Георги Дичев, председател на Камарата на ЧСИ: Запорът на пенсии и заплати отново ще е на дневен ред
Законът за несъстоятелността на физическите лица не помага на най-бедните да започнат "на чисто"
Политици насаждаха безотговорно омраза към частните съдебни изпълнители за личен рейтинг
Опитът на други държави сочи, че може да очакваме десетки хиляди молби веднага след приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица, а у нас за него се говори от години и действително много граждани имат нужда от този механизъм, казва председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев. Вълната от молби по новите дела на практика ще блокира окръжните съдилища в страната, а те разглеждат сериозните дела като първа инстанция, предупреждава юристът, който заедно с колегите си е на мнение, че така ще пострада и цялото правораздаване, на което всички разчитаме за правовия ред и за защита на нашите права.
– Много юристи, включително и Вашето съсловие на частните съдебни изпълнители, изказахте отрицателни становища по предстоящото гласуване на Законопроекта за несъстоятелността на физическите лица, господин Дичев, наричаме текстовете „Закон за личния фалит“. Кои са основните проблеми, които очертава, вместо да решава законопроектът?
– Като съдебни изпълнители ние ежедневно комуникираме с кредитори и длъжници и сме запознати много добре с проблемите и на двете страни. При нас има дела и на повече от 20 години, прехвърлени още от държавното изпълнение. По някои от тях хората са плащали всеки месец суми за погасяване на техния дълг, но се оказва, че към днешна дата те са погасявали само лихвите и разноските и дори не са стигнали до изплащане на главницата. Някои от тези длъжници са обезпечили кредита с ипотека върху жилище, имотът е продаден на публична продан, но имаше един продължителен период след световната икономическа криза, в който на търговете не се явяваха купувачи, за разлика от сега. Тогава провеждахме множество търгове без никакъв интерес и цената по закон след всеки търг се намаляваше. На десетата поред продан се явява един участник и без наддаване ставаше собственик на една действително ниска, но пък реална според търга цена, защото принципът е една вещ струва толкова, колкото са склонни да платят купувачите за нея. Тогава много длъжници се почувстваха ограбени и обвиняваха ЧСИ, че са продавали на безценица, а ние просто изпълнявахме съдебните решения и закона такъв какъвто е. В следващите години същият този длъжник ежемесечно извършва плащания, но въпреки тях към днешна дата дългът си стои почти същия заради натрупаните лихви и разноски. Ако плащанията не засягат главницата, всяко задължение по закон само за около 7 години се удвоява. Здравата човешка логика не проумява как така след като е продадено ипотекираното жилище и е плащано всеки месец в продължение на много години, дългът си остава почти същия. Хората много трудно го разбират това, по-лесно им е да формират негативно отношение към съдебните изпълнители. Използвайки неразбирането на гражданите за мястото и ролята на съдебните изпълнители, някои политици си изградиха на наш гръб рейтингови популистки кампании. Истината е, че ние винаги сме застъпвали тезата, че не трябва да съществуват вечни длъжници, хората трябва да имат възможност да започнат „на чисто“ и да се включат пълноценно в обществото. Поради това преди години, когато темата за личния фалит изобщо не беше на дневен ред, именно Камарата на частните съдебни изпълнители беше една от малкото, която подкрепи категорично въвеждането на абсолютната давност за да няма вечни длъжници. Разбира се ние сме по средата в процеса и не забравяме правата на кредиторите, те трябва да получат справедливо удовлетворение. В тази връзка смятаме, че едновременното съществуване на двата института – абсолютна давност и потребителска несъстоятелност силно ще наруши баланса в отношенията кредитор-длъжник. Законът за частния фалит, както го наричате, е много важен, ние сме последователни в подкрепата си за неговото приемане у нас, но едновременно с това сме изразявали и притесненията си, че ако не се направи както трябва, може да има много тежки последици не само за добросъвестните длъжници, за които той се въвежда, но и за кредиторите, съда и оборота като цяло. За съжаление, ако съдим по законопроекта, който е приет на първо четене, били сме прави с тези предупреждения.
– Очевидно, че добрите намерения за започването на чисто на добросъвестните длъжници не може да се случи със законопроекта в този му вид, защото те са натоварени с много такси, тромава процедура – къде е сбъркана философията на закона?
– Миналата година организирахме международна конференция с участието на наши колеги от Нидерландия, от Балтийските държави, с експерти от множество институции, включително и граждански организации и нямаше нито едно положително становище относно внесения законопроект. А той засяга най-бедните граждани – потребителите, а не хората с бизнес. За тях това производство трябва да бъде възможно най-просто, възможно най-бързо и възможно най-евтино, но нито един от тези три принципа не е залегнал в законопроекта. Напротив, по неизвестни причини е копирана почти дословно несъстоятелността от Търговския закон, а всички, които се занимават с тази материя в България знаят, че това е едно сложно производство, което се развива прекалено дълго във времето и накрая постига много ниска степен на удовлетвореност на кредиторите. При потребителската несъстоятелност тази за търговците не би трябвало изобщо да служи за модел. Не само защото нямаме добър закон за търговската несъстоятелност, но и защото обстоятелствата при фалита на обикновения човек по никакъв начин не са сравними с тези при една фирма. Приемането на Законопроекта е обвързано със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, което пресира народните представители да бързат с гласуването. Поради липсата на време сме песимисти, че може да се излезе от вече заложения модел и не очакваме някакво радикално подобрение на законопроекта. Единственото, което би могло сериозно да се усети от хората е поне да се използват вече извършените действия от съдебните изпълнители, което ще съкрати времетраенето на процедурата и значително ще намали нейната цена.
– Какъв трябва да бъде моделът, за да заработи в България системата за личния фалит?
– В момента няма как да се приложи който и да е от работещите европейски модели, защото трябва да се преработи целия законопроект. Нашата статистика сочи, че в момента в България има около 1 млн. висящи изпълнителни дела срещу физически лица, но това не означава, че 1 млн. граждани са длъжници. Броят им е значително по-малък, тъй като някои от тях са с множество изп. дела. Съдебните изпълнители по всяко дело първо установяват имуществото на длъжника, след това се пристъпва към неговото запориране, след което това имущество се описва и евентуално се стига до публична продан, ако длъжникът не погаси дълга или не се възползва от разсроченото му изплащане. Когато се открие производство по несъстоятелност за същото лице, синдикът ще трябва да извърши абсолютно същите действия. А това, освен че отнема много време, генерира и сериозни разходи, които ще трябва да се покриват от длъжника. Затова смятаме, че поне вече извършените действия от съдебните изпълнители трябва да се вземат предвид и да се ползват в производството по фалит, като отново обръщам внимание, че говорим за бедни хора, които трябва с този закон да излязат от спиралата на вечния длъжник. В него обаче е заложено длъжникът да заплаща огромни разходи по самото производство, като при това то ще отнема години. Смисълът на Директива ЕС 2019/1023 е да се помогне на добросъвестните длъжници, а не на злонамерените, които искат да измамят системата и кредиторите си. Така целта на Директивата изглежда непостижима, но пък идеално се обслужват недобросъвестните длъжници, които ще могат чрез закона да спрат всички дела на своите кредитори. Един такъв длъжник ще подаде молба до съда, обстоятелствата относно добросъвестността се установяват с декларация от самия длъжник, съдиите няма как да се превръщат в следователи, съответно ще приемат декларацията и ще стартират несъстоятелността, което пък води до спиране на изпълнителните дела. Друг сериозен проблем – предвидена е компетентност на ниво окръжен съд. А според нас едно такова производство за най-бедните граждани, трябва да е максимално достъпно за хората и съответно компетентността да е на районния съд като първа инстанция. Логиката е, че районните съдилища са най-много и са най-близо до хората. Опитът на други държави сочи, че може да очакваме десетки хиляди молби веднага след приемането на закона, а у нас за него се говори от години и действително много граждани имат нужда от този механизъм. Вълната от молби по новите дела на практика ще блокира окръжните съдилища в страната, а те разглеждат сериозните дела като първа инстанция. Много колеги юристи са на мнение, че така ще пострада и цялото правораздаване, на което всички разчитаме за правовия ред и за защита на нашите права.
– Вярна ли е тезата, че през последните години колекторски фирми „иззеха“ изпълнителните дела, защото по-лесно за търговски дружества и банки е да продадат трудно събираеми кредити, задължения и така да постигат добър баланс, а в същото време длъжниците да се оказват не при съдия изпълнител, а при колектори, които пък имат сметка да си събират лихви?
– Да, действително и това не е само в България, но е и тенденция в Европа. Банките прехвърлят вземанията си към така наречените колекторски компании за да не натрупват голям процент лоши кредити, с което да застрашат своята стабилност. Това е обективен процес, даже има и директива от 2021г. в тази насока, една от целите на която е да се вдигне цената на този вторичен пазар на кредити. Факт е, че към момента колекторските компании все още не са регулирани у нас и някои извършват добросъвестно своята дейност, но има и такива, които не са чак толкова коректни. Продължаваме да получаваме сигнали, че някои от тези фирми използват нас, частните съдебни изпълнители, за плашило. Изпращат се писма, които визуално много наподобяват нашите призовки, пишат се текстове, че ако не се плати длъжниците ще се срещнат с ЧСИ и ще плащат големи разноски. Впрочем такива практики се използват и от други субекти и така хората се въвеждат в заблуждение, че едва ли не съдебен изпълнител ги търси. Ние установихме, че масово гражданите ни бъркат с колекторски компании и това показва, че случаите не са инцидентни. А съдебният изпълнител, няма значение дали е частен или държавен, работи едва след като се е произнесъл съдът, че едно лице дължи нещо на някого – дали пари, имот или движими вещи, няма значение. Ние работим след произнасяне на съда и то по ясни процедури и строги правила за защита правата на длъжника, уредени в ГПК.
– Често на дневен ред е как да се плати едно просрочено задължение, без обаче то да се товари двойно и тройно с допълнителни такси?
– По време на COVID-кризата бяхме предложили законопроект за доброволно изпълнение, който беше подкрепен масово от съдилищата, бизнеса и гражданския сектор. При него се спестяват значителни средства на длъжниците. Когато длъжникът не оспорва своето задължение, няма нужда да чака кредиторът да мине през съда, където дългът му ще бъде увеличен с държавните такси, с адвокатските хонорари и таксите на ЧСИ и може да нарасне в пъти. Проблемът е много сериозен при малките по размер задължения, които обаче са най-масови. Понеже съдебният изпълнител винаги е накрая на веригата и извършва фактическото изпълнение на разпореждането на съда, хората остават с впечатлението, че той начислява всички тези суми над основното задължение. Съдебният изпълнител не осъжда никого, това може да прави единствено съда. А всяко второ писмо, което получаваме по електронната поща е „ЧСИ ме осъди за …“. Този законопроект беше приет на първо четене, но не и на второ, въпреки че предлаганата процедура беше безплатна за длъжника и анализът сочеше за стотици милиони левове, които щяха да се спестят на гражданите и бизнеса. Все повече трябва да се разсъждава в тази посока – за доброволно уреждане на взаимоотношенията, преди ангажирането на съда, без никакви принудителни действия като запори на сметки, заплати или пенсии, възбрани на имоти и описи на имущество, особено когато длъжникът не спори, че дължи сумата. Това отдавна не е тенденция, а практика в Европа. Съдействието на съдебните изпълнители е от голяма полза не само за длъжниците, но и за кредиторите, които веднага ще получават изцяло или на части дължимото им се, а не след години съдебни и изпълнителни дела. Значително се разтоварват и съдилищата, които ще се концентрират върху същинските и сериозни правни спорове. Убеден съм, че при следваща икономическа криза този въпрос отново ще се изостри. А и хората, след близо 20 години работа, вече ни познават както се казва и лично, няма как да се получат проблеми с правата на гражданите – напротив. Ние можем да ги информираме по най-добрия начин какво, защо и как предстои, така че те да могат да си изградят най-доброто за тях поведение. Все още има граждани, които не са наясно с ролята и мястото на съдебния изпълнител, например оплакванията, че са блокирани банкови сметки с пенсии или помощи, а съдебният изпълнител не може да знае какъв е произходът на средствата в дадена банкова сметка, защото има банкова тайна. Имаме много дела за издръжки, за предаване на деца, личните отношения между родители и деца, неизплатени трудови възнаграждения, обезщетенията за пострадалите при ПТП и др., като всяка година в полза на граждани възстановяваме около 160 млн. лева. Приблизително същите са и сумите, които връщаме на държавата и общините. Нашето убеждение е, че няма само длъжници, както няма и само кредитори. Всеки един може днес да е кредитор, а утре длъжник или обратното. И затова законите и правилата трябва да са така написани, че да защитават правата и на двете страни, а не да се залита в популистки предложения.
– Как си обяснявате черната кампания, която се изсипа върху частните съдебни изпълнители преди няколко парламента – лобизъм, незнание?
– Някои политици насаждаха безотговорно, мога да кажа дори омраза, и нещата при нас толкова се изкривиха, че съдебните изпълнители от няколко години са в изключително тежко положение. Само в последните години 7 колеги напуснаха по собствено желание, поради това, че не могат да издържат канторите си. Статистиката показва, че близо 20 % от частните съдебни изпълнители имат толкова малко новообразувани дела, че потенциално всеки момент могат да решат да преустановят своята дейност. Съкратени са над 30 % от служителите в канторите, което е придружено с голямо текучество на кадрите и всичко това се отразява негативно и на кредиторите, и на длъжниците, защото качеството на дейността се влошава. Ние се шегуваме помежду си, че сме единственият „магазин“ в света, който работи по цени от 2006г., откогато е тарифата за таксите на ЧСИ. Но тогава МРЗ беше 160 лв., а сега е 933 лв. Малко известен факт е, че след промените в ЗЧСИ от 2017 г. по около 30 процента от делата ЧСИ финансират изпълнението, тъй като взискателите за издръжки, трудови правоотношения, предаване на деца, публичните държавни и общински вземания са освободени от такси. А ние извършваме държавна функция по изпълнение на съдебните решения и подлежим на регулация и контрол от страна на 8 държавни институции. Някои политици действаха безотговорно и с прекалена доза популизъм в гонене на рейтинг. Видя се обаче, че същите в момента дори не са в Народното събрание. Това говорене на тях не им донесе позитиви, но разруши доверието към цяла една система, без която не може да съществува ефективно правосъдие и за въвеждането на която други български политици получаваха награди от Световната банка за една от десетте най-успешни реформи в света за 2006 г.
Нашият гост
Георги Дичев е роден на 26 юли 1973 година в град София. Завършва средното си образование в 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ с разширено изучаване на английски език. През 1995 година завършва специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. С прекъсване е пети мандат председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
Спокойно, Дичев, законодателите така ще направят закона, че да е практически неприложим и никой длъжник да не иска да бъде обявен в несъстоятелност, най-вече защото ще трябва да извади една торба пари за разноски.