„Стрелбата на полицай по момчетата в Плевен е безобразие“. Това обяви пред журналисти през юни т.г. вътрешният министър Калин Стоянов по повод случая, при който полицай стреля и рани при преследване младеж в града. „Тук става въпрос за изключително непрофесионална и некомпетентни реакция. В закона е ясно разписано кога може да се стреля“, заявява още МВР-шефът.

„Това е крайно тежък и нелеп инцидент“, заяви вътрешният министър Калин Стоянов на 13 август т.г. в Пловдив. Има много въпроси – как дете на седем години се намира в едно от специализираните звена и как в ръцете му е имало пистолет. Въпрос на установяване е дали се е случвало и друг път, каза още Стоянов.

След подобни примери и министерски цитати е все по-трудно да се ориентира човек дали МВР е ведомство, което не само по закон и конституция, но и реално пази живота, здравето и имуществото на хората или е все повече министерство на безобразията и нелепите инциденти, както

охарактиризира ситуацията самият вътрешен министър

Всеки, който гледа и чете за вчерашните протести на полицаи от най-елитните поделения на МВР, сигурно е видял как те, а и висшето ръководство на МВР, се оплакват, че някой се опитвал безпрецедентно да употреби министерството за политически цели, че залога бил професионалното достойнство, че трябвало да се покаже, че МВР не е и нямало да бъде маша в политическите битки, че в министерството работели само професионалисти. Министърът също се включи в собствената си защита с твърдения, че имало неистови желания за овладяване на МВР, че имало опити за използване на системата „като политическа дъвка и като боксов чувал, на който да се упражняват“, че се работело само за гражданите, че сега всичко било в ръцете само на професионалисти.

Все неща, на които сигурно и самият министър едва ли вярва много-много. Защото случаите на драстични нарушения не бяха само един или два при сегашното ръководство на МВР.

Не е необходимо човек изобщо да се връща кой знае колко назад, за да си спомни

историята с битите младежи при погрома на протеста срещу БФС

на 16 ноември м.г. Тогава самият вътрешен министър Калин Стоянов се отърва на косъм от това да си отиде, след като дори премиера му беше поискал оставката, но той отказа да напусне и си изми ръцете с някакви анонимни и като имена и дори като брой уволнения и наказания на още по-анонимни, скрили се зад защитни облекла като истински робокопи полицаи.

„В резултат на бързите действия, които предприехме по отношение на полицейските служители и събитията от онази вечер, ние имахме образувани 4 дисциплинарни производства. Тук има прецедент в системата на МВР, където за около 20 дни приключи проверката по тези дисциплинарни производства и към момента имаме уволнени четирима служители на МВР“, похвали се тогава Стоянов, но не посочи нито какви са тези полицаи, какво точно са направили, кого и как са набили. Той обаче в прав текст призна, че е

констатирана неправомерна употреба на физическа сила спрямо граждани

без това да е било необходимо.

След това дойде началото на т.г., когато пък стана трагедията, при която след полицейско преследване и при опит за арест, в Стара Загора почина 58-годишния бивш републикански шампион по борба Пламен Пенев. Тогава вътрешният министър чака дни наред, за да поиска накрая оставки на някой началник на полицията в Стара Загора. „Министър Стоянов поиска освобождаването на двама висши ръководни служители от ОДМВР-Стара Загора – на заместник-директора, който към момента на събитието е замествал директора на областната дирекция, и на началника на охранителна полиция“, обяви по онова време пресцентърът на МВР. Това се случи, след като дни наред МВР и най-вече ОДМВР-Стара Загора отричаха да имат каквато и да е вина по случая и твърдяха: „Нашите служители не са проявили каквато и да е агресия към лицето“ и че „няма категорични данни, че смъртта е настъпила заради полицейски служители“. По отработен сценарий

се нахвърляха някакви критики и обещания, че вече няма да се прави така

и после и за този случай бързо се забрави.

После дойде инцидентът с прострелян от полицай 19-годишен младеж в Плевен, който оцеля по чудо след полицейска гонка. Раненият и още три момчета се разминаха и с още по-голяма трагедия след полицейските изстрели по колата, в която се возеха .Полицаите твърдяха, че те не спрели и бягали, но младежите извадиха друга версия. Че на влизане в града настигнали „автомобил, който караше много бавно. Където беше възможно да бъде изпреварен, даваше газ, а където беше невъзможно – караше бавно“. „След това ме засече, подаде звуков сигнал и ние спряхме. Беше цивилна кола с доста едри мъже. Не са се представили като полицаи. Уплашихме се и потеглихме“, разказваше младежът, който е бил зад волана и добавяше: „Помислихме си, че са бандити и искат да ни направят нещо. Тръгнахме и се чу изстрел. Момчето до мен изстена от болка“. След 4-часова операция раненият младеж е спасен.

Тогава стане ясно, че стрелялият полицай не е задържан, защото е оказал съдействие по разследването. Иначе от държавното обвинение

определиха като „некомпетентна“ и „неадекватна“ реакцията

на служителя на МВР и допълниха, че е стрелял с лично оръжие. И толкова. Родителите на децата, които дори дадоха пресконференция по случая, поискаха справедливост и наказание за полицая, но и до момента не е ясно какво точно са направили, както в МВР, така и в прокуратурата.

За да се стигне до сегашния случай в Пловдив, при който 7-годишно момче неволно застреля баща си спецполицай.

Безспорно това е една ужасяваща трагедия – и семейна, и полицейска, и чисто човешка. Едва ли някой изобщо може да си представи какво му е и ще е на това семейство, на това дете, на неговите колеги.

В същото време обаче е повече от абсурдно полицейските шефове да си задават някакви въпроси от рода на как така се озовало детето там, как пък е успяло да вземе оръжието, да стреля. Абсурдно е, защото те са ръководители на тези хора, на тази система и работата им не е да задават въпроси, а да дават отговори и да поемат отговорност, която се поема от всеки началник в такива случаи. Без значение е дали подобна трагедия ще бъде наречена от министъра „нелеп инцидент“ и дали ще бъде принизена с искане на четири оставки на регионални ниво.

Защото, ако подобно нещо може да се случи в едно от най-елитните поделения не само на МВР, но и в цялата система за национална сигурност, да се получи с един от най-добрите инструктори по стрелба и по парашутизъм, то човек направо да се чуди какво се случва или може да се случи навсякъде по другите места в системата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar