ВАС: Погасен по давност кредит, който длъжникът изрично отказва да плати, се заличава от ЦКР
Върховният административен съд (ВАС) разпореди на колекторска фирма да спре да пази данните на длъжник, чийто дълг е погасен по давност и той отказва да плати доброволно, и да прекрати подаването на информация за това вземане до Централния кредитен регистър (ЦКР) на Българската народна банка. Решението на ВАС (пълния му текст виж тук) е окончателно и представлява интерес, не само тъй като по въпроса за отписването на погасени по давност задължения от ЦКР има противоречива съдебна практика, но и тъй като за разлика от други актове, съжденията в него стъпват най-вече на защитата на личните данни.
Потребителският кредит, изтеклата давност и отказът да бъде заличен
Казусът, по който се произнася ВАС, е на гражданин, който през 2009 г. е изтеглил потребителски кредит, вземането за който е цедирано от банката на колекторска фирма. За него е водено изпълнително дело от 2011 г. до 2019 г., което вече е прекратено.
Така през 2022 г. кредитополучателят подава молба до колекторската фирма, с която прави възражение, че вземанията за главница и лихви са погасени по давност, иска отписването им и да бъде преустановено подаването на информация към ЦКР.
В отговор от дружеството признават, че вземането е погасено по давност, но изтъкват, че с изтичането ѝ не се е погасило самото задължение, което остава да съществува като естествено задължение, а само възможността им да го търсят по принудителен ред, т.е. съществува възможност длъжникът да плати доброволно. От фирмата за събиране на вземания изтъкват още, че Наредбата за ЦКР ги задължава да подават информация за всички кредити до окончателното им погасяване. Със също писмо гражданинът е приканен към доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията.
Тогава той подава до колекторите заявление, в което се позовава на Общия регламент за защита на данните (чл. 17) и посочва, че няма да плати доброволно и оттегля всякакво съгласие за обработване на личните му данни. В заявлението си мъжът е поискал дружеството да престане да обработва личните му данни и да ги заличи от системите си, както и да спре да ги подава в ЦКР, откъдето също да бъдат заличени.
От фирмата отказват да изтрият личните му данни, като се мотивират с това, че обработването им продължава да е необходимо за управление и събиране на вземането до неговото погасяване. Като изтъкват, че макар вземането да е погасено по давност, съществуващата възможност за извънсъдебно събиране е легитимен интерес по смисъла на чл.6, ал.1, б.“е“ от ОРЗД.
Спорът за личните данни стига до Административен съд – Враца, който споделя аргументите на колекторската фирма, че продължава да съществува легитимен интерес тя да обработва данните на мъжа.
Аргументите на върховните съдии
Върховните съдии Анна Димитрова (председател на състава и докладчик), Илиана Славовска и Тинка Косева отхвърлят съжденията на съда във Враца, че все още е налице необходимост да бъдат обработвани личните данни на мъжа.
„Необоснован е изводът, че в конкретния случай дружеството – администратор на лични данни разполага с възможности за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност, длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност и същото вече не е скрепено с държавна принуда, като е прекратено и изпълнителното производство“, пишат те.
И посочват, че единствената възможност е доброволното плащане, но мъжът е отправил изрично заявление до колекторската фирма, че няма да плати.
„Това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6, пар.1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни“, заключава ВАС.
А след това се произнася и по искането на гражданина дружеството за събиране на вземания да спре да подава информацията за този кредит в ЦКР и той да бъде изтрит от регистъра.
„Тези му волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му – а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора „Е. М.“ ООД, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за А. в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679“, обясняват върховните съдии.
Те подчертават, че отпадането на задължението на колекторската фирма да подава информация в ЦКР е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в този регистър – осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. „При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на А. спрямо „Е. М.“ ООД, произтичащи от процесната цесия“, изтъква върховният съд.
И допълва, че заличаването на личните данни на мъжа от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР.
ВАС отменя отказа на колекторската фирма да заличи личните данни на гражданина и ѝ връща преписката със задължителни указания за изпълнение на закона.
Проблемът с изтриването на данните от ЦКР
ЦКР е мястото, в което има досие за всеки, който е теглил кредит, със сумата, която е получил и вида на задължението. Кредитните и финансови институции са задължени всеки месец да подават информация в регистъра. Досието съдържа т. нар. кредитна история, от която потенциалните кредитори, се информират за настоящите задължения, редовните и закъснелите вноски и изплатените предишни кредити. Т.е. това са данните, от които може да се направи извод за надеждността на всеки кредитополучател. Затова кредиторите изискват справка от регистъра преди да сключат договор за заем и достоверността на информацията в него е от ключово значение за гражданския и търговския оборот.
Както беше посочено, по въпроса дали погасените по давност задължения трябва да се заличават от ЦКР има противоречива съдебна практика. Най-общо казано, в част от решенията се застъпва виждането, че след като Наредбата за ЦКР (чл. 22) дава възможност длъжникът да поиска от кредитора корекция на данните в ЦКР, няма пречка кредиторът да спре да подава тази информация към БНБ, когато задължението е погасено по давност.
В други актове се развива тезата, застъпвана по делото във ВАС от колекторската фирма, че кредитът не е погасен, а продължава да съществува като естествено задължение, което може да бъде изпълнено доброволно. Т.е. няма основание да спре подаването на информация към ЦКР. Като в практиката има различни виждания и за това дали е допустимо извънсъдебно позоваване на изтеклата давност, или трябва да се води исков процес.
От решение на Административен съд София-град (АССГ) става известно, че по казуса със заличаването от ЦКР на погасен по давност кредит има произнасяне и на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Актът на комисията е от 24 февруари 2023 г. и не е публикуван на сайта ѝ. От решението на АССГ обаче става ясно, че КЗЛД е приела, че за кредитополучателя „не е възникнало право да поиска от администратора да коригира неточните лични данни свързани с него като подаде пред ЦКР на БНБ информация за настъпило изменение по кредита, изразяващо се в погасяването му в резултат на изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗУТ (в решението е посочен ЗУТ, но става дума за ЗЗД – бел. ред.)“ .
АССГ потвърждава решението на КЗЛД, като стига до обратен извод от този на ВАС за „изтриването“ на погасения по давност дълг от ЦКР (пълния текст на решението на АССГ по дело 2572/2023 г. виж тук). Решението вече е обжалвано и ВАС е насрочил делото за разглеждане на 22 май 2024 г.
Съдилищата приемат за недопустими предявените от хора с данни за задължения в ЦКР осъдителни искове, с които кредиторът да бъде задължен да извърши действия за заличаване на кредит в ЦКР (в този смисъл виж определение на ВКС тук). Същевременно, Наредбата за ЦКР изисква именно кредиторът да подаде информацията за вземането в регистъра. Така се поставя въпросът за възможностите пред длъжника, ако е налице неправомерен отказ от страна на кредитора да го направи.
До 2015 г. Наредбата за ЦКР предвиждаше специален иск (чл. 24, ал. 4 гласеше: „Ако клиент на институция по чл. 4 оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава институциите по чл. 4 в срока и по реда на чл. 10, ал. 2), но той вече не съществува.
Едната възможност за длъжника, но само ако разполага с влязло в сила решение, подобно на това на ВАС, при отказ на кредитора да го изпълни, да ползва процедурата по чл.304 АПК и да иска налагане на санкция за неизпълнение на съдебно решение.
Друга възможност е да търси обезщетение за вреди от виновно противоправно поведение на служители на кредитора във връзка с некоректно вписване в ЦКР на основание чл. 49, вр. 45 от Закона за задълженията и договорите. Например, дружеството, на което е отказано да води осъдителен иск, с който кредиторът да бъде задължен да коригира информация в ЦКР, в приложеното по-горе определение на ВКС, вече е предявило иск за вреди, като сочи, че заради неверни според него данни в регистъра, му е било невъзможно да получи нов кредит.
Софийският районен съд вече е присъждал обезщетение на гражданин за незаличено от ЦКР вземане, чието погасяване по давност е признато по съдебен път (решението по дело 20921/2022 г. на СРС виж тук).
На сайта си БНБ заявява следното: „Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари – участници в системата на ЦКР, носят отговорност за верността на данните, подадени към регистъра. Само те могат да извършват корекции на собствените си данни. БНБ не извършва корекции и не носи отговорност за информацията, подадена към регистъра от участниците в системата на ЦКР“. Следва да се отбележи обаче, че като всички правни субекти, БНБ е задължена да спазва правото на Европейския съюз и съответно носи отговорност за неизпълнение на задължение, произтичащо от него.
41
Коментирайте
А как ще ги накараш да заличат от регистрите си личните ти данни? Специално Матрикс постоянно пишат в отговорите си, че дължиш вземането доброволно и това е легитимният им интерес да ти ‘пазят’ личните данни.
Коментирам решението на съда, което считам за неадекватно. Тоя който се е позовал на давност за свой кредит едва ли има намерение да го плати.
Лекс бг смятате ли да пишете за клубът на инсталирани от съдебната система на ул 22 септември, кв Гео Милев. Наличието на клуб за връзки между съдебната система и (…) , е потресаващо ужасяващо. Защо джипката не е по адресите на инсталираните клубари с цел провеждане на разпити-по закон?
Защо темата се замита в медиите
https://www.svobodnaevropa.bg/a/staykov-akf-klub-notariusa/32804065.html
Със сигурност, предвид наличието на карти за достъп(вж статията)-имената на клубарите, кога са посещавали са налични.
Всички знаят банките кви далавера правят не напразно правата са в защита на потребителя и при стигане до съд договора за кредит се анулира , до колкото знам няколко случея.
Главницата трябва да се отразява, за да не може човека да тегли нов кредит който естествено няма да върне.
Що да не може беден човек да тегли кредит, и да не го връща? Богатите теглят кредити за лично потребление на името на фирмите си. И не ги връщат. Да не би 4-те милиарда фирмени дългове към КТБ да са върнати? Тези пари са при конкретните собственици на фирмите-кредитополучатели, а фирмите вече са в несъстоятелност, парите усвоени, а благодарение на текста н чл. 739 ал 2-този дълг е окончателно и завинаги занулен. Тоест -богат може да не връща законно дълговете си-чл 739 ал 2, а беден дължи вечно. 1 милион могат да небъздат върнати,но гледай какво гонене почва за 1000… Покажи целия коментар »
Добре че не са те питали!
Няма такова нещо погасен по давност кредит. Давността не погасява задължението, а възможността да бъде принудително търсено. Но задължението остава. Вечно остава задължението. Докато съществува пространство -времевия континиум, до краят на Времето(ала Брайън Грийн) задължението остава, но то е в естествен вид, и не може да бъде събрано принудително. Но длъжникът, наследниците му, пра-пра-пра-пра внуците могат пък един ден да платят, и това няма да недължимо платено- Ако след 1000 години пра-пра-много пъти правнукът плати-това не е основание да се предявява иск за недължимо платено, защото се плаща дълг, който е наследен, дълг в естествен вид, не подлежащ на принудително… Покажи целия коментар »
Ау, колко сме умни!
Тази новина е бомба! какво мислите дали ще ми опростят борча към топлофикация? как да разбера?
Не няма. Изтичането на давност, и опрощаването нямат нищо общо. Изтичането на давност не е опрощаване, последното е договор. Ти договор за опрощаване щом нямаш, значи дължиш.
С тези вратички в закона и подкупни прокурори ,народът ще им плаща кредити и лихви ! Наакали сме се отвсякъде!
Не е от компетенциите на ВАС да установи дали едно вземане е погасено по давност или не. Спорните вземания така или иначе ще трябва да минат по общия ред по ГПК
Хайде бе , не било в компетенцията на ВАС , а на кого , драги ? !
Спорът пред ВАдмС не е дали е погасено по давност вземане. И кредиторът не спори ,че давността е изтекла. Спорът е дали могат да бъдат обработвани лични данни, ако давността е изтекла. В случая спорът не е по ЗЗД-дали давността е издавностена, а има административен спор,дали името на длъжника, ще стои вечно в кредитния регистър. И отговорът е-не, при две условия:
-„издавностена “ давност, без извинение за тавтологията ,
-в добавка към давността, длъжникът да заяви,че няма да плати доброволно.
Ако кредиторът не се беше съгласил че е издавностена давността, какво правим, моля за съвет
Считам, и че инсталирането като нотариус и ЧСИ не следва да е вечно, а да е временно. Примерно 8 години, след това мястото да се пуска на конкурс.
„Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2012 г., в сила от 30.04.2012 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) Институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.“ Разковничето е в тълкуването ма словосъчетанието „окончателно погасяване“ и дали то следва да се разбира в тесен ( само изплащане) или в широк (+ давност) смисъл, защото и двете представляват някакъв край на правото,… Покажи целия коментар »
Те и банките го правят , не само колекторите .
Само че има един лек проблем, който се изразява в това, че когато става дума за погасяване по давност, т.е. чрез изтичането на един срок, няма как едно вземане да бъде „неокончателно погасено“ , защото касателно времето то или го има, или не – 1 или 0 на езика на програмистите.
Докато погасяването в чисто материален смисъл може да е частично, демек тогава има хипотеза на „неокончателно погасен“ кредит, от което следва,
че точно това сллвосъчетание трябва да се разбира само ограничително до плащането . Не защитавам колекторите и банките, просто обръщам внимание на този дребен детайл.
Простичък е изводът: Щом кредитът не съществува в ЦКР и е заличен от кредитора по повод установена погасителна давност, то той е окончателно погасен.
Искам да попитам.
Непознато лице си е регистрирало фирма на домашен адрес на определено лице, без негово съгласие. Адресът е лични данни.
Имаше статия по темата, чакат се законодателни промени, да се уреди този въпрос.
Но дотогава-
Според вас, на основание цитираният в статията регламент и ЗЗЛД, със заявление до ТР може ли да се постигне заличаване на натрапен фирмен адрес-ако непознат си е ригстрирал фирма на чужд домашен адрес, ако приемем,че адресът са защитими лични данни, и никой няма да ползва чужд адрес, без съгласие на собственика на имота?
Пробвай. Интересна е идеята, никой не я прилагал, а проблемът с фалшивите фирмените регистрации на чужд адрес е огромен. Пробвай-ако мине, мине, ако -не ще знаеш. Най Вероятно от АВ ще откажат-защото е по-лесно, и после отиваш на съд и се позоваваш на регламентът за ЗЗЛ. От АВ няма да посмеят да заличат сами-най-вероято , ще им трябва „позволението“ на съда, вероятно няма да си дават много зор да се бранят срещу подобна жалба.
Напоследък само добри новини.
Падна наредба номер 1.
Падна вечното вписване в кредитния регистър, дори и при издавностяване.
А до края на седмицата има още 2 дни, какво ли още хубаво ще се случи?
кои са другите 2
Извинете, no наскоро стана ясно, че и полицейската регистрация няма как да е вечна, какво остава за някакъв си кредит. Просто на наглите колектори им е изгодно това вписване да виси в ЦКР вечно. На това трябва да се сложи край.
Конкретното дело е на небезисветните колектори от Еос Матрикс. Те имат десетки хиляди такива погасени вземания, които подават в ЦКР. Не трябва да ги жалим наглеците и сега заслужават да ги залеем с жалби.
Точно тоя колектор е заличавал от ЦКР данните за кредити на мои клиенти, след отправено искане, чудно защо са се заяли за тоя? А иначе това е начинът за изчистване от ЦКР
Точно срещу този колектор спечелих по давност две дела. Опитах се първо извънсъдебно, не се съгласиха. След заведените и спечелени в съда дела подадоха информация за заличаване в ЦКР. Чух за случай на починал човек, спечелил по давност изпълнително дело, да поискат от наследниците му да плаща отново. Не е ли време да има регистър на делата, спечелени по давност за да не искат колекторите след време отново да се плащат? Този дълг, който вече не може да се събира принудително колко време ще стои като непогасен? Докато Изпълнителния лист загуби срока си на валидност ли? Трябва да има законов… Покажи целия коментар »
‘Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от М. А. Г., ЕГН **********, не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД поради изтекла след издаване на изпълнителното основание погасителна давност.’
Не съм юрист, но според решението не дължа нищо. Защо дългът си стои, след като не го дължа? Кой го дължи?
Успех. Добра стъпка
Време беше за радикални промени. Фанфари ли гърмим? МОже да е малко рано, но да.
Дано това прекрати съществуването на кредитни фирми. Не са нужни никому!
Много добре. Това е важно
Браво
Ударихме колекторите в сърцето. Това е малка стъпка към закриване на лихварската им дейност!
А дали? А дали? Не забравяйте, tbi се превърна в банка. Бяха фирма за бързи кредити. Много съм скептичен за тях.
Е дано!
Не мисля, че тия тарикато, свикнали да изкарват лесни пари, толкова лесно ще се откажат.
О да, време си беше отвсякъде
Абсолютно ненужно е изрично и писмено да се декларира, че кредитополучател няма намерение да заплати подобно задължение, след като вече съм се позовал на давност.
Подобно изискване за деклариране на отказ за плащане е лишено от житейска логика и е напълно излишно, тъй като е пределно ясно, че лице което се позовава на давността никога няма да плати това задължение доброволно. Това представлява излишна обструкция на „Правото да бъдеш забравен“.