Съветът на Европа: Проектът за нов съдебен закон е добър. Гласувайте го
Оценката идва в навечерието на очакваното произнасяне на Конституционния съд по промените в основния закон и на старта на новия парламент, който би следвало да продължи реформата
В две свои решения, публикувани в петък, Комитетът на министрите към Съвета на Европа обяви, че приветства неотдавнашните изменения на Конституцията, както и че следи с интерес работата по проекта на нов Закон за съдебната власт, публикуван на 25 март 2024 г. Отблязва се също, че проектозаконът съдържа редица положителни предложения както в областта на дисциплинарната практика, така и тези, гарантиращи йерархична независимост и независимост при вземане на решения на ad hoc прокурор за разследване на главния прокурор. В този контекст, българските власти „настоятелно“ се насърчават да приключат незабавно с приемането на закона, за да позволят на конституционните изменения да започнат да действат.
Това става в навечерието на очакваното произнасяне на Конституционния съд (КС) по промените в конституцията и на старта на новия парламент, който би трябвало да се заеме с новия съдебен закон и с другите мерки по продължаване на съдебната реформа – избор на нов Висш съдебен съвет, нов Инспекторат към него и т.н. Междувременно, новият екип на Министерството на правосъдието, начело със служебния министър Мария Павлова, даде индикации, че се кани съществено да пренапише проектозакона в някои от най-възловите му части. Има и твърдения, че КС ще обяви редица текстове от промените в Конституцията за противоконституционни, което ще върне много неща в изходна позиция.
Комитетът на министрите е органът на Съвета на Европа, съставен от външните министри на всички държави-членки (общо 46, сред които освен членовете на ЕС включват Турция, Украйна, Северна Македония, Грузия, Сърбия, Черна гора и т.н., но отскоро без Русия) или техните постоянни дипломатически представители в Страсбург. Той определя политиката на Съвета на Европа, утвърждава бюджета и програмата му за дейност, а една от важните му функции е да следи как отделните държави изпълняват решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който също е орган на Съвета на Европа.
На последното си заседание от 11 до 13 юни Комитетът на министрите прие три решения за България точно по проследяването на изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Две от тях са по приложението на решенията Мирослава Тодорова срещу България и „Колеви срещу България“, чиито постановки са важна отправна точка за част от промените в конституцията и проектозакона. Третото решение е по изпълнението на решенията от групата Кехайов и Нешков и други срещу България, които се отнасят за условията в затворите.
По един и същи начин в първите две решения Комитетът на министрите приветства неотдавнашните изменения на Конституцията, с които се създава нов самостоятелен Висш съдебен съвет за съдии, където мнозинството от членовете се избират от техните колеги, както е препоръчано от Венецианската комисия. Категорично се изразява подкрепа за проекта на нов Закон за съдебната власт, публикуван на 25 март 2024 г. и се пледра за бързото му приемане.
В този контекст Комитетът на министрите изрично отбелязва като положителни предложенията в пректоозакона за допълнителното ограничаване на рисковете от неправомерно влияние върху дисциплинарните производства, създаването на възможност за участие на съдебната власт при номинирането и избора на инспектори на Инспектората към ВСС, както и на номинационна комисия за оценка на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Положително е оценено и създаването на по-подробни правила за допустимост на предложения за образуване на дисциплинарни производства и отнемане на правомощията на административните ръководители на съдилищата да налагат дисциплинарни наказания. Препоръчва се да се вземат предвид становищата на Венецианската комисия за предвидимост и яснота на правилата за дисциплинарна отговорност на съдиите, както и предоставянето на гаранции срещу автоматичното налагане на наказателни мерки на съдии, когато срещу тях има висящи дисциплинарни производства.
Интересен акцент от това решение е, че българските власти са призовани да „представят скорошни примери от съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС), при която се разглеждат „твърдения за скрита цел в дисциплинарни производства срещу съдии“, както и да дадат пояснения дали ВАС може да спре незабавното изпълнение на дисциплинарни нарушения, за да се избегне подобно използване на дисциплинарна процедура, за да се накарат съдите да мълчат и да не критикуват властите. Силно се насърчават националните съдилища да вземат под внимание съдебната практика на Европейския съд, когато разглеждат твърдения за злоупотреба с налагане на дисциплинарни производства срещу съдии, а властите да информират Комитета за резултата от тези производства.
В решението по делото на съдия Мирослава Тодорова срещу България от октомври 2021 г. се казва, че дисциплинарните производства, заведени срещу съдия Мирослава Тодорова през 2011 и 2012 г., и санкциите, които са й наложени в рамките на това производство, са имали основната цел да я накажат и сплашат поради критичните й позиции срещу Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. Желанието да се използва дисциплинарната процедура като отмъщение за публични позиции изглежда особено тревожно, казва ЕСПЧ в това решение.
В прегледа по изпълнението на решението по делото Колеви, освен че също се приветстват конституционните промени, които ограничават влиянието на главния прокурор върху прокуратурата и магистратурата, както и законопроекта, Комитетът на министрите дава знак, че следи затрудненията при избора и функционирането на прокурора за разследване на главния прокурор и заместниците му. Отново призовават властите да обмислят назначаването и отчетността на ad hoc прокурора да бъде възложено на плуралистичен орган, чийто състав да гарантира обективност и да ограничава рисковете от политизиране или други начини за подкопаване механизма за разследване. Да се обмисли съдебен контрол върху решенията за отказ за назначаване на ad hoc прокурор, да се засилят гаранциите срещу злоупотреба с инструментите на наказателното право или дисциплинарни инструменти срещу ad hoc прокурора, по-специално чрез осигуряване на ефективни мерки, предотвратяващи незабавно отстраняване от длъжност в контекста на наказателно преследване или дисциплинарно уволнение и др.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте