Очаква ни дълга конституционна зима

Направените предложения следва да бъдат разглеждани от НС не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването им

На 28 юли в деловодството на Народното събрание беше внесен проект за изменение и допълнение на Конституцията (№49-354-01-83), подкрепен с подписите на 166 народни представители от т. нар. конституционно мнозинство в лицето на три парламентарни групи (ППДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС).

От преди три години (август – септември 2020 г.) и до юли това лято очакванията бяха президентът да упражни правото си на инициатива за промени в Конституцията, но народните представители действаха по-енергично, иззеха темата и внесоха такъв проект (чл. 154, ал. 1 от Конституцията). Конституционната уредба предвижда, че направените предложения следва да бъдат разглеждани от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването им (чл. 154, ал. 2).

Внесеният проект съдържа най-общо две групи предложения. Първата са предложения относно устройството, организацията и функционирането на съдебната власт и звената в нея („разчленяване“ на ВСС, Инспекторат към съдебната власт, комуникация между съдебната власт и Народното събрание, назначаване на председателите на двете върховни съдилища, прокуратурата, статус на главния прокурор). Втората група предложения за промени са в други конституционни разпоредби (конституционно правосъдие, детайлизиране на дейността на Народното събрание, служебно правителство, българско гражданство, национален празник и свързани с него „стратегически приоритети“ на държавата и обществото).

Макар формално да изтече повече от месец от внасянето на проекта, преди да се пристъпи към неговото обсъждане по принцип и по същество в постоянната специализирана Комисия по конституционни въпроси, следва да бъдат проведени обществени дискусии преди строго парламентарните обсъждания. Въпросите, по които следва да бъдат чути гражданите, академичната общност и професионалните организации, са няколко.

Първият въпрос е дали проектът отговаря на изискванията на чл. 153 от Конституцията – може ли Народното събрание да извърши внесените промени. Действащото Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание по чл. 158. След отпадане на първоначалната идея за заличаване на института на служебното правителство, питането остава само по отношение на „разчленяването“ на ВСС. Засега има две изразени позиции в една посока по този въпрос. В свое интервю проф. П. Пенев изказа резерви по отношение на възможността на Народното събрание да раздели ВСС на два отделни органа – за съдиите и за прокурорите и следователите. Основен аргумент е даденото преди 20 години тълкуване на „промени във формата на държавно управление“ чрез Решение №3 от 2003 г. на КС. В същата посока, но с друг аргумент, е и Общата позиция относно съдебната реформа в България на две професионални организации на магистратите (Съюза на съдиите в България и Асоциацията на прокурорите в България). Според тях „необходимите изменения на Глава VІ от Конституцията за утвърждаване на независимостта на съдебната власт и укрепването на нейната прозрачност, ефективност и отчетност са единствено от компетентността на Обикновено народно събрание“. Предлагането на други изменения, които биха променили структурата на съдебната власт, състояща се от съд, прокуратура и следствие, нарушава баланса между трите властите и съответно изисква свикване на Велико народно събрание. Такива изменения не само не са необходими за утвърждаване на независимостта на съдебната власт и укрепването на нейната прозрачност, ефективност и отчетност, но биха представлявали и безотговорно политическо поведение, защото за пореден път ще подменят основните цели и задачи на съдебната реформа и ще възпрепятстват тяхното постигане. Според двете организации „правомощията на Пленума на ВСС следва да бъдат редуцирани, но пълното структурно разделяне на ВСС на два отделни съвета за съдиите и за прокурорите и следователите крие сериозни опасности от капсулиране на двете професионални общности, което не защитава обществения интерес“.

Междинен вариант между запазването на единен ВСС с две колегии и пълното му разделяне на два самостоятелни съвета ще снеме заплахата от атакуване на предложените промени. Такъв вариант е създаването на Съвет на магистратурата и на две самостоятелни камари – на съдиите и на прокурорите и следователите с изключителни правомощия по общи за всички магистрати въпроси и специализирани за всяко от звената с оглед функциите на съда и на прокуратурата при гарантиране на независимостта на съда и на отчетността на прокуратурата. По този начин се запазва съществуващата структура, макар и с променено наименование и прецизирани правомощия.

Вторият въпрос е за „излишните предложения“ в проекта, които трябва да отпаднат при обсъждане по същество и параграф по параграф на второ и на трето гласуване. Най-излишно е извеждането на националния празник на конституционно ниво (предложения нов чл. 170). Не само защото вече породи твърде полярни мнения, а конституционната уредба по правило е въпрос на минимален конституционен консенсус, но и защото не е предмет на уредба в Основния ни закон исторически. В този смисъл излишни са също така както декларативните твърдения за „стратегическата приоритетност“ на образованието, науката, културата и опазването на културно-историческото наследство (предложения в чл. 23), така и публичността в процедурите пред Народното събрание за формиране на „независими и регулаторни органи“ (предложения нов чл. 91б).

Третият въпрос, който ще отнеме значително парламентарно време, е за „фините настройки“ на съществените предложения в конституционния проект. Самостоятелни дискусии са необходими за прокуратурата (за мястото и ролята на главния прокурор /само административен ръководител или конституционен орган/ и функциите на прокуратурата /децентрализация, методическо ръководство върху дейността на прокурорите, надзор за законност, участие в административни и в граждански дела), за допускането на двойно гражданство за народни представители и министри и последиците от това, промяна на назначаване на служебното правителство, въвеждането на пряка конституционна жалба.

След приемането на първо четене на конституционните промени е необходимо да бъдат подготвени принципните положения, които детайлизират конституционната уредба на поне два законодателни акта – за съдебната власт и за Конституционния съд.

Към момента няма изгледи на първо гласуване НС да приеме Закона за изменение и допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители (180 депутати, чл. 155, ал. 1 от Конституцията). Подкрепата от по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, ще отпрати второто обсъждане на предложения проект да се постави за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца след първото гласуване на проекта (чл. 155, ал. 2 от Конституцията). При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители, т.е. поне 160 депутати на второ и на трето гласуване.

Очаква ни дълга конституционна зима.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar