ПРАВНА ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ГОЛЕМИТЕ АВАРИИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА ПО ВТОРИЧНОТО ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Правна защита на околната среда от вредното въздействие на големите аварии с опасни вещества по вторичното право на Европейския съюз
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев
Увод
Екологоправните проблеми, свързани с опазването на околната среда от вредното въздействие на големите аварии с опасни вещества, причинени от определени видове промишлени дейности са едни от актуалните за нашата съвременност, главно поради бурното развитие на научно-техническия прогрес[1]. Европейският съюз (ЕС) обръща особено внимание върху тези проблеми чрез приетите от него правни актове със задължителен характер за държавите-членки (регламенти, директиви, решения). С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на вторичното европейско екологично право[2] в разглежданата област.
От систематична гледна точка, екологичното право на ЕС може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. За разлика от общата част, специалната част на европейското екологично право е посветена както на опазването на отделните природни ресурси, така и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, в случая – дейности, свързани с предотвратяването и преодоляването на последиците от големите аварии с опасни вещества, причинени от определени видове промишлени дейности. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделен том (подразделение) на специалната част на европейското екологично право.
По-нататък е необходимо да бъдат направени и някои уточнения. В настоящото изследване ще бъде разгледани предимно правните актове със задължителен характер за държавите-членки, приети от неговите институции, а именно регламенти, директиви и решения. Разглеждането им ще става във връзка със съответната тематика и в хронологична последователност.
Комисията на ЕС (по-долу за краткост „Комисията” – бел. авт.) включва в поддържаната от нея Интернет-страница за законодателството на ЕС[3] голямо количество правни актове, някои от които са относими в разглежданата област. Допълнителна информация за провежданите дейности в ЕС по опазване на околната среда и за прилагането на екологичното му законодателство може да бъде получена съответно на следните Интернет-страници на Комисията: www.ec.europa.eu/environment и www.ec.europa.eu/environment/impel. Практиката на Съда на ЕС се публикува на неговата Интернет-страница: www.curia.europa.eu.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица са съставени приложения с избрани правни актове, съдебна практика и международни договори с участието на ЕС, където са подредени: а) действащите правни актове и документи на ЕС със задължителен характер за държавите-членки – по вид и в хронологична последователност; б) отменените и загубили значение правни актове на ЕС – по материя и в хронологична последователност, отчитаща и правните актове по прилагане на други правни актове на ЕС; в) съдебната практика – по материя и в хронологична последователност по номера и годината на съдебното дело; г) международните договори – с оглед на предметната им насоченост. Спрямо редица правните актове, посочени в основния текст или приложенията, не са отбелязани неколкократните им изменения и допълнения, като само се изтъква обстоятелството, че те са изменяни и допълвани чрез съкращението “изм. и доп.”.
І. Опазване на околната среда от вредното въздействие на големите аварии с опасни вещества, причинени от определени промишлени дейности
І.1. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки
В тази насока трябва да се изтъкне една директива, която ще бъде разгледана по-долу.
I.1.1. Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (OВ L 197, 24.07.2012 г.)
I.1.1.1. Обща характеристика на Директива 2012/18/ЕС
С чл. 32, ал. 1 от тази директива е отменена, считано от 01.06.2015 г., Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9.12.1996 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 10, 14.01.1997 г., изм. и доп.)[4]. По арг. от чл. 32, ал. 2 от разглежданата директива, приетите правни актове, свързани с прилагането на отменената директива продължават да се прилагат до изричната им отмяна. Основната ѝ цел е предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за човека и за околната среда (чл. 1). Предметният обхват на тази директива е очертан в чл. 2. Същевременно в чл. 3 фигурират дефиниции на редица правни понятия, след които могат да бъдат споменати: „предприятие“ означава целият район под контрола на оператора, в който има опасни вещества в една или повече инсталации, включително и общи или свързани инфраструктура или дейности; предприятията са с нисък или висок рисков потенциал” (т. 1); „предприятие с нисък рисков потенциал“ означава предприятие, в което има опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, посочени в приложение I, част 1, колона 2 или част 2, колона 2, но по-малки от количествата, посочени в приложение I, част 1, колона 3 или част 2, колона 3, когато е приложимо, като се използва правилото за сумиране, посочено в бележка 4 от приложение I” (т. 2); „предприятие с висок рисков потенциал“ означава предприятие, в което има опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, посочени в приложение I, част 1, колона 3 или част 2, колона 3, когато е приложимо, като се използва правилото за сумиране, посочено в бележка 4 от приложение I (т. 3); „оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или осъществява контрол върху дадено предприятие или инсталация, или в случаите, когато това се предвижда от националното законодателство, такова лице, на което е предоставена решаваща икономическа власт или власт за вземане на решения върху техническата експлоатация на предприятието или инсталацията” (т. 9); „голяма авария“ означава възникване на събитие, като голяма емисия, пожар или експлозия, което възниква в резултат на неконтролируеми събития в хода на дейностите в дадено предприятие, обхванато от настоящата директива, и води до сериозна опасност за човешкото здраве или за околната среда, която опасност е непосредствена или забавена във времето, вътре или извън предприятието, и включва едно или повече опасни вещества” (т. 13).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на големите аварии с опасни вещества от определени промишлени дейности по директивата:
1) установяване на специални правила, свързани с: а) оценката на опасността от големи аварии с определено опасно вещество (чл. 4); б) общите задължения на оператора (чл. 5); в) задължението за държавите-членки да определят компетенния си орган по прилагането на изискванията на директивата (чл. 6); г) задължението за оператора на предприятието да предостави на компетентния национален орган определена информация относно опасните вещества, които се съхраняват или използват в него (чл. 7); д) задължението за оператора на предприятието да съставя документ относно „политиката за предотвратяване на големи аварии” с опасни вещества (чл. 8); е) задължението за компетентния орган на държавите-членки да идентифицира всички предприятия с нисък или висок рисков потенциал или групи от такива предприятия, за да се предотврати т.нар. „ефект на доминото” (чл. 9); ж) задължението за оператора на предприятието да съставя доклад за безопасност (чл. 10); з) измененията на инсталация, на предприятие или на складово съоръжение (чл. 11); и) задължението за оператора на предприятието да съставя авариен план (чл. 12); й) планирането на земеползването в светлината на устройството на територията (чл. 13); к) информирането на обществеността (чл. 14); л) общественото обсъждане и участието на обществеността в процеса на вземане на решения (чл. 15); м) информацията, която се предоставя от оператора, и действията, които се предприемат след голяма авария с опасни вещества (чл. 16); н) действията на компетентния орган след голяма авария с опасни вещества (чл. 17); о) информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите-членки на Комисията след голяма авария с опасни вещества (чл. 18); п) забраната за пускане в експлоатация на предприятие, където мерките за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества от оператора са определени като недостатъчни (чл. 19); р) задължението за компетентните органи на държавите-членки да извършват редовни инспекции на предприятията с висок или нисък рисков потенциал (чл. 20); с) обмена на информация между държавите-членки за придобития опит в предотвратяването на големи аварии с опасни вещества (чл. 21); т) достъпа на обществеността до информация[5] и поверителността на данните (чл. 22); у) достъпа на обществеността до правосъдие[6] (чл. 23); ф) правната възможност за Комисията да приема „насоки” относно безопасното отстояние на предприятията и за предотвратяване на „ефекта на доминото” (чл. 24); х) правната възможност за Комисията да приема делегирани актове относно измененията на приложенията към директивата и условията за упражняване на делегирането (чл. 25 и 26);
2) установяване на правна възможност за Комисията да се подпомага в дейността си по прилагане на тази директива от комитет с консултативни функции спрямо нея (чл. 27);
3) установяване на задължение за държавите-членки да уредят в законодателството си санкции за нарушаване на изискванията на директивата, които да бъдат ефективни, пропорцращи (чл. 28);
4) установяване на задължение за Комисията да изготвя и предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на тази директива, включително относно възникналите големи аварии с опасни вещества на територията на ЕС (чл. 29);
5) установяване на задължение за държавите-членки да информират Комисията относно текста на „основните разпоредби” от националното им законодателство, свързани с въвеждането („транспонирането”) на директивата (чл. 31, § 2).
Към разглежданата директива фигурират 7 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Опасни вещества; Приложение ІІ. Минимум от данни и информация, които трябва да се разглеждат в доклада за безопасността по чл. 10; Приложение ІІІ. Информация по чл. 8, § 5 и чл. 10 за системата на управление на безопасността и организацията на предприятието по предотвратяване на големи аварии; Приложение ІV. Данни и информация, вписвани в аварийните планове по чл. 12; Приложение V. Информация, която се съобщава на обществеността съгласно чл. 14, § 1 и § 2, б. „а“; Приложение VІ. Критерии за уведомяване на Комисията за голяма авария съгласно чл. 18, § 1; Приложение VІІ. Таблица на съответствието.
I.1.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2012/18/ЕС
В тази насока могат да бъдат отбелязани: Закон за опазване на околната среда (ЗООС – ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм. и доп.)[7] и Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях, приета с ПМС № 2 от 11.01.2016 г. (ДВ, бр. 5 от 2016, в сила от 19.01.2016 г.).
I.1.1.3. Правни актове по прилагането на Директива 2012/18/ЕС
В тази насока са приети няколко решения, които имат организационно-технически характер, поради което няма да бъдат разгледани подробно.
- Решение 98/433/ЕО на Комисията от 26.06.1998 г. относно хармонизирани критерии за разпределението по чл. 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 192, 8.07.1998 г.)
Това решение има организационно-технически характер. Към него фигурира едно приложение с наименование “Хармонизирани критерии за разпределението по чл. 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества”.
- Решение 1999/314/ЕО на Комисията от 9.04.1999 г. относно въпросника, свързан с Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 120, 8.05.1999 г.)
С чл. 1 от това решение е одобрен въпросник съгласно приложението към него, а в чл. 2 от същото решение е установено задължение за тези страните-членки да изготвят докладите си по Директива 96/82/ЕО за периода 2000 – 2002 г. на базата на този въпросник. Към решението фигурира едно приложение с наименование “Въпросник по Директива 96/82/ЕО относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (Sevezo II)”.
- Решение 2002/605/ЕО на Комисията от 17.07.2002 г. относно въпросника, свързан с Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 195, 24.07.2002 г.)
С чл. 1 от това решение е одобрен въпросник съгласно приложението към него, а в чл. 2 от същото решение е установено задължение за тези страните-членки да изготвят докладите си по Директива 96/82/ЕО за периода 2003 – 2005 г. на базата на този въпросник. Към решението фигурира едно приложение с наименование “Въпросник за тригодишния доклад по чл. 19, ал. 4 от Директива 96/82/ЕО относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (Sevezo II)”.
- Решение 2009/10/ЕО на Комисията от 2.12.2008 г. относно установяване на формуляр за докладване за големи аварии съгласно Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 6, 10.01.2009 г.) 1) одобряване на формуляра (образеца) за докладване за големи аварии с опасни вещества съгласно приложението към решението (чл. 1); 3) установяване на изпитателен период от 5 месеца, считано от 1.12.2008 г., предшестващ окончателното предоставяне на формуляра за докладване на големи аварии с опасни вещества (чл. 3); 5) установяване на задължение за институциите на ЕС да обработват поверителната информация съгласно Решение 2001/844/ЕО,ЕОВС,ЕОАЕ на Комисията от 29.11.2001 г. за изменение на нейния процедурен правилник, публикувано в OB L 317, 3.12.2001 г. (чл. 5);
- 6) установяване на задължение за държавите-членки да включват в докладите си за големи аварии с опасни вещества само информацията, която е на разположение на компетентните им органи (чл. 6).
- 4) установяване на правна възможност за изменение и допълнение на това решение по процедурата, уредена в чл. 22 от Директива 96/82/ЕО, ако през изпитателния период по чл. 3 от решението бъде установена такава необходимост (чл. 4);
- 2) установяване на задължение за страните-членки да предоставят след 1.12.2008 г. докладите, съдържащи информацията по приложението към разглежданото решение, използвайки регистъра и информационната система по чл. 19, ал. 2 от Директива 96/82/ЕО (чл. 2);
- В това решение са уредени следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на големите аварии с опасни вещества:
Към разглежданото решение фигурира едно приложение, озаглавено “Информация, предоставяна съгласно чл. 15, ал. 2 от Директива 96/82/ЕО”.
І.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки
В тази насока могат да бъдат изтъкнати: Резолюция на Съвета от 16.10.1989 г. относно насоки за ограничаване на технологични и природни бедствия (OВ C 273, 26.10.1989 г.) и Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на страните-членки на срещата им в Съвета от 8.07.1991 г. относно подобряване на взаимната помощ между държавите-членки в случай на природно или технологично бедствие (ОВ С 198, 27.07.1991 г.).
ІІ. Участие на Европейския съюз в международното сътрудничество по опазване на околната среда от вредното въздействие на големите аварии с опасни вещества
Сред правни актове със задължителен характер за държавите-членки трябва да бъде посочено в разглежданата област едно решение.
II.1. Решение 98/685/ЕО на Съвета от 23.03.1998 г. за утвърждаване на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии (OВ L 326, 3.12.1998 г.).
Тази конвенция е подписана в гр. Хелзинки, Финландия на 18.03.1992 г. ЕО се присъедини към нея с резерва по Приложение І, Част І, точки 3, 4, 5 и 8, както и с декларация по чл. 29, ал. 4. Република България е страна по конвенцията[8].
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Борисов, О. Право на Европейския съюз. 8. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2010. 520 с.
Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. 2. прераб. и доп. изд. София: Издателски комплекс–УНСС, 2023. 300 с.
Кремер, Л. Европейско право на околната среда. София: Сиела, 2008. 696 с.
Пенчев, Г. Опазване на околната среда от замърсяване, причинено от големи аварии с опасни вещества по европейското право. – В: Римско право и европейско право. Сборник статии. Пловдив: Пловдивски университет “Паисий Хилендарски – Юридически факултет, 2008, с. 40–52.
Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. 580 с.
Попова, Ж. Право на Европейския съюз. 4. осн. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2020. 656 с.
Семов, А. Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му. София: Министерство на правосъдието, 2005. 120 с.
Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge: Grotius Publications Limited, 1993. 525 p.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
ДЕЙСТВАЩИ ПРАВНИ АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ГОЛЕМИТЕ АВАРИИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА
І. ДИРЕКТИВИ
Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (OВ L 197, 24.07.2012 г., в сила от 13.08.2012 г.)
ІІ. РЕШЕНИЯ
Решение 98/433/ЕО на Комисията от 26.06.1998 г. относно хармонизирани критерии за разпределението по чл. 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 192, 8.07.1998 г.)
Решение 98/685/ЕО на Съвета от 23.03.1998 г. за утвърждаване на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии (OВ L 326, 3.12.1998 г.)
Решение 1999/314/ЕО на Комисията от 9.04.1999 г. относно въпросника, свързан с Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 120/8.05.1999 г.)
Решение 2002/605/ЕО на Комисията от 17.07.2002 г. относно въпросника, свързан с Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 195, 24.07.2002 г.)
Решение 2009/10/ЕО на Комисията от 2.12.2008 г. относно установяване на формуляр за докладване за големи аварии съгласно Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 6, 10.01.2009 г.)
ІII. РЕЗОЛЮЦИИ
Резолюция на Съвета от 16.10.1989 г. относно насоки за ограничаване на технологичните и природните бедствия (OВ C 273, 26.10.1989 г.)
Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на страните-членки на срещата им в Съвета от 8.07.1991 г. относно подобряване на взаимната помощ между държавите-членки в случай на природно или технологично бедствие (ОВ С 198, 27.07.1991 г.)
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
ПРАВНИ АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ГОЛЕМИТЕ АЕВАРИИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА, КОИТО НЕ СА В СИЛА ИЛИ СА ИЗГУБИЛИ ЗНАЧЕНИЕ
І. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ГОЛЕМИТЕ АВАРИИ С ОПАСНИ (ХИМИЧНИ) ВЕЩЕСТВА
Директива 82/501/ЕИО на Съвета от 24.06.1982 г. относно опасностите от големи аварии при някои промишлени дейности (ОВ L 230, 5.08.1982 г., попр., изм. и доп. – отм., считано от 2.02.1999 г., с чл. 23, ал. 1 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9.12.1996 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества – OВ L 10, 14.01.1997 г.)
Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9.12.1996 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 10, 14.01.1997 г., в сила от 2.02.1997 г., изм. и доп. – отм., считано от 01.06.2015 г., с чл. 32, ал. 1 от Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета – OВ L 197, 24.07.2012 г.)
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
СЕЛЕКТИВНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ГОЛЕМИТЕ АВАРИИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА
Дело С-190/90 Комисията на Европейските общности срещу Кралство Холландия, Решение на Съда от 20.05.1992 г., [1992] ECR І-3265, ECLI:EU:C:1992:225. [Директива 82/501/ЕИО на Съвета от 24.06.1982 г. относно опасностите от големи аварии при някои промишлени дейности (ОВ L 230, 5.08.1982 г., попр., изм. и доп. – отм.)]
Дело С-383/00 Комисията на Европейските общности срещу Федерална република Германия, Решение на Съда от 14.05.2002 г., [2002] ECR І-4219, ECLI:EU:C:2002:289. [Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9.12.1996 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 10, 14.01.1997 г., изм. и доп. – отм.)]
Дело С-394/00 Комисията на Европейските общности срещу Ирландия, Решение на Съда от 17.01.2002 г., [2002] ECR І-581, ECLI:EU:C:2002:30. [Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9.12.1996 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 10, 14.01.1997 г., изм. и доп. – отм.)]
Дело С-423/00 Комисията на Европейските общности срещу Кралство Белгия, Решение на Съда от 17.01.2002 г., [2002] ECR І-593, ECLI:EU:C:2002:32. [Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9.12.1996 г. относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 10, 14.01.1997 г., изм. и доп. – отм.)]
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4
МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ГОЛЕМИТЕ АВАРИИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА С УЧАСТИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Конвенция за трансграничните въздействия на промишлените аварии (Хелзинки, 17.03.1992 г.)
[1] Вж. в тази насока, напр. Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023, с. 362.
[2] Вж. относно вторичното (производното) право на ЕС, напр.: Борисов, О. Право на Европейския съюз. 8. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2010, с. 133-144; Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. 2. прераб. и доп. изд. София: Издателски комплекс-УНСС, 2023, с. 42-51; Попова, Ж. Право на Европейския съюз. 4. осн. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2020, с. 160-173; Семов, А. Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му. София: Министерство на правосъдието, 2005, с. 33-42, и др.
[3] Вж. Интернет-страницата на Комисията за законодателството на ЕС: www.eur-lex.europa.eu и по-специално раздел 15, посветен на екологичното законодателство на ЕС.
[4] Следва да се отбележи обстоятелството, че Директива 96/82/ЕО отмени предходната и първоначално приета в разглежданата насока Директива 82/501/ЕИО на Съвета от 24.06.1982 г. относно опасностите от големи аварии при някои промишлени дейности (ОВ L 230, 5.08.1982 г., попр., изм. и доп.), коята беше в сила до 2.02.1999 г. Вж. за повече подробности относно Директива 82/501/ЕИО, напр. Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge: Grotius Publications Limited, 1993, р. 405-406, а за Директива 96/82/ЕО, напр. Кремер, Л. Европейско право на околната среда. София: Сиела, 2008, с. 301-302; Пенчев, Г. Опазване на околната среда от замърсяване, причинено от големи аварии с опасни вещества по европейското право. – В: Римско право и европейско право. Сборник статии. Пловдив: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 2008, с. 46–51.
[5] В тази насока е налице препращане към Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда, и за отмяна на Директива на Съвета 90/313/ЕИО (ОВ L 41, 14.02.2003 г.).
[6] В тази насока е налице препращане както към Директива 2003/4/ЕО, така и към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (OB L 26, 28.01.2012 г.).
[7] Вж. чл. 103–116з и приложение № 3 от ЗООС. Същевременно с този закон се въвежда в българското законодателство и Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО относно относно контрола върху опасностите от големи аварии с опасни вещества (OВ L 345, 31.12.2003 г.).
[8] Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии (Хелзинки, 17.03.1992 г.) е ратифицирана от Република България със закон от 16.03.1995 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.). Тя е в сила за нашата страна от 19.04.2000 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 68 от 04.09.2015 г.
