Държавната компания АЕЦ „Козлодуй“ е завела дело за 500 000 лв. обезщетение срещу гражданските активисти Наталия Станчева и Йорданка Кулинска.

Пред Окръжния със във Враца държавната компания настоява да получи обезщетението да „недобросъвестно поведение и злоупотреба с права“, както и „разпространяване на невярна информация“ от страна на двете жени. Делото е във фаза размяна на книжа и още не е насрочено от съдия Мирослав Досов. За да води това дело държавната компания трябва да плати 20 000 лв. държавна такса, а вероятно след това ще плаща и за адвокати.

През 2023 г. Наталия Станчева получи наградата „Златен ключ“ на Програма достъп до информация за активно използване на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В мотивите за номинацията ѝ е записано, че с последователност и упоритост тя е успяла да накара институциите да признаят, че в АЕЦ „Козлодуй“ се извършват неразрешени медико-диагностични дейности в нерегистрирано лечебно заведение в нарушение на разпоредбите на Закона за лечебните заведения. В резултат дейността на Службата по трудова медицина на АЕЦ, действаща като незаконен ДКЦ, е спряна, и са издадени задължителни предписания към изпълнителния директор на електроцентралата.

Станчева подава над 70 заявления по ЗДОИ до различни институции, малко над 40 от тях само до АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Благодарение на получената по тях информация тя подава и десетки сигнали до близо 40 държавни контролни и други органи.

Сега тази активност е аргумент на АЕЦ да съди Станчева, както и майка ѝ Йорданка Кулинска.

Исковата молба на АЕЦ, с която Euractiv разполага, започва с обяснения, че е стратегически обект, единствената атомна централа в България и производител на ток, който обезпечава повече от 1/3 от нуждите на страната. Пише също, че АЕЦ е име, което се отъждествява с безопасност, надеждност и сигурност, доказани във времето“.

В АЕЦ работят около 3500 души и централата има добра репутация в обществото.

Наталия Станчева е работила като медицинска сестра в АЕЦ. Уволнена е през март 2022 г. заради множество дисциплинарни нарушения.

След 28 март 2023 г. от името на Станчева и Йорданка Кулинска започва подаването на много искания по Закона за достъп до обществена информация до АЕЦ и различни институции.

Многото заявления за достъп до информация на Станчева и майка ѝ отнели голям ресурс за отговор от АЕЦ. Освен това заради сигналите на двете жени до МВР, прокуратурата и други институции служители на компанията били разпитвани.

Целта на двете жени е била да злепоставят АЕЦ, твърди дружеството.

Злоупотребата с права от страна на Станчева и Кулинска е довела до сериозно увреждане на фирмената репутация и имиджа на стратегически обект, включително и пред прокуратурата, а също и до уронване на престижа на АЕЦ като надежден търговски партньор по различни договори. Освен това на ръководството на компанията било причинено безпокойство и неудобство, се казва още в иска. Била разстроена работата на администрацията и персонала на АЕЦ.

От компанията настояват съдът да назначи психологическа експертиза на служители.

Това дело е поредният прецедент на дело-шамар в България след рекордния иск на „Лев инс“ срещу „Медиапул“, коментира пред Euractiv България директорът на Програма достъп до информация адвокат Александър Кашъмов.

Той обърна внимание, че искът е срещу физическо лице, което е „много по-застрашително“. Освен това е заради информация от официален документ, придобита по законен ред и разкриваща нередности, но се твърди злоупотреба с права при разгласяването ѝ. „Това е абсурдно. Гражданката е упражнявала свое основно право да получава и разпространява информация. Това са действия в обществен интерес“, каза той.

На сцената се появява и държавна компания. „Което означава, че държавата тръгва срещу гражданите“, посочи още юристът. „Вместо да се работи в обществения интерес, за който е създадена тази компания, тя харчи ресурса на потребителите, за да преследва едни много съмнителни цели и да ограничава основни човешки права“, обясни той.

Според Кашъмов това, че Станчева е била служител на АЕЦ я поставя в положението на изнасящ информация за нередности и това дава специална закрила от законодателството на ЕС. „Редица медии са публикували информацията, предприети са мерки от държавни органи, т.е. сигналите на Станчева не са били неоснователни“, казва Кашъмов.

„Гражданите не са безгласни поданици“, припомни той и посочи, че исковата молба на АЕЦ „не е преходила през 1989 г., останала е някъде там“. ПДИ оказва подкрепа на Станчева във връзка с делото.

В момента Върховният касационен съд и Върховният административен съд разглеждат тълкувателно дело дали се обоснове право на бездушните конструкции юридически лица да претендират морални вреди, болки и страдания. „Така 2 млн. фиктивни правни субекти ще могат да водят дела срещу журналисти, граждани и медии. Това е много опасно, някои са мастодонти, много богати, способни да си позволят много разходи, за да постигнат цензура и ограничаване на свободата на словото“, предупреди Кашъмов.

Съветът на Европа: Все повече „дела-шамари“ срещу български журналисти

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar