Шефът на КЗП Стоил Алипиев изуми депутатите от подкомисията за защитата на потребителите и ограничаването на монополите с позицията си относно индексираните с инфлацията трета поредна година цени на трите мобилни оператори.

Алипиев се обяви за „мек подход“ спрямо трите телекома и търсене на справедлив баланс в диалог с тях, защото законът бил такъв, че не може да се наложат санкции, а влизането в съдебен спор било крайно рестриктивна мярка. За да наложим санкция за неравноправна клауза, свързана с индексирането на цените, трябва законови промени, каза Алипиев.

„Това, което чувам, е възмутително. Прехвърляте топката на депутатите. Икономическата комисия на няколко пъти ви отправи запитване преди време дали има нужда от законови промени – вие отговорихте, че няма“, отвърна Десислава Трифонова от ГЕРБ, която е председател на подкомисията за монополите.

Румен Гечев от БСП също се възмути от позицията на Алипиев: „Оставам с впечатлението, че защитавате интереса на телекомите, а не на потребителите“.

На заседанието бе поканена и омбудсман Диана Ковачева, която също отхвърли предложението за мек подход. „Аз нееднократно с аргументи съм уведомявала мобилните оператори и КЗП, че клаузата за индексация на цените с инфлацията, която се прилага трета поредна година, е неравноправна. Първо, защото условията за индексация не са уговорени индивидуално с потребителите и те не може да преговарят за тях, второ, те се сключват във вреда на потребителите и те не може да се откажат от договора без неустойки. Вече има и съдебна практика на Окръжния съд в Пловдив. Защо не са предприети мерки и КЗП не е сезирал съда?“, попита тя.

Ковачева посочи, че съгласно евродиректива неравноправна е клауза, която е създадена предварително и клиентът не можа да повлияе. Освен това клиентът не може да прогнозира с колко ще поскъпне услугата и сега много хора не могат да си позволят по-високите сметки за мобилни услуги.

Припомняме, че А1 и Йетел вдигнаха за тази година цената на услугата с 9.5%, колкото е средногодишната инфлация за 2023 г., а Виваком с 4.5%, но през 2023 г. имаше повишение с над 15%.

„Несправедливо и нелогично е да се ползва инфлацията, формирана от ръста на цените на хранителни стоки, жилищно поддържане и обзавеждане, хотели и ресторанти, здравни и образователни услуги, като основание за вдигане на цените. Тези стоки и услуги от потребителската кошница нямат никакво отношение към вашите разходи“, обърна се Ковачева към мобилните оператори.

Депутати призоваха ръководството на КЗП да използва аргументите и анализите на омбудсмана и да обсъдят какви мерки ще предприемат за защита на потребителите, които са по-слабата страна в договореностите с мобилните оператори.

Шефът на КЗП, който в последните месеци се забърка в редица скандали, но до момента нито принципалът министър Богдан Богданов, нито премиерът Николай Денков могат да го освободят, обясни, че до момента по отношение на телекомите комисията е разглеждала само дали има нелоялни практики, но не и неравноправни клаузи. Той лично смятал, че може да се търси неравноправност в клаузата с индексацията на цените, защото липсва реципрочност за потребителя (клиентът не може да се откаже от договора без неустойка, ако не е съгласен с новата цена). „Забавил съм се да назнача обсъждане в комисията, защото още си подготвям мотивите, така че да издържат в съда“, каза Алиепив.

Признанието на заместниците му Константин Арабаджиев и Ангел Джалев, че за първи път на днешната комисия чуват мнението на Алипиев, защото той не разговоря с тях, още повече изуми депутатите.

„Това е ненормално. Така ли ще я карате? Защо вие смятате, че сам с вашата секретарка трябва да решавате какво да разглеждате. Има още двама членове на тази комисия, тя не ви е бащиния!“, възкликна Румен Гечев.

В крайна сметка Алипиев обеща до 10 дни да бъде обсъден казусът с телекомите и да има решение, както и да бъде изпратена и справка на депутатите дали и в другите страни от ЕС има подобни неравноправни клаузи и как се осъществява контролът върху олигополни формирования, каквито са мобилните оператори.

Представители на трите телекома пространно обясниха на депутатите колко важни икономически и стратегически субекти са те, как са най-проверяваният и най-светлият бизнес и как българите плащат най-евтините мобилни услуги в цяла Европа.

От Йетел твърдят, че евродирективата за защита на потребителите от неравноправни клаузи, изключва индексирането на цените, при това не само за телекомите, а за всички видове бизнеси. В ЕС масово използвали индексацията и често като база била именно инфлацията като най-прозрачен индекс, посочиха от телекома и предложиха те да представят на депутатите сравнителен анализ.

Омбудсманът Диана Ковачева обаче ги контрира като уточни, че директивата допуска индексация на цените, но само ако е законосъобразна и много ясно описана в договорите с потребителите. „Във вашите договори не е посочено как ще става индексацията, но дори и да пише, че е с размера на инфлацията през предходната година, за потребителите това е непредсказуемо като сключват договора“, каза Ковачева.

Бившият омбудсман Мая Манолова, сега лидер на движението „Изправи се. БГ“, което внесе колективни искове тези дни срещу трите телекома, също взе участие в комисията. Тя призова КЗП да заведе също такива искове в съда, защото законът им дава право да минат по кратка процедура, вместо да чакат 8 месеца. „Ще ви помогнем какви аргументи да напишете в тези искове“, каза Манолова. Тя е открила и множество други неравноправни клаузи в договорите на мобилните оператори, които също може да се атакуват – като изплащане на разликата между „реалната“ и префенциалната цена при отказ от договор, натоварването на сумите при неизпълнение с 8% за колекторските фирми и др.

Според Манолова законът дава право на КЗП в 14 дневен срок да задължи мобилните оператори да преустановят индексацията и да заличат неравноправните клаузи. „Индексацията е допустима, ако става въпрос за дългосрочни договори, но телекомите сключват двугодишни договори и е нормално сами да си носят риска“, каза Манолова. Тя призова и за силно завишаване на санкциите при неравноправно третиране на потребителите: „Сега санкциите са между 10 хил. и 50 хил. лв. – капка в морето за телекомите с по 1 млрд. лв. оборот“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar