Здравка Калайджиева, адвокат, правозащитник, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека (2008-2015) коментира по БНР разследването за организираната престъпна група в съдебната власт, започнало след убийството на Мартин Божанов – Нотариуса.

Двете любознателни комисии – на парламента и на Висшия съдебен съвет (ВСС) би трябвало да са напълно наясно с данните, които съществуват отдавна и са достъпни за широката публика – данни за натиск върху съдии, данни за огъване на съдии, данни за кадруване в съдебната система. Всички те са добре известни, не само на юридическата общност.

За съжаление, тяхното отразяване в медиите е по-скоро кампанийно, по всеки конкретен случай и предизвиква интереса на обществото по-скоро откъм жълтата страна, а не откъм институционалния проблем, който в юридическата общност е отдавна известен.

Става дума за масиран натиск специално върху съдиите и за употребата на най-различни механизми, за да бъде поставена съдебната власт, съдът, в зависимост, в страх и да бъдат инсталирани удобни прокурори.

Няма нищо лошо в това прокуратурата да се самосезира, нито е толкова укорима йерархичната ѝ структура. Проблемът е, че като институция прокуратурата има възможността да действа избирателно.

Както да избира срещу кого да образува производство, така и да държи преписки срещу лица и институции в чекмеджетата си и после да ги вади като фокуси от ръкава.

Здравка Калайджиева: Прокурорският „слон“ отдавна е в стаята и е видим и отвън

На първо място, може да се даде достъп до разследванията на пострадали лица и на лицата, подаващи сигнали за извършени престъпления, по-специално корупция.

Ние нямаме изправени пред съд лица, заподозрени за корупция, а корупция съществува.

Прокурорите не би трябвало да се ползват нито с несменяемост, нито с имунитет. Законодателят трябва да ги направи отчетни пред обществото, а българското общество би трябвало да се запознае с причините за недостатъците в правосъдието.

Със сигурност има съдии, които се поддават както на предложения някой лев, така и на натиска, който знаят, че може да бъде осъществен срещу тях. Това има безспорен смразяващ ефект. Този смразяващ ефект има въздействие върху съдебната система. Това е целен ефект.

Има оглушително мълчание както от компетентните органи, така и от ВСС и от самите съдии. Става дума за насадено притеснение и предпочитание на съдиите да си вършат работата, вместо да посочват недостатъците.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar