Някои думи говорят за миналото и нравите на хората, които ги изричат, повече от научни трудове. „Приключение“ е такава дума. В западноевропейските езици тя е с латински корен, родеещ се с напредък, с предизвикателство към догми и статукво – (aventure, adventure, avventure, aventura). У нас „приключение“ звучи почти като приключване. За разлика от авантюрата, която смислово и емоционално вдига очите към небето и хоризонта, приключението назидателно ги свежда и заключва. Сякаш родовата памет и генетичният ни код напомнят, че тук, който застане срещу течението, или, недай си Боже, тръгне напред, неизбежно и безславно приключва.

Съществителното „нотариус“ символизира гарантирана от държавата сигурност на факти и документи. Постморталната слава на Мартин Божанов превърна „нотариус“ в нарицателно за измамник. Буквално за дни българските реалности обърнаха наопаки конотацията дори на думата – догма за надеждност и устойчивост.

Марто Нотариуса и мълчанието на агнетата

На 14.01.2020 г. в съдебно заседание, в съдебна зала на охранявана съдебна палата, Мартин Божанов – Нотариуса заплашва съдия Владислава Цариградска, че ако не се отведе от делото му, ще пострада. Целта на заканата е ясна – казусът за къщата на изнудвача трябва да се гледа от „предвидим“ съдия.

Божанов знае, че се прави аудио-запис на съдебния процес, а заканите му са предшествани от канонада клеветнически статии за семейството на съдията, публикувани в приближени до прокуратурата „медии“. (По-късно, изобличавайки бившия главен прокурор Иван Гешев, настоящият му заместник Борислав Сарафов призна, че поръчкови статии рутинно са произвеждани в прокуратурата и целево са подавани на „правилни“ медии).

Малко преди заседанието, чрез посредник, Цариградска получава ултиматум от Нотариуса – да се отведе от делото, за да спре клеветническата кампания срещу нея и да „получи някой лев“, или ще бере ядове – лични и служебни. Посредникът не пропуска да подчертае близостта на Божанов с Иван Гешев. Неприличното предложение е тактически обмислено и коварно. То поставя съдията в етичен капан – ако не се отведе, ще изглежда предубедена към страна по делото. Ако пък си направи отвод, сякаш е приела корупционната оферта.

Цариградска рискува да бъде обвинена в пристрастие, но не позволява на изнудвача да си избере угоден съдия. Неотстъпчивостта ѝ вбесява Божанов и съучастника му, представящ се за адвокат. Заплахите срещу съдията ескалират и зловещо ехтят в съхранения аудиозапис от заседанието. След невъобразимия инцидент, Цариградска сезира компетентните органи, настоявайки за институционална защита срещу похитената независимост на бъларския съд. Всуе! Прокуратурата съучастно мълчи пред явния опит за принуда.

Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) съчувствено изслушва „тревожната“ си колега. Назначава ѝ физическа охрана, но мълчаливо игнорира заплахата за правосъдието, макар че и съдия от Софийски апелативен съд брутално е изнудван от шайката на нотариуса.

Когато държавата откаже правосъдие, справедливостта идва на улицата. Показният отстрел на Мартин Божанов изкара на повърхността миязмите на дълбоката държава – чудовищни схеми за корупция и търговия с влияние, грижливо отглеждани години наред от високопоставени политици, магистрати и полицаи пред очите на колегите им в завзетите институции.

Етичните зловония напомнят усещането в „Зона на интерес“ – спечелил тазгодишния „Оскар“ за чуждоезичен филм. Там, до опасаната с бодлива тел ограда на концлагера „Аушвиц“, офицер от „SS“ и жена му създават райска градина, а многодетното арийско семейство благоденства. Малките неудобства – задушлив дим от изпепелени хора, предсмъртни стонове и злокобни механични звуци от пещи за изгаряне на човешки тела, се компенсират с битови придобивки – луксозни дрехи и бижута, червила, парфюми и златни зъби, отнети и изтръгнати от концлагеристите.

И тук „честни и скромни“ прокурори, съдии и полицаи благоденстват чрез противоправния си комформизъм, макар да виждат, чуват и подушват случващото се на съседни бюра и в съседни кабинети. По-оправните запълват зоната си на комфорт с членски карти в „елитния“ клуб „SS“ на Нотариуса и с бърз достъп до „8-те джуджета“, където Петьо Еврото отваря и затваря сергията за привилегии и „правосъдие“.

Безмълвието на магистрати пред явни престъпления поставя въпроса – „Може ли стената на Ада, зад която се съсипват човешки съдби, да бъде параван и оправдание за заучената им безпомощност и за съзнателната им неинформираност?“

Големите надежди

Мръсната пяна, изплувала край трупа на Нотариуса, разколеба етичните претенции на съдебната власт и за кратко извади управляващите я от зоната им на комфорт. Сепнати, някои от тях смътно си спомниха, че още през 2020 г. са сезирани от В. Цариградска за атентата срещу правосъдието, но леко са го проспали и подценили. Други театрално се зарекоха този път да има възмездие за замесените в престъпната схема.

Жадни за справедливост, хора повярваха, че такова падение не може да бъде покрито и заметено, че след него общност и държава не може да има без катарзис. Босовете на криминалното ни подземие обаче не мислеха така. Заради илюзиите на будалите, мафията не би попиляла своята паралелна „държава“, градена камък по камък, година след година, мандат след мандат.

Реставрацията

След като наивният ентусиазъм беше удавен в процедури и комисии, „архитектът“ натисна бутона „Restart“. Авторитетни съдийки дружно нахлуха в телевизионни студия и хорово обговаряха опорката, че нотариусът е прост измамник и че само Прокуратурата може да разследва схемите му. Принизявайки Божанов до маргинален шмекер, те оневиниха съучастниците му с магистратски тоги, внушавайки, че той е лъгал „клиентите“ си, че ще търгува делата им със съдии и прокурори.

Рейдът на съдиите, които рядко застават пред камера, съвпадна с възкресението на медийните бухалки на Прокуратурата, които бяха използвани и за тормоза над В. Цариградска. Синхронизирано в тях се появиха еднотипни публикации, че смъртта на Нотариуса, който е „просто криминален тип, се използва за овладяване на Прокуратурата“.

Исторически опровергана е и втората опорка на достолепните магистрати – че честните прокурори ще разкрият бандитите сред своите. За 20 години не видяхме дори един прокурор, дръзнал да провери безобразията на Филчев и Цацаров, Гешев и Сарафов. Видяхме обаче стотици прокурори с пурпурни тоги (и прокурорки с експресивни устни), изкарани като стадо пред съдебните палати, в подкрепа на Гешев срещу Сарафов.

После някои от същите обвинители от Софийска градска прокуратура, водени от Сарафов, оглавиха вендетата, срещу отломките от бандата на Нотариуса, свързана с Гешев и Софийска районна прокуратура. Докато гангстери в пурпурни тоги разчистваха сметки помежду си, майката и жената на М. Божанов се оплакаха, че никой не разследва убийството му…

Междувременно гадни закани срещу съдия Цариградска и децата ѝ заляха служебният email на съда, в който тя работи. Чевръсто за тях беше обвинен психично болен човек с политически адаптиран псевдоним – „Червения пират“. Никой обаче не провери данните, че В. Цариградска е посъветвана „да се кротне“ от шефа на пропагандния отдел на Прокуратурата. Проверка срещу същия негодник, тясно специализиран в заплахи към жени, не беше възложена и когато проф. Асена Стоименова – лидер на Съюза на фармацевтите в България, публично заяви, че подобни заплахи („ако не спре да реве, ще бъдат приложени силови мерки“) са отправени и към нея през Covid-кризата, когато Гешев нарочи и аптекарите за врагове на народа.

Оказа се, че в пресцентъра на Прокуратурата са работили бивши служители на „Вътрешна сигурност“ в МВР, обучени да водят дезинформационна война. Сега те воюват срещу български граждани, нарочени за мишени от Прокуратурата. Стратегическото омаловажаване на казуса с „Нотариуса“ разбуди подземни демони, които за кратко се бяха „кротнали“ и умълчали.

Жадни за реванш и озлобени от страха си, те изпълзяха на светло и застанаха пред камерите. Парадът им оглави Галя Георгиева, която според Яне Янев, „дори до тоалетната не ходи, без да пита Цацаров.“[1]

От кого трябва да пазим обществената сигурност

На 6 март 2024 г. Георгиева пожела да бъде изслушана от Прокурорската колегия (ПК) на ВСС – „въшките“, както ги нарече в задушевен разговор с Гешев, техният колега Йордан Стоев. Добила кураж сред себеподобни, съратничката на Цацаров нарече Парламентарната комисия за изясняване на казуса с „Нотариуса“ – „мегдан, където може да се проведе Майдан срещу съдии и прокурори“.

Георгиева злоупотреби медийното внимание, за да насъска Прокуратурата срещу Антикорупционния фонд (АКФ), разкрил аферите на Петьо Еврото и Нотарисуа. Според нея, АКФ е заплаха за националната сигурност, тъй като в управителния му съвет участва чужденец. Никой от чинно изслушващите я членове на ПК на ВСС не реагира на изказването, въпреки фашизоидната му стилистика. Когато български съдия влага в понятието „майдан“[2] същия перверзен смисъл, какъвто руската антиевропейска пропаганда, това е заплаха за обществената сигурност.

В разрез с Конституцията и с правопорядъка в европейска България е представител на съдебната ѝ власт да зове за разследване срещу гражданско сдружение, защото в него участва чужденец. Това е подходът на сатрапи като Путин и Лукашенко, които сатанизират и малтретират граждани и техни сдружения, обявявайки ги за „чуждестранни агенти“. Когато в правова държава „магистрат“ отправя такива призиви и употребява понятия, използвани и срещу България от вражеска страна, той по същество проповядва антидемократична и фашизоидна идеология. Това е истинска заплаха за сигурността ни, а не участието на чужденец в АКФ.

Безразличието на Прокуратурата и на службите ни към такива публични изяви на лица от властта застрашава обществената сигурност, особено когато войната е на прага. Според „mediapool.bg“ – в подобен случай Прокуратурата е повдигнала обвинение за изказване, че „в България се прави майдан“, в сходен фашизоиден дискурс.[3] Ако живеем в правова държава и Законът е еднакъв за всички, Георгиева трябда да отговаря за същото деяние.

СК на ВСС незабавно следва да се самосезира и да накаже дисциплинарно самозабравилата се дама за уронване авторитета на съдебната власт. Знаем, че това няма да се случи, просто защото така е по-лесно и удобно за колегите ѝ, наметнати с тоги. Когато магистрати предпочитат удобството пред закона това е опасно за сигурността на правовата държава. Институциите ни не направиха нищо, когато Бойко Борисов, като васал на Путин, прокара с наши пари руски газопровод през България.

Прокуратурата съучастнически мълчеше, когато години наред руски шпиони взривяваха военни заводи в България. Когато оръжейният търговец Е. Гебрев беше отровен с „Новичок“, тогавашният главен прокурор Цацаров сръчно диагностицира казуса като „преяждане с рукола“. Докато военните ни заводи гърмяха и в тях гинеха хора, Цацаров и Гешев обменяха тоталитарен опит с руския главен прокурор – Чайка, като негови скъпи гости. Когато никой не разследва истински тази институционализирана антибългарска диверсия, както и поръчителите на смъртта на „Нотариуса“, това е заплаха за сигурността и за ценностите ни.

Конституционните „нотариуси“

От последните поправки в Конституцията изненадващо отпадна най-старата и най-консенсусна идея за въвеждането на индивидуалната жалба до Конституционния съд (КС). Вместо с такава жалба да се браним срещу закони, които газят основните ни права, ненадейно бе приет „скопен“ модел, при който само съдии, разглеждащи делата ни, могат да попитат КС, дали приложимият закон се бие с Конституцията.

Липсата на ценностни аргументи за отстъпление от първоначалната идея, която се обсъжда в юридическите среди от четвърт век, навява съмнение, че компромисът е резултат от конюктурен пазарлък.

В края на 2023 г., точно, когато оспорваните конституционни промени се оказаха в КС, Правителството му подари прекрасна сграда за 22 млн. лева. Това се случи, макар че тогава, фиксиран в Еврозоната, Асен Василев буквално цепеше стотинките за бюджетни разходи и спря да плаща дори присъдени обезщетения срещу държавата. Тезата за бакалска сделка – нова сграда и по-малко непривлекателна работа в непозната материя срещу отхвърляне на жалбите срещу най-важните конституционни промени, се подхранва от нежеланието на конституционните ни съдии да бъдат свалени от пиедестала на сенатори и да бъдат „принизени“ до съд по правата на човека.

В основата на тази „култура“, която не разпознава основните права и свободи и поради това не ги признава за ценност, е здравата идейна комунистическа закалка на повечето конституционни съдии. Освен етатистките тезиси от социалистическото право, в техни решения от последните години прозира „новаторската“ идеология на Путин и Дугин за водещата роля на традицията, семейството и православието в новия „Руский мир“. Това е истинска заплаха за демокрацията в България.

Възползвайки се от новата конституционна придобивка, съдия Цариградска сезира КС с норма от Наказателно-процесуалния кодекс, позволяваща трафиканти на хора да сключват споразумения с прокурори, без съгласие на жертвите и така да получават символични наказния. Освен в защита на жертвите на трафик и робство, системно бити, изнасилвани и изнудвани от похитителите си, искането до КС целеше да разбие прокорупционния прокурорски чадър над трафикантите, които често de facto са „амнистирани“ от доблестните им обвинители чрез споразумения в досъдебното производство.

Неслучайно Гешев беше известен като повелител на споразуменията. Въпреки явната противоконституционност на атакувания текст, въпреки обществения интерес и несъмнението етични основания за „отмяната“ му, конституционните съдии провидяха в искането на Цариградска заплаха за служебната им идилия. (Всеки конституционен съдия е докладчик по 1-2 дела годишно)

Искането на Цариградска стана прецедент, даващ ясен знак, че КС няма да допусне „редови“ съдии до същинския конституционализъм, разбиран като защита на основните права и свободи.

Първо искането бе оставено „без движение“ с формалистичен мотив – КС бил сезиран с определение, а не с искане, сякаш от съдържанието му не личи какво се иска. След отстраняването на твърдения „недостатък“, то повторно е оставено без движение с назидателни мотиви – неяснота на изложението. Тази „неяснота“ е налице изначално, но КС не я посочва при първото „обездвижване“ на искането, за да унижи повторно Цариградска, че не се справя с елементарна процедура.

Посланието към съдиите е ясно – „Голготата на Цариградска очаква всеки, който дръзне да тормози КС с права и свободи на маргинали“. Има и друго внушение. Щом опитен съдия не може да се справи с неписаните изисквания за сезиране на КС, как да пуснем прости хора адвокати в мавзолея на българската конституция сами да подават конституционни жалби.

С нескопосано Определение, докладвано от Десислава Атанасова, в сюрреалистичната ѝ роля на конституционен съдия, искането на В. Цариградска е отклонено. Мотивите на КС са невротични и заядливи. На съдията, дръзнал да наруши сенаторската идилия, е обяснено, че не може току-така да безпокои КС, когато не е убеден в противоконституционността на законовата норма.

Нищо, че според принципите на правото, когато магистрат е убеден в противоконституционност на закон, той просто не го прилага. Така КС показа на съдиите и на гражданите, че може имат достъп до конституционно правосъдие, ама друг път, а промяната в Основния закон е само наужким. Шашмата с конституционната жалба и политическата търговия на конституционните съдии ги принизява до Нотариуса и Еврото. Това е заплаха за правовата държава.

Епитафия

Така, за по-малко от два месеца, заглъхна поредното българско „приключение“ – операция „Чисти ръце“ и конституционна реформа в страната на Нотариусите.

[1] https://acf.bg/bg/spisak-za-barz-kontrol-istoriyata-na-ve/

[2] Майданът е исторически символ на опита на Украйна през 2013 г. да се отърси от руската зависимост. В хибридната война, водена от Путин срещу „колективния запад“, руската пропаганда внушава, че на майдана е извършен профашистки преврат.

[3] https://www.mediapool.bg/kak-ne-varvi-borbata-s-fashizma-v-bulgaria-news357023.html

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar