Международни многостранни споразумения по опазване на околната среда от вредното въздействие на отпадъците с участието на Република България
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Международноправната защита на околната среда от вредното въздействие на отпадъците, и особено на опасните отпадъци, е един от актуалните екологични проблеми. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на международноправния режим на опазването на околната среда от вредното въздействие на отпадъците. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения в разглежданата област с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.
От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, в случая – на дейности по производството, използването и транзитния превоз на отпадъци, и особено на опасни отпадъци. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни споразумения по опазване на околната среда от вредното въздействие на отпадъците с участието на Република България.
В разглежданата област е необходимо да бъде отбелязана една конвенция, а именно Конвенцията за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базел, 22.03.1989 г.). Тя е ратифицирана от Република България със закон от 18.01.1996 г. (ДВ, бр. 8 от 1996 г.), в сила е за нашата страна от 16.05.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 1 от 3.01.1997 г.
Предметният обхват на тази конвенция включва отпадъците, изброени в Приложение I, ако не съдържат свойствата по Приложение III, отпадъците, които се определят като опасни по законодателството на държавата на вноса, износа или транзита (чл. 1, § 1, букви „а” и „б”), както и „другите” отпадъците по Приложение II (чл. 1, § 2). От Приложното ѝ поле са изключени радиоактивните отпадъци, както и опадъците, произведени при нормалното функциониране на плавателни съдове, чието изхвърляне се регламентира от друго международно споразумение (чл. 1, §§ 3 и 4). В чл. 2 фигурират дефиниции на редица правни понятия, след които могат да бъдат споменати: „Отпадъци” са вещества или предмети, които се обезвреждат или са предназначени да бъдат обезвредени съгласно разпоредбите на националното законодателство” (т. 1); „Трансгранично движение” означава каквото и да е движение на опасни или други отпадъци от район, намиращ се под националната юрисдикция на една държава, към или през район, под националната юрисдикция на друга държава, или към или през район, който не е под юрисдикцията на нито една държава, при условие, че това движение засяга поне две държави” (т. 3); „Обезвреждане” означава всяка операция, посочена в Приложение IV на тази конвенция” (т. 4); „Одобрени площадки или съоръжения” са площадки или съоръжения за обезвреждането на опасни или други отпадъци, които са оторизирани или са получили разрешение да функционират като такива от съответния орган на държавата, където е разположена съответната площадка или съоръжение” (т. 5); „Екологосъобразно управление на опасни или други отпадъци” означава предприемането на всечке практически действия, за да се осигури такова управление на опасните или други отпадъци, което да опазва човешкото здраве и околната среда срещу вредните въздействия на тези отпадъци” (т. 8); „Незаконен трафик” означава което и да е трансгранично движение на опасни или други отпадъци, както е уточнено в чл. 9” (т. 21).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на отпадъците по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) националното определяне на опасните отпадъци (чл. 3); б) по-общите задължения на държавите-участнички, свързани със забраната, транзитния превоз, екологосъобразното управление и свежадено до минимум на производството на опасни отпадъци или „други” отпадъци (чл. 4); в) задължението за тези държави да определят компетентни органи и координатор, свързани с прилагането на тази конвенция (чл. 5); г) трансграничното движение на опасните или „другите” отпадъци между държавите-участнички (чл. 6); д) трансграничното движение на такива отпадъци от държава-участник в конвенцията пред държава, която не е участник в този международен договор (чл. 7); е) задълженията на държавите-участнички за повторен внос на опасни или „други” отпадъци в държавата-износител (чл. 8); ж) незаконния трафик на такива отпадъци (чл. 9); з) международното сътрудничество в тази област (чл. 10); и) правната възможност за държавите-участнички да сключват двустранни, регионални и многостранни споразумения относно трансграничното движение на опасни или „други” отпадъци (чл. 11); й) консултациите по въпросите за отговорността и обезщетението при трансграничен превоз на опасни или „други” отпадъци (чл. 12); к) предаването на информация в случаите на авария при трансграничен превоз или обезвреждане на такива отпадъци (чл. 13); л) финансирането на дейностите по трансграничен превоз и обезвреждане на такива отпадъци (чл. 14); м) учредяването на „Конференция на страните” по конвенцията и определянето на основните ѝ функции (чл. 15); н) учредяването на Секретариат на страните по конвенцията и определянето на основните му функции (чл. 16); о) правната възможност за държава-участничка да информира Секретариата за забелязани от нея нарушения на изискванията на тази конвенция (чл. 19); п) решаването на споровете (чл. 20); р) правото на глас (чл. 24).
Към разглежданата конвенция фигурират 6 приложения (петото е с две подразделения – бел. авт.), озаглавени както следва: Приложение І. Категории вещества, подлежащи на регулиране; Приложение ІІ. Категории отпадъци, изискващи особено разглеждане; Приложение ІІІ. Списък на опасните свойства; Приложение ІV. Операции по третиране; Приложение V.А. Информация, която трябва да се съдържа в уведомлението; Приложение V.В. Информация, която трябва да съдържа документа за превоз; Приложение VІ. Арбитраж[1].
Извършени са следните изменения и допълнения на конвенцията: а) Изменения, приети с Решение ІІІ/1 на Третата среща на Конференцията на страните по конвенцията (Женева, 22.09.1995 г.), които са ратифицирани от Република България със закон от 15.12.1999 г. (ДВ, бр. 113 от 1999 г.), но не са обнародвани в ДВ; б) Изменения, приети с Решение ІV/9 на Четвъртата среща на Конференцията на страните по конвенцията (Кучинг – Малайзия, 27.02.1998 г.), които са ратифицирани от Република България със закон от 15.12.1999 г. (ДВ, бр. 113 от 1999 г.), но също не са обнародвани в ДВ.
Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по опазване на околната среда от вредното въздействие на отпадъците, и особено на опасните отпадъци, ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в тази област, към които се е присъединила Република България.
Второ, разгледаните международни споразумения изискват отделянето на по-голямо внимание върху пределно допустимите норми за качество на компонентите на околната среда, особено на атмосферния въздух, водите и почвата с оглед на тяхната актуализация в зависимост от равнището на научно-техническия прогрес. Освен това трябва да се отбележи и обстоятелството, че в разгледаната по-горе конвенция липсват разпоредби с изрично изброяване на правните принципи, от които да се ръководят държавите-участнички в дейността им по опазване на околната среда от вредното въздействие на отпадъците, особено на опасните от отпадъци, поради което е уместно това да бъде извършено чрез изменения и допълнения на разглеждания международен договор.
Трето, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на околната среда от вредното въздействие на отпадъците, вкл. опасните отпадъци, както от национални, така и от външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.
Използвана литература
Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015. 235 с.
Анастасов, А. Актуални регулаторни въпроси на биологичната безопасност. – Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. ХX. Актуални правни проблеми. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2021, с. 76-169.
Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004. 455 с.
Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi: UNEP, 2005. 131 p.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базел, 22.03.1989 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 18.01.1996 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1996 г.). Тя е в сила за нашата страна от 16.05.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 1 от 3.01.1997 г.
Изменения и допълнения:
1.1. приети с Решение ІІІ/1 на Третата среща на Конференцията на страните по конвенцията (Женева, 22.09.1995 г.)
Ратифицирани са от Република България със закон от 15.12.1999 г. (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.).
1.2. приети с Решение ІV/9 на Четвъртата среща на Конференцията на страните по конвенцията (Кучинг – Малайзия, 27.02.1998 г.)
Ратифицирани са от Република България със закон от 15.12.1999 г. (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.).
Бележки
[1] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015, с. 85; от него. Актуални регулаторни въпроси на биологичната безопасност. – Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. ХX. Актуални правни проблеми. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2021, с. 107; Божанов, С. Международноправни актове в областта на околната среда. Русе: Печатна база при Русенския университет „Ангел Кънчев, 2004, с. 265-266; Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi: UNEP, 2005, р. 130-131.
