Домашното насилие е сериозен социален проблем. „…[В]ъпросът за домашното насилие, което може да приеме различни форми, вариращи от физическо до психическо или словесно насилие… е общ проблем, който засяга всички държави членки и който не винаги изплува на повърхността, тъй като често се случва в рамките на лични взаимоотношения или затворени кръгове, като не само жените са засегнати. Съдът [Европейският съд по правата на човека] признава, че мъжете също могат да бъдат жертви на домашно насилие и че децата също често са жертви на явлението, пряко или косвено. …“ (Opuz v. Turkey, решение от 9 юни 2009 г., § 132).

Домашното насилие има редица проявни форми: физическо, сексуално, емоционално, психическо насилие, принудително ограничаване на личния живот или на личната свобода.

Някои от актовете на домашно насилие представляват и престъпления по Наказателния кодекс – убийство, телесна повреда, принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, закана за извършване на престъпление, системно следене, преследване и подобни деяния, които биха възбудили страх у жертвата. Защитата, която може да получи жертвата по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) не изключва наказателната отговорност, която следва да понесе извършителят, ако актът на насилие представлява и престъпление. Непосредствена цел на мерките за защита по ЗЗДН е незабавно преустановяване на насилието на жертвата, докато наказателното производство преследва по-широк кръг от цели, за които обикновено отнема повече време да бъдат достигнати.

Само по себе си домашното насилие не е конкретно престъпление по НК. От февруари 2019 г. домашното насилие е установено като съставомерен признак в квалифицирани състави на престъпления: по чл. 116, ал. 1, т. 6а от НК – убийство при условията на домашно насилие; по чл.131а, ал. 1, т. 5а от НПК – причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие; чл. 142, ал. 1 т. 5 от НК – отвличане, ако деянието е извършено в условията на домашно насилие; чл. 142а, ал. 4 от НК – противозаконно лишаване от свобода извършено в условията на домашно насилие; чл. 143, ал. 3, т. 2 от НК – принуда в условията на домашно насилие; чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК – закана в условията на домашно насилие; чл. 144а, ал. 3 от НК – системно следене в условията на домашно насилие.

Легалната дефиниция на домашно насилие се съдържа в чл. 93 от НК.

С ДВ, бр. 16 от 2019 г. се въвежда нова т. 31: Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

С измененията с ДВ, бр. 67 от 2023 г. се промени тази дефиниция и сега действа със следното съдържание: Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

Основата на това изменение е решението по делото А.Е. срещу България от 23 май 2023 г., в което се посочва, че у нас националната правна рамка и съдебна практика изискват, за да се счита вредата за вреда, причинена в контекста на домашно насилие, трябва да бъдат установени повтарящи се действия на насилие, предшестващо жалба в това отношение. По този въпрос Съдът повтаря, че домашното насилие може да възникне дори в резултат на един единствен инцидент (вж. Volodina, § 81).

Първият въпрос, който се поставя във връзка с тази легална дефиниция, е за кръга лица, който е включен в рамките на „домашно насилие“. Необходимо е да се отчете, че защитата по НК има различен персонален обхват на лицата, които имат качество на пострадали от престъпление, извършено в условията на домашно насилие, в сравнение със ЗЗДН. Част от лицата, посочени в ЗЗДН, които не живеят или не са живели в едно домакинство с извършителя, са изключени от кръга на пострадалите по НК. В същото време един по-широк кръг лица може да получи защита по НК, ако живеят или са живели в едно домакинство с извършителя. Законовите дефиниции и в двата нормативни акта обосновават извод, че жертва на домашно насилие може да бъде всяко лице, независимо от неговия пол.

Вторият въпрос, който поставя определението за домашно насилие, е дефинирането му като действие, поведение. Законът казва, че престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на някоя или някои от изброените форми на насилие и принуда. Необходимо е да се подчертае, че част от формите на насилие са инкриминирани в различни престъпни състави. Друга част – като психическо или икономическо насилие, не представляват престъпление по НК.

В тази връзка, ако с осъщественото насилие или принуда е реализиран състав на престъпление, с пострадал в рамките на очертания в дефиницията персонален кръг, то това поведение е едновременно акт на домашно насилие (по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и на престъпление по НК.

Очевидно законодателят е възприел, че всеки подобен акт, осъществяващ състав на престъпление, ако е извършен спрямо лице от посочените в легалното определение, осъществява квалифицирания състав на престъпление. При актуалната дефиниция, следователно, за да се квалифицира едно престъпление като извършено при условията на домашно насилие, е необходимо: 1. да е осъществен акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, опит за такова насилие, или форма на принуда, с които се осъществява изпълнителното деяние на престъпление; 2. този акт да е извършен спрямо лице, с което извършителят се намира във връзката, предвидена в закона.

Както вече стана дума, част от действията, посочени в определението по т. 31, не могат да реализират състав на престъпление по НК и в този смисъл те на практика са ненужни в дефиницията. Би следвало наличието на действия, осъществяващи домашно насилие, но не реализиращи състав на престъпление, които предхождат или съпътстват престъплението, да се ценят като отегчаващи вината обстоятелства.

При по-тежко квалифицираните състави от този вид може да се приеме, че е налице особен субект. Той се определя от кръга лица, които могат да бъдат пострадали от домашно насилие (напр. братя и сестри не са в този кръг).

18
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Асан Генов
Асан Генов
16 май 2024 15:12
Гост

Изпускането на стомашни газове също е домашно насилие. Тровиш съжителя си с парников газ.

Симо
Симо
16 май 2024 12:52
Гост

Много полезна статия.

Щерев
Щерев
16 май 2024 12:41
Гост

А ърябва домашното насилие да е конкретно престъпление по НК.

Анонимен
Анонимен
16 май 2024 12:39
Гост

Не е нужно актът на домашно насилие да е сам по себе си престъпление. Поставянето на жертвата в икономическа зависимост чрез забрана да работи и отнемането или ограничаването на средствата за живот, за храна, отопление, за лекарства може да доведе до съставомерни увреждания или до смъртта и. Затова ми се струва, че посочването на споменатите в материала актове като част от дефиницията по чл. 93 т. 31 от НК не е ненужно и те няма да са отегчаващи обстоятелства, а ще обуславят квалифициращия признак на престъплението, ако съставомерният резултат е настъпил като следствие на такъв акт.

нов
нов
16 май 2024 12:30
Гост

чл.161,ал.2 от НК имах предвид

нов
нов
16 май 2024 12:29
Гост

Интересно обаче, какво става с чл.161,ал.2 от НПК, според който умишлено причиняване на средна телесна повреда на възходящ, низходящ, съпруг,брат или сестра се възбужда едва при тъжба на пострадалия до прокуратурата. Излиза, че всеки такъв акт ще е извършен „в условията на домашно насилие“ и чисто престъпление по чл.129 от НК спрямо тази категория пострадали не може да съществува.

Анонимен
Анонимен
16 май 2024 8:49
Гост

ДА!

Анонимен
Анонимен
16 май 2024 8:49
Гост

Добре е
Написано. Темата е сложна

Анонимен
Анонимен
16 май 2024 8:48
Гост

Полезно

Анонимен
Анонимен
16 май 2024 8:47
Гост

Бее ти се защищаваш бе, нема кво

Анонимен
Анонимен
16 май 2024 8:47
Гост

Поздравления за труда

Анонимен
Анонимен
16 май 2024 8:47
Гост

Ганьо мисли, че може жени да бие. Бързо в затвора 5 години

Aleksa
Aleksa
16 май 2024 10:44
Гост

Ганка си мисли, че всичко ѝ е позволено и всички са ѝ длъжни… Подава изфабрикувани Декларации по ЗЗДН прави се на жертва, лишава децата си от баща….и използва закона за репресия срещу партньора си… За съжаление, именно заради тези злоупотреби от страна на мними жертви на домашно насилие, истинските жертви/жени, мъже и деца/ не получават адекватна защита. Ако не вярвате, вижте статистиката….но не тази „статистика“на НПО сектора, който е ПРЯКО заинтересован да се популяризира този проблем и да се увеличават злоупотребите … Целта не е да се разреши проблема, а да се раздели обществото, да се унищожи семейството като основна… Покажи целия коментар »

Лозан
Лозан
16 май 2024 12:43
Гост

Комплексирани мъже…

Сит
Сит
16 май 2024 8:46
Гост

Заплетена работа

Емил
Емил
16 май 2024 8:46
Гост

Чудна статия. Да учи

Маронов
Маронов
16 май 2024 8:45
Гост

Тука пуберка и баща крещят до лудост всяка вечер…

Проскубания бухал
Проскубания бухал
16 май 2024 8:38
Гост

„По този въпрос Съдът повтаря, че домашното насилие може да възникне дори в резултат на един единствен инцидент.“

Ключов момент е да не насилвате децата и съпрузите си – един единствен изтърван шамар (физическо насилие), крясък или забележка (психическо насилие) и влизаш в черния компроматен списък (на посолствоТО), после социално изключване, развод, издържка и ограничителна заповед.
#НПОтатаЗанятНайДобреКакСеВъзпитаватДеца
#ПоЛесноЕДаСиНаемешПартньор
#РешавамеДемографскияПроблем