Международни многостранни споразумения по опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества с участието на Република България
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев-Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Увод
Международноправната защита на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси е един от актуалните екологични проблеми. С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на международноправния режим на опазването на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Във връка с това по-нататък ще бъдат разгледани накратко някои многостранни международни споразумения в разглежданата област с оглед на правните мерки, предвидени в тях. По-голямо внимание ще бъде отделено на тези правни мерки в международните споразумения, които вменяват задължения за държавите-участнички в светлината на участието на Република България в тях.
От систематична гледна точка международното екологично право може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. Общата му част включва тези международни споразумения, които имат по-цялостно значение за опазването на околната среда. Специалната му част е посветена на опазването на отделните природни ресурси и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, в случая – на дейности по създаването, използването и търговията с химични вещества и смеси. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделно подразделение на специалната част на международното екологично право.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица е съставено приложение, съдържащо списък на международни многостранни споразумения по опазване на околната среда от вредното въздействие на хичинтите вещества с участието на Република България. По-долу съответните международни споразумения ще бъдат разгледани в хронологична последователност.
I. Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе – ADR (Женева, 13.09.1957 г.)
Тази спогодба е ратифицирана от Република България със закон от 16.03.1995 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.). Тя е в сила за нашата страна от 12.06.1995 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 73 от 18.08.1995 г., попр., бр. 63 от 2.08.2005 г.
Разглежданата спогодба може да бъда причислена както към международните многостранни споразумения по опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества, така и към тези споразумения, които са относими към международния транспорт на товари (стоки) по шосе. Поради това тя има в известна степен косвено значение в разглежданата облст и условно може да бъде причислена към международните споразумения в областта на опазване на околната среда. Независимо от по-широкото ѝ значение, тя ще бъде разгледана накратко по-долу.
Горепосоченото международно споразумение е изготвено под егидата на Икономическата комисия за Европа при ООН. Могат да бъдат посочени следните правни мерки, имащи значение за опазването на околната среда по него:
1) дефиниране на понятието „опасни товари“ в чл. 1, б. „б“, където е указано, че това са „вещества и предмети, които не се допускат до международен превоз по шосе съгласно изискванията на приложения А и Б или се допускат при спазването на определени условия“;
2) установяване на забрана за международен превоз на опасните товари по приложение А, с изключение при условията по чл. 4, ал. 3 (чл. 2, ал. 1);
3) установяване на правна възможност за страните-участнички да регламентират или забраняват в законодателството си, по причини различни от безопасността, превоза на своя територия на опасни товари (чл. 4, ал. 1);
4) установяване на правна възможност за страните-участнички да сключват помежду си двустранни или многостранни споразумения, създаващи изключения от забраната за превоз на опасни товари, предвидена в разглежданата спогодба, при определени условия, по-малко строги от тези по спогодбата, които трябва да бъдат съобщени на Генералния секретар на ООН (чл. 4, ал. 3);
5) установяване на специални правила за разрешаване на споровете относно тълкуването и прилагането на спогодбата (чл. 11). В тази насока са предвидени 2 правни възможности: а) чрез преговори между страните; б) чрез арбитраж, ако спорът не може да бъде разрешен чрез такива преговори.
Към спогодбата фигурират 2 приложения, озаглавени както следва: Приложение А. Предписания относно опасните вещества и товари; Приложение В. Предписания относно транспортното оборудване и превозите. Те трябва да бъдат публикувани в съвместно ведомствено издание на Министерството на транспорта и Асоциацията на българските предприятия за международи превози и пътища (A.E.B.T.R.I.) – Българско транспортно издателство.
Извършени са следните изменения и допълнения на спогодбата:
а) Протокол за изменение на член 1 (а), член 14 (1) и член 14 (3) (б) на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (28.10.1993 г.) като практически той е в сила за нашата страна от датата, на която е в сила за нея и спогодбата – 12.06.1995 г. (чл. 6) – и е обнародван в ДВ, бр. 73 от 18.08.1995 г.;
б) Изменения и допълнения на приложения “А” и “В” на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), приети от Работната група по превоз на опасни товари на Икономическата комисия за Европа при ООН на нейните 72, 73, 74, 75 и 76 сесии през 2003 и 2004 г., съобщени на договарящите се страни, които са в сила за нашата страна от 01.01.2005 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 66 от 14.08.2007 г.;
в) Изменения и допълнения на приложения “А” и “В” на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), приети от Работната група по превоз на опасни товари на Икономическата комисия за Европа при ООН на нейните 80, 81, 82 и 83 сесии (2006 и 2007 г.), съобщени на договарящите се страни, които са в сила за нашата страна от 01.01.2009 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 18 от 22.02.2013 г.;
г) Изменения и допълнения на приложения “А” и “В” на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), приети от Работната група по превоз на опасни товари на Икономическата комисия за Европа при ООН на нейните 84, 85, 86 и 87 сесии, съобщени на договарящите се страни, които са в сила за нашата страна от 01.01.2011 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.
II. Конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердам, 11.09.1998 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 28.06.2000 г. (ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Тя е в сила за нашата страна от 24.02.2004 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 33 от 23.04.2004 г.[1]. Основната ѝ цел е „да насърчава споделянето на отговорността и съвместните усилия на страните в международната търговия с определени опасни химични вещества с оглед опазване на човешкото здраве и околната среда от потенциални увреждания и едновременно с това да съдейства за природосъобразната употреба на такива вещества чрез облекчаване на обмена на информация относно техните характеристики и свойства, чрез подпомагане на националните процедури по вземане на решения за техния внос и износ и чрез разпространяване на тези решения сред страните” (чл. 1). В чл. 2 от конвенцияга фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “Химично вещество” означава вещество, било то самостоятелно, в смес или във вид на препарат, получено чрез производствен процес или добито от природата, но несъдържащо живи организми; състои се от следните категории: пестициди (включително особено опасни пестицидни формулации) и промишлени химични вещества” (б. „а”); “Забранено химично вещество” означава химично вещество, изцяло забранено за употреба в рамките на една или повече категории чрез окончателен нормативен акт, с цел опазване на човешкото здраве или околната среда; това включва и химични вещества, неполучили първоначално разрешение за употреба или изтеглени от употреба в промишлеността или вътрешния пазар или от по-нататъшно разглеждане по местната процедура за одобряване и когато са налице явни доказателства, че това действие е предприето с оглед опазване на човешкото здраве или околната среда” (б. “b”); “Строго ограничено химично вещество” означава химично вещество, забранено за употреба в една или повече категории чрез окончателен нормативен акт с цел опазване на човешкото здраве или околната среда, но за което определени специфични употреби са останали разрешени; това включва и химични вещества, неполучили разрешение за употреба или изтеглени от употреба в промишлеността или вътрешния пазар или от по-нататъшно разглеждане по местната процедура за одобряване и когато са налице явни доказателства, че това действие е предприето с оглед опазване на човешкото здраве или околната среда; (б. “c”); “Особено опасна пестицидна формулация” означава химично вещество, предназначено за пестицидна употреба, чието опасно влияние върху човешкото здраве или околната среда се проявява за кратък период от време, след еднократно или многократно въздействие в условията на употреба; (б. „d”). Предметният ѝ обхват е очертан в чл. 3, § 1, както следва: „а) забранени или строго ограничени химични вещества; b) особено опасни пестицидни формулации”. От приложното ѝ поле са изключени: „а) наркотични и психотропни вещества; b) радиоактивни материали; b) радиоактивни материали; с) отпадъци; d) химически оръжия; e) фармацевтични препарати, включително препарати за хуманната и ветеринарната медицина; f) химични вещества, използвани като хранителни добавки; g) храни; h) химични вещества в количества, които не биха оказали влияние върху човешкото здраве или околната среда, при условие че са предмет на внос: i) за целите на научни изследвания или анализи, или ii) за лична употреба, в приемливи за такова използване количества” (чл. 3, § 2).
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси по конвенцията, които се изразяват в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички да определят свой национален компетентин орган по прилагане на изискванията на конвенцията (чл. 4); б) процедурите при забранени или строго ограничени химични вещества (чл. 5); в) процедурите про особено опасни пестицидни формулации (чл. 6); г) включването на химични вещества в приложение III (чл. 7); д) химичните вещества в доброволната процедура за предварително обосновано съгласие (чл. 8); е) изключването на химични вещества в приложение III (чл. 9); ж) задълженията на държавите-участнички във връзка с вноса на химични вещества, включени в приложение III (чл. 10); з) задълженията на тези държави във връзка с износа на химични вещества, включени в приложение III (чл. 11); и) уведомлението за износ (чл. 12); й) информацията, съпровождаща изнасяните химични вещества (чл. 13); к) обмена на информация между държавите-участнички (чл. 14); л) задължението за тези държави да предприемат необходимите мерки за прилагане на тази конвенция (чл. 15); м) техническата помощ (чл. 16); н) определянето на неспазването на конвенцията (чл. 17); о) учредяването на „Конференция на страните” по конвенцията и определянето на основните ѝ функции (чл. 18); п) учредяването на Секретариат на конвенцията (чл. 19); р) решаването на споровете (чл. 20); с) гласуването (чл. 23).
Към разглежданата конвенцията фигурират 6 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Информация, която трябва да съдържат уведомленията, съгласно член 5; Приложение ІІ. Критерии за включване на забранени или строго ограничени химични вещества в приложение ІІІ; Приложение ІІІ. Химични вещества, които подлежат на процедурата за предварително обосновано съгласие; Приложение ІV. Информация и критерии за включване на особено опасни пестицидни формулации в приложение ІІІ; Приложение V. Информация, която трябва да съдържа уведомлението за износ; Приложение VІ. Решаване на спорове. Правила за арбитраж. Приложение VІ към тази конвенция е прието от Конференцията на страните-участнички в конвенцията, на 24.09.2004 г. на основание чл. 22, т. 3 от конвенцията. То е в сила за Република България от 11.01.2006 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 88 от 4.11.2005 г.[2].
Извършвани са следните изменения и допълнения на тази конвенция:
а) Изменения и допълнения на Приложение ІІІ към конвенцията, приети от Конференцията на страните-участнички в конвенцията, на 24.09.2004 г. на основание чл. 22, т. 5 от конвенцията, които са в сила за Република България от 1.02.2005 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 88 от 4.11.2005 г.;
б) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.5/3 от 24.06.2011 г. на 5-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 24.10.2011 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.;
в) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.5/4 от 24.06.2011 г. на 5-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 24.10.2011 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.;
г) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.5/5 от 24.06.2011 г. на 5-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 24.10.2011 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.;
д) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/4 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.;
е) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/5 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.;
ж) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/6 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.;
з) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/7 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
III. Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (Стокхолм, 22.05.2001 г.)
Конвенцията е ратифицирана от Република България със закон от 30.09.2004 г. (ДВ, бр. 89 от 2004 г.). Тя е в сила за нашата страна от 20.03.2005 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 34 от 19.04.2005 г. Основната ѝ цел е „опазването на здравето на хората и околната среда от устойчивите органични замърсители” (чл. 1).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно: а) задължението за държавите-участнички да предприемат „мерки за намаляване или предотвратяване на изпусканията при преднамерено производство и употреба” на устойчиви органични замърсители (чл. 3); б) създаването на „Регистър на специфичните изключения”, който се поддържа от Конференцията на страните като техен управленски орган (чл. 4); в) задължението за държавите-участнички да предприемат мерки за намаляване или отстраняване на изпусканията на устойчиви органични замърсители от непреднамерено производство (чл. 5); г) задължението за тези държави да предприемат мерки за намаляване или отстраняване на изпусканията на такива замърсители от складирани насипни количества и отпадъци (чл. 6); д) задължението за същите държави да приемат планове по прилагане на тази конвенция (чл. 7); е) включването на химични вещества и препарати в приложения А, Б и В (чл. 8); ж) обмена на информация между държавите-участнички (чл. 9); з) информирането, осведомяването и образованието на обществото (чл. 10); и) проучванията, разработките и мониторинговата дейност (чл. 11); й) техническото подпомагане (чл. 12); к) финонсовите средства и механизми (чл. 13); л) временните финансови споразумения (чл. 14); м) докладването от държавите-участнички пред Конференцията на страните относно прилагането на конвенцията (чл. 15); н) оценката, извършвана от Конференцията на страните за ефективността от прилагането на тази конвенция (чл. 16); о) неспазването на изискнавията на конвенцията (чл. 17); п) уреждането на споровете (чл. 18); р) учредяването на „Конференция на страните” по конвенцията и определянето на основните ѝ функции (чл. 19); с) учредяването на Секретариат на страните по конвенцията (чл. 20); т) гласуването (чл. 23).
Към конвенцията фигурират 3 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение А. Елиминиране; Приложение Б. Ограничения; Приложение В. Непреднамерено производство.[3].
Извършени са следните изменения и допълнения на тази конвенция:
а) Допълнение на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители с добавяне на ново Приложение Ж, прието с Решение SC-1/2 от 06.05.2005 г. на 1-та среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 27.03.2007 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
б) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/10 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
в) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/11 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
г) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/12 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
д) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/13 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
е) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/14 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
ж) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/15 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
з) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/16 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.;
и) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/17 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните, което е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
IV. Конвенция Минамата относно живака (Кумамото-Япония, 10.10.2013 г.)
Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 02.09.2016 г. (ДВ, бр. 71 от 2016 г.). Тя е в сила за Република България от 16.08.2017 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г. Основната ѝ цел е „опазването на човешкото здраве и околната среда от емисии от антропогенни източници и изпускания на живак и живачни съединения” (чл. 1). В чл. 2 фигурерат дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „ръчен и дребномащабен добив на злато“ означава добив на злато, осъществяван от отделни миньори или малки предприятия с ограничени капиталови инвестиции и производство (б. „а”); „най-добри налични техники“ означава техниките, които са най-ефективни за предотвратяване, а където това не е осъществимо – за намаляване на емисиите и изпусканията на живак във въздуха, водата и почвата и въздействието на тези емисии и изпускания върху околната среда като цяло, като се вземат предвид икономическите и техническите съображения за дадена страна или дадено съоръжение на територията на тази страна; в този контекст: i) „най-добри“ означава най-ефективни с оглед постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло; ii) „налични“ техники означава по отношение на дадена страна и дадено съоръжение на територията на тази страна техниките, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл при икономически и технически осъществими условия, и отчитане на свързаните с тях разходи и ползи, без значение дали тези техники се използват, или се разработват на територията на посочената страна, при условие че са достъпни за оператора на съоръжението, както е определено от съответната страна; както и iii) „техники“ означава използваните технологии, оперативни практики и методи, по които инсталациите се проектират, изграждат, поддържат, експлоатират и извеждат от експлоатация” (б. „б”); „най-добри екологични практики“ означава прилагането на най-подходящата комбинация от мерки и стратегии за контрол на околната среда” (б. „в”); „живак“ означава елементарен живак (Hg(0), CAS № 7439-97-6)” (б. „г”); „живачно съединение“ означава всяко вещество, състоящо се от атоми на живака и един или повече атома на други химични елементи, които могат да бъдат разделени на различни компоненти единствено чрез химични реакции” (б. „д”); „продукт с добавен живак“ означава продукт или компонент на продукт, съдържащ целенасочено добавен живак или живачно съединение” (б. „е”); „първичен добив на живак“ означава добив, при който основният търсен материал е живак” (б. „и”).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси по конвенцията, изразяващи се в установяването на специални правила относно:
а) източниците на живак и търговията с живак (чл. 3); б) продуктите с добавен живак (чл. 4); в) производствените процеси, в които се използват живак или живачни съединения (чл. 5); г) изключенията, предоставяни на държавите-участнички при поискване (чл. 6); д) ръчния и дребномащабния добив на злато (чл. 7); е) емисиите на живак и живачните съединения (чл. 8); ж) контрола и когато е осъществимо, намаляването на изпусканията на живак и живачни съединения, често изразени като „общо съдържание на живак“, в почвата и водата от съответните точкови източници, които не са разгледани в други разпоредби на тази конвенция (чл. 9); з) екологосъобразното временно съхранение на живак, различен от отпадък от живак (чл. 10); и) отпадъците от живак (чл. 11); й) завърсените площи с живак и живачни съединения (чл. 12); к) финансовите средства и механизми (чл. 13); л) изграждането на капацитет, техническа помощ и трансфер на технологии на развиващите се и най-слабо развитите държави (чл. 14); м) учредяването на „Комитет по изпълнението и по съответствието” като спомагателен орган на Конференцията на страните (чл. 15); н) здравните аспекти (чл. 16); о) обмена на информация между държавите-участничкки (чл. 17); п) публичната информация, осведомеността и образованието на обществеността (чл. 18); р) проучванията, разработките и мониторинга (чл. 19); с) задължението за държавите-участнички да приемат „планове за изпълнение” на конвенцията (чл. 20); т) докладването от тези държави на Конференцията на страните относно мерките по прилагане на тази конвенция (чл. 21); у) оценката, извършвана от Конференцията на страните на ефективността на прилагането на конвенцията (чл. 22); ф) учредяване на „Конференция на страните” по конвенцията и определяне на основните ѝ функции (чл. 23); х) учредяване на Секретариат на страните по конвенцията и определяне на основните му функции (чл. 24); ц) уреждането на споровете (чл. 25); ч) правото на глас (чл. 26).
Към конвенцията фигурират 5 приложения, озаглавени както следва: Приложение А. Продукти с добавен живак; Приложение Б. Производствени процеси, в които се използват живак или живачни съединения; Приложение В. Ръчен и дребномащабен добив на злато; Приложение Г. Списък на точковите източници на емисии на живак и живачни съединения в атмосферата; Приложение Д. Арбитражна процедура и помирителна процедура.
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната международноправна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, ефективното прилагане на българското законодателство по опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси ще допринесе за спазването на поетите задължения по международните споразумения в тази област, към които се е присъединила Република България.
Второ, разгледаните международни споразумения изискват отделянето на по-голямо внимание върху пределно допустимите норми за качество на компонентите на околната среда, особено на атмосферния въздех, водите и почвата с оглед на тяхната актуализация в зависимост от равнището на научно-техническия прогрес. Освен това трябва да се отбележи и обстоятелството, че в разгледаните по-горе международни споразумения липсват разпоредби с изрично изброяване на правните принципи, от които да се ръководят държавите-участнички в дейността им по опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, поради което е уместно това да бъде извършено чрез техни изменения и допълнения.
Трето, спазването на разгледаната международноправна уредба вероятно ще изисква немалки финансови средства, поради което е необходимо да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на околната среда от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, както от национални, така и от външни източници на двустранно, европейско и универсално международно равнище.
Използвана литература
Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015. 235 с.
Анастасов, А. Актуални регулаторни въпроси на биологичната безопасност. – Научни трудове на Инситута за държавата и правото. Т. XX. Актуални правни проблеми. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2021, с. 76-169.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ МНОГОСТРАННИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе – ADR (Женева, 13.09.1957 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 16.03.1995 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.). Тя е в сила за нашата страна от 12.06.1995 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 73 от 18.08.1995 г.; попр., бр. 63 от 2.08.2005 г.
Изменения и допълнения:
1) Протокол за изменение на член 1 (а), член 14 (1) и член 14 (3) (б) на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (28.10.1993 г.).
Практически той е в сила за нашата страна от датата, на която е в сила за нея и спогодбата – 12.06.1995 г. (чл. 6) – и е обнародван в ДВ, бр. 73 от 18.08.1995 г.;
2) Изменения и допълнения на приложения “А” и “В” на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), приети от Работната група по превоз на опасни товари на Икономическата комисия за Европа при
ООН на нейните 72, 73, 74, 75 и 76 сесии през 2003 и 2004 г., съобщени на договарящите се страни.
Те са в сила за нашата страна от 01.01.2005 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 66 от 14.08.2007 г.;
3) Изменения и допълнения на приложения “А” и “В” на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), приети от Работната група по превоз на опасни товари на Икономическата комисия за Европа при ООН на нейните 80, 81, 82 и 83 сесии (2006 и 2007 г.), съобщени на договарящите се страни.
Те са в сила за нашата страна от 01.01.2009 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 18 от 22.02.2013 г.;
4) Изменения и допълнения на приложения “А” и “В” на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), приети от Работната група по превоз на опасни товари на Икономическата комисия за Европа при ООН на нейните 84, 85, 86 и 87 сесии, съобщени на договарящите се страни.
Те са в сила за нашата страна от 01.01.2011 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.
2. Конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердам, 11.09.1998 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 28.06.2000 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Тя е в сила за нашата страна от 24.02.2004 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 33 от 23.04.2004 г.[4].
Изменения и допълнения:
1) Изменения и допълнения на Приложение ІІІ към конвенцията, приети от Конференцията на страните-участнички в конвенцията, на 24.09.2004 г. на основание чл. 22, т. 5 от конвенцията.
Те са в сила за Република България от 1.02.2005 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 88 от 4.11.2005 г.
2) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.5/3 от 24.06.2011 г. на 5-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 24.10.2011 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
3) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.5/4 от 24.06.2011 г. на 5-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 24.10.2011 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
4) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.5/5 от 24.06.2011 г. на 5-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 24.10.2011 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
5) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/4 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
6) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/5 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
7) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/6 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
8) Изменение и допълнение на Приложение ІІІ на Конвенцията относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (Ротердамска конвенция), прието с Решение RC.6/7 от 10.05.2013 г. на 6-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 10.08.2013 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 01.04.2016 г.
3. Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (Стокхолм, 22.05.2001 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 30.09.2004 г. (обн., ДВ, бр. 89 от 2004 г.). Тя е в сила за нашата страна от 20.03.2005 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 34 от 19.04.2005 г.
Изменения и допълнения:
1) Допълнение на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители с добавяне на ново Приложение Ж, прието с Решение SC-1/2 от 06.05.2005 г. на 1-та среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 27.03.2007 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
2) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/10 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
3) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/11 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
4) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/12 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
5) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/13 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
6) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/14 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
7) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/15 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
8) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/16 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
9) Изменение и допълнение на Приложение А на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, прието с Решение SC-4/17 от 08.05.2009 г. на 4-тата среща на Конференцията на страните.
То е в сила за Република България от 26.08.2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
4. Конвенция Минамата относно живака (Кумамото-Япония, 10.10.2013 г.)
Ратифицирана е от Република България със закон от 02.09.2016 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2016 г.). Тя е в сила за Република България от 16.08.2017 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.
Бележки
[1] В ДВ, бр. 33 от 2004 г. е обнародван текста на конвенцията, включващ първите 5 приложения към нея.
[2] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2015, с. 83-84; от него. Актуални регулаторни въпроси на биологичната безопасност. – Научни трудове на Института за държавата и правото. Т. ХX. Актуални правни проблеми. София: Институт за държавата и правото-БАН, 2021, с. 108-109.
[3] Вж. за повече подробности относно тази конвенция, напр. Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието, с. 82-83; от него. Актуални регулаторни въпроси на биологичната безопасност, с. 109.
[4] Вж. предходната бележка под линия.