
Териториалният обхват на конвенцията е очертан в чл. 1, § 1, където е посочено, че това е самото Черно море с южна граница „линията, която свързва носовете Келагра и Далян”. В чл. 2 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат отбелязани: „Замърсяване на морската среда” означава пряка или косвена дейност на човека, в резултат на която в морската среда, включително в устията на реките, се изхвърлят вещества или енергия, водещи или способни да доведат до вредни последици, като увреждане на живите ресурси и живота в морето, опасност за човешкото здраве и затруднения за дейностите в морето, включително риболова и другите форми на законосъобразно използване на морето, влошаване на качеството на използване на морската вода и намаляване на удобствата за отдих.” (т. 1); „Дъмпинг“ означава: i) всяко умишлено изхвърляне на отпадъци или други вещества от кораби или въздухоплавателни средства; ii) всяко умишлено потопяване на кораби или въздухоплавателни средства” (т. 3, б. „а”); „Дъмпинг“ не включва: i) изхвърляне на отпадъци или други вещества случайно или вследствие на нормалната работа на кораб или въздухоплавателно средство или на тяхното оборудване, различни от отпадъците или други вещества, пренасяни от или към кораб или въздухоплавателно средство с цел потопяването им или резултат от преработката на такива отпадъци или други вещества в кораби или въздухоплавателни средства; ii) складиране на вещества с друга цел освен единствено изхвърляне, ако такова складиране не противоречи на целите на конвенцията” (т. 3, б. „б”); „Вредни вещества” означава опасни, вредни или други вещества, чието изхвърляне в морската среда би причинило замърсяване или неблагоприятно влияние върху биологичните процеси поради токсичността им и/или постоянни, и/или биоакумулиращи характеристики” (т. 4). От приложното поле на конвенцията са изключени воененни кораби, към помощни военноморски или други кораби или въздухоплавателни средства, собственост на държавата или работещ за нея и използван в момента само на държавна, нетърговска служба (чл. 4, ал. 1).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на Черно море от замърсяване по конвенцията, които включват установяването на специални правила относно: а) „основните задачи” на държавите-участнички (чл. 5); б) замърсяването с опасни вещества и материали (чл. 6); в) замърсяването от източници, разположени на сушата (чл. 7); г) замърсяването от кораби (чл. 8); д) сътрудничеството между държавите-участнички за отстраняване на замърсяването при извънредни произшествия (чл. 9); е) замърсяването чрез дъмпинг (чл. 10); ж) замърсяването от дейности, извършвани в континенталния шелф (чл. 11); з) замърсяването от- или чрез атмосферата (чл. 12); и) опазването на живите морски ресурси (чл. 13); й) замърсяването с опасни отпадъци при трансгранични течения (чл. 14); к) научно-техническото сътрудничество между държавите-участнички и упражняването на контрол върху замърсяването (чл. 15); л) отговорността и отчетността на тези държави (чл. 16); м) Комисията по опазване на Черно море от замърсяване, които се отнасят до: аа) нейното учредяване (чл. 17); и бб) основните ѝ фунции (чл. 18); н) финансовите средства (чл. 23); о) връзката с други международни споразумения (чл. 24); п) решаването на споровете (чл. 25).
Към конвенцията фигурира едно приложение, отнасящо се до списък с 10 вида вредни вещества и съединения. Освен него, като неразделна част от конвенцията фигурират и 4 протокола с организационно-технически характер[1]. Те ще бъдат разгледани по-обобщено по-долу.
II.1. Протокол за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване от източници, разположени на сушата към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Този протокол е ратифициран фактически от Република България със закон от 26.11.1992 г. (ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Той е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г.
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на Черно море от замърсяване по този протокол, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички да предотвратяват и отстраняват замърсяването на морската среда на Черно море от източници, разположени на сушата, с вещества и материали по Приложение I и да намаляват и по възможност да отстраняват замърсяването на морската среда на Черно море от източници, разположени на сушата, с вещества и материали по Приложение II (чл. 4); б) задължението за тези държави да извършват „контролна дейност за оценка на равнищата
на замърсяване, източниците и екологичните последици по техните брегове, по-специално по отношение на вещества и материи, изброени в приложения I и II” и да провеждат „допълнителни проучвания в участъците срещу течението на реката за проучване на взаимодействието между сладката и солената вода” (чл. 5); в) задължението за същите държави за сътрудничество при изработването на „общи насоки, стандарти и критерии, отчитайки специфичните характеристики на устията на реките”, и да предприемат „проучвания по специалните изисквания за отточните води, които изискват отделна обработка и относно количествата на изхвърлените вещества и материи, изброени в приложения I и II, концентрацията им в отточните води и методите за изхвърлянето им” (чл. 6); г) задължението за държавите-участнички да се осведомяват помежду си чрез Комисията за опазване на Черно море от замърсяване относно „предприетите мерки, постигнатите резултати и срещнатите трудности при прилагането на този протокол, като тази Комисия следва да определя процедурите за събиране и
предаване на такава информация” (чл. 7).
Към разглеждания протокол фигурират 3 приложения, а именно: Приложение I. Опасни вещества и материали; Приложение II. Отровни вещества и материали; Приложение III. (ненаименовано, отнасящо се до ограничаване на изхвърлянето на вещества и материали, изброени в приложение.
II.2. Протокол за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на морската среда на Черно море с нефт и други вредни вещества при извънредни произшествия към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Този протокол е ратифициран фактически от Република България със закон от 26.11.1992 г. (ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Той е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на Черно море от замърсяване по този протокол, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички „да поддържат и насърчават едностранно или чрез двустранно или многостранно сътрудничество предварителни планове за борба срещу замърсяване на морето с нефт или други вредни вещества”, като това включва по-специално „оборудване, плавателни съдове, въздухоплавателни средства и работна ръка, подготвени за действия при извънредни произшествия” (чл. 2); б) задължението за тези държави да предприемат „необходими мерки” за откриване на нарушенията и в районите под тяхна юрисдикция да прилагат разпоредбите на този протокол, са осигурят съвместимост с разпоредбите на същия протокол от страна на кораби, плаващи под техен флаг и да насърчават обмена на информация по въпроси, свързани с прилагането на протокола, включително предаването на доклади и спешна информация при замърсяване с нефти и други вредни вещества (чл. 3); в) задължението за всяка договаряща страна при информация за предстояща или вече нанесена съществена вреда от замърсяване на морската среда на Черно море с нефт и други вредни вещества незабавно да уведомява другите договарящи страни, за които има вероятност да бъдат засегнати от тази вреда, както и Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (чл. 4); г) задължението за всяка държава-участничка да уведомява другите държави-участнички и Комисията по опазване на Черно море от замърсяване за компетентните държавни органи, отговорни за контрола и борбата със замърсяването с нефт и други вредни вещества, както и да посочва „компетентния орган за получаване и предаване на докладите за произшествията, причинени или възможни при изхвърляне на нефт или други вредни вещества, съгласно разпоредбите на съответните международни документи” (чл. 5); д) задължението за всяка държава-участничка: да изработва указания за капитаните на кораби, плаващи под неин флаг, и за пилотите на въздухоплавателни средства, регистрирани на нейна територия, с изисквания към тях за доклад съгласно приложението на този протокол и по най-бърз и сигурен начин до страната или страните, за които има вероятност да бъдат засегнати, както и до Комисията по опазване на Черно море от замърсяване относно: а) наличието, характеристиките и големината на разливането на нефт или други вредни вещества, забелязани в морето, които могат да представляват заплаха за морската среда на Черно море или на морския бряг на една или повече договарящи страни; б) всички извънредни произшествия, причиняващи или можещи да причинят замърсяване с нефт или други вредни вещества (чл. 6 т. 1); е) задължанието събраната съгласно т. 1 на чл. 6 информация се предава на другите държави-участнички, които могат да бъдат засегнати от замърсяването: аа) от държавата-участничка, получила информацията; бб) от Комисията по опазване на Черно море от замърсяване (чл. 6, т. 2).
Към разглеждания протокол фигурира едно приложение с наименование “Съдържание на доклада, който следва да се изготвя съгласно чл. 6”.
II.3. Протокол за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване чрез дъмпинг към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Този протокол е ратифициран фактически от Република България със закон от 26.11.1992 г. (ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Той е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г., попр., бр. 54 от 15.07.2016 г.
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на Черно море от замърсяване по този протокол, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) забрана за дъмпинг в Черно море на отпадъци и други материи, съдържащи веществата, посочени в Приложение I на протокола с изключение на „изкопани маси земя, ако те съдържат следи от замърсители, по Приложение I, под границите на концентрация, определени от Комисията по опазване на Черно море от замърсяване, за срок от три години от влизането в сила на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (чл. 2); б) издаването на разрешение от компетентен държавен орган на съответната държава-участничка за дъмпинг в Черно море на отпадъци или други материи, съдържащи отровни вещества, посочени в Приложение II на протокола (чл. 3); в) издаването на разрешение от компетентен държавен орган на съответната държава-участничка за дъмпинг в Черно море на всички други отпадъци или материали (чл. 4); г) задължението за компетентния държавен орган на съответната брегова държава-участничка да издава разрешенията по чл. 3 и 4 „след внимателно проучване на факторите, посочени в приложение III” на протокола и да предоставя на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване „доклади за тези разрешения” (чл. 5); д) изключението разпоредбите на чл. 2, 3 и 4 да не се прилагат „при случаи, когато безопасността на човешки живот или кораб или въздухоплавателно средство в морето е застрашена от пълно унищожение, или при други случаи, когато има опасност за човешки живот и когато дъмпингът е единственото средство за отстраняване на тази опасност, а също когато има вероятност вредата от такъв дъмпинг да бъде по-малка от избягването му”, като такъв дъмпинг може да се извършва „за намаляване на вероятността от увреждане на човешки живот или на живота в морето”, а Комисията по опазване на Черно море от замърсяване трябва да бъде уведомена незабавно за такива случаи (чл. 6); е) задължението за държавите-участнички да определят компетентен национален орган по прилагането на изискванията на този протокол (чл. 7); ж) задължението за тези държави да прилагат изискванията на протокола по отношение на: аа) кораби, плаващи под техен флаг, или въздухоплавателни средства, регистрирани на тяхна територия; бб) кораби и въздухоплавателни средства, товарещи на тяхна територия отпадъци или други материи, предназначени за дъмпинг; вв) платформи и други построени от човека съоръжения в морето, намиращи се в тяхното териториално море и тяхната изключителна икономическа зона; гг) дъмпинга в тяхното териториално море и тяхната изключителна икономическа зона (чл. 8).
Към протокола фигурират 3 приложения, както следва: Приложение I. Опасни вещества и материали; Приложение II. Отровни вещества; Приложение III. (ненаименовано), отнасящо се до списъка на фактори, които се проучват при издаването на разрешение за дъмпинг в морето.
II.4. Протокол за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (14.06.2002 г.)
Този протокол е ратифициран от Република България със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г.). Той е в сила за нашата страна от 20.06.2011 г. и е обнародван в ДВ, бр. 29 от 2012 г. Основната му цел е „да поддържа екосистемата на Черно море в добро екологично състояние и неговия ландшафт в благоприятни параметри, да защитава, да опазва и да управлява устойчиво биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море с оглед да се обогатят биологичните ресурси”. (чл. 1, § 1). В чл. 2 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „Биологично разнообразие“ означава изменчивостта сред живите организми от всички видове, включително сухоземните, морските и другите водни екосистеми и екологичните комплекси, от които те са част; това включва разнообразие в самите видове, между отделните видове и на екосистемите (член 2 от Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие[2]).” (б. „г”); „Ландшафт“ означава област, както тя се възприема от хората, чийто характер е резултат от действието и взаимодействието на естествени и/или антропогенни фактори, както е дефинирано в глава І, член 1 от Европейската конвенция за ландшафта (20 октомври 2000 г., Флоренция, Италия[3]).” (б. „д”); „Ландшафтно разнообразие“ означава формалния израз на многобройните зависимости, съществуващи в даден период между отделната личност или обществото и топографски дефинирана територия, чието появяване е резултат от продължителното действие на естествени и антропогенни фактори и на съчетанието от тях.” (б. „е”). Териториалният олхват на протокола включва „районът на Черно море на север от нос Калагра и нос Далян, водите, морското дъно и подпочвеният слой до границите на сладките води”, както и Азовско море и крайбрежната зона, обозначена от държавите-участнички, включително влажните зони (чл. 3).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на Черно море от замърсяване по този протокол, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) предприемането на определени мерки от държавите-участнички за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море (чл. 4); б) задължението за тези държави „за регулиране на умишленото внасяне и за предотвратяване на случайното внасяне на неместни видове или на генетично модифицирани организми в дивата флора и фауна и забраняват онези, които могат да имат вредно въздействие върху екосистемите, местообитанията или видовете” и да предприемат мерки „за унищожаването или намаляването до приемливо равнище на видовете, които вече са внесени, ако се окаже, че тези видове причиняват или има вероятност да причинят вреда на екосистемите, ландшафта, местообитанията или видовете” (чл. 5); в) задължението за същите държави „в процеса на планиране, водещ до решения за проекти и дейности, които могат в значителна степен да въздействат върху видовете и техните местообитания, защитените територии или ландшафта”, да „оценяват и вземат предвид възможното пряко или непряко, незабавно или дългосрочно въздействие, включително и кумулативното въздействие на планираните проекти и дейности в съответствие със съгласувани в регионален мащаб критерии и цели” по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и „международния опит в тази област, например Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (25 февруари 1991 г., Еспо, Финландия[4])” (чл. 6); г) задължението за държавите-участнички „да насърчават въвеждането на междусекторно взаимодействие на регионално и национално равнище чрез въвеждане на принципите и разработване на законови инструменти за интегрирано управление на крайбрежната зона, търсейки пътища за устойчиво използване на природните ресурси и поощряване на екологосъобразни антропогенни дейности в крайбрежната зона” (чл. 7); д) задължението за тези държави при прилагането на този протокол да „вземат предвид традиционните начини за прехрана и културните дейности на местните общности” (чл. 8); е) задълженията за същите държави: аа) „да информират обществеността за стойността на защитените територии, видове и ландшафт и дават съответната публичност на създаването на тези територии и на нормативните документи, свързани с това”; бб) „да насърчават участието на всички заинтересовани страни, включително на обществеността, в мерки, които са необходими за опазването на съответните територии, видове и ландшафт, включително оценки на въздействието върху околната среда”; вв) „да предоставят информация за този протокол и за свързаните с него въпроси чрез подходящи образователни програми и програми за осведомяване на обществеността” (чл. 9, §§ 1-3); ж) задължението за държавите-участнички да си сътрудничат в провеждането на научни изследвания, вкл. чрез съвместни програми и проекти за такива изследвания, както и да си обменят информация в разглежданата област (чл. 10); з) задължението за тези държави да уредят в законодателството си юридическа отговорност за щети, причинени от физически или юридически лица, на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море (чл. 11); и) задължението за същите държави да оказват финансова подкрепа и стимулиране на дейности, свързани с прилагането на този протокол (чл. 12); й) задължението за Комисията по опазване на Черно море от замърсяване да информира държавите-участнички и да прави препоръки относно прилагането на протокола (чл. 13).
Към разглеждания протокол фигурират 4 приложения, а именно: Приложение № 1. Защитени територии; Приложение № 2. Списък на значимите за Черно море видове; Приложение № 3. Опазване на видовете и управление на техните местообитания; Приложение № 4. Списък на видовете, чиято експлоатация следва да бъде регулирана.
III. Споразумение за привилегиите и имунитетите на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (Истанбул, 28.04.2000 г.)
Това споразумение е ратифицирано от Република България със закон от 14.03.2001 г. (ДВ, бр. 29 от 2001 г.). То е в сила за нашата страна от 15.08.2003 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 8 от 30.01.2004 г. То е тясно свързано с Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от 1992 г., разгледана по-горе.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на Черно море от замърсяване по това споразумение, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) статута на юридическо лице и основните правомощия на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (чл. 3); б) съдебния имунитет на тази Комисия (чл. 4); в) помещенията на същата Комисия (чл. 5); г) финансовите средства и валутата на Комисията (чл. 6); д) неприкосновенноста на архивите на тази Комисия (чл. 7); е) освобождаването от мита и акцизи на Комисията (чл. 8); ж) комуникациите и публикациите на тази Комисия (чл. 9); з) дипломатическите привилегии и имунитети на представителите на държавите-участнички в Комисията и на председателя на същата Комисия (чл. 11); и) привилегиите и имунитетите на служителите на Секретариата на Комисията (чл. 12); й) помощния персонал на този Секретариат (чл. 13); к) социалното осигуряване на служителите на същия Секретариат (чл. 14); к) сътрудничеството между Комисията и компетентните органи на държавите-участнички (чл. 15); л) задължението за изпълнителния директор на Комисията да съобщава на компетентните органи на държавите-участнички списък с всички служители и помощен персонал на Секретариата на Комисията (чл. 16); м) решаването на споровете (чл. 19).
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по опазване на националния ни участък в Черно море ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в тази област, към които се е присъединила Република България.
Второ, разгледаните международни споразумения изискват отделянето на по-голямо внимание върху пределно допустимите норми за качество на водите, в случая, на Черно море и особено на тяхната актуализация в зависимост от равнището на научно-техническия прогрес. Освен това трябва да се отбележи и обстоятелството, че в Спогодбата за риболова в Черно море и в Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване липсва разпоредба с изрично изброяване на правните принципи, от които да се ръководят държавите-участнички в дейността им по опазване и рационално използване на рибните ресурси на това море, поради което е уместно това да бъде извършено чрез нейни изменения и допълнения.
Трето, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на българския участък на Черно море, както от национални, така и от външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.
Използвана литература
Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015. 235 с.
Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004. 455 с.
Борисов, О. Международноправен режим на Черно море. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2014. 272 с.
Пенчев, Г. Правен режим на опазване на Черно море от замърсяване. – Юридически сборник. Бургас, 1996, Т. VI, с. 93–116.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Спогодба между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република и Съюза на съветските социалистически републики за риболова в Черно море (Варна, 7.07.1959 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 546 от 12.12.1959 г. (обн., Изв., бр. 101 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 21.03.1960 г. и е обнародвана в Изв., бр. 33 от 22.04.1960 г.
2. Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Ратифицирана е (практически заедно с приложението и първите 3 от посочените по-нататък протоколи към нея – бел. авт.) от Република България със закон от 26.11.1992 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Тя е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г.
2.1. Протокол за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване от източници, разположени на сушата към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Ратифициран е фактически от Република България със закон от 26.11.1992 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Той е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г.
2.2. Протокол за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на морската среда на Черно море с нефт и други вредни вещества при извънредни произшествия към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Ратифициран е фактически от Република България със закон от 26.11.1992 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Той е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г.
2.3. Протокол за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване чрез дъмпинг към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещ, 21.04.1992 г.)
Ратифициран е фактически от Република България със закон от 26.11.1992 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 1992 г.). Той е в сила за нашата страна от 15.01.1994 г. и е обнародван в ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г., попр., бр. 54 от 15.07.2016 г.
2.4. Протокол за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (14.06.2002 г.)
Ратифициран е от Република България със закон от 13.10.2004 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г.). Той е в сила за нашата страна от 20.06.2011 г. и е обнародван в ДВ, бр. 29 от 2012 г.
3. Споразумение за привилегиите и имунитетите на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (Истанбул, 28.04.2000 г.)
Ратифицирано е от Република България със закон от 14.03.2001 г. (обн., ДВ, бр. 29 от 2001 г.). То е в сила за нашата страна от 15.08.2003 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 8 от 30.01.2004 г.
Бележки
[1] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015, с. 105-107; Борисов, О. Международноправен режим на Черно море. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2014, с. 92-105; Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004, с. 385-389; Пенчев, Г. Правен режим на опазване на Черно море от замърсяване. – Юридически сборник. Бургас, 1996, Т. VI, с. 101 – 104.
[2] Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие е ратифицирана от Република България със закон от 29.02.1996 г. (ДВ, бр. 22 от 1996 г.). Тя е в сила за нашата страна от 16.07.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 2.03.1999 г.
[3] Европейската конвенция за ландшафта е ратифицирана от Република България със закон от 13.10.2004 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г.). Тя е в сила за нашата страна от 1.03.2005 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г.
[4] Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст е ратифицирана от Република България със закон от 16.03.1995 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.), с декларация по чл. 15, ал. 2. Декларацията гласи: “Република България заявява, че по отношение на спор, който не е бил в съответствие с разпоредбите на точка 1 от този член, тя признава и двете от посочените средства за разрешаване на споракато задължителни по отношение на всяка страна, поемаща същото задължение: а) отнасяне на спора до Международния съд; б) арбитраж в съответствие с установената процедура в приложение VІІ.”. Конвенцията е в сила за нашата страна от 10.09.1997 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 86 от 1.10.1999 г., попр., бр. 89 от 12.10.1999 г.
