Сдружението за модерна търговия (СМТ) се обръща с молба към президента Румен Радев да наложи вето върху приетите на 30 април промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), които се отнасят до определянето на пределна търговска надценка от 15% за три вида хляб – бял, Добруджа и типов. С такава позиция излиза сдружението.
Според СМТ поправките в ЗДДС са приети без мотиви, без икономически анализ и предварителна оценка на въздействието, както и без обществено обсъждане със заинтересованите страни и с компетентните държавни органи.
„Това е в пълно противоречие с принципите на правовата държава и представлява абсолютен произвол от страна на законодателната власт“, казват още от сдружението в позицията си.
Мотивите за искането са следните:
Всяка намеса на държавата в определянето на максимална надценка за търговците може да повлияе негативно, ограничавайки свободната стопанска инициатива, гарантирана от Конституцията на България.
Ограничаването на свободното ценообразуване неминуемо ще доведе до изкривяване на конкуренцията при предлагането на хляб, от което ще пострада крайният потребител.
Негативните ефекти от подобен тип мерки се потвърждават от категоричната позиция на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), изразена по подобен казус (определяне на максимална надценка на стоки от първа необходимост, предвидено в Проект на Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите). Становището на КЗК е, че наличието на нормативно определена максимална надценка ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно и създава риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната. Според КЗК целта на предложената регулация е осигуряването на ниски цени на стоките от първа необходимост, но ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията.
Следва да се вземе предвид и международният опит в прилагането на максимални надценки на продукти. Така например, в Гърция отмяната на фиксираните надценки е довела до 6% спад в цените на стоките, които са били обект на регулация. Важно е да се отбележи, че малко преди регулацията на максималната надценка да бъде премахната в Гърция, Европейската комисия (ЕК) е започнала производство срещу страната за ограничаване на съответния пазар. Политиката на дерегулация е официално въведена на гръцкия пазар на 23 юни 2011 г., като съответните положителни резултати не закъсняват.
Приетата мярка е в разрез с ефективната конкуренция и увреждаща интересите на потребителя. Пределната търговска надценка от 15% не почива на експертно заключение и не отчита интереса нито стопански субекти по веригата за доставка на храни, нито на потребителите. Точно обратното, от приетата мярка са налице преки негативни ефекти, които могат да се обобщят (без да се изчерпват) до: ограничения в предлагането на засегнатите групи стоки, повишена потребителска инфлация, преориентиране към вносни стоки на по-ниски цени, намаляване на инвестициите и ограничаване ръста на доходите в сектор „търговия на дребно“.
Припомняме, че 30 април бюджетната комисия реши да удължи нулевата ставка за хляба и брашното. Срокът изтичаше в края на юни, когато трябваше да се върне на 20%, както беше преди пандемичната надпревара за сваляне на ДДС на много групи стоки и услуги. Надценката на хляба три вида хляб – бял хляб, хляб „Добруджа“ и типов хляб – ще е 15%.
Коментирайте