Десислава Атанасова е недопустим избор за конституционен съдия
Разочарованието от издигането на Атанасова е особено силно. Тя е толкова неподходящ избор и това е толкова очевидно, че трудно се артикулира. Възмущението на всички онези, които вярваха в напредъка на страната и откъсването й от дълбокото политическо блато, е още по-голямо, тъй като лидерите на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) също са се подписали под предложението за издигането на Атанасова.
Христо Иванов и Кирил Петков са положили подписи редом до Бойко Борисов и Делян Пеевски – а това означава, че вече няма положителни герои сред политическите представители, които да отстояват върховенството на правото.
Изборът на Десислава Атанасова противоречи на този основен принцип, а съоснователят на Да, България Кристиан Таков заклинаше през 2017 г.: „Пазете правото, дори и от закона!“.
Наглед Десислава Атанасова изпълнява изискванията, за да бъде избрана за конституционен съдия. Съгласно Конституцията е необходимо тя да има най-малко 15 години юридически стаж, да притежава високи професионални и нравствени качества, а положението на конституционен съдия има някои несъвместимости като членство в политическа партия. Последното лесно ще се адресира, като Атанасова прекрати членството си в ГЕРБ след избирането й за конституционен съдия.
Пакетът документи за номинацията й, публикуван на сайта на Народното събрание (НС) съдържа и изрично удостоверение, издадено от главния секретар на Народното събрание, че г-жа Атанасова има повече от 17 години юридически стаж – 4 от тях като юрисконсулт, следващите като народен представител. От 2011 г. Атанасова е вписана и в Русенската адвокатска колегия, макар да липсват данни по колко дела е работила. Предвид натоварената й политическа кариера, която включва поста министър на здравеопазването, може да се допусне, че не се е явявала често в съдебна зала.
Удостоверението от Народното събрание е издадено въз основа на текст от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), съгласно който времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им.
Този текст се възпроизвежда във всеки нов правилник за дейността на НС още от 1991 г.
Тогава е предложен във връзка с масовите съкращения на работни места и Постановление № 57 на Министерски съвет от 5 декември 1989 г. за пренасочване и ефективно използуване на работната сила. Въпреки че първоначалната идея на текста от ПОДНС е да се изравнят правата на народните представители с правата на работниците и служителите, които биват съкращавани, в хода на пленарното заседание възниква идеята, че работата на народния представител заслужава да получи съответното признание и да води до натрупване и на специализирания юридически стаж.
Този текст от ПОДНС никога не е предизвиквал внимание, по него няма никаква съдебна практика, но сега възниква въпросът съответства ли чл. 130 от сега действащия ПОДНС на Закона за съдебната власт (ЗСВ), който урежда понятието „юридически стаж“ и има ли право главният секретар на НС да издава удостоверение за наличието му?
Юридически стаж е времето, през което лице е работило на длъжност, за която се изисква наличието на юридическо образование и придобита юридическа правоспособност. Понятието юридически стаж е уредено и други закони – Закона за адвокатурата и др., а Висшият съдебен съвет дори е тълкувал значението му.
Постоянната съдебна практика на Върховния касационен съд е категорична: стажът не се зачита за „юридически“, ако за заеманата длъжност не се е изисквала правоспособност и кандидатът не е държал изпит за правоспособност преди този стаж.
Няма спор, че за да стане дадено лице народен представител, няма подобни изисквания. В случая е налице едно дописване на ЗСВ и другите закони, уреждащи юридическия стаж от ПОДНС, но е ПОДНС е своего рода нормативен акт и макар да се нарича правилник, е издаден въз основа на конституцията. Въпреки това той няма ранга на закон и не може да дописва закони – процедурата по приемането му е различна от тази на законите, обнародва се от председателя на НС, а не от президента, а президентът няма право на вето върху ПОДНС.
Идеята народните представители да „трупат“ трудов стаж е правилна за целите на пенсионното осигуряване, но едва ли през 1991 г. депутатите са си представяли, че смисълът на текста през 2024 г. ще се използва, за да се инсталират в Конституционния съд политици без сериозна юридическа кариера и постижения зад гърба си.
Обикновено адвокатските колегии са особено стриктни при прегледа на документите на кандидат за вписване като адвокат само въз основата на стаж и проверяват внимателно действително ли за съответната длъжност е имало изискване за юридическо образование и било ли е част от длъжностната характеристика. Така има не малко случаи експерти в правни дирекции на държавни институции да не могат да докажат заветния юридически стаж.
Дори Десислава Атанасова да може да докаже 17 години юридически стаж и противоречието между ПОДНС и ЗСВ да не се приеме за съществено, е необходимо автентично тълкуване на смисъла на чл. 130 от ПОДНС, а така също и преценка за конституционосъобразността му.
Доказването на високите професионални постижения на Десислава Атанасова също е проблематично. В мотивите за издигането й предложителите са записали, че е участвала във внасянето на общо 316 законодателни инициативи, включително за изменение на Конституцията. Самата бройка не е достатъчна, за да обоснове качеството на инициативите или за да отличи лично положения труд от страна на Атанасова за конкретно разписване на правни норми. Все пак е различна дейност да си вносител и да си автор на правни текстове.
Никой всъщност не знае колко конкректни текста Атанасова сама е създала, за да може да се прецени качеството им.
Като вносител на законодателни инициативи Десислава Атанасова е участвала в поредицата усилия на ГЕРБ да симулират съдебна реформа след междинната резолюция на Комитета на министрите от декември 2019 г. за липсващото изпълнение на решението „Колеви срещу България“. Това даде тласък на поредица инициативи от страна на ГЕРБ, които се провалиха до една, включително с обявяването им за противоконституционни или със срамни тълкувания от Венецианската комисия по предлаганите текстове.
Високите нравствени качества са особено проблемни, защото ако трябва да бъдат доказвани, а не са видими от непредубеден наблюдател, това вече говори в техен ущърб.
Никой не може да назове какви са тези високи нравствени качества на Атанасова, но веднага би я посочил като „острието“ на ГЕРБ, което поддържа топлите отношения с Делян Пеевски.
В общественото пространство дори циркулира тезата, че именно топлите й отношения с последния и желанието на Борисов да управлява самостоятелно ГЕРБ са в основата тя да бъде предложена.
Атанасова: Ако стана конституционен съдия, ще вдигам телефона на ГЕРБ само по лични поводи
В многобройните си изказвания от парламентарната трибуна, калкулирани на повече от 70 часа, Десислава Атанасова не е впечатлявала с висока ерудиция, а само с безпрекословно изпълнение на политическата линия, което понякога е доведено до абсурдни крайности. В обществото няма вярването, че като конституционен съдия Десислава Атанасова би била независима и безпристрастна.
Развращаването на бъдещия състав на Конституционния съд особено силно тревожи в момента. То идва след години стагнация, когато задкулисните преговори не течаха и никой не предлагаше никого за този най-висок пост за юрист в страната.
Сега КС ще бъде попълнен не с най-добрите, прогресивни и заслужили юристи в страната, а с най-удобните. Това е опит за политическо овладяване на КС, така че да се гарантира комфорт на бъдещите законодателни и други усилия на сглобката.
Предлагането на Десислава Атанасова е онази червена линия, която не позволява повече търпимост към компромисите на управляващата коалиция, тъй като дори не съществува привидност за морал. Затова и си припомних думите на Кристиан Таков – дори да приемем, че Атанасова формално изпълнява изискванията, за да стане конституционен съдия, това не е достатъчно. Именно тук идва идеята за върховенство на правото – дори законът формално да е изпълнен, той трябва да е изпълнен справедливо, разумно и морално.
Подобно нещо каза и Венецианската комисия в последното си становище по отношение на България – каквато и система да се измисли и създаде най-важното е хората, които я попълват да имат „етос“ – фундаментални ценности и личностен интегритет.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте