Конституционният съд ще се произнесе за лимитите за лечение
Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане искането за противоконституционна да бъде обявена забраната на лечебните заведения да се плаща за оказаната от тях помощ, която надхвърля т. нар. лимити, определени в Националния рамков договор със здравната каса (пълния текст на определението виж тук).
То беше отправено от състав на Върховният административен съд (ВАС), който изтъкна, че тя на практика води до забрана за болниците да лекуват пациенти, ако са надхвърлили лимитите си.
Върховните съдии настояват за противоконституционна да бъде обявена разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която гласи: „Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности“.
Те заявиха, че това ограничение „директно влиза в противоречие с гарантираното от чл. 52, ал. 1 от Конституцията право на здравноосигурените лица да получат достъпна медицинска помощ, в случаите когато лечебните заведения са достигнали определените им с договорите лимити“.
ВАС изтъкна, че лечебните заведения са изправени пред необходимостта да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и в случай на достигането им преди изтичане на срока, да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали.
„Това директно поставя здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната медицинска или дентална помощ в положение да им бъде отказана такава единствено поради финансови причини. Освен, че са поставени в незавидното и застрашаващо живота им положение да са изправени пред необходимостта да търсят лечебно заведение в условията на нужда, без да могат да ползват достъпното такова, тези лица са дискриминирани минимум по два начина – първо, защото са се „разболели“ по-късно, след изчерпване на съответния лимит или второ, защото са се разболели на „неподходящо място“, в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрен от Здравната каса обем от медицински услуги. Именно в това се състои противоречието на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО с принципа на равнопоставеност, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от Конституцията“, посочиха върховните съдии.
И обясниха до какво води тази ситуация за болния – от една страна той е длъжен да си плаща здравните вноски, под страх от санкция. От друга – не може пълноценно да се ползва от правата си на здравноосигурен, защото достъпът му медицинска помощ е ограничен от въведените лимити (повече за аргументите на ВАС виж тук).
С определението си за допускане на делото КС покани за мнения и становища десетки институции и водещи юристи.
Като заинтересувани институции по делото са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министрите на финансите и на здравеопазването, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, омбудсманът, Висшият адвокатски съвет, Националната здравноосигурителна каса и Националната агенция за приходите.
За становища са поканени Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Националната пациентска организация, Българската асоциация за закрила на пациентите, Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Сдружението „Конфедерация защита на здравето“, Федерацията „Български пациентски форум“, Българската асоциация за персонализирана медицина, Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт, Националната асоциация на работодателите от здравеопазването, Асоциацията на университетските болници, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Сдружението на общинските болници в България, Центъра за правни инициативи и Юридическото дружество по медицинско право и здравеопазване.
КС отправя покана да изразят правното си мнение до чл.-кор. проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Иван Тодоров, проф. Петко Салчев, проф. д-р Сашо Пенов, доц. д-р Ивайло Стайков, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Момчил Мавров, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Ярослава Генова, д-р Ани Митева, д-р Антония Илиева, д-р Надежда Славчева, д-р Мария Петрова, д-р Мария Радева, д-р Светла Качарова и Мария Шаркова.
18
Коментирайте
Пошла работа си е всичко и това е.
А на личните лекари дето има касички на бюрцата да им давам пари ? Това за какво е?
Сега ако спрете млади хора на улицата, между 20 и 30 бас ловя, че дори не знаят какво значат тези лимити. Това е абсурдно с лимитите
Напротив, не е, защото от тях се ползват основно частните болници, които редовно си ги надившават и парите все не им стигат, въпреки заложеното в модела им на управление доплащане от пациента на пазарен принцип.
Съгласна съм, не е абсурдно , защото бюджетът не е бездънен. Не може най-големите калпазани, които са подписали договори с НЗОК, но не ги спазват да получават допълнително пари. Също не може сънародниците ни да не се грижат за здравето си , да не ходят на профилактични прегледи, да не ходят на контролни прегледи, да се самолекуват и после всички да им плащаме масрафа. Освен това за неосигурените трябва да има минимален пакет, ако искат повече – да работят.
Позорно е да не може да се лекува човек, защото му е свършил лимита
A иначе се имаме за правова държава.
Бе за какво пари говорим, шефове на болници прибират по 20-30 000 лева. Нямало пари. Не може ли да взема не 20, а 10 000? Ще умре от глад ли?
Нямам идея защо е тази каша. Колко здравни министри се изредиха. Не е лесно да се краде.
Аз не знам държава, в която здравеопазването да е ОК. В САЩ първо ти гледат сметката дали имаш пари и после те лекуват
И все пак нашето здравеопазване е далеч напред пред западното, дори да не ви се вярва. В Англия чакаш 2 седмици преди да те приеме личен лекар. За толкова време може и да си умрял.
Трагедия.
Не се учудвам този делегитимирал се състав на КС да преразгледа (за пореден път) практиката си по казуса, по който вече се е произнасял със задължително по силата си решение по конституционно дело № 12 от 2006г., ама айде, вятърът на промяната дойде, време е за натиск, че частните болници дебнат за ъгъла.
#пълнатаприватизацияназдравеопазванетоевход
Аз мислех,че иде реч за лимитите ,с които джи питата разполагат, за да пращат на специалист, и за изследвания-щото там е големия проблем. А то било за частните болници.
За съжаление отворихме кутията на Пандора. Навремето нямаше частни болници и – ресурса на държавата лесно стигаше.
Сега има поне 3 пъти повече болници – частни, които смучат. Едва ли сме по-болни, а и сме с 3-4 милиона по-малко.
Става нещо неясно, най-вероятно ще им разрешат масово да изписват, впрочем – вършат работа, на ниво са като лечение, обаче – стават страхотии. По финансовата част се лапка яко.
Изпълнителите на здравни услуги са същият брой, броят на частните болници няма значение. Увеличаване на НЗОК бюджета се получава от навлизане на нови допълнителни дейности за плащане, дотиране на инпланти и медикаменти, които досега не са били в списъка. Вие какво си представяте, повече пари, с които лекарите си увеличават заплатите? Много наивно! Частните болници не са ви враг, те са място без обществени поръчки, с по-добри условия и по-прозрачно разпределение на средствата сред персонала. Аз нямам никакъв проблем още от утре да спра да оперирам по НЗОК! Търсете си лечители в държавна болница, за които 5000 лв заплата са… Покажи целия коментар »
Гражданските съдилища отдавна са решили този проблем – Касата плаща, независимо какви са лимитите. Има тонове практика на ВКС по въпроса.
По темата
-
Да се разболееш в грешното време и на грешното място – ВАС изпрати лимитите на болниците в Конституционния съд
-
ВКС потвърди: Касата дължи плащане за надлимитна дейност на болниците
-
Правото или плащането – трудният избор, пред който НЗОК постави болници заради лимитите
-
Гражданските или административните съдилища разглеждат делата на болниците срещу здравната каса за надлимитна дейност?
-
Дължи ли здравната каса плащане на лечебните заведения за надлимитна дейност?
-
Как ВКС даде пореден знак, че НЗОК трябва да плаща за надлимитна дейност на болниците
Решението ще бъде интересно.