„Дневник“ публикува няколко от критичните мнения, които заляха социалните мрежи след приемането в сряда на поправки в Закона за предучилищното и училищното образование. В него беше записана дефиниция за „нетрадиционна сексуална ориентация“ и беше забранено популяризирането й. Юристи вече посочиха, че новите норми са в разрез с Европейската конвенция за правата на човека и други международни и вътрешни нормативни актове.

Борислав Ганчев, юрист:

Да ни е честито премахването на нетрадиционната сексуална ориентация, другари. Догодина премахваме и традиционната.

Има ли изненадани от промените в Закона за предучилищното и училищното образование? Едва ли. Та нали ние сме държавата, в която нямаме и хора със специални потребности – защото ги крием и се срамуваме от тях, защото не им създаваме среда, за да излязат и да водят нормален живот. До скоро нямахме и осиновени. Тайната за това се пазеше дълбоко – та те са изоставените, а не избраните деца. „Какво ще кажат хората?“

Нека скрием и нетрадиционната сексуална ориентация – в килера, дълбоко, нека децата ни се отвращават от всеки, който е различен.

Така това няма да съществува. Или просто ще е скрито. Важното е да не се вижда. И да не ти е в къщата. А ако някой е различен, ще му се посмеем или ще го похейтим и всичко ще мине.

Христо Христев, юрист:

С приетия днес путинистки проект за закон за „забрана на пропагандата на „нетрадиционна сексуална ориентация“ и „определяне на полова идентичност, различна от биологичната“ в училище, България вече официално и формално се нареди на опашката на държавите, в които има криза на демокрацията и върховенството на правото в Европа.

Този проект представлява флагранто нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот и на забраната за дискриминация, защото в своята същност подобна мярка изхожда от разбирането, че хората със сексуална ориентация към собствения си пол са второ качество хора, негодни хора, проблем, от който обществото трябва да бъде пазено.

Подобно разбиране, освен за днешния български законодател, е типично някога за нацистка Германия, за тоталитарния комунистически режим в съветска Русия и нейните сателити, за средновековна Европа. Както е типично днес за различни изостанали в цивилизационното си развитие части на света. Очевидно сме се запътили натам да докажем окончателно и безвъзвратно, че напълно случайно се намираме географски в Европа, докато цивилизационно мястото ни е някъде в Централна Азия или Централна Африка…

Цинизмът и иронията на цялата тази история накрая на деня се състоят в това, че основната част от най-гласовитите защитници на „традиционните ценности“, проблемите с „ЛГБТ пропагандата“ и тем подобни залъгалки за идиоти всъщност са или „традиционалисти“, които без да им мигне окото зарязват жените си за някоя по-млада хубавелка, в първия момент, когато се окажат с малко слава и с малко пари, или разбират „традиционния семеен модел“ като това да си женен, но да изневеряваш на жена си, ако може 365 дни в годината…или са застъпници на „традиционната сексуална ориентация“, които всъщност крият под масата ориентацията си към собствения си пол…

При всички положения сме изправени пред поредното доказателство, че копаем в дъното, ако дъно изобщо има…

Мария Спирова, редактор:

Мощта на дезинформацията е толкова голяма, колкото е жаждата на дезинформираните да продължават да бъдат лъгани. А тази жажда се разгаря с всяко кликване и споделяне.

Слабостта на фактите и истината е в това, че мнозина вече се чувстват напълно свободни *да изберат* да не ги чуват. В днешни дни да промениш мнението си е смъртен грях, който те лишава от идентичност и ориентир. Сякаш ако подложиш на съмнение собственото си впечатление за нещо, ще загубиш един крак и половината си лице.

Социалните мрежи постигнаха именно това – накараха милиони хора да вярват, че убежденията им, а не фактите, са всъщност устоите на мирозданието. И в този дух, накараха милиони хора да вярват, че е изцяло приемливо нарочно и целенасочено да отрекат действителността, защото тя, бидейки прекалено объркваща и многопластова, не съвпада с убежденията им.

Вече не е важно защо имаш убежденията, които имаш. Важно е само защо светът не желае да се подчини на убежденията ти и какво можеш да сториш, че да го накараш да им се подчини.

Прегърнат здраво от алгоритъма на непрестанно подхранваните си предразсъдъци, неусетно заживяваш в уютна общност на пълното единомислие. Твоята еуфорична среда от единомишленици не просто не те критикува, че живееш в лъжа, а те насърчава да станеш част от каузата, от триумфалното войнство, което вкупом излиза да се бори за ПРАВОТО си да живее в лъжа. Да се бори за територия – тъй щото всички останали да спрат да казват истината, понеже тя разстройва войнството повече от всичко.

Свръхорганизираното бягство от реалността на големи групи хора прелива в свирепа борба за завоюване на реално социално и политическо надмощие и съсипва човешката цивилизация в реално време. Примерите са навсякъде около нас.

Доживях в един и същи ден:

…да прочета как в родината ми най-важното според мнозинството депутати в парламента е децата да бъдат държани в невежество за РЕАЛНОСТТА, че не всички хора на Земята са хетеросексуални, та да може тормозът над различните и съсипването на невинни животи да продължи с цената на всичко.

… да вървя по лондонски улици и да гледам как хората в магазинче, продаващо локум и фурми, а после и адвокати от кантора по имиграционно право, заковават дъски по прозорците и вратите си, в очакване на расистки погроми. Пълчища вбесени мъже, насъсквани до пълна полуда в Х, Уотсап и Фейсбук, са излезли из цяла Англия да мъстят на когото сварят – полиция, джамии, адвокати, бежанци, мигранти, хора от африкански произход или мюсюлмани – защото един младеж с аутистично разстройство, роден в Кардиф, но с родители от Руанда – извърши ужасяващо престъпление миналата седмица, убивайки три малки момичета, и ранявайки още десет, включително две жени.

Никой не може да каже как имамът на джамията в Каули, или този в Уолтъмстоу, или бежанците, държани под ключ в хотел в Родерам, са виновни за жестокото деяние на този конкретен човек.

И никой не иска да каже.

Метежниците не са доволни от реалността, в която всеки от нас е лично отговорен пред закона за деянията си. Реалността, в която нито е мюсюлманско да убиваш деца, нито е християнско да си отмъщаваш на невинни. Реалността, в която да подпалиш магазина на пакистанско семейство в Бирмингам няма да върне убитите деца в Саутпорт.

Защото реалността вече няма никакво значение. Важно е кой ще царува над пепелищата.

Стефан Левашки, адвокат:

На 1 май 1968 г. хомосексуалните актове в социалистическа България официално са декриминализирани. Петдесет и шест години по-късно сме на път отново да ги криминализираме в уж демократична и европейска България. Добре дошли в Средновековието.

Иванка Могилска, писател:

Преди около 15 години цялата българска общественост коментираше и следеше един случай – самоубийството на две тийнейджърки. Бяха скочили от покрива на блока, в който живеела едната. Случаят беше пълна загадка – момичетата бяха отлични ученички, семействата им бяха здрави семейства (каквото и да значи това), имаха много приятели, нямаха проблеми в училище. Никаква причина за самоубийство. Всички покоментираха, поизказваха се компетентно и забравиха.

Няколко години по-късно, в журналистическия факултет, имаше среща с журналистката, разследвала случая. Коментирахме го и тя каза каква е била причината за смъртта на двете деца. Били са двойка. Били са влюбени една в друга и ужасно изплашени от това, от семействата си, от това кой как ще ги приеме и какво ще кажат техните близки и приятели.

Представяте ли си какво е да си на 14-15 години, да си влюбен, да нямаш никакви проблеми и да предпочетеш да умреш, за да не се разбере, че обектът на любовта ти е от твоя пол?

Представяте ли си как се чувстваш, когато взимаш това решение, когато се качваш към покрива на блока, когато целуваш любимия си човек за последно, хващаш го за ръка и скачаш, как се чувстваш, докато летиш към смъртта си?

Тогава журналистката каза, че причината за самоубийството не е съобщена на семействата на двете момичета – „за да не досъсипват и без това съсипания им живот“.

Това ми се стори изключително нередно. Животът на тези семейства беше съсипан именно от мълчанието по важни теми. Именно от страха на собствените им деца да споделят с тях най-важното, което им се е случило в тоя живот.

Момичетата очевидно са преценили, че в училище също няма на кого да се доверят. Представяте ли си какво е да си толкова самотен и да смяташ най-хубавото, което ти се случва – да обичаш и да ти отвръщат с обич – за нередно? За толкова нередно, и толкова непоносимо, че да избереш тялото ти да се размаже на асфалта, вместо да живееш?

Каквито и да сте – учители, шофьори, народни представители, миячи, лекари, сервитьори – рано или късно ще сте и родители. Представете си, че всичко в дома ви е наред, живеете кротко, щастливо, имате правилно дете, уверени сте в това, докато един ден, докато вие сте на работа, то тръгва към покрива на блока. Представихте ли си го?

Надежда Цекулова, журналист:

Хомосексуалността не е пропаганда, а житейски факт.

Хомосексуална популация има сред всички животински видове,човеците не правим изключение.
Хомосексуални има сред най-страхотните хора в обкръжението ми. И сред най-неприятните също. Личностовите качества не се определят от сексуалната ориентация.

Споменаването в училище, че хомосексуалното привличане е възможно и е част от спецификите ни като вид, не е „популяризиране“ на хомосексуалността, а нормализиране.

С това казваме на децата, които ще се развият като хетеросексуално мнозинство, че е нормално сред приятелите им да се появят и такива с хомосексуална ориентация. А на децата, които ще развият ориентация към собсвения пол, казваме, че ги разбираме и приемаме, и няма да ги дискриминираме на база сексуалната им ориентация, която не е въпрос на личен избор, не е нещо лошо и бога ми, по никакъв начин не е въпрос на „традиция“.

Дресирането на омраза към различността е еталон на българското образование и всяка майка, чието дете не пасва на калъпа по един или друг начин ще ви го потвърди, без значение дали одобрява или не одобрява хомосексуалността.

Би трябвало да вървим към очовечаване на средата, а не да усилваме дехуманизурането й.
Поводът да разказвам това е скандален. Дебатът в пленарна зала е скандален.

Евгени Кънев, финансист:

Да го кажа с думи прости на хората, които недоумяват какво толкова лошо има в закона на Възраждане – освен че е копиран идейно от Кремъл. (А повратливостта на ГЕРБ, които бяха против в миналия парламент изисква отделно психоаналитично разбиране).

С подобни канони Светата инквизиция е преследвала в тъмното Средновековие хора като Галилео Галилей, защото са се усъмнили, че слънцето се върти около земята. А други като Джордано Бруно направо ги е слагала на кладата.

Да, защото с подобен закон се забранява НАУЧНОТО сексуално образование, готви се невежо поколение като гласувалите го депутати и се подготвя почвата за омразата към различните – хората, различни не по извратени подбуди, а защото са се родили генетично различни. И те ще бъдат третирани като втора ръка хора – както впрочем и сега.

Вероятно и в учебниците по биология ще пише, че хората са само жени и мъже, а смяната на пола ще бъде забранена.

Впрочем, както и в Средновековието – каквото казвала религията, а не науката.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar