Правна защита на околната среда от вредното въздействие на шума по вторичното право на Европейския съюз
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев
Увод
Правната защита на околната среда от вредното въздействие на шума е един от актуалните екологични проблеми на съвременното общество, особено в светлината на динамичното развитие на научно-техническия прогрес[1]. Европейският съюз (ЕС) обръща особено внимание върху този проблем чрез приетите от него редица правни актове със задължителен характер за държавите-членки (регламенти, директиви, решения). С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на вторичното европейско екологично право[2] в разглежданата област.
От систематична гледна точка, екологичното право на ЕС може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. За разлика от общата част, специалната част на европейското екологично право е посветена както на опазването на отделните природни ресурси, така и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, в случая – дейности, свързани с шума. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделен том (подразделение) на специалната част на европейското екологично право.
По-нататък е необходимо да бъдат направени и някои уточнения. В настоящото изследване ще бъде разгледани предимно правните актове със задължителен характер за държавите-членки, приети от неговите институции, а именно регламенти, директиви и решения. Разглеждането им ще става във връзка със съответната тематика и в хронологична последователност.
Комисията на ЕС (по-долу за краткост „Комисията” – бел. авт.) включва в поддържаната от нея Интернет-страница за законодателството на ЕС[3] голямо количество правни актове, а редица от тях и в разглежданата област. Допълнителна информация за провежданите дейности в ЕС по опазване на околната среда и за прилагането на екологичното му законодателство може да бъде получена съответно на следните Интернет-страници на Комисията: www.ec.europa.eu/environment и www.ec.europa.eu/environment/impel. Практиката на Съда на ЕС се публикува на неговата Интернет-страница: www.curia.europa.eu.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица са съставени приложения с избрани правни актове, съдебна практика и определени международни договори, към които ЕС не се е присъединил изрично, но фактически са въведени в европейското право със задължителни за държавите-членки правни актове. Тези приложения включват: а) действащите правни актове и документи на ЕС със задължителен характер за държавите-членки – по вид и в хронологична последователност; б) отменените и загубили значение правни актове на ЕС – по материя и в хронологична последователност, отчитаща и правните актове по прилагане на други правни актове на ЕС; в) съдебната практика – по материя и в хронологична последователност по номера и годината на съдебното дело; г) фактически въведените международни договори – с оглед на предметната им насоченост. Спрямо редица правни актове, посочени в основния текст или приложенията, не са отбелязани неколкократните им изменения и допълнения, като само се изтъква обстоятелството, че те са изменяни и допълвани чрез съкращението “изм. и доп.”.
І. Управление на дейности с по-общо значение за опазването на околната среда от вредното въздействие на шума
По-долу вниманието ще бъде насочено само към правните актове на ЕС със задължителен характер за държавите-членки.
I.1. Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2002 г. относно оценка и управление на шума в околната среда (OВ L 189, 19.07.2002 г., изм. и доп.)
I.1.1. Обща характеристика на Директива 2002/49/ЕО
Основната цел на тази директива е да установи общ подход за избягване, предотвратяване или ограничаване на различните видове вредно въздействие на шума върху околната среда и човешкото здраве (по арг. от чл. 1). Тя се прилага спрямо шума, на който са подложени хората в населените места (чл. 2, ал. 1), но не се прилага спрямо битовия шум, шума на работното място, вътрешния транспортен шум и шума от военни дейности (чл. 2, ал. 2). Директивата е изменяна неколкократно[4].
Могат да бъдат отбелязани следните по-важни правни мерки в разглежданата насока по директивата :
1) установяване на специфични задължения за страните-членки, свързани с прилагането на директивата (чл. 4), и по-специално: а) да определят компетентен орган за провеждане на шумово картиране и планиране (§ 1); б) да предоставят на Комисията информация за това до 18.07.2005 г. (§ 2);
2) установяване на задължения за тези държави, свързани с показателите на шума и тяхното спазване (чл. 5), и по-специално: а) да осигурят дневни и нощни показатели за шум съгласно Приложение І към директивата, които да се разработват и преразглеждат чрез стратегическо шумово картиране по чл. 7, като до приемането на общи методи за оценка на дневните и нощните показатели следва да се прилагат националните показатели и данни, а данните не трябва да са по-стари от 3 години (§ 1); б) да използват по тяхно желание допълнителни показатели за шум в специални случаи по Приложение І, т. 3 към директивата (§ 2); в) да използват по тяхно желание други показатели за шум, различни от дневните и нощните, при акустичното планиране и шумовото зониране (§ 3); г) да уведомят Комисията до 18.07.2005 г. за действащите национални хигиенни норми за шум (§ 4);
3) установяване на задължения за тези държави, свързани с методите за оценка на шума в околната среда (чл. 6), и по-специално: а) да определят хигиенни норми (дневни и нощни равнища) за шум съгласно методите за оценка по Приложение ІІ към директивата (§ 1); б) правомощие за Комисията с делегирани актове да изменя Приложение II с цел установяване на общи методи за оценка за определяне на Lden и Lnight (§ 2); в) правомощие за Комисията с делегирани актове да изменя Приложение III, за да регламентира общи методи за оценка за определяне на вредните въздействия на шума (§ 3);
4) установяване на задължения за тези държави, свързани със стратегическото шумово картиране (чл. 7), и по-специално: а) да осигурят разработването, до 30.06.2007 г., на стратегически карти за шум, очертаващи ситуацията за предходната календарна година и одобрени от компетентен орган за населени места с повече от 250 000 жители, за по-големите пътища с трафик на повече от 6 млн. превозни средства, за по-важните жп линии с трафик на повече от 60 000 превози годишно и за по-големите летища, а освен това да информират Комисията до 30.06.2005 г. и след това на всеки 5 години за по-големите си пътища с трафик на повече от 6 млн. превозни средства годишно, по-важните жп линии с трафик на повече от 60 000 превози годишно, по-големите летища и населени места с над 250 000 жители (ал. 1); б) да утвърдят, до 30.06.2012 г. и след това на всеки 5 години, стратегически карти за шум, очертаващи ситуацията в предходната календарна година за всички населени места, по-големи пътища и по-важни жп линии и до 31.12.2008 г. да уведомят за това Комисията (ал. 2); в) да утвърждават стратегически карти за шум в съответствие с минималните изисквания по Приложение IV към директивата (ал. 3); г) съседните страни-членки да си сътрудничат при разработването на стратегически карти за шум в пограничните райони (ал. 4); д) да преразглеждат стратегически карти за шум поне веднъж на 5 години (ал. 5);
5) установяване на задължения за тези държави, свързани с разработването и утвърждаването на планове за действие (за управление на дейности, свързани с шума в околната среда – бел. авт.) (чл. 8), и по-специално: да утвърдят до 18.07.2008 г. такива планове за действие спрямо: райони около по-големите пътища с трафик на повече от 6 млн. превозни средства годишно, по-важните жп линии с трафик на повече от 60 000 превози годишно, по-големите летища и населените места с над 250 000 жители, като тези планове трябва да предвиждат опазването от наднормен шум и на “тихите райони” и да бъдат свързани с равнищата на шума, други критерии за ограничаването му и стратегически карти за шум (§ 1); б) да утвърдят до 18.07.2013 г. такива планове за действие, определяйки приоритетни мерки за спазване на хигиенните норми за шум и други критерии за ограничаването му в населени места, по-големи пътища и по-важни жп линии (§ 2); в) да уведомят Комисията за критериите по чл. 8, ал. 1 и 2 (§ 3); г) да разработват тези планове за действие съгласно минималните изисквания по Приложение V към директивата (§ 4); д) да преразглеждат тези планове за действие поне веднъж на 5 години (§ 5); е) съседните страни-членки да си сътрудничат при разработването на планове за действие в пограничните райони (§ 6); ж) да осигурят консултации и обсъждане с обществеността при разработването на проекти на такива планове за действие, а ако законодателството на ЕС изисква сходна процедура за обществено обсъждане, страните-членки могат да съвместят двете процедури за обществено обсъждане (§ 7);
6) установяване на задължение за тези държави да осигурят предоставянето на информация на обществеността за стратегически карти за шум и плановете за действие в съответствие с директиви 2003/4/ЕО[5] и 2007/2/ЕО[6] и приложения ІV и V към разглежданата директива (чл. 9);
7) установяване на задължение за тези държави да предоставят на Комисията информация от стратегически карти за шум и резюме на плановете за действие в 6-месечен срок от датите по чл. 7 и 8 (чл. 10, ал. 2);
8) оправомощаване на Комисията да приема делегирани актове за адаптиране на директивата към техническия прогрес, свързани с приложения I-III (чл.чл. 12 и 12а).
Към разглежданата директива фигурират 6 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение І. Показатели на шума; Приложение ІІ. Методи за оценка на показателите на шума; Приложение ІІІ. Методи за оценка на вредните въздействия; Приложение ІV. Минимални изисквания към стратегическото шумово картиране; Приложение V. Минимални изисквания към плановете за действие; Приложение VІ. Данни, които трябва да се изпращат на Комисията[7].
I.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2002/49/ЕО
В тази насока могат да се посочат: Закон за защита от шума в околната среда (ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп.)[8]; Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. и доп.); Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие, приета с ПМС № 217 от 18.08.2006 г. (ДВ, бр. 70 от 2006 г.).
ІІ. Правна защита на околната среда от вредното въздействие на транспортния шум
ІІ.1. Шум от моторни превозни средства
Постановка на проблема
В контекста на историческото развитие на правната уредба в разглежданата насока могат да бъде само споменати някои правни актове, свързани с моторните превозни средства, вкл. селскостопанските и горскостопанските превозни средства. Първоначално следва да бъдат отбелязани Директива 78/1015/ЕИО на Съвета от 23.11.1978 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото звуково ниво и системата за отработили газове на мотоциклетите (OВ L 349, 13.12.1978 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 18.12.1998 г., с чл. 9, ал. 3 от Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.1997 г. относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства – OВ L 226, 18.08.1997 г.)[9] и Директива 77/311/ЕИО на Съвета от 29.03.1977 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с регистрираното при шофиране шумово равнище от селскостопански и горскостопански колесни трактори (OВ L 105, 28.04.1977 г., в сила от 31.03.1977 г., изм. и доп. – отм. с чл. 7, ал. 1 от Директива 2009/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно нивото на шума, възприемано от водачите на селскостопански или горски колесни трактори – OB L 201, 01.08.2009 г.)[10], като по прилагането ѝ беше прието Решение 96/627/ЕО на Комисията от 17.10.1996 г. за прилагане на чл. 2 от Директива 77/311/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с регистрираното при шофиране шумово равнище от селскостопански и горскостопански колесни трактори (OВ L 282, 1.11.1996 г., изм. и доп.), което беше в сила до 31.12.2009 г.[11]. Впоследствие Директива 2009/76/ЕО беше отменена с чл. 76 от действащия понастоящем Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 05.02.2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (OB L 60, 02.03.2013 г.), който има по-комплексно значение и може да бъде отнесен не само към екологичното, но и към транспортното законодателство на ЕС.
По-нататък вниманието ще бъде насочено към действащите правни актове на ЕС в разглежданата насока.
ІІ.1.1. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки
ІІ.1.1.1. Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6.02.1970 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото звуково равнище и изпускателната система на моторните превозни средства (OВ L 42, 23.02.1970 г., изм. и доп.)
ІІ.1.1.1.1. Обща характеристика на Директива 70/157/ЕИО
Тази дириктива е изменяна и допълвана многократно главно с цел да се установят по-строги хигиенни норми за шум и усъвършенстване на контролните изпитания за техническа изправност в тази насока на моторните транспортни средства (МПС). Тя, както и редица други в разглежданата област, е от вида директиви на „доброволна хармонизация“, което означава, че страните-членки не са длъжни да въведат хигиенните противошумови норми в националното си законодателство, но са задължени да не препятстват на търговията с тези стоки (продукти), които отговарят на изискванията (в случая – противошумови), установени в тези директиви. Тя е отменена, считано от 01.07.2027 г. с чл. 14, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 година относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО (OB L 158, 27.05.2014 г.). Тъй като понастоящем тя все още е действаща, това обстоятелство детерминира разглеждането ѝ в това научно изследване.
С разглежданата директива се установяват пределно допустими норми за шум, излъчван от моторни превозни средства, и по-специално от леки коли, автобуси и камиони, както и изисквания за измерване на нивото на шума и изпускателните системи. В Приложение I са установени пределно допустими норми за шум, излъчван от 8 вида МПС, които варират от 74 до 80 дБ. От друга страна в чл. 1 от директивата е дефинирано правното понятие „превозно средство“, чието съдържание обхваща „всяко моторно превозно средство, предназначено за използване по пътища, с или без каросерия, имащо поне 4 колела и максимално предвидена скорост надвишаваща 25 км/час, с изключение на железопътните превозни средства, селскостопанските трактори и машини и превозните средства за благоустройство“.
Освен посочената дефиниция на това понятие, могат да се посочат и следните правни мерки за опазване на околната среда и човешкото здраве от вредното въздействие на шума по тази директива:
1) задължение за страните–членки да не отказват одобряване тип ЕО (в първоначалната редакция на директивата – “тип ЕИО” – бел. авт.) или национално типово одобряване на основание пределно допустими норми за шум (респ. тип изпускателна система), ако дадено МПС отговаря на изискванията на Приложение I към директивата относно “звуковото ниво” и изпускателната система (чл. 2);
2) задължение за държавите–членки да не отказват или забраняват продажбата, регистрацията, обслужването в сервиз и употребата на тези МПС, които удовлетворяват изискванията на Приложение I към директивата по отношение на звуковото ниво и изпускателната система (чл. 2а, ал. 1);
3) задължение за страните–членки, на основание пределно допустими норми за шум или (тип) изпускателна система, да не препятстват пускането на пзара на изпускателна система или нейни компоненти, ако съответното МПС е получило т. нар. “типово одобряване” (чл. 2а, ал. 2)
Както в тази, така и в много други директиви в областта на опазване на околната среда се съдържат разпоредби относно: а) правната възможност за изменения с оглед на “адаптиране към техническия прогрес”, която е свързана с вземането на мнение от специален “комитет”, създаден към Комисията като нейн консултативен орган, и б) задължение за държавите-членки да уведомяват Комисията за приетите национални нормативни актове, свързани с предмета на съответната директива.
Към разглежданата директива фигурират 4 приложения с организационно – технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Одобряване тип ЕО на звуковото ниво по отношение на вида на моторното превозно средство; Приложение II. Одобряване тип ЕО на изпускателните системите като отделни технически единици; Приложение III. Допълнение към одобряването тип ЕО на превозното средство относно сертификата, свързан със звуковото ниво; Приложение IV. Сертификат за одобряване тип ЕО по отношение на отделните технически единици[12].
ІІ.1.1.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива на Съвета 70/157/ЕИО
В тази насока може да се отбележи Наредба № 61 от 26.08.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (ДВ, бр. 87 от 2003 г., изм. и доп.)[13]
ІІ.1.1.2. Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 05.02.2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (OB L 60, 02.03.2013 г.)
ІІ.1.1.2.1. Обща характеристика на Регламент (ЕС) № 167/2013
Този регламент, който се прилага от 01.01.2016 г., има по-комплексно значение и може да бъде отнесен не само към екологичното, но и към транспортното законодателство на ЕС, поради което няма да бъде подробно разгледан, а вниманието ще бъде насочено главно към екологоправните му разпоредби. За целта е необходимо да бъде изтъкнати разпоредбите на чл. 19 от регламента, в които фигурират правни мерки, свързани с екологичните характеристики на земеделските и горските превозни средства и по-специално с емисиите на замърсители и равнището на шума. В § 4 на чл. 19 е определена пределно допустима норма за равнището на шума извън тези превозни средства, а именно 89 dB (А), а в § 6 на чл. 19 е установено правомощие за Комисията да приема делегирани актове, свързани с равнището на шума и емисиите на замърсители. По отношение на равнищата на замърсители в атмосферния въздух е налице препращане към Директива 97/68/ЕО (отм.)[14].
С по-общо значение са специалните правила относно: а) общите задължения на държавите-членки (чл. 5-16); б) основните изисквания към тези превозни средства (чл. 17-19); в) по-общите изисквания за процедурите за ЕС одобряване на типа (чл. 20-23); г) провеждането на процедурите за ЕС одобряване на типа (чл. 24-28); д) измененията на ЕС одобряване на типа (чл. 29-31); е) валидността на процедурите за ЕС одобряване на типа (чл. 32); ж) сертификата за съответствие и маркировките (чл. 33-34); з) изключенията на основание нови технологии или нови концепции (чл. 35-36); и) превозните средства, произведени в малки серии (чл. 37); й)пускането на пазара, регистрацията или пускането в употреба (чл. 38-40); к) предпазните клаузи (чл. 41-48); л) международните споразумения (чл. 49-50); м) предоставянето на техническа информация (чл. 51-52); н) достъпа до информация за ремонт и поддръжка (чл. 53-56); о) оправомощаването и уведомяването („нотификацията”) на техническите служби (чл. 57-67); п) оправомощаването на Комисията да приема актове за изпълнение и делегираните актове (чл. 68-71), вкл. да се подпомага в дейността си от „Технически комитет по земеделските превозни средства” с консултативни правомощия спрямо нея (чл. 69); р) задължението за държавите-членки да уредят в законодателството си санкции за нарушаване на изискванията на регламента, които да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (чл. 72, § 1); с) докладването за прилагането на този регламент и преразглеждането му (чл. 74 и 75).
Към разглеждания регламент фигурират приложения, озаглавени както следва: Приложение I. Списък на изискванията за целите на ЕС одобряването на типа на превозни средства; Приложение II. Ограничения за малки серии; Приложение III. Таблица за съотватствието (съгласно чл. 76).
ІІ.1.1.2.2. Българско законодателство, създаващо условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 167/2013
В тази насока може да се изтъкне Наредба № 30 от 29.12.2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника, издадена от министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 11 от 2006 г., в сила от 1.01.2006 г., с изключение на чл. 18, ал. 2–4, чл. 19, ал. 2, чл. 22, ал. 4–7, чл. 49, ал. 4, чл. 51 и глава осма, които са в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз – 1.01.2007 г.)[15]
ІІ.1.1.3. Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 година относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО (OB L 158, 27.05.2014 г., в сила от 16.06.2014 г.)
ІІ.1.1.3.1. Обща характеристика на Регламент (ЕС) № 540/2014
С чл. 14, § 1 от този регламент е отменена, считано от 01.07.2027 г., Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6.02.1970 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото звуково равнище и изпускателната система на моторните превозни средства (OВ L 42, 23.02.1970 г., изм. и доп.), а с чл. 12 и приложение XI от него е изменена Директива 2007/46/ЕО (отм.)[16]. Основната му цел е да уреди ЕС одобряването на типа на всички нови превозни средства от категориите, посочени в член 2, по отношение на тяхното ниво на шума и на заменяемите шумозаглушителни уредби и техни компоненти с оглед на тяхната регистрация, продажба и пускане в употреба в рамките на Съюза (по арг. от чл. 1). Предметният обхват на разглеждания регламент включва „превозните средства от категории М1, M2, M3, N1, N2 и N3, определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО (отм.)[17], както и за заменяемите шумозаглушителни уредби и техните компоненти, за които е извършено одобряване на типа като отделни технически възли, проектирани и произведени за превозните средства от категориите M1 и N1 (чл. 2).
Правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на шума по регламента се изразяват в установяване на специални правила, свързани с: а) общите задължения на държавите-членки (чл. 4); б) общите задължения на производителите (чл. 5); в) допълнителните изискваниякъм излъчвания шум (чл. 6); г) информацията за потребителите и етикетирането (чл. 7); д) акустичната система за сигнализиране за превозно средство (АССПС) (чл. 8); е) правомощието за Комисията чрез делегирани актове да внася изменения в приложенията към регламента (чл. 9); ж) правомощието за Комисията да приема делегирани актове по прилагането на членове 8 и 9 (чл. 10); з) задължението за Комисията да извършва и публикува подробно проучване във връзка с допустимите равнища на шума за новите типове превозни средства до 1 юли 2021 г., съчетано с правната възможност за нея, въз основа на това проучване да внася предложения за изменения и допълнения на регламента (чл. 11).
Към разглеждания регламент фигурират 12 приложения с организационно-технически характер. Те са: Приложение I. ЕС одобряване на типа по отношение на нивото на шума на тип превозно средство; Приложение II. Методи и уреди за измерване на шума, произвеждан от моторни превозни средства; Приложение III. Гранични стойности; Приложение IV. Шумозаглушителни уредби, съдържащи звукопоглъщащи влакнести материали; Приложение V. Шум от сгъстен въздух; Приложение VI. Проверки за съответствие на продукцията на превозни средства; Приложение VII. Метод на измерване за оценка на съответствието с допълнителните разпоредби за излъчвания шум; Приложение VIII. Мерки във връзка с акустичната система за сигнализиране за превозно средство (АССПС); Приложение IX. ЕС одобряване на типа по отношение на нивото на шума на шумозаглушителните уредби като отделни технически възли (заменяеми шумозаглушителни уредби); Приложение X. Проверки за съответствие на продукцията на заменяемата шумозаглушителна уредба като отделен технически възел; Приложение XI. Изменения на Директива 2007/46/ЕО; Приложение XII. Таблица на съответствието Таблица на съответствието.
ІІ.1.1.3.2. Българско законодателство, създаващо условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 540/2014
В тази насока може да се изтъкне Наредба № 61 от 26.08.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (ДВ, бр. 87 от 2003 г., изм. и доп.).
ІІ.1.2. Правни актове с незадължителен характер за всички държави-членки
В тази насока може да се отбележи Препоръка 2003/613/ЕО на Комисията от 6.08.2003 г. относно насоки за ревизирани временни методи за измерване на производствения шум, шума от самолети, шума от движението по пътищата и железопътния шум, и свързаните с него данни за емисии (OВ L 212, 22.08.2003 г.).
ІІ.2. Шум от самолети
Постановка на проблема
В светлината на историческото развитие на правната уредба в разглежданата насока може само да бъде спомената една директива, която вече не е в сила, а именно Директива 80/51/ЕИО на Съвета от 20.12.1979 г. относно ограничаване на шумовите емисии от дозвукови самолети (OВ L 18, 24.01.1980 г., изм. и доп. – отм., считано от 28.09.2003 г., с чл. 57, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2002 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за учредяване на Европейска агенция за безопасно въздухоплаване – OВ L 240, 07.09.2002 г., изм. и доп.)[18].
По-нататък вниманието ще бъде насочено към действащите правни актове на ЕС със задължителен характер за държавите-членки.
ІІ.2.1. Правни актове на ЕС със задължителен характер за всички държави-членки
ІІ.2.1.1. Директива 89/629/ЕИО на Съвета от 4.12.1989 г. относно ограничаване на шумовата емисия от граждански дозвукови реактивни самолети (OВ L 363, 13.12.1989 г.)
ІІ.2.1.1.1. Обща характеристика на Директива 89/629/ЕИО
Разглежданата директива е свързана с фактическото въвеждане в европейското право на изискванията на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване (Чикаго, 1944 г.), тъй като ЕС не се е присъединил изрично към нея с нарочен правен акт. Република България обаче, е участник в тази конвенция[19]. Директивата не се прилага спрямо самолети с общо тегло до 34 000 кг и капацитет до 19 места (чл. 1, ал. 2). Държавите-членки са длъжни, считано от 1 ноември 1990 г., да не допускат използването на тяхната територия на граждански дозвукови реактивни самолети, регистрирани след тази дата без наличието на сертификат за нивото на шума, отговарящ поне на изискванията на Част II, Глава 3, Том 1 на Приложение 16 от Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване (втора редакция от 1988 г.) (чл. 2, ал. 1). Освен това тези държави не трябва да заобикалят целите на директивата чрез сключването на лизингови споразумения (чл. З). Предвидена е и правната възможност за изключения спрямо определени видове самолети (чл. 4 и 5), за което следва да бъдат уведомени другите страни-членки и Комисията (чл. 6)[20].
ІІ.2.1.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 89/629/ЕИО
В тази насока може да се изтъкне Наредба № 16 от 5.04.1999 г. за авиационния шум и за газовите емисии на авиационните двигатели, издадена от министъра на транспорта (ДВ, бр. 8 от 1999 г., изм. и доп.).
ІІ.2.1.2. Директива 2006/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. относно регулиране на функционирането на самолетите, обхванати от Част II, Глава 3, Том 1 на Приложение 16 от Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, втора редакция от 1988 г. (OВ L 374, 27.12.2006 г.)
ІІ.2.1.2.1. Обща характеристика на Директива 2006/93/ЕО
С чл. 6, ал. 1 от тази директива е отменена Директива 92/14/ЕИО на Съвета от 2.03.1992 г. относно ограничаване на функционирането на самолетите, посочени в Част ІІ, Глава 2, Том 1 на Приложение 16 от Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, втора редакция от 1988 г. (OВ L 76, 23.03.1992 г., изм. и доп.)[21]. Основната ѝ цел е да регулира експлоатацията на граждански дозвукови реактивни самолети, а приложното ѝ поле включва „самолети с максимална излетна маса, равна или по-голяма от 34 000 кг, или със сертифицирана максимална пътническа конфигурация за съответния тип самолет повече от деветнадесет пътнически места, като се изключват само местата за екипажа” (чл. 1).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на шума по директивата:
1) установяване на задължение за държавите-членки да осигурят съответствието на всички граждански дозвукови реактивни самолети, експлоатирани от летища, разположени на тяхна територия със стандартите, посочени в част II, глава 3, том 1 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание от 1988 г. (чл. 2, § 1);
2) установяване на специални правила, свързани с изключенията от чл. 2 спрямо „самолети от исторически интерес” (чл. 3);
3) установяване на задължения за държавите-членки да: а) съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, свързани с въвеждането (танспонирането) на директивата (чл. 4); и б) уредят в законодателството си санкции за нарушаване на изискванията на директивата, които да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (чл. 5).
Към разглежданата директива фигурират 2 приложения, а именно: Приложение І. (ненаименовано) в 2 части, озаглавени както следва: Част А. Отменена директива и нейни последващи изменения; Част В. Списък на крайни срокове за въвеждане в националното право; Приложение ІІ. Таблица на съотношението.
ІІ.2.1.2.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2006/93/ЕО
В тази насока може да се посочи Наредба № 16 от 5.04.1999 г. за авиационния шум и за газовите емисии на авиационните двигатели, издадена от министъра на транспорта (ДВ, бр. 8 от 1999 г., изм. и доп.)[22].
ІІ.2.1.3. Регламент (ЕС) № 598/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. относно определяне на правила и процедури за въвеждане на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата в Съюза в рамките на балансиран подход и за отмяна на Директива 2002/30/ЕО (OB L 173, 12.06.2014 г.)
ІІ.2.1.3.1. Обща характеристика на Регламент (ЕС) № 598/2014
С чл. 15 от този регламент е отменена, считано от 13.06.2016 г., Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.03.2002 г. относно установяване на правила и процедури за въвеждането на оперативни ограничения, свързани с шума в летищата на Общността (OВ L 85, 28.03.2002 г.). Основната му цел е ограничаване на вредното въздействие на шума от летищата върху човешкото здраве и околната среда (по арг. от чл. 1, § 2). Той се прилага спрямо въздухоплавателните средства на гражданското въздухоплаване, но не се прилага към въздухоплавателните средства, използвани за военни, митнически, полицейски или други подобни операции (чл. 1, § 3). В чл. 2 от регламента фигурират редица дефиниции на правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: „въздухоплавателно средство“ означава въздухоплавателно средство с фиксирани крила с максимална сертифицирана излетна маса от 34 000 кг или повече или със сертифициран максимален капацитет за съответния тип въздухоплавателни средства, позволяващ 19 пътнически кресла или повече, в които не се включват креслата, запазени за екипажа” (т. 1); „летище” означава летище, на което има повече от 50 000 движения на граждански въздухоплавателни средства за една календарна година (движение означава излитане или кацане), като това се определя въз основа на средния брой на движенията през последните три календарни години преди оценката на шума” (т. 2); „експлоатационни ограничения“ означава свързано с шума действие, с което се ограничава достъпът или се намалява експлоатационният капацитет на летище, включително експлоатационни ограничения, целящи извеждането от експлоатация на слабо съобразените въздухоплавателни средства на конкретни летища, както и експлоатационните ограничения с частичен характер, които се прилагат например през дадени часове от денонощието или само за определени писти на летището” (т. 6).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от вредтото въздействие на шума по регламента:
1) установяване на специални правила, свързани със: а) задължението за държавите-членки да определят компетентния си орган за приемането на експлоатационни ограничения на летищата им (чл. 3); б) задължението за тези държави да уредят в законодателството си правото на оспорване на актовете на компетентния орган, определил експлоатационните ограничения на летищата (чл. 4); в) общите изисквания за управлението на дейности относно шума от въздухоплавателните средства (чл. 5); г) оценката на шума (чл. 6); д) информацията за шумовите характеристики (чл. 7); е) въвеждането на експлоатационните ограничения (чл. 8); ж) изключенията спрямо развиващите се държави (чл. 9); з) изключенията при „въздухоплавателни операции с изключителен характер” (чл. 10);
2) установяване на правомощие за Комисията да приема делегирани актове по прилагането на регламента и определяне на условията за упражняване на това делегиране (съответно членове 11 и 12);
3) установяване на задължение за държавите-членки, при поискване, да предоставят на Комисията информация относно прилагането на регламента, а за Комисията – да предостави на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането му (чл. 13);
4) установяване на правна възможност за тези държави да запазят свързаните с шума експлоатационни ограничения, които вече са били въведени към 13.06.2016 г., докато компетентните им органи не решат да ги преразгледат в съответствие с този регламент (чл. 14).
Към разглеждания регламент фигурират 2 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Оценка на шумовата обстановка на летищата; Приложение II. Оценка на разходната ефективност на свързаните с шума експлоатационни ограничения.
ІІ.2.1.3.2. Българско законодателство, създаващо условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 598/2014
В тази насока може да се отбележи Наредба № 30 от 10.11.2006 г. за установяването на правила и процедури по отношение на въвеждането на оперативни ограничения, свързани с шума в гражданските летища за обществено ползване в Република България, издадена от министъра на транспорта (ДВ, бр. 95 от 2006 г.; чл. 9, ал. 2 е в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз – 1.01.2007 г.).
ІІ.2.2. Правни актове с незадължителен характер за всички държави-членки
В тази насока може да се изтъкне Препоръка 2003/613/ЕО на Комисията от 6.08.2003 г. относно насоки за ревизирани временни методи за измерване на производствения шум, шума от самолети, шума от движението по пътищата и железопътния шум, и свързаните с него данни за емисии (OВ L 212, 22.08.2003 г.).
ІІІ. Правна защита на околната среда от вредното въздействие на производствения шум
ІІІ.1. Правни актове със задължителен характер за всички държави-членки
III.1.1. Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване (OВ L 162, 3.07.2000 г.)
III.1.1.1. Обща характеристика на Директива 2000/14/ЕО
С чл. 21, ал. 2 от тази директива бяха отменени, считано от 3.01.2002 г., предходните една рамкова и седем дъщерни директиви, свързани с шума от строителни агрегати и оборудване, както и една директива относно шума от моторни тревокосачки, а именно: Директива 79/113/ЕИО на Съвета от 19.12.1978 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с определянето на шумовата емисия от строителни агрегати и оборудване (OВ L 33, 08.02.1979 г., попр., изм. и доп); Директива 84/532/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с общите разпоредби за строителни агрегати и оборудване (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп)[23]; Директива 84/533/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на компресори (OВ L 300, 19.11.1984 г., изм. и доп.); Директива 84/534/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на кулокранове (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп.); Директива 84/535/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на генератори за заваряване (OВ L 300, 19.11.1984 г., изм. и доп.); Директива 84/536/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на генератори за мощност (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп.); Директива 84/537/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на захранвани с електрическа енергия ръчни бетоноразбивачи и събирачи (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп.); Директива 84/538/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на тревокосачки (OВ L 300, 19.11.1984 г., изм. и доп.); Директива 86/662/ЕИО на Съвета от 22.12.1986 г. относно ограничаване на шума, емитиран от хидровлични багери, въжени багери, булдозери, товарачи и багери – товарачи (OВ L 384, 31.12.1986 г., изм. и доп.).
Практически Директива 2000/14/ЕО инкорпорира в себе си не само отменените от нея директиви, но значително разшири приложното си поле, включвайки противошумови изисквания спрямо 57 вида машини и оборудване – източници на производствен шум. Основната ѝ цел е да хармонизира законодателствата на държавите-членки, относно противошумовите емисионни норми, съответствието (с директивата – бел. авт.) на процедурите за оценка, етикетирането, техническата документация и събирането на информация за шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване и да осигури нормалното функциониране на вътрешния пазар при опазване на човешкото здраве и „благосъстоянието“ (чл. 1). Сред техническите изисквания по Приложение III за 57-те вида машини и оборудване фигурират и противошумови хигиенни норми чрез препратка към съответния стандарт на Международната организация по стандартизация, което означава, че съответните норми на тази организация вече са задължителни за страните-членки и стават част от европейското екологично право в разглежданата област. Тази директива не се прилага спрямо оборудване предназначено изключително за транспорт на хора и стоки по шосе, жп, въздушни и водни пътища, както и спрямо оборудване, създадено изключително за военни и полицейски нужди и за дейности при извънредни ситуации (вероятно се имат предвид нуждите на т. нар. „гражданска защита“ – бел. авт.) (чл. 2, ал. 2). Трябва да се отбележи и обстоятелството, че разглежданата директива по същество е свързана с производствения и строителния шум.
Могат да бъдат посочени следните правни мерки, за опазване на околната среда и човешкото здраве от вредното въздействие на шума по директивата:
1) установяване на задължение оборудването – обект на тази директива да не бъде пускано на пазара или в сервиз докато производителят или негов упълномощен представител в Общността не осигурят съответствието на оборудването с емисионните противошумови норми по тази директива и подлагането му на т. нар. „процедура за оценка на съответствието“ по чл. 14, както и етикетирането му с “СЕ” и знак за гарантирано ниво на звукова мощност, придружено с декларация на ЕС за съответствие (чл. 4, ал. 1). В случай че производителят или упълномощеният му представител не са от страни-членки, това задължение лежи върху лицето, което пуска това оборудване на пазара или което го вкарва в сервизи в тези държави (чл. 4, ал. 2);
2) установяване на задължение за страните-членки да допускат оборудването – обект на директивата до пазара или в сервиз, само ако то отговаря на нейните изисквания, носи етикет „СЕ“ и знак за гарантирано ниво на звукова мощност и е придружено с декларация на ЕС за съответствие (чл. 5, ал. 1), а компетентните им органи – да си сътрудничат в изпълнението на задълженията им за извършване на надзор върху пазара (чл. 5, ал. 2);
3) установяване на задължение за страните-членки да не забраняват, ограничават или спират пускането на пазара или в сервиз в тяхната територия на оборудването – обект на директивата, ако то отговаря на изискванията на директивата, носи етикет „СЕ“ и знак за гарантирано ниво на звукова мощност и е придружено с декларация на ЕС за съответствие (чл. 6, ал. 1). Очевидно с това задължение се цели премахване на бариерите за търговия с оборудване – отговарящо на изискванията на директивата, когато са установени по-строги национални противошумови изисквания. В чл. 6, ал. 2 обаче е предвидено изключение в тази насока, когато оборудване, несъответстващо на изискванията на директивата присъства на търговски панаири, изложби, демонстрации и семинари, но в тези случаи това обстоятелство трябва да бъде ясно и видимо отбелязано и да бъдат предприети мерки за защита на здравето на хората;
4) установяване на презумпция за съответствие на оборудването-обект на директивата с нейните изисквания, ако то носи етикет „СЕ“ и знак за гарантирано ниво на звукова мощност, и е приружено с декларация на ЕС за съответствие (чл. 7);
5) установяване на задължение за производителят на оборудването – обект на директивата или за негов упълномощен представител в Общността, за удостоверяване на обстоятелството, че компонент от оборудването е в съответствие с изискванията на тази директива, да попълни „декларация на ЕС за съответствие“ за всеки тип произведено оборудване, а минииалния брой реквизити на тази декларация е регламентиран в Приложение ІІ (чл. 8, ал. 1). Съответната държава-членка е оправомощена да изисква превод на тази декларация на някой от официалните езици на Общността или на друг посочен от нея език, ако оборудването се пуска на пазара или влиза в сервиз на нейна територия (чл. 8, ал. 2). Освен това производителят на оборудването – обект на директивата или негов упълномощен представител в Общността,е длъжен да пази екземпляр от „декларацията на ЕС за съответствие“ за срок от 10 години от датата на последното производство на оборудването заедно с техническата документация по Приложение V, т. 3, Приложение VI, т. З, Приложение VII, т. 2 и Приложение VIII, т. 3.1 и 3.3 (чл. 8, ал. З);
6) установяване на задължение за съответната държава-членка, когато констатира, че оборудването – обект на директивата, след пускането му на пазара или вкарването му в сервиз на нейна територия, не отговаря на изискванията на директивата, да вземе “всички подходящи мерки” за да застави производителя или неговтвия упълномощен представител в Общността да приведе това оборудване в унисон с нейните изисквания (чл. 9, ал. 1). В случаите, когато са налице превишаване на хигиенните противошумови норми по чл. 12 (респ. Приложения I и III) или несъответствие с другите изисквания на директивата въпреки предприетите мерки по ал. 1 на чл. 9, държавата-членка е оправомощена да ограничи или забрани пускането на пазара или влизането в сервиз на това оборудване или да осигури изтеглянето му от пазара като в тази хипотеза тя трябва да уведоми Комисията и засегнатата страна-членка (чл. 9, ал. 2). В тези случаи Комисията преценява правомерността на предприетите мерки (с оглед на директивата – бел. авт.) и посредничи между съответните държави (чл. 9, ал. 3), както и уведомява другите страни-членки (чл. 9, ал. 4);
7) установяване на задължение за всяка държава-членка, която на съответното правно основание ограничава пускането на пазара или влизането в сервиз на територията й на оборудването – обект на директивата, да информира, колкото е възможно по-скоро засегнатата държава, включително за мерките по нейното национално законодателство за съобразяване с неговите изисквания (чл. 10);
8) установяване на задължение за поставяне върху оборудването – обект на директивата на специален знак на ЕС за съответствие съгласно изискванията на Приложение IV, независимо от изискванията за съответното означаване по други директиви (чл. 11);
9) лимитативно изброяване на видове машини и оборудване, за които се установяват противошумови хигиенни норми, чрез препращане към техническите характеристики по приложения I и III (чл. 12);
10) лимитативно изброяване на видове машини и оборудване – обект на шумово означаване чрез препращане към техническите характеристики по приложения I и III (чл. 13);
11) установяване на правната възможност за производителя на оборудването по чл. 12 или на негов упълномощен представител в Общността, за избор относно подлагането му на един от следните видове процедури за оценка на съответствието (с изискванията на директивата – бел. авт.): вътрешен контрол (за качеството – бел. авт.) на продукцията с оценка на техническата документация и периодични проверки по Приложение VI; процедура за единично удостоверяване по Приложение VII; процедура за цялостно гарантиране на качеството по Приложение VIII (чл. 14, ал. 1). Освен това, преди пускането на пазара или влизането в сервиз на оборудването по чл. 13, производителят или неговият упълномощен представител в Общността е длъжен да подложи всеки тип от това оборудване на процедура за вътрешен контрол на продукцията по Приложение V (чл. 14, ал. 2). От друга страна съответната държава-членка е задължена да предостави на Комисията или на всяка друга страна-членка, по тяхна мотивирана молба, цялата информация по време на „процедурата за оценка на съответствието“, относно типа оборудване и в частност техническата документация по Приложение V, т. З, Приложение VI, т. З, Приложение VII, т. 2 и Приложение VIII, т. 3.1 и 3.3 (чл. 14, ал. З);
12) установяване на задължение за страните-членки да определят компетентен орган за надзор върху „процедурата за оценка на съответствието“ по чл. 14, ал. 1, съобразно критериите по Приложение IX и да уведомят за това Комисията и другите страни-членки (чл. 15);
13) установяване на задължение за държавите-членки да вземат „необходимите мерки“ за да наложат на производителя или на негов упълномощен представител в Общността да предостави на конпетентния орган на държавата-членка по седалището си или където той пуска на пазара или вкарва в сервиз оборудването – обект на директнвата, както и на Комисията копие от декларацията на ЕС за съответствие за всеки тип от това оборудване (чл. 16, ал. 1). Комисията трябва да събира тези данни за цялото оборудване (чл. 16, ал. 2) и да публикува определена информация, базирана на тях периодично и за предпочитане поне годишно (чл. 16, ал. 4), а всяка страна-членка може, по своя молба, да получи събраната информация от Комисията (чл. 16, ал. 3);
14) установяване на правната възможност за държавите-членки, в рамките на Договора (за ЕО – бел. авт.), да предприемат специфични мерки в „чувствителни зони“, включващи намаляване на работните часове на оборудването – обект на директивата и мерки за защита на работещите лица с това оборудване без това да води до изменение (модификация) на оборудването по начин, нерегламентиран в директивата (чл. 17) . Този начин е свързан с учредяването на специален комитет като консултативен орган на Комисията (чл. 18), който трябва да я подпомага при адаптирането на директивата към техническия прогрес (чл. 19). Наред с това Комисията е задължена да изготвя периодично доклад, свързан с приложението на тази директива и да го предоставя на Европейския парламент и Съвета (чл. 20).
От изложеното дотук се вижда, че Директива 2000/14/ЕО е сложна и комплексна по характер и нейното въвеждане (транспониране) в националното ни законодателство ще бъде труден проблем, който може да бъде решен само при ефективно сътрудничество между учени и специалисти от различните области на науката и социалната практика. Тя е не само по-голяма по обем, но и значително по-сложна от приеманите преди нея директиви в областта на защитата срещу вредния шум. Това обстоятелство налага по-задълбоченото й анализиране от компетентните ни органи преди приемането на нормативните актове, съответстващи на предемета на разглежданата директива.
Към разглежданата директива фигурират десет приложения с организационно – технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Дефиниции на оборудването; Приложение II. Декларация на ЕС за съответствие; Приложение III. Метод за измерване на емитирания във въздуха шум от оборудване за външно използване; Приложение IV. Образци на ЕС за етикетиране за съответствие и за знака за гарантирано ниво на звукова мощност; Приложение V. Вътрешен контрол на продукцията; Приложение VI. Вътрешен контрол на продукцията с оценка на техническата документация и периодични проверки; Приложение VII. Единично удостоверяване; Приложение VIII. Цялостно осигуряване на качеството; Приложение IX. Минимум критерии, които трябва да имат предвид страните-членки относно уведомяването на компетентните органи; Приложение Х. Единично удостоверяване: образец на сертификат за съответствие[24].
III.1.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2000/14/ЕО
В тази насока може да се посочи Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, приета с ПМС № 22 от 29.01.2004 г. (ДВ, бр. 11 от 2004 г., в сила от 11.02.2005 г., изм. и доп.).
ІІІ.2. Правни актове с незадължителен характер за всички държави-членки
В тази насока може да се отбележи Препоръка 2003/613/ЕО на Комисията от 6.08.2003 г. относно насоки за ревизирани временни методи за измерване на производствения шум, шума от самолети, шума от движението по пътищата и железопътния шум, и свързаните с него данни за емисии (OВ L 212, 22.08.2003 г.).
1. Правна защита на околната среда от вредното въздействие на битовия шум
С оглед на историческото развитие на правната уредба в тази насока само ще бъде отбелязана, една директива, която вече не е в сила, а именно Директива 86/594/ЕИО на Съвета от 1.12.1986 г. относно шума, излъчван по въздуха от битови уреди (OВ L 344, 6.12.1986 г., изм. и доп. – отм., считано от 11.08.2005 г., с чл. 22 от Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6.07.2005 г. относно създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоизползващите продукти, и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и на Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – OВ L 191, 22.07.2005 г.). Тя е била предмет на научни изследвания в правната ни литература[25].
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, разгледаните по-горе правни актове на ЕС са фокусирани върху различни аспекти на опазването на околната среда и човешкото здраве от вредното въздействие на шума като физичен фактор на околната среда.
Второ, налице е сравнително добро равнище на въвеждане (транспониране) на разгледаните по-горе директиви на ЕС в българското законодателство.
Трето, успешното развитие на противошумовото законодателство както на национално равнище, така и на равнище ЕС, изисква ефективно сътрудничество между учени и специалисти от различни области на науката и социалната практика.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Борисов, О. Право на Европейския съюз. 8. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2010. 520 с.
Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. 2. прераб. и доп. изд. София: Издателски комплекс–УНСС, 2023. 300 с.
Кремер, Л. Европейско право на околната среда. София: Сиела, 2008. 696 с.
Оуен, О. Опазване на природните ресурси. Т. 2. София: Земиздат, 1989. 311 с.
Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство. – Юридически свят. София, 2003, № 1, с. 71–106.
Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. София: Сиела, 2023. 580 с.
Попова, Ж. Право на Европейския съюз. 4. осн. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2020. 656 с.
Семов, А. Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му. София: Министерство на правосъдието, 2005. 120 с.
Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge: Grotius Publications Limited, 1993. 525 p.
ПРИЛОЖЕНИЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
Действащи правни актове и документи на Европейския съюз по опазване на околната среда от вредното въздействие на шума
І. Регламенти
Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 година относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО (OB L 158, 27.05.2014 г., в сила от 16.06.2014 г.)
Регламент (ЕС) № 598/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. относно определяне на правила и процедури за въвеждане на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата в Съюза в рамките на балансиран подход и за отмяна на Директива 2002/30/ЕО (OB L 173, 12.06.2014 г., в сила от 13.06.2016 г.)
ІI. Директиви
Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6.02.1970 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото звуково равнище и изпускателната система на моторните превозни средства (OВ L 42, 23.02.1970 г., изм. и доп. – отм., считано от 01.07.2027 г. с чл. 14, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 година относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО – OB L 158, 27.05.2014 г.)
Директива 89/629/ЕИО на Съвета от 4.12.1989 г. относно ограничаване на шумовата емисия от граждански дозвукови реактивни самолети (OВ L 363, 13.12.1989 г.)
Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване (OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2002 г. относно оценка и управление на шума в околната среда (OВ L 189, 18.07.2002 г., изм. и доп.)
Директива 2006/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. относно регулиране на функционирането на самолетите, обхванати от Част II, Глава 3, Том 1 на Приложение 16 от Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, втора редакция от 1988 г. (OВ L 374, 27.12.2006 г., в сила от 16.01.2007 г.)
ІIІ. Препоръки
Препоръка 2003/613/ЕО на Комисията от 6.08.2003 г. относно насоки за ревизирани временни методи за измерване на производствения шум, шума от самолети, шума от движението по пътищата и железопътния шум, и свързаните с него данни за емисии (OВ L 212, 22.08.2003 г.)
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
Правни актове на Европейския съюз по опазване на околната среда от вредното въздействие на шума, които не са в сила или са изгубили значение
І. Опазване на околната среда от вредното въздействие на транспортния шум
І.1. Шум от моторни превозни средства
Директива 77/311/ЕИО на Съвета от 29.03.1977 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с регистрираното при шофиране шумово равнище от селскостопански и горскостопански колесни трактори (OВ L 105, 28.04.1977 г., в сила от 31.03.1977 г., изм. и доп. – отм. с чл. 7, ал. 1 от Директива 2009/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно нивото на шума, възприемано от водачите на селскостопански или горски колесни трактори – OB L 201, 01.08.2009 г.)
Директива 78/1015/ЕИО на Съвета от 23.11.1978 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото звуково ниво и системата за отработили газове на мотоциклетите (OВ L 349, 13.12.1978 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 18.12.1998 г., с чл. 9, ал. 3 от Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.1997 г. относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства – OВ L 226, 18.08.1997 г.)[26]
Решение 96/627/ЕО на Комисията от 17.10.1996 г. за прилагане на чл. 2 от Директива 77/311/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с регистрираното при шофиране шумово равнище от селскостопански и горскостопански колесни трактори (OВ L 282, 1.11.1996 г., изм. и доп. – в сила до 31.12.2009 г.)
Директива 2009/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно нивото на шума, възприемано от водачите на селскостопански или горски колесни трактори (OB L 201, 01.08.2009 г. – отм. с чл. 76 от Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 05.02.2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства – OB L 60, 02.03.2013 г.)
І.2. Шум от самолети
Директива 80/51/ЕИО на Съвета от 20.12.1979 г. относно ограничаване на шумовите емисии от дозвукови самолети (OВ L 18, 24.01.1980 г., изм. и доп. – отм., считано от 28.09.2003 г., с чл. 57, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2002 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за учредяване на Европейска агенция за безопасно въздухоплаване – OВ L 240, 07.09.2002 г., изм. и доп.)
Директива 92/14/ЕИО на Съвета от 2.03.1992 г. относно ограничаване на функционирането на самолетите, посочени в Част ІІ, Глава 2, Том 1 на Приложение 16 от Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, втора редакция от 1988 г. (OВ L 76, 23.03.1992 г., изм. и доп. – отм. с чл. 6, ал. 1 от Директива 2006/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. относно регулиране на функционирането на самолетите, обхванати от Част II, Глава 3, Том 1 на Приложение 16 от Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, втора редакция от 1988 г. – OВ L 374, 27.12.2006 г.)
Регламент (ЕО) № 925/1999 на Съвета от 29.04.1999 г. относно регистрацията и функционирането в рамките на Общността на някои видове граждански дозвукови реактивни самолети, които са модифицирани и ресертифицирани съгласно стандартите на Том І, Част ІІ, Глава 3 на Приложение 16 към Конвенцията за международната гражданска авиация, трета редакция от м. юли, 1993 г. (OВ L 115, 4.05.1999 г., попр. – отм. с чл. 15 от Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.03.2002 г. относно установяване на правила и процедури за въвеждането на оперативни ограничения, свързани с шума в летищата на Общността – OВ L 85, 28.03.2002 г.)
Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.03.2002 г. относно установяване на правила и процедури за въвеждането на оперативни ограничения, свързани с шума в летищата на Общността (OВ L 85, 28.03.2002 г., в сила от 28.03.2002 г. – отм., считано от 13.06.2016 г., с чл. 15 от Регламент (ЕС) № 598/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. относно определяне на правила и процедури за въвеждане на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата в Съюза в рамките на балансиран подход и за отмяна на Директива 2002/30/ЕО – OB L 173, 12.06.2014 г.)
ІІ. Опазване на околната среда от вредното въздействие на производствения шум
Директива 79/113/ЕИО на Съвета от 19.12.1978 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с определянето на шумовата емисия от строителни агрегати и оборудване (OВ L 33, 8.02.1979 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 84/532/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с общите разпоредби за строителни агрегати и оборудване (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 84/533/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на компресори (OВ L 300, 19.11.1984 г., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 84/534/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на кулокранове (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 84/535/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на генератори за заваряване (OВ L 300, 19.11.1984 г., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 84/536/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на генератори за мощност (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 84/537/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на захранвани с електрическа енергия ръчни бетоноразбивачи и събирачи (OВ L 300, 19.11.1984 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 84/538/ЕИО на Съвета от 17.09.1984 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото ниво на звукова мощност на тревокосачки (OВ L 300, 19.11.1984 г., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
Директива 86/662/ЕИО на Съвета от 22.12.1986 г. относно ограничаване на шума, емитиран от хидравлични багери, въжени багери, булдозери, товарачи и багери–товарачи (OВ L 384, 31.12.1986 г., изм. и доп. – отм., считано от 3.01.2002 г., с чл. 21, ал. 1 от Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8.05.2000 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с шумовата емисия в околната среда от оборудване за външно използване – OВ L 162, 03.07.2000 г.)
ІII. Опазване на околната среда от вредното въздействие на битовия шум
Директива 86/594/ЕИО на Съвета от 1.12.1986 г. относно шума, излъчван по въздуха от битови уреди (OВ L 344, 6.12.1986 г., изм. и доп. – отм., считано от 11.08.2005 г., с чл. 22 от Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6.07.2005 г. относно създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоизползващите продукти, и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и на Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – OВ L 191, 22.07.2005 г.)
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
Селективна съдебна практика на Европейския съюз в областта на опазване на околната среда от вредното въздействие на шума
Дело С-324/97 Комисията на Европейските общности срещу Република Италия, Решение на Съда от 15.10.1998 г., [1998] ECR I-6099, ECLI:EU:C:1998:486. [Директива 95/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.06.1995 г.за изменение на Директива 86/662/ЕИО на Съвета относно ограничаване на шума, емитиран от хидравлични багери, въжени багери, булдозери, товарачи и багери – товарачи (OB L 168, 18.07.1995 г. – осн. отм., в сила до 03.01.2002 г.)]
Дело С-326/97 Комисията на Европейските общности срещу Кралство Белгия, Решение на Съда от 15.10.1998 г., [1998] ECR I-6107, ECLI:EU:C:1998:487. [Директива 95/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.06.1995 г.за изменение на Директива 86/662/ЕИО на Съвета относно ограничаване на шума, емитиран от хидравлични багери, въжени багери, булдозери, товарачи и багери – товарачи (OB L 168, 18.07.1995 г. – осн. отм., в сила до 03.01.2002 г.)]
Съединени дела С-27/00 и С-122/00 Кралицата [на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия] срещу Министъра на околната среда, транспорта и регионите, бивши страни: Omega Air Ltd и Omega Air Ltd и други срещу Ирландското авиационно ведомство, Решение на Съда от 12.03.2002 г., [2002] ECR I-2569, ECLI:EU:C:2002:161. [Регламент (ЕО) № 925/1999 на Съвета от 29.04.1999 г. относно регистрацията и функционирането в рамките на Общността на някои видове граждански дозвукови реактивни самолети, които са модифицирани и ресертифицирани съгласно стандартите на Том І, Част ІІ, Глава 3 на Приложение 16 към Конвенцията за международната гражданска авиация, трета редакция от м. юли, 1993 г. (OВ L 115, 4.05.1999 г., попр. – отм.)]
Дело С-327/01 Комисията на Европейските общности срещу Ирландия, Решение на Съда от 15.10.2002 г., [2002] ECR I-8817, ECLI:EU:C:2002:584. [Директива 98/20/ЕО на Съвета от 30.03.1998 г. за изменение на Директива 92/14/ЕИО за ограничаване на експлоатацията на самолети, които са предмет на том 1 част II, глава 2, от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, втора редакция (1988 г.) (OB L 107, 07.04.1998 г. – осн.отм., в сила до 15.01.2007 г.)]
Дело С-328/01 Комисията на Европейските общности срещу Ирландия, Решение на Съда от 15.10.2002 г., [2002] ECR I-8827, ECLI:EU:C:2002:585. [Директива 1999/28/ЕО на Комисията от 21.04.1999 г. за изменение на приложението към Директива 92/14/ЕИО на Съвета за ограничаване експлоатацията на самолети, които са предмет на част II, глава 2, том 1 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание (1988 г.) (OB L 118, 06.05.1999 г. – осн.отм., в сила до 15.01.2007 г.)]
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4
Международни споразумения, към които Европейския съюз не се е присъединил изрично със специален правен акт, но фактически са въведени в европейското право с отделни правни актове, които са задължителни за държавите-членки
Конвенция за международното гражданско въздухоплаване (Чикаго, 7.12.1944 г.), включително втората ѝ редакция от 1988 г. и третата ѝ редакция от 1993 г.
[1] Вж. в тази насока, напр.: Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023, с. 329-330; Оуен, О. Опазване на природните ресурси. Т. 2. София: Земиздат, 1989, с. 134-150; и др.
[2] Вж. относно вторичното (производното) право на ЕС, напр.: Борисов, О. Право на Европейския съюз. 8. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2010, с. 133-144; Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. 2. прераб. и доп. изд. София: Издателски комплекс-УНСС, 2023, с. 42-51; Попова, Ж. Право на Европейския съюз. 4. осн. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2020, с. 160-173; Семов, А. Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му. София: Министерство на правосъдието, 2005, с. 33-42, и др.
[3] Вж. Интернет-страницата на Комисията за законодателството на ЕС: www.eur-lex.europa.eu и по-специално раздел 15, посветен на екологичното законодателство на ЕС.
[4] Вж. за периода 2008-2021 г.: Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета на някои актове, за които се прилага процедурата, предвидена в член 251 от Договора, във връзка с процедурата по регулиране с контрол: Адаптиране на процедурата за контрол – част първа (OB L 311, 21.11.2008 г.); Директива (ЕС) 2015/996 на Комисията от 19.05.2015 г. за установяване на общи методи за оценка на шума в съответствие с Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 168, 01.07.2015 г.); Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (OB L 170, 25.06.2019 г.); Регламент (ЕС) 2019/1243 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. за адаптиране на редица правни актове, предвиждащи използване на процедурата по регулиране с контрол, към членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (OB L 198, 25.07.2019 г., в сила от 26.07.2019 г.); Директива (ЕС) 2020/367 на Комисията от 04.03.2020 г. за изменение на приложение III към Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с установяването на методи за оценка на вредните въздействия на шума в околната среда (OB L 67, 05.03.2020 г.); Делегирана директива (ЕС) 2021/1226 на Комисията от 21.12.2020 г. за изменение, с цел привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес, на приложение II към Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на общите методи за оценка на шума (OB L 269, 28.07.2021 г.).
[5] Става дума за Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда, и за отмяна на Директива на Съвета 90/313/ЕИО (ОВ L 41, 14.02.2003 г.).
[6] Става дума за Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14.03.2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (OB L 108, 25.04.2007 г.).
[7] Вж. за повече подробности относно Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, напр.: Кремер, Л. Европейско право на околната среда. София: Сиела, 2008, с. 495-496; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство. – Юридически свят. София, 2003, № 1, с. 103–105 и цитираната там литература.
[8] Вж. относно този закон, напр. Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. 3. прераб. и доп. изд., с. 331-340.
[9] Вж. за повече подробности относно Директива 78/1015/ЕИО, напр.: Кремер, Л. Цит. съч., с. 497; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 86–87 и цитираната там литература.
[10] Вж. за повече подробности относно Директива 77/311/ЕИО, напр. Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 87–88 и цитираната там литература.
[11] Вж. за повече подробности относно Решение 96/627/ЕО, напр. Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 88 и цитираната там литература.
[12] Вж. за повече подробности относно Директива 70/157/ЕИО, напр.: Кремер, Л. Цит. съч., с. 497; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 83–85 и цитираната там литература; Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge: Grotius Publications Limited, 1993, р. 418.
[13] С измененията и допълненията на наредбата в 2007 г., извършени с § 4 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, издадена от министъра на транспорта (ДВ, бр. 77 от 2007 г.) е въведена Директива 2006/96/ЕО на Съвета от 20.11.2006 г. за адаптиране на някои директиви в областта на движението на стоки, поради присъединяването на България и Румъния (ОВ L 363, 20.12.2006 г.). С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 61 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба, издадена от министъра на транспорта (ДВ, бр. 93 от 2008 г.) е въведена Директива 2007/34/ЕО на Комисията от 14.06.2007 г. за изменение, за целите на нейното адаптиране към техническия прогрес, на Директива 70/157/ЕИО относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с допустимото звуково равнище и изпускателната система на моторните превозни средства (ОВ L 155, 15.06.2007 г.).
[14] Става дума за Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1997 г. относно сближаване на законодателствата на страните-членки, свързани с мерките, които трябва да бъдат предприети срещу емисията на газови замърсители и частици от двигатели с вътрешно горене, предназначени за монтиране в подвижни извънпътни машини (OВ L 59, 27.02.1998 г., в сила от 19.03.1998 г., изм. и доп. – отм., считано от 01.01.2017 г., с чл. 64, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета от 14.09.2016 година относно изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсители и за одобряването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника, за изменение на регламенти (EС) № 1024/2012 и (EС) № 167/2013 и за изменение и отмяна на Директива 97/68/EО – OВ L 252, 16.09.2016 г.). Поради това в тази насока следва да се има предвид Регламент (ЕС) 2016/1628.
[15] Вж. Приложение № 1, раздел ХІІІ. С тази наредба се въвеждат и изискванията на Директива 2006/26/ЕО на Комисията от 2.03.2006 г. относно изменение, за целите на тяхното адаптиране към техническия прогрес, на Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета по отношение на колесните селскостопански или горскостопански трактори (OВ L 65, 7.03.2006 г.).
[16] Става дума за Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.09.2007 г. относно създаване на рамка за одобряване на моторните превозни средства и техните ремаркета, и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (OВ L 263, 9.10.2007 г., в сила от 29.10.2007 г., изм. и доп. – отм. от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО – OB L 151, 14.06.2018 г.).
[17] В тази насока трябва да се има предвид Регламент (ЕС) 2018/858, който отмени Директива 2007/46/ЕО.
[18] Вж. за повече подробности относно Директива 80/51/ЕИО, напр.: Кремер, Л. Цит. съч., с. 498; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 89–90 и цитираната там литература.
[19] Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване (Чикаго, 7.12.1944 г.) е ратифицирана от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 596/4.08.1966 г. (ДВ, бр. 62 от 1966 г.). Конвенцията е в сила за нашата страна от 8.07.1967 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 55 от 8.07.1994 г. Обнародваният ѝ текст включва нейните изменения и допълнения, внесени с: Протокол от 27.05.1947 г. (спрямо чл. 93 bis); Протокол от 14.05.1954 г. (спрямо чл. 45); Протокол от 14.06.1954 г. (спрямо членове 48а, 49е и 61); Протокол от 21.06.1961 г. (спрямо чл. 50а); Протокол от 15.09.1962 г. (спрямо чл. 48а); Протокол от 12.03.1971 г. (спрямо чл. 50а); Протокол от 7.07.1971 г. (спрямо чл. 56) и Протокол от 16.10.1974 г. (спрямо чл. 50а), тъй като нашата държава е страна по тези протоколи, но не включва приложенията към конвенцията. Протоколът относно установяване на автентичен текст на три езика на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване (Буенос Айрес, 24.09.1968 г.) е одобрен фактически от Република България с Указ на Президиума на Народното събрание № 601 от 5.06.1969 г. (ДВ, бр. 46 от 1969 г.), защото с този указ се одобрява решението на Министерския съвет за присъединяване на страната ни към протокола. Той е в сила за нашата страна от 5.01.1979 г. и е необнародван.
[20] Вж. за повече подробности относно Директива 89/629/ЕИО, напр.: Кремер, Л. Цит. съч., с. 498; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 90 и цитираната там литература.
[21] Вж. за повече подробности относно Директива 92/14/ЕИО на Съвета, Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 90–91 и цитираната там литература.
[22] С тази наредба са въведени в българското законодателство и 2 директиви за изменение и допълнение на отменената Директива 92/14/ЕИО на Съвета, а именно: Директива 98/20/ЕО на Съвета от 30.03.1998 г. (OВ L 107, 7.04.1998 г.) и Директива 1999/28/ЕО на Комисията от 21.04.1999 г. (OВ L 118, 6.05.1999 г.).
[23] Вж. относно отменената Директива 84/532/ЕИО, напр. Kiss, A., D. Shelton. Op. cit., p. 419.
[24] Вж. за повече подробности относно Директива 2000/14/ЕО, напр.: Кремер, Л. Цит. съч., с. 499-500; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 91-96 и цитираната там литература.
[25] Вж. за повече подробности относно Директива 86/594/ЕИО, напр.: Кремер, Л. Цит. съч., с. 500; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското противошумово законодателство, с. 101-102 и цитираната там литература.
[26] Директива 78/1015/ЕИО (отм.) може да бъде отнесена както към подотрасъл “Шум”, така и към подотрасъл “Въздух” на екологичното законодателство на ЕС, а също така и към транспортното законодателство на ЕС.
