Затвор при смърт на пътя, регистър на зависимите и задължителен ДНК тест – как да намалим жертвите
Идеи за законодателни промени на един от най-опитните адвокати – Надежда Ковачева:
- Без милост за виновниците, дори ако са помагали на жертвата
- Изземване на косми от пияни и дрогирани
Бавното правосъдие е същото като отказаното правосъдие, казват юристите. А в България то не се слави с експедитивност. Магистратите имат своите обяснения и оправдания за проточените с години дела – старата и тромава нормативна уредба, формалният процес с много изисквания, заради които делата се отлагат или връщат, проблемите с вещите лица, които са малко и претрупани с експертизи. Оправданията не могат да облекчат болката на близките на жертвите.
Затова и са обясними критиките, които тя отнася от родителите на загиналите деца, обединени в сдружение „Ангели на пътя“. „На вас никой вече не вярва“, казали на магистратите майките, когато се срещнали с тях, призна самата градска прокурорка на София Илиана Кирилова.
Как може да се избегне това? Юристите имат своите предложения. Един от най-опитните е Надежда Ковачева, която е с повече от 40-годишна практика като прокурор и адвокат. Тя е консултант на „24 часа“ в инициативата „Карай умно – стигни жив!“. Част от нейните идеи вече бяха обсъдени на дискусия, организирана от „24 часа“в партньорство с Министерството на транспорта и „Булстрад“, и бяха оценени положително от институции, експерти и близки на пострадали в катастрофи.
Ковачева беше и повереник на дъщерята на загиналия при катастрофа Милен Цветков – Калина Цветкова. Делото за смъртта на журналиста ще се запомни – съдът прие, че смъртта на Милен Цветков е причинена умишлено. Практика е убийците на пътя да бъдат съдени за причиняване на смърт по непредпазливост, дори и когато са били пияни или дрогирани или са карали с бясна скрост. Приема се, че те не са искали да убият никого. В случая с Цветков обаче ВКС каза: Кристиан Николов – младежът, който с мощния си джип и под влияние на три вида дрога помля колата на журналиста, е съзнавал общественоопасния характер на действията си и е предвиждал настъпването на последиците, като от волева страна е допускал настъпването на произшествието със загинал. Николов шофира със 100 км в час, не спира на червен светофар и не предприема неутрализиращи мерки. Делото е революционно, защото Кристиан бе осъден за умишлено убийство, но получи 9 г. затвор, което е под минимума. Причината – проведе се възстановително правосъдие, пострадалите и подсъдимият се помириха в името на генералната превенция.
Решението на ВКС наистина е значимо и може да стане начало на нова съдебна практика.
Според адвокат Ковачева концепцията за наказване при причиняване на смърт като последица от катастрофа следва да се промени относно наказанието лишаване от свобода. Тя е категорична, че при причиняване на смърт на пътя виновникът трябва да бъде наказван със затвор. В състава на престъплението независимо дали вината е във форма на умисъл, или непредпазливост, следва да се предвиди минимум на наказанието лишаване от свобода не по-малко от 4 години, убедена е адв. Ковачева.
Според нея не следва да има привилегирован състав при оказване на помощ на пострадалия, когато е настъпила смърт, тъй като очевидно помощта не е била ефективна. Така ще се пресече възможността обвиняемите да лъжат, че пострадалият е бил още жив, че са го напръскали с вода и т.н. Оказването на помощ преди настъпилата смърт следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Сега текстът от закона гласи, че ако деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия, наказанието, когато е настъпила смърт на повече от едно лице, е лишаване от свобода от 2 до 10 години, а в особено тежки случаи – от 3 до 12 години.
„Предвидено е минимум 2, респективно 3 г., което позволява условно наказание. Защо?“, пита адв. Ковачева. „Каква помощ е оказал деецът, след като пострадалият е починал? Може ли при смърт да се наказва до 4 години лишаване от свобода?“, добавя тя.
„И не на последно място има постановление на Върховния съд от 1984 г., което определя формата на умисъл при причиняване на смърт при ПТП, ако деецът не е предприел неутрализиращи мерки. Оттук следва, че и без употреба на забранени вещества деянието е умишлено при това условие, тоест ако не е направил нищо, за да избегне катастрофата. Може би законодателят следва да включи в състава на умисъл при пътнотранспортно произшествие и това изискване, за да няма безкрайни спорове и отмяна на съдебните актове и връщане за ново разглеждане, което води до бавен процес“, категорична е юристката.
Сега често присъдата за смърт на пътя е условна. Дори когато се окаже, че водачът не е употребил алкохол или наркотици, но е нарушил правилата и е шофирал с превишена скорост.
Така например две години и четири месеца условно получи на първа инстанция 20-годишният вече Георги Генчев от Съединение. Той е само с 18 дни стаж зад волана, когато през ноември 2022 г., карайки на зиг-заг по пътя Пловдив – Съединение, вероятно за да се фука пред момчетата, които били с него, губи контрол над автомобила. Колата се блъска в трактор, след това с трасък в ограда на постройка. После автомобилът лети нагоре, върти се във въздуха и по таван пада в двора на лаборатория. Докато колата е във въздуха, от нея изпада 15-годишният Никола Николов, който се удря в бетонна стена и издъхва на място. Никола е един от ангелите на пътя, за когото „24 часа“е разказвал.
Втората инстанция решава, че все пак Георги Генчев трябва да влезе зад решетките и го наказва за две години и четири месеца затвор при общ режим. Сега се чака окончателно решение от ВКС.
Какво обаче значи лишаване от свобода при общ режим – че ще изтърпява наказанието в затворническо общежитие от открит тип.
Тук е следващият момент при наказанията за смърт на пътя – все са в затворнически общежития от открит тип. Логично, защото там попадат хора, получили по-малко от 5 г. лишаване от свобода.
Наказанието следва да се изпълнява в затвора, убедена е обаче Надежда Ковачева.
Тя предлага още всички медицински заведения, включително един бъдещ Институт по съдебна медицина, психиатрия и психология, както МВР, съд, прокуратура, а и други институции – частни психолози, психиатри, други частни лекари, трябва да подават данни за хора, които са установени да употребяват алкохол или наркотици. После да бъдат изпращани в Министерството на здравеопазването, където да се води регистър на зависимите по Закона за здравето.
„При издаване на свидетелство за правоуправление или след санкция лишаване от право на свидетелство за правоуправление МВР служебно трябва да изисква удостоверение от регистъра за съответния кандидат-водач“, смята Ковачева.
В случай на регистрация за системна употреба на наркотици, алкохол и др. забранени вещаства свидетелство за правоуправление да не се издава или да се отнема включително по административен ред, предлага тя. Полицията постоянно проверява шофьорите за алкохол и дрога. В този случай може да се изземват и изследват 100 милиграма косми от водача, за да се види дали системно употребява спиртни напитки или наркотици. След това да се подава сигнал до здравното министерство, за да се включи в регистъра на зависимите и да му се вземе книжката. Санкция по НК „лишаване от право завинаги“ да се управлява МПС може да има в случаите на ситемна употреба на алкохол и забранени вещества, установени чрез това изследване, и вписване в регистъра на Министерството на здравеопазването. Ще се постигне същият ефект и по административен ред.
В противен случай адвокатите ще съветват клиентите си да се обръснат, посочва Ковачева.
„В САЩ по един косъм могат да кажат всичко за един човек от медицинска гледна точка. У нас са необходими шепа косми, но и това не се прави. Дори не е включено в методологията на главния прокурор за разследване на тези престъпления“, казва още юристката. Такова изследване ще пресече странни защити на обвиняемите, че някой им е сложил нещо в чашата или пастата за зъби например.
Според адв. Ковачева ДНК изследването също следва да бъде абсолютно задължително при престъпленията на пътя. Така лесно ще се провери кой е бил шофьор и кой – пътник, в случаите, когато се опитват да заблудят разследващите и съда.
Ако има настъпила смърт, деецът може да премести тялото на седалката за водача , а той да седне на мястото на пътника и тогава да звъни на 112, дава пример Ковачева. Но ако е иззет биологичен материал, кръв и други проби от седалката на пътника и те принадлежат на починалия човек, тогава лъжата се пресича.
„Условие за издаване на свидетелство за управление задължително следва да бъде издържан успешно психиатрично-психологически преглед. Автомобилът е оръжие, с което при 30 км/ч се причинява смъртта на множество хора. Един охранител без оръжие полага такъв изпит“, дава пример Ковачева.
Авдокатката е категорична – основната причина за бавния процес е, че у нас няма Закон за вещите лица, както Инстутут по съдебна медицина и по съдебна психиатрия и психология.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте