България отново е на предпоследно място сред страните в Европейския съюз по възприятията на своите граждани и на бизнеса за липса на независимост на съда и съдиите, като тази подредба е за втора поредна година. Това сочи проучване на Евробарометър, направено в рамките на дванадесетото издание на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, публикувано от Европейската комисия във вторник.

Близо 60% от българските граждани оценяват нивото на независимост на съда и съдиите като много лошо или доста лошо, 10% не могат да направят оценка. Зад България по този показател е само Хърватия. Над 50% от бизнеса също смята, че положението със съдебната независимост е много лошо или доста лошо, а близо 20% не могат да преценят. По тази класация по-назад от нас е само Полша. Водещи причини за липсата на независимостта е намеса или натискът от страна на държавата и политиците (на първо място в мненията на гражданите) и намеса или натиск от страна на икономически или други специфични интереси.

В сравнение с миналата година обаче усещането на обществеността за независимостта на съдебната власт се е подобрило, включително в държавите, изправени пред системни предизвикателства. Сред причините за доброто възприемане на независимостта на съдилищата и съдиите съответно 40% и 39% от всички анкетирани сред широката общественост и компаниите посочват гаранциите, предоставени от статута и позицията на съдиите като основна причина за техния отговор.

Съдебната независимост е съществен елемент от правото на ефективна съдебна защита и е от съществено значение за спазването на върховенството на закона. То е от жизненоважно значение за гарантиране на справедливостта на съдебните производства и доверието на обществеността и бизнеса в правната система и затова държавите членки трябва да спазват европейските стандарти в тази област, се казва в изследването.

Информационното табло е годишен преглед на сравнителни данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи сред държавите – членки на ЕС. Информацията е него допринася за мониторинга, извършван в рамките на европейския семестър и годишния цикъл на върховенството на закона, а констатациите ще бъдат включени в доклада на комисията относно върховенството на закона за 2024 г. Тазгодишното издание на информационното табло включва за първи път конкретни допълнителни данни за независимостта на правосъдието, например относно назначаването на председатели на съдилища, националните рамки за деклариране на имуществото и за освобождаването от длъжност на главните прокурори – друг сравнителен показател, който представлява интерес за България. Структурните показатели сами по себе си не позволяват да се направят заключения за независимостта на съдебните системи на държавите членки, но представляват възможни елементи, които могат да бъдат взети като отправна точка за такъв анализ, се казва в изследването.

За назначаването на прокурори и освобождаването на главния прокурор В 14 държави членки независимите прокурорски съвети или самата прокуратура (главен прокурор/старши прокурор/орган в рамките на прокуратурата) назначават прокурори. Правомощието на изпълнителната власт (министър на правосъдието, правителството или държавния глава) да назначава прокурори подлежи на съдебен контрол в почти всички 12 държави членки, в които прокурорите се назначават по този начин. Също така в почти всички тези 12 държави е задължително да се посочат причините за отхвърлянето на кандидат за прокурор.

Организацията на националните прокуратури е различна в ЕС и няма единен модел за всички държави членки, се казва в анализа. Въпреки това Съветът на Европа отбелязва широко разпространена тенденция за по-независима прокуратура, вместо тя да е подчинена или свързана с изпълнителната власт. Според Консултативния съвет на европейските прокурори една ефективна и автономна прокуратура, ангажирана със спазването на върховенството на закона и правата на човека при правораздаването, е един от стълбовете на една демократична държава.

Процедурите за назначаване на национални прокурори могат да повлияят на степента на независимост на прокуратурата. Какъвто и да е моделът на националната съдебна система или правната традиция, върху която тя се се основава, европейските стандарти предвиждат, че държавите членки трябва да предприемат ефективни мерки, за да гарантират, че прокурорите са в състояние да изпълняват професионалните си задължения и отговорности при подходящи правни и организационни условия и без неоправдана намеса.

20 държави членки на предоставят на изпълнителната власт или парламента правомощието да освобождава от длъжност главния прокурор, като в пет от тях това става по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС). В България главният прокурор се освобождава с указ на президента по предложение на ВСС, без участие на изпълнителната власт или парламента. В шест държави членки това правомощие се предоставя на Съдебния съвет. 16 държави членки предлагат възможност за преразглеждане на решението.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar