Ново тълкувателно решение
ВКС: Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие след настъпила перемпция
Някои от относимите разпоредби
Из Закона за задълженията и договорите
Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Из Гражданския процесуален кодекс
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
- длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
- взискателят е поискал това писмено;
- изпълнителният лист бъде обезсилен;
- с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
- посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
- не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
- бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
- взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
(2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
(3) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
(4) Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.
(5) Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
То е посветено на три въпроса, свързани с изпълнителното производство, които пораждаха противоречия между съдиите. Диспозитивът на тълкувателното решение гласи:
1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.
2. При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели. В този случай, когато по изпълнителното дело са се присъединили взискатели на основание чл. 456, ал. 1 ГПК с представен към молбата изпълнителен лист или пряко изпълнително основание, производството се прекратява само по отношение на първоначалния взискател. Ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК или по право, изпълнителното производство се прекратява изцяло.
За да се спре изпълнителното производство по искане на първоначалния взискател на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо съгласието само на взискателите, които са се присъединили с представен изпълнителен лист или пряко изпълнително основание.
При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител изпълнителното производство не може да се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК и може да се прекрати само по отношение на направилия искането по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК първоначален взискател. При недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извършва разпределение по чл. 460 ГПК, без да се включва вземането на първоначалния взискател.
Необходимо е съгласието на всички съделители за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК или за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, когато то е образувано за осребряване на изнесен по реда на чл. 348 ГПК на публична продан недвижим имот или движима вещ.
3. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Тълкувателното решение е подписано с две особени мнения. С първата точка от диспозитива не са съгласни върховните съдии Васил Христакиев, Мария Бойчева, Жива Декова и Анна Ненова. А с втората – Геника Михайлова, Албена Бонева, Велислав Павков, Десислава Попколева, Розинела Янчева, Веска Райчева, Бонка Дечева, Соня Найденова, Мария Христова, Хрипсиме Мъгърдичян, Радост Бошнакова, Борис Димитров Илиев, Росица Божилова и ръководителят на Гражданската колегия Мими Фурнаджиева.
Погасителната давност и перемпцията
Върховните съдии обаче са единни във виждането си, че изпълнително действие, извършено след настъпила перемпция, прекъсва погасителната давност.
Както е известно, през 2015 г. (в ТР № 2 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК) се прие, че перемпцията настъпва по силата на закона и по право се обезсилват вече предприетите по делото изпълнителни действия и се възприе виждането за многократно прекъсване на давността в изпълнителния процес, която не спира да тече, докато той е висящ. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Така сега пред ВКС беше поставен въпросът дали давността се прекъсва от изпълнително действие, извършено, въпреки че по силата на закона е настъпила перемпция, или е поискано от кредитора, след като делото вече е прекратено поради перемпция.
„След като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси“, заяви днес ВКС.
И посочи, че изтъкнатото в мотивите на тълкувателното решение от 2015 г. обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като последица от прекратяването на делото, „не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД“.
„Затова в тълкувателния акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие“, пишат върховните съдии. И обясняват, че в контекста на тълкувания въпрос изразът „валидност на изпълнителното действие“ цели да посочи „процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен процес“.
„Смисълът не е да се разпрострат тези процесуални последици с обратна сила върху действията, с които по силата на материалноправна норма погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено, част от дълга е погасен, трети лица са придобили права“, се посочва в решението.
В него се разясняват разликите между перемпцията и давността – и двете са свързани с бездействието на кредитора, но първата е институт на процеса, а втората е материалноправна санкция. „Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК“, пишат върховните съдии.
Те заявяват, че кредиторът по изпълнително дело, който е допуснал с бездействието си прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като отново поиска изпълнителни действия.
„За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи“, пише в тълкувателното решение.
В него се обяснява, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.
„Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител“, пише ВКС.
И разяснява какви са изискванията към кредитора – изразена воля в писмен вид пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул, с посочен изпълнителен способ. А за таксите пише, че авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа е от значение, „ако невнасянето им е довело до връщане на молбата“.
- Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
- Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната ѝ нередовност е поправена.
- Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността.
- Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна и прекъсва давността.
За действията на съдебния изпълнител ВКС пише, че той дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, макар то да не обуславя прекратяването на изпълнителното дело, тъй като е необходимо, за да се приложат някои предписани последици. „В чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори въз основа на постановлението като акт. Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело“, обясняват върховните съдии.
В тълкувателното решение се дават и специални разяснения за изпълнителните дела, образувани преди 26 юни 2015 г., когато се възприе новото виждане, че по време на висящ изпълнителен процес погасителната давност не спира да тече.
Перемция и множество солидарни длъжници
Първият въпрос по тълкувателното дело беше поставен от Висшия адвокатски съвет. Той попита ВКС дали, когато има множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може да настъпи перемпция само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, или трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки длъжниците.
Трябва да е налице бездействие спрямо всички длъжници в производството, прие мнозинството в Гражданската и Търговската колегии.
В решението си те разясняват подробно пасивната солидарност и напомнят, че при осъществено принудително изпълнение върху имуществено право само на единия от съдлъжниците се погасява не само неговото задължение, но и тези на останалите съдлъжници. „В ЗЗД, съдържащ общия режим на пасивната солидарност – чл. 121-127, са уредени няколко случая на абсолютното действие на солидарността – изпълнението от страна на един длъжник, поставянето на кредитора в забава и общите възражения. Изпълнението и еквивалентните на него погасителни способи – даване вместо изпълнение и прихващане, имат действие за всички солидарни длъжници, независимо от това кой ги е извършил/изпълнил съгласно разпоредбата на чл. 123 ЗЗД. Нормата на чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се отнася както за случаите на доброволно изпълнение, така и за случаите на принудителното изпълнение по реда на изпълнителния процес. Поради това изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите“, подчертава ВКС.
И допълва, че от употребеното множествено число в използвания в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК израз „взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години“ следва, че релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело.
„Разрешението, че от значение за перемпцията е бездействието на взискателя по отношение на всички солидарни длъжници, се налага и от обстоятелството, че при осъдени при условията на пасивна солидарност длъжници изпълнителният лист е един, съответно правата по него могат да бъдат реализирани само в едно общо изпълнително производство. Ако в изпълнителното производство се осъществява изпълнителен способ спрямо един от солидарните длъжници, а по отношение на другите не е предприемано изпълнение и за тях се приеме за настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят би загубил възможността да осъществи правата си срещу последните в същото производство“, пишат върховните съдии.
Те подчертават и че тезата, че за да не настъпи перемпция по отношение на съдлъжниците, взискателят следва да предприема действия срещу всички солидарни длъжници, противоречи на забраната за свръхобезпеченост и прекомерност на изпълнението.
Четирима върховни съдии обаче не споделят тези аргументи и застъпват виждането, че наличието или липсата на основания за прекратяване на изпълнението, в частност поради настъпила перемпция, следва да се преценяват поотделно за всеки длъжник и имат значение само за воденото срещу него принудително изпълнение.
Искане за спиране или прекратяване и присъединените взискатели
Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК? Гласи вторият въпрос, който адвокатурата постави пред ВКС. ВАдС сезира върховните съдии, тъй като в част от актовете им се приема, че съдебният изпълнител е длъжен да спре или прекрати делото при искане от взискателя, независимо какво е становището на присъединените взискатели, а според други трябва да е налице съгласие на всички взискатели.
В тълкувателното си решение ВКС приема, че първоначалният взискател може да се разпореди с предмета на делото, като направи искане за прекратяване на изпълнителното производство без съгласие на присъединените взискатели.
„Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя. Той е длъжен и не би могъл да откаже образуване на изпълнително дело след надлежно сезиране и извършване на изпълнителни действия, когато искането за тях е законосъобразно. В съответствие с диспозитивното начало изпълнителният орган се явява обвързан и от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия. Молбата на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител и той не може да не се съобрази с нея“, заявяват върховните съдии.
И сочат, че в този случай съдебният изпълнител трябва да върне изпълнителния лист на първоначалния взискател, който има право да си го поиска във всеки момент, както има право да се разпорежда по всяко време с предмета на делото (при електронен изпълнителен лист – да отрази прекратяването на изпълнителното дело в Единния портал за електронно правосъдие).
ВКС подчертава, че когато към делото се присъединят други взискатели, всеки от тях става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител. Взискателите са с отделни изпълнителни листове, съответно преки изпълнителни основания или по право. „Обект на принудителното изпълнение за всички взискатели – първоначалния и присъединените, е едно и също имуществено право на длъжника. В изпълнителния процес обаче, когато има присъединени взискатели, всеки от тях упражнява собственото си право по чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, за да удовлетвори своето вземане от имуществото на длъжника. По съображенията за общност само в обекта на изпълнение при провеждан изпълнителен процес, когато има присъединени взискатели, не би могло да се прави аналогия с необходимото другарство в исковия процес, при което с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари, съответно да се прилагат изискванията на чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК“, сочат върховните съдии.
Какво става, когато изпълнителното дело е прекратено по отношение на първоначалния взискател – предпоставка за продължаване на изпълнителното производство е някой от присъединените кредитори да отговаря на изискването за самостоятелно водене на процеса, т.е. да отговаря на някоя от абсолютни процесуални предпоставки в чл. 426, ал. 1 ГПК (да има изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение).
„При присъединяването на кредитори по тяхно искане на основание чл. 456, ал. 1 ГПК на посоченото изискване отговарят тези, които са представили изпълнителен лист или акт, представляващ пряко изпълнително основание по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК. …Удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК не е пряко изпълнително основание и легитимира кредитора само за присъединяване в процеса, но не и за водене на самостоятелен процес“, обяснява ВКС.
- Удостоверението по чл. 191, ал. 4 ДОПК легитимира държавата да встъпи в изпълнителния процес по ГПК само като присъединен взискател, то не е сред изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2 ДОПК и изпълнителното производство не може да съществува самостоятелно въз основа на него.
- Държавата може да се присъедини към образувано изпълнително дело с удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК и приложен към него акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК. В посочената особена хипотеза на присъединяване на държавата в изпълнителния процес тя отговаря на изискването за самостоятелно водене на процеса и той следва да продължи с нейно участие и след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на първоначалния взискател.
- Кредиторът, в полза на когото е допуснато обезпечение на иск чрез налагане на запор или възбрана – чл. 397, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, ипотекарният и заложният кредитор, както и кредиторът с право на задържане са присъединени по право в случаите, когато принудителното изпълнение е насочено върху имуществото, служещо за обезпечение на вземанията им. Докато такива кредитори не са представили по делото изпълнителен лист, те нямат право на принудително изпълнение и не покриват изискването за самостоятелно водене на изпълнителния процес.
Що се отнася до искането на първоначалния кредитор за спиране на изпълнителното дело, ВКС заявява: „Поставянето като условие за спирането на изпълнителния процес на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК да е налице съгласие на присъединените взискатели би се явило пречка за удовлетворяването на първоначалния взискател, когато искането за спиране на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК е направено във връзка с преговори между първоначалния взискател и длъжника за доброволно изпълнение на задължението, погасяването му по друг начин или разсрочването му. Същевременно спирането на изпълнителното дело не би довело до засягане правата на присъединените взискатели, тъй като имущественото право ще бъде запазено в патримониума на длъжника. То обаче във всички случаи води до забавяне на събирането на вземанията на присъединените кредитори в това производство. По тези съображения взискателите, които отговарят на изискването за самостоятелно водене на изпълнителното производство, следва да изразят съгласие за спирането на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК по искане на първоначалния взискател“.
Според 14 от върховните съдии обаче правилният отговор на втория въпрос по тълкувателното дело е малко по-различен: „При направено искане от първоначалния взискател за спиране на изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК или за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласие на присъединените кредитори. Когато по изпълнителното дело е присъединен кредитор с удостоверено по надлежния начин право на принудително изпълнение за вземането си, изпълнителното производство се спира по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК или се прекратява по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК само за първоначалния взискател. Делото се спира по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, респективно се прекратява по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изцяло, когато присъединените взискатели са само кредитори с възбрани или запори по обезпечителна заповед, ипотекарни или заложни кредитори или кредитори с право на задържане без изпълнителен лист или пряко изпълнително основание. Когато към момента на направеното искане е осъществен изпълнителен способ и постъпленията са недостатъчни за удовлетворяване на вземанията на присъединените взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределението, без да включва вземането на първоначалния, като съобразява правилата за несеквестируемостта“.
81
Коментирайте
Просто съм шокирана. Ами тогава вземете, че премахнете изобщо перемпцията, а…Не знам изобщо как ще се работи след това решение, което е в противоречие с предходното. Очаквам масово спиране или забавяне на целия процес. Не разбирам- кой печели от този хаос или все пак, има печеливши…
Не трябваше да пипат решението от 2015. То си беше най-справедливо и издържано. С мисъл, с особени мнения, с аргументи. Между другото и сега не е отменено и не допуска зачитане на действия за давността след прекратяване на изпълнителното дело. Така и се възприемаше от съдилищата. Сега с новото има противоречие между двете тълкувателни решения. Това от 2015 продължава да си е задължително за прилагане. На него ще продължим да се позоваваме, защото то съответства на съвремието
ТР от 2015 г. изрично посочва, че само валидни изпълнителни действия прекъсват давността, тоест такива преди перемпция. Четете диспозитива. Новото ТР, ако се прилага, ще е само завбъдеще. Не важи до 05.07.2024 г. Дотогава важи ТР от 2015 г., както до него важи ПП от 1980 г. Един аршин да има и предвидимост. ЕСПЧ се е произнесъл за промените в съдебната практика. Не може със задна дата. И ВКС даже излезе със специално тълкувателно решение за това
Решението е нищожно и ще бъде атакувано, защото поставя длъжниците в положение никога да не могат да си вкарат кредитното досие в ред, давайки свръх 100% защита над мало-грамотни кредитори, раздавали пари стоки и активи на куцо,кьораво и сакато, без преценка и без да носят никакъв кредитен риск.
Нищожност на тълкувателно решение? Какъв е правният ред да се случи това чудо-пред кой съд се атакува ТР с искане да прогласи нищожност, кой е искът, коя е приложимата нормативна уредба, и поне един пример на успешно проведен иск за нищожност на ТР? На теория би следвало да е възможно, но останалото-как става?
Нищожност не, но дело по ЗОДОВ срещу ВКС за съществено нарушение на правото на ЕС, това мисля, че може.
То бива-бива напреднало старческо слабоумие у ВК ,ама такова вече хич не бива и наподобява действията на онова, зад-океанското тамагочи. В крайна сметка потърпевшите са само и единственно кредиторите,банките икономиката и просперитета на всички нас. Обяснявам просто.Броят на продуктивното население е точна величина. Когато тя наклони 100% неизрядни и вечни длъжници тези хора са изхвърлени от светлата икономическа активност на тъмно т.е там само Михаля и арменският поп плащат. Сега заради облагодетелстваното стадо колектори,ЧСИ’та ,ВКСто вкарва цялата държава в задънена улица.По темата много западни държави са създали ясно законодателство.Именно защото вечен длъжник не обслужва никой -нито банките нито хората. Банковите… Покажи целия коментар »
Навярно това е целта: да се съсипе държавата, след като всеки втори в нея ще е вечен длъжник! Остана единствената държава в ЕС, в която няма Закон за фалит на физическо лице!
Демек казват, че може да се извърши редовно изпълнително действие по изпълнително дело, което е прекратено по силата на закона ? Найс а, банки колектори и ЧСИ харесват това. На върховните съдии честито и да им е сладко !
По-зле от соца. Тогава поне висящо изпълнително дело е трябвало да има по ПП / 80 г. Перемпцията е била границата за допустимост на изпълнителните действия. Сега вече и извънпроцесуални хватки допуснаха. Направо извън ГПК да си събират вземанията взискателите, щом може без изпълнително дело.
Не казват това, а че при искане за нови действия по прекратено дело по перемпция се образува ново дело и исканията се изпълняват по новото и те прекъсват давността, понимаиш
Интересно, но изглежда, че новото тълкувателно решение поставя длъжниците в по-лошо положение от това от 1980 г. Не е съвместимо с изискванията на демокрацията и бързооборотния капитализъм. Ще засегне сериозно обикновените граждани и ще тегли икономиката назад
Платили са.
Ее браво най-накря с това си „Съмнително“ решение ВКС закорави действията на мафията и даде упорит старт на вечния длъжник в България. Поздравления.
Мафията нямаше друг избор, освен това – ние ги притиснахме.
…нещо смислено и от ВКС, специално по т.1 и т.3. Ако съдебният изпълнител не се е усетил, че е настъпила перемпция и не е прекратил изп. дело, няма как да се вменява във вина на взискателя, че е бездействал и не е поискал да се образува ново изп. дело, ако е направил искане за предприемане на изп. действие, което прекъсва давността. Не му е работа на него да прави преценка на сроковете, особено ако не е юрист. Не може да се приеме и че взискателят бездейства, когато е насочил изпълнението към един от солидарните длъжници и се получават суми по… Покажи целия коментар »
Перемпцията няма нищо общо с давността – затова отговорът по т. 1 няма никакво практическо значение. Дали се е перемирало делото по отношение и на втория солидарен длъжник, по отношение на който не са осъществявани изпълнителни способи, е ирелевантно за теченето на погасителната давност по отношение на него. ВКС излязъл извън въпроса – а каква е стойността на самия въпрос?!
Има значение за давността по изпълнителните дела отпреди юни 2015, дали по тях е настъпила перемпция при солидарни длъжници, дали е почнала да тече давност. След 2015 няма пряко значение за давността според новото ТР (макар че в определени частни случаи е мислимо да има и пак ще се появи нова практика), но има значение за самото изпълнително дело дали е висящо, за разноските по него. Перемпцията има значение и сама за себе си. Ако е прекратено изп дело, съдебният изпълнител все пак е длъжен да образува ново при искане на взискателя, да обеждвижи молбата му и да му даде… Покажи целия коментар »
Така е – преди 2015 година има значение. А колко години изминаха оттогава?! Говорим за същностен въпрос – перемпцията няма никакво значение за погасителната давност. А и отговорът по т. 1 е изначало сгрешен – всеки го вижда, няма смисъл да се обяснява надълго и нашироко. Само да спомена, че при солидарната отговорност възникват няколко правоотношения; как няма да настъпи перемпция по едното, по което не са осъществявани изпълнителни способи. Иначе можем да теоритизираме дълго – вкл. и за разноските, но важното е погасителната давност.
Има много стари изпълнителни дела, така че значението на перемцията преди ТР от 2015 ще остане за давността. Друг е въпросът, че балансът между кредитори и длъжници се загуби тотално в полза на кредиторите с новото ТР. Идва малко прекалено това валидиране на недопустими процесуални действия. Изненадва и липсата на особени мнения. Чак такъв унисон не е имало
Голямо лоби, сигурно и големи пари, изкараха тез банки и колекторите им.
20 им е. Хилава работа.
Има известен интерпретационен дисонанс между т.1 и т.3, защото в докато във третата се прави ясно разграничение между материално и процесуално право и дори се подчертава тяхното паралелно, независимо битие, а в първата, със солидарната отговорност, изведнъж се смесват двата правни дяла и общото задължение е база, върху която се надгражда концепцията за ефекта на поведението на взискателя от изцяло процедурно естество, и този извод е особено явен при съпоставяне на приетото от мнозинството с особеното мнение. Не мисля, че търсенето на целесъобразност оправдава залагането на вътрешни противоречия с непредвидени последици в основополагащ тълкувателен акт с многократно и универсално приложение.
Няма да бъде универсално, това е контра-легем отвсякъде, ако Живко Сталев това го види – ще му се вдигне кръвното. Ефектите ще са в кредито-оборота – при такава хитрина – никой няма да взима лесно кредит. Знаейки за такава – вечност. Вечен длъжник. И двете страни по една сделка имат права, но понякога има и – икономическа принуда. Решението няма да се прилага по тертипа, животът си има своите правила. Колкото социализма научи гражданите – да пресичат на зелен светофар и – да не се хвърлят хартии на земята. Животът е една река – както са установили и видни съветски… Покажи целия коментар »
Да, крайният резултат от дитирамбите на ВКС е, че длъжникът гризва дръвцето, ама никой не им е виновен на съдиите, че с едно решение замазват друго и за съжаление това тълкуване на тълкуването с леко надграждане, пораждащо още повепе въпроси, започна да има става навик специално в областта на изпълнителното производство – трябва да им се забрани в едн нов акт да се дообяснява за пореден път какво са имали предвид в стария, но като се залага на конюнктурни решения с ниско качество, ще е така.
Къв вечен длъжник те хапи, бе? Вече има абсолютна 10-годишна погасителна давност… Голям проблем, ей! Едно свястно ТР да приеме ВКС и всички аматьори, проскубани и сресани, лайвате…
На тая давност ще можеш да се позовеш след 7 години, отворко/а До тогава ако си все още сред живите бъди сигурен/а , че ще са ти изпили кръвчицата. Бъди сигурен, че и тая „10 годишна погасителна давност“ ще се промени както много уважаемото ВКС реши през 2020г Успех и късмет на всички Български емигранти. Да живее България
Дано поне абсолютната давност не отмени конституционният съд с някакви псевдоаргументи. Че тогава вече съвсем ще се върнем в комунизма. Ще настане пълно закрепостяване на хората в полза на едно привилегировано малцинство
Да използвам интересът към темата и да питам-кога ще бъдат изпоарестувани милиционерите -в рамките на закона, които накараха 400 човека да се съблекат в Пловдивското заведение миналата година. Няма законова процедура-публично събличане на хора, неизвършили престъпления, и за които няма данни,че са извършили престъпление(невъзможно е да има такива данни за всичките 400 човека). Събличане е възможно, когато за конкретен човек има данни,че носи забранени предмети, но е невъзможно такива данни да има за всичките стотици хора. А в добавка-след публичното събличане на хора, се оказва,че забранени предмети-НЯМА. Случаят с публичното събличане на хора, което е върло беззаконие предполага законови последици-търсене… Покажи целия коментар »
Не бойте се деца – за утрешният ден.
Контра легем – това и Ярослав Радев не го е правил.
А всъщност какъв е проблемът да се прилага чл. 110 /ЗЗД за всички задължения, за които има производство пред ЧСИ и това е? Не може ЧСИ и взискател да блеят 5 години и да не се прекрати делото и да се чака 10 години (чл. 112 /ЗЗД), това е нереално дълъг период. Все пак договорите трябва да се изпълняват. Така няма да има нужда от изричен закон за личния фалит.
Иначе с това решение те на практика обезмислят чл. 112 /ЗЗД, защото говорят за същата тая погасителна давност. Това е нереално – хем абсолютна, хем започва да тече наново…
Платено е.
няма как абсолютната давност да се прекъсне и да започне да тече наново… и никой, никъде не е написал такова нещо.
т.2 е недомислена и в решението и в особеното мнение, но добре че поне има такова! Не видях някой да се е сетил за това какво правим с присъединения по молба/удостоверение/ взискател, на когото първоначалния по сговор с длъжника ще му подлее вода с молба за връщане на изп. лист и ще му вдигне възбраната?!? Ама той си имал свой ИЛ да си го събира по неговото си дело – ами добре де ама по неговото възбраната е вписана 2-3 год. след възбранта на първоначалния взискател, който сега му подлива вода с прекратяването по 433 т.2. Ами той губи противопоставимост,… Покажи целия коментар »
Давам идея за следващ въпрос по който да се доразвиие практиката (и предполагам довърши започнато): „Прекъсва ли давността искането за предприемане на изпълнително действие, направено пред ненадлежен ЧСИ/ДСИ, но направено в срок (преди тя да изтече) пред прокуратурата, съд, синдик, друго ЧСИ/ДСИ, публичен изпълнител или изпратено по пощата до същите?
Не! Голото искане за предприемане на изпълнително действие не може да прекъсне давността, а само реално извършеното изпълнително действие въз основа на подаденото искане и определения способ в него. .
Не зная кой ми противоречи. Аз спечелих две дела с погасителна давност заради това, че само бяха поискани, но не бяха извършени изпълнителни действия, както и таксите за извършването им не бяха платени! Вярвам на издадените от съда решения, а не на вас!
„както и таксите за извършването им не бяха платени“ – това е разковничето, поради което сте „спечелили“ двете дела. И самото „голо“ искане прекъсва давността, ако то е представлявало редовно процесуално действие, макар и съдебният изпълнител да не го е осъществил. Във Вашия случай това искане не е представлявало редовно процесуално действие – не са заплатени (и впоследствие) таксите за извършването на изпълнителния способ. Именно заради това са уважени предявените от Вас отрицателни установителни искове. Правото не е проста работа, както и всяка високо квалифицирана дейност…
Върнете н. в. Съдия Б. Б. да тълкува изпълнителния процес. Великото Общоколегиално Върховно-Касационното нормотворчество изпусна юздите на индувидуалното принудително изпълнение.
„Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело“, обясняват върховните съдии.“ Мисля, че тази част от мотивите по т.3 достатъчно ясно пояснява в какво се изразява „автоматичното“ подновяване на делото, зависещо от редовна изрична молба и на практика повторно възползване от изпълнителния лист, вече намиращ се в ЧСИ, който е длъжен да оказва служебно съдействие на взискателя за отстраняване на неточности в попаденото от него искане, а ако не го стори в определения срок, ефект няма да има, така че… Покажи целия коментар »
Това е интересно, рядко правя комплименти на мъже.
Много диагонално и прецизно.
ВАдвС даде точно обратни отговори на поставените въпросии и поне аз не разбирам въобще съображенията по т.1 и 3. Да приемем, че по т.2 е направено разграничение за различните видове присъединени взискатели, независимо че ГПК не е направил тази разлика и че в това има някаква правна и житейска логика. Но становището, че по перемирано дело,което става по право, извършените действия прекъсват давността, просто не го разбирам. Прилича ми по-скоро на поправяне на грешките по тълк. дело №2/2013 на ОСГТК, само че кашата става още по-голяма, защото хем перемпцията настъпва по право, хем действия след перемпцията прекъсват давността и това… Покажи целия коментар »
Чели сме становището на ВАдвС и считаме, че то е правилното! Излиза, че становището на ВАдвС няма никакво значение. При наличието на това безумно ТР и при положение, че България е единствената страна в ЕС с вечни длъжници именно поради наличието на такава тълкувателна практика и поради безхаберието на държавата да реши този проблем,
интерес представлява за мен какви действия ще предприеме ВАдвС след така постановеното скандално ТР?
По т. 1 ТР е неправилно, но отговорът няма никакво значение – перемпцията няма никакво значение. По т. 2 – що-годе правилно. По т. 3 – правилно; служебно задължение е на ръководещия процеса орган, в конкретния случай съдебния изпълнител е да квалифицира искането на взискателя при перимирано дело – ако е поискал нови изпълнителни действия, изпълнителният орган квалифицира това заявление като искане за образуване на ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист по перемираното дело – допълнение към пейзажа е дали ще остави без движение тази молба, вкл. за внасяне на разноски по изпълнението. Останалото е схоластика. Понякога не… Покажи целия коментар »
Ако не различавате перемпция от давност, четете повече.
Колега Гигова, по перемирано изп. дело и входирана нова молба за действие, се образува ново изп. дело за извършване на действие от съдебния изпълнител. Знаете, че действия на съд. изпълнител извън валидно обр. изп. дело, което не е перемирано, са буквално нищожни!
Т.е. кредиторът заплаща нова такса за образуване на изп. дело, а длъжникът по силата на закона е освободен от направените разноски по перемираното.
Ако се зачетете и замислите, ще видите, че всъщност кредиторите нямат интерес да допускат перемиране на изп. дело.
По другите точки няма да пиша, че става дълго, но според мен ВКС са прави.
Хипохахо,дали пък съдът при прекратено исково производство,заради неподновено спиране в 6 месечен срок например, да не квалифицира изявление на ищеца като искова молба и да не образува ново дело, защото също е длъжен служебно да действа при молба? Абсурдно е нали? И по изпълнителната дело е същото.
Ами не е така, защото в исковия процес има СПН, а в изпълнителния няма. Разбира се, че кредитор с валидно изпълнително основание може да образува ново изпълнително дело и е прав колегата, че молба, адресирана до съдебен изпълнител , с искане за предприемане на изпълнително действие по това изпълнително основание задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително производство и да предприеме исканото дейстиве.
Защо да изпълнявам срещу всички солидарни длъжници, ако ми върви някакво изпълнение срещу един от тях? Очевидно е, че когато се предприемат различни изпълнителни действия срещу различни лица разходите нарастват съществено. Всичко, дори и само справки да се правят, струва пари. Има ли смисъл да се товари кредиторът, а и самите длъжници, с допълнителни разноски? Като не искат да стоят длъжници тези, срещу които не са предприети действия на принудително изпълнение, да платят дълга доброволно и да се разправят помежду си. Кредиторът не бездейства и няма основание да се прилага перемцията за никой от солидарните длъжници.
Аз пък мисля, че това е целесъобразно решение. Крайно време е когато някой има дълг, да го върне, а не загубите от такъв тип потребители на различни услуги да се калкулират в цената им и да ги покриваме всички ние, изправните длъжници. Нали никой не живее с илюзията, че банката като не си събере кредита от лицето Х, това е за нейна сметка. Точно обратното – лихвите ще са напр. с 0.5 пункта по-високи от реалните, за да може тези които плащат, да платят и за тарикатите, които не си връщат заема, защото знаят, че нямат имущество и са на… Покажи целия коментар »
1.Отдавна ви казвам,че стотиците съдии във Върховните съдилища трябва да преминават на периодичен атестационен изпит по цялото право, от изпитващи – неинсталирани в СС(съдебна система) юристи, с цел обективност. Проблем в изпита няма-юрист несъдия не е втора категория юрист ,в сравнение с юрист -съдия, а това,че някой е в съдебната система не го прави по-по-най, а показва, че е намерил начина да влезе в системата(НАПОМНЯМ-на конкурсът за административни съдии, за първоначално инсталиране от 2021г сайтът афера публикува резултатите, седмици преди провеждане на конкурса!, а на конкурсите за прокуратурата от 2006 вестник Монитор си купи казусите, преди провеждане на конкурсният изпит)… Покажи целия коментар »
И сега като почнат да се „появяват“ мистериозно едни молби по десетки хиляди иначе отдавна прекратени изпълнителни дела… Ум да ти зайде. И хоп – готово. Няма давност, няма нищо.
Аха-и молбите ще ги минават за валидни, дори и да не са деловодно регистрирани. Намират молбата в страниците по делото- и готово.
Не се правете, че не разбирате. Много ясно, че ще си е деловодно заведена молбата. Но ще е например по перемирано отдавна дело. Например на 05.07.2020 г. И сега си пускаме значи произволна молба за изпълнително действие по това отдавна погребано дело и готово – прекъсваме давността. Що за абсурд е това становище на ВКС.
Говорите глупости! По перемирано изп. дело, и входирана нова молба за действие, се образува ново изп. дело за извършване на действие от съдебния изпълнител.
Гледам бая народ чете без разбиране, демек са хора с функционална неграмотност, а се изказват все едно са факири в правната наука, а са пълни лаици и профани.
Изп. дело се перимира, ако кредиторът не поиска изършване на изп. действия в двугодишен срок от последното такова. Това последно извършено изп. действие прекъсва давността и от него започва да тече нова. Т. е. ако е изтекла давността, без значение дали е пусната молба по перимираното дело или си изтегли листа кредиторът, мачът за него е свършил. Ако не е изтекла давността, и да си изтегли листа и да образува ново изп. дело и да подаде молба по перимираното, все ще има прекъсване. Друг е въпросът ако се пускат антидатирани молби, за да се преодолее изтеклата давност, но това вече… Покажи целия коментар »
Тия от ВКС явно нямат какво да погасяват и не им трябва давност, та я хвърлиха в кошчето
Е за пореден път се вижда ВКС на кого служи…
А чудничко!
ВКС току що отмени погасителната давност. И да има, и да няма изпълнително дело, пускаш там една молба на кило и дългът никога няма да се погаси по давност.
Не мислех, че е възможно да изорат дъното, но продължават да ме изумяват…
Хайде да си прочетем пак т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, преди да генерализираме. Невсяка молба и невсяко действие на съдебния изпълнител прекъсват давността.
Пхахахахха, четете си го вие. Ние сме си го прочели. Молба с неясното, бланкетно и даже без такса „да наложите запор“ и готово.
Нищо подобно …
Изрично е указано, че давността си прекъсва с молба, по която в последствие се изпълнят валидни изпълнителни действия!
Така де-то при перемпция по дефиниция няма изпълнително дело, и то по силата на закона, само на основание изтичане на двугодишният срок без поискани изпълнителни действия. И какво-на четвъртата година примерно взискателят иска такива действия, при перемирано дело-тоест действият няма да се извършат(поне не законно), но пък давността се прекъсвала.
Еми точно така излиза по великата логика на ВКС. Просто настава порения батак. Забравете за давност. ВКС отмени ЗЗД.
естествено че се прекъсва , давностният срок е различен от преклузивния, текат заедно, но извършено действие от кредитора ако е от вида годно да прекъсне давността, ще я прекъне, така по перемирано дело ако постъпи молба за запор по нея се образувано ново дело като се прилага изп. лист то първото перемирано дело, и се налага запора, това не е ли активност на кредитора, запора не е ли действие което прекъсва давността стига да не е изтекла преди да се активизира кредитора след перемпцията
Да между 20 и 40 лева струва една молба от взискател към чси за проверка и оп ето ти нови 5 годинки адски мъки.
Точка 1 и точка 3 са скандални. Поредните изсмукани от пръстите празни приказки с огромни негативни последици за длъжниците. Да живеят банките, колекторите и лихварите!
Срам, голям срам за вкс.
Оперирани са от срам… Напоследък и от разум
Добре, бе, Лекс, защо винаги в петък следобед, и то късния, се сещате да пускате интересните новини, щото последно време бяхме принудени да четем политическа жълтения и разни разправии касаещи основно вътрешни отношения в съдебната власт?!?
Да не говорим, че сте описали само диспозитива, без никакви други разсъждения, това е все едно да ни пробутвате да ядем дюнер за 15 кинта, знаейки много добре, че хищните гларуси на центъра на Варна ще го накълват.
За да ни държи влага и уикенда, как защо
КЧСИ и Белазелков send their regards.
Да отбележим, че баш конституционният съдия е автор на единственото решение на ВКС, в което се приема, че давността прекъсва, а сега едно особено мнение няма.
Здравейте вечни длъжници, поздрави от ВКС!
2031 иде, тогава ще е големия мор и кеф за всички недобросъвестни длъжници – всичко се опрощава и се почва на чисто с новите измами, ами затова бягат на запад
По темата
-
Адвокатурата: Погасителната давност не се прекъсва от изпълнително действие след настъпила перемпция
-
Адвокатурата пита ВКС: Прекъсва ли давността изпълнително действие след настъпила перемпция?
-
Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след настъпила перемпция?
-
В ново тълкувателно дело ВКС се заема с три въпроса за изпълнителното производство
-
Проблемът с погасителната давност и (не)валидността на действията по принудително изпълнение след прекратяване на изпълнителното производство по ГПК
Въпрос от лаик! Доколко съдилищата, трябва да се съобразяват с това ТР? Длъжни ли са или според капацитета и разбирането на съответния съд за написаното в ТР ще взимат решения, които може и да са в разрез с ТР? Благодаря предварително!