Международни многостранни споразумения по защита на рибното стопанство с участието на Република България
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Увод
Международноправният режим на защитата на рибното стопанство, вкл. на риболова, е един от актуалните екологични проблеми на нашата съвременност. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на този международноправен режим. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения в областта на защитата на рибното стопанство, вкл. на риболова, с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.
От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси, в случая – на рибите и другите водни животни (организми) – или на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни споразумения в областта на защитата на рибното стопанство, вкл. на риболова с участието на Република България. По-долу съответните международни споразумения ще бъдат разгледани в хронологична последователност.
I. Международна конвенция за регулиране на улова на китове (Вашингтон, 02.12.1946 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 14.05.2009 г. (ДВ, бр. 39 от 2009 г.). Тя е в сила за нашата страна от 10.08.2009 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на китовете по тази конвенция:
1) определяне на трафик, свързан с регулирането на улова на китове (чл. I, § 1);
2) учредяване на Международна китоловна комисия (чл. III);
3) установяване на правомощия за горепосочената комисия да: а) насърчава изследванията и да организира обмена на информация относно методите за поддръжка и увеличаване на популациите на запасите от китове (чл. IV, § 1); б) променя Графика по чл. I, § 1 (чл. V); в) отправя препоръки към държавите-участнички в конвенцията (чл. VI);
4) установяване на задължение за тези държави да предоставят на Международна китоловна комисия информация, свързана с предмета на конвенцията (чл. VII);
5) установяване на правомощие за тези държави да въведат разрешителен режим в националното си законодателство за убиване, улов и обработка на китове „за целите на научни изследвания“, съчетано със задължение да докладва на горепосочената комисия за издадените разрешения (чл. VIII);
6) установяване на задължение за тези държави да предприемат мерки по националното си законодателство за прилагане на разпоредбите на разглежданата конвенция (чл. IX, § 1).
Извършено е едно изменение и допълнение на разглежданата конвенция, а именно с Протокол към Международната конвенция за регулиране на улова на китове (Вашингтон, 19.11.1956 г.).
Той е ратифициран от Република България със закон от 14.05.2009 г. (ДВ, бр. 39 от 2009 г.). Той е в сила за нашата страна от 10.08.2009 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г. С този протокол се изменя и допълва чл. V, § 1, б. „з“ от конвенцията с оглед на предоставянето на правомощие за Международна китоловна комисия да определя „методите на инспекция“ на корабите, до които се отнасят изискванията на този международен договор.
II. Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) (Рим, 24.09.1949 г.)
Това споразумение първоначално е одобрено от Република България с Решение на Министерския съвет № 186 от 16.05.1972 г. (необнародвано), с резерва по прилагането на чл. 13, която е оттеглена със закон от 12.01.1994 г. (ДВ, бр. 8 от 1994 г.). При одобряването му е посочено като негово наименование “Спогодба за създаване на Генерален съвет за риболов в Средиземно море”. Впоследствие е ратифицирано със закон от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.) като се посочва друго негово наименование – “Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM)”. То е в сила за нашата страна от 3.07.1972 г. Също впоследствие, то е ратифицирано с наименование „Изменено споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море“ със закон от 28.10.2016 г. (ДВ, бр. 88 от 2016 г.). То е в сила за нашата страна от 20.05.2014 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г. Основната цел на разглежданото „изменено споразумение” е „да се гарантира опазването и устойчивото използване на живите морски ресурси на биологично, социално, икономическо и екологично равнище, както и устойчивото развитие на аквакултурата в зоната на прилагане” (чл. 2, § 2). В чл. 1 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „аквакултура“ означава отглеждането на живи водни ресурси” (б. „в”); „риболов“ означава търсене, привличане, откриване, улавяне, изваждане или събиране на живи морски ресурси или всяка дейност, за която може с основание да се очаква да доведе до привличане, откриване, улавяне, изваждане или събиране на живи морски ресурси” (б. „е”); „риболовен капацитет“ означава максималното количество риба, което може да бъде уловено в една риболовна зона или от отделна риболовна единица (например рибар, общност, кораб или флот) за определен период от време (например сезон, година), като се има предвид биомасата и възрастовата структура на рибния запас и текущото равнище на технологията, без регулирани ограничения на улова и при пълно използване на наличните средства” (б. „ж”); „риболовно усилие“ означава количеството риболовни уреди от даден вид, използвани в риболовните зони за определена единица от време (например часове на тралиране дневно, брой на поставените куки дневно или брой изтегляния на крайбрежен гриб дневно); когато се използват два или повече видове уреди, съответните усилия трябва да бъдат коригирани спрямо определен стандартен вид, преди да бъдат сумирани” (б. „з”); „свързани с риболов дейности“ означава всяка операция за подпомагане или подготовка за риболовни дейности, включително разтоварването на суша, опаковането, преработването, трансбордирането или транспортирането на риба, както и снабдяването с персонал, гориво, уреди и други провизии” (б. „и”); „незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов“ означава дейностите, определени в параграф 3 от Международния план за действие на ФАО от 2001 г. за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов” (б. „й”); „максимален устойчив улов“ означава най-големият теоретичен улов при запазване на равновесието, който може да се лови постоянно (като средна величина) от даден запас при съществуващите (средни) екологични условия, без това да влияе на процеса на възпроизводство” (б. „к”); „трансгранично преминаващи запаси“ означава запаси, които се срещат както в изключителните икономически зони, така и в зоните извън тях в съседство с изключителните икономически зони” (б. „л”). Терминът „рибарство”, употребен в наименованието на споразумението има, според мен, по-широко съдържание, което обхваща както риболовни дейности, така и рибовъдство и дейности по опазване на рибните ресурси. До такъв извод може да ни доведе логическото тълкуване на чл. 2, § 1 от споразумението.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на рибните ресурси в Средиземно море по споразумението, изразени в установяването на специални правила относно: а) учредяване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (чл. 2, § 1); б) определянето на географската зона за прилагане на споразумението, а именно морските води на Средиземно море и Черно море (чл. 3, § 1); в) членството в Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (чл. 4); г) основните функции на тази комисия (чл. 5)[1]; д) представителството в същата комисия (чл. 6); е) определянето на Бюрото на комисията (чл. 7); ж) другите функции на тази комисия (чл. 8)[2]; з) правната възможност за създаване на помощни органи на комисията (чл. 9); и) създаване на Секретариат на тази комисия (чл. 10); й) бюджета на комисията (чл. 11); й) финансовите разходи на Секретариата на комисията (чл. 12); к) вземането на решения (чл. 13); л) изпълнението на решенията на Комисията от държавите-участнички (чл. 14); м) правната възможност за присъствие на наблюдатели в заседанията на комисията по нейна покана (чл. 15); н) сътрудничеството с други международни организации и институции (чл. 16); о) отчитане на особеностите на развиващите се държави, които са участнички в споразумението (чл. 17); п) сътрудничеството с държави, които не са участнички в споразумението (чл. 18); р) уреждането на споровете (чл. 19).
Към разглежданото споразумение фигурира едно приложение, озаглавено „Приложение относно арбитража“.
Извършени са следните изменения и допълнения на споразумението:
а) приети в Рим, 3.12.1963 г., които са ратифицирани от Република България със закон от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.); б) приети в Рим, 9.12.1976 г., които са ратифицирани от Република България със закон от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.), в) приети през м. 11.1997 г., които са ратифицирани от Република България със закон от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.); г) изменено Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море, което е ратифицирано от Република България със закон от 28.10.2016 г. (ДВ, бр. 88 от 2016 г.)[3].
III. Спогодба относно рибарството по река Дунав между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики и Федеративна народна република Югославия (Букурещ, 29.01.1958 г.)
Тази спогодба е ратифицирана от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 304 от 16.08.1958 г. (обн., Изв., бр. 17 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 20.12.1958 г. (чл. 16) и е обнародвана в Изв., бр. 17 от 27.02.1959 г. Срокът ѝ на действие е 5 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 5-годишни периоди и за денонсирането ѝ (от съответната държава и отнасящо се до нея – бел. авт.) с предизвестие до депозитаря (Румъния – бел. авт.) в рамките на 6-месечен период до изтичането на съответния срок (чл. 17). Условно, основната ѝ цел може да се отбележи като регулиране на „рибарството”[4] във водите на река Дунав, протичащи през териториите на договарящите се държави до вливането ѝ в Черно море, вкл. нейната делта (по арг. от чл. 1).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на рибните ресурси на река Дунав по спогодбата, изразени в установяването на специални правила относно: а) правомощието за държавите-участнички да извършват риболов в своя териториален участък на река Дунав (чл. 2); б) очертаването на териториалния обхват на действие на тази спогодба, а именно водите на река Дунав, включително нейното устие, териториите, притоците на тази река в пределите на максималното ѝ равнище, имащите с река Дунав постоянна или временна връзка езера, лимани[5] и разливи в пределите на териториите на държавите-участнички, вкл. предустиевото пространство (чл. 3); в) провеждането на мелиоративни и рибовъдни мероприятия за подобряване на условията за размножаване и растеж на промишлените рибни запаси (чл. 5, ал. 1); г) изграждането на хидротехнически съоръжения по начин, който не уврежда хидроложкия режим на река Дунав и не пречи на нормалното преминаване на рибите (чл. 5, ал. 2); д) провеждането на мероприятия за опазване на „ценните видове риби” (чл. 5, ал. 3); е) създаването на „пунктове” за изкуствено развъждане на ценните видове риби (чл. 6); ж) задължението за държавите-участнички да провеждат мероприятия за предотвратяване на замърсяването на водите на река Дунав по чл. 3 (чл. 7); з) обмена на информация за улова и миграциите на рибите в тази река (чл. 8); и) сътрудничеството между държавите-участнички в рамките на „съответните научно-технически споразумения” (чл. 9); й) правната възможност за тези държави да извършват съвместен опитен риболов по река Дунав с научно-изследователска цел (чл. 10); к) учредяване на „Смесена комисия” на тези държави (чл. 11), съчетано с изброяване на основните ѝ функции (членове 12 и 13); л) правната възможност за други държави да се присъединят към тази спогодба (чл. 14); м) правната възможност за държавите-участнички да сключват двустранни международни споразумения с други дунавски държави, които не участват в спогодбата, които не противоречат на интересите за запазване на дунавските рибни запаси и правилата за извършване на рибарството, предвидени в това международно споразумение (чл. 15).
Към разглежданата спогодба фигурира едно приложение с наименование “Правила за рибарството по река Дунав и водоемите, предвидени в член 3 от спогодбата”.
Извършени са следните изменения и допълнения на спогодбата: а) Протокол за изменение на чл. 17 от Спогодбата относно рибарството по река Дунав (Букурещ, 29.06.1979 г.), който е ратифициран е от Република България с Указ на Държавния съвет № 2432 от 17.11.1980 г. (ДВ, бр. 90 от 1980 г.), в сила е за нашата страна от 8.12.1980 г. и е необнародван; б) Протокол за изменение на чл. 11 от Спогодбата за риболова във водите на река Дунав от 1958 г. (Букурещ, 24.05.1984 г.), който е ратифициран от Република България с Указ на Държавния съвет № 857 от 13.03.1985 г. (ДВ, бр. 22 от 1985 г.), в сила е за нашата страна от 12.09.1985 г. и е необнародван[6].
III.1. Устав на Смесената комисия за прилагане на Спогодбата относно рибарството по река Дунав (Букурещ, 13.05.1959 г.)
Този устав е одобрен от Република България с Разпореждане на Министерския съвет № 916 от 20.06.1959 г. (необнародвано). Текстът му е необнародван и няма да бъде разгледан.
IV. Спогодба между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република и Съюза на съветските социалистически републики за риболова в Черно море (Варна, 7.07.1959 г.)
Тази спогодба е ратифицирана от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 546 от 12.12.1959 г. (Изв., бр. 101 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 21.03.1960 г. и е обнародвана в Изв., бр. 33 от 22.04.1960 г. Срокът ѝ на действие е 5 години с възможност за автоматичното му продължаване за следващи 5-годишни периоди и за денонсирането ѝ (от съответната държава и отнасящо се до нея – бел. авт.) с предизвестие до депозитаря (България – бел. авт.) в рамките на 6-месечен период до изтичането на съответния срок (чл. 13).
Могат да се посочат следните правни мерки за извършването на риболова в Черно море по спогодбата:
1) установяване на задължение за държавите-участнички да си сътрудничат и помагат в извършването на риболова в Черно море, за усъвършенстването на риболовната техника и провеждането на изследвания в областта на ихтиологията и хидробиологията с цел увеличаване на рибните запаси в Черно море (чл. 1);
2) установяване на правни възможности за тези държави: а) при извършването на риболов в открито море, в случаи на буря или авария, риболовните кораби на някоя от тях да влизат за укриване в определени пристанища-убежища на съответната друга държава-участничка, които са изброени изчерпателно (чл. 2); б) в хипотезите по чл. 2 да се извършва авариен ремонт, попълване на запасите от хранителни продукти, вода, гориво и други продукти за корабно снабдяване и предаване на уловената риба в прясно състояние (чл. 3); в) в хипотезите по чл. 3 начинът на предаване на рибите и заплащане на услугите да се договарят от компетентните ведомства на тези държави (чл. 4);
3) установяване на специални правила относно: а) минимално допустимите размери за улов на риби (чл. 5); б) обмена на „оперативна информация” за мигриращите промишлени видове риби (чл. 6); в) ежегодния обмен на информация за резултатите от научните изследвания в областта на морската ихтиология, хидробиология и риболовна техника (чл. 7); г) учредяването на Смесена комисия на държавите-участнички (чл. 8), съчетано с изброяване на основните ѝ функции (членове 9 и 10); д) правната възможност за тези държави да сключват двустранни международни споразумения за риболова с други Черноморски държави, които не участват в спогодбата, които не противоречат на разпоредбите на разглежданата спогодба (чл. 11); е) правната възможност за други Черноморски държави да се присъединят към тази спогодба (чл. 14)[7].
V. Конвенция за съхраняване на живите ресурси на Югоизточния Атлантик (Рим, 23.10.1969 г.)
Тази конвенция е утвърдена от Република България с Решение на Министерския съвет № 134 от 12.04.1972 г. (необнародвано). Тя е в сила за нашата страна от 24.05.1972 г. и е необнародвана[8]. Тя е относима към международноправния режим на риболова в Югоизточната част на Атлантическия океан, но има косвено значение за опазването на биологичното разнообразие, в случая на водната фауна в този район, защото регламентира извършването на риболова в контекста на опазването на живите (морски) ресурси. Депозитар на разглежданата конвенция е Организацията на ООН по прехрана и земеделие.
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на водната фауна по конвенцията:
1) учредяване на Международна комисия по риболова в Югоизточния Атлантик (чл. 4);
2) установяване на задължения за тази комисия да: а) извършва изследвания на биометрията и взаимодействието между запасите и средата на обитание на живите ресурси в региона на Югоизточния Атлантик; и б) събира, анализира и публикува научна информация в тази насока (чл. 6);
3) правомощие за тази комисия да създава регионални комитети за отделнирегиони в обхвата на Югоизточния Атлантик и комитети по запасите на някои от живите ресурси в неговия териториален обхват, както и правомощие за комитетите по запасите на определени живи ресурси на Югоизточния Атлантик, въз основа на научни изследвания, да дават препоръки за мерките, приложими спрямо определен регион или определени запаси от живите ресурси (чл. 7);
4) правомощие за Международната комисия по риболова в Югоизточния Атлантик да дава препоръки за размера на мрежовите клетки, лимитите за размера на рибите за улов, началото и края на сезоните за риболов в определени райони, средствата и общото количество за улов (чл. 8)[9].
VI. Конвенция за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (Канбера, 20.05.1980 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 17.06.1992 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 1992 г.). Тя е в сила за нашата страна от 30.09.1992 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 6 от 22.01.1993 г. Конвенцията е свързана с Договора за Антарктика (Вашингтон, 1.12.1959 г.)[10] и фактически доразвива екологичните му аспекти по отношение на опазването на живите морски ресурси в Антарктика.
Географският и предметният обхват на приложимост на разглежданата конвенция са изтъкнати в чл. 1, ал. 1, където е указано, че това са „антарктическите живи морски ресурси в района на юг – 60 градуса южна ширина, и за антарктическите живи морски ресурси в района между тази ширина и Антарктическата конвергенция, която представлява част от антарктическата морска екосистема”. В чл. 1, ал. 2-4 от конвенцията са дефинирани 3 правни понятия, както следва: „Антарктическите живи морски ресурси представляват популациите от плавникови риби, мекотели, ракообразни и всички останали видове живи организми, включително и птици, открити на юг от Антарктическата конвергенция.” (ал. 2); „Антарктическата морска екосистема представлява комплекс от взаимоотношенията на антарктическите морски живи ресурси помежду им и с тяхната физическа среда.” (ал. 3); „Антарктическата конвергенция се приема като линия, която свързва следните точки по паралели ширина и меридиани дължина: 50 градуса Ю, 0 градуса; 50 градуса Ю, 30 градуса И; 45 градуса Ю, 30 градуса И; 45 градуса Ю, 80 градуса И; 55 градуса Ю, 80 градуса И; 55 градуса Ю, 150 градуса И; 60 градуса Ю, 150 градуса И; 60 градуса Ю, 50 градуса З; 50 градуса Ю, 50 градуса З; 50 градуса Ю, 0 градуса.” (ал. 4).
Целта на този международен договор е очертана лаконично в чл. 2, ал. 1, където е отбелязано, че тя е „опазването на Антарктическите живи морски ресурси”, като в ал. 2 на чл. 2 основателно е уточнено, че терминът „опазване” включва в съдържанието си и рационалното използване на тези ресурси.
От голямо значение за извършването на улова и свързаните с него дейности спрямо живите морски ресурси на Антарктика е чл. 2, ал. 3 от конвенцията, където са изброени изчерпателно 3 принципи, на които трябва да се основават тези дейности, а именно: „а) предотвратяване на намаляването на размера на определени популации при улов под границите, осигуряващи тяхното устойчиво възстановяване. За тази цел размерът на популацията не бива да спада под границата, близка до тази, която осигурява максимален чист годишен прираст; б) поддържане на екологичните връзки между уловните и зависимите от тях популации на антарктическите живи морски ресурси и реставрацията на намалените популации до нива, определени по буква „а“; в) предотвратяване на изменения или свеждане до минимум на риска от изменения в морската екосистема, които не могат да се преодолеят за период, по-малък от 2 – 3 десетилетия, като се имат предвид съществуващите познания за директното и индиректното въздействие на улова, ефектът от въвеждането на чужди видове, влиянието на някои странични дейности върху морската екосистема, както и на измененията в околната среда с цел да се поддържа опазването на антарктическите живи морски ресурси.”
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на Антарктическите живи морски ресурси по конвенцията:
1) установяване на задължение за държавите-участнички да спазват принципите и целите на Договора за Антарктика (чл. 3), както и членове 4 и 6 от този договор (чл. 4, ал. 1);
2) установяване на задължение за тези държавите-участнички, които не са страни по Договора за Антарктика, да поемат задълженията, свързани с опазването на околната среда, вкл. флората и фауната на Антарктика по този договор, които имат държавите-участнички в Договора за Антарктика (чл. 5);
3) учредяване на Комисия за опазване на Антарктическите живи морски ресурси (чл. 7) и определяне на нейните функции като управленски орган на конвенцията (чл. 9-13);
4) учредяване на Научен комитет по консервация на Антарктическите живи морски ресурси като консултативен орган на Комисията за опазване на Антарктическите живи морски ресурси (чл. 14) и определяне на неговите функции (чл. 15-16);
5) учредяване на изпълнителен секретар и Секретариат като помощни органи на Комисията за опазване на Антарктическите живи морски ресурси и Научния комитет по консервация на Антарктическите живи морски ресурси (чл. 17);
6) установяване на специални правила, свързани с бюджета на Комисията за опазване на Антарктическите живи морски ресурси и Научния комитет по консервация на Антарктическите живи морски ресурси (чл. 18);
7) установяване на задължение за членовете на Комисията за опазване на Антарктическите живи морски ресурси да осигуряват както тази комисия, така и Научния комитет към нея с „възможно максимален обем статистически, биологични и други данни и информация”, необходими за изпълнението на техните функции (чл. 20);
8) установяване на задължения за държавите-участнички да: а) предприемат мерки за реализация на консервационните дейности на Комисията за опазване на Антарктическите живи морски ресурси (чл. 21); б) реализират дейността си по разглежданата конвенция в съответствие с Устава на ООН (чл. 22);
9) установяване на специални правила относно функционирането на т.нар. „система за наблюдение и инспекция” с цел да се стимулира изпълнението на изискванията на конвенцията (чл. 24);
10) установяване на специални правила, свързани с решаването на споровете по тълкуването и прилагането на конвенцията (чл. 25). За целта е предвидено първоначално те да се решават чрез преговори, разследване, обсъждане, арбитраж, юридическо уреждане или по някакъв друг мирен начин по техен избор (ал. 1). Ако не се постигне съгласие в тази насока, впоследствие спорът може да бъде решаван чрез предоставянето му на Международния съд на ООН или на арбитраж, като засегнатите държави не се освобождават от задължението да продължават да търсят решаването на спора по някой от начините, посочени в ал. 1 (ал. 2). В случаите на предоставяне на спора за решаване от арбитражен съд, неговата дейност се извършва съгласно приложението към конвенцията (ал. 3);
11) определяне на Австралия като депозитар на конвенцията (чл. 27).
Към разглежданата конвенция фигурира едно приложение без наименование, отнасящо се до функционирането на арбитражния съд[11].
VII. Конвенция за бъдещото многостранно сътрудничество в областта на риболова в Североизточния Атлантик (Лондон, 18.11.1980 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Държавния съвет № 1017 от 28.03.1984 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 1984 г.), с декларация относно правомощията на международните организации. Декларацията гласи: “Присъединяването на Народна република България към конвенцията не променя позицията на правителството на Народна република България по отношение на статута и правомощията на международните организации”. Конвенцията е в сила за нашата страна от 24.07.1984 г., не е необнародвана в ДВ и няма да бъде разгледана.
Следва да се отбележи обстоятелството, че тази конвенция отмени Конвенцията за риболова в Североизточната част на Атлантическия океан (Лондон, 24.01.1959 г.), считано от 17.03.1982 г.
VIII. Споразумение за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа ЕВРОФИШ
Това споразумение е ратифицирано от Република България със закон от 11.03.2003 г. (ДВ, бр. 26 от 2003 г.). То не е обнародвано в ДВ и няма да бъде разгледано.
IX. Споразумение относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (Ню Йорк, 4.08.1995 г.)
Това споразумение е ратифицирано е от Република България със закон от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 81 от 2006 г.), с декларация по чл. 47. Декларацията гласи: “Република България заявява, че декларациите, направени от Европейската общност при ратифицирането на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 1995 г. относно прехвърлянето на компетентност от държавите членки към Общността по определени въпроси, регламентирани от споразумението, ще се отнася[т] и за Република България от датата на нейното присъединяване”. То не е обнародвано в ДВ и няма да бъде разгледано.
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по защитата на рибното стопанство ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в областта на риболова, към които се е присъединила Република България.
Второ, в разгледаните международни споразумения липсват разпоредби, в които изрично да са прокламирани правни принципи, от които да се ръководят държавите-участнички в дейността им по риболова и опазването на рибните ресурси. Освен това Споразумението за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) се нуждае от по-добра редакция на някои разпоредби от правно-техническа гледна точка, и по-специално уместно е de lege ferenda членове 5 и 8, регламентиращи определени функции на тази комисия да бъдат обединени в един член, т.е. чл. 5, който да има наименование „Основни функции на Комисията”, а чл. 8 съответно да бъде отменен, тъй като неговият текст следва да бъде въведен в прередактирания чл. 5, при евентуални следващи изменения и допълнения на това международно споразумение.
Трето, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по развитието на рибното стопанство у нас, както от национални, така и от външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.
Използвана литература
Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004. 455 с.
Лиман. – В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [прегледан 20.01.2025]. Достъпно от: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лиман.
Пенчев, Г. Международни многостранни споразумения по опазване и рационално използване на природните ресурси на река Дунав с участието на Република България. – NEWS Lex.bg (рубрика „Научни и практически публикации”) [онлайн]. София, 20 януари 2025 г. [прегледан 20.01.2025]. Достъпно от: https://news.lex.bg/guestpost/международни-многостранни-споразум-7/
Пенчев, Г. Международни многостранни споразумения по опазване на Черно море с участието на Република България. – NEWS Lex.bg (рубрика „Научни и практически публикации”) [онлайн]. София, 25 януари 2025 г. [прегледан 25.01.2025]. Достъпно от: https://news.lex.bg/guestpost/международни-многостранни-споразум-9/.
Constable, A., W. De la Mare, D. Agnew, I. Everson, D. Miller. Managing fisheries to conserve the Antarctic marine ecosystem: practical implementation of the Convention on the Conservation of Antarctic Marine Living Resources (CCAMLR). – ICES[1] Journal of Marine Science. Copenhagen, 2000, Vol. 57, Issue 3, June, p. 778–791.
Goldsworthy, L. „Best available science” approach to management decisions by the Commission for the Convention on the Conservation of Antarctic Living Resources: consistent or selective? – Australian Journal of Maritime and Ocean Affairs. London, 2022, Vol. 14, Issue 1, p. 53-75.
Rafaly, B. The Concept of “Marine Living Resources”: Navigating a Grey Zone in the Law of the Sea. – Canadian Yearbook of International Law. Ottawa, 2022, Vol. 59, November, p. 285-312.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ЗАЩИТА НА РИБНОТО СТОПАНСТВО С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Международна конвенция за регулиране на улова на китове (Вашингтон, 2.12.1946 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 14.05.2009 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 2009 г.). Тя е в сила за нашата страна от 10.08.2009 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г.
1.1. Протокол към Международната конвенция за регулиране на улова на китове (Вашингтон, 19.11.1956 г.)
Ратифициран е от Република България със закон от 14.05.2009 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 2009 г.). Той е в сила за нашата страна от 10.08.2009 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г.
2. Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) (Рим, 24.09.1949 г.)
Първоначално е одобрено е от Република България с Решение на Министерския съвет № 186 от 16.05.1972 г. (необнародвано), с резерва по прилагането на чл. 13, която е оттеглена със закон от 12.01.1994 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1994 г.). При одобряването на това международно споразумение е посочено като негово наименование “Спогодба за създаване на Генерален съвет за риболов в Средиземно море”. Впоследствие е ратифицирано със закон от 21.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.) като се посочва друго негово наименование – “Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM)”. То е в сила за нашата страна от 3.07.1972 г. Също впоследствие, то е ратифицирано с наименование „Изменено споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море“ със закон от 28.10.2016 г. (обн., ДВ, бр. 88 от 2016 г.). То е в сила за нашата страна от 20.05.2014 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г. Към него фигурира едно приложение, озаглавено „Приложение относно арбитража“.
Изменения и допълнения:
2.1. Приети в Рим, 3.12.1963 г.
Ратифицирани са от Република България със закон от 21.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.).
2.2. Приети в Рим, 9.12.1976 г.
Ратифицирани са от Република България със закон от 21.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.).
2.3. Приети през м. 11.1997 г.
Ратифицирани са от Република България със закон от 21.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.).
2.4. изменено Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море
Ратифицирано е от Република България със закон от 28.10.2016 г. (обн., ДВ, бр. 88 от 2016 г.).
3. Спогодба относно рибарството по река Дунав между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики и Федеративна народна република Югославия (Букурещ, 29.01.1958 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 304 от 16.08.1958 г. (обн., Изв., бр. 17 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 20.12.1958 г. и е обнародвана в Изв., бр. 17 от 27.02.1959 г.
Изменения и допълнения:
1) Протокол относно изменение и допълнение на чл. 17 от спогодбата (Букурещ, 29.06.1979 г.)
Ратифициран е от Република България с Указ на Държавния съвет № 2432 от 17.11.1980 г. (обн., ДВ, бр. 90 от 1980 г.). Той е в сила за нашата страна от 8.12.1980 г. и е необнародван в ДВ.
2) Протокол относно изменение и допълнение на чл. 11 от спогодбата (Букурещ, 24.05.1984 г.)
Ратифициран е от Република България с Указ на Държавния съвет № 857 от 13.03.1985 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 1985 г.). Той е в сила за нашата страна от 12.09.1985 г. и е необнародван в ДВ.
3.1. Устав на Смесената комисия за прилагане на Спогодбата относно рибарството по река Дунав (Букурещ, 13.05.1959 г.)
Одобрен е от Република България с Разпореждане на Министерския съвет № 916 от 20.06.1959 г. (необнародвано). Текстът му е необнародван.
4. Спогодба между Правителствата на Народна република България, Румънската народна република и Съюза на съветските социалистически републики за риболова в Черно море (Варна, 7.07.1959 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 546 от 12.12.1959 г. (обн., Изв., бр. 101 от 1959 г.). Тя е в сила за нашата страна от 21.03.1960 г. и е обнародвана в Изв., бр. 33 от 22.04.1960 г.
5. Конвенция за съхраняване на живите ресурси на Югоизточния Атлантик (Рим, 23.10.1969 г.)
Утвърдена е от Република България с Решение на Министерския съвет № 134 от 12.04.1972 г. (необнародвано). Тя е в сила за нашата страна от 24.05.1972 г. и е необнародвана в ДВ.
6. Конвенция за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (Канбера, 20.05.1980 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 17.06.1992 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 1992 г.). Тя е в сила за нашата страна от 30.09.1992 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 6 от 22.01.1993 г.
7. Конвенция за бъдещото многостранно сътрудничество в областта на риболова в Североизточния Атлантик (Лондон, 18.11.1980 г.)
Ратифицирана е от Република България с Указ на Държавния съвет № 1017 от 28.03.1984 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 1984 г.), с декларация относно правомощията на международните организации. Декларацията гласи: “Присъединяването на Народна република България към конвенцията не променя позицията на правителството на Народна република България по отношение на статута и правомощията на международните организации”.
Конвенцията е в сила за нашата страна от 24.07.1984 г. и е необнародвана в ДВ.
8. Споразумение за създаване на Международна организация за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа ЕВРОФИШ
Ратифицирано е от Република България със закон от 11.03.2003 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2003 г.). То е необнародвано в ДВ.
9. Споразумение относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (Ню Йорк, 4.08.1995 г.)
Ратифицирано е от Република България със закон от 21.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.), с декларация по чл. 47. Декларацията гласи: “Република България заявява, че декларациите, направени от Европейската общност при ратифицирането на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 1995 г. относно прехвърлянето на компетентност от държавите членки към Общността по определени въпроси, регламентирани от споразумението, ще се отнася[т] и за Република България от датата на нейното присъединяване”. То е необнародвано в ДВ.
Бележки
[1] Чл. 5 несполучливо, според мен, е озаглавен „Основни принципи”, тъй като в него са уредени обикновени правни норми, регламентиращи основните функции на горепосочената комисия, а не правни норми-принципи, от които да се ръководят държавите-участнички в дейността си по опазване и използване на рибните ресурси.
[2] Чл. 8 несполучливо, по мое мнение, е озаглавен „Функции на Комисията”, тъй като определени функции на тази комисия са изброени в чл. 5. По-добре щеше да бъде чл. 5 и чл. 8 да бяха обединени в един член с изброяване на всички функции на тази комисия.
[3] В ДВ, бр. 88 от 2016 г. не е посочено кога и къде е извършено изменение на споразумението от 1949 г., което е довело до наименованието му „Изменено споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море”.
[4] Терминът „рибарство” не е дефиниран в текста на спогодбата, а това обстоятелство, по мое мнение, може да се окачестви като нейна слабост. Чрез логическо и систематично тълкуване може да се направи констатацията, че съдържанието му обхваща риболов, рибовъдство и съхраняване на рибните ресурси на река Дунав в обхвата ѝ, очертан в чл. 3.
[5] „Лиман” е дълъг или плитък залив, образуван при устието на река, където течението е ограничено от пясъчна коса – вж. по-подробно Лиман. – В: Уикипедия. Свободната енциклопедия [онлайн]. [прегледан 20.01.2025]. Достъпно от: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лиман.
[6] Вж. относно тази спогодба, напр. Пенчев, Г. Международни многостранни споразумения по опазване и рационално използване на природните ресурси на река Дунав с участието на Република България. – NEWS Lex.bg (рубрика „Научни и практически публикации”) [онлайн]. София, 20 януари 2025 г. [прегледан 20.01.2025]. Достъпно от: https://news.lex.bg/guestpost/международни-многостранни-споразум-7/.
[7] Вж. относно тази спогодба, напр. Пенчев, Г. Международни многостранни споразумения по опазване на Черно море с участието на Република България. – NEWS Lex.bg (рубрика „Научни и практически публикации”) [онлайн]. София, 25 януари 2025 г. [прегледан 25.01.2025]. Достъпно от: https://news.lex.bg/guestpost/международни-многостранни-споразум-9/.
[8] Буди недоумение фактът, че около 50 години след влизането в сила на конвенцията за Република България, тя все още не е обнародвана в ДВ.
[9] Вж. относно тази конвенция, напр. Rafaly, B. The Concept of “Marine Living Resources”: Navigating a Grey Zone in the Law of the Sea. – Canadian Yearbook of International Law. Ottawa, 2022, Vol. 59, November, p. 301-302.
[10] Договорът за Антарктика е ратифициран от Република България с Указ на Държавния съвет № 1208 от 23.06.1978 г. (ДВ, бр. 52 от 1978 г.). Той е в сила за нашата страна от 11.09.1978 г. и е обнародван в ДВ, бр. 57 от 20.05.1998 г.
[11] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Божанов, С. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004, с. 326-328; Constable, A., W. De la Mare, D. Agnew, I. Everson, D. Miller. Managing fisheries to conserve the Antarctic marine ecosystem: practical implementation of the Convention on the Conservation of Antarctic Marine Living Resources (CCAMLR). – ICES[11] Journal of Marine Science. Copenhagen, 2000, Vol. 57, Issue 3, June, p. 778–791; Goldsworthy, L. „Best available science” approach to management decisions by the Commission for the Convention on the Conservation of Antarctic Living Resources: consistent or selective? – Australian Journal of Maritime and Ocean Affairs. London, 2022, Vol. 14, Issue 1, p. 53-75.
