Въпреки съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ македонското правителство прие конституционните промени, с които в основния закон ще бъдат вкарани и българите.

Предложението ще бъде изпратено в парламента, но за да бъде прието се нуждае и от подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ, тъй като изисква мнозинство от две трети.

ВМРО-ДПМНЕ има 44 депутати в 120-местния македонски парламент

Промените се отнасят до добавянето на части от народи в преамбюла на конституцията и членове 49 и 78 от основния закон, в които се изброяват частите от народи в Северна Македония.

Във формулировката: „Гражданите на Република Северна Македония, македонският народ, части от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, босненския народ и други“, след „босненски народ“ се поставя запетая и се добавят: българският народ, хърватският народ, черногорският народ, словенският народ, еврейският народ и египетският народ“.

Вкарването на българите е основното изискване на София, за да започне Северна Македония реални преговори за членство в ЕС.

„Страната ни е успешен пример за функционираща, мултиетническа демокрация в региона и в Европа и пример за зачитане на гражданските и човешките права, поради което с основание страната ни се възприема като мини Европа. Ние показахме на региона, Европа и света, че съжителството на различни общности в страната, в продължение на векове наред в историята, но и днес, и взаимното уважение на различни традиции и култури са богатство и предимство. Република Северна Македония практикува европейските ценности и заслужава след членството си в НАТО да бъде пълноправен член на Европейския съюз“, посочват от македонското правителство.

В позицията, цитирана от БТА, се посочва още, че правителството очаква конструктивност от всички политически субекти в парламента, добросъвестност от всички народни представители и постигане на междупартиен консенсус при приемането на конституционните промени като част от преговорната рамка с Европейския съюз.

Гласуването на промените в конституцията ще бъде последвано от втора междуправителствена конференция с ЕС до декември 2023 г. и старт на отварянето на отделните преговорни глави.

„Правителството призовава за разум и осъзнаване на съществуващата инерция, чрез която държавата има възможност да избегне многогодишна изолация и най-накрая да реализира европейските перспективи“, пише в съобщението.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar