България е заплашена от глоба в размер на 100 млн. лв. заради неизпълнен ангажимент по Плана за възстановяване. Причината – решение на Конституционния съд, с което се отменят последните промени в Закона за медиацията и Гражданско-процесуалния кодекс, които уреждаха въвеждането на задължителна съдебна медиация по някои дела. Какво следва от тук нататък?

За броени месеци бяха назначени съдебни медиатори в цялата страна, за да се спазят сроковете за въвеждане на задължителната медиация у нас. Конституционният съд обаче я отхвърли. Сега професионалата общност отново е разделена как да се продължи в тази ситуация.

„Най-доброто, което може да се направи, е да се въведе медиацията пилотно – задължителното участие в първа среща в съществуващите центрове“, смята проф. Таня Йосифова, председател на Арбитражния съд към БСК.

Преимуществата на медиацията обаче следва да се популяризират, а провеждането на самата процедура да се стимулира, като способ за разрешаване на конфликти и спорове, смятат юристи.

„Практиката сочи, че в случаите, когато в съдебните центрове, които вече са изградени и функционират, в много случаи медиацията е изключително успешна, тоест достига се до споразумения“, каза още проф. Йосифова.

„Добре би било държавната такса, която в България никак не е ниска – тя е 4% от интереса за първа инстанция и по 2% за всяка следваща,да бъде въведен простия икономически стимул, ако едно производство приключи с медиация да речем таксата за първа инстанция да бъде 1%, за втора да бъде половин процент. Хората реално да осъзнаят пряката си икономическа изгода от доброволно решаване на споровете“, коментира адв. Валя Гигова, зам.-председател на Висшия адвокатски съвет.

Два нови законопроекта се подготвят, които да регламентират дейността по медиацията.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar