В първо тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегии за 2024 г.
ВКС решава как да действа съдът при противоречия между управителите на ООД
Как трябва да постъпи съдът, когато двамата управители на едно търговско дружество, които имат право да го представляват и поотделно, правят противоречиви процесуални изявления – например, единият предявява иск, а другият внася отказ от него? Какви са правомощията на съда, ако според устава управителите упражняват представителната си власт само заедно, но единият сам предприеме действия с мотив „защита на важен интерес на дружеството?
Това са двата въпроса, на които ще отговорят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в първото им съвместно тълкувателно дело за 2024 г.
Те са формулирани по следния начин:
„Какви са правомощията на съда при противоречиво упражняване на процесуални права от двама управители на търговско дружество, действащи „заедно и поотделно“, и при заявени едновременно по делото противоречиви изявления от името на представляваното от тях дружество?“
„Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не дава съгласие за тях?“
На противоречията в практиката по отношение на първия въпрос се е натъкнал състав на Гражданската колегия с председател Албена Бонева и членове Боян Цонев и Мария Христова (докладчик). Те е трябвало да се произнесат по определение за прекратяване на дело, постановено въз основа на отказ от иск на единия от управителите на ООД. Софийският апелативен съд е установил, че дружеството, което е предявило исковете, има двама управители, които го представляват заедно и поотделно и следователно единият от тях може самостоятелно да извършва всички процесуални действия пред съдилищата и да направи отказ от иск, без да е нужно одобрението на другия управител (пълния текст на определението им виж тук).
Бонева, Цонев и Христова обаче установяват, че във ВКС има противоречива практика по въпроса. Част от върховните съдии приемат, че за да се счете десезиран, съдът следва да е убеден във валидността на изявлението за отказ, както и в неговата непоколебимост. Те сочат, че при противоречиво упражнявани процесуални права от законни представители на едно дружество, при заявено в исковата молба наличие на противоречиви интереси на единия от тях с тези на дружеството, валидността на отказа е необходимо да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството, както и с оглед принципите на процеса за добросъвестно упражняване на права и за дължимост на защита от съда. И съответно, след като е сезиран с редовна искова молба в защита интереса на търговско дружеството от единия от управителите, съдът дължи произнасяне по нея и следва да игнорира заявения впоследствие отказ от иск от другия законен представител. Прието е, че този отказ следва да се схваща като израз на недобросъвестно упражнено право.
Привържениците на това виждане изтъкват, че злоупотребата с процесуални права сама по себе си не предполага невалидно процесуално действие, а валидно, но то е несъвместимо с принципа за добросъвестност, който следва да бъде зачетен с цел осигуряване на търсената защита.
В други определения на ВКС обаче се заявява, че независимо дали страната – юридическо лице, се представлява от един или няколко законни представители поотделно, при десезиране на съда с отказ от частна жалба, съдът не извършва преценка дали той е в интерес на дружеството. Съдът единствено следи за наличие на надлежна представителна власт на направилия от името на страната волеизявление за десезиране. „А ако законният представител води процеса във вреда на представляваното от него дружество, независимо дали то се представлява от един или повече управители, последицата е възникване на правото на търговското дружество да ангажира отговорността на този управител по чл.145 ТЗ за причинените на търговеца вреди“, посочват застъпниците на това виждане.
Противоречивата практика, заради която е поставен вторият въпрос по тълкувателното дело, е установена от председателя на Търговската колегия на ВКС Евгений Стайков (пълния текст на предложението му виж тук). Както стана ясно, тя се отнася до случаи, в които управителите имат право да представляват дружеството само заедно.
Според едно от вижданията при съвместно представителство на повече от един управител на търговско дружество е недопустимо то да бъде представлявано от адвокат, който е упълномощен само от единия от управителите. „Такова представителство би било допустимо единствено в хипотеза, в която другият управител е насрещна по делото страна, но не и в случая, когато с исковата молба са предявени от името на дружеството искове срещу трето лице – търговец“, изтъкват застъпниците му. И сочат, че признаването на самостоятелно процесуално представителство на един от управителите при предвидено с учредителния акт съвместно представителство, би означавало да се признае право на такива управители не само да предявяват искове срещу трети лица, но и да обжалват съдебни решения, с което ще се дерогират правилата за процесуална легитимация и императивните разпоредби за представителството, уредени в ГПК.
Според друго становище при наличие на „изключителни обстоятелства” е допустимо единият от управителите да представлява дружеството в производство срещу трето лице. В определенията на ВКС се сочи, че при наличие на важни и убедителни причини, доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да се защити, съобразно наложилите се в практиката на ЕСПЧ принципи, националният съд следва да установи дали са налице процесуални гаранции, за осъществяване на безспорно допустима материално-правна защита на интересите на дружеството.
И е обоснован извод, че при съвпадащи интереси на недаващия съгласие управител, и на ответника, резултат от предходно осъществено поведение на този управител в противоречие със задълженията му за лоялност към дружеството, представителството на защитаващия дружеството управител е на различно основание от това по чл. 141, ал. 2,предл.1, ТЗ – не като органен представител според учредителния акт, а като представител ad hoc.
Има и трета група определения, в които се приема, че за защита на интересите на дружеството при противоречие между двамата управители, които го представляват заедно, е недопустимо единият сам да представлява дружеството по иск срещу трето лице. Затова като изход от ситуацията се сочи назначаването на особен представител.
Застъпниците на това становище излагат доводи, че тъй като „законодателят не е предвидил правна норма за защита на правата на ищец – търговско дружество в случай на противоречие между двамата управители, когато представителството е само съвместно, нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК следва да се приложи и спрямо ищец – търговско дружество, спрямо което не може да се осъществи надлежно представителство. Аргумент за назначаване на особен представител в този случай се черпи и от аналогията на чл. 29, ал. 2 ГПК, уреждаща липсата на дееспособност и липса на законна представителна власт и попечител на лице, спрямо което трябва да се извършат нетърпящи отлагане процесуални действия“.
18
Коментирайте
Какъв е коренът на думата „дружество“? Не може съдът, както е написал един колега по-долу, да се държи с дружеството като с малко дете. Щом няма съдружие в дейността, значи няма дружество. Нещата за този правен субект за приключили, имуществото следва да се ликвидира, а ако бизнесът е бил печеливш – много сори, ама да бяхте се разбрали. Не е работа на съдът да ви е бавачка на драмите. А и няма как съдът изведнъж да взима решения по целесъобразност за дейността. Game over, man, game over.
Извинявайте, ама това дружество на малко дете ли ще го приравняваме, та да преценява съдът служебно, дали процесуалното действие е в негов интерес? Злоупотребата с процесуални права може да се изразява и в предявяването на иска, а не само в отказа от него. Не знам защо се възприема а приори, че управителят, който е предявил иска, е добросъвестен, а този, който се отказва от него – недобросъвестен. Воденето на неоснователни искове е начин за източване на дружеството и също може да бъде недобросъвестно, а отказът от иска – да защитава всъщност интересите му. Ако управителят, който се отказва от иска,… Покажи целия коментар »
Важното е да вземат решение, което ще е в ащита на интересите на дружеството.
Eстествено, че е недопустимо дужествот да бъде представлявано от адвокат, който е упълномощен само от единия от управителите.
По първия въпрос, ако се подходи формалистично – всяко волеизявление е годно да породи правни последици и накрая евентуално ще се търси обезщетение, иначе най-елементарното съждение в обратния смисъл е, че се зачита първият, а отказът на втория управител трябва да бъде приподписан (потвърден) от другия, защото, ако поединичното представителство се явява противоречиво, може да се търси по-голяма легитимност от „следваща инстанция“ – два подписа. Намесата на общото събрание като арбитър е прекалено разтеглена хипотеза и обезсмисля изпълнителните функции на управителите.
Интересен казус.
Хубаво е да се уточни това в закона, факт. Факт.
Страшни драми.
По скоро е важно уточнение, кпето трябва да се направи.
Особен представител. Това като проектантите за къщи. Правят ги калпаво, но по закон трябва да има такъв и да си му сипал торба с пари. Едно време къщите все проектанти са ги правили. Къщите в Пловдив, Карлово, Калофер…все проектанти са ги правили, как не. Глупости.
Дано се стигне до решение по такива казуси, наистина ама бързо. Бързо!
Интересна ситуация
Ужас
Логиката в последния абзац направо кърти – липсата на дееспособност на физическо лице се прилага по аналогия и за търговско дружество, изпаднало в „шизофренно състояние“, при което има разминаване във волята на двамата представители.
Вариантът да се изчака lucidum intervallum на юридическото лице също е възможен.
#ЛоботомиятаВинагиЕРешение
Да, това ме разсмя
Да не се излагаме, моля!
Не разбирате какво се има предвид или се правите на улаф?
Мен ме изумява и други такива , например от 2013 тълкователно дело , управителя на дружество може дс се разпорежда с имуществото без решение на ОС , ако той сключи договор а съдружницте не са знаели или не са съгласни, то той си е валиден , как са защитени по таси логика съдружниците