С решение от 200 страници
КС „оряза“ драстично промените в Конституцията – остави някои за прокуратурата и не можа да реши за служебната власт
ВСС се завръща в стария си вид, главният прокурор със 7-годишен мандат, президентът може пак да оспори правилата за служебното правителство
Диспозитивът
Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни промените в чл. 23; чл. 91б; чл. 99, ал. 7; чл. 110; чл. 126, ал. 2 и 3; чл. 129, ал. 3; чл. 130, ал. 2, изр. първо, ал. 3 и 4; чл. 130а, ал. 2, ал. 5, изр. първо и трето; чл. 130б, ал. 2, т. 12, ал. 3, т. 12, ал. 4, изр. второ, т. 2, 3 и 4, ал. 5 (относно министъра на правосъдието); чл. 132а, ал. 4, изр. второ и чл. 150, ал. 3 от Конституцията, както са въведени с §1, 5, 7, 9, 11, 14, 15, 16, 17, 19 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).
Поради системната свързаност с промените, обявени за противоконституционни, Конституционният съд обяви за противоконституционни и промените в чл. 84, т. 16 (в частта „съответно от Висшия прокурорски съвет“); чл. 129, ал. 1, 2, 4, 5 и 6; чл. 130, ал. 1, 2, изр. второ и трето, ал. 5 и 6; чл. 130а, ал. 1, 3, 4, 5, изр. второ, ал. 6 и 7; чл. 130б, ал. 1, ал. 2, т. 1 – 11 и 13, ал. 3, т. 1 – 11 и 13, ал. 4, изр. първо, ал. 5 (извън министъра на правосъдието) и 6; чл. 130в, т. 1 и чл. 133 (в частта „Висшия прокурорски съвет“) от Конституцията, както са въведени с §4, 14, 15, 16, 17, 18 и 20 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.
Конституционният съд отхвърли исканията за установяване на противоконституционност на промените в чл. 93, ал. 2; чл. 117, ал. 2; чл. 126, ал. 1; чл. 127, т. 5 и 6; чл. 128; чл. 130в, т. 4; чл. 132а, ал. 4, изр. първо и чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както са въведени с §6, 10, 11, 12, 13, 19 и 21, както и на §22 и 23 (Преходни и заключителни разпоредби) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република.
Конституционният съд не постигна изискуемото от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство за постановяване на решение по промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4; чл. 65; чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, както са въведени с §2, 3, 7 и 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, поради което отклони исканията на вносителите. Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.
Решението е подписано със становище от съдия Борислав Белазелков.
Решението е подписано с особено мнение от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 23; от съдиите Константин Пенчев, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 84, т. 16, чл. 126, ал. 2 и 3, чл. 129, чл. 130 (с изключение на ал. 4 за съдия Константин Пенчев), чл. 130а, чл. 130б, чл. 130в, чл. 133; от съдиите Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.
Конституционният съд (КС) „отмени“ почти всички промени в основния закон (по-долу в текста за улеснение са посочени в червен цвят), като остави едно ограничение за структурата на прокуратурата и две за правомощията ѝ, правилото, че основен носител на съдебната власт е съдът и правото на всеки съдия да сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на приложим по дело закон (пълния текст на решението виж тук).
За противоконституционен е обявен дори и параграфът, който предвижда, че „науката, образованието и културата са национални ценности“.
Основният мотив за отмяната на промените в Конституцията е, че те могат да бъдат извършени само от Велико народно събрание (ВНС). Някои текстове „си отиват“, защото са свързани с промени от компетентността на ВНС и няма как да бъдат разделени от тях – КС определя това като „системна свързаност“.
Всички обявени за противоконституционни разпоредби „запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект“, прие изрично КС.
Т.е. очаквано съдът възприема виждането за възстановяване на предходната уредба в основния закон и след решението му не настъпва празнота в Конституцията.
То му е с рекорден обем от над 200 страници с детайлни мотиви за всяка от разпоредбите, които тепърва ще бъдат анализирани заедно с особените мнения.
6:6 за служебното правителство и двойното гражданство на депутатите
За три от измененията в основния закон – за новия ред за назначаване на служебен премиер, за парламент, действащ и при служебно правителство и за двойното гражданство на министрите и депутатите, обаче конституционните съдии не успяха да вземат решение. Те се разделиха 6 на 6 гласа и така в сила остават новите разпоредби. Че тези разпоредби са противоконституционни са гласували Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова, а колегите им Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са застъпили обратната позиция.
Това разделение означава, че ще важи новият ред за назначаване на служебно правителство, при който президентът избира служебния премиер от списък със заемащите няколко държавни служби, станал известен като „домова книга“. Остава и възможността за народен представител да бъде избран „български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната“.
Това не е единствената последица от разделението в КС. Липсата на решение отваря възможността той отново да бъде сезиран за същите разпоредби.
Това например може да направи президентът Румен Радев, който и сега атакува тези текстове, след като тази есен в бъде обновен съставът на КС (предстои самият Радев да назначи двама души в съда на мястото на Мариана Карагьозова и Филип Димитров, които „вкара“ предшественикът му Росен Плевнелиев) и тогава някое от вижданията за служебния кабинет може да вземе превес.
Двата отделни съвета в съдебната власт, които не се случиха
КС отменя всички разпоредби в основния закон – от чл. 129 до 130в, с които познатият Висш съдебен съвет (ВСС) се раздели на два отделни съвета – един за съдиите и един за прокурорите и следователите.
Съставът на двата органа, които се оказаха „мъртвородени“, тъй като КС ги обяви за противоконституционни, беше регламентиран по следния начин:
Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.
Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Тази структура беше мотивирана с нуждата от повече независимост за съдиите и повече отчетност за прокурорите и следователите.
С решението на КС обаче се връща старата уредба, според която:
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
КС отменя и забраната Народното събрание да избира за членове на двата съвета „лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора“.
Мандатът на ВСС отново става 5 години, а не 4 години, както предвиждаха промените в Конституцията.
След влизането им в сила двата съвета така и не случиха, а двете колегии – съдийска и прокурорска, изпълняваха техните функции, но не всички – с преходните и заключителни разпоредби на Конституцията им беше забранено да избират председатели на върховните съдилища и главен прокурор.
С произнасянето на КС обаче се връща старият ВСС с 25 членове, две колегии и пленум, който „получава“ старите си правомощия в цялост.
Една от първите му задачи се очаква да е да открие процедура за избор на нов председател на Върховния административен съд, тъй като мандатът на Георги Чолаков изтича в края на 2024 г. А след като КС се произнесе и за измененията в Закона за съдебната власт, с които с които беше намалено мнозинството за избор на главен прокурор и беше създаден т. нар. ad hoc прокурор, който да го разследва, ще може да бъде възобновена спряната процедура за избор на нов обвинител №1 (повече за това решение на КС, също постановено днес, виж тук).
Прокуратурата – не съвсем същата, каквато беше преди
Както стана ясно, с отмяната на двата съвета, изборът на главен прокурор отново става правомощие на Пленума на ВСС.
Освен това с обявяването за противоконституционен на чл. 130, ал. 2 от Конституцията, който гласеше „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране“, обвинител №1 пак ще има мандат от 7 години.
С решението си КС обявява за противоконституционна и новата редакция на чл. 126, ал. 2 и ал. 3 от основния закон – една ключовите разпоредби, свързани с прокуратурата.
След промените в Конституцията тя предвиждаше:
чл. 126, ал. 1 Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
ал. 2 Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.
ал.3 Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон.
С отмяната на тази разпоредба (текстът ѝ в червено) отпадат лимитирането на ролята на главния прокурор до ръководител на Върховната прокуратура и новият ред за издаване на методически правила.
Остава обаче новото изискване структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела – т.е. Върховната административна прокуратура се закрива.
А чл. 126, ал. 2 от Конституцията отново ще предвижда, че „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.
Остават в сила новите редакции на т. 5 и 6 от чл. 127 на основния закон, с които се ограничават прокурорските правомощия извън наказателния процес.
Т.е. прокуратурата ще „предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон“, а не както беше преди промените правомощието ѝ да „предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове“.
КС приема, че не е противоконституционно и ограничението, че „освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“.
Отменя се ограничаването на правомощието на главния прокурор да сезира КС.
За противоконституционна е обявена и разпоредбата, която от ГЕРБ твърдят, че е единствената предложена от тях. Тя предвиждаше, че главният инспектор и инспекторите след приключване на мандата „не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон“.
За несъвместимо с основния закон е прогласено и правилото в новия чл. 91б, според което Народното събрание попълва състава на различни органи, предимно регулатори, с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите.
Мотивите на Конституционния съд
Поради големия обем на решението, което се отнася до множество разпоредби и различни техни аспекти, за улеснение на читателите „Лекс“ предлага кратки извадки на аргументите на конституционните съдии по основните въпроси, поставени пред тях. Всеки, който иска да се запознае в детайли с мотивите на съда, може да го направи от пълния текст на решението, достъпен тук.
С какви мотиви се раздели КС за двойното гражданство
Според Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова промените, които дават възможност на българи с двойно гражданство да стават депутати и министри, засягат народния суверенитет като фундамент на българската национална държава и основополагащ конституционен принцип, пряко се намесват във формирането на общонационалния представителен орган и правителството и поради това представляват конституционно недопустимо навлизане в пределите на компетентност на Велико народно събрание.
Ето част от мотивите им:
С ограничаването на възможността български граждани с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители или за членове на Министерския съвет се защитава висш държавен интерес, свързан със защитата на суверенната национална държава. Конституционният съд последователно отстоява разбирането, че „упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет“ и че е „съмнително доколко упражняването на властта от лица с чуждо гражданство гарантира нейната независимост“…
С установяването на правно-политическа връзка с друга държава, в допълнение към тази с българската държава, всеки, изградил такава връзка, става носител и на правата и задълженията, които произтичат от правния ред на чужда държава, и заявява лоялността си и към нея. Такава политическа и правна връзка би могла да се окаже в конфликт с ангажиментите към българската държава за всеки гражданин в подобна хипотеза, но изборът на поведение е личен въпрос със съответните последици за конкретното лице. Когато обаче става дума за конституционно предвидена възможност за лица с двойно гражданство да заемат най-значимите публични длъжности в държавата, тогава възниква съществено различен проблем, тъй като тяхното осъществяване е служене на държавата, т.е. на публичния интерес, на интереса на суверена, който е пряк или косвен източник на овластяването. Двойното гражданство на такива лица поставя под въпрос лоялността им към българската държава и институции, като аспект на гражданството, служенето на общите дела на нацията, доколкото те принадлежат и към друга национална колективност, към друго суверенно политическо единство.
… според съдиите в хипотезата на двойно гражданство на лицата, заемащи висши държавни длъжности, упражняването на конституционно установени правомощия поражда риск за защитата на националното единство и сигурност, на интересите на суверенната българска национална държава. Всичко това дава основание на конституционните съдии да направят извод за несъответствие на обсъжданите промени в чл. 65, ал. 1 с конституционната логика на установения от създателите на Конституцията от 1991 г. политически и обществен ред, основан на функционирането на общонационалния представителен орган (Народно събрание) и на правителството като висши конституционни органи на Република България.
Според Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова възможността депутатите да имат двойно гражданство не е противоконституционна, но за министрите промяната е невалидна.
Те изтъкват, че „в съвременния глобализиран и широко отворен свят въпросът за двойното гражданство и правото на българските граждани, които имат и друго гражданство, да участват в управлението на държавата, следва да се разглежда и в неговия наднационален и съвременен европейски контекст. … тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ“.
И мотивите им изцяло стъпват на решението на съда в Страсбург по делото Tănase срещу Молдова (№7/08) от 27.04.2010 г., в което е прието, че забраната лица с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати нарушава чл. 3 от Протокол №1 към ЕКПЧ, чийто основен принцип е „свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло“.
И пишат: „Аргументът за защита на народния суверенитет като фундамент на модерната национална държава е относим към Република България точно толкова, колкото към всяка друга държава – членка на Съвета на Европа, обвързана от юрисдикцията на ЕСПЧ и дължаща зачитане на установените в практиката му стандарти на защита на човешките права, а в тази практика е отречено генерализирането на принципа, че всички лица (и конкретно членове на законодателното тяло) с двойно гражданство „представляват заплаха за националната сигурност и независимост“. Суверенитетът е естествено присъща характеристика на всяка държава. Този универсален конституционен принцип сам по себе си не се нарушава с допускането за народни представители да бъдат избирани граждани с двойно гражданство“.
А за министрите заявяват: „…за разлика от народните представители, които нямат самостоятелни управленски функции, членовете на Министерския съвет, освен членове на колективното тяло, по правило (чл. 108, ал. 3 от Конституцията) са и централни еднолични държавни органи и като такива са ръководители на съответните министерства, в които провеждат „държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи“ (Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г.). В този смисъл наличието на друго гражданство като политико-правна връзка на лицето с друга държава действително се явява в конфликт с принципа за суверенитета, изискващ държавните политики в различните сфери на обществения живот да са подчинени изключително на интереса на държавата и нейните граждани“.
С какви мотиви КС се раздели за служебното правителство
Според Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова новите правила за сформиране на служебно правителство са противоконституционни.
Те изтъкват: „До настоящите промени в Конституцията от 1991 г. в разглежданата материя, ако не се постигнеше съгласие за съставяне на правителство, държавният глава разполагаше с автономия в преценката си кого да назначи в състава на служебното правителство, включително и кой да бъде назначен за служебен министър-председател. След конституционните промени президентът е задължен да проведе консултации с парламентарните групи, преди да възложи на кандидата за министър-председател, избран измежду посочените в изречение второ на чл. 99, ал. 5 от Основния закон лица, да му предложи състав на служебно правителство за назначаване. Формално няма конституционна пречка президентът да направи възражения по състава на правителството, както и да поиска промяна в него, но и в двата случая предложението трябва да дойде от кандидата за служебен министър-председател, респективно от служебния министър-председател, макар и президентът да издава акта за назначаването, както и за промяна на състава на служебното правителство. При така отслабената властова позиция на президента, в действителност служебното правителство не носи политическа отговорност. За постигане на целта на извършената промяна – съществено намаляване на ролята на държавния глава по отношение на служебното правителство – е предвидена и възможност да бъдат ограничени със закон правомощията на служебния кабинет (чл. 99, ал. 7).
… Без да навлизат в анализ относно целесъобразността на изчерпателно изброените потенциални кандидати за министър-председател, включително относно допустимостта определени от тях да бъдат титуляри на подобна функция, конституционните съдии, като подчертават, че злоупотреба с власт винаги е възможна от всяка властова структура в държавата, считат, че с конституционните промени, въведени с §7 и 8 ЗИД на Конституцията, се изменя редът на формиране на служебното правителство като един от основните конституционни органи по такъв начин, че съществено се засяга механизмът на взаимен контрол и баланс във властовия триъгълник президент – правителство – парламент, а с това и се нарушава конституционното равновесие в установената парламентарна система с държавен глава, на когото е възложена значима демократична функция от създателите на Конституцията от 1991 г.
Според Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова отхвърлят виждането на колегите си и подчертават, че назначеното по новия начин служебни правителство не е неотговорно.
Ето какво пишат те: „Същинският въпрос обаче (този, който има обуславящо значение за начина на функциониране на служебното правителство съобразно принципите на Конституцията) е въпросът за неговата политическа отговорност – т.е. дали и пред кого то отговаря за своите действия и бездействия. Напълно недопустим е прочит на конституционната уредба, съобразно който дори и при тази редакция на чл. 99, ал. 5 служебният кабинет не е отговорен нито пред парламента, защото не се излъчва от него, нито пред президента, защото той е лишен от свобода на преценка относно личността на служебния премиер и министрите. … Служебното правителство, което не се излъчва от Народното събрание, а се назначава от държавния глава, не може да е отговорно пред друг, освен пред президента – противното би означавало в нарушение на принципа на народния суверенитет (чл. 1, ал. 2 от Конституцията) да се легитимира пълна липса на политическа отговорност на изпълнителната власт, която не е излъчена пряко от народа. Поради всичко това съдиите смятат, че и при новата редакция на чл. 99, ал. 5 от Основния закон служебният кабинет отговаря пред президента и той разполага с правомощието да освобождава назначения премиер (като го замени с друг от посочените в разпоредбата лица), както и ако не пряко да освобождава министри, то да поиска от премиера да направи такова предложение. Това е разумният и съответстващ на конституционните принципи прочит на разпоредбата, въз основа на който следва да се преценява нейната конституционност…
…Ограничаването на президента да избере служебния министър-председател измежду тесен кръг лица е мотивирано от необходимостта да не се стигне до резултата, който старата алинея 7 на чл. 99 от Конституцията се е стараела да избегне – продължаване на времетраенето, а оттам и обсега на властта на президента в случай на повтаряща се невъзможност на парламентарните групи да излъчат правителство. Законодателят е възприел възгледа, че принципът на чл. 1, ал. 1 от Конституцията би могъл да бъде реализиран по-успешно, ако кръгът на възможни служебни министър-председатели бъде стеснен до лица, вече осъществяващи значими държавни функции. Естествено, би могло да се спори дали този подход дава ефикасна защита на принципа на чл. 1, ал. 1 от Основния закон, който законодателят е намерил за застрашен. Конституционният съд обаче не е в правото си да оценява мъдростта на една конституционна промяна, нито да прави прогнози за нейната ефикасност.
…Без значение е обстоятелството, че съществува теоретична възможност никое от поканените лица да не приеме поста на служебен премиер. Това не е в състояние да предизвика конституционна криза, тъй като до съставянето на ново правителство кабинетът в оставка е действащ (чл. 111, ал. 3 от Конституцията), което в сравнителен план е познато и широко утвърдено решение, обезпечаващо непрекъснатостта на държавното управление.
За надзора за законност на главния прокурор
В случая с промяната на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, съгласно която главният прокурор „ръководи Върховната прокуратура“, на практика се преструктурира конституционно установена структура на съдебната власт – прокуратурата. Тя престава да бъде единна, ръководена от главния прокурор, а той става ръководител само на едно нейно структурно звено (Върховна прокуратура), при това въведено на конституционно ниво в отклонение от установеното от създателите на Конституцията принципно разрешение структурата на прокуратурата да бъде предмет на законодателно уреждане. Според Тълкувателно решение №8/2005 г. по к.д. №7/2005 г. „всяко преструктуриране трябва да бъде предшествано и обусловено от ясно дефиниране на необходимостта от промяна в основните функции на съответния орган, неговото място в системата на останалите държавни органи и начина на взаимодействие с тях. А това, доколкото засяга установения баланс между трите власти, предполага сериозна ревизия на основния закон, която е от компетентност на ВНС“.
Оспореното изменение в Конституцията, според което главният прокурор е административен ръководител само на Върховната прокуратура, а не ръководи цялата система на прокуратурата в България, не е предшествано и обусловено от ясно дефиниране на необходимостта от него, а единствено е обосновано в мотивите към ЗИД на Конституцията с израза „въвеждане на елемент на децентрализация на структурата на прокуратурата чрез промяна в чл. 126 от Конституцията“. Така с извършените промени се нарушава основен принцип на организацията на прокуратурата като съставна част на съдебната власт, което съгласно Тълкувателно решение №3/2003 г. по к.д. №22/2002 г. е в компетентността на Велико народно събрание.
Без надзора за законност, упражняван от главния прокурор, много от прокурорските актове биха останали без какъвто и да е контрол, при условие че преобладаващата част от тях не подлежат на съдебен контрол. Някои изключителни правомощия на главния прокурор, присъщи само нему с оглед на упражнявания от него надзор за законност, не биха могли да бъдат реализирани – възлагане на разследване по наказателни дела на следовател, решаване на спорове за подсъдност между прокуратури, възобновяване на прекратени досъдебни производства, отправяне на искания за възобновяване на наказателни дела и др.
За методическото ръководство на главния прокурор
Според въведената с §11, т. 2 ЗИД на Конституцията редакция на чл. 126, ал. 2 главният прокурор е ръководител само на Върховната прокуратура, а не на „прокуратурата“. Основателно се поставя въпросът за кого са задължителни методическите указания, утвърдени от главния прокурор. Прокурорите, които не са във Върховната прокуратура според изменението в чл. 126, ал. 2, не са подчинени на главния прокурор и не са процесуално зависими от него. Следователно за тях утвърдените методически указания не са обвързващи и нямат задължителна сила. Те биха ангажирали само прокурорите от Върховната прокуратура, на които главният прокурор е ръководител. Това е резултат от отпадането на единството на прокуратурата и отнемането от главния прокурор на функцията му по надзор за законност. Липсата на обща ангажираност на всички прокурори да изпълняват методическите указания на главния прокурор е предпоставка за противоречива прокурорска практика, както и по отношение на всички разследващи органи с функции в досъдебното производство, вкл. и тези, които са извън системата на прокуратурата и дори извън системата на съдебната власт.
Налага се изводът, че утвърдените от главния прокурор методически указания нямат способността да осигуряват правилното прилагане на закона в рамките на досъдебното производство. Като резултат привидно се създава впечатление, че правомощието на главния прокурор за осъществяване на методическо ръководство върху дейността на всички прокурори се запазва, но всъщност то е отнето. По този начин Народното събрание е упражнило правомощие, предоставено на Великото народно събрание, с каквато компетентност не разполага.
За правомощията на прокуратурата извън наказателния процес
Новата редакция на т. 5 съдържа изменение, което предвижда уточнението, че прокуратурата може да предприема действия за „оспорване“, а не както досега за „отмяна“ на незаконосъобразни актове, и допълнението „пред съда в случаите, предвидени в закон“. Ако първата промяна има за резултат терминологично прецизиране на текста на разпоредбата, втората има за резултат две важни последици, които по същността си представляват различие в обхвата на осъществяването на този способ с оглед на предходното ѝ съдържание. Отпада възможността прокурор да предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове по административен ред пред горестоящ административен орган, а възможността прокурор да предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове по съдебен ред трябва да е предвидена изрично в закон за всеки отделен случай.
Новата редакция на т. 6 запазва възможността прокурор освен по наказателни дела от общ характер, в предвидените със закон случаи да участва и в други дела, но добавя изискването, че това е допустимо само „в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“. В съдържателен аспект специфичното при тази промяна е, че правомощието на прокуратурата да участва в дела, различни от наказателни от общ характер, остава определено от нарочна законова норма, предвиждаща възможност за това, каквато е била разпоредбата преди изменението. С новата редакция се урежда възможността прокуратурата да участва „и в други дела“, освен по наказателни дела от общ характер. В сравнение с предходната редакция на т. 6 изменението разширява възможностите за участие на прокуратурата, тъй като предвижда това да не става само по граждански и административни дела. Същевременно се въвежда ограничение по отношение на всяко Народно събрание, упражнявайки законодателното си правомощие, да предвижда участие на прокурор само в съответствие със заложените на конституционно ниво алтернативни критерии – „в защита на значим обществен интерес“ или „в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“. На практика изменението на т. 6 е ограничение на законодателното правомощие на Народното събрание, предвидено от самото Народно събрание, но действащо като производна учредителна власт.
Следователно с изменението на Конституцията от 2023 г. съдържанието на двете разпоредби на т. 5 и 6 на чл. 127 е променено в насока ограничаване на служебното начало на прокуратурата при осъществяването на правомощията ѝ, които не са свързани с нейната основна функция и са уредени в тези разпоредби.
Оспорените промени в способите, чрез които прокуратурата осъществява възложената ѝ основна задача, не водят до заличаване на тези конституционно установени способи, нито сами по себе си блокират тяхното използване. Те не водят до промени във функционалните специфики на прокуратурата като самостоятелен орган в независимата съдебна власт. Измененото съдържание на тези два способа запазва непроменена основната ѝ задача в рамките на съдебната власт – да следи за спазване на законността. Те не водят до прехвърляне на правомощия на прокуратурата към друг орган от съдебната власт или към орган извън съдебната власт.
Във връзка с това Конституционният съд отбелязва, че разглежданите конституционни разпоредби относно правомощията на прокуратурата по т. 5 и 6 на чл. 127 са с висока степен на абстрактност. Съдържанието на тези правомощия се „изпълва“ от Народното събрание на законово ниво и то прави преценката по целесъобразност как да уреди реализацията им. Самото Велико народно събрание изрично е допуснало това принципно положение да бъде приложимо, доколкото разпоредбата на т. 6 на чл. 127 от Конституцията преди измененията също е предвиждала участие на прокурор в граждански и административни дела, когато това е предвидено в закон.
За двата нови съвета и Общото им събрание
Установените по този начин правомощия на двата съвета във връзка с управлението на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, разгледани в контекста на посочената по-горе неяснота относно правомощието на Общото събрание да „приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт“, задълбочават неяснотата на установения с конституционните разпоредби начин на управление на предоставените на съдебната власт недвижими имоти, което създава сериозни предизвикателства пред нейното ефективно осъществяване (за значението на осигуряването на конституционно установен орган с държавно имущество виж mutatis mutandis Решение №14/1995 г. по к.д. №23/1995 г., Решение №4/2004 г. по к.д. №4/2004 г.).
Изложеното относно промените в чл. 130б, ал. 4, изр. второ, т. 2, 3 и 4, въведени с §17 ЗИД на Конституцията, показва отсъствие на ясно очертан конституционноправен статус на въвеждан орган в рамките на съдебната власт – Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Липсва предписание за естеството на този орган, както и за характера на връзките му с Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, за да бъде осъществено неговото предназначение в материята на „общите дела“ на съдебната власт. Още повече че тази конституционна уредба е единственият източник на правния статус и на режима на функциониране на този орган, доколкото препращащата разпоредба на чл. 133 от Конституцията не предписва законодателната уредба на организацията и дейността на Общото събрание и не съдържа конституционни стандарти, които да бъдат следвани от законодателя.
Обсъжданата конституционна промяна в чл. 130б, ал. 4, изр. второ, т. 2, 3 и 4 противоречи на изискването за такава организация на управлението на съдебната власт, която да бъде гарант за нейната независимост като конституционно установена ценност (чл. 117, ал. 2, изр. първо). Същото е относимо и за разпоредбите на чл. 130б, ал. 2, т. 12 и ал. 3, т. 12, които поради своята неяснота пораждат риск от напрежение в отношенията между властови структури при управлението на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, и по този начин създават предпоставки за затрудняване на дейността на тази власт.
В обобщение следва да се подчертае, че неясната правна уредба на конституционно ниво на един или друг аспект на съдебната власт, която уредба се приема да създава основите на правния режим на една от трите власти в държавата, е съществено нарушение на принципа на правовата държава във формален смисъл. Посочените разпоредби нарушават също така и принципа на разделение на властите и оставят определянето на статуса на конституционно въведен орган на държавата и на правния ефект на приеманите от него актове изцяло на преценката на неговия конкретен персонален състав във всеки отделен момент – представители на съдебната и на законодателната власт, което поражда риск от произвол при упражняването на държавната власт.
Специално за Висшия прокурорски съвет
Ако за органа, който кадрово и административно обезпечава осъществяването на правораздавателната дейност е необходимо законодателната власт да няма превес, за да може обществото да е сигурно, че чрез законово установени средства една политическа институция няма да има надмощие над съдиите, което е конституционна гаранция за независимостта им, то за органа, който кадрово и административно обезпечава обвинителната и разследващата дейност, е необходимо да се намери баланс между необходимостта от неговата независимост – като гаранция за независимостта на прокурорите и следователите – и необходимостта от взаимодействие.
Въпросът, който настоящото изменение на Конституцията поставя по отношение на въведеното с §16 изменение на чл. 130а, ал. 3, е спазен ли е този баланс по отношение на състава на Висшия прокурорски съвет при десет членове на съвета, от които един по право – главният прокурор, шестима членове, избирани от Народното събрание, двама от прокурорите и един от следователите. При отчитане на заложеното в чл. 130а, ал. 3 ограничение за членове на двата съвета да не могат да бъдат избирани „лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора“, това обективно създава небалансираност на представителството както вътре в рамките на „системата на прокуратурата“, така и в рамките на съдебната власт предвид броя на съдиите, прокурорите и следователите в съдебната власт.
При установения в Конституцията еднакъв правен статус на съдиите, прокурорите и следователите няма логично обяснение ограниченото представителство на прокурорите във Висшия прокурорски съвет. Преценката какво числово изражение да намери участието на законодателната власт във Висшия прокурорски съвет би следвало да бъде функция на баланса между представителите на прокурорите и следователите, от една страна, и на представителите на законодателната власт, от друга, а не на аритметика, защото по принцип конституционно оправданата идея за засилено участие на законодателната власт във Висшия прокурорски съвет не може да бъде за сметка на намаленото до степен на изземване на възможността за реално участие във вземането на решения на представителите на прокуратурата. В случая установеното представителство на законодателната власт, при отчитане на установеното в чл. 130а, ал. 3, изр. второ ограничение,
обективно поставя управлението на „системата на прокуратурата“ под прекия контрол на ситуационно политическо мнозинство, което е формирало съвета.
При това следва да се отчита както намаленият мандат на главния прокурор, така и намаленият мандат на изборните членове на Висшия прокурорски съвет, който при това вече може да съвпада с мандата на Народното събрание.
В заключение, по отношение на промяната в чл. 130а, ал. 2 Съдът счита, че с така предвидения състав на Висшия прокурорски съвет, като се нарушава балансът между съдебната и законодателната власт, се нарушава принципът на разделение на властите. Броят на избираните от Народното събрание членове на Висшия прокурорски съвет, при отчитане на забраната в състава му да се включват действащи прокурори и следователи, води до лишаване на прокурорите и следователите от възможност да противодействат на недопустимо навлизане на законодателната власт при формиране на органа, който е предназначен да бъде също така и гарант за функционалната независимост на прокурорите и следователите. Съдът счита, че независимостта на съдебната власт не е абсолютна, но преминаването на конституционно допустимите граници на въздействие от страна на законодателната власт е по същество нарушаване на принципа на разделение на властите.
Защо мандатът на двата съвета не може да е 4 години
Двата съвета са органи на съдебната власт, чрез които се осъществява взаимодействието с другите власти, включително и законодателната. Мандатите на основните конституционни органи са елемент на установените от създателите на Конституцията механизми на взаимодействие и взаимен контрол и възпиране между тях и наред с реда на формирането им техните функционални характеристики и предоставени правомощия са неотделими от фундамента на държавата – конституционно установените мандати на органите на държавата са съобразени в най-висока степен с взаимното влияние и възпиране на властите, така че да се осигури работещ демократичен ред. Конституционният съд в практиката си приема, че промяната в мандата на основни органи, включително и на органи на съдебната власт, е елемент на формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията (Тълкувателно решение №3/2003 г. по к.д. №22/2002 г.) и когато промяната на мандата засяга по съществен начин основополагащи принципи на конституционния ред, такава промяна от Народното събрание е конституционно недопустима.
За правото на труд на инспекторите
Въведената с оспорената разпоредба забрана за главния инспектор и инспекторите след края на мандатите им да заемат длъжност съдия, прокурор и следовател в продължение на две години ограничава свободата на избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията). Този избор е компонент на правото на труд като основно право, но има самостоятелна роля и собствено правно значение. Изборът на професия и място на работа предопределя обикновено и избора за упражняването на правото на труд. В това се състои и тясната връзка между избора на професия и място на работа и упражняването на правото на труд. Изборът на професия и място на работа по смисъла на чл. 48, ал. 3 от Конституцията е свободен, защото пред гражданина има алтернативи, между които той може да избира.
Предвидената забрана за заемане на магистратска длъжност за срок от две години е неясна. Не е регламентирано по какъв механизъм – по право или с конкурс – членовете на Инспектората с изтекъл мандат, които преди това са били съдии, прокурори или следователи и искат отново да заемат магистратска длъжност, ще могат да заемат длъжност в системата на съдебната власт. Очевидно е, че през двегодишния период на забраната те няма да са магистрати. В този период не биха могли да се явят на конкурс и други юристи, които са били членове на Инспектората. Правото на свободен избор на професия и място на труд е сериозно ограничено, а тези инспектори с изтекъл мандат, които са заемали магистратска длъжност, са напълно лишени от него, доколкото, преди да бъдат избрани за инспектори, са упражнявали професията си в съдебната система и са станали несменяеми.
… Конституционният съд намира, че законосъобразното, компетентно и независимо изпълнение на правомощията на членовете на Инспектората зависи преди всичко от техния личен интегритет – добродетел, която чрез изискването за притежаване на високи професионални и нравствени качества е издигната в самостоятелно условие за заемане на длъжностите главен инспектор и инспектор.
66
Коментирайте
„Христо Иванов за решението на КС: Тласкат ни към Велико народно събрание“
ДА, това е решението.
1. Проект за нова Конституция
2. Обсъждане на проекта от всички желаещи, нанасяне на корекции, евентуално
3. Велико Народно Събрание с 200 мажоритарни и 200 партийни кандидати. Само внимавайте мажоритарните райони да са равностойни, не като при Луканов
С нова конституция ако щете президентска република, ако щете парламентарна, а май може и царство да станем.
Със действащата конституция обаче сме ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА.
На многословието на Бойкикиев за Филчев и прокурорската република следва да се противопостави историята на Кьовеши в Румъния, а и сега в ЕК. Нейната прокуратура беше към правителството /и парламента им/ и затова я отстраниха. Сега е в ЕК и НЕ разследва конфликта на интереси при поръчката на ваксини… Дали е купена с поста ???
Накратко, прокуратура към правителство или парламент влачи тоталното и политизиране.
Прокуратура към съдебната власт влачи само наследството на БКП и в съда, и в прокуратурата. Надяваме се този усклон да отмре.
ПП и ДБ са МЕНТЕТА!
/…Двойното гражданство на такива лица поставя под въпрос лоялността им към българската държава и институции, като аспект на гражданството, служенето на общите дела на нацията, доколкото те принадлежат и към друга национална колективност, към друго суверенно политическо единство…/ Абсолютно съм съгласна с тази част от РКС, да не говорим, че това е и нормалното правно тълкувания на същността на проблема.
ПеПейците драпат за федерализация на Европа. Като част от тези им напъни искат да няма разлика между италианци, германци и т.н.
В този посока върви и управлението на Урсула, патерицата на Байдън.
Независимо от изобилната словесна драпировка, решението е ярко политическо и ще има тежки политически последици.
Кога ще бъде извършено публичното самокъсане на дипломите на виновниците за беззаконието? Като форма на извинение за изнасилването на конституцията?
Какво ти късане? За тия мушмороци “борбата продължава.”! До окончателната победа. Или предстои голямото затриване на ППДБ? То си беше крайно време да се случи. С такива неграмотници начело с Христо Иванов и онзи смешен министър Славов нищо чудно не се получи. Очаквано. Обратното щеше да е странно. Поздрави на Лена, Стою и Сие .
Решението на Конституционния съд за служебното правителство е напълно скандално. Там няма нито един правен аргумент, а само късосъединителна конюнктурна политика. Това е фундаментално извращение на правовата държава, чиято липса у нас и без друго отдавна се усеща. Конституционните съдии, гласували в полза на Пеевски и Борисов, нямат никакво лично самоуважение и са позор за България. Добре е имената им да бъдат запомнени, защото днес те се подиграха с правото пред очите на всички ни. Няма по-жалка гледка от тази на зависим и несправедлив съдия, а в Стария Завет има ужасяващи думи за подобни явления. Да си ги потърсят и… Покажи целия коментар »
Адмирации за можещите и брилянтните юристи Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова. Останалата група не подлежи на коментар, защото са жалки.
Редно е сега Да си скъсат дипломите следните лица /не казвам юристи/ – Христо, Надежда, Славов, Зарков, Лена, Миро, Стою, Божанков Юлия и Дечев и др. насекоми и гризачи. Трябва да бъдат постригани и замонашени. Трябва да им бъде наложен механизъм като на лелеяният от тях за Гл. Прокурор. Да им бъде наложена ограничителни мярка да замърсяват правната материя . Да им бъде издадена ограничителна заповед.
Двата основни противостоящи се лагера са тези: Отбор 1 с име ……………….. ? Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова и Отбор 2 с име …………………. ? Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова Вие си направете изводите позицията на кои от тях си струва на бъде подкрепена поради изграденото през годините доверие, професионализъм и високи морални качества и …. ориентация. П.С. Имайки предвид юридическата подготовка на Атанасова, не изгарят от желание да чета особените й мнения, въпреки че ми е любопитно как е оправдала шизофренния разкрач, за… Покажи целия коментар »
„Те изтъкват, че „в съвременния глобализиран и широко отворен свят въпросът за двойното гражданство и правото на българските граждани, които имат и друго гражданство, да участват в управлението на държавата, следва да се разглежда и в неговия наднационален и съвременен европейски контекст. … тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ“.“ Това все едно е преписано… Покажи целия коментар »
За пореден, дано да е последен път, тези индивиди са уличени в тотална правна неграмотност. Шамар за Христо Иванов, Янкулов, Славов, Йорданова, Лена! Да си хвърлят дипломите… Шамар за Христо Иванов, Янкулов, Славов, Йорданова, Лена! Да си хвърлят дипломите… Шамар за Христо Иванов, Янкулов, Славов, Йорданова, Лена! Да си хвърлят дипломите… Шамар за Христо Иванов, Янкулов, Славов, Йорданова, Лена! Да си хвърлят дипломите… Епицентър.бг 26 юли 2024 | 15:07 Ако приемем, че са грамотни, то тогава те са действали с абсолютно умисъл, прокарвайки поправки, за които са знаели, че противоречат на Конституцията. Христо Иванов, Андрей Янкулов, Атанас Славов, Надежда Йорданова,… Покажи целия коментар »
Аз много от конституционно право не разбирам,но като гледам резултата и вълка сит и агнето цяло. Бойко ще управлява чрез служебни правителства, Делян си запазва прокуратурата. Надежда тук всяка оставете.
ИМАЛО БИЛО КАК Няма как Пеевски да не е виновен! И за приемането на съдебната реформа в този и вид, а И за нейното отхвърляне от Конституционния съд. Няма как! Или пък „ИМА КАК“, какъвто беше слогана на „добрите сили“ в предидущите избори. Поне домовата книга оцеля…, но като им знам дълготрайността на мандатите на онези от домовата книга, то в България служебните кабинети за следващата петилетка поне със сигурност ще бъдат на ГЕРБ и ДПС Пеевски. И с извинение към високата юридическа компетентност на ленчетата и венецийките… ако 200 квалифицирани юристи, с истинска съдебна практика /за разлика от вас/… Покажи целия коментар »
Сега ще имаме поредна предизборна кампания на „добрите сили“, които ще ни обясняват каква хубава съдебна реформа са направили, но лошите са им я порязали, нищо че те легитимираха Пеевски като пръв конституционалист и реформатор. Ще имаме и още по-големи обещания за това каква още по-хубава съдебна реформа ще направят. Само празни приказки. ППДБ си се уреждат с постове и далавери, а за нас едни и същи празни обещания.
Унизително срамен ден за всички юристи. Законодателят (къде чрез невиждана досега некомпетентност, къде чрез умишлено увреждане на правната система) се опита да погази основни принципи на правовата държава и демокрацията и да постави България в безпрецедентна конституционна криза. КС изменя практиката си (отново в ущърб на правото), за да избегне ефективно получаване на “дупка” в конституцията на мястото на отменените норми. И за капак, КС, най-фундаменталният орган и последна линия на защита на правото в държавата, се разделя на противоположни мнения по едни от най-основните въпроси, ясно демонстрирайки зависимостта и пристрастията на определени негови членове. Някои от тези членове, които… Покажи целия коментар »
Защо е гласувало в КС същото Деси, което е гласувало тези промени ?
Защото сглобкаджиите ППДБ я избраха за съдия заедно с ДПС и ГЕРБ. Единодушно. Ето затова.
Денят 26 юли следва да бъде обявен за празник на излъганите ЙОристи и камилчета от ППДБ.
Конституционният съд приема, че противоречи на основния закон като невалидно следното изменение :
чл. 23 КРБ „Науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство“.
В този момент, оркестърът свири: Долу, долу, долу, Христо Иванов!
Извънредно приятно е!
Така наречената конституционна съдебна реформа имаше за същинска цел да направи прокуратурата още по-зависима от политически интереси, а главният прокурор – да може да се сменя с едно натискане на копче, по волята на силните на деня дерибеи, представляващи чужди интереси – т.е. да го направи още по-зависим. Добре, че тези лумпенизменения не минаха! Въпрос на време е да бъдат обявени за противоконституциоони и унизителното измение за двойното гражданство на депутатите и правният нон сенс, свързан с назначаване на служебно правителство. Време е идеолозите на всичко това да поемат своята отговорност и да слязат от сцената на политическия мейнстрийм (а… Покажи целия коментар »
РУХНА ФАЛШИВИЯТ МИТ ЗА “СЪДЕБНА РЕФОРМА”
Некомпетентност, съчетана с лобистки интереси, uзгубиха цяло десетилетие на България, вместо да правят реална и съдържателна съдебна реформа. Христо Иванов, Надежда Йорданова, Атанас Славов и неможачите ПП доказано вече са противоконституционно творите ли. Сега, най-после, КС сложи край на тази дискусия, като обяви за невалидна тяхната фалшива “съдебна реформа”. Останаха само тоновете празни приказки и кухи обещания.
Съдебната реформа приключи като промяната – без нищо сторено.
Позорно е, след толкова обещания и получени заплати.
На лъжата коремът е голям, Хрищо, Шиши и Просто Киро.
С този автогол 6:6 Лукановата Конституция приключи с … Конституционният съд ведно. Последният – в този му състав!
Основният закон не е дреха от кръпки, а епитрахил!!! Продажни идиоти от КС!!!!!!
Вечен позор за ЙОристите Ицо Реформата, Лена Парапета, Надя Секретарката, Наско Доцента, Татин Стою, Мамин Никола и всички знайни и незнайни пенкилери и големи разбирачи от право и Конституция. Пихте мазното кафе на Пеевски напразно. Бунището на историята ви зове.
Жалко. Един конституционен съд ни беше останал читав,но ГЕРБ политизираха и него. Деса поетеса не беше за там и ето го резултата.
Апа Тиквозелков става, нали?
Един дол дренки!
С това приключи Лукановата Конституция.
Гласът е важен. Хубостта, някъде навън, мозък и знание – излишни
„Остава обаче новото изискване структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела – т.е. Върховната административна прокуратура се закрива.“
Значи все пак определението с, което ВАС спира онова дело във връзка с конкурса за повишаването във Върховната административна прокуратура е било правилно.
Така трябва да се вземат решения в съдебната власт – далновидно и без емоции, за да не се върши една и съща работа по няколко пъти и ангажира ресурса на купчина органи, каквото свършиха умнолибералите.
Доволен съм от решението на КС. Доцент Усогорски, Юлия и дечони сега да се срамуват и да си посипят главите с пепел. Новият ЗСВ отпада и това е добре.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Пореден позор за псевдоюристите на ППДБ. Всеки допир на тези самозванци до правото и законите е фиаско. Десетилетие празни приказки и локуми са на бунището на историята.
Ще трябва да се четат 200 страници. А единоначалието на прокуратурата връща съветските времена у нас, освен ако не се приеме, че не са си отивали.
Конституционният съд ДЪЛЖИ отговор на българските граждани защо Десислава Атанасова не бе отстранена от това дело? Не стига, че бе назначена за конституционен съдия въпреки че ОЧЕВИДНО не отговаряше на изискванията, не стига, че е откровено партийна креатура, ами на всичкото отгоре ще се произнася по поправки, в чието приемане е участвала. КС на Република България е държавен орган, който гарантира опазването на конституционния ред в държавата. Настояваме да ни бъде обяснено защо Атанасова не беше отстранена от делото???
ТОЧНО ТАКА!!!
Според мен не пречеше Конституционния съд да наложи принудителна административна мярка на ДБ и Съюза на съдиите в България- Петгодишна забрана да предлагат конституционни и законови промени, до надлежно ограмотяване и постигане на нужния професионален капацитет за занимаване с нормотворческа дейност.
Поне вече има доказателства, че в КС има поне шестима с гръбнак и глава на раменете си, можеше да е по-зле. Всеки от останалите плазмодии са срам за юридическото съсловие. Прочуха се , малките жалки херостратчета. Не, че нещо друго очаквахме от хора, показали през последните десетилетия, че са лишени от скрупули и морал, но досега поне гледаха да спазват приличието. Гнусна история.
Връща се ВСС-ама кой ВСС-защото имаше легитимни избори за професионална квота , плюс тримата по право-съставът на новоизбраният ВСС е запълнен над 50 процента, тоест следва да може да встъпи в правомощията си.
НС не може да касира легитимните избори за ВСС. Кой ВСС-легитимно избраният-с наполовина запълнен състав, или този с изтекъл мандат?
Този с изтеклия мандат, тъй като легитимно проведените избори се зачеркнаха с една предходна промяна на ЗСВ. Действително е много трудно да се проследят всички каши, които сътвориха законотворците последните години.
Това касиране на легитимни избори за професионална квота на ВСС си плаче за оспорване пред КС, ей така-заради спорта. А жалко е-че преди да се случи въпросното изменение в ЗСВ, избраните от професионалната квота не намериха силата в себе си, и да влязат във ВСС подпишат актове за встъпване, и така ВСС с непълен състав да влезе в правомощията си. Ако портиер, охрана, и тн ги спрат-се обаждат на 112, сезират прокуратурата, и дори и на улицата подписат актове за встъпване, защото бяха избарни на легитимни избори, и не е казано,че следва да заседават в тази сграда, може и където… Покажи целия коментар »
Не е учудващо, че Белазелков и Атанасова са малцинство в КС за подкрепа на „промените“.
Учудващо е, че има ШЕСТИМА, които НЕ ЗАЧИТАТ Чл.1 ал. 1 от Конституциата, кайто провъзгласява Б-я за парламентарна република.
Със сигурност Белазулков и Атанасова не са между тях.
Подозирам, че кватата на Румен Радев не зачита Конституцията.
Краси Влахов, Косьо Пенчев, как сте? Услади ли ви се на белите покривки?
СУПЕР Е!!!
Цел живот на бела покривка. В Окръжния, във Върховния, омбудСРАМ, сега в Конституционния благодарение на Баце и с-ие.
Не сме и очаквали друго от овладяната държава на ГЕРБ и Дебелян. Политически назначения в КС, които дори вече не се прикриват. Докато не излезем масово да ги изметем ама не на избори ами с камънье и дръвье няма оправяне. А на пацифистите да им кажа, че тези и всички други кърлежи нямат страх от нищо друго, просто ще продължат да си приемат безобразията облечени в изработените от тях закони, а ние ще лапаме мухите и ще намаляваме всяка година докато не дойдат чужденци на наше място, които пак по същия начин с камънье и дръвье ще ги научат тези,… Покажи целия коментар »
Абе, глупчо, прочети решението преди да пишеш партизански емоционални глупости. Както обикновено, за революция и саморазправа призовават нечелите, неграмотните и неразбиращите, които са най-лесни за манипулиране.
Ако всички съдии са като тебе … е обяснимо защо няма правосъдие.
Точно измененията, касаещи служебното правителство, са част от въпросите, свързани с устройството и управлението на държавата, които следва да се разглеждат само от ВНС.
Като гледам кои са гласувалите „за“ текстовете да останат -това са основно марионетките на политическата квота.
Сега трябва да се наложи ограничителни мярка на – Христо Надежда и Славов – да не се докосват до правната материя повече защото противокоституциалствуваха . Чичовците червенотиквеновчета. За Лена Миро Стою Минчев Божанов у Зарков си е видно, че са несъстоятелни , но те бяха само едни пешки в мишката на Хростоту
„домовата книга“ на Радев не е доброто решение. По доброто решение е да има съгласуваност между проекто решенията на служебно правителство съответната комисия, или дори пленума на НС, но не и еднолично решение на правителство, назначено от президент, което си е пар екселанс практика на президентска република. Адмирации за решението НС да е постоянно действащо. Ограничение на „говорилнята“ ще се получи със стесняването на темите му до съгласуване на проекто решения за кризисни ситуации като газовите доставки – договора с Боташ и съгласуване на позициите, прогласявани от Радев или служебния МУ премиер по международни форуми. Съгласуването на дипломатите между редовно… Покажи целия коментар »
„КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.“
ГЕРБ: „КС ще отмени някои от текстовете. Кои ще остави – според мен и моите колеги това, което най-много поддържахме, че парламентът трябва да работи и да бъде един контролен орган на служебното правителство, трябва да остане, защото е полезен текст.“ – https://tribune.bg/bg/mneniq/branimir-balachev-pred-tribune-p42/
Това е безумие,хора. Как Деса ще внася предложениее за изменение в КРБ,после ще си го гласува в пленарна зала,а накрая ще контролира това изменение,че и нейният глас е решаващ в случая за служебния кабинет. Това не е нарушение на правовата държава,това е пълно безобразие.Но от ППДБГЕРБДП(без с) това може да се очаква. Скандално погазване на всички норми. Все едно един съдия да подаде жалба/искова молба,после да си я разпредели и да се произнесе по нея!
Колкото до Белазелков там всичко е ясно. И излиза,че пращането им в КС от сглобката беше именно с цел да им узаконят безумията и донякъде успяха!
Неуважаеми Десо, Боре, Косьо, Надя, Краси и онова, наречено Фил,
Покрихте се с позор по отношение на гражданството и чл. 99, ал. 5
Подор е изостаналост на пишещите по-горе от Възраждане. Четете правните разрешения в други страни на ЕС.
От днес да се отменят всички текстове в ГПК, НПК, АПК и ЗАНН в частта на отводите. Административните органи и магистратите могат да разглеждат преписки и дела срещу себе си.
Случилото се днес е най-голямото доказателство, че България не е правова държава.
Една констатация – професорите Марияна Карагьозова, Янаки Стоилов и Атанас Семов застанаха зад това, на което учат студентите в университетите, а студентите забравиха наученото в юридическите факултети и се подчиниха на волята на онези (НС), които са ги изпратили в КС.
„6:6 за служебното правителство и двойното гражданство на депутатите“
КС официално е пробит.
Айде на топлата млечна царевица- Ристьо Мравоята и Славов се изнизаха в последния момент като плужеци.
Поредните проскубани мисли, гарнирани с обидни квалификации. Апропо, конституционните промени бяха гласувани с мнозинство от 161 гласа. Много плужеци… и проскубани мисли.
С легитимност на 161 сглобкаджийски гласа, а за двойното гражданство ще си говорим отново когато НС се напълни с бипатриди от Турция, а защо не и Русия. Дано поне синчетата на комунистическата номенклатура, избягали по времето на Прехода и разсипията на държавата на Запад, от типа на отрочетата на ген. Атанасов, усепят да намажат от цялата работа. П.С. „Обидните“ квалификации са нищо повече от категорично изразенo раздразнение от хилядите изговорени лъжи, крайната некомпететност на т.нар. „умнокрасиви авантюристи“ довела до хаоса през последните няколко години, загубени в лутане на гражданското общество, заслепено от псевдообещанията за истински евроатлантизъм, поредицата от предсрочни избори… Покажи целия коментар »
КС остави НС като постоянно действащ орган и това е основното. Остави го като контролен орган на служебно правителство и избралия го президент. По този начин защити Чл.1, ал.1 от Конституцията, който провъзгласява РБ като ПАРЛАМЕНТАРНА република.
До сега никой Президент преди Радев не си е позволявал да се заиграва с това. Заигра се Радев, и се провали. Не провал, а пълен КРАХ.
Защото служебното управление беше употребено от Радев като президентска република – пример е договора с Боташ и не само.
А такава няма място в нашата Конституция.
Е най-вероятно Ристушенка и компания ще обявяват за успех, това което остана, колкото и малко да е, за мен есенцията от съдебната реформа беше ВПС и политическата квота там, с 6-те члена ристушенка и присъдружните му Шлявов, Йорданов – Йористи искаха да си вкарат техните хора, мислеха си, че техен МП ще ръководи и главния прокурор ще бъде избиран с техни препоръки. Но ВНС и това им се повтаряше стотици пъти от всички, но НЕ! Ей сега една голяма студена вода!
Ох, жалки послушковци, държани с папчици и обещания, че нищо няма да ви се случи, ако не кривнете от правата линия.
Това естествено не е вярно, послушковци са феновете на ППДБ, пропити от пропаганда – ниско ниво, вярващи на техните безумици, които се видя, че не са никакво ниво, аз ако съм на Славов късам дипломата, противоконституционен доцент!
Славов може да е слаба ракия, ама ти и такива като теб сте фанта грозде
Логореята идва да скрие срама, но неуспешно. Такова словоблудство, рядко срещано.
Влахов се превърна в символ на поръчково правосъдие. Блюдолизец. А решенията му са доста посредствени като стил и мисъл.