Code is law! или как умните договори се превръщат в съглашението на бъдещето
Авторът
Васил Енджов е собственик на основаната от него през 2022 г. платформа Edge-Consult. Той работи и като юрисконсулт. Негов личен интерес представляват техправото, криптоактивите, изкуственият интелект и приложението им в обществения живот и правния мир.
I. Увод
Правната наука има дълъг и богат на събития житейски път. Като своеобразно огледало на актуалното състояние на обществото и неговите социално-политически привички, правото отразява неговите нужди и постижения. Всяка историческа епоха бележи правната наука със свои иманентно присъщи черти – Просвещението ни завещава концепцията за основните и неотменни човешки права, епохата на революциите и Национализмът дава началото на първите конституции и държави в съвременния смисъл на думата и пр.
Така стигаме до днешно време, в което динамичното развитие на технологиите води след себе си нуждата от тяхната регулация. Отпечатъкът на FinTech сектора става все по-осезаем. В контекста на информационните технологии и някои класически институти на икономиката той може да изглежда като „пеленаче”, но истината е, че се разраства като напълно зрял отрасъл със свое заслужено място. Именно поради тази причина юристите би трябвало да изследваме в пълнота съществуващите казуси и възможните рискове, решенията и съпровождащите ги правни последици.
В настоящия труд ще обърнем внимание на явление, което все още не е придобило достатъчно обществен интерес и кредит на доверие и до голяма степен е непознато на класическите правни институти (а може би въобще на правото). Става дума за т.нар. Smart Contract (SC) или „умен договор”. Целта е да се изяснят по разбираем и достъпен начин техническият аспект на умните договори и тяхното приложение. Ще опитам да разгледам умния договор през призмата на правото и възможността да бъдат подведени под определена правна норма неговото сключване, действие и правни последици. В изложението ще бъде обърнато внимание на юридическия характер на умния договор, както и някои присъщи само на него правни белези. Настоящият труд не претендира за изчерпателност, доколкото темата остава отворена и всяка критика или предложение е добре дошла.
II. Как се стигна до тук. Кратка история
Наименованието „Умен договор“ в известна степен е неудачно, тъй като създава впечатление у читателя, че говорим за типичен, в смисъл на традиционен, договор, където всяко действие/бездействие е изрично посочено и изпълнението на задълженията е подведено под логиката и силата на конкретна норма. Това не е съвсем така. Разбирането за SC следва да се разгледа в контекста на информационните технологии като наука и основната причина за създаването му.
Не можем със сигурност да кажем кой пръв създава концепцията за умния договор, но общият консенсус е, че това е Ник Сабо (Nick Szabo) – програмист, юрист и криптограф по професия. Той първи, още през 1994 г., обяснява принципа на работа на умния договор, който стои в основата на виртуалната валута, която създава под името Bit Gold през 1998 г. (точно 10 години преди създаването на Биткойн от Сатоши Накамото). Умните договори, като вид компютърен код, имат за цел да направят възможни трансакциите между две или повече лица. Трансакциите, за които говори Ник Сабо, са първите виртуални валути т.нар. Digital Cash Protocols. Тези примитивни форми на виртуални валути имат за цел да заместят в ограничен и принципно контролиран кръг дейности използването на фиатните валути. Целта на Сабо е била да покаже, че чрез приложението на програми от такъв тип могат да се извършват редица трансакции в банковия сектор при съществено повишение на сигурността и предполагаемия резултат.
Ник Сабо съзира това и решава, че отношенията между хората често са неблагонадежни поради редица причини, които можем да подведем под общата категория „човешки фактор“. Той аргументира нуждата от умните договори с високата степен на риск, свързана с изпълнението на редица съглашения, вариращи от обикновена покупко-продажба до получаване на обезщетение при настъпило застрахователно събитие и трансакции на крупни суми в банковия сектор.
Това разбиране на Сабо се споделя от редица негови колеги и учени, което води до формирането на лаконичното Code is Law (заглавие на книга от 1991 г. на автора Лорънс Лесиг). „Кодът е закон“ или как математиката в контекста на компютърните програми може да сведе до абсолютен минимум възникването на неблагоприятни правни последици. Философията почива изцяло на разбирането, че математиката ни позволява да изчислим възможните ефекти от всяко взаимодействие между хората.
По-късно, през първото десетилетие на XXI век технологията на SC ще се развие и ще достигне ниво, което ще му позволи да стане основният начин за извършване на трансакции в криптоикономиката. Най-известният пример за крипто екосистема, която е имплементирала напълно умните договори, е Ethereum (Етериум), която остава най-масово използваната система за превод на криптоактиви от един портфейл в друг.
III. Изложение
Умните договори са компютърни програми. Какво означава това на практика?
Програмните кодове са поредица от логически и функционално свързани математически алгоритми, където всеки елемент от уравнението носи определена информационна стойност. Крайният резултат от формулата е всъщност самото благо, което се преследва. Това означава, че компютрите работят на своя собствен език – този на математиката. В такъв случай, защо умните договори са толкова важни?
Всъщност, SC сами по себе си не са революция в точните науки, доколкото са просто математика, която се прилага в контекста на облигационните правоотношения между частноправните субекти. Математическата наука е точна и с нея може да се предвиди и изчисли всеки процес до степен, която е невъзможна в други случаи.
Умните договори в известен смисъл са естествен продукт на постоянно развиващата се индустрия на технологиите, роботиката и електрониката. Всъщност, те са едно квазиправно решение на някои въпроси, които в повечето случаи са твърде „бутикови” за правото. Пример за такова е може би най-масовото приложение на SC, а именно в криптоикономиката, където трансакциите се извършват въз основа на автоматичното активиране на самия умен договор.
Преди обаче да изложим каквото и да било, е редно първо да обясним що е умен договор и какви са неговите белези. Ник Сабо в една от своите статии, издадена през 1994 г., в която анализира умните договори и в крайна сметка ги описва, дава следното определение:
Умният договор е компютъризиран протокол на транскация, който привежда в изпълнение клаузите на договора. Основната цел на умния договор като концепция е да задоволи уговорените между страните блага и условия (като извършване на плащане, привеждане в действие на обезпечения, запазване на конфиденциалност и дори предприемане на действия по дадено притезателно право). Има също така за цел да намали настъпването на случайни или зловредни изключения от уговорените в съглашението правила/клаузи. Второстепенни цели на умния договор са намаляването на риска от измама, нуждата от провеждане на съдебни/арбитражни дела, както и свързаните с тях разноски.
Дългото описание на умния договор се приема от някои за некоректно, тъй като не изразява в пълнота потенциала на технологията. Можем да синтезираме горното в следната по-кратка дефиниция:
Умните договори са програмен код, който създава неотменно и неизменно съглашение. То се сключва в електронна среда и изпълнението му настъпва автоматично при постигане на всички условия.
Елементите на умните договори могат да се определят по следния начин:
1.Умният договор е компютърна програма (компютъризиран протокол). Следователно, умните договори могат да функционират единствено в електронната среда. За създаването и изпълнението им е нужно наличието на техника. Компютърният код на SC е self executable или самоизпълним. При наличието на предварително определените в кода условия, той задвижва изпълнението на резултата. Причината за това се корени в принципа на създаване на умните договори. Те използват простата семантика от програмен код в алгоритъм „if….then”. Практически простотата на кода позволява той да се създава от много широк кръг хора дори и с базисни познания по програмиране;
2.Компютърната програма се използва като носител на информация за извършени действия. Когато говорим за протокол, имаме предвид „дигитален бележник” на всички действия, които са извършени, кои са техните автори и как са били извършени (време, място, метод и пр.). Този бележник гарантира съхранението на обективна и неподлежаща на корекция информация за извършените действия. В резултат на прозрачността на обстоятелствата, при които един умен договор се създава и изпълнява, както и във връзка с неговата самоизпълнимост, той е предвидим до степен на сигурност. Т.е. той никога не може да породи различен резултат от този, който е кодиран;
3.Цели елиминирането или значителното ограничение на човешката намеса в изпълнение на поставената задача. Тук можем да посочим като примери житейски въпроси като наличието на доверие между страните, непоследователна воля за извършване на съответните задължения по съглашението, възможността за злоупотреба с договора под формата на измама и други форми на неправомерни действия и т.н.
IV. Как работи?
Как работи умният договор? Представете си една вендинг машина пълна с различни стоки. Желаете да си закупите кенче с безалкохолна напитка. То струва 1,50 лв. Поставяте в машината точното количество пари и тя пропуска през канала една бройка безалкохолно. Пускате отново 1,50 лв. и отново получавате една бройка безалкохолно. Този път решавате да поставите цяла монета от 2 лв. и получавате кенчето и ресто от 50 стотинки. Можете да направите това упражнение милиони пъти и винаги ще се получи същият резултат. Именно на този принцип работят умните договори. Те имат въведени определени условия (функции) в кода, които, когато бъдат постигнати, се поражда определен в програмата резултат. Както посочихме по-горе, умните договори се програмират на принципа „if….then“. Така ние извършваме правнорелевантни действия, чийто резултат винаги е ясен и безвъзвратно постижим.
Основните функции на умният договор са:
- неизменност;
- детерминираност;
- общностност.
Неизменността на умния договор се изразява в обстоятелството, че веднъж създаден в определен вид и с даден резултат, той не подлежи на промяна. Така от една страна се гарантира сигурността на правоотношението, доколкото никой не би могъл да промени или повлияе на съдържанието му и от друга страните се стимулират да бъдат по-отговорни и добросъвестни една към друга.
Детерминизмът на SC се корени в техния ясен и винаги предположим резултат. Както стана ясно, компютърният код е поредица от математически алгоритми. Като такива те винаги имат ясен и единствен резултат. Така и произведението на SC е винаги едно и също – прехвърляне на определена сума пари от едно лице на друго, изплащане на обезщетение, прехвърляне на акции и пр.
Общностността на умните договори е задължението за наличие на обща воля за изпълнение на договора. За да бъде постигнат търсеният резултат по един умен договор, всички участващи страни следва да изразят воля за активиране на съответното изпълнение в SC, което да доведе до настъпване на планирания резултат. Така се гарантира, че изпълнението на договора няма да е предпоставено от едностранни решения и властта не може да се концентрира в ръцете на едно лице.
Пример за работата на умния договор е връзката, която създава в блокчейн системата. При прехвърлянето на валута от един потребител на друг, това става чрез активирането на програмния код на умния договор. След като се изпълни договорът, не съществува техническа възможност, която и да е от страните да се върне назад в серията от трансакции и да промени, която и да е част от информацията.
Блокчейн системата с наличието на умен договор изглежда по следния начин:
Така, както става видно, чрез умните договори се създава и поддържа самата блокчейн система. Те са спойката, която помага за създаването, съхранението и пренасянето на единици информация.
V. Умните договори във и извън криптоикономиката
По-любопитните измежду вас може би са наясно, че умните договори се прилагат най-много и на общо основание в криптоикономиката. Това е така, защото децентрализираният и дигитален характер на криптоактивите ги прави невъзможни за прехвърляне чрез традиционните методи. Блокчейн технологията на криптовалутите позволява да се прехвърлят от едно лице на друго чрез умни договори. Така от една страна се запазва децентрализираният характер на икономиката, а от друга сигурността и анонимността на сделките.
Умният договор обаче намира своята приложимост и в редица други случаи. Всъщност, технологията на този вид код не е ограничена в своето приложение. SC могат да се ползват между две лица както за сключване на договор за покупко-продажба, така и в много по-сложни хипотези. Когато през 1998 г. Ник Сабо създава Bit Gold, неговата крайна цел е технологията на умните договори да намери приложение в банковия сектор. Намеренията му са да покаже колко по-безопасен и сигурен метод е новата технология и банковите трансакции да се извършат чрез автоматизирани програми между банка-клиент, клиент-клиент или банка-банка. Въпреки че идеята му не се осъществява, в действителност, умният договор е напълно приложим при извършване на плащания от каквото и да е естество и между каквито и да било страни. Доколкото и двете страни имат намерение да постигнат общ резултат, те могат да го направят чрез умен договор.
SC на теория може да се сключи за всякакъв вид престации с предмет dare (да се даде нещо). Договори с вещно-прехвърлителен ефект са най-добрият пример, поради изчистеното им съдържание. Договор за заемане, договор за наем и редица други договори, при които обаче няма транслативен ефект може да изискват по-сложен код, което от една страна ограничава кръга на лицата, които могат да го създадат, а от друга изисква по-богат юридически опит.
Изобщо въпросът за правните познания при създаването на SC е централен. Генезисът на проблема се корени във възможността правото да се преведе на математически език и изпълнението на умния договор да отговаря на правната природа на самите договори.
VI. От гледна точка на правото
Що се отнася до правната природа на SC, следва да се отбележи, че преди всичко трябва да се извърши критичен анализ доколко въобще е налице договор в юридическия смисъл на думата. Правната наука познава фигури като джентълменското споразумение и обещанието. При тях е налице изразена воля за постигане на определен правнорелевантен резултат, но няма задължение, респективно не може да настъпи неизпълнение. В доктрината се застъпват две становища по отношение на умните договори:
- Умните договори са вид съглашения, които създават правна връзка между лицата и в резултат настъпват правни последици;
- Умните договори не са разновидност на традиционните договори, а софтуерен продукт, който се изпълнява автоматично.
- Сравнителноправен анализ
САЩ имат интересен подход към материята – в някои щати умните договори са разпознати като вид сделка (напр. в щатите Илинойс – със Закона за блокчейн технологиите/Blockchain Technology Act, Аризона, Тенеси), а в други са категоризирани като вид софтуерен продукт (напр. в щата Луизиана).
В Европа умните договори се разглеждат с особен интерес във Франция и Италия, като най-вече последната се стреми да стане лидер в интегрирането на умните договори в правния мир.
Публикуваният в Италианския ДВ Закон №12/2019г. за Технология на разпределения регистър (ЗТРР) (Distributed Registry Law) е нормативен акт, който урежда реда и условията за извършване на трансакции чрез умните договори и техния режим. Според ЗТРР трансакции, извършени чрез технология на разпределен регистър стават валидни в момента на регистрация и без допълнително уведомление. Законът има за цел да създаде пряка връзка между страните без наличието на трето лице. Традиционно при блокчейн трансакциите между двете страни има междинно лице. То валидира умния договор и свързва страните. Ако лицето Х желае да прехвърли 1 биткойн на лицето У, то ще го направи чрез някоя от лицензираните криптоборси, които поддържат търговията с биткойн. Тази борса се явява междинното лице, което позволява осъществяването на трансакцията. Разбира се, има възможност лицата да влизат в облигационни правоотношения и без наличието на трета страна и именно това е целта, която се преследва чрез ЗТРР.
Германската правна доктрина допринася към темата с важно уточнение за програмния код. Според правната доктрина на Германия, програмният код е вид език, който страните могат да приемат за предпочитан език, на който да бъде изготвен договорът. Горното се подкрепя и от някои представители на френската правна доктрина. Както посочихме по-горе, езикът на програмирането е математика (разбира се с известни условности). Германският граждански кодекс, подобно на чл. 9 ЗЗД, урежда като основен правен принцип свободата на договарянето. Според него страните по договора могат да уредят неговите клаузи свободно и по взаимно воля за постигане на общ преследван резултат. Ограничението на волята е само с оглед повелителните норми на закона (така Решение №44/11.03.2022г. по гр. д. №2721/2021г. ВКС).
- Съдържание на договора и воля на страните
Езикът на договора е един от значимите елементи, който ако бъде опорочен, ще бъде основание за неговата недействителност. Чл. 9 ЗЗД позволява страните свободно да договарят езика, на който желаят да бъде създаден договорът. Съдебната практика поддържа становището, че съглашението ще е действително, когато страните имат разумна степен на владеене на езика и възможност да изразят чрез него волята си – Решение №104/07.07.2016г. по гр. д. №89/2016г. ВКС (въпреки че делото се отнася до спор за действителността на завещание, изложените от съда мотиви са принципно приложими).
Съдът следва да разкрие действителната воля на страните в договора чрез всички средства – граматически, логически и исторически и други обстоятелства, които отчитат спецификата на волеизявлението и са релевантни за установяване на действителната воля на лицата – Решение №60229/30.12.2021г. по гр. д. №3998/2020г. ВКС/Решение №19/04.07.2018г. по гр. д. №909/2017г. ВКС
Следователно, страните могат свободно да определят езика, на който ще бъде съставен договорът, доколкото те го владеят и същият може да бъде изведен при полагането на разумни усилия. В контекста на свободното договаряне и предвид гореизложеното, смятам, че програмният език е годен способ за изразяване на волята на страните по сключения договор. В този смисъл, умният договор, разглеждан като програмен език (математически формули и алгоритми), може да се квалифицира като съглашение.
Практически значим е въпросът за начина на анализиране и извеждане на действителната воля на страните, закодирана в редовете на програма. Подобно на договори, писани на чужди езици, преводът на български език следва да се извърши чрез възложена експертиза. Тази експертиза може да бъде частна или за нуждите на съдебно производство – съдебно-техническа. За да бъдат установени условията по SC, няма да бъдат нужни значителни усилия, доколкото всяко вещо лице, което има съответното образование, ще може да направи адекватен превод.
Към днешна дата са възприети четири основни подхода за създаване на умен договор:
- Договорът е написан изцяло с програмен код. В този случай страните се съгласяват да се състави съглашение между тях, без да се използва друг език освен програмния (тук изключваме възможността за дупликация на договора с естествен език или смесения характер). Така тяхното правоотношение не оставя следа чрез някой от естествените езици.
- Договорът е написан изцяло на естествен език, но е конвертиран в умен договор и се изпълнява автоматично като такъв.
- Друг метод за превод на SC на естествен език е, когато след като самият код бъде написан, той да бъде преведен на избран от страните език. Обратното също е възможно и логично. Ако бъде създаден стандартен договор между две страни на български език, същият може да бъде конвертиран под формата на програмен език и превърнат в умен договор. Този метод можем да наречем дупликация.
- Четвърти метод е, когато част от договора бъде създадена на естествен език и друга част бъде написана на програмен код. Допълненията на програмен език могат да бъдат под формата на изменение или анекс към съществуващ договор. Можем да го наречем смесен подход.
На следващо място стои въпросът за волята за сключване на умен договор и материализиране на съгласието. При традиционните договори съгласието на страните се обективира чрез полагането на подпис или чрез конклудентни действия, когато съглашението е в устна форма.
Един от възможните начини е чрез подпис. За разлика от хартиените договори, при които полагането на подпис е ръкописно, при дигиталните договори то се извършва с т.нар. електронен подпис. Последният е уреден в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ е поместена регламентацията на електронния подпис. Ал. 1 е препращата норма, която за дефиниция сочи уреденото в чл. 3, т. 10 от Регламент 910/2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО:
„Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва”.
Електронният подпис е метод, чрез който едно лице едновременно се идентифицира и легитимира при извършване на определени правни действия. В правния мир съществуват няколко вида електронни подпис: обикновен, квалифициран и усъвършенстван. Всеки един има различен правен статус и предлага различна форма на легитимация за своя титуляр.
Някои категории умни договори функционират чрез полагането на електронен подпис. Както стана ясно по-рано, кодът на програмата има заложени условия, които едва след като бъдат постигнати, ще се изпълни самият предмет на договора. В случай, че едно от изискванията е наличието на валиден електронен подпис, само след неговото полагане от двете страни (а когато е многостранен – от три или повече) той ще „отключи“ резултата на операцията.
Друг начин на обективиране на волята при SC е чрез активиране на опция чрез електронно средство или електронна система/платформа. Това може да бъде бутон, известие или друг вид изразяване на съгласие, което да остави отпечатък. На теория, SC би следвало да може да се сключи и чрез използване на биометрични данни като отпечатък, разпознаване на ретина, глас или др., когато програмният код го предполага.
Подобно на писмените договори, при умните няма възможност за изразяване на правнорелевантна воля чрез конклудентни действия.
Даването на съгласие следва да бъде безспорно. Т.е. всеки умен договор трябва да гарантира равна възможност на страните да обективират своята воля за сключване на договора. За да се сключи традиционен договор, е необходимо да е налице съвпадение на насрещните волеизявления на страните по него относно съдържанието му (предмет, цена и т.н.). И двете страни следва да се съгласят с настъпването на правните последици на договора. Формата на обективиране на това съгласие е различна при различните видове договори. Така или иначе липсата на съгласие на насрещните субекти е равнозначна на липса на сделка с последица нейната нищожност – Решение №145/20.02.2009г. по гр. д. №236/2008г. на ОС-София, гр. отделение. Горното се отнася в пълна сила и за SC. С оглед на това практически проблем, който може да възникне, е във връзка с възможността на лицата да формират ясна воля какво сключват. Във връзка с изложеното по-горе, валидността на договора ще зависи от способността на страните да разберат съдържанието и предмета на съглашението. Ако SC е изписан изцяло чрез програмен език и няма дубликат на естествен език, тогава е справедливо да се изисква от страните да имат достатъчни технически познания или възможност за разбиране на кодираната част (чрез консултация със специалист, експертиза и пр.), за да се запознаят съдържанието му. Ако е налице неяснота или някоя от страните въведе другата в заблуждение, тогава ще е налице порок и това ще доведе до нищожност, евентуално унищожаемост.
Наличната правна уредба на договорните правоотношения, както и въобще на самите договори са трудни за прилагане пряко към SC. Или по-скоро обратното – трудно е да разглеждаме програмен код, който има характер на двустранно съглашение, през призмата на съществуващите решения в облигационното ни право. Този проблем съществува във всяка държава, в която няма посветена нормативна рамка на умните договори и въобще дигитализирането на правоотношенията между субектите. Поради тази причина, най-често на практика се прибягва до правоприлагане по аналогия.
Логично е да се повдигне въпросът за тълкуване на клаузите в умния договор. Чл. 20 ЗЗД регламентира, че тълкуването на договорите цели да се изведе действителната воля на страните. Отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка с останалите, като всяка отделна да води до смисъла, който произтича от целия договор. Тълкуването е един от най-важните способи, тъй като той помага да се създаде обективна представа за предмета и съдържанието на съглашението. На практика, традиционните договори често се налага да бъдат тълкувани. Една от причините е абстрактният характер на някои от клаузите, които страните уреждат. Това може да се дължи на недостатъчни познания за семантиката на думите, които се ползват или технико-научния смисъл на термините, когато има такива.
При умните договори не можем да говорим за тълкуване на съдържанието им. Това се дължи на прецизния характер на думите, които се залагат в кода. От друга страна, за да бъде създаден умен договор, неговото съдържание следва да бъде ясно още преди да се премине към неговото действие, тъй като страните се съгласяват с условията в договора към момента на неговото създаване.
- Усложнения в договорите
Умните договори намират приложение при различни по предмет и основание договорни правоотношения. Особено приложими са при прехвърляне собствеността върху движими вещи и най-вече пари от едно лице на друго, изплащането на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, периодични плащания и т.н. Иначе казано, SC са пригодени предимно за правоотношения с предмет – престация на вещ/вещи и особено на парични суми. Договорите са изключително за действие. Техническата пригодност на умния договор, струва ми се, не позволява уреждането на задължение за бездействие. Умните договори могат да бъдат както двустранни, така и едностранни.
Особено важен от практическа гледна точка е въпросът за гъвкавостта на умните договори и доколко страните биха могли да уреждат съдържанието на договора, извън общите правила. Модалитетите, които често присъстват в редица договори (дарение, заем, залог, покупко-продажба, изплащане на роялти и т.н.), са с голямо практическо приложение и по-специално условията и сроковете.
На теория SC биха могли да съдържат клауза, която да гласи, че постигането на определено условие или настъпването на определен срок ще бъде едно от условията за изпълнение на договора.
Нужно ли е всички права и задължения да са уредени в умния договор? Този въпрос е пряко обвързан с посочената по-горе възможност един договор да има смесен характер – част от него да е написана на естествен език и част на програмен език. Смятам, че отговорът следва да е отрицателен. Диспозитивният характер на принципа на свободата на договарянето, уреден в ЗЗД, позволява страните да уредят по какъвто начин намерят за добре своите договорни отношения, доколкото това не противоречи на повелителните норми.
Пример 1: две лица подписват договор, според който лицето Х дължи доставка на лицето У на стоки с определен вид и параметри. В допълнение, възнаграждението е уредено като фиксирана сума, която ще бъде изплатена в момента на доставка на стоката. Доставката ще бъде удостоверена чрез електронен подпис. Според условията на договора изплащането ще се извърши чрез умен договор, който ще се активира към момента на подписването от страните. Така плащането ще стане автоматично при наличието на изпълненото условие.
Пример 2: Застрахователната фирма Х сключва договор за имуществена застраховка с лицето У, според който при настъпването на застрахователно събитие и попълнен протокол от направения опис, застрахованото лице ще получи обезщетение в определен размер. Престацията на обезщетението ще стане автоматично чрез умен договор, който ще извърши трансакцията в момента на настъпването всички предварително програмирани условия.
Може ли умният договор да бъде изменян? Краткият отговор е не. Поради своите технически особености, SC са неотменни. Един път създаденото им съдържание в кода не подлежи на корекции, изменения или допълнения. Това може да представлява сериозен проблем в сравнение с традиционните договори, тъй като на практика често се налага договорното съдържание да бъде променено чрез изменение или допълнение. Когато страните избират да встъпят в облигационни правоотношения, използвайки умни договори, следва да са напълно наясно, че първоначалните текстове не подлежат на промяна.
В обобщение, умните договори са по-ограничени по отношение на своя предмет от традиционните. Те също така не позволят изменение на съдържанието на договора. Създаването им е по-сложно, тъй като изисква технически познания. Изпълнението на договора изисква съгласието на всички страни.
От друга страна, умните договори са значително по-сигурни. На първо място, тяхното съдържание е с ясно и не подлежи на тълкуване, т.е. страните трябва да са сигурни изначално за какво се съгласяват. Това би дисциплинирало договарящите се и би повишило доверието между тях. От друга страна, престирането на дължимото винаги ще бъде изпълнено, когато всички условия в умния договор са налице. На следващо място, умните договори позволяват бързина и автоматично изпълнение. Това е особено важно, когато говорим за сделки с периодичен и относително еднакъв характер, каквито например са банковите трансакции, изплащането на обезщетение, удовлетворяването на парично вземане и т.н.
VII. Извод
Умните договори са все още непозната материя, тъй като тяхната приложимост е ограничена предимно до криптоикономиката и по-рядко в облигационни правоотношения от по-малък обем между лица с добри технически познания, нужни, за да създадат умен договор.
На въпроса дали SC са правни съглашения, отговорът е труден. На този етап авторът на настоящия труд е склонен да отговори положително с важната уговорка, че за да е налице юридическа обвързаност посредством умния договор, трябва да са налице всички белези на договора според българското право – съгласие на страните по отношение на предмет, цена, права и задължения. Ако даден SC бъде кодиран при липса на един или повече от тези елементи, не бихме могли да говорим за договор в правния смисъл на думата. Поради тази причина, преценката за наличието на облигационно правоотношение винаги е ad hoc и следва да се проведе по линията на съпоставка – елементи на умния договор-законоустановени елементи.
De lege ferenda предлагам да се обърне задълбочено внимание на този нов вид съглашение. На първо място, следва да се създаде ясен, отличителен и коректен термин, тъй като намирам, че буквалният превод на smart contract – умен договор, не е особено удачен. На второ място, следва да се даде дефиниция, която да посочи предметния обхват на договорите, като съобрази техния технически напредък и възможността да стават все по-достъпни и с широка приложимост. Не на последно място, умните договори трябва да бъдат нормативно регламентирани поне до степен, която да позволява на частноправните субекти, държавата и съда да ги разпознават и да могат да ги разграничават от традиционните договори.
Правната регулация на умните договори от една страна ще позволи плавното им интегриране в обществения мир, а от друга ще придаде сигурност и авторитет на такива сделки. Надявам се настоящият труд да породи интерес у колегите юристи към материята, както и да даде шанс на нови видове правоотношения да бъдат възприети по-лесно.
Литература:
-
https://harris-sliwoski.com/blog/are-smart-contracts-legal-contracts/;
-
https://federal-lawyer.com/blockchain/smart-contracts-legal-issues/;
-
https://www.forbes.com/sites/forbesbusinesscouncil/2022/05/17/code-is-law-during-the-age-of-blockchain/?sh=62ceb1882adb;
-
https://repozytorium.uwb.edu.pl/jspui/bitstream/11320/14063/1/A_Niyazova_A_Askarbekova_Legal_Nature_of_Smart_Contracts.pdf;
-
https://www.linkedin.com/pulse/legal-status-smart-contracts-comparative-analysis-united-tim-lam/;
-
https://www.fon.hum.uva.nl/rob/Courses/InformationInSpeech/CDROM/Literature/LOTwinterschool2006/szabo.best.vwh.net/smart.contracts.html;
-
https://lex.bg/laws/ldoc/2121934337;
-
https://lex.bg/laws/ldoc/2135180800;
-
https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137182267;
-
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014R0910;
-
https://litslink.com/blog/what-are-the-smart-contracts-legal-issues-and-challenges;
-
https://harris-sliwoski.com/blog/are-smart-contracts-legal-contracts/;
-
https://www.bitlaw.com/blockchain/smart-contracts.html;
-
https://www.ilsa.org/ILW/2018/CLE/Panel%20%2311%20-%20THE%20LAW%20AND%20LEGALITY%20OF%20SMART%20CONTRACTS%201%20Georgetown%20Law%20Technology%20Rev.._.pdf.
16
Коментирайте
Интересно.
Комай единственото смислено в този дълъг текст е, че „умните договори“ всъщност са средство. Средство, което страните, които го използват, владеят добре. Доколкото „умните договори“ са програми, такова средство се владее вероятно само от други подобни програмисти.
„Умните договори“ са като хартията и химикала, с които се пишат договори.
„Според правната доктрина на Германия, програмният код е вид език, който страните могат да приемат за предпочитан език, на който да бъде изготвен договорът.“
Увлекателно четиво! Поздравления!
Увлекателна статия, която се чете лесно и бързо.
П.С. Дребна забележка – „кредит на доверие“ е тавтология.
Прави впечатление, че авторът е добре обогатен в сферата на тех-правото. Имаше статия за изкуствения интелект, която беше запомняща се именно заради лекото поднасяне на материята. Сега се е постарал да бъде по същия начин и информацията е лесно смилаема! Поздравления!
“Традиционно при блокчейн трансакциите между двете страни има междинно лице. То валидира умния договор и свързва страните. Ако лицето Х желае да прехвърли 1 биткойн на лицето У, то ще го направи чрез някоя от лицензираните криптоборси, които поддържат търговията с биткойн. Тази борса се явява междинното лице, което позволява осъществяването на трансакцията.” АБСОЛЮТНО НЕВЯРНО. Самата идея на криптовалутите е преводите да се правят директно от Х на У и обикновено в тези транзакции няма посредник. Функцията на „криптоборсите“ не е да „съдейства“ на транзакции между Х и У. На криптоборсата обичайно сменяш една криптовалута за друга или сменяш криптовалута… Покажи целия коментар »
Прекрасно изложение, но защо наричаме една съвкупност от действия – договор. В най-добрия случай някои от видовете „сделки“ могат да се съотнесат като към договора за поръчка без изисквания за форма(в традиционно схващане) или със специфично изискване за форма – електронен формат. В този смисъл трябва да приемем,че или не е налице класическо контахирсне или обратното – че е налице класическо контахирсне в опростен вариант(което според мен е и целта на цялото дигитализирано улеснение). Още веднъж – поздравления!
Добра статия. Малко дълга за този диапазон от време, но е полезна
Да видим как ще се получи в бъдеще. То ще покаже
Добре написано и обвснено
Сега пък умни договори. Ние нямаме електронна система на София, дигитализация в администрацията. Уж ще правят такива, но да видим. Още сме в аналоговата ера, умни договори ще пишем и правим.
Защо трябва всичко да минава през изкуствен интелект и чак такава дигитализация.
Да се надяваме, че повече хора ще го прочетат. Това са въпроси на бъдещето
Супер анализ
Интересна тема. Ще четем
искаме или не това е бъдещето