Синдиците на КТБ вече са започнали да подновяват обезпечения по заеми, които са били заличени от квесторите след поставянето на банката под специален надзор. Справка в отчета им за април показва, че в службите по вписванията са внесени 4 молби за обявяване за нищожни на отписани ипотеки. От фалиралата банка отговориха на въпрос на в. „Сега“, че по част от подадените молби заличените ипотеки са подновени, а по други все още се чака решение на съдията по вписванията.

Мярката стана възможна след последните промени в Закона за банковата несъстоятелност от март т.г. Те позволяват също така да се развалят прихващания и сделки, сключвани след 20 юни 2014 г. – датата, когато КТБ бе поставена под специален надзор. Промените бяха предложени от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, който е и бивш бизнес партньор на собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. Четири години сред рухването на банката те се обявиха за спиране на „вторичното й разграбване“. Един от мотивите, с които законът бе одобрен, бе, че синдиците очакват да върнат 1.4 млрд. лв. в масата на несъстоятелността. Към момента те са успели да съберат и разпределят на кредиторите около 600 млн. лв. Само за изплащане на гарантираните влогове в КТБ Фондът за гарантиране на влоговете плати 3.6 милиарда лева.

Промените в Закона за банковата несъстоятелност бяха приети с мощната подкрепа на ГЕРБ въпреки критиките на водещи юристи и ветото на президента заради обратното действие на разпоредбите. Според експертите това е в разрез с правовата държава и има опасност да създаде хаос в правната система, от което ще пострадат и добросъвестни лица. Зад възможността за разваляне на сделки, сключвани след 20 юни 2014 г., мнозина съзират и други интереси за „спасяването“ на разграбеното от КТБ – овладяване на атрактивни дружества като „Дунарит“ и „Петрол“.

В момента работим по множество молби за подновяване на обезпечения, заличени в периода от поставянето на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване на имуществото на банката, отговориха синдиците на запитване на в. „Сега“ какви действия вече са предприети след влизане в сила на законовите промени. Те имат 6-месечен срок да поискат подновяване на обезпеченията, заличени по време на квестурата.

Веднага след влизане в сила на промените юристите на КТБн (в несъстоятелност) са направили анализ на новите норми и са дали препоръки за конкретни действия. Прецизирани са всички сделки, извършени от трети лица, които може да бъдат атакувани в съда, твърдят в отговора си от КТБн. Това са прехвърлени вземания на банката, срещу които не е постъпило имущество – парично или актив, съразмерно на прехвърленото вземане. В момента се събирали доказателства и предстои да се предявят искове пред съда такива сделки да бъдат обявени за недействителни. От КТБн обаче не дадоха по-конкретна информация.

Преглеждали се и сделките по прехвърляне на акции или дялове от търговски дружества, извършени от длъжници на банката след 20 юни 2014 г. Следваща стъпка е предявяването на искове за разваляне и на тези сделки.

Предвид обема, правната сложност и обусловеността на подновяването на обезпеченията от Службите по вписванията, Търговския регистър и Централния регистър на особените залози, липсата на релевантна съдебна практика и необходимостта от компетентна и задълбочена работа, действията се извършват поетапно с разполагаемите в банката ресурси и в интерес на всички кредитори с приети вземания, очакващи да бъдат удовлетворени чрез изпълнение на частични сметки за разпределение, обясниха синдиците на КТБ.

ОСПОРВАНЕ

ВКС атакува пред Конституционния съд част от новите разпоредби, с които се придава обратно действие на прогласяването за недействителни на всички прихващания на кредитори с техни задължения към банката, възникнали след 20 юни 2014 г. Според ВКС предвиденото обратно действие в тази разпоредба е противоконституционно, защото накърнява придобити права, не е обусловено от защита на важен обществен интерес и не отговаря на принципа за стабилност и предвидимост. Още при разглеждането на законопроекта в Народното събрание юристи предупреждаваха, че обратното действие на закона е противоконституционно, което важи и за анулирането на сделките с прехвърляне на акции или дялове, извършени от длъжници на банката след поставянето й под специален надзор, както и обявяването постфактум за нищожни заличаванията на обезпечения в полза на банката. Юристи обаче напомнят, че дори Конституционният съд да се обяви срещу разпоредбите, за които бе сезиран от ВКС, решението му ще действа занапред и няма да обезсили вече извършени от синдиците действия по анулиране на прихващания.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar