Между 11 и 13 юни Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие решения по изпълнение на някои важни за България дела на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Това са „Колеви срещу България“, „Мирослава Тодорова срещу България“ и групата дела „Кехайов срещу България“, в което влиза пилотното решение „Нешков и други срещу България“ за условията в българските затвори. Преди всяка сесия на Комитета на министрите постоянните представители се канят на брифинг по някои важни предстоящи решения, на който адвокати, неправителствени организации или в редки случаи и самите жертви на нарушения, разказват за тяхното виждане как решението на ЕСПЧ да бъде изпълнено на национално ниво. На майския брифинг постоянните представители в Комитета на министрите бяха поканени да слушат представител на БХК относно това алтернативно виждане за изпълнението на „Мирослава Тодорова“.

През 2019 г. изпълнението на решението на съда в Страсбург от 2009 г. по делото „Колеви срещу България“ (основна причина за съдебната реформа в България) не беше дори започнало. Тогава група неправителствени организации написаха писмо до Комитета на министрите, алармирайки го, че страната ни не прави нищо, за да приеме необходимите законодателни изменения. В края на 2019 г. Комитетът на министрите прие т. нар. междинна резолюция, в която с остър тон, макар и на дипломатичен език, постави срокове и изисквания към българското правителство. Това даде тласък на множеството опити за изменения в частта съдебна власт, включително проекта за нова Конституция на Данаил Кирилов и много други псевдореформи. Този процес все още не е завършил, но вече страната ни се намира на прага на реформи, които се приемат с добро отношение в Съвета на Европа. Как решението по това дело е свързано със случая на Мирослава Тодорова, ще видим по-късно.

Решението „Мирослава Тодорова срещу България“ е от 2021 г. и се отнася до саморазправата със съдия Тодорова в периода 2011-2013 г., когато заради нейни изказвания и позиции срещу скандални назначения в съдебната власт, тя беше дисциплинарно наказана от Висшия съдебен съвет. ЕСПЧ реши, че случилото се със съдия Тодорова нарушава нейната свобода на изразяване, както и че

наложените ѝ наказания са имали прикрита и противоправна цел да я накарат да замълчи и да заглушат всякакви критични гласове срещу безобразията от ранните години на ГЕРБ.

В този период емблематични съдии бяха поставени на ръководни позиции в съдебната власт, включително Веселин Пенгезов и Владимира Янева.

Уволнена заради критика към властта: Съдия Мирослава Тодорова осъди България в Страсбург

Решението „Мирослава Тодорова“ получи изключителен отзвук в страните от Съвета на Европа, на редица събития се обсъждат изводите на ЕСПЧ, а България се нареди сред шестте осъдени държави (заедно с Азербайджан, Молдова, Русия, Грузия, Турция и Украйна) за сериозно нарушение върховенство на правото.

През септември 2022 г. българското правителство изпрати на Комитета на министрите т.нар. Action Report, или доклад за изпълнение на решението. В него

правителството, чрез министерство на правосъдието, твърди, че случаят на Мирослава Тодорова е единичен и изолиран и никакви мерки по изпълнението не са необходими и заради това кани Комитета да закрие наблюдението.

През март 2023 г. Министерството на правосъдието изпрати план за изпълнението на решението, в който вече се описват някои меки мерки, които са предприети в България – сред тях приети Вътрешни правила за дисциплинарната дейност на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведена е конференция, и се предвижда изготвянето на анализ на решението на ЕСПЧ „Мирослава Тодорова срещу България“.

Макар тези многословни доклади и анализи, а и конференцията, да са по същество меки мерки, представеният план за изпълнение на решението вече се докосва до необходимостта от конкретни мерки за изпълнение и е напредък на фона на заявката, направена само няколко месеца по-рано, че всичко е „цветя и рози“. Решение като „Мирослава Тодорова срещу България“ разкрива дълбоки проблеми на българската съдебна власт и твърдение, че е изолиран и единичен случай и няма нужда от изпълнение изобщо, предизвика дълбоко възмущение сред наблюдателите (а вероятно и сред представителите) на съдебна власт.

Комитетът на министрите е разпределил да обсъжда изпълнението на „Мирослава Тодорова“ на едногодишни периоди, затова през април 2024 г. българското правителство, чрез Министерството на правосъдието, изпраща допълнителна информация какви мерки са предприети в България. Наред с познатите меки мерки, повтарящи предишните, се чете и своеобразна хвалба, че са приети изменения в Конституцията през декември 2023 г., както и че е публикуван за обществено обсъждане нов Закон за съдебната власт.

Тази позиция на правителството изненадва, тъй като трите подадени информации видимо се надграждат една друга – от заявката, че няма нужда нищо да се прави на национално ниво до изменения в Конституцията.

Стои въпросът има ли българската държава някаква стратегия, или поне визия, как трябва да се изпълни „Мирослава Тодорова срещу България“.

Няколко дни по-късно и БХК подаде писмена информация до Комитета на министрите. Това е установена и широко насърчавана практика по международно застъпничество и специално предвидена в Правилата на Комитета на министрите. Сред българските неправителствени организации този механизъм за въздействие не е особено познат или поне не се употребява често. Въпреки това писмената информация дава ценни насоки на постоянните представители на Съвета на Европа какви решения са нужни от тяхна страна, за да доведат изпълнението на решенията на ЕСПЧ до успешен край. Успешният край е този, който адресира системно проблема, така че да не позволява нови повтарящи се осъждания на държавата в ЕСПЧ. Писмената информация от неправителствените организации дава и друга гледна точка, обикновено не толкова ласкава за предприетите действия на национално ниво.

Така и в информацията на БХК от април 2024 г. са показани стоящи, но игнорирани с години проблеми от сегашния състав на ВСС (с изтекъл мандат) – като случая с поредицата на дисциплинарни проверки и наказания на няколко съдии от Пловдивския районен съд, които са им налагани заради тяхното критично отношение към бившия административен ръководител. Макар техните наказания да не са потвърдени от последната съдебна инстанция, пловдивските съдии са преживели години на служебен тормоз, а техните колеги бързо са се научили да си мълчат и да гласуват заедно с ръководителя им. Това е именно „смразяващият ефект“, по думите на ЕСПЧ, на наказанието на един съдия, което се простира и до всички останали. Тормозът на съдиите е лесно постижим и защото във вътрешен акт, приет от съдийската колегия на ВСС е предвидено, че на съдиите не се изплащат допълнителни възнаграждения, ако срещу тях има висящо дисциплинарно производство.

Широко известно е, че заплащането на магистратите е организирано така, че едно лишаване от бонус удря сериозно очакваната заплата.

Макар сред дисциплинарните наказания, изброени в Закона за съдебната власт, да стои намаление на основното възнаграждение (каквото окончателно е наложено и на съдия Тодорова, след опити за други по-тежки), то вътрешният акт на ВСС позволява съдии да се наказват автоматично и с незабавен ефект.

Изпълнението на решението „Мирослава Тодорова“ трябва да се разглежда като интегрална част от т. нар. съдебна реформа, най-малкото защото позициите, заради които съдия Тодорова е преследвана, се отнасят до „кадруването“ в съдебната власт и инсталирането на удобни на властта административни ръководители. Скорошното решение „Пенгезов срещу България“ също е от значение и трябва да бъде разглеждано заедно с това за Мирослава Тодорова – въпреки че установените нарушения са различни, съдия Пенгезов е преследван едва след като политиците оттеглят подкрепата си от него. Случаят на Пенгезов е

илюстрация на друг използван начин за подчинение на магистрати чрез възможността да се стартират позабравени разследвания, държани на трупчета от верни прокурори.

Съдия Мирослава Тодорова: Съдебната система е инфектирана от криминално-политическите процеси (видео)

В становището на БХК се обръща внимание и на висящото конституционно дело № 1 от 2024 г., насочено срещу измененията в Конституцията, с които министерството на правосъдието се хвали в чужбина, както и публичните позиции на служебния министър на правосъдието Мария Павлова срещу проекта за нов Закона за съдебната власт и организираните от нея обсъждания на проекта, които ясно показват липсата на воля този проект да бъде приет в този му вид.

Българското правителство реагира остро на тази писмена информация от БХК и заяви в следващо становище от май 2024 г. до Комитета на министрите, че няма да коментира подобни твърдения, определяйки ги като тенденциозни и с политически оттенък.

За съжаление, изпълнението на всички решения на ЕСПЧ, установяващи проблеми с върховенството на правото, не само в България, но и в други държави, зависи от политическата воля в съответната държава. Върховенството на правото е неделимо свързано с политическата обстановка и политическите играчи, затова макар изпълнението да се нуждае от законодателни изменения, те не могат да бъдат приети без воля за тях, а дори да бъдат приети тяхното приложение отново зависи от липсата на нерегламентирани зависимости между магистрати и политици.

В петък, 14 юни, бяха публикувани решенията на Комитета на министрите по всички дела, които бяха гледани на юнската сесия – сред тях и „Мирослава Тодорова“, и „Колеви“. Решенията на Комитета на министрите насочва изпълнението на тези две важни дела в правилната посока – сред първите места поставя конституционните изменения и проекта за Закона за съдебната власт, с конкретни законодателни разрешения в него, които приветства, а спрямо анализите и докладите „изразява интерес“. След тези решения твърдения на българските власти, че изпълнение е възможно само чрез меки мерки, няма да са възможни.

Препоръката за отпадане на възможността за автоматично наказване на съдии при висящи производства със сигурност се дължи на примера на пловдивските съдии.

Политическата обстановка след изборите от 9 юни не дава поводи за оптимизъм нито за съдебната реформа, нито за други важни промени или за утвърждаване на стабилност. Доколкото непосредственото политическо бъдеще да не е цветно, възможности за застъпничество и насочване на реформите в правилна посока има, но за това са нужни усилия за международно сътрудничество. Докато България е членка на Съвета на Европа, механизмът за наблюдение и изпълнение на решенията на ЕСПЧ е добро поле за дейност.

 

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar