Парламентът не може да иска вот на недоверие на служебното правителство, защото не го е избирал, а то е назначено от президента.

В това бе категоричен конституционалистът Борислав Цеков, след като БСП и „Възраждане“ поискаха Румен Радев да освободи Димитър Главчев като служебен премиер и заплашиха, че ако не го стори, ще внесат вот на недоверие. Дори събраха нужните подписи.

Доц. Цеков цитира решение на Конституционния съд от 1992 г. „То постановява, че по отношение на служебното правителство Народното събрание осъществява парламентарен контрол в ограничен обем, а именно актуални въпроси, питания, изслушвания, но не може да реализира политическа отговорност, тоест да иска вот на недоверие“, обясни той. Така е, защото източникът на пълномощията, които получава служебното правителство, е непарламентарен – това е президентът.

„Последните поправки не променят нищо в тези постановки. Неслучайно в конституцията има и терминологични разлики. В чл. 89 се говори за Министерски съвет и се казва, че вот на недоверие се внася на МС, тоест на избраното от парламента правителство. При служебното правителство не се използва терминът Министерски съвет, то се нарича служебно правителство, за да се отграничи от избраното от парламента“, обясни доц. Цеков.

Тезата застъпват и колежката му Наталия Киселова, и бившият правосъден министър Антон Станков.

Ако президентът освободи Главчев, той трябва „по каталога да избере друг служебен премиер“, а след това да проведе консултации и по предложение на новия кандидат да назначи състав на нов кабинет, обясни още Цеков. Защото, ако бъде отстранен този служебен премиер, се освобождава цялото правителство.

„Президентът е в обвързана компетентност, той може да освободи министър само по предложение на служебния премиер, но това не изключва да поиска разговор, консултация с него и да потърсят компромис“, допълни той.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar