Съветникът на президента по правните въпроси и бивш правосъден министър Крум Зарков заяви пред БНР, че правната стойност на подписаното споразумение между властта и протестиращите енергетици и миньори е съмнителна, а същността му – неразбираема.

„Това е текст, в който всяка точка противоречи на предишната, а двете заедно противоречат на казаното. Правната стойност на този текст сама по себе си е съмнителна, но неговата същност и логика – неразбираема. Всяко нещо казва обратното на казаното по-горе“.

По думите му дори не е ясно от кого е подписано това споразумение. Той изрази опасение, че „нищо няма да се случи“:

„Голям шум, протест, връщане назад, неяснота. Крайният резултат обаче е 0“.

В предаването „Неделя 150“ Крум Зарков отбеляза, че не може да разбере каква точно е политиката на мнозинството по този въпрос, както и по много други. Същото се отнася и за конституционните промени, подчерта той. И обясни:

„Останах с впечатлението, че управляващата коалиция са твърдо решени да направят промени в Конституцията, но не ги интересува много точно какви. Те имат нужда от това знаме, нещо трябва да се случи. Нищо не е ясно, защото ми се струва, че те не се опитват да объркат хората, а просто сами са объркани по отношение на целта, която преследват. Целта в началото беше да се направят някои промени в частта „съдебна власт“, които да осигурят напредъка по реформи, които вече са ангажирани. Тази цел обаче беше размита. И сега вече целта е само да има някаква конституционна промяна, за да може да има някаква легитимност, някакво обяснение на тези партии, които не се харесват, по отношение на собствения им електорат, тъй като нямат отговор на въпроса – вие защо сте с другите. Струва ми се, че атаката на фундамента на българската държавност – Конституцията, е твърде висока цена за това, че някой няма ясен отговор към собствените си избиратели и не смее да каже „Искаме да сме с тези, защото без тях не може да сме на власт, а за нас е важно да бъдем на власт“. Бягството от този отговор ни води до непрекъснати провали“.

По думите му механизмът за разследване на главния прокурор е замразен с ненужен закон, гласуван от новото мнозинство. А ВСС беше застопорен, успокоен и оставен, подчерта Зарков.

Според него разделянето на ВСС може да продължи. Трябва обаче внимателно да бъде разгледан баланса по отношение на прокурорската колегия, защото не трябва да изпадаме от едната крайност в другата, отбеляза той. По думите му трябва да се помисли и до каква степен пленумът на ВСС с ограничени правомощия би могъл да продължи на функционира.

„Важни са и хората, които ще бъдат избрани в следващия ВСС, който ще избере следващия главен прокурор. Депутатът, министърът, премиер-министърът, главният прокурор – всеки, натоварен с власт, трябва да има и себесъзнаване за собствените си възможности и правомощия и да се самоограничава. Управлението не е тропане по масата“, коментира бившият служебен правосъден министър.

Според него и антикорупционният закон не е приет по качествен начин. Той се съмнява в неговата ефективност. По думите му няма гаранции, че ще бъде политически независим. За номинационната комисия Зарков смята, че в нея ще бъде възпроизведена сглобката.

Той смята, че в последните 4 месеца няма стъпки напред, а има стъпки назад.

Запитан дали президентът Румен Радев ще прави партия , Крум Зарков отговори: „След като спре да бъде президентът Радев, става български гражданин и може да прави каквото реши в рамките на своите права“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar