Дневник Експрес Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.

„Готови сме, но не съвсем“.

Този коментар на депутат от управляващото мнозинство от четвъртък (27 юли) вечерта обобщава до каква степен „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС ще изпълнят намерението си в петък (28 юли) да внесат обединен законопроект за промяна на конституцията. Въпреки че предложенията се обсъждат отдавна, по информация на „Дневник“ часове преди внасянето на общите текстове, дебатите продължават.

Проектът, който ще бъде внесен, ще е на основата на представения в неделя (23 юли) проект на „Продължаваме промяната – Демократична България“, но вече има някои корекции в тези идеи. Депутати ги определиха не като съществени, а като „нюанси“.

Трите четения, през които трябва да преминат поправките в конституцията, носят рискове да настъпят и по-големи промени, затова дали и какви компромиси ще направят политическите сили ще се разбере след като започнат обсъжданията в комисия и зала. Първата стъпка – внасянето на един проект между доскорошните политически опоненти – е с уверения, че имат консенсус по най-съществения аспект – съдебната реформа. И всички подкрепят Висшия съдебен съвет (ВСС) се разделя на два съвета – на съдиите и на прокурорите, но нюансите са по структурата им.

По информация на „Дневник“ от депутати от управляващото мнозинство, други постигнати договорки към четвъртък вечер са:

  • Разпределението в квотите на прокурорския и съдебен съвет ще са както ги предлага „Продължаваме промяната – Демократична България“;
  • Председателите на върховните съдилища и главния прокурор ще са с мандат пет години, а не седем както досега, каквото е предложението на „Продължаваме промяната – Демократична България“;
  • Новото е че, те ще имат право на втори мандат;
  • Постигнато е съгласие да се премахне от правомощията на главния прокурор надзора за законност;
  • Реформа на служебния кабинет – премиерът ще бъде назначаван от президента, но ще бъде избиран прежду председателя на Народното събрание, на Конституционния съд или шефа на Българската народна банка;
  • Избраният премиер ще предлага на президента състав на служебния кабинет;
  • Запазва се и идеята да има текст, който да урежда конституционни стандарти при избирането на членове на регулаторите от Народното събрание;

Предизвиквалата очаквано най-много масови дебати и реакции, идея за промяна на националния празник и включването на 24-и май като такъв остава засега, но ще е различен текстът за националните приоритети.

Проектът си за промени в конституцията първо обяви ДПС, преди няколко дни ги публикува и „Продължаваме промяната – Демократична България“. Не е известно ГЕРБ да има нов проект и по неофициална информация в момента те разработват отделни текстове, свързани основно с инспектората към съдебния съвет.

Засега никой от преговарящите страни не е поставил ярка „червена линия“, освен че ГЕРБ и ДПС се обявиха категорично против промените, свързани с ограничаване мандатността на кметовете и тя най-вероятно ще отпадне.

Ваканцията на депутатите работи за проекта и други сметки

Ако успеят да внесат общ проект в петък, през лятната ваканция на депутатите (август) ще мине изискания от конституцията срок от един месец, след който предложенията могат да бъдат разглеждани на заседания на комисии и в пленарната зала. До финалното гласуване промените трябва да преминат през дискусии и три гласувания.

„Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС, които се събират в т.нар. конституционно мнозинство имат 167 гласа.

БСП постави в началото на тази седмица условие да влезе в преговорите, ако отпадне идеята за смяна на националния празник. С техните депутати гласовете биха достигнали до 191,т.е. ще има необходимите 180 за минаване по т.нар. бърза писта – да бъдат приети след първите три гласувания – вероятно за около три месеца.

Тонът между преговарящите засега е умерен и предпазлив, а най-честият коментар е че темите ще бъдат дискутирани и предстоят много обсъждани.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че сбъдва мечтата на Христо Иванов за съдебна реформа. „Истинската цел да търсим мнозинство беше съдебната реформа и нашият форлайтер, водач, да го наречем, в тази тема – Христо Иванов, го подкрепяме във всички тези неща. По всички различни теми събираме мнозинствата и мечтите на всички. Ние сме работили по тази тема и мечтата му не се сбъдна преди 10 години. Сега се сбъдва“, обяви Борисов в сряда (26 юли) след като двете политически формации преодоляха поредната криза помежду си с приемането на бюджета.

„Живи, здрави, проект ще има“: Парламентът отвори разговора за промяна в конституциятаСъдебни съвети и квоти

Всички партии са съгласни ВСС да се раздели на два отделни съвета – на съдиите и на прокурорите, а политическите формации преговорят около структурата им – брой членове, кой какви избира и изисквания за тях.

В проекта на „Продължавам промяната – Демократична България“ се предлага в съвета на съдиите да има осем души, избрани от съдиите, шестима – от Народното събрание, като те трябва да са представители на академичната и юридическата общност, без да може да се избират действащи магистрати.

За съвета на прокурорите е предвидено да се състои от шестима членове, избрани от Народното събрание, двама да се избират от прокурорите и един от следователите. За този съвет ще важи също ограничението да не се избират действащи прокурори и съдии. Но от представения досега текст се разбира, че ще може в прокурорския съвет от парламента да бъдат избирани и съдии, защото изискването е за „юристи с високи професионални и нравствени качества“. Според експерти в това няма проблем, а може да е полезно.

Цялото предложение за състава на прокурорската колегия е ключово, защото се ограничава възможността да се получи отново мнозинство, съставено от повече прокурори, отколкото от членове избрани от парламента.

В текстовете, разработени от ГЕРБ, по информация на „Дневник“ тази идея не е застъпена и няма рестрикции какви членове може да избира Народното събрание в прокурорската колегия. Единственото изискване е за 15 годишен юридически стаж, което е същото като на партньорите им.

По информация на „Дневник“ в текста, който ще бъде внесен в парламента, ще остане идеята на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за ограничения на това какви членове може да излъчва парламентарната квота. ГЕРБ и ДПС също възприемали идеята съдиите да могат да взимат решенията с мнозинство съдии, избрани от съдии, а при прокурорите това мнозинство да е в обратна посока – да не е от прокурори, избрани от самите тях и пряко подчинени на главния прокурор.

Президентът без роля при назначението на съдебната власт

В проекта на „Продължаваме промяната Демократична България“ е предвидено президентът да няма роля при назначаването на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Не е известно дали това остава в окончателния вариант, който предстои да бъде внесен.

Според вносителите с премахването на ролята на държавния глава при назначенията в съдебната система се изчистват съмненията, че назначенията са политически. Според експерти и конституционалисти обаче това крие рискове и в предстоящия дебат трябва да бъде уточнено каква ще е ролята на президента.

Доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право

Доц. Наталия Киселова (пред агенция „Фокус“) дава пример, че в част от държавите ролята на президента е да се придаде по-сериозен авторитет на тези длъжности и отбелязва, че сега при обтегнатите отношения между него и управляващото мнозинство – целта е да му бъде отнето.

„Ролята на президента може и да бъде ограничена, но трябва да се търси балансът между властите, за да не пристъпим онова разбиране, че се отива отвъд първоначално създадения конституционен модел. Защото Конституционният съд има право на последващ контрол на Закона за изменение и допълнение на Конституцията. Т.е. дори и да бъде прието от Събранието, е възможно, имало е такъв случай през 2006 г. да се обяви за противоконституционна разпоредба на Закон за изменение и допълнение на Конституцията“, коментира още Киселова.

Проф. Екатерина Михайлова също гледа с резерви на отнемане на правото на президента да подписва указите и тя препоръчва правомощието да бъде запазено.

От внесения проект предстои да се разбере и дали има „нюанси“ по идеите, свързани с главния прокурор и други съдебни институции и постове. „Продължаваме промяната – Демократична България“ залагат главният прокурор да бъде просто административен ръководител.

Румен Радев: Проектът за промени в Конституцията е неграмотен и порочен24-ти май – само ако наистина обединява

Според неофициална информация на „Дневник“ от източници в преговарящите логиката на предложението за вписването на националния празник (да бъде 24 май вместо 3 март) в конституцията е, че там са включени останалите норми-символи на страната. В глава десета сега са определени герба, печата, химна и столицата на България.

По информация на „Дневник“, текстът на член 3, който „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат ще отпадне. В проекта идеята беше той да е:

„Чл. 3. (1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери.

Договорката е в член 23, който сега гласи:

„Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.“

да бъде записано:

„Образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети“.

Според предподавателя по конституционно право доц. Наталия Киселова формално няма проблем националният празник да бъде изведен на конституционно ниво, но много по-дискусионни са историческите и политическите послания от смяната на националния празник, а и включително конкретно на „светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери“ в текста на конституцията.

„Мястото на това не е в правната норма, а в преамбюла, т. нар. въведение в конституцията. Не съм срещала конституция, в която изрично се казва, че се възприемат идеите на просвещението, ренесанса“, заяви Киселова пред „Дневник“.

Посочва и, че общочовешките ценности свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост вече са част от българската конституция.

Официалните празници (сред които е и националният 3 март) са записани само в Кодекса на труда, тъй като са почивни. Промени в Кодекса на труда може да се направят с обикновено мнозинство, тоест поне 121 гласа „за“, ако са регистрирани и гласуват всички 240 депутати.

Въпреки че в предишния парламент ГЕРБ предложи тъкмо с промени в Кодекса на труда 24 май да стане национален празник, лидерът на партията Бойко Борисов сега не беше еднозначен, че промяната трябва да се направи. Каза само общо, че „имаме много велики празници“. Разколебаването в ГЕРБ по всяка вероятност е заради шумните обществени реакции, подклаждани от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“.

Според множество изказвания на конституционалисти пък въпросът за 24 май най-вече разсейва общественото внимание от съдебната реформа.

доц. Наталия Киселова

Христо Иванов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ вече показа, че коалицията може и да се откаже от предложението за националния празник, ако няма съгласие по тях: „Предстоят три четения на конституцията. Това е дълъг период с възможност да се обсъди темата и да видим обществото как ще се обедини“.

Два мандата на кмет – вероятно ще отпаднат

Предложението на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за ограничаване на мандатите на кметовете до два не срещна одобрение нито от ГЕРБ, нито от ДПС и няма информация да е постигнат консенсус по идеята, така че тя вероятно ще отпадне.

При представянето й лидерите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ оставиха впечатление, че при приемане, на следващи местни избори (през 2027 г., тъй като промените в конституцията ще се гласуват след кметските избори в края на октомври 2023 г.) кметовете, които дотогава са имали два мандата, няма да могат да се кандидатират за трети.

Според доц. Наталия Киселова текста може и да се тълкува по друг начин: че „броячът“ на мандатите се задейства след промените в конституцията: „Първите избори, на които тази норма ще се прилага и ще се брои като за първи мандат ще е 2027 г. Втората ще е 2031 г. И 2035 г. ще влезе в сила тази разпоредба. Има ли смисъл от такава разпоредба?“, каза Киселова пред „Дневник“.

Пеевски обяви, че и ДПС не подкрепя ограничаване на мандатите на кметовете

Като аргумент за ограничаването на кметските мандати Христо Иванов от „Демократична България“ посочи да спре с процеса на „феодализация по места“. Според доц. Киселова обаче начинът за това не е през ограничение в броя на мандатите. „По-добре би било да има промяна в начина, по който се финансират общините. Те са се превърнали във феодални владения на определени хора, само защото са близки с централната власт. Близостта гарантира приходи. Трябва да има изпълване със съдържание на местното самоуправление, тоест част от генерираните доходи трябва да останат в общините“, смята Киселова.

Преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров също не одобрява ограничаването на броя мандатите на кметовете. Посочва, че ограничения в мандатите има на президента, конституционните съдии, председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. „Ако ще се въвежда ограничаване на мандатите като конституционен принцип, би следвало да има и за народните представители. Едно е някой да ръководи централната държавна администрация и институция, друго е органите на местно самоуправление. Тук става дума за доверие на малките социални общности към едно или друго лице“, каза проф. Киров пред „Дневник“.

Според Борисов „мечтата на Христо Иванов“ за съдебна реформа ще се сбъдне

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar