Начало на процедурата по разследване

Административната процедура по установяване на злополуката като трудова започва с нейното деклариране пред ТП на НОИ. Сезирането на административния орган е задължителна процесуална предпоставка за започване на административното производство. Административният орган е задължен да започне служебно производството единствено в изброените в чл. 58, ал. 1 от КСО хипотези (Решение № 206 от 7.02.2023 г. на АдмС – Пловдив по адм. д. № 2125/2022 г.), които са всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност (чл. 7, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Задължени лица, съгласно чл. 57, ал. 1 от КСО, за деклариране на злополуката са осигурителят, както и предприятието ползвател, когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа. Визираното задължение следва да бъде изпълнено в срок от 5 работни дни[1], като в противен случай задълженото лице се санкционира с имуществена санкция по чл. 349 от КСО. Този срок е инструктивен, и пропускането му няма за последица невъзможността за подаване на декларация след този момент.

Съгласно чл. 57, ал. 2 от КСО, в случай на неизпълнение на задължението за деклариране от осигурителят, както и предприятието ползвател, законът предоставя право на пострадалия или неговите наследници в едногодишен срок от злополуката да я декларират пред ТП на НОИ. Този едногодишен срок е преклузивен и не подлежи на спиране, като пропускането му води до невъзможност за започване на цялата процедура (Определение № 13798 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13158/2010 г., VI о., Определение № 16125 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2012 г., VI о.).

Правната последица от декларирането на трудовата злополука, независимо дали в резултат на изпълнение на задължение (чл. 55, ал. 1 КСО) или реализиране на право (чл. 55, ал. 2 КСО) е сезирането на осигурителния орган и започване на административното производство по разследване и установяване на трудовите злополуки. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6 от НУРРОТЗ, съгласно който по подадената декларация, ТП на НОИ открива досие за трудова злополука. Декларацията не е официален удостоверителен документ[2], като същата съдържа само твърдения за настъпилия факт, които могат съответно да се оборят или потвърдят при разследването.

Ключов момент при декларирането на злополуката е описанието на настъпилите увреждания. Същите могат да бъдат описани като травматични (телесни внезапни увреждания) или нетравматични (болестни състояния като инфаркт, инсулт и др.). Описанието на вида на уврежданията може в някои случаи погрешно да насочи цялата последваща процедура, доколкото при нетравматично увреждане се провежда допълнително разследване от органите по работоспособността (чл. 60, ал. 2 от КСО), които са органите на медицинската експертиза, като съгласно раздел IV на Глава Трета от Закона за здравето (ЗЗ) и издадената по приложението му Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) – органите, осъществяващи експертиза на работоспособността при трудови злополуки са ТЕЛК и НЕЛК, а когато се касае за травматични увреждания такова разследване не е задължително, както ще бъде разгледано (Решение № 13237 от 8.10.2019 г. по адм. д. № 5/2019 г., VІ отд., Решение № 14437 от 29.10.2019 г. по адм. д. № 10069/2019 г., VІ отд., Решение № 12752 от 14.12.2021 г. по адм. д. № 8187/2021 г., VІ отд., Решение № 7582 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10884/2022 г., VI о.).

Разследване за извършено престъпление и констатациите на досъдебното производство

Смъртта на работник или служител винаги е повод за задължително разследване от органите на досъдебното производство за престъпление с оглед потенциалното нарушаване на правила за безопасност, и допускане на смърт, най-често по чл. 123 от Наказателния кодекс (НК). Разследването задължително се води от следовател, на осн. чл. 194, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Чл. 123, ал. 1 от НК гласи, че който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като следващите алинеи са квалифицирани състави на същото престъпление. Съгласно Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, престъпленията по чл. 123 от НК са дял от общата съвкупност на трудовите злополуки, като субекти на този вид престъпления могат да бъдат лица, които упражняват правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, в която категория се включват както преките изпълнители на дейността, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на правилното ѝ и безаварийно изпълнение. Съдебната практика е утвърдила и разбирането (Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), че „определящо значение за квалификацията на деянието има характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я осъществява, а не наименованието на заеманата от него длъжност“ (в този смисъл Решение № 97/2015 г. по н. д. № 129/2015 г., ІІІ НО на ВКС).

Първият въпрос, който често възниква в практиката, е възможно ли е в наказателния процес, чиято основна цел е ангажиране на наказателна отговорност на лице за извършено престъпление, да се предявят искове и за обезщетение на пострадалите лица (наследниците и кръга от пострадали, които имат право на обезщетение[3]). Граждански иск в наказателния процес е възможно и допустимо да се предяви срещу извършителя на престъплението и причинителя на вредата, на осн. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но не и срещу работодателя на осн. чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 200 от КТ (Решение № 8 от 9.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 656/2010 г., II н. о., НК, Определение № 111 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 13 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., IV г. о., ГК, Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК[4]).

Образуваното досъдебно производство обаче не е причина да се спре административното разследване на злополуката, нито да се спре или да се изчака с ангажиране на отговорността на работодателя за трудовата злополука. Това е така, на първо място, защото досъдебното производство и констатациите на прокурора не обвързват гражданския съд и не са наказателно дело по см. на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). На следващо място, присъдата (осъдителна или оправдателна) не изключва отговорността по КТ. Отговорността на работодателя е обективна и безвиновна и не се влияе от наказателната отговорност на причинителя на злополуката и вредата (в този смисъл са Определение № 581 от 18.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4041/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 566 от 19.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5301/2013 г., IV г. о., ГК). Особено важно да се подчертае е, че досъдебното и наказателното производство, както и предявяването на граждански иск в наказателното производство не са основание за спиране на давността за предявяване на иск срещу работодателя за обезщетение за трудова злополука по КТ (Решение № 13 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 581 от 18.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4041/2015 г., IV г. о., ГК).

На последно място голямо практическо значение има въпросът за събраните доказателства в рамките на досъдебното производство, а и дори в рамките на наказателния съдебен процес, и тяхната приложимост в гражданските производства за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за трудова злополука. При смърт на работното място и разследване за извършено престъпление е напълно закономерно да се разпитат очевидците на злополуката като свидетели, да се назначат експертизи – медицинска, техническа и т.н., както и да се направи аутопсия. Тези доказателства обаче се събират в рамките на досъдебното и съдебното наказателно, и за целите на тези производства. Основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при разглеждане на делата. В чл. 11 ГПК е изяснено, че разглеждането на делата става устно в открито съдебно заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. Изрично в кодекса не е записано, но няма спор в съдебната практика, а и доктрината отдавна е дала обяснение, че публичното и устно разглеждане на делата става пред съда (съдебния състав) по делото. Непосредствено пред този съд се отправят исканията, твърденията, възраженията, доводите на страните; този съд се произнася по допускането на доказателствата и ги събира и, след това, се произнася по материалноправния спор, като преценява по вътрешно убеждение доводите и възраженията на страните, както и събрания доказателствен материал. В гражданския процес правилото за непосредственост не значи непременно и неизменност в персоналния състав на съда по делото, с изключение на изискването съдебното решение да се постанови от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК. От това обаче не следва, че е допустимо извършване на процесуални действия, включително събиране на доказателства, от друг съд или друг орган (Решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/12, постановено от ВКС, IV г. о.).

Изключенията за събиране на доказателства от друг съд или от друг орган, уредени именно като такива, са строго изброени в ГПКизрична делегация по чл. 25 ГПК, обезпечаване на доказателства – чл. 208 ГПК, хипотезата на чл. 232, изр. 2 ГПК – само при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, ищецът по ново дело може да се ползва от вече събраните доказателства и то, само, ако за тяхното повторно събиране има труднопреодолима пречка. Съдът може да цени като извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени по него, ако са за неизгодни за самите тях факти и обстоятелства. В хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, гражданският съд е длъжен да вземе предвид, съдържащи се в приложеното дело, изявления пред държавен орган, направени от другата страна по оспорвано като привидно съгласие, или изхождащи от нея писмени доказателства, щом правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Извън посочените хипотези, недопустимо е съдът по делото да се позове на доказателства, събрани от друг съд – граждански или наказателен, или от друг държавен орган (Определение № 1299 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2015 г., IV г. о., ГК).

Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в това число в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др. За гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК (извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца). С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, всички факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство (Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК – в решението се разглежда именно иск по чл. 200 от КТ за обезщетение от работодател за трудова злополука).

В този смисъл, изключително важно за страните при разследване на трудови злополуки е да не се задоволяват с първоначалните констатации на досъдебното производство, които не са обвързващи за гражданския съд и за административните органи, и могат да бъдат оборени в друг процес.

Извършване на аутопсия и липсата на такава

В действащото законодателство няма изрично вменено задължение на конкретни лица или органи да извършат или да възложат извършване на аутопсия на починало лице по време на работа, в условията на разследване на трудова злополука. Съгласно чл. 98 от ЗЗ аутопсия се извършва на лица, починали в болнично заведение. Когато е образувано досъдебно производство по разследване на престъпление по чл. 123 от НК обаче назначаване на съдебномедицинска експертиза е задължително, когато съществува съмнение относно причината за смъртта – напр. дали има връзка с изпълняваната работа, съгласно чл. 144, ал. 2 от НПК. Съответно погребението се извършва единствено с разрешение на наблюдаващия прокурор – чл. 157, ал. 2 от НПК. Назначаване на съдебномедицинска експертиза – аутопсия, е възможно и в граждански производства[5].

Извършването на аутопсия също е ключов момент, доколкото това е първоначалната експертиза, която поставя основите за всички последващи заключения и правни изводи, и често може да се окаже и окончателна експертиза. На следващо място, липсата на протокол за аутопсия може да доведе до затруднения и дори невъзможност за довършване на процедурата по разследване на трудова злополука със смърт.

Част от елементите на фактическия състав[6] на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО са увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Така съгласно чл. 61, ал. 1, т.т. 5, 6 от НМЕ експертизата на органите на медицинската експертиза включва определяне на причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука; причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност. Този орган се произнася относно причинната връзка, която включва установяването на два вида връзка – функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат). На следващо място, съгласно чл. 66, ал. 1 от НМЕ при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. По аргумент от чл. 60, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 12, ал. 2 и чл. 13 от НУРРОТЗ при нетравматични увреждания причинната връзка се установява единствено от ТЕЛК и НЕЛК, което експертно решение е основание за признаването или не на трудовата злополука от НОИ.

Съществен проблем на практиката по разследване на трудовите злополуки в административното, а и в съдебното производство, е произнасянето на органите при липса на протокол от извършена аутопсия. Съгласно чл. 66, ал. 2 от НМЕ при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Това практически означава, че органите на медицинската експертиза са поставени в невъзможност да се произнесат по причинната връзка, а органът по чл. 60, ал. 2 от КСО – НОИ, е длъжен да се съобрази с това решение и да не признае злополуката за трудова. Съдебната практика по този въпрос от последните години е категорична – напр. Решение № 9730 от 2.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2022 г., VI о., Решение № 2359 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2019 г., VI о., които казват, че след като ТЕЛК не се е произнесла по причинната връзка в хипотезата по чл. 66, ал. 2 от НМЕ поради липсата на аутопционен протокол, то длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има само една възможност – да издаде разпореждане за неприемането на злополуката за трудова. По силата на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Законодателят не е предвидил възможност в посочената хипотеза доказването на причинната връзка да става по друг начин, включително със заключение за съдебно-медицинска експертиза.

Абсурдността на тези законови положения и тълкувания ясно се илюстрират в следния казус. Работник на строителен обект по време на работа се оплакал, че не се чувства добре и пил хапче ранитидин, след което моментно се почувствал по-добре. По-късно отново споделил, че чувства влошаване и „буца в гърдите“, бил блед. Станал и отишъл да си налее вода, но преди да стигне залитнал, паднал от около височина 3 метра, и си ударил главата. Констатирана е смъртта му на място. Лекарят, направил оглед на трупа, в хода на досъдебното производство, е посочил причина за смъртта – „счупване на черепа и врата поради падане“, а относно аутопсия е посочено „не се разглежда като необходима“, поради което аутопсия не е направена. НОИ е възложило на ТЕЛК да се произнесе по причинната връзка, като ТЕЛК посочва диагноза – остър инфаркт на миокарда, което е нетравматично увреждане, и което може да бъде установено само чрез извършване на аутопсия. В случая нямало данни лицето да е имало хронично сърдечно-съдово заболяване, но са налице данни от двама свидетели за болка в гърдите и неразположение на работника в деня и непосредствено преди настъпване на инцидента, че лицето е имало слабост и световъртеж, като това се посочва и като причина за падането му от стълбата. Експертното решение на ТЕЛК не е обжалвано в законоустановения срок пред по-горната инстанция и е влязло в сила. Първоначално НОИ не приема злополуката за трудова, но Директорът на НОИ отменя решението и приема трудовата злополука. Върховният административен съд обаче, по изложените по-горе мотиви за невъзможност на ТЕЛК/НЕЛК да се произнесат по причинната връзка и задължителността на тяхното решение, приема, че няма как категорично да се установи трудова злополука и отменя решението на НОИ за приемането ѝ – Решение № 6287 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 295/2020 г., VI о. По друг начин казано, липсата на аутопсия се оказва решаваща пречка за установяването на наличието на трудова злополука. Другият ключов момент е установяването на нетравматично увреждане – остър инфаркт на миокарда, единствено и само въз основа на свидетелски показания и при липса на медицинска документация в тази насока.

Съществуват обаче нормативни основания за установяване на причинната връзка и при липсата на аутопсионен протокол като преграждащо обстоятелство при разследване на трудови злополуки, разяснени от съдебната практика. При действието на чл. 66, ал. 2 от НМЕ (забраняващ произнасянето по причинната връзка при липса на аутопсия) остава нормативна празнота. Останал е неуреден въпросът по какъв начин следва да бъде установено наличието или липсата на причинна връзка при случаи на нетравматични увреждания, с резултат – смърт, когато не е направена аутопсия. Явно това установяване не може да бъде извършено от ТЕЛК, поради забраната на чл. 66, ал. 2 НМЕ, нито от длъжностното лице по чл. 60 КСО, което няма самостоятелни правомощия по определяне на причинна връзка предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 КСО и НУРРОТЗ. Съдът приема, че в този случай причинната връзка не може да остане неизследвана по съществото си. Водещ принцип в уредбата на трудовите злополуки е установяването им – чрез разследване, проверка на всеки един от елементите на състава на чл. 55, ал. 1 КСО, което при наличие на декларирана трудова злополука е процесуално задължение на териториалните органи на НОИ. В обратния случай означава да се приеме, че неизвършването на едно действие – аутопсия на починалия (без значение от причината за това) преклудира изначално възможността настъпилото нетравматично увреждане да бъде прието за трудова злополука, дори и да са налице предпоставките за това, което противоречи на нормативния акт от най-висока степен – КСО, който е категорично ясен – налице ли са предпоставките по чл. 55, ал. 1 КСО – злополуката е трудова, не са ли налице – не е такава.

В случая съдът намира, че законовата празнота е следвало да бъде отстранена от горестоящия административен орган (Директора на ТП на НОИ) при обжалване на разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 КСО. При липса на специални правила в чл. 117 КСО при разглеждане на жалбата горестоящият административен орган разглежда жалбата по реда на глава шеста АПК. При сложност от фактическа и правна страна, следва да бъде назначена комисия по реда на чл. 94 АПК, така че да бъде отговорено на спорния и релевантен въпрос налице ли са предпоставките по чл. 55, ал. 1 КСО, вкл. функционална и причинна връзка. Спрямо горестоящия административен орган – Директор на ТП на НОИ не е приложимо задължението за издаване на разпореждане само въз основа на решение на органите на експертизата по работоспособността. Законодателят е въвел това изискване спрямо длъжностното лице по чл. 60 КСО, тъй като при нетравматичните злополуки следва да бъдат изследвани множество фактори и обстоятелства, следва да се използват специални знания относно това налице ли е функционална връзка – нещо, което органът самостоятелно не може да извърши. Горестоящият орган обаче има възможност да използва повече процесуални способи за събиране на доказателства и за изясняване на казуса. Формалното съобразяване на липса на положително решение на ТЕЛК относно причинната връзка, без да бъдат съобразени причините за това не съответства на духа и целта и закона, а именно – изясняване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало. Съгласно чл. 97 АПК и чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО горестоящият орган може да се произнася по съществото на спора. При проявяването на процесуална активност и събиране на доказателства, вкл. и чрез назначаване на комплексна медицинска експертиза и други, горестоящият административен орган може да достигне до обосновани изводи, а не просто да се съобразява с решението на ТЕЛК/НЕЛК – Решение № 10657 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2012 г., VI о. За съжаление обаче тези разрешения на съда не изглежда да са разпространени при работата на длъжностните лица и Директорите на НОИ, които продължават да се съобразяват с решението на ТЕЛК/НЕЛК при липса на протоколи за аутопсия.

Установяване на причинната връзка между увреждането и настъпилата смърт

Разследването на трудовата злополука от органите на НОИ и съответно Дирекция „Инспекция по труда“ има за цел изясняване на обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, причините за нея, характерът на увреждането и др., съгласно чл. 58, ал. 3 от КСО и чл. 9 от НУРРОТЗ. При хипотези на трудови злополуки със смърт, разследването е задължително, съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 2 от НУРРОТЗ.

Както беше посочено, разследването на злополуки с травматични и с нетравматични увреждания се осъществяват по различен ред на производството.

При нетравматичните увреждания е задължително произнасяне на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК/НЕЛК) по функционалната и причинната връзка[7], съгласно чл. 60, ал. 2 КСО във вр. с чл. 61, ал. 1, т.т. 5,6 НМЕ, чл. 12, ал. 2 и чл. 13 НУРРОТЗ, а когато смъртта е настъпила внезапно – само по причинната връзка (чл. 66, ал. 1 НМЕ). Решението на органа на медицинската експертиза при нетравматични увреждания е задължителен за органа по КСО, а именно длъжностното лице на НОИ, което следва да се произнесе дали е налице или не трудова злополука – Решение № 7787 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 371/2023 г., VI о., Решение № 3227 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9287/2022 г., VI о.

Обратно, при травматичните увреждания произнасянето дали е налице трудова злополука се извършва от длъжностното лице на НОИ, без да се иска произнасяне на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК/НЕЛК)[8] по функционалната или причинната връзка, по арг. от чл. 60, ал. 1 от КСО, като тогава чл. 13 НУРРОТЗ е неприложим[9]. По този въпрос не съществува колебание в доктрината[10], но се наблюдава известно неразбиране в производствата по установяване на трудовите злополуки и обжалването на актовете на НОИ. Това е повод административните съдилища многократно да повтарят, че при разрешаване на въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т. е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО – Решение № 7582 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10884/2022 г., VI о., Решение № 12752 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2021 г., VI о., Решение № 12752 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2021 г., VI о., Решение № 14437 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2019 г., VI о., Решение № 14437 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2019 г., VI о., Решение № 2393 от 9.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2006 г., VI о. и др. И тъй като не са длъжни да се съобразяват със заключенията на медицинската експертиза при травматични увреждания относно причинната връзка, длъжностните лица по чл. 60, ал. 1 от КСО не са длъжни да възлагат подобна експертиза, тъй като същата се възлага на основание разпореждане за приемане на трудовата злополука или отказ за това, а не обратното – чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. първо от НМЕ.

Именно с цел бързина на производството и процесуално икономия е изключително важно още в началото на производството пред НОИ да бъдат представени всички относими документи, включително медицински, за да бъдат насочени правилно при преценката дали се касае за травматично или нетравматично увреждане.

Определяне на водещата диагноза

Практически обаче са налице трудности при изначалното определяне дали се касае за травматично, или нетравматично увреждане от НОИ, когато трябва да се реши дали да се възложи на медицинската експертиза произнасяне по причинната връзка. Това на първо място произтича от обстоятелството, че в началото протоколът за аутопсия може да не дава категорични данни за вида на увреждането, а на следващо – да са налице противоречиви данни от свидетелски показания и др. доказателства. В тези случаи органите на НОИ почти без изключение възлагат на ТЕЛК произнасяне по функционалната и причинната връзка, съгласно чл. 60, ал. 2 КСО във вр. с чл. 61, ал. 1, т.т. 5,6 НМЕ, чл. 12, ал. 2 и чл. 13 НУРРОТЗ. Проблемът в тези случаи е, че в досието на трудовата злополука може да не са събрани никакви медицински документи, което да постави в невъзможност органите на медицинската експертиза да предоставят задълбочен и обоснован извод, а следва да се ръководят само от откъслечни данни.

Възлагането на ТЕЛК/НЕЛК да се произнесе по причинната връзка при трудова злополука и смърт, въз основа на частично изяснени данни, обаче не винаги води до по-обективни и обосновани изводи. Нормативният проблем тук се състои в това, че органите на медицинската експертиза нямат никакво задължение да провеждат допълнително проучване, изследване, нито да изискат допълнителни документи – за предишни прегледи, здравни досиета и т.н., когато е налице протокол от аутопсия и протокол от разследване на НОИ – ТЕЛК/НЕЛК се произнася само въз основа на представената налична документация – чл. 66, ал. 1 от НМЕ, чл. 39, ал. 1, т. 2, б. „а“, чл. 43, т. 1, чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).

Следователно ако изначално в протокола за аутопсия и/или в останалите документи, представени пред НОИ, са събрани грешни или частични данни за увреждането при трудовата злополука, е възможно всички последващи изводи на компетентните органи по веригата да са неправилни, поради нарушаване на принципа за истинност и за служебното начало в чл. 7 и чл. 9 от АПК, но спазването на които принципи е ограничено поради несъвършенството на уредбата. Практическото затруднение за страните е при снабдяването с наличната медицинска документация за починал близък (роднина), която да бъде предоставена на НОИ и органите на медицинската експертиза, преди същите да се произнесат.

Още повече, когато в първоначалната декларация за трудова злополука са посочени различни от действителните увреждания, това може да насочи органите на медицинската експертиза в изначално грешна посока, като определят неправилна водеща диагноза. Значението на водещата диагноза, съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, е че НЕЛК се произнася с експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза, която на практика се възприема от посочената от ТЕЛК по данните в досието на трудовата злополука, които могат да бъдат непълни. Но когато при съдебно обжалване на решението на НЕЛК се установи, че водещата диагноза е грешна, то съставът на НЕЛК съответно е незаконосъобразен, което води до нищожност[11] на решението – Решение № 3996 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2014 г., VI о., Решение № 609 от 9.10.2018 г. на АдмС – Плевен по адм. д. № 534/2018 г.

Нетравматични увреждания и трудови злополуки

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест – § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно – непредвидено и спонтанно – увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.

Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода:

а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е „станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа“, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието;

б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова (изцяло в този смисъл са Решение № 10479 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2013 г., VI о. и Решение № 4068 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2015 г., VI о.), ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата;

в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1).

В горния смисъл е постоянната практика на ВАС – Решение № 14437 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2019 г., VI о., Решение № 3678 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2019 г., VI о., Решение № 5564 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2014 г., VI о.

Трудност при разследването и признаването на трудови злополуки се наблюдава при нетравматичните увреждания, които се наричат и „болестни състояния“. Проблемните моменти са два – на първо място разглеждането на нетравматичните увреждания от органите на медицинската експертиза при признаване на причинната връзка, и на следващо място при признаване на трудовите злополуки от НОИ, като причината за това е разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, която гласи, че „Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.“. Прилагането на посочената разпоредба на НМЕ често води до извеждане на правни изводи от органите на медицинската експертиза, което е недопустимо[12], като отхвърлят хипотезата на трудова злополука само и единствено на това основание, без да се провежда задълбочено изследване на причините за нетравматичните увреждания и тяхната връзка с условията на труд, които както ще бъде разгледано, могат да попадат в хипотезата на трудова злополука.

Следва изрично да се подчертае, че както травматичните, така и нетравматичните увреждания могат да бъдат „внезапно увреждане на здравето“ по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО, и да попадат в легалната дефиниция за трудова злополука, и по този въпрос никога не е имало спор в доктрината[13], тъй като чл. 60, ал. 2 от КСО изрично гласи „(…) декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане (…)“, от което се прави извод, че законодателят изрично признава и нетравматични увреждания за възможни в условията на трудова злополука.

Наредбата за медицинската експертиза дефинира „Нетравматично увреждане“ като болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други) – §1, т. 2 от ДР на НМЕ. Същата дефиниция е сходна с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, която установява, че не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, а §1, т. 36 ДР на ЗЗ определя какво означава вид и степен на увреждане. Следователно са налице четири взаимосвързани разпоредби и легални дефиниции – §1, т. 36 ДР на ЗЗ, чл. 55, ал. 1 КСО, чл. 73, ал. 2 от НМЕ, § 1, т. 2 от ДР на НМЕ, които уреждат кога увреждането на здравето може да се приеме за трудова злополука.

От сравнението на понятията може да се направи извод, че на пръв поглед законодателството третира всички нетравматични увреждания като болест (болестни състояния), а всички болести не се считат за внезапни уреждания на здравето, което обаче е неправилен извод.

По своята същност определенията, дадени в §1, т.2 ДР НМЕ и в §1, т.36 ДР ЗЗ, са номинални, а не реални[14]. Определенията за „Нетравматично увреждане“ по НМЕ и за „Вид и степен на увреждане“ посочва значението, с което изразите се ползват в съответния нормативен акт, и не представляват правило за поведение, формулирано в правна норма в текста на закона. Така напр. в §1 от ДР на НМЕ е посочено „По смисъла на наредбата“, а не по см. на КСО, както и в §1 от ДР на ЗЗ – „По смисъла на този закон“, т.е. по см. на Закона за здравето, а не по см. на КСО.

Това означава, че двете легални дефиниции на НМЕ и ЗЗ не се разпростират извън посочените нормативни актове, и не представляват правила за поведение. Правило за поведение представлява реалната легална дефиниция на чл. 55, ал. 1 КСО Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Допълнителен аргумент за неприложимостта на определенията, заложени в НМЕ, е, че същата наредба е издадена на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето – § 3 от Заключителните разпоредби на НМЕ, т. е. НМЕ не е издадена на основание КСО. Такава наредба е Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, издадена на основание чл. 57, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване – §1 от Заключителните разпоредби на същата.

Стеснителното тълкуване на чл. 55, ал. 1 КСО с аргументи от подзаконов нормативен акт, издаден по прилагането на друг закон (НМЕ – ЗЗ), е недопустимо, като този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право[15], тъй като е недопустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби[16]. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Като акт по прилагане на закона съобразно с чл. 12 и чл. 15, ал. 1 ЗНА наредбата може да урежда само материя, за която е предвидено тя да бъде издадена, и трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл, може да се посочи, че чл. 73, ал. 2 от НМЕ недопустимо (чл. 15, ал.3 от ЗНА и чл. 5, ал.1 от АПК) стеснява приложното поле на по-високия по степен акт – чл. 55, ал. 1 от КСО (изцяло в този см. Решение № 10657 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2012 г., VI о.).

От своя страна чл. 55, ал. 1 от КСО определя като трудова злополука „всяко внезапно увреждане (…)“, а не конкретно изброени състояния, за разлика от стеснителното определение на НМЕ. Така например, трудова е злополуката, когато смъртта е настъпила от сърдечен инфаркт, причинен от ненормални условия[17], инфаркт, причинен от стрес[18], смърт от остра сърдечна недостатъчно при психо-физическо натоварване[19], смърт от остър миокарден инфаркт, провокиран от силен стрес[20], смърт от мозъчен инсулт, получен от травматично увреждане, като например падане от високо[21], хипертоничната болест, довеждаща до смърт[22] и други.

При така дадените разяснения, органите на медицинската експертиза и общественото осигуряване следва корективно да тълкуват чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Същата не представлява абсолютно правило за поведение, и не ограничава квалифицирането на нетравматични увреждания – инфаркти, инсулти и др., като внезапно увреждане на здравето. В тези случаи следва да се подхожда с особено внимание при разследването на злополуките, и да се вземат предвид всички относими факти и обстоятелства, а не механично да се отхвърля наличието на причинна връзка и трудова злополука, само защото НМЕ повелява така.

Отказ от страна на НОИ да проведе разследване на трудовата злополука

Както беше посочено, административният орган е задължен да започне служебно производството единствено в изброените по чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 2 от НУРРОТЗ хипотези, сред които е смъртна трудова злополука. НОИ обаче може да откаже да разследва злополуката или същата да не бъде декларирана от задължените и правоимащи лица в законовите срокове, напр. защото до изтичането на срока не е признато трудовото правоотношение, който въпрос е преюдициален[23]. Тук се поставя въпросът дали при отказ от страна на НОИ да разследва трудовата злополука, същата може да се установява в исков процес, напр. при предявяване на иска по чл. 200 от КТ за обезщетение срещу работодателя. По-ранната практика приема, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст[24]. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран.

В по-новата съдебна практика обаче това разбиране е преодоляно, като се приема, че когато се установи, че в хипотеза на постановен отказ от страна на административния орган за извършване на разследване дали инцидента, вследствие на който е настъпила смърт на работник, представлява трудова злополука, не се преклудира възможността на наследниците за установяването ѝ по исков ред, като обстоятелството дали този отказ е обжалван, или не е без правно значение за възможността съдът, пред който е предявен иска по чл. 200 КТ, да установява нейния характер – Решение № 50264 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4558/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 205 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5039/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 235 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2330/2014 г., III г. о., ГК. В това исково производство следва да се проведе пълно и главно доказване за всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука, включително вида на увреждането, функционалната и причинната връзка с изпълняваната дейност и т.н.

Начален момент на погасителната давност за претендиране на обезщетение от работодателя и за начисляване на лихва за забава

Съгласно нормата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Искът по чл. 200 от КТ следва да бъде предявен в предвидения в чл. 358, ал.1, т.3 от КТ тригодишен давностен срок.

Поставя се въпросът обаче от кога започва да тече този давностен срок – от момента на настъпване на злополуката или от момента на признаването ѝ? Въпросът е изключително важен в контекста на множеството процедури и възможността им за обжалване докато една злополука бъде призната за трудова – напр. решението на ТЕЛК подлежи на обжалване пред НЕЛК, а решението на НЕЛК – на двуинстанционен съдебен контрол пред съответния административен и Върховния административен съд. Разпореждането за признаване на злополуката за трудова на НОИ подлежи на обжалване пред Директора на ТП на НОИ, а неговото решение подлежи отново на двуинстанционен съдебен контрол, или ако всичко бъде обжалвано – общо шест инстанции, ако няма връщане на преписки и дела за ново разглеждане. Очевидно е, че тези производства дори и в най-добрия случай отнемат години.

Преобладаващата съдебна практика правилно приема, че тригодишният давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Установяването на трудовата злополука може да става само по надлежния административен ред по чл. 57 КСО. Доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, следва да се приеме, че началният момент, от който възниква вземането за обезщетение, е датата на влизане в сила на този акт, тъй като това е денят, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 3 КТ – Решение № 336/23.11.2012 г. по гр. д. № 303/2012 г. на ВКС, III г. о., Решение № 64 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2010 г., III г. о., ГК, Определение № 50954 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 36 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 763 от 5.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 303/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 1361 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4238/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 1208 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2873/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 968 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 45 от 12.03.2018 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 247/2017 г., Решение № 45 от 12.03.2018 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 247/2017 г.

Обратното обаче се приема в редица решения, някои от които и от последните години – от районни, окръжни и апелативни състави, като се споделя остаряла и преодоляна практика на Върховния касационен съд. В тях се приема, че задължението за заплащане на обезщетение за претърпени от трудова злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката (смъртта) и тригодишният давностен срок за претендиране на вреди от трудова злополука започва да тече от тази дата. При спор относно трудовия характер на злополуката и висящо производство по чл. 57 – 60 КСО няма пречка искът по чл. 200 КТ да се предяви, за да се спази тригодишният давностен срок, и образуваното исково производство да се спре до приключване на административното за установяване трудовия характер на злополукатаРешение № 235 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 141 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 13 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 1446 от 8.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6236/2007 г., V г. о., ГК, Решение № 29 от 28.02.2022 г. по в. гр. д. № 441/2021 г. на ВтАС, Решение № 107567 от 2.05.2017 г. на СРС по гр. д. № 24120/2016 г., Решение № 368 от 24.10.2017 г. на РС – Горна Оряховица по гр. д. № 459/2017 г., Решение № 39696 от 13.02.2020 г. на СРС по гр. д. № 23101/2019 г.

Второто становище, а именно, че моментът на злополуката, а не моментът на признаването ѝ, е началният момент от който тече кратката тригодишна погасителна давност за трудови спорове, е най-малкото смущаващо и по никакъв начин не може да бъде споделено и оправдано. Процесуалната икономия се осъществява не чрез образуването на дела и спирането им до приключване на прюдициални производства, а чрез надлежно упражняване на правото на иск при наличните за това предпоставки. На следващо място, аргументът, че гражданското дело може да се образува и след това да се спре до приключване на административното производство не е изцяло правилен. Вярно е, че на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК делото може да се спре, когато е налице друго висящо съдебно производство, което има преюдициален характер, вкл. когато е обжалван административен акт, по което дело няма пълна идентично между страните (Определение № 10 от 6.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2479/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 96 от 12.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2371/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 144 от 16.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 380/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 514 от 21.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2302/2020 г., II т. о., ТК). Спиране на гражданското дело обаче не може да се постанови, когато е налице висящо административно производство по издаване на индивидуален административен акт, или неговото административно обжалване, какъвто е актът за признаване на трудовата злополука по чл. 60 КСО, тъй като чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК визира „в същия или в друг съд“, а не административен орган[25]. Тоест, може да се окаже, че искът по чл. 200, ал. 1 от КТ може да се погаси по давност при продължително бездействие на административните органи (ТЕЛК, НЕЛК, НОИ). Това виждане на част от съдебната практика е меко казано смущаващо, и считам, че сериозно трябва да бъде преосмислено.

Лихвата за забава върху размера на обезщетението се дължи от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука (датата на смъртта). По този въпрос има трайна практика – Определение № 745 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 50/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 391 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 44/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 217 от 25.7.2013 г по гр. дело № 1038/12 г на ВКС, IV ГО, Решение № 441/08.07.2010 г. по гр. д. 682/2009 г. на IV г. о. ВКС, Решение № 355 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г., III г. о., ГК, , Решение № 481 от 22.12.2022 г. на ОС – Пазарджик по гр. д. № 83/2022 г., Решение № 4265 от 12.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 13350/2018 г. Инцидентна практика в друг смисъл също е налице, а именно, че лихвата се начислява от деня от присъждане на обезщетението с влязъл сила съдебен акт, но същата не се споделя и изрично се отхвърля – Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., ГК.

Размер на обезщетението по чл. 200, ал. 1 от КТ

Един от практическите трудните за разрешаване въпроси е по отношение на размера на обезщетението, което работодателят трябва да изплати на близките на починалия работник или служител при трудова злополука. Размерите на присъжданите обезщетения варират и често изглеждат като произволни суми, но всъщност това далеч не е така, и същите трябва да отговарят на принципа за справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване, но и едновременно с това следва да се постига целта на закона – обезщетяване на вредите. Особена голяма е трудността при трудовите злополуки със смъртен характер, доколкото загубата на близък човек няма паричен еквивалент.

В Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд е посочено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Други обстоятелства, които се вземат предвид, са личността на починалия (като възраст, начин на живот, в т.ч. брой деца, евентуално съжителство с други лица в едно домакинство, наличие на лица, които са под негова издръжка, без да съжителстват в едно домакинство); данни относно претендиращия обезщетение (възраст, вид връзка с починалия – родствена или друга, наличие на финансова зависимост и нейната степен, наличие на емоционална обвързаност, наличие на емоционални и психически проявления на загубата и техния интензитет)[26]. Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. В този смисъл са Решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о., Решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС, III г. о., Решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на ВКС, III г. о., и др. На следващо място, в практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. В този смисъл са Решение № 139/09.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., ГК.

Случаите в съдебната практика обаче са многобройни и различни и аналогичните случаи в някаква степен са и различни от останалите, когато следва да се съобразяват случаи на трудови злополуки със смърт. Така например[27] за злополука през 2014 г. е присъдено обезщетение в размер на 100 000 лв. поотделно за преживялата съпруга и две непълнолетни деца, които всички били много близки с починалия – Решение № 1560 от 14.12.2018 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2006/2018 г., Определение № 640 от 1.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2019 г., IV г. о., ГК.; за злополука от 2014 г. са присъдени по 150 000 лв. на съпругата и по 100 000 лв. на две деца на по 28 години  и 37 години, които живеели самостоятелно и не били финансово зависими – Решение № 50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., ГК; за злополука от 2019 г. са присъдени 100 000 лв. на съпругата и по 123 520 лв. на малолетните деца – Решение № 260009 от 5.02.2021 г. на ВнАС по в. гр. д. № 402/2020 г., Определение № 60894 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2554/2021 г., III г. о., ГК; за злополука от 2016 г. на съпругата са присъдени 120 000 лв., а на малолетния син – 150 000 лв. – Решение № 60165 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2020 г., IV г. о., ГК; за злополука от 2015 г. е присъдено обезщетение по 110 000 лв. на съпругата и пълнолетната дъщеря – Решение № 102 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2019 г., III г. о., ГК; за злополука от 2014 г. на малолетно дете е присъдено обезщетение в размер на 120 000 лв. – Решение № 67 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2020 г., III г. о., ГК; за злополука от 2018 г. са присъдени 100 000 лв. на преживялата съпруга и 90 000 лв. на малолетната дъщеря – Определение № 50072 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2521/2022 г., III г. о., ГК, Решение № 600 от 22.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12590/2021 г.; за злополука от 2021 г. са присъдени по 150 000 лв. на двамата родители – Решение № 376 от 19.07.2023 г. по в. гр. д. № 619/2022 г. на ВтАС; за злополука през 2014 г. е присъдено обезщетение в размер на 150 000 лв. за всяко от две непълнолетни деца и 100 000 лв. за съпругата – Решение № 9188 от 19.12.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 8736/2016 г., Определение № 684 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2017 г., IV г. о., ГК; за злополука от 2014 г. по 80 000 лв. за съпруг и пълнолетни синове – Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК; за злополука от 2011 г. по 90 000 лв. за съпруга и 70 000 лв. за пълнолетна дъщеря – Решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., ГК; за злополука от 2004 г. са присъдени по 60 000 лв. на съпруга и малолетни деца – Решение № 68 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2008 г., II г. о., ГК; за злополука от 2012 г. по 150 000 лв. за съпругата и по 100 000 лв. за двама пълнолетни синове – Определение № 91 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6075/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 3813 от 1.06.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 4713/2015 г.; за злополука от 2015 г. са присъдени 100 000 лв. на съпруга и 150 000 лв. на непълнолетна дъщеря – Решение № 220 от 29.07.2019 г. на РС – Видин по гр. д. № 232/2017 г.; за злополука през 2014 г. са присъдени по 80 000 лв. на съпруга и дете-студент – Решение № 61 от 1.03.2017 г. на ОС – Стара Загора по в. гр. д. № 1480/2016 г.; за злополука от 2015 г. са присъдени 100 000 лв. заедно с обща издръжка от 48 000 лв. на съпругата и по 75 000 лв. на пълнолетните деца – Решение № 559 от 19.11.2018 г. на РС – Видин по гр. д. № 1729/2016 г.; за злополука от 2018 г. на съпругата са присъдени 200 000 лв., а на 17-годишния син – 150 000 лв. – Решение от 10.08.2020 г. на РС – Видин по гр. д. № 1457/2019 г.; за злополука от 2018 г. са присъдени по 80 000 лв. за родителите и децата на починалата – Решение № 260051 от 4.03.2021 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 1056/2020 г., Определение № 50911 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2021 г., IV г. о., ГК; за злополука от 2018 г. са присъдени по 80 000 лв. на майка и дъщеря на починалата – Решение № 780 от 3.08.2020 г. на РС – Добрич по гр. д. № 4649/2018 г.; за злополука от 2020 г. са присъдени по 100 000 лв. на децата и съпругата – Решение № 6 от 17.02.2021 г. на РС – Кърджали по гр. д. № 721/2021 г.; за злополука от 2016 г. са присъдени по 100 000 лв. на съпругата, непълнолетна дъщеря и пълнолетен син, както и 50 000 лв. за майката на починалия – Решение № 177545 от 17.08.2020 г. на СРС по гр. д. № 81480/2017 г.; за злополука от 2013 г. са присъдени по 200 000 лв. на съпруга и малолетен син – Решение № 392 от 15.01.2016 г. на РС – Благоевград по гр. д. № 2700/2014 г.; за злополука от 2018 г. на малолетно дете на 4 години, което живеело в друго семейство на майка си, която се била разделила с починалия баща на детето, е присъдено обезщетение в размер на 70 000 лв. – Решение № 261491 от 3.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10315/2020 г.; на последно място, любопитно е да се посочи и обезщетение, присъдено на дъщеря, която в последните 4 години преди злополуката не била виждала баща си, същият не бил виждал внуците си – нейните деца, а тя от своя страна не присъствала на погребението му и дори не посетила гроба му, но се били чували по телефона с баща си – присъдено е обезщетение в размер на 10 000 лв. – Решение № 225 от 26.05.2014 г. на РС – Димитровград по гр. д. № 1776/2013 г., Решение № 435 от 21.10.2014 г. на ОС – Хасково по в. гр. д. № 644/2014 г., Определение № 477 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2015 г., IV г. о., ГК.

Изложеното няма как и няма претенция да изчерпи всички проблеми на нормативната уредба и практическото ѝ приложение, а повече да маркира определени проблеми на производството по разследването на трудовите злополуки и в частност тежките смъртни злополуки, както и проблемите при предявяването на претенции за обезщетение. Целта обаче е да се обърне внимание на моменти, чието неглижиране в началото на разследването могат да преобърнат цялото последващо производство.

[1] Така Ширванян, М. Специфики в режима на трудовата злополука в българското законодателство. Варна, ИК „Стено“, 2021, с. 118. Авторката отбелязва, че срокът по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е 3-дневен, но на осн. чл. 7, ал. 2 от ЗНА трябва да се прилага срокът по чл. 57 от КСО.
[2] Ширванян, М. Специфики в режима на трудовата злополука в българското законодателство. Варна, ИК „Стено“, 2021, с. 116. Обратното се приема в Средкова, К. Осигурително право, 4-то издание. София, Сиби, 2012, с. 188.
[3] С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
[4] Любопитна е съдебната практика по въпроса дали трудовата злополука е покрит риск от задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Позовавайки се на цитираното ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК, съдилищата приемат, че съгласно същото отговорността на работодателя по КТ изключва общата гражданска отговорност, поради което посочената застраховка не покрива тези рискове – Определение № 50305 от 4.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1276/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 578 от 21.12.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 629/2022 г.,
[5] Раданов, С. Съдебна медицина. София: Сиела, 2009, с. 30.
[6] Решение № 3940 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2022 г., VI о.
[7] Решение № 10657 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2012 г., VI о.
[8] Решение № 13237 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5/2019 г., VI о.
[9] Решение № 91 от 6.01.2023 г. на АдмС – София по адм. д. № 8624/2022 г.
[10] Мръчков, В. Осигурително право, 6-то издание. София, Сиби, 2014, с. 229.
[11] В Решение № 4724 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2014 г., VI о. се приема, че незаконният състав на НЕЛК не води до нищожност на решението, а до незаконосъобразност.
[12] Решение № 17 от 9.02.2010 г. на АдмС – София по адм. д. № 1478/2009 г., II о., 28-ми с-в, Решение № 12027 от 06.12.2023 г. по адм. дело № 3631/2023 г. на ВАС, VI отд.
[13] Мръчков, В. Осигурително право, 6-то издание. София, Сиби, 2014, с. 220; Средкова, К. Осигурително право, 4-то издание. София, Сиби, 2012, с. 177.
[14] Вж. Ташев, Р., Теория на тълкуването. София: „Сиби“, 2007, с. 184.
[15] Решение № 10749 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5463/2015 г., VI о.
[16] Решение № 3618 от 15.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 536/2022 г., 5-членен с-в/
[17] Решение № 657 по гр. д. 3497/2001 г. на III г.о., ВКС
[18] Решение № 17 от 9.02.2010 г. на АдмС – София по адм. д. № 1478/2009 г., II о., 28-ми с-в.
[19] Решение № 1421 по гр. д. 613/2002 г. на III г.о., ВКС. Вж. Мръчков, В., Имуществена отговорност на работодателя. София: „Сиби“, 2013, с. 184.
[20] Решение № 87 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2019 г., VI о.
[21] Решение № 328 от 16.10.2015 г. на АдмС – Враца по адм. д. № 97/2015 г.
[22] Решение № 4508 от 2.07.2014 г. на АдмС – София по адм. д. № 12/2014 г.
[23] Решение № 260244 от 12.07.2021 г. на ОС – София по в. гр. д. № 286/2021 г.
[24] Решение № 339 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о., ГК.
[25] Вж. Пунев, Б. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. София: ИК „Труд и право“, 2017, с. 473, и цитираните в него определения на ВКС.
[26] Александров, А. Практически проблеми, свързани с отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука. Труд и право, ИК „Труд и право“, бр. 4-5/2020 г., с. 23.
[27] В посочените примери не е отразено намалено обезщетение след отчетено съпричиняване, и/или намалено със застрахователното обезщетение, а първоначалният размер на обезщетението, преди направени приспадания и намалявания. Като допълнителна бележка следва да се отбележи, че получената помощ по колективен трудов договор и от дарителска кампания не се приспадат от обезщетението по правилото на чл. 200, ал. 4 от КТ – Решение № 600 от 22.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12590/2021 г.

20
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
wosidax897
wosidax897
06 март 2024 12:36
Гост

Big Lots Rewards is one of the best shopper loyalty programs around. First off, it’s FREE, and you can earn your way to a Reward with every purchase!
Big Lots Rewards

ВИП
ВИП
05 март 2024 23:05
Гост

Няма в статията имейл или телефон за контакт с автора на тази полезна за практиката публикация. Това е пречка при необходимост да бъде потърсена адвокатска защита от същия адвокат

Ивайло Стайков
Ивайло Стайков
13 януари 2024 18:36
Регистриран

Изключително стойностен анализ. Поздравявам автора.

fireboy
fireboy
11 януари 2024 12:21
Гост

This website has a wealth of important information. You can unwind and play your favorite games here: fireboy and watergirl

Анонимен
Анонимен
10 януари 2024 10:51
Гост

Да, добре е описал автора някои от проблемите при трудовите злополуки. Така става, когато всяко съсловие си приема нормативни документи без да се съобразява с други нормативни актове. Имам предвид главно лекарското съсловие в лицето на ТЕЛК и и Наредбата за експертизата. Разбира се, че нещата, които са записани в Наредбата не съответстват на по-силен нормативен акт/КСО/, но те си държат на „техния“ нормативен акт и говорят и пишат глупости. Директорът на ТП на НОИ ще състави комисия да определи причинната връзка, ама надали… Бях длъжностно лице по чл.60 от КСО близо 20 години. Отказа ми да разследвам злополука без… Покажи целия коментар »

Борис
Борис
10 януари 2024 10:16
Гост

Има нужда от такива публикации с практическа насоченост. Това тук е направо ноу-хау какво по темата за трудовите злополуки, каквото липсва в учебниците и коментарите от хиляда страници. Можем само да благодарим на автора.

vohiye
vohiye
09 януари 2024 18:51
Гост

Това е просто чудо, след като прочистих тялото си, се отървах от наднорменото тегло, вечната умора, хроничната кашлица, като цяло се върнах към живота. Това лекарство премахва всички боклyци от тялoто: пapaзити, токcини, отпадъци и възстановява тялото. Съветвам всички да преминат курса, няма да съжалявате. това е лекарството– https://e.vg/clean

Вили Иванова!
Вили Иванова!
09 януари 2024 15:31
Гост

Поздравявам автора

Работи в ИА “Главна инспекция по труда”
Работи в ИА “Главна инспекция по труда”
09 януари 2024 13:49
Гост

1/2 от нещата са неприложими реално. Казвам го като човек, с 15 години трудов стаж като трудов инспектор и разследвал какви ли не трудови злополуки.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
09 януари 2024 13:05
Гост

Много полезна и добре структурирана статия, съдържаща задълбочено изследване на актуален и често пъти подценяван проблем. Поздравления за автора, който си е положил усилия да ни ощастливи с толкова качествен труд.

П.С. Лекс, ако публикувате поне още една такава разработка до края на месеца обещавам да не критикувам редакторската политика на сайта…. твърде много.

Гълъба
Гълъба
09 януари 2024 13:48
Гост

Бухале, да не си я писал ти, че така благо коментираш?

Проскубания бухал
Проскубания бухал
09 януари 2024 15:51
Гост

Не, просто има доста неща, които са универсално приложими с цитирана практика, и сравнението в табличен вид е прегледно, а и статията дава отговори на основните въпроси, които възникват, докато се чете, т.е. е завършен продукт, видно от обема ѝ, за разлика от предходната за промените в чл.150, ал.2. КРБ 😀

П.С. Бухалът срамежлива птица, която обича да се учи, и разграничаването между номинални и реални легални дефиниции интригуващо само по себе си.

Анонимен
Анонимен
09 януари 2024 10:07
Гост

Стараем се да четем всички подобни статии в сайта. Дълги са, но са много полезни

Чилингиров
Чилингиров
09 януари 2024 10:06
Гост

Има си хас. Дано не се случват такива неща, но трябва да са ясно обяснени на хората.

Кръстев
Кръстев
09 януари 2024 10:05
Гост

Ако един работодател не е направил всичко за да ео безпечен работника и в резултат на това той си е отишъл от този свят, е ясно е, че трябва да бъде осъден за поне 400 000 лева! Да не кажа и повече ако е богата фирма.

Мишев
Мишев
09 януари 2024 10:04
Гост

Работодателя ако може да плати най-малко пари обезщетение ще го направи. Често е така

Заморска
Заморска
09 януари 2024 10:03
Гост

Благодарим за анализа

Анонимен
Анонимен
09 януари 2024 10:02
Гост

Хората си искат да се скатаят понякога, че носят отговорност при трудова злополука, но…

Анонимен
Анонимен
09 януари 2024 10:01
Гост

Добре е да се комуникира повече по тези въпроси. Защото това са доста щекотливи теми.

Анонимен
Анонимен
09 януари 2024 10:01
Гост

Изключително важна тема