Очевидно някой трябва да „изгори“ заради казуса „Осемте джуджета“
Николай Стайков – един от авторите на разследването „Осемте джуджета“ на Антикорупционния фонд, коментира по БНР развитието на казуса.
Реакцията на прокуратурата не е това, което бихме искали да видим от нашата организация, която следи казуса от преди 3 години, когато той се появи. Това не са резултатите, които аз бих искал да видя от едно задъбочено и обективно разследване. Очевидно някой трябва да „изгори“ заради казуса „Осемте джуджета“.
Връзката на г-н Сарафов е доказана и документирана, той не я отрече. Той я обясни по доста невинен начин, което на мен ми е трудно да приема на доверие. Години наред Сарафов беше до г-н Гешев, той беше част от това управление и махането на Иван Гешев, назначаването на Сарафов също остана неизяснено за българската публика. За никого не стана ясно как така с едно щракване на пръстите, което не сме видели, но видяхме неговия резултат, единодушно Висшият съдебен съвет (ВСС) изведнъж избра Гешев и 3 години по-късно го махна, има доказателства за политическа намеса и угода във въпросните действия.
Моите големи подозрения са, че работата по казуса ще доведе до укрепване на позицията на сегашното ръководство във висшия ешалон на прокуратурата, те ще имат много повече приятели и много повече зависими магистрати, които да ги подкрепят, и до опит за запушване на устата на определени свидетели.
По последна информация има 3 досъдебни производства, които са в прокуратурата – двете са за неправомерно връщане на доказателства, едното е за принуда. В историята става дума за използване на механизмите на правосъдието, в частност на прокуратурата, за изземване на активи, които са фирми, имащи в себе си имоти, земи, сгради, става дума и за изземване на веществени доказателствени средства под формата на злато и големи суми в лева и евро.
В случая има замесени бивши заместник административни ръководители на спецпрокуратурата, както и говорител на специализираната прокуратура. Почти всичко в тази история става с помощта и с подписа на прокурор от специализирана прокуратура.
Очаквам да видя наличието на някакъв елемент на организраност във въпросните престъпления, а не просто индивидуално деяние на един прокурор, който е бил дежурен и е получил заповед.
В насоките, в които работи прокуратурата, липсват два много важни израза: Единият е организирана престъпна група, защото става дума за дълго действали закриляни на най-високи ниво организирани престъпни групи, действащи в системата на правосъдието. Второ – това е престъпление против правосъдието.
В момента виждаме ниско ниво, по скоро отпушване на някакво напрежение. Когато има голям казус с много замесени лица, той не се използва, за да се прочисти системата. Обикновено прокуратурата излиза от въпросния казус по-силна и с много повече приятели.
Имам усещането, че в момента прокуратурата, сегашното ръководство на прокуратурата, ще осъмне, прикривайки въпросния казус, с много повече вътрешни съюзници, в самата прокуратура, вместо да ги видим по някакъв начин разпитани и да разберем цялата истина по този казус.
Тази мрежа на влияние трябва да се разплете до край, за да се види доколко е организирана и докъде стига. Става дума за систематично отглеждане на схеми на влияние в българската прокуратура, от която ние очакваме правосъдие.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте